Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София, 29.12.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на 29.12.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев
Йоана
Генжова
като разгледа докладваното от
съдия Иванова ч.гр.д.№ 13 860 по описа за 2020 г. и за да се про-изнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435
– чл.438 от ГПК.
Делото е образувано по повод на жалба
с вх.№ 04014 от 01.12.2020 г., подадена от В.В.Ш.-Д. – длъжник по изп.дело № 20189200400343
по описа на ЧСИ Й.М., рег.№ 920 на КЧСИ срещу разпореждане от 16.11.2020 г., с
което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката с вх.№
03495/13.11.2020 г. за спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело,
като неоснователна. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност
на това действие на съдебния изпълнител, като са наведени съображения, че видно
от данните по делото жалбоподателката своевременно е подала възражение против
издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, които не са й
връчени, а за тях тя е научила инцидентно; че е видно, че с дадените указания
от съда до кредитора, той е следвало да предяви иска си пред съда като
представи и доказателства си по него, както и че кредиторът е предявил иска си,
като към настоящия момент е налице висящ съдебен процес с предмет – предявеното
вземане. Сочи се и че тъй като заповедта за изпълнение и изпълнителния лист не
са връчени лично на жалбопо-дателката, то първоинстанционният съд е следвало да
спре изпълнението, но това не е сторено, поради което подава настоящата жалба и
моли атакуваното разпореждане на ЧСИ да бъде отменено и да се спре изпълнението
по изп.дело № 20189200400343.
Ответникът по жалбата – „Б.” АД,
гр.София в депозираното възражение на 11. 12.2020 г. – в срока по чл.436, ал.3 ГПК, поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като не е посочен годен за
обжалване акт на съдебния изпълнител, а при условията на евентуалност – че
същата е неоснователна. Релевирани са съображения, че не са налице конкретните
основания, предвидени в закона за спиране на производството, а жалбоподателката
не е посочила и законовия текст, на който би могла да иска спиране по чл.432,
ал.1, т.7 ГПК.
В писмените мотиви, депозирани от
ЧСИ с рег.№ 920 – Й.М. по реда на чл.
436, ал.3 ГПК е отразено, че жалбата е неоснователна, тъй като липсват
основание за спиране на принудителното изпълнение.
СГС, като прецени доводите на
страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалба е процесуално допустима – същата е подадена
от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК, в която е
предвидено, че длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпъл-нител да
спирането принудителното изпълнение. Разгледана по същество същата е неоснова-телна.
От книжата по приложеното
изпълнително дело е видно, че изп.дело № *********-00343 по описа на ЧСИ Й.М.,
рег.№ 920 на КЧСИ е образувано на 01.12.2014 г. въз основа на изпълнителен лист
от 20.06.2018 г., издаден в полза на „Б.“ АД срещу „В.Д.Е.Д.2001“ ООД и В.В.Ш.-Д.
на основание заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 20.06.2018 г. по гр.д.№ 36
844/2018 г. по описа на СРС, ГО, 51 състав. От същия акт и приложеното по това
дело заверено копие от цитираната заповед се констатира, че вземането-предмет
на изпълнение произтича от договор за спогодба от 20.03. 2018 г. с нотариална
заверка на подписите.
Констатира се и че поканата за
доброволно изпълнение по това изп.дело – изх.№ 2704/02.07.2018 г., заедно с
копия от подлежащия на изпълнение акт, са връчени на длъжника В.В.Ш.-Д. на 29.01.2019
г. чрез работодателя й „И.П.“ ООД, както и че на 13.11.2020 г. В.В.Ш.-Д. с
подала молба с вх.№ 03495, с която е заявила искане за спиране на
изпълнителното дело, тъй като предвид данните от приложеното към молбата
съдебно удостоверение, издадено от САС, към момента е налице висящ правен спор
с предмет – вземането, по повод на което е образувано изпълни-телното дело, по
което е насрочена публична продан, която ако бъде извършена, ще нанесе
непоправима щета за нея – в случай, че САС постанови решение, с което вземането
бъде приз-нато за неоснователно. Релевираното с тази молба искане за спиране е
оставено без уважение от съдебния изпълнител с атакуваното разпореждане с изх.№
4741 от 16.11.2020 г., поради липсата на предпоставките на чл.432 ГПК.
С нормата на чл.432, ал.1 ГПК законодателят е регламентирал
общите основания за спиране на изпълнението, обхващащи следните хипотези: 1. в случаите по чл.245, ал.1 и 2, чл. 309, ал.1, чл.397, ал.1, т.3,
чл.438 и чл.524 – от съда; 2. по искане на взискателя; 3. в случаите по чл.229,
ал.1, т.2 и т.3, с изключение на проданта на недвижим
имот, за която е било вече направено обявление; 4. в случаите по чл.282,
ал.2, както и когато обжалваното въззивно решение
бъде отменено от Върховния касационен съд, 5. в случаите по чл. 624б,
както и 6. в случаите на чл.627б, ал.2 ГПК. От наличните данни по
изпълнителното дело, в т.ч. и тези, съдържащи се в представеното удостоверение,
издадено на 31.08.2020 г. от САС, ТК, 13 състав по т.д.№ 2241/2020 г., безспорно
се установява в производството, че в дадения казус не са налице елементите от
фактическия състав за приложението на нито едно от посочените осно-вания, обуславящи
спирането на процесното принудително изпълнение.
По силата на препращащата норма
на т.7, ал.1 на чл.432 от ГПК изпълнението може да бъде спряно „и в други
случаи, предвидени в закон“. Доказателства за съществуването на такава хипотеза
в конкретния казус също не са ангажирани от страна на жалбоподателката, както в
изпълнителното производство, така и с депозираната жалба по чл.435 ГПК.
Изложените от В.Ш.-Д. обстоятелства,
на които е основано иска-нето й за спиране, не попадат в обхвата, както на
общите, така и на някое от специалните основания, установени в действащата към
момента нормативна уредба, за спиране на изпълне-нието.
Предвид изложеното настоящата
инстанция намира, че обжалваното действие на ЧСИ е правилно и законосъобразно,
предвид което подадената от В.Ш.-Д. жал-ба се явява неоснователна и като такава
последната трябва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК,
Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника В.В.Ш.-Д. с
вх.№ 04014 от 01.12.2020 г. по изп.дело № 20189200400343 по описа на ЧСИЙ.М.,
рег.№ 920 на КЧСИ срещу разпореждане с изх.№ 4741 от 16.11.2020 г., като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.