Решение по дело №3514/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 118
Дата: 13 януари 2022 г. (в сила от 8 февруари 2022 г.)
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20215330203514
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Пловдив, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330203514 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-003203/ 08.04.2021г. на
Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор ПП - гр.Пловдив, с
което на В. Н. Н., с ЕГН ********** е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл. 157, ал.6 от ЗДвП,
на основание чл.185 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по изложени в жалбата си и допълнително становище
съображения, атакува наказателното постановление. Иска отмяната му. В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище, в което
се излагат доводи за потвърждаване на НП. При евентуално уважаване на
жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар
до предвидения минимум.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен
интерес, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата
1
е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 28.03.2021г. в 15:21 часа в гр. Пловдив жалбоподателят В. Н. Н.
управлявал товарен автомобил „Форд Рейнджър”, peг. № ** **** **,
собственост на „Билдком БГ“ ЕООД, с булстат *********, като на ул.
„Пещерско шосе“ бил спрян за проверка от А. К. М. - мл. автоконтрольор към
ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „ПП“ Пловдив. В хода на последната било
установено, че лицето управлявало автомобила с изтекъл срок на акт за
установяване на административно нарушение. За тези констатации,
квалифицирани по чл.157, ал.6 от ЗДвП, на жалбоподателя бил съставен
АУАН с бланков № 8038/28.03.2021г., който той получи и подписал без
възражения. Въз основа на цитирания акт било издадено и атакуваното
наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от показанията на св. А. К. М., разпитан в качеството на свидетел, както
и от събраните по делото писмени доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка и представени в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Макар жалбоподателят да не оспорва факта, че действително е управлявал
на процесната дата и място товарен автомобил „Форд Рейнджър”, peг. № **
**** ** с изтекъл срок на АУАН, то съдът констатира, че са били допуснати
съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна на
процесното НП.
Така разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП предвижда хипотеза, при която
водачът при управлението на МПС може да носи издаден му АУАН вместо
иззетия за констатираното с такъв АУАН нарушение контролен талон. Тази
възможност за заместване на необходимия документ е ограничена до един
месец от издаване на Акта, като в чл. 157, ал.8 от ЗДвП се предвижда, че
впоследствие контролният талон се замества от издаденото НП за срок до
един месец след влизането му в сила. Няма правна уредба в ЗДвП обаче на
случаите, в които след изтичане на един месец от издаване на АУАН, не е
издадено и връчено НП. В закона липсва и забрана за управление на МПС в
този период, като не е предвидена и възможност за налагане на принудителна
2
административна мярка. Съотнасянето на разпоредбите на чл. 157, ал. 6 до
ал.8, включително от ЗДвП налага извода, че със същите пряко не е въведено
задължение при отнет талон към СУМПС, водачите да носят издадения им
АУАН, респ. НП - в регламентираните в правната норма срокове. Последното
следва не пряко от нормите на чл. 157, ал. 6 до ал.8, включително от ЗДвП, а
от разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, задължаваща водачите при
управление да носят контролния талон към СУМПС. В този смисъл
посочването като нарушена единствено на нормата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП
не представлява пълна и годна правна квалификация на едно нарушение.
Съществува единствено принципната възможност да се търси отговорността
на жалбоподателя по чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл. 100, ал.1,
т.1, предл.2 от ЗДвП (неносене и непредставяне на контролния талон към
СУМПС), но такова фактическо и правно обвинение не е отразено в АУАН и
в НП. Поради горните обстоятелства съдът счита, че е било допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН – за АУАН, както и по
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което е основание НП да бъде отменено.
На следващо място е било допуснато нарушение при описанието на
деянието, което се вменява във вина на жалбоподателя. Твърди се, че
жалбоподателят е носил АУАН с "изтекъл срок", а съгласно чл. 157, ал. 6, изр.
2-ро от ЗДвП актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един
месец от издаването му. Без да са описани нито началната дата, от която е
започнал да тече срокът, нито крайната му дата, а и самата му
продължителност, то посочването "изтекъл срок" не представлява твърдение
за факт, а директен правен извод. И тук изначално е препятстван съдебният
контрол, тъй като не са описани фактите, които да трябва да се установяват в
процеса. Вместо това жалбоподателят е поставен в положение да се защитава
срещу готов правен извод. Липсва дори номер на акта и отбелязване през коя
година е издаден той. И тук не се касае единствено за доказателствена
непълнота, а за изначална липса на надлежно повдигнато и предявено
административно обвинение, поради което порокът при описанието на
нарушението не би могъл да се санира от събраните доказателства. Неясният
предмет на доказване е осуетил възможността за съдебен контрол, а липсата
на надлежно описание на нарушението недопустимо е ограничила правото на
защита на жалбоподателя. По тези съображения наказателното постановление
е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
3
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1030-003203/08.04.2021г. на
Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор ПП - гр.Пловдив, с
което на В. Н. Н., с ЕГН ********** е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл. 157, ал.6 от ЗДвП,
на основание чл.185 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4