Решение по дело №15074/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

                                                     №

гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV -  Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година, в състав:                                                                                                                                                                          

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ:  НЕЛИ М.

                                                  мл. с.  ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                             МЛАДЕНОВА

 

при участието на секретаря В. И., като разгледа докладваното от съдия М. в. гр. д. № 15074 по описа на СГС за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

         С решение № I – 40 – 66/06.02.2017 г., постановено по гр. д. № 34239/11 г. по описа на СРС, 40 състав, са отхвърлени предявените от В.К.Г. и Й.К.Г. срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Областна администрация – София – град, Столична община и Министерство на образованието, младежта и науката искове с правна квалификация               чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС да се признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици на следния недвижим имот: част от стар имот пл. № 2 от стар кв. 26, нов проекто пл. № 1908, к. л. 502, УПИ I, кв. 54, местност „Изток – Изток“ по плана на гр. София, с площ от 469 кв. м., при граници от две страни – улици и от две страни - имот 518, УПИ I в кв. 54, местност „Изток – Изток“, да бъде осъден ответникът Министерство на образованието, младежта и науката да им предаде владението върху имота, както и да бъде осъден да отстрани част от попадащата върху имота двуетажна постройка.

         Подадена е въззивна жалба от В.К.Г. и Й.К.Г. срещу решение № I – 40 – 66/06.02.2017 г., постановено по гр. д. № 34239/11 г. по описа на СРС, 40 състав. Твърдят, че обжалваното решение е недопустимо, а при условията на евентуалност – неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Поддържат, че неправилно съдът е приел, че процесният имот с площ от 469 кв. м., собственост на наследниците на Х.М.М., е собственост на държавата съгласно АДС № 02841/09.03.2001 г. и представлява публична държавна собственост. Твърдят, че АДС № 02841/09.03.2001 г. има за предмет само две бивши фабрични сгради от 440 кв. м. и прилежащ към тях терен от 3 250     кв. м. -  от общо национализирани имоти с площ от 9638 кв. м., и е съставен за съвсем различен имот от процесния, който е бил национализиран от други собственици – собствениците на бившата фабрика „М.и Б.“. Поддържат, че независимо от това ответникът МОН е заградил и владее без правно основание почти целия ПИ № 518, както и други поземлени имоти с обща квадатура над 6000 дка. Твърдят, че процесният имот попада не върху държавния, а върху общинския имот, за който е съставен и e в сила към настоящия момент акт за частна общинска собственост № 1201/97 г., а преди това е попадал в имот, предмет на предходен АДС №   5080/25.07.1966 г. Посочват, че от заповед за деактуване и предаване на владението № РД – 57 – 27/25.03.2009 г. на кмета на СО, е видно, че процесният имот е отписан  от  актa за частна общинска собственост. Твърдят, че посочените обстоятелства са установени от представените в първоинстанционното производство писмени доказателства /писмо на ДАГ, протокол на комисия на главния архитект на гр. София от 27.02.2002 г. и протокол № 61/30.09.2011 г. от редовно заседание на експертната комисия за държавна собственост към Областния управител на област София/. Поддържат, че в първоинстанционното производство са установени всички предпоставки за уважаване на предявените искове – правото на собственост на общия наследодател Х.М.М., факта на наследяването, от който ищците черпят правата си върху процесния имот, идентичността на наследения от общия наследодател имот с процесната част на имот стар пл. № 2, с площ от 469 кв. м., с проекто нов пл. № 1908, отмяната на отчуждаването на имота, факта на противоправно държане и владеене на процесната част от имота от ответника МОН. Твърдят, че въпреки събраните по делото писмени доказателства, от които се установява, че процесният имот не попада в обхвата на АДС № 02841/09.03.2021 г., а попада върху общински имот, за който е съставен и е в сила към настоящия момент акт за частна общинска собственост № 1201/97 г., от който е отписан, същите не са взети предвид, в резултат на което посоченият факт е погрешно установен от съда. Поддържат, че са събрани по делото доказателства относно собствеността върху имота на ищците и относно факта на наследяване заедно с останалите наследници на Х.М.М.. Посочват, че ако въззивната инстанция приеме, че в случая се касае за задължително другарство, то решението следва да бъде обезсилено като недопустимо, и делото да бъде върнато за ново разглеждане с участието на останалите наследници. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо това да постанови друго решение, с което да уважи исковете, а при условията на евентуалност се иска решението да бъде обезсилено като недопустимо и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на пъровинстанционния съд. Претендират разноски.

         Въззиваемата страна – Министерство на образованието и науката е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Посочва, че правото на собственост върху процесната част от имота е възстановено чрез отменен по съдебен ред отказ на кмета на СО за отмяна на отчуждаването. Твърди, че в този случай ефектът на реституцията не може да бъде противопоставен на МОН, тъй като не е бил страна в това производство, което е било проведено едностранно – между молителя и административния орган, поради което не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението за възстановяване на правото на собственост. Поддържа, че правото на собственост е възстановено при липса на изяснена фактическа обстановка относно наличието на законова предпоставка по чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ и по –  точно – върху имота да не е започнало фактическо строителство към момента на влизане на закона в сила. Твърди, че мероприятието, за което е отчужден имотът /за училище/, е изпълнено, имотът не съществува реално, тъй като е инкорпориран в училищния двор, който е неразделна част от училището. Посочва, че възстановената част попада в ПИ № 518, кв. 54, м. „Изток – Изток“ по плана на гр. София, който е със статут на публична държавна собственост. Твърди, че в имота от самото отчуждаване и до настоящия момент съществуват сгради със специално предназначение /за образователни нужди/, върху които МОН упражнява право на собственост на валидно правно основание, тъй като държавата се легитимира с актове за държавна собственост, които по силата на чл. 5 ЗДС представляват официални удостоверителни документи, които се ползват с обвързваща материална сила. Моли за потвърждаване на решението.

         Въззиваемата страна – Столична община е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Твърди, че ищците не са доказали по делото първата предпоставка за уважаване на исковете, а именно – наличието в патримониума им на право на собственост върху процесния имот. Поддържа, че Столична община не е надлежен ответник по иска по чл. 108 ЗС, тъй като не е оспорвала евентуалното съществуване на правото на собственост на ищците, не владее и не държи процесния имот и не е собственик на изградената двуетажна постройка, попадаща върху имота. Твърди, че по предявения иск за ревандикиране на обща вещ ищците са обикновени другари. Претендира разноски.

         Въззиваемата страна – Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В становище от 21.02.2018 г. твърди, че имотът, предмет на акта за публична държавна собственост № 02841/09.03.2001 г., е публична държавна собственост, и като такъв е бил предоставен с Решение на МС № 563/28.08.2007 г. за безвъзмездно управление на МОН, а със заповед №     РД – 11 – 05/05.03.2009 г. на министъра на образованието и науката е бил предоставен безвъзмездно на Центъра за отдих и обучение към МОН. Счита, че липсват основания да бъде признато за установено, че имот с проектен пл. № 1908, с площ от 469 кв. м., е собственост на В.Г. и Й.Г., че имотът се държи и владее незаконосъобразно от МОН, както и че намиращата се върху процесния имот метална постройка с площ от 106 кв. м. по приращание следва да бъде предадена на въззивниците.

         Въззиваемата страна – Областна администрация на София – град не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

         Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на      чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

         Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС.

         Ищците В.К.Г. и Й.К.Г. твърдят, че с влязло в сила на 12.12.2006 г. решение от 06.08.2016 г., постановено по гр. д. № 1817/02 г. на СГС, АО, III – Д състав, допълнено с влязло в сила на 02.02.2008 г. решение от 30.10.2007 г. по същото дело, е отменено отчуждаването, извършено по отношение на наследниците на Х.М., на част от имот пл. № 2 от стар кв. 26, нов кв. 54, местност „Изток – Изток“ по плана на гр. София, като е отменен като незаконосъобразен и отказа на кмета на СО със заповед № РД – 54 – 25/25.04.2002 г. за отмяна на отчуждаването. Посочват, че паричното обезщетение за имота е било възстановено на 06.02.2008 г. Твърдят, че е била издадена заповед за деактуване и предаване на владението  № РД –    54 – 27/25.03.2009 г. на кмета на СО, като имотът е бил отписан от актовите книги и е било издадено удостоверение за деактуване на ищците. Посочват, че за имота е бил даден проекто – планоснимачен № 1908 и същият е бил в процедура по нанасяне в кадастъра. Твърдят, че към настоящия момент имотът попада върху съществуващ поземлен имот с пл. № 518. Поддържат, че част от УПИ I и част от имот пл. № 518 с площ от около 6000 кв. м., върху която е попадал възстановения им имот, е бил актуван като общински с АОС № 1201/07.09.1997 г., а друга част от УПИ I и част от ПИ № 518, в която били построени две масивни тухлени сгради, с площ от около 440 кв. м., на три етажа и заедно с прилежащ към тях терен от 3250 кв. м., който не граничи с имота на ищците, е била актувана като публична държавна собственост с АДС № 02841/09.03.2001 г., с титуляр – МРРБ. Твърдят, че имотите, предмет на посочения АДС, са бивши сгради на национализирана фабрика и са били предоставени за ползване на Средно художествено училище за приложни изкуства /СХУПИ/ към Министерство на културата. Посочват, че с решение на МС № 563/28.08.2007 г. имотът е бил отнет от СХУПИ и е бил предоставен безвъзмездно за управление на МОН, считано от 01.10.2007 г., т. е. след влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването. Твърдят, че със заповед № РД – 11 – 05/13.02.2009 г. министърът на образованието и науката е предоставил безвъзмездно ползването на имотите на Центъра за отдих и обучение към МОН. Поддържат, че междувременно МОН е извършило действия по саниране, преустройство и други СМР по отношение на процесните сгради, като в процеса на извършването им е заградил целия имот с пл. № 518 от около 9000 кв. м., въпреки че му е бил предоставен само прилежащия терен към бившите фабрични сгради с площ от около 3250 кв. м., както и че собственици на част от заградения имот са Столична община и ищците - по отношение на деактувания им имот с проектопланоснимачен № 1908. Твърдят, че по този начин  МОН е лишило от достъп до имотите /чрез ограда и жива охрана/ техните собственици – СО, наследниците на Х.М.М., собствениците на имот № 1648, както и наследниците на Розенберг. Посочват, че в имот № 518 се намира и двуетажна постройка с метална конструкция, която частично попада върху имота им на площ от около 106 кв. м. Твърдят, че постройката не е била описана в АДС, но въпреки това МОН е извършило незаконосъобразно СМР в нея, изразяващи се в подмяна на паянтовите й преградни стени с масивни, укрепване на металния й скелет, изграждане на портална конструкция към металната фасада, ново външно и фасадно покритие с плоскости, поставяне на дограма, изкопни работи и др. Поддържат, че постройката е изградена без одобрени строителни книжа и разрешение по чл. 120 ЗТСУ, не е описана в АДС № 02841/09.03.2001 г., няма постоянен градоустройствен статут и не фигурира в действащия ЗРП на квартала, одобрен със заповед № РД – 50 – 00 – 114/13.04.1989 г., който има отреждане за обществено жилищно строителство и за комплексно обществено обслужване. Твърдят, че в частта от застрояването по действащия ЗРП върху общински имот № 518, върху който попада и имота на ищциге, е предвидено строителство на високоетажни сгради с етажност М + 5, като в новоприетия ОУП на гр. София зоната също е била отредена за жилищно строителство. Посочват, че не са давали съгласие за присъствие на постройката в имота, нито за достъп до нея и провеждане на СМР, нито за използването й. Посочват, че МОН им пречи да упражняват правото си на собственост върху имота, тъй като същият е заграден и охраняван. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, Областна администрация на София – град, Министерство на образованието и науката и Столична община, че ищците В.К.Г. и Й.К.Г., в качеството им на наследници на Х.М.М., са собственици на по 1/16 ид. ч. от следния недвижим имот: имот с площ от 469 кв. м., с граници: ул. ******и  от три страни – поземлен имот с пл. № 518, който имот попада върху поземлен имот с пл. № 518, кв. IV за ОО, кв. 54 по действащия план на м. „Изток – Изток - част 1 и 2“, гр. София, и е идентичен с частта от стар имот с пл. № 2, собственост на Х.М., попадаща в кв. 26 и отчуждена за гимназия по рег. преписка № 5/54 г., означен с букви А – Б –  В – Г – Д - А на скица – Приложение № 3 към основното заключение на СТЕ на вещото лице Б., с площ на частта от 469 кв. м., маркирани с лилава линия, да осъди ответника Министерство на образованието и науката да им предаде владението върху имота,  и да осъди ответника Министерство на образованието и науката да премахне частта от двуетажната метална постройка, попадаща върху имота, с площ от 106 кв. м.  /вж. уточнението в петитума на исковата молба на л. 192 - 193 от в. гр. д. № 15074/18 г. по описа на СГС/. Претендират разноски.

         Ответникът Министерство на образованието и науката оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че проведеното реституционно производство не може да му бъде противопоставено, тъй като е едностранно и не е участвал в него. Посочва, че правото на собственост е възстановено при липса на изяснена фактическа обстановка относно наличието на законовите предпоставки за това. Твърди, че мероприятието, за което е отчужден имотът, е изпълнено и имотът е инкорпориран в училищния двор. Поддържа, че възстановената част попада в ПИ № 518, кв. 54, м. „Изток – изток“ по плана на гр. София, който е със статут на публична държавна собственост. Оспорва твърденията на ищците, че Държавата и Столична община се явяват собственици на различни части от ПИ № 518, представляващ дворно място от 9638 кв. м., и две фабрични сгради в нов кв. 54 по рег. план на м. „Изток – изток“. Твърди, че АОС № 1201/07.09.1997 г. е съставен незаконосъобразно, както и отписването на възстановената част. Твърди, че претендираната от ищците част от имота не е обособена като самостоятелен имот и не е нанесена като такъв имот в кадастъра. Оспорва, че процесната сграда е незаконна. Твърди, че процесната сграда е в режим на търпимост, тъй като след отчуждаването на имота е съществувала и се е ползвала като обект със специално предназначение, за което е била изградена /за образование/.  

Ответникът Областна администрация на област София – град твърди, че исковите претенции, предявени срещу нея, са недопустими поради липса на правен интерес. Твърди, че административното производство за отписване от актовите книги за държавна собственост е ирелевантно по отношение на исковото производство с оглед разпоредбата на чл. 113 във вр. с чл. 114, ал. 2, пр. последно ППЗДС.

         Ответникът Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че процесният имот не е престанал да бъде държавна собственост, поради което Столична община не е собственик на имота, и актуването му като общински, респ. деактуването му, не поражда правни последици. Поддържа, че решенията на административния съд не са противопоставими на Държавата, тъй като не е участвала в производството по постановяването им. Твърди, че е налице основание, препятстващо възможността за реституиране на имота, а именно – публичноправния му характер. Счита, че решението, с което се възстановява собствеността, не е влязло в сила, тъй като обезщетението е заплатено неправилно на Столична община, а не на правоимащото лице – Държавата. Моли за отхвърляне на исковете.

         Ответникът Столична община твърди, че исковите претенции, предявени срещу нея, са недопустими поради липса на правен интерес. Твърди, че не оспорва правото на собственост на ищците, не владее и не държи процесния имот и не е собственик на двуетажната постройка, попадаща върху процесния имот.

         От удостоверение за наследници с изх. № РСЛ19 – УГ01 – 3422/04.04.2019 г., издадено от СО, район Слатина, се установява, че Х.М.М., б. ж. на гр. София, е починал на 07.01.1945 г., както и че ищците В.К.Г. и Й.К.Г. са наследници по закон по права линия на Е.Д.Г., която е дъщеря на Д.Х.М., който е син на Х.М.М..

         Видно от представения като доказателство по делото нотариален акт № 9, том 4, рег. № 381, дело № 359/1915 г. за право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, Х.М. е признат за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имoт, находящ се в землището на с. Слатина – „нива от 5 дка, находяща се в м. Къро“, описана в т. 12 от нотариалния акт.

         С влязло в сила на 12.12.2006 г. решение от 06.08.2016 г., постановено по гр. д. № 1817/02 г. на СГС, АО, III – Д състав, допълнено с влязло в сила на 02.02.2008 г. решение от 30.10.2007 г. по същото дело, е отменен по жалба на Е.Д.Г., М.Д.Т., Г.Д.М., А.Н.Д., М.В.С., С.И. М., Х.И.Х., М.Д.Ц., Д.Г.В.и П.Г.В., отказ № РД – 54 – 25/25.04.2002 г. на кмета на Столична община за отмяна на отчуждаването на недвижим имот – част от имот пл. № 2 от стар кв. 26, нов кв. 54, местност „Изток – Изток“ по плана на гр. София, с площ от 469 кв. м., като незаконосъбразен, и е отменено отчуждаването на част от имот пл. № 2 от кв. 26, нов 54, м. „Изток – Изток“ по плана на гр. София, с площ от 469 кв. м., отчужден със заповед № 3064/25.05.1948 г.

         Не се спори между страните, че с вносна бележка BORD007326631/06.02.2008 г. е възстановено в полза на Столична община обезщетението след отмяната на отчуждаването на процесния имот.

         Видно от заповед № РД – 57 – 27/25.03/2009 г., издадена от кмета на СО, е наредено да се отпише от актовите книги за общинска собственост на район Изгрев част от АОС № 1201/07.08.1997 г. и да се предаде на наследниците на Х.М.М. владението на следния недвижим имот: част от имот пл. № 2, кв. 26, нов 54, м. „Изток – изток“ по плана на гр. София, с площ от 469 кв. м. В заповедта е посочено, че имотът попада в УПИ I „за ОЖС и КОО“, кв. 54, м. „Изток – изток“ и е идентичен с поземлен имот с проекто – планоснимачен № 1908, к. л. 502, съгласно скица – проект на фирма „Геокад – 93“ от м. 08.2008 г., която е неразделна част от заповедта.

         Видно от удостоверение към ДИ № 20 – 03 – 1998/26.08.2008 г., издадено от кмета на район „Изгрев“, на основание заповед № РД – 57 – 27/25.03.2009 г., издадена от кмета на СО, от актовите книги за общинска собственост АОС № 1201/07.08.1997 г. на район „Изгрев“ е отписан следния недвижим имот: 469 кв. м., част от имот пл. № 2, кв. 26, нов 54, м. „Изток – изток“ по плана на гр. София.

         Според удостоверение с изх. № АГ94 – 01 – 54/13.04.2009 г., издадено от кмета на район „Изгрев“, поземлен имот с проектопланоснимачен № 1908, к. л. 502, не е нанесен в кадастралния план на действащия план за регулация на м. „Изток – изток“, одобрен със заповед № РД 50 – 09 – 114/13.04.1989 г. на главния архитект на гр. София, на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР. Посочено е, че същият следва да бъде нанесен в УПИ   I – „за ОЖС и КОО“, кв. 54 на същата местност, и че попада в II – ра зона, която съгласно ЗРП е „жилищна“.

         Според удостоверение с изх. № АГ - 94 – 00 – 91 /1/24.06.2011 г., издадено от кмета на район „Изгрев“, поземлен имот с проектопланоснимачен № 1908, к. л. 502, е идентичен с част от бивш имот пл. № 2, кв. 26, нов 54, м. „Изток – изток“. Посочено е, че процедурата по нанасяне на имота на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР в кадастралния план на действащия план за регулация на м. „Изток – изток“, одобрен със заповед № РД 50 – 09 – 114/13.04.1989 г., и ЧИЗРП, одобрен със заповед № РД –  09 – 50 – 295/30.03.2004 г. на главния архитект на гр. София, не е приключила.

         В първоинстанциoното и във въззивното производство са приети основно и допълнителни заключения на СТЕ.  

         От основното заключение на СТЕ, прието в първоинстанционното производство, се установява, че имотът, предмет на горепосочените съдебни решения, по местоположение, граници, площ и съседи по зелени плътни линни на Приложение № 1 е идентичен с: 1/. част от имот пл. № 2, к. л. 502 /стар, емисия преди 1950 г./, попадащ в кв. 26 по РП на м. „Сталин" от    1948 г., с отреждане „за гимназия“, т. е. с отчуждената част от имота, собственост на наследниците на Х.М.М., по силата на нот. акт № 9, том 4, рег. № 381, дело № 359/15 г.; 2/. част от имот пл. № 518, к. л. 502 /актуален кадастър/, попадащ в УПИ I – за ОЖС и КОО в кв. 54, по ЗРП на м. „Изток – изток – част I” oт 1989 г., по зелени линии и двойна щриховка на Приложение № 1; 3/. с имот с проектопланоснимачен № 1908 по зелени линни и двойна щриховка на Приложение № 1.

          От заключението се установява, че имотът, собственост на наследниците на Х.М.М., съгласно горепосочените съдебни решения и нотариален акт, попада в югоизточната част на имот пл. № 518, к. л. 502, УПИ I - за ОЖС и КОО в кв. 54 по действащия ЗРП на м. „Изток – изток – част I” oт 1989 г., както е показано на Приложение № 1 по зелени линии и двойна щриховка /с координати на граничните точки от координатния регистър на ГИС – София и проектен планоснимачен             № 1908 на Дирекция – Софийски кадастър/.

         От заключението се установява, че върху част от процесния имот попада двуетажна сглобяема постройка с метална конструкция. Вещото лице е констатирало, че в техническия архив на СО, район Изгрев, липсват технически данни за периода, в който е построена, както и строителни книжа, удостоверяващи законността на изграждането й. Попадащата върху част от процесния имот двуетажна сграда в пл. № 518, к. л. 502 /актуален кадастър/ е нанесена като сграда на един етаж /МЖ/, без да е проведена процедура за нейното законосъобразно заснемане и нанасяне в периода след 2001 г. Според заключението посочената сграда няма постоянен градоустройствен статут и не е предвидена в действащия ЗРП.

         От заключението се установява, че процесният имот с проектен планоснимачен № 1908 попада в част от УПИ I с отреждане „за обществено жилищно строителство и комплексно обществено обслужване“ и е с предвиждане за изграждане на 3, 4 и 5 – етажни жилищни сгради в кв. 54 по действащия ЗРП на м. „Изток – Изток  - част I”. Съгласно ОУП и ЗУСО имотът попада в „зона за обществено обслужващи дейности“.

         Според вещото лице информация за съставените АДС и АОС не се съхранява в архива на НАГ при СО. От направените справки в СО – НАГ по разписните книги на регулационните и кадастралните планове се установява, че АДС № 5080/66 г. е съставен за бивш парцел I, oтреден „за училище“, от кв. 26, м. „Изток – III eтап“ по регулационния план от 1962 г., с графична площ от 6460 кв. м., който парцел е част от УПИ I, oтреден за „ОЖС и КОО“ в кв. 54 по действащия ЗРП на м. „Изток – Изток част I” от 1989 г., в който влиза имот пл. № 518, с площ от 5682 кв. м.

АДС №   5080/66 г. е преактуван с АОС № 1201/97 г.

         АДС № 02841/01 г. е съставен на база стар АДС № 2198/95 г. за прилежащ терен на две сгради от 3259 кв. м., който терен е част от имот пл. № 518.

         АДС № 2198/95 г. е съставен за национализирани по графични данни 9628 кв. м., заедно със застроена площ на сгради от 440 кв. м. в кв. 26 по плана от 1962 г. и кв. 44 по плана от 1948 г., в която площ попада имот пл. № 518 /по местоположение и площ са идентифицирани 3250 кв. м. като прилежащ терен към сгради, който не е нанесен в актуалния кадастър, показан на Приложение № 1 с прекъснати черни линии и щриховка, и 332 кв. м., които са нанесени в актуалния кадастър, к. л. 502, като имот с пл. № 1587/.

         Вещото лице дава заключение, че поради по – малката площ на имот пл. № 518 от площите на имотите, за които са съставени АДС № 5080/66 г. и АДС № 2198/95 г., не може да се даде технически коректен отговор на въпроса за кои части от имот пл. № 518 се отнасят те. Площта на заградената част, ползвана от МОН, може да се определи само ако геодезически се заснеме заградения терен, тъй като вещото лице е установило, че в северозападната част от имота, означена със синя окръжност на Приложение № 1, ограждането не е изпълнено по кадастралната граница на имота /заграден е терен в повече от площта на имот пл. № 518, к. л. 501 и к. л. 502/. Посочва, че по черни линии и оцветяване в жълто на Приложение № 1 е показана площ от 5954 кв. м., която включва площта на имот пл. № 518 от 5682 кв. м. /по актуалния кадастрален план к. л. 501 и к. л. 502/, и имот пл. № 1648, с площ от 272 кв. м. /по актуалния кадастрален план к. л. 501 и к. л. 502/, който се намира в заградения от МОН терен.

         Според допълнителното заключение на СТЕ, прието в първоинстанционното производство, процесният имот с графична площ от 469 кв. м. е част от имот пл. № 518, к. л. 502, показан със зелени линии и двойна щриховка на Приложение № 1 от СТЕ, с граници: север – имот пл. № 518, запад - имот № 518, юг – ул. „******“, изток – ул. „Димитър Гичев“, попада в УПИ за ОЖС и КОО от кв. 54 по ЗРП на м. „Изток – Изток I част“, одобрен със заповед № РД – 50 – 114/13.04.1989 г. Площта от процесния имот, попадаща под постройката, определена графично е 106 кв. м., и е показана със зелени линии и зелено площно оцветяване на Приложение № 1, представляващо неразделна част от допълнителното заключение на СТЕ. Процесният имот, намален с площта, попадаща под постройката, отговаря на нормативните изисквания за урегулиране на поземлени имоти съгласно чл. 19, ал. 1 ЗУТ.

         Според вещото лице не е възможна техническа идентификация по техническото описание, дадено в констативен АДС № 02841/09.03.2001 г., на прилежащия терен с площ от 3250 кв. м. към 2 фабрични сгради с площ от 440 кв. м., като част от имот пл. № 518 от кв. 54 /стар кв. 44, а по – стар кв. 26/. Това е така, тъй като е описан като „прилежащ терен“ към конкретни сгради, като описанието е неточно, технически некоректно и условно; отразен е с технически характеристики на отделна земя от сградите, която функционално не ги обслужва; от писмото на УАГ до Областния управител на област София не може да се приеме, че УАГ го е определила като прилежащ терен/площ, а само, че тази площ реално попада в територията на училището.

         Посочените на гърба на АДС като граници на имота: ул. Димитър Гичев, ул. Дървенишко шосе, ул. Жолио Кюри, зелени площи и ул. ******, към момента на съставяне на акта са граници на кв. 54, целият отреден за УПИ I – за ОЖС и КОО в кв. 54 по ЗРП на м. „Изток – Изток част I”, oдобрен със заповед № РД – 50 – 09 – 114/13.04.1989 г., с площ от 13 736 кв. м., по червени линии, червени арабски и римски цифри и червен текст на Приложение № 1. Вписването на границите в графа 13 „Забележки“ е заличено със заповед на областния управител на област София, която не е приложена по делото. Според вещото лице имотът, описан в АДС, не може да бъде идентифициран по местоположение, граници и площ, тъй като не е нанесен в одобрения кадастрален и регулационен план.

         Според допълнителното заключение на СТЕ не може да се даде заключение за кои имоти се отнася забележката със заверка от 08.05.2000 г. за отписване от актовите книги за държавна и общинска собственост на гърба на Акт № 2198/95 г. на ТОА „Изгрев“, а именно – „80 % от неусвоената част от имот пл. № 1 – стар в кв. 54 – нов /стар кв. 26, по – стар кв. 44/, с площ от около 3250 кв. м., заедно със старите постройки, както и площ от около 350 кв. м. западно от училището“. Става ясно обаче, че имотите се намират в имот пл. № 1 по стар кадастър и в кв. 54 по ЗРП на м. „Изток – Изток част I”, oдобрен със заповед № РД – 50 – 09 –  114/13.04.1989 г. По делото липсва графично приложение, по което да бъде идентифицирано местоположението им по граници и площ. Към момента на съставяне на акта е бил одобрен кадастрален и регулационен план, където не са нанесени с присвоени планоснимачни номера, поради което е невъзможно коректно актуално техническо описание и идентификация.

         По отношение на конструкцията и годината на изграждане на сградата вещото лице дава заключение, че представлява сглобяема сграда на два етажа с метална конструкция. Посочва, че липсват данни за година на изграждане, както и строителни книжа, които да удостоверят, че сградата е законно изградена.

         Към момента на изготвяне на допълнителното заключение на СТЕ вещото лице е посочило, че е невъзможно да се извърши геодезическо заснемане на заградения терен, тъй като в обхвата, показан със синя окръжност на Приложение № 1 от основното заключение на СТЕ, се извършват изкопно – строителни работи, които възпрепятстват геодезическите измервания.

         Според основното заключение на съдебно – техническата експертиза, прието във въззивното производство, границите на оградения терен, определени чрез геодезическо заснемане, направено през м. 09.2019 г., са означени на комбинираната скица в Приложение № 3 с жълт цвят. Включената в тези граници територия с площ от 6401 кв. м. е защрихована с жълт цвят на същата графика. На скицата са нанесени данни от действащите за местността кадастрална карта /с черен цвят/ и план за регулация /с червен и син цвят/. Спрямо кадастралната карта вещото лице Б. е установило, че в оградения терен попадат изцяло следните имоти по КК: 68134.801.518, с площ от 5965 кв. м., 68134.801.1587, с площ от 350 кв. м., възстановени на наследници на Х.М.Р., 68134.801.1648, с площ от 270       кв. м., възстановен на наследници на В.А.К.. Разликата до 6401 кв. м. включва малки части от имоти с идентификатори 68134.801.2193 и 68134.801.2288.

         В частта на процесния имот /ъгъла между ул. ******и ул. ******/ границите от геодезическото заснемане съвпадат с границите по КК, като на място същите са трайно материализирани с масивна прозирна ограда.

         Спрямо действащия план за регулация се установява, че оградата на терена на МОН към ул. ******в участъка, съответстващ на линията А – 1 – Б – 5 на скицата на Приложение № 3, не съвпада с уличната регулационна линия на УПИ IV за обществено обслужване от кв. 54, като навлиза с 0,92 м. в улицата от о. т. 54 до о. т. 59 и по – конкретно в нереализирания тротоар от нея.

         По делото са изготвени и скици на база цифрови модели на плановете, изработени и поддържани от „ГИС – София“ ЕООД.

         Скицата в Приложение № 1 представлява извадка на цифров модел на РП на м. Сталин, одобрен със заповед № 3064/25.05.1948 г., и на имотите от кадастралната основа в частта на кв. 26. Посочено е, че частта от имот пл. № 2, която се придава към кв. 26 с отреждане за гимназия, е означена с букви А – Б – В – Г – Д – А, и е защрихована с лилави успоредни линии. Тази част е отчуждена по ЗПИНМ от наследниците на Х.М.М. по регулачни преписки № 5/1954 г. и  № 355/1954 г.

         В заключението е пояснено, че след оцифряване на плановете в повечето случаи е налице несъвпадение между графично определените площи /от носителя, върху който е изчертан планът/ и аналитично изчислените /от цифровия модел/. Площите на имотите, показани на скицата в Приложение № 1, са следните: кв. 26 – 8864 кв. м., имот пл. № 2 – 5456   кв. м., и частта от имот пл. № 2, попадаща в кв. 26 – 484 кв. м.

         Скицата в Приложение № 2 представлява извадка от цифров модел на РП на м. „ж. к. Изток – Изток“, одобрен със заповеди № РД – 50 – 09 – 114/13.04.1989 г. и РД – 09 – 50 – 295/30.03.2001 г., в частта на  кв. 54 и имот пл. № 518 от кадастралната основа, който план е бил действащ към момента на възстановяване на процесния имот. Имотът с проектен планоснимачен № 1908 е нанесен със зелен цвят по т. 1 – 2 – 3 – 4 – 5 – 1 съгласно координатите, посочени в скица – проект за изменение на кадастрален план, изработена от „Геокад – 93“ през м. 08.2008 г.

         Съвместяването на имота по букви А – Б – В – Г – Д – А с имота по цифри 1 – 2 – 3 – 4 – 5 – 1 е показано на комбинираната скица на Приложение № 3.

         От скицата в Приложение № 3 се установява, че границите на процесния имот, индивидуализирани спрямо РП на м. „ж. к. Изток – Изток“ от 1989 г., по който е образуван имот с проектен пл. № 1908, не са идентични с границите на същия, индивидуализирани спрямо РП на м. „Сталин“ от 1948 г., по които е извършено отчуждаването на 469 кв. м. от стар имот пл. № 2. Вещото лице дава заключение, че установеното несъответствие се дължи на разликата между уличната регулация о. т. 47 до о. т. 48 по РП от 1948 г. и уличната регулация от о. т. 117а до о. т. 54 по РП от 1989 г., като последната съвпада с югоизточната кадастрална граница на имот пл. № 518.        

         Според данните, получени от геодезическото заснемане, имотът по букви А – Б  - В – Г – Д – А, с площ от 484 кв. м., попада изцяло в оградения терен, който се владее от ответника МОН. Спрямо КК същият граничи от всички страни с имот с идентификатор 68134.801.518. Спрямо действащия ПР граничи от три страни – север, запад и юг – с УПИ IV – за обществено обслужване от кв. 54, а от изток попада с около 11 кв. м. в тротоар към улицата от о. т. 54 до о. т. 59, която улица не е реализирна според предвижданията на ПР и тротоарът не е изграден. От имота по букви А – Б – В – Г – Д – А под сграда с идентификатор 68134.801.518.4 попадат 151      кв. м.

         Имотът по цифри 1 – 2 – 3 – 4 – 5 – 1, с площ от 469 кв. м., попада изцяло в оградения терен, който се владее от МОН. Спрямо КК същият граничи от всички страни с имот с идентификатор 68134.801.518 по КК. Спрямо действащия ПР се намира при граници: от три страни – север и  запад - УПИ IV – за обществено обслужване от кв. 54, от изток – улица от о. т. 54 до о. т. 60, от юг – улица от о. т. 54 до о. т. 117а. От имота по цифри     1 – 2 – 3 – 4 – 5 – 1 под сграда с идентификатор 68134.801.518.4 попадат 110   кв. м.

         Според основното заключение на СТЕ предмет на акта за публична държавна собственост № 02841/09.03.2001 г. са следните недвижими имоти: две фабрични сгради с площ от 440 кв. м. на три етажа, масивна конструкция, ползвани за училище, с прилежащия към тях терен с площ от 3250 кв. м. от национализираните общо 9638 кв. м. /съгласно АДС № 2198/95 г. на район „Изгрев“, а по графични данни – 9628 кв. м. по ЗНЧИМП от 1947 г., съставляващо част от имот пл. № 518, кв. 54 /стар кв. 44, а по – стар кв. 26/. Двете фабрични сгради, описани в АДС № 02841/09.03.2001 г., представляват бивша фабрика за шпули, находяща се в имот пл. № 1, собственост на Х.М.Р.. Имот пл. № 1 е нанесен в кадастралната основа на РП на м. „Сталин“ от 1948 г. с площ от 10 250 кв. м. /според цифровия модел на плана от 1948 г./. По – голямата част от имота с разположените върху нея фабрични постройки попада в кв. 26 с отреждане за гимназия, а останалата част попада в улици и съседни квартали /Приложение № 1/.

         Според РП на м. „Ж. к. Сталин – III eтап“, одобрен със заповед № 37/26.01.1962 г., застроената с фабричните сгради част от имот пл. № 1, бивша собственост на Х.М.Р., е включена в парцел I за училище от кв. 26, целият парцел с площ от 6460 кв. м., съгласно АДС № 5080/25.07.1966 г. По данни от цифровия модел площта на парцела е 6842 кв. м., а на включената в него част от имот пл. № 1 – 3928 кв. м.

         Съгласно АДС № 5080/25.07.1966 г. парцел I oт кв. 26 е предоставен за ползване на Промишлено училище за художествени занаяти.

         Според заключението прилежащият терен към бившите фабрични сгради представлява зоната на застъпване /пресичане/ на границите на: 1/. имот пл. № 1 от кад. основа на РП от 1948 г.; 2/. парцел  I – за училище от кв. 26 по РП на м. „Ж. к. Сталин – III eтап“ от 1962 г.; 3/. имот пл. № 518 от кад. основа на РП от 1989 г.

         Определеният по този начин прилежащ терен на бившите фабрични сгради е показан на комбинираната скица в Приложение № 4, защрихован плътно със светлосин цвят по цифри 1 – 2 – 3 – 4 – 5 – 6 – 7 – 8 – 9 – 1. Скицата съвместява данни от следните планове със съответните цветови означения: 1/. граници на имоти пл. № 1 и 2 от кадастралната основа на РП на м. „Сталин“ от 1948 г. – със светлосин цвят; 2/. регулационни линии и отреждане за парцели I и II oт кв. 26 по РП на м. „ж. к. Сталин – III eтап“ от 1962 г. – с оранжев цвят; 3/. кадастрални граници на имоти и сгради по КП на пл. район „кв. Изток“, действал до влизане в сила на КК – с кафяв цвят; 4/. незаети части от стар имот пл. № 1, възстановени на наследниците на Х.М.Р., и нанесени в КП с пл. № 1520 и 1587 – защриховани със сини успоредни линии; 5/. процесен имот съгласно     скица – проект за нанасяне на КП с проектен пл. № 1908 – със зелен цвят; 6/. процесен имот съгласно РП от 1948 г. – с лилав цвят.

         Според основното заключение на СТЕ между поземления имот, предмет на АДС № 02841/09.03.2001 г., и процесния имот липсва каквато и да е идентичност /пълна или частична/, тъй като двата имота представляват части /произхождат/ от стари имоти с пл. № 1 и 2, които са съседни и не е възможно да се застъпват.

         От основното заключение на СТЕ се установява, че теренът, попадащ в оградата, с площ от геодезическото заснемане - 6401 кв. м., или части от него, е предмет на следните актове за държавна или общинска собственост:

         АДС № 5080/25.07.1966 г., съставен за парцел I – за училище, с площ от 6460 кв. м., от кв. 26 от РП на м. „Ж. к. Сталин – III eтап“, одобрен със заповед № 37/26.01.1962 г. Същият е преактуван за общинска собственост с АЧОС № 1201/07.08.1997 г., с описание, идентично на даденото в АДС.

         Границите на парцел I – за училище от кв. 26 от РП от 1962 г. са нанесени на скицата в Приложение № 4 с оранжев цвят. Ограденият терен на МОН попада в парцела, описан в АДС, с изключение на 220 кв. м., представляващи западната част на имот с идентификатор 68134.801.1587. по КК, съответно имот с пл. № 1587 по КП.

         АДС № 6709/30.12.1969 г. е съставен за: 1/. масивна училищна сграда, застроена на 360 кв. м., на 2 етажа, с 22 стаи и един салон; 2/. масивна училищна сграда, застроена на 238 кв. м., на 2 етажа, от 4 стаи, и един салон, построени през 1953 г. и 1968 г., отстъпени за ползване от Училище за художествени занаяти при СГНС. Двете сгради са преактувани за общинска собственост с АПОС № 1200/06.08.1997 г. с описание, идентично на даденото в АДС.

         Вещото лице е установило, че сградата по т. 1 съответства на двете бивши фабрични сгради, преустроени през 1953 г. в основен училищен корпус на училището по художествени занаяти. Те са нанесени в КК с идентификатори 68134.801.518.1. и 68134.801.518.3, с обща площ от 396    кв. м.

         Сградата по т. 2 съответства на двуетажната сграда в югозападната част на оградения терен, построена според акта през 1968 г. Същата е отразена в КК с идентификатор 68134.801.518.2. и площ от 231 кв. м.

         На скицата на Приложение № 3 сградите, за които са съставени АДС № 6709/69 г. и АПОС № 1200/97 г., са защриховани плътно със сив цвят. Те са разположени изцяло в оградения терен.

         АДС № 2198/11.04.1995 г. е съставен за две масивни триетажни фабрични сгради, застроени на 440 кв. м. и дворно място с площ от 9638 кв. м. Имотите, описани в акта, съответстват на стар имот пл. № 1 от кадастралната основа на РП от 1948 г. и на построената в него фабрика за шпули.

         Границите на имот пл. № 1 са очертани на скицата в Приложение       № 4 със светлосиня линия. Частта от стар имот пл. № 1, попадаща в оградения и заснет терен, съдържа около 3700 кв. м., и включва прилежащия терен към двете фабрични сгради и свободното място югозападно от тях, за което в КП е нанесен имот пл. № 1587.

         АДС № 02841/09.03.2001 г. е съставен във основа на АДС № 2198/11.04.1995 г. за две фабрични сгради с площ от 440 кв. м., с прилежащия към тях терен с площ от 3250 кв. м.

         Прилежащият терен е показан на скица в Приложение № 4, защрихован плътно със светлосин цвят по точки    1 – 2 – 3 – 4 – 5 – 6 – 7 –  8 – 9 – 1, като площта в тези граници по цифрови данни е 3290 кв. м. Прилежащият терен попада изцяло в оградения терен, който се владее от МОН.

         Според допълнителното заключение към СТЕ от 20.01.2020 г. предмет на АОС № 1201/07.08.1997 г. са недвижими имоти със следното описание: „Парцел I, съдържащ 6460 м2 /по графични данни/ от кв. 26, м. „Изток“, при съседи: ул. „Коларовска“, новооткрита улица, БОДК, ул. „Димитър Гичев“, образуван от имоти с пл. № 1, 2, 3, б. с. на Хилда Розенберг, 4, б. с. на В.А.К., общински имот от улица и част от стар държавен имот – кантон на „Пътно управление“, заедно с две масивни фабрични сгради на два етажа със застроена площ около 440 кв. м., стопански сгради и др.“. Според вещото лице описанието на актуваните имоти е идентично с описанието на имотите, предмет на АДС № 5080/25.07.1966 г., и е съгласно регулационния план на м. „Ж. к. Сталин – III eтап“, одобрен със заповед № 37/26.01.1962 г.

         Според съдържанието на графа 17 отписани от АОС № 1201/07.08.1997 г. са следните имоти:

         1/. Със заповед № РД 57 – 324/02.07.2003 г. на кмета на СО е отписан от актовите книги на район „Изгрев“ недвижим имот, представляващ терен с площ от около 270 кв. м., разположен в южната част на стар имот пл. № 4, целият с площ от 1500 кв. м., стар кв. 26 /по – стар 44/, нов 54, м.    „Изток – изток“. Имотът е възстановен на наследниците на В.А.К. и е нанесен в КП на пл. район „Кв. Изток“ с пл. № 1648, кад. лист 501. В кадастралната карта на район „Изгрев“ е нанесен с идентификатор 68134.801.1648.

         2/. Със заповед № РД 57 – 27/25.03.2009 г. на кмета на СО от актовите книги за общинска собственост на район „Изгрев“ е отписан недвижим имот, представляващ част от имот пл. № 2, кв. 26, нов кв. 54, УПИ I – за ОЖС и КОО, м. „Изток – изток“, с площ от 469 кв. м. Имотът е идентичен с поземлен имот с проекто – планоснимачен № 1908 от кад. лист 502 и е възстановен на наследниците на Х.М.М..

         3/. Със заповед № РД 57 – 130/11.11.2010 г. на кмета на СО от актовите книги за общинска собственост е отписано дворно място с площ от 350 кв. м., за което е нанесен нов имот пл. № 1587, кв. 54, м. „Изток – изток“. Имотът е възстановен на П.Е.Р.. В КК на район „Изгрев“ този имот е нанесен с идентификатор 68134.801.1587.

         От комбинираната скица в Приложение № 1Д, съвместяваща графични данни с цветови означения, се установява, че заснетият терен по оградата попада почти изцяло в парцел I – за училище от кв. 26 по РП от 1962 г., с изключение на част от имот № 1587, която излиза извън границите на парцела. Разминаването се дължи на това, че имот № 1587 представлява възстановена част от стар имот пл. № 1 от кад. основа на РП, чиято югозападна граница не съвпада с регулационната линия на парцел I – за училище от кв. 26.

         От допълнителното заключение на СТЕ се установява, че имотът, описан в т. 12 от нотариален акт № 9, том 4, рег. № 381, дело №  359/1915 г., е нанесен с пл. № 2 в кадастралната основа на РП на м. „Сталин“ от 1948 г. и е попадал в следните регулационни квартали: кв. 26 – отреден за гимназия; кв. 43, парцел IV – oтреден за имот пл. № 2; кв. 58, парцели VI, VII и VIII, oтредени за имот пл. № 2; кв. 55, парцел XIV, към който се придава част от имот пл. № 2; улици между квартали 26, 43, 58 и 55; Посочено е, че съгласно писмо до финансовия отдел при Благоевския съвет от 08.02.1955 г. и скица № 8247/17.12.1954 г. за улици и улична тегоба пред кв. 26 /улици между осови точки 47 – 48 и 48 – 49/ са отчуждени 385 кв. м. от имот пл. № 2 за сметка на СГНСДТ.

         От комбинираната скица в Приложение № 2Д, съвместяваща графични данни с цветови означения, се установява, че и двата имота – по цифри 1 – 2 – 3 – 4 – 5 – 1, с площ от 469 кв. м., и по букви А – Б – Е – В – Ж – Г – Д – А, с площ от 484 кв. м., попадат изцяло в границите на имот пл.   №  2 от кад. основа на РП на м. „Сталин“ от 1948 г., за който като собственик се легитимира наследодателят на ищците въз основа на нот. акт № 9/15 г., и в оградения терен, който се владее от МОН. Застъпването между имота по цифри 1 – 2 – 3 – 4 – 5 – 1 и този по букви А – Б – Е – В –  Ж – Г – Д – А е с площ от 397 кв. м., означено с букви и цифри 1 – Е – В –  Ж – 2 – 1. Несъвпадението по букви и цифри Е – 5 – 4 – 3 – Ж – В – Е с площ от 72 кв. м. представлява реална част от мястото от имот пл. № 2, отчуждено за улица пред кв. 26, с площ от 385 кв. м., съгласно документите към рег. преписки № 5/54 г. и № 355/54 г.

         Според допълнителното заключение към СТЕ от 15.06.2020 г. при изготвяне на основното и допълнителното заключение на арх. К. Ч., приети по адм. дело № 1817/02 г. на СГС, III – Д адм. отделение, образувано във връзка с обжалване на отказ № РД – 54 – 25/25.04.2002 г. на кмета на СО за отмяна на отчуждаването на недвижимия имот, не е взето предвид, че след провеждане на отчуждителните процедури по силата на РП на м. „Сталин“, одобрен със заповед № 3064/25.05.1948 г., с последвалите РП от 1962 г., 1967 г. и 1989 г. е изменена регулацията на ул. „Коларовска“ /сега – ул. „******“/, респ. на регулационната граница на кв. 26 /нов кв. 54/, спрямо тази, по която е извършено отчуждаването. Вследствие на това частта от имот пл. № 2, попадаща в кв. 26 по РП от 1948 г., не е идентична с частта от същия, попадаща в кв. 54 от РП от 1989 г. и ЧИРП от 2001 г., действащи към момента на реституцията. Посочено е, че това несъответствие е отразено графически на 4 от 6 – те комбинирани скици, приложени към основната и допълнителна СТЕ.

         От заключението се установява, че към момента на провеждане на реституционното производство действащ за процесния имот е бил РП на м. „ж. к. Изток – изток“, одобрен със заповед № РД – 50 – 09 –     114/13.04.1989 г. и ЧИРП за кв. 53 и 54, одобрен със заповед № РД – 09 –   50 – 295/30.03.2001 г., спрямо които УПИ I – за ОЖС и КОО от кв. 54 попадат общо 581 кв. м. от бившия имот пл. № 2, собственост на Х.М.въз основа на нот. акт № 9/15 г. Спрямо отчуждителното действие на РП от 1948 г. тази площ включва: 1/. 469 кв. м., отчуждени за гимназия съгласно отреждането за кв. 26. 2/. 112 кв. м. от общо 385 кв. м., отчуждени за улици /визуализирани на комбинирана скица в Приложение № 3Д/.

         От допълнителното заключение на СТЕ се установява, че  процесният имот е разположен изцяло извън терена с площ от 3250 кв. м., определен за прилежащ към двете фабрични сгради с площ от 440 кв. м., за които е съставен АДС № 02841/09.03.2001 г., както и двуетажната сграда с метална конструкция, която се засяга от процесния имот, попада почти изцяло извън границите на прилежащия терен по АДС № 02841/09.03.2001 г.

         Установява се, че към периода на действие на реституционния закон /м. февруари 1992 г./, в югоизточната част на парцел I oт кв. 54, където попада процесният имот, е предвидено свързано застрояване с четири и пет етажни сгради с магазини и ателиета с предназначение за ОЖС и КОО съгласно действащия ЗРП, одобрен със заповед № РД – 50 – 09 – 114/13.04.1989 г. Върху процесния имот е предвидено изграждане на сграда на 5 етажа с магазини, разположена на ъгъла на ул. „******“ и „Димитър Гичев“, като това строителство не е реализирано и никога не е започвало.

         В допълнителното заключение на СТЕ е посочено, че предмет на отразяване в застроителните планове са основно следните групи сгради: проекти, които се предвиждат за бъдещо изграждане, съществуващи, които се запазват като елемент на застрояването, и съществуващи, които се предвиждат за премахване. Двуетажната сграда, която частично попада върху процесния имот, не е отразена в ЗП от 1989 г. по нито един от посочените начини, поради което следва да се приеме, че е построена след 1989 г.

         Според допълнителното заключение на СТЕ строежът на двуетажната сграда е реализиран в противоречие с одобрения ЗП, което обяснява липсата на строителни книжа и разрешение за строеж. Вещото лице е посочило, че това се установява от приложените по делото документи, издадени от различни органи, които имат отношение към процеса на строителство /СО, район „Изгрев, ДНСК и СО – ДАГ/.

         В действащия ПРЗ на м. „Изток – изток част I и част II”, одобрен с Решение № 241/16.04.2009 г. на СОС, металната сграда на два етажа е отразена като съществуваща едноетажна сграда с постоянен градоустройствен статут в УПИ IV – за обществено обслужване в кв. 54.

         По делото се установява от допълнителното заключение на СТЕ, че липсват одобрени проекти за двуетажната сграда с метална конструкция, както за първоначален строеж, така и за преустройство през 2009 г., както и кога и с каква цел е построена, поради което не може да даде заключение за предназначението и вида на сградата в периода към и след февруари 1992 г.

         Според допълнителното заключение на СТЕ двуетажната сграда с метална конструкция, попадаща частично в процесния имот, е нанесена в неодобрения КП в периода след 1996 г. и преди 2001 г. Посочено е, че при попълването на сградите като елементи от кадастъра не се държи сметка за законността им.

         В допълнителното заключение на СТЕ е посочено, че не може да се даде заключение дали сградата е била обслужваща спрямо останалите сгради по мероприятието, тъй като липсват строителни книжа за сградата, която частично попада в процесния имот, както и друга информация относно предназначението й. Установява се, че сградата не е актувана за държавна публична собственост с АДС № 02841/09.03.2001 г., както и със съставените преди него АДС, не е предмет на Решение № 563/28.08.2007 г. на МС, както и не е предмет на заповед № РД 11- 05/13.02.2009 г. на министъра на образованието и науката.

         Към допълнителното заключение на СТЕ от 17.11.2021 г. са приложени копия от ръчни скици за КП на пл. район I – 68 – “Кв. Изток“, поддържан до влизане в сила на кадастралната карта през 2016 г., които се съхраняват в техническия архив на НАГ, папка № 230. От Приложение № 8Д, което представлява умалено копие на ръчна скица № 69, полигон 81, създадена при геодезическо заснемане за изработване на КП през 1971 г., е видно, че на ръчната скица процесната сграда не е отразена. От Приложение № 9Д, което представлява умалено копие на ръчна скица № 69, полигон 81, създадена при геодезическо заснемане за попълване на КП, извършено през 1985 г. за нанасяне на пл. № 518, е видно, че процесната сграда е нанесена през 1999 г.

         Според допълнителното заключение към СТЕ от 17.11.2021 г. прилежащият терен към съществуващи сгради се определя съгласно Приложение № 1 към чл. 21 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Тъй като сграда с идентификатор 68134.801.518.4 е с дължина 34 м., то за нея е приложимо изискването на т. 3 от Приложение № 1. Следователно прилежащата площ към сградата е 743 кв. м., чиито граници са означени с жълт цвят на комбинираните скици в Приложение № 7Д към допълнителното заключение.

         В заключението е посочено, че съгласно общия устройствен план на СО /ОУП на СО/, одобрен с Решение № 147/2006 г. на МС, в сила от 27.01.2007 г., и изменението на ОУП, одобрено с Решение №  960/16.12.2009 г. на МС, процесният имот попада в устройствена зона за общественообслужващи дейности. Според заключението за прилежащия терен с площ от 743 кв. м. и застроена площ на сградата от 445 кв. м. получените стойности на устройствените показатели са в съответствие с нормативните.

         За отговор на въпроса дали може да се обособи самостоятелен обект при спазване на техническите правила от незастроената част от реституирания обект и с каква площ в Приложение № 7Д към допълнителното заключение са дадени два графически варианта на комбинирани скици – първият - с оглед индивидуализацията и описанието на имота съгласно решението на СГС за отмяна на отчуждаването и възстановяването на собствеността и вторият – с оглед описанието на имота, дадено от вещото лице Б., в приетите във въззивното производство заключения на СТЕ.

         Във вариант 1 е отразено застъпването на съществуващата сграда и прилежащия й терен с имот с проектен планоснимачен № 1908, кад. лист 502, който е предмет на заповед № РД – 57 – 27/25.03.2009 г. на кмета на СО /означен със зелен цвят на скицата/. Имот с проектен пл. № 1908 съдържа 469 кв. м., от които 176 кв. м. попадат в прилежащ терен, а останалите 293 кв. м. попадат извън прилежащия терен, в имот с идентификатор 68134.801.518. На скицата частта с площ от 293 кв. м., разположена извън прилежащия терен, е ограничена между точки с № 1 – 2 – 3 – 4 – 5 – 6 – 7 – 8 – 1 и е защрихована със зелени успоредни линии.

         Във вариант 2 е отразено застъпването на съществуващата сграда и прилежащия й терен с частта от бившия имот с пл. № 2, идентифицирана съгласно приетите във въззивното производство СТЕ /означена с лилав цвят на скицата/. Тази част съдържа 484 кв. м., от които 225 кв. м. попадат в прилежащия терен, а останалите 259 кв. м. попадат извън прилежащия терен в имот с идентификатор 68134.801.518. На скицата частта с площ от 259 кв. м., разположена извън прилежащия терен, е ограничена между точки с №   1ᵢ – 2ᵢ – 3ᵢ – 4ᵢ – 5ᵢ – 6ᵢ – 7ᵢ – 8ᵢ – 1ᵢ, и е защрихована със зелени успоредни линии.

         Според действащия ПУП – план за застрояване, одобрен с Решение   № 241/16.04.2009 г. на СОС, процесният имот попада в УПИ - IV с предназначение за обществено обслужване в кв. 54 с високо застрояване до 20 м. Съгласно отменения застроителен план, одобрен със заповед № РД – 09 – 50 - 295/30.03.2001 г., който е бил действащ към датата на възстановяване на имота, последният попада в УПИ I с предназначение за ОЖС и КОО от кв. 54 със средно и високо застрояване.  

         Според допълнителното заключение на СТЕ въз основа на горните предвиждания на ПУП за свободната част от процесния имот с площ от 293 кв. м., алтернативно с площ от 259 кв. м., е приложима разпоредбата на     чл. 19, ал. 5 ЗУТ, съгласно която при урегулиране на поземлени имоти в квартали за средно високо и високо жилищно застрояване, за ниско свързано застрояване в повече от два имота за застрояване със социални жилища или за друго специфично застрояване, размерите на имотите се определят със самия подробен устройствен план, без да се спазват нормите по ал. 1.

         Нормите по чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ се прилагат за урегулиране на поземлени имоти в градовете за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, и изискват най – малко 14 м. лице и 300 кв. м. повърхност. Съгласно ал. 3 тези размери могат да бъдат намалявани най – много с 1/5, което прави 11,20 м. за лице и 240 кв. м. за повърхност. 

         Следователно свободната част от процесния имот отговаря на изискването на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ, като по отношение на лицето при Вариант 1 има лице от 24,00 м. към улицата от о. т. 54 до о. т. 59, а при Вариант 2 – 22,8 м. към същата улица, а по отношение на площта отговаря на горното изискване при  условията на чл. 19, ал. 3.

         На графичното Приложение № 7Д към допълнителното заключение на СТЕ частите от процесната сграда, които се застъпват /припокриват/ с реституирания имот, са означени, както следва:

         Вариант 1 – застъпването с площ от 110 кв. м. между сграда с идентификатор 68134.801.518.4 и имот с проектен пл. № 1908 е защриховано със зелен цвят.

         Вариант 2 - застъпването с площ от 151 кв. м. между сграда с идентификатор 68134.801.518.4 и частта от бившия имот пл. № 2, отчуждена за гимназия съгласно РП от 1948 г. е защриховано с лилав цвят.

         Вещото лице дава заключение, че ако с премахването на частта, попадаща в реституционния имот, се засяга конструкцията на сградата, за реконструкцията следва да се издаде разрешение за строеж след извършено обследване по реда на чл. 176в ЗУТ.

         При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

         Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

         Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

         При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че  решението е валидно и частично недопустимо.

         Въззивният съд намира за неоснователни доводите на въззивниците – ищци в първоинстанционното производство, че наследниците на Х.М.М. са задължителни другари по исковете с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС, и доколкото първоинстанционният съд е отхвърлил искането на останалите наследници на Х.М.М. за присъединяването им като другари по делото, то решението следва да бъде обезсилено като недопустимо и върнато за ново разглеждане с участието на останалите наследници. По така предявените искове за ревандикация на съсобствена вещ наследниците на Х.М.М. са обикновени другари, а не задължителни другари, тъй като материално - правното им положение е различно и решението може да не бъде еднакво спрямо всеки от тях. Тъй като наследниците на Х.М.М. не са задължителни другари, то в случая задължителните указания, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 1/13 г. по тълк. дело   № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС, не са приложими.

         В изпълнение на дадените от въззивния съд указания за отстраняване на нередовности на исковата молба с молба – уточнение от 09.04.2019 г. въззивниците – ищци са посочили, че твърдят, че притежават по 1/16 ид. ч. от процесния имот.  С молба – уточнение от 31.07.2020 г. са уточнили петитума на исковата молба, като по отношение на установителната част от иска по чл. 108 ЗС са посочили, че искат да се признае за установено по отношение на ответниците Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, Областна администрация София – град, Министерство на образованието и науката и Столична община, че ищците В.К.Г. и Й.К.Г., в качеството им на наследници на Х.М.М., са собственици на по 1/16 ид. ч. от процесния имот.

         Предвид изложеното по – горе, въззивният съд приема, че въззивниците – ищци не твърдят, че са собственици на процесния имот за разликата над 1/16 ид. ч. /за всеки от тях/. Следователно първоинстанционното решение е недопустимо в частта, в която са отхвърлени предявените от В.К.Г. и Й.К.Г. срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и срещу Министерство на образованието и науката, като процесуалент субстиуент на Държавата, искове с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици за разликата над 1/16 ид. ч. от имота /по отношение на всеки от ищците/, поради което на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК решението следва да се обезсили в тази част, а производството по  делото – да се прекрати в тази част.

         Положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск за собственост е наличието на правен интерес за ищеца. Такъв интерес е налице, когато ищецът претендира да е собственик, респективно съсобственик на имота, и твърди, че ответникът заявява права върху този имот, които засягат правата на ищеца.

         Въззивният съд намира, че за въззивниците – ищци не е налице правен интерес да претендират установяване със сила на пресъдено нещо на правото на собственост върху процесния имот по отношение на ответниците Областна администрация – София – град и Столична община. Това е така, тъй като нито един от посочените ответници не заявява права върху процесния имот, които да засягат правата на ищците.

         В т. 1 от Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/12 г. на ОСГК на ВКС, са дадени принципни разяснения относно правния интерес при предявяването на отрицателен установителен иск за собственост. Посочено е, че наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Дадените принципни разяснения относно правния интерес са приложими и при предявяването на положителния установителен иск за собственост.

         По делото въззивниците – ищци твърдят, че е налице правен интерес да искат установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Столична община на правото им на собственост върху процесния имот в качеството им на наследници на Х.М.М., тъй като Столична община е участвала непосредствено в процедурата по възстановяване на процесния имот, както и в производството по отписване на имота от актовите книги. С молба – уточнение от 18.01.2018 г. поддържат, че Столична община и Държавата, като ответници, се явяват собственици на различни части от УПИ – I и   ПИ – 518, върху които попада процесният имот.

         Въззивният съд намира, че участието на Столична община в проведеното реституционно производство по отношение на процесния имот не може да обоснове наличието на правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост от ищците срещу Столична община, тъй като се касае за различни по характер   производства – реституционно административно производство и исково гражданско производство.

         На следващо място, от АОС № 1201/07.08.1997 г . – графа „забележки“ и от заповед № РД 57 – 27/25.03.2008 г. на кмета на СО е видно, че процесният имот /469 кв. м., представляващи част от имот пл.    № 2, кв. 26, нов 54, м. „Изток – изток“ по плана на гр. София/ е деактуван,         т. е. отписан е от актa за частна общинска собственост. Същевременно  от отговора на исковата молба и от становищата, представени по делото от Столична община, се установява, че Столична община не оспорва правото на собственост на ищците върху процесния имот. Обстоятелството, че е налице висящо производство по нанасянето на имот с проекто – пласноснимачен № 1908 в кадастъра с вх. № ДИ 20 – 5 – 1998/18.05.2009 г., което е спряно с оглед наличието на спор за собственост, също не може да обоснове наличието на правен интерес от предявяването на иск за собственост срещу Столична община, тъй като при положителен за ищците изход от спора за собственост, административното производство ще бъде възобновено.

          Ето защо, въззивният съд намира, че за въззивниците - ищци не е налице правен интерес от предявения иск за собственост /в установителната му част/ по отношение на Столична община, поради което решението в тази му част е недопустимо и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК следва да бъде обезсилено в тази част, а производството по делото – прекратено в тази част.

         По делото въззивниците – ищци твърдят, че е налице правен интерес да искат установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Областна администрация на София – град на правото им на собственост върху процесния имот в качеството им на наследници на Х.М.М., тъй като   е налице висяща процедура, инициирана от ищците, за деактуване на процесния имот пред Областната администрация на София – град – преписка с рег. № 94ИИ/7/25.03.2011 г.

         Въззивният съд намира, че обстоятелството, че е налице  административно производство за отписване от актовите книги за държавна собственост на процесния имот не може да обоснове наличие на правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу Областната администрация на София – град за  процесния имот. Това е така, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 114, ал. 2, пр. последно във вр. чл. 113 ППЗДС лицата, които претендират за права върху имот, за който има съставен акт за държавна собственост, могат да се снабдят с документ за собственост, ако такъв не е издаван, след като бъде издадена заповед за отписване, а в случаите по чл. 113 - след влизането в сила на решението на съда.

         Ето защо, решението в тази му част е недопустимо и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК следва да бъде обезсилено в тази част, а производството по делото – прекратено в тази част.

         По делото въззивниците – ищци твърдят, че е налице правен интерес да искат установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Министерство на образованието и науката на правото им на собственост върху процесния имот в качеството им на наследници на Х.М.М., тъй като процесният имот се владее от Министерство на образованието и науката без правно основание.

         В случая, от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба  и уточняващите молби към нея може да се направи извод, че е налице спор за собственост между ищците и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство /чл. 31, ал. 2 ГПК/.

         Ответното министерство на образованието и науката, което фактически е в имота въз основа на предоставеното му управление, като субституент на Държавата, също е легитимирано да отговаря по предявения иск за собственост по аргумент от разпоредбите на чл. 14 и чл. 15 ЗДС,  с оглед твърдението, че имотът е държавна собственост и му е предоставен за управление.

          В Решение № 127 от 19.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2719/2020 г., III г. о., ГК, е разяснено, че съгласно чл. 15, ал. 1 ЗДС, имоти - държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на ведомствата /по смисъла на § 2 от ДР на ЗДС/ и общините при условия и по ред според правилника за прилагане на закона. Нормите на чл. 14, ал. 2 и 3 ЗДС и чл. 12, ал. 1 ППЗДС предвиждат, че предоставеното право на управление върху обекти, имоти и вещи – държавна собственост включва правото на съответните ведомства или общини да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин. Субектите, на които се предоставят държавни имоти за управление и стопанисване по чл. 15 ЗДС не получават правото на собственост. Те не стават негови носители, а упражняват това право от името на държавата, която е собственик – чл. 14 ЗДС. Посочено е, че съдебната практика приема, че публичното тяло, което упражнява правото на държавна собственост се явява процесуален субституент на държавата, който може да брани чрез иск това право и да претендира от свое име последиците, които законът свързва с неговото съществуване. Предоставеното право на управление, включващо в себе си правомощието да се владее и ползва имота, е иманентно свързано, произтича пряко от правото на собственост на държавата и обуславя легитимацията на субституента. С предоставянето на държавните имоти и вещи за управление на държавни учреждения и на държавни предприятия, които не са преобразувани в търговски дружества след приемането на ТЗ или са създадени като държавни предприятия на основание чл. 62, ал. 3 ТЗ, същите са легитимирани да предявяват и да отговарят по искове за собственост и други вещни права и по облигационни искове за обезщетение за лишаване от право на ползване върху вещи, чийто собственик е държавата. Процесуалният субституент може да защитава, както своето право на ползване, така и собствеността на държавата /независимо дали публична или частна/ и в по - широк обем върху териториите, които са предоставени за управление, а не само върху конкретно предоставените обекти. След като по силата на закона държавата предоставя за нуждите на определени субекти вещи – публична или частна държавна собственост, то е несъмнено правото им да упражняват и защитават правото на собственост, респ. като процесуални субституенти активно и пасивно да са страни по дела по искове за собственост, за неоснователно обогатяване и др., както и да правят всякакви възражения във връзка със защитата на правото на държавна собственост.

          Същевременно съдебната практика приема, че държавата като собственик не може да бъде лишена от правото самостоятелно да брани своята собственост и да участва като главна страна по предявен собственически иск срещу ведомство в защита на правото на държавна собственост /в този смисъл е Решение № 60083 от 02.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3632/2020 г., I г. о., ГК/.

         Предвид изложеното по – горе, въззивният съд приема, че предявените искове за собственост срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, и Министерство на образованието и науката /в установителната им част/ и само срещу Министерство на образованието и науката /в осъдителната им част/, са допустими.

            Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението в останалата му част, въззивният съд намира следното:

         По исковете с правно основание чл. 108 ЗС в тежест на ищците е да установят, че са собственици на твърдяните идеални части от процесния имот на основанията, посочени в исковата молба, както и че ответникът Министерство на образованието и науката владее имота. В тежест на ответника Министерство на образованието и науката е да установи, че владее имота на правно основание.

         Въззивният съд намира, че от съвкупната преценка на събраните в първоинстанционното и във въззивното производство доказателства се установяват всички предпоставки за уважаване на исковете с правно основание чл. 108 ЗС, предявени от въззивниците – ищци срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и Министерство на образованието и науката, като процесуален субституент на държавата, /в установителната част на исковете/, и срещу Министерство на образованието и науката, като процесуален субституент на Държавата /в осъдителната част на исковете/. Съображенията за това са следните:

         От представеното по делото удостоверение за наследници на Х.М.М. се установява, че ищците В.К. Геринка и Й.К.Г. притежават по 1/16 ид. ч. от процесния имот, тъй като същите са наследници по закон по права линия на Е.Д.Г., която притежава 1/8 ид. ч. от имота, а тя е дъщеря на Д.Х.М., който притежава ½ ид. ч. от процесния имот, тъй като е син на Х.М.М..

          От неоспорените от страните основно и допълнителни заключения на СТЕ, приети във въззивното производство, се установява, че процесният имот /индивидуализиран с молба – уточнение от въззивниците - ищци на л. 192 – 193 от въззивното дело/ е идентичен и представлява част от стар имот пл. № 2, кв. 26, местност „Сталин“ по регулационния план на гр. София от 1948 г., к. л. 502, стар, емисия преди 1950 г., който имот пл. № 2 е собственост на Х.М.М. съгласно нотариален акт № 9, том 4, рег. № 381, дело № 359/1915 г., и е описан в т. 12 от нотариалния акт като „нива от 5 дка в местността „Къро“, с посочени съседи, и е записан в разписния лист към кадастралния план на гр. София на наследниците на Х.М.М..

         На следващо място, по делото се установява, че имот с пл. № 2 е бил отчужден от наследодателя на ищците Х.М.М. въз основа на заповед № 3064/25.05.1948 г., с която е бил одобрен регулационния план на местността „Сталин“, като за отделните части от имота са били проведени отделни отчуждителни процедури – по преписки № 5/1954 г. и № 355/1954 г.

         От представените по делото комбинирани скици и извадки от планове се установява, че към момента на отчуждаването имот със стар пл. № 2 е бил отразен в регулационния план на местността „Сталин“ от 1948 г. като имот, попадащ в четири квартала – кв. № 26, 55, 58 и 53 и частично в улици между тези квартали.

         По делото се установява от основното заключение на СТЕ, че частта от имот с пл. № 2, предмет на делото, е тази, която е била отчуждена по ЗПИНМ от наследниците на Х.М.М. като част от имот с пл. № 2, с площ от 469 кв. м., и придадена към кв. 26, отреден за „гимназия“ по РП от 1948 г. на местността „Сталин“. На скицата в Приложение № 1, която представлява извадка на цифров модел на РП на м. Сталин, одобрен със заповед № 3064/25.05.1948 г., и на имотите от кадастралната основа в частта на кв. 26, частта от имот пл. № 2, която се придава към кв. 26 с отреждане „за гимназия“, е означена с букви А – Б –   В – Г – Д – А, и е защрихована с лилави успоредни линии. В заключението е пояснено, че след оцифряване на плановете е налице несъвпадение между графично определените площи /от носителя, върху който е изчертан планът/ и аналитично изчислените /от цифровия модел/, поради което частта от имот пл. № 2, попадаща в кв. 26, е 484 кв. м. /по цифрови данни/.

         Отчуждаването на процесната част от имот пл. № 2, придадена към кв. 26, с отреждане „за гимназия“, извършено със заповед № 3064/25.05.1948 г., е отменено с влязло в сила на 12.12.2006 г. решение от 06.08.2016 г., постановено по гр. д. № 1817/02 г. на СГС, АО, III – Д състав, допълнено с влязло в сила на 02.02.2008 г. решение от 30.10.2007 г. по същото дело. С вносна бележка BORD007326631/06.02.2008 г. е възстановено в полза на Столична община обезщетението след отмяната на отчуждаването на процесния имот.

         По делото се установява, че към момента на връщане на получената като обезщетение сума /06.02.2008 г./ процесната част от имот с пл. № 2, придадена към кв. 26 с отреждане „за гимназия“, чието отчуждаване е било отменено с влезлите в сила решения по гр. д. № 1817/02 г. на СГС, АО,      III – Д състав, попада в УПИ I – „за ОЖС и КОО“,  кв. 54, м. „Изток – изток“ по плана на гр. София, върху част от поземлен имот с пл. № 518.      

         От представените по делото удостоверения от СО, район „Изгрев“, с изх. № АГ94 – 01 – 54/13.04.2009 г. и с изх. № АГ – 94 – 00 – 91 /1/24.06.2011 г. е видно, че процесният имот попада във II – ра зона, която съгласно ЗРП е „жилищна“.

         С решение № 939/21.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4962/2008 г., IV     г. о., ГК, е даден отговор на въпроса към кой момент следва да се преценяват предпоставките за връщане на одържавени имоти при въведено възражение за материална незаконосъобразност на акт за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБHM, ЗДИ и ЗС /съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС/, като е прието е, че следва да се преценяват към момента на връщане на получената като обезщение сума – по арг. от разпоредбата на чл. 6 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБHM, ЗДИ.

         От допълнителното заключение на СТЕ, прието във въззивното производство, се установява, че съгласно действащия ЗРП, одобрен със заповед № РД – 50 – 09 – 114/13.04.1989 г., в югоизточната част на парцел I oт кв. 54, където попада процесният имот, е предвидено свързано застрояване с четири и пететажни сгради с магазини и ателиета с предназначение за ОЖС и КОО, а върху процесния имот е предвидено изграждането на сграда на пет етажа с магазини, разположена на ъгъла на улиците „******“ и „Димитър Гичев“, както и че това строителство не е реализирано и не е започвало.

         Следователно към релевантния за преценката на материалната законосъобразност на акт за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБHM, ЗДИ момент се установява по делото, че по действащия ЗРП за процесния имот има отреждане за жилищно строителство /изграждане на сграда на пет етажа с магазини/, което не е започнало и не е реализирано. Установява, че изменението на плана предхожда възстановяването на собствеността.

         Съгласно разясненията, дадени в съдебната практика на ВКС /Решение № 19 от 24.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 214/2010 г., I г. о., ГК, Решение № 186 от 10.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 650/2014 г., I г. о., ГК и др./ разпоредбата на чл. 2 от ЗВСНОИ следва да се тълкува в смисъл, че се възстановява правото на собственост само върху онези незастроени имоти, отчуждени по реда на някои от посочените в чл. 1, ал. 1 от ЗВСНОИ благоустройствени закони, върху които към датата на влизане в сила на реституционния закон, не е започнало фактическо строителство в изпълнение на благоустройственото мероприятие, за което незастроеният при отчуждаването имот е бил отчужден, или в изпълнение на друго благоустройствено мероприятие, за което имотът е бил преотреден или за което е било дадено строително разрешение.

         В случая, по делото се установява, че върху процесната част от  имота, отчужден през 1948 г., към момента на влизане в сила на реституционния закон, няма изградени сгради, съответстващи на предвиденото по действащия план от 1989 г. преотреждане. Поставянето на ограда не може да се приеме, че представлява начало на фактическо строителство в имота, тъй като оградата не е елемент от същностното съдържание на мероприятието, по който да може да се съди за конкретното му предназначение.

         В допълнение следва да се посочи, че частично попадащата върху процесния имот сграда, която според допълнителното заключение на СТЕ, прието във въззивното производство, застъпва 110 кв. м. от имота, или 151 кв. м. от пълната площ на стар имот пл. № 2, придадена към кв. 26, обозначена по букви А – Б – 5 – 4 – 3 – Г – Д – А, с обща площ от 581 кв. м. по скица – Приложение № 3,  представлява сглобяема постройка на два етажа с метална конструкция. По делото не са представени доказателства за законността на изграждането й, наличието на разрешение за строеж, одобрени строителни книжа, или акт за узаконяването й. Установява се по делото, че постройката не е отразена в кадастралния план, нито е предвидена в плана м. „Изток – изток“ към момента на влизане в сила на ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони. От допълнителното заключение на СТЕ се установява, че нанасянето на процесната постройка е направено през 1999 г. върху ръчна скица № 69, полигон 81, създадена при геодезическо заснемане за попълване на КП, както и че сградата за първи път е показана в неодобрената кадастрална основа към ЧИЗП за кв. 53 и кв. 54, м. „Изток – изток“, одобрено със заповед № РД – 09 – 50 – 295/30.03.2001 г., като е отразена с тънка черна линия, т. е. като съществуваща сграда, която се предвижда за премахване или разрушаване.

         Тъй като сглобяемата постройка, попадаща в част от процесния имот, е незаконно построена, то същата не представлява реализиране на фактическо строителство към момента на влизане в сила на реституционния закон и не е пречка за възстановяване на собствеността върху имот на основание чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони.

         Предвид изложеното по – горе, въззивният съд намира за неоснователно възражението за материална незаконосъобразност на акта  за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБHM, ЗДИ и ЗС.

         За установяване на идентичността на процесния имот, като част от имот с пл. № 2, собственост на Х.М.М., с имота, предмет на реституционното производство по адм. дело № 1817/02 г. по описа на СГС, АО, III – Д състав, и с имота, предмет на заповед за деактуване № РД 57 – 27/25.03.2009 г. на кмета на СО, като част от имота, заграден и владян/държан от МОН, са приети основно и допълнителни заключения на СТЕ във въззивното производство.

         От допълнителното заключение на СТЕ, прието във въззивното производство, се установява, че поради разлика между уличната регулация от о. т. 47 до о. т. 48 по РП от 1948 г. и уличната регулация от  о. т. 117а до о. т. 54 по РП от 1989 г., като последната съвпада с югоизточната кадастрална граница на имот пл. № 518, границите на процесния имот, индивидуализирани спрямо РП на м. „Ж. к. Изток – изток“ от 1989 г., по които е образуван имот с проектен пл. № 1908, не са идентични с границите на същия, индивидуализирани спрямо РП на м. „Сталин“ от 1948 г., по които е извършено отчуждаването на 469 кв. м. от стар имот пл. № 2.  

         Предвид установената разлика в уличната регулация на плановете в основното заключение на СТЕ са изследвани разположението и границите на частта от стария имот пл. № 2, придадена към кв. 26, като са описани и са показани графично на Приложение № 3. Установява се от данните, получени от геодезическото заснемане, че имотът по букви   А – Б  - В –      Г – Д – А, с площ от 484 кв. м., попада изцяло в оградения терен, който се владее от ответника МОН. Спрямо КК същият граничи от всички страни с имот с идентификатор 68134.801.518. Спрямо действащия ПР граничи от три страни – север, запад и юг – с УПИ IV – за обществено обслужване от кв. 54, а от изток попада с около 11 кв. м. в тротоар към улицата от о. т. 54 до о. т. 59, която улица не е реализирна според предвижданията на ПР и тротоарът не е изграден. От имота по букви А – Б – В – Г – Д – А под сграда с идентификатор 68134.801.518.4 попадат 151 кв. м.

         Имотът по цифри 1 – 2 – 3 – 4 – 5 – 1, с площ от 469 кв. м., попада изцяло в оградения терен, който се владее от МОН. Спрямо КК същият граничи от всички страни с имот с идентификатор 68134.801.518 по КК. Спрямо действащия ПР се намира при граници: от три страни – север и  запад - УПИ IV – за обществено обслужване от кв. 54, от изток – улица от о. т. 54 до о. т. 60, от юг – улица от о. т. 54 до о. т. 117а. От имота по цифри 1 – 2 – 3 – 4 – 5 – 1 под сграда с идентификатор 68134.801.518.4 попадат 110 кв. м.

         Видно от разясненията, дадени от вещото лице Б. в откритото съдебно заседание на 01.10.2019 г., имотът с букви А – Б – В – Г – Д – А и имотът, посочен с цифри 1 – 2 – 3 – 4 – 5 – 1, представляват части от стария имот с пл. № 2.

         Въз основа на неоспорените от страните основно и допълнително заключение на СТЕ въззивният съд приема за установено по делото, че процесният имот е идентичен с частта от стар имот пл. № 2, собственост на Х.М., попадаща в кв. 26, и отчуждена за гимназия по рег. преписка № 5/54 г., означен на скица – Приложение № 3 към основното заключение на СТЕ по букви А – Б – В – Г – Д – А, с площ на частта от 469 кв. м., маркирани с лилава линия, а по цифрови данни – 484 кв. м. Към настоящия момент процесната част попада върху ПИ с пл. № 518, кв. IV за ОО, кв. 54 по действащия план на м. „Изток – изток – част 1 и 2“, съответно границите му са: ул. „Димитър Гичев“ и от три страни – ПИ с пл. № 518.

         За установяване на местоположението на процесния имот в оградения от МОН терен във въззивното производство е прието допълнително заключение на СТЕ. Въз основа на представените по делото скици е изготвена комбинирана скица – Приложение № 2Д, от която се установява, че двата имота – по цифри 1 – 2 – 3 – 4 – 5 – 1, с площ от 469 кв. м., и по букви А – Б – Е – В – Ж – Г – Д – А, с площ от 484 кв. м., попадат изцяло в границите на имот пл. №  2 от кад. основа на РП на м. „Сталин“ от 1948 г., за който като собственик се легитимира наследодателят на ищците въз основа на нот. акт № 9/15 г., и в оградения терен, който се владее от МОН. Застъпването между имота по цифри  1 – 2 – 3 – 4 – 5 – 1 и имота по букви А – Б – Е – В – Ж – Г – Д – А е с площ от 397 кв. м., означено с букви и цифри 1 – Е – В – Ж – 2 – 1. Несъвпадението по букви и цифри Е – 5 – 4 –    3 – Ж – В – Е с площ от 72 кв. м. представлява реална част от мястото от имот пл. № 2, отчуждено за улица пред кв. 26, с площ от 385 кв. м., съгласно документите към рег. преписки № 5/54 г. и № 355/54 г.

         Предвид изложеното по – горе, въззивният съд приема, че по делото е доказана идентичността на процесния имот, като част от имот с пл. № 2, собственост на Х.М.М., имота, предмет на реституционното производство по адм. дело № 1817/02 г. по описа на СГС, АО, III – Д състав, и имота, предмет на заповед за деактуване № РД 57 – 27/25.03.2009 г. на кмета на СО, като част от имота, заграден и владян/държан от МОН.

         Не се спори между въззивниците – ищци в първоинстанционното производство и въззиваемия – ответник Министерство на образованието и науката, че МОН упражнява фактическа власт върху процесния имот в рамките на по – голям терен, който е заградил и владее/държи.

         По делото се установява, че с Решение на Министерски съвет              № 563/28.08.2007 г. са предоставени на МОН за ползване две сгради с площ от 440 кв. м., на три етажа и прилежащ терен от 3250 кв. м., предмет на КАДС № 02841/01 г.

         От основното заключение на СТЕ, прието във въззивното производство, и комбинирана скица – Приложение № 3, изготвени след извършено геодезическо заснемане на оградения от МОН терен през м. септември 2009 г., се установява, че МОН упражнява фактическа власт върху терен от 6401 кв. м., заграден и държан от него, който включва освен предоставените му сгради с прилежащ терен от 3250 кв. м., попадащи върху част от ПИ № 68134.801.518, и следните поземлени имоти: ПИ № 68134.801.1587, с площ от 350 кв. м., възстановен на наследниците на Х.М.Р., ПИ № 68134.801.1648, с площ от 270 кв. м., възстановен на наследниците на В.А.К., част от ПИ № 68134.801.2193, част от ПИ № 68134.801.2288, частта от процесния имот със стар пл. № 2, с площ по графични данни от 469 кв. м., а по цифрови данни от 484 кв. м., попадаща частично върху ПИ № 68134.801.518, и други части от ПИ № 68134.801.518 до пълната му площ.

         Твърденията на въззиваемия – ответник в първоинстанционното производство Министерство на образованието и науката, че възстановената част попада в ПИ № 518, кв. 54, м. „Изток – изток“ по плана на гр. София, който е със статут на публична държавна собственост, че не може да бъде идентифициран и че е част от АДС № 02841/09.03.2001 г., са неоснователни.

         От събраните по делото писмени доказателства се установява, че предмет на констативен акт за публична държавна собственост № 02841/09.03.2001 г. са две фабрични сгради с площ от 440 кв. м., на три етажа, масивна конструкция, ползвани за училище, с прилежащия към тях терен от 3250 кв. м., от национализираните общо 9638 кв. м. /съгласно АДС № 2198/95 г. на район „Изгрев“, а по графични данни – 9628 кв. м./ по ЗНЧИМП от 1947 г., съставляващи част от имот пл. № 518, кв. 54 /стар кв. 44, а по – стар кв. 26/.

         Установява се, че с Решение на МС № 563/28.08.2007 г. е отнето правото на управление поради отпаднала нужда от Средно художествено училище „Свети Лука“ към Министерство на културата върху имота  - публична държавна собственост, представляващ част от имот пл. № 518, кв. 54, състоящ се от две сгради с площ от 440 кв. м. на три етажа и прилежащия към тях терен от 3250 кв. м., като същият имот е предоставен безвъзмездно за управление на МОН, считано от 01.10.2007 г.

         Видно от заповед № РД 11 – 05/13.02.2009 г., издадена от министъра на образованието и науката, имот – публична държавна собственост, представляващ част от имот  пл. № 518, кв. 54, състоящ се от две сгради с площ от 440 кв. м. на три етажа и прилежащия към тях терен от 3250 кв. м., актуван с АДС № 02841/09.03.2001 г., е предоставен безвъзмездно на Център за отдих и обучение – гр. София /бюджетно звено към МОН/, което впоследствие е преименувано на „Учебен център“.

         От т. 3 от основното заключение на СТЕ, прието във въззивното производство, се установява, че предмет на КАДС № 02841/09.03.2011 г. са части от стар имот пл. № 1, докато процесният имот е част от стар имот пл. № 2, които са съседни, и тъй като между двата имота липсва пълна или частична идентичност, то не е възможно да се застъпват.

         От събраните по делото доказателства се установява, че двете фабрични сгради, описани в АДС № 02841/09.03.2001 г., представляват бившата фабрика за шпули, находяща се в имот пл. № 1, собственост на Х.М.Р., както и че имот пл. № 1 е нанесен в кадастралната основа на РП на м. „Сталин“ от 1948 г. с площ от 10 250    кв. м. /по цифрови данни/. Установява се от скица Приложение № 1 към основното заключение на СТЕ, че по – голямата част от имота с разположените в него фабрични постройки попада в кв. 26 – с отреждане за гимназия, а останалата час попада в улици и съседни квартали.

         Съгласно РП на м. „Ж. к. Сталин – III eтап“, одобрен със заповед № 37/26.01.1962 г., застроената с фабричните сгради част от имот пл. № 1, бивша собственост на Х.М.Р., е включена в парцел I – за училище от кв. 26, като целият парцел е с площ от 6460 кв. м. /по данни от цифровия модел площта на парцела е 6842 кв. м., а на включената в него част от имот пл. № 1 – 3928 кв. м./.

         Видно от АДС № 5080/25.07.1966 г. парцел I oт кв. 26 е предоставен за ползване на Промишлено училище за художествени занаяти.

         Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства основната СТЕ, приета във въззивното производство, дава заключение, че прилежащият терен към бившите фабрични сгради представлява зоната на застъпване /пресичане/ на границите на следните имоти: 1/. имот пл. № 1 от кад. основа на РП от 1948 г.; 2/. парцел I – за училище от кв. 26 от РП на м. „Ж. к. Сталин – III eтап“ от 1962 г.; 3/. имот пл. № 518 от кад. основа на РП от 1989 г. На комбинираната скица – Приложение № 4 прилежащият терен на бившите фабрични сгради е защрихован плътно със светлосин цвят по цифри 1 – 2 – 3 – 4 – 5 – 6 – 7 – 8 – 9 – 1.

         Предвид изложеното по – горе се налага извода, че между поземления имот, предмет на АДС № 02841/09.03.2021 г., и процесния имот липсва пълна или частична идентичност, тъй като двата имота представляват части от стари имоти с пл. № 1 и 2, които са съседни и не се застъпват, като имат обща граница по линията 3 – 4 на комбинираната скица – Приложение № 4. 

         Във връзка с идентифицирането на имотите, включени в съставените  актове за държавна собственост, във въззивното производство е прието допълнително заключение на СТЕ. От него се установява, че процесният имот със стар пл. № 2 влиза в описанието на АДС № 5080/25.07.1966 г., съставен за парцел I – за училище, с площ от 6460 кв. м. от кв. 26 по РП на м. „Сталин – III eтап“, преактуван с АЧОС № 1201/07.08.1997 г., с идентично описание, от който процесният имот със стар пл. № 2 е отписан въз основа на заповед за деактуване и предаване на владението № РД –      57 – 27/25.03.2009 г. на кмета на СО. От заключението се установява, че процесният имот не фигурира в АДС № 2198/11.04.1995 г., в АДС № 6709/30.12.1996 г. и не влиза в КАДС № 02841/09.03.2001 г. В подкрепа на този експертен извод е и представения като доказателство по делото Протокол № 61/30.09.2011 г. от редовно заседание на експертната комисия за държавна собственост към Областния управител на област София, в който е посочено, че за процесния имот няма АДС по ЗДС до 30.09.2011 г., във връзка с което следва да се уважи искането за деактуване и да се издаде писмо на ищците, че имотът е отписан от АДС № 5080/25.07.1966 г.

         Ето защо, въззивният съд намира, че по делото се установява, че процесният имот не представлява публична държавна собственост и не е идентичен с имота, предоставен за ползване от Министерство на образованието и науката. Следователно Министерство на образованието и науката няма правно основание да упражнява фактическа власт върху процесния имот, в т. ч. и чрез звеното си на бюджетна издръжка „Учебен център“.

         Тъй като  ревандикацията е действие на управление, то всеки съсобственик може да претендира предаване на владението на цялата вещ от всяко лице, което я държи без основание, независимо какви идеални части притежава в съсобствеността на тази вещ. В този смисъл е Решение   № 1076 от 26.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 6189/2007 г., V г. о., ГК.    Съгласно разясненията, дадени в т. 2А от мотивите към ТР № 4/14 г.  по тълк. дело № 4/14 г. на ОСГК на ВКС, по иска по чл. 108 ЗС съдът следва да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца, и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот.

         Предвид изложеното по – горе, въззивният съд намира, че следва да се уважат предявените от В.К.Г. и Й.К.Г. срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, и Министерство на образованието и науката, като процесуален субституент на Държавата, искове с правно основание   чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците, в качеството им на наследници на Х.М.М., са собственици на по 1/16 ид. ч. от следния недвижим имот: имот с площ от 469 кв. м. /по цифрови данни – 484 кв. м./, с граници: ул. ******и  от три страни – поземлен имот с пл. № 518, който имот попада върху поземлен имот с пл. № 518, кв. IV за ОО, кв. 54 по действащия план на м. „Изток – Изток - част 1 и 2“, гр. София, означен с букви А – Б – В – Г – Д - А на скица – Приложение № 3 към основното заключение на СТЕ, прието във въззивното производство, с площ на частта от 469 кв. м., маркирана с лилава линия, и да се осъди ответникът Министерство на образованието и науката, като процесуален субстиуент на Държавата, да им предаде владението върху имота.

         Тъй като крайните изводи на въззивния съд се разминават с тези на първоинстанционния съд решение № I – 40 – 66/06.02.2017 г., постановено по гр. д. № 34239/11 г. по описа на СРС, 40 състав, следва да се отмени като неправилно в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание   чл. 108 ЗС, предявени от В.К.Г. и Й.К.Г. срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, и Министерство на образованието и науката, като процесуален субституент на Държавата, за признаване за установено, че ищците, в качеството им на наследници на Х.М.М., са собственици на по 1/16 ид. ч. от процесния имот, и в частта, в която са отхвърлени исковете им срещу Министерство на образованието и науката, за предаване на владението върху имота, и вместо това следва да се постанови друго решение, с което на основание чл. 108 ЗС да се признае за установено по отношение на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, и Министерство на образованието и науката, като процесуален субституент на Държавата, че ищците, в качеството им на наследници на Х.М.М., са собственици на по 1/16 ид. ч. от следния недвижим имот: имот с площ от 469 кв. м. /по цифрови данни – 484 кв. м./, с граници: ул. ******и  от три страни – поземлен имот с пл. № 518, който имот попада върху поземлен имот с пл. № 518, кв. IV за ОО, кв. 54 по действащия план на м. „Изток – Изток - част 1 и 2“, гр. София, означен с букви А – Б – В – Г – Д - А на скица – Приложение № 3 към основното заключение на СТЕ, прието във въззивното производство, с площ на частта от 469 кв. м., маркирана с лилава линия, и да се осъди ответникът Министерство на образованието и науката, като процесуален субстиуент на Държавата, да им предаде владението върху имота.

         По исковете с правно основание чл. 109 ЗС:

         Искът по чл. 109 ЗС предоставя защита на правото на собственост и на ограничените вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на имота според предназначението му. Такава защита може да бъде упражнена, както спрямо всяко трето лице, така и по отношение на лице, което разполага с права по отношение на имота /съсобственик или титуляр на ограничено вещно право/, но ги упражнява по начин, които пречи или ограничава упражняването на субективното право на друг правоимащ /съсобственик или собственик/.

         Съгласно приетото в т. 3 на ТР № 4/06.11.2017 г. на ВКС по тълк. д.  № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното въздействие /действие или бездействие/ на ответника върху имота създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по - големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по -големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

         За да бъде определено застрояването на имота като неоснователно действие по см. на чл. 109 ЗС, следва лицето, което е извършило застрояването, да не притежава облигационно, вещно право или сервитут върху имота /т. 3 на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС/.

         По делото се установява от допълнителното заключение на СТЕ, прието във въззивното производство, че частично попадащата върху процесния имот сграда застъпва 110 кв. м. от него или 151 кв. м. от пълната площ на стар имот пл. № 2, придадена към кв. 26, обозначена по букви А –  Б – 5 – 4 – 3 – Г – Д – А,  с обща площ от 581 кв. м. по скица – Приложение      № 3.

         Видно от представените по делото доказателства сграда с идентификатор 68134.801.518.4 най – често е описвана като сглобяема постройка на два етажа с метална конструкция, за която се твърди, че е построена за учебни /образователни/ цели, без да има ангажирани доказателства за предназначението й. Не са представени по делото и доказателства за законността на изграждането й, наличието на разрешение за строеж, одобрени строителни книжа, или акт за узаконяването й. Следователно построяването й противоречи на действащия и одобрен ЗП от 1989 г., който е бил в сила към момента на провеждане на реституционното производство.

         Същевременно от допълнителното заключение на СТЕ, прието във въззивното производство, се установява, че сградата не е актувана като държавна публична собственост с акт № 02841/09.03.2001 г., както и със съставените преди него актове за държавна собственост, не е предмет на Решение на МС № 563/28.08.2007 г. и на заповед № РД                                   11 –  05/13.02.2009 г. на министъра на образованието и науката. Ето защо не може да се направи извод, че сградата има обслужващ характер по отношение на останалите сгради по мероприятието.

         Твърдението на ответника Министерство на образованието и науката, че постройката е търпим строеж е ирелевантно за основателността на иска по чл. 109 ЗС. В случая от значение е обстоятелството дали попадащата част от сградата в процесния имот обективно пречи на ищците да упражняват правото си на собственост. Търпимостта на строежа по смисъла на  § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г. е свързана със задължението на техническите органи да не събарят извършен до 31.03.2001 г. строеж, който съответства на действащите към момента на извършването му или към настоящия момент благоустройствени правила, но не може да породи за собственика на имота задължение да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото му на собственост.

         Предвид изложеното по – горе, въззивният съд приема, че липсва правно основание частично попадащата върху процесния имот сграда с идентификатор 68134.801.518.4, която застъпва 110 кв. м. от него, да бъде държана в процесния имот, както и че със застрояването й на част от процесния имот са създадени за ищците по – големи от обикновените пречки да упражняват правото си собственост в пълен обем.

         Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС следва да се уважи като основателен, като ответникът Министерство на образованието и науката, като процесуален субстиуент на Държавата, следва да бъде осъден да премахне частично попадащата върху процесния имот постройка на два етажа с метална конструкция, която застъпва 110 кв. м. от него, представляваща сграда с идентификатор 68134.801.518.4.

         Поради разминаване в крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решение № I – 40 – 66/06.02.2017 г., постановено по гр. д. № 34239/11 г. по описа на СРС, 40 състав, следва да се отмени като неправилно в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание   чл. 109 ЗС, предявени от В.К.Г. и Й.К.Г. срещу Министерство на образованието и науката, представлявано от министъра на образованието и науката, да отстрани частта от попадащата върху имота двуетажна постройка, като вместо това следва да се постанови друго решение, с което на основание чл. 109 ЗС да се осъди ответника Министерство на образованието и науката, като процесуален субституент на Държавата, да премахне частично попадащата върху процесния имот постройка на два етажа с метална конструкция, която застъпва 110 кв. м. от него, представляваща сграда с идентификатор 68134.801.518.4.

         Въззивният съд констатира, че извън предмета на въззивната проверка, касаеща иска по чл. 109 ЗС, е искането на ищците за осъждане на ответника МОН да премахне поставената ограда /заграждения/. Това е така, тъй като с влязло в сила определение № 379243/04.04.2018 г., постановено по гр. д. № 34239/11 г. по описа на СРС, 40 състав, е оставено без разглеждане искането на ищците В.К.Г. и Й.К.Г., направено в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на 15.03.2018 г., за допълване на решение № I – 40 – 66/06.02.2017 г., постановено по гр. д. № 34239/11 г. по описа на СРС, 40 състав, в тази му част.

         По разноските:

         Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 4 и 8 ГПК всеки от въззивниците следва да бъде осъден да заплати на Столична община сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в първинстанционното и във въззивното производство.

         Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и Министерство на образованието и науката, като процесуален субстиент на държавата, следва да бъдат осъдени да заплатят на всеки от въззивниците В.К.Г. и Й.К.Г. сумата от 336,50 лв., представляваща направени разноски в първоинстанционното производство /за държавна такса за исковата молба, за депозит за възнаграждение на вещото лице за основното и допълнителното заключение на СТЕ, както и такси за издаване на 2 бр. съдебни удостоверения/, както и сумата от 1825,20 лв., представляваща направени разноски във въззивното производство /за държавна такса за въззивната жалба, за депозит за възнаграждение на вещото лице за основното и допълнителните заключения на СТЕ, за такси за издаване на 2 бр. съдебни удостоверения и за адвокатско възнаграждение/.

         Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

         ОБЕЗСИЛВА решение № I – 40 – 66/06.02.2017 г., постановено по  гр. д. № 34239/11 г. по описа на СРС, 40 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от В.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Й.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и срещу Министерство на образованието и науката, ЕИК: *******, като процесуалент субстиуент на Държавата, искове с правна квалификация чл. 108 ЗС в частта им за признаване за установено, че ищците са собственици на следния недвижим имот: част от стар имот пл. № 2 от стар кв. 26, нов проекто пл. № 1908, к. л. 502, УПИ I, кв. 54, местност „Изток – Изток“ по плана на гр. София, с площ от 469 кв. м., при граници от две страни – улици и от две страни - имот 518, УПИ I в кв. 54, местност „Изток – Изток“, за разликата над 1/16 ид. ч. от имота по отношение на всеки от ищците, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

         ОБЕЗСИЛВА решение № I – 40 – 66/06.02.2017 г., постановено по   гр. д. № 34239/11 г. по описа на СРС, 40 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от В.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Й.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Областна администрация София - град, ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. „*******, и Столична община, ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, искове с правна квалификация чл. 108 ЗС в частта им за признаване за установено, че ищците са собственици на следния недвижим имот: част от стар имот пл. № 2 от стар кв. 26, нов проекто пл. № 1908, к. л. 502, УПИ I, кв. 54, местност „Изток – Изток“ по плана на гр. София, с площ от 469 кв. м., при граници от две страни – улици и от две страни - имот 518, УПИ I в кв. 54, местност „Изток – Изток“, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

         ОТМЕНЯ решение № I – 40 – 66/06.02.2017 г., постановено по гр. д.               № 34239/11 г. по описа на СРС, 40 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от В.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Й.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и срещу Министерство на образованието и науката, ЕИК: *******, като процесуалент субстиуент на Държавата, искове с правна квалификация     чл. 108 ЗС в частта им за признаване за установено, че ищците, в качеството им на наследници на Х.М.М., са собственици на по 1/16 ид. ч. от следния недвижим имот: част от стар имот пл. № 2 от стар кв. 26, нов проекто пл. № 1908, к. л. 502, УПИ I, кв. 54, местност „Изток – Изток“ по плана на гр. София, с площ от 469 кв. м., при граници от две страни – улици и от две страни - имот 518, УПИ I в кв. 54, местност „Изток – Изток“, и в частта, в която са отхвърлени исковете, предявени срещу Министерство на образованието и науката, като процесуалент субстиуент на Държавата, за предаване на владението на имота, както и в частта, в която са отхвърлени исковете с правна квалификация чл. 109 ЗС, предявени срещу Министерство на образованието и науката, ЕИК: *******, като процесуалент субстиуент на Държавата, да отстрани част от попадащата върху имота двуетажна постройка, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС по отношение на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, и на Министерство на образованието и науката, ЕИК: *******, като процесуален субституент на Държавата, че В.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Й.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството им на наследници на Х.М.М., са собственици на по 1/16 ид. ч. от следния недвижим имот: имот с площ от 469 кв. м. /по цифрови данни – 484 кв. м./, с граници:  ул. ******и  от три страни – поземлен имот с пл. № 518, който имот попада върху поземлен имот с пл. № 518, кв. IV за ОО, кв. 54 по действащия план на м. „Изток – Изток - част 1 и 2“, гр. София, означен с букви А – Б – В – Г – Д - А на скица – Приложение № 3 към основното заключение на СТЕ, прието във въззивното производство, с площ на частта от 469 кв. м., маркирана с лилава линия, която скица, приподписана от съдебния състав, представлява неразделна част от решението, и ОСЪЖДА Министерство на образованието и науката, ЕИК: *******, като процесуален субституент на Държавата, да им предаде владението върху имота, както и на основание    чл. 109 ЗС да премахне частично попадащата върху имота постройка на два етажа с метална конструкция, застъпваща 110 кв. м. от него, представляваща сграда с идентификатор 68134.801.518.4.

ОСЪЖДА В.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 4 и 8 ГПК на Столична община, ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното и във въззивното производство.

         ОСЪЖДА Й.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 4 и 8 ГПК на Столична община, ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното и във въззивното производство.

         ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, и Министерство на образованието и науката, ЕИК: *******, като процесуален субституент на Държавата, да заплатят на В.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78,    ал. 1 ГПК сумата от 336,50 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 1825,20 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

         ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, и Министерство на образованието и науката, ЕИК: *******, като процесуален субституент на Държавата, да заплатят на Й.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 336,50 .лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 1825,20 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

         Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в 1 – месечен срок от връчването му на страните.

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: