Присъда по дело №156/2021 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 15
Дата: 13 октомври 2021 г. (в сила от 29 октомври 2021 г.)
Съдия: Диана Пенчева Петрова Енева
Дело: 20213320200156
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 август 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 15
гр. Кубрат, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
СъдебниНедка Николова Стоянова

заседатели:Румяна Димитрова Стойчева
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
и прокурора ПЛАМЕН ПЕНЧЕВ
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Наказателно дело от
общ характер № 20213320200156 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. С. А. – род. на *** в ***, жив в ***, ***,
български гражданин, със средно-специално образование, неженен,
неосъждан, има наложено административно наказание по чл. 78а от НК,
безработен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че през месец ноември
2019 г. в гр. Кубрат, обл. Разград е принудил непълнолетния Д. П. П. от с. гр.
да се съблече чисто гол, противно на волята му, като е употребил за това сила
- нанасяне на удари с ръце, ръжен, дилаф и кожен колан по цялото тяло и
заплашване - заплашително поведение и употреба на думи и изрази със
заповедно и заплашително съдържание, с което е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК, за което и
на основание чл. 54 НК, му налага наказание лишаване от свобода за срок от
ТРИ ГОДИНИ, изтърпяването на което отлага на основание чл. 66, ал. 1 НК,
за изпитателен срок от пет години.

1
Възпитателната работа по отношение на подс. С. С. АС. се възлага на
ПИ при РУ Кубрат по местоживеенето му.

ПРИЗНАВА подсъдимия С. С. А. – род. на *** в ***, жив в ***, ***,
български гражданин, със средно-специално образование, неженен,
неосъждан, има наложено административно наказание по чл. 78а от НК,
безработен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 20.11.2019 г. в гр.
Кубрат, обл .Разград, от личния си профил в социалната мрежа „Фейсбук“
приложение „Месинджър“ се е заканил с престъпление против личността на
С. И. Х. от с. гр. като го е заплашил, че ще го съблече гол и ще го заснеме
против волята му, като му е изпратил видеофайл за потвърждение, използвал
е думите „Ей мърша ще изгориш, обещавам ти“, „Ще ти взема душата“,
„Където отидеш ще те следвам“, „Гледай, следващият си ти“, „ще те изгоря
само да те хвана копеле мръсно“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, с което е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, за което
и на основание чл. 54 НК, му налага наказание лишаване от свобода за срок
от ДВЕ ГОДИНИ, изтърпяването на което отлага на основание чл. 66, ал. 1
НК, за изпитателен срок от три години.

Възпитателната работа по отношение на подс. С. С. А. се възлага на ПИ
при РУ Кубрат по местоживеенето му.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. С. С. А. едно
общо наказание за посочените две престъпления, а именно най-тежкото от
тях – „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, изтърпяването на
което отлага на основание чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от пет
години.

Възпитателната работа по отношение на подс. С. С. А. се възлага на ПИ
при РУ Кубрат по местоживеенето му.

ОСЪЖДА подс. С. С. А., със снета по-горе самоличност, да заплати на
С. И. Х., ЕГН **********, от ***, на осн. чл.45 от ЗЗД, обезщетение за
2
причинените му с престъпното деяние неимуществени вреди в размер на
500.00 (петстотин) лева, ведно със законната лихва от тази сума, считано от
датата на непозволеното увреждане – 20.11.2019 г., до окончателното
изпълнение, като отхвърля иска за разликата до първоначално предявения
размер 5000.00 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА подс. С. С. А., със снета по-горе самоличност, да заплати по
сметка на Районен съд Кубрат сумата от 50.00 (петдесет) лева – държавна
такса по уважения срещу него граждански иск, както и сумата 5.00 (пет) лева,
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА подс. С. С. А., със снета по делото самоличност, да заплати в
полза на ОД на МВР – Разград сумата 1 500.24 (хиляда и петстотин лева и
двадесет и четири стот.) лева – разноски на досъдебното производство; по
сметка на РС – Кубрат сумата 200.00 (двеста) лева – разноски на съдебното
следствие, както и сумата 10.00 (десет) лева, в случай на служебно издаване
на изпълнителни листи.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства по делото:
1 бр. мобилен телефон марка Huawei Р-20 с пукнатина в горен ляв ъгъл
на дисплея, пластика с надпис "Виваком" с №89359032300121532949;
1 бр. мобилен телефон марка Samsung модел SMG388F, IMEI
34201/07/461309/8, графитен на цвят;
Преносим компютър /лаптоп/ марка Lenovo ThinkPad S/N L3-AEH0E
09/02 и зарядно към него;
Мобилен телефон Huawei 19 с ИМЕИ № 865870030885065 и №
865870030900070 с поставена СИМ карта с надпис "Биканект"; 1 бр.
преносим твърд диск 250 GB, поставен в бяла картонена кутия с надпис WD
Elements;
Мобилен телефон Iphone 5S с ИМЕИ 358828052938224;
Преносим компютър /лаптоп/ марка Acer Aspire 6530G series S/N
LXAUS0X21684211F.F82500 и зарядно към него;
Мобилен телефон марка Samsung модел SM, S/N 6318HGSMH с
ИМЕИ 359890064978183 да бъдат върнати на лицето, от което са иззети – С.
3
С. А., след влизане на присъдата в сила, като в случай че не бъдат потърсени,
подлежат на унищожаване.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства по делото:
1 бр. метална бухалка с черна дръжка и златиста на цвят- Обект №6;
2 бр. CD-R дискове, изпратени от ЦКБ с писмо изх.№ 196941/
31.12.2019 г. и изх.№ 24783/20.02.2020 г. с надпис Кубрат-10.12.2019 г., да
бъдат отнети в полза на държавата и предадени за унищожаване, след
влизане на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства по делото: 2 бр.
фабрично произведени пневматични пушки „Safari“, без номера, кал. 5.5мм. -
оставени на съхранение в РУ на МВР-Кубрат, да бъдат отнети в полза на
държавата и предадени за унищожаване, след влизане на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство по делото: 1 бр.
мъжко зимно яке, тъмно синьо на цвят с надпис Scott light, размер М –
оставено на съхранение в РУ на МВР-Кубрат, да бъде върнато на лицето, от
което е иззето –С. И. Х..
Присъдата подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от днес пред
ОС – Разград.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 15 от 13.10.2021 г. по нохд № 156 по описа на
РС – Кубрат за 2021 година

Подсъдимият С. С. А. - род. на ***, жив в ***, български гражданин,
със средно-специално образование, неженен, неосъждан, има наложено
административно наказание по чл. 78а от НК, безработен, ЕГН **********, е
предаден на съд по обвинение на Разградска районна прокуратура, ТО –
Кубрат, за това, че: 1/ през месец ноември 2019 г. в гр. Кубрат, обл. Разград е
принудил непълнолетния Д. П. П. от с. гр., да се съблече чисто гол, противно
на волята му, като е употребил за това сила - нанасяне на удари с ръце, ръжен,
дилаф и кожен колан по цялото тяло, и заплашване - заплашително поведение
и употреба на думи и изрази със заповедно и заплашително съдържание -
престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК;
2/ на 20.11.2019 г. в гр.Кубрат, обл.Разград, от личния си профил в
социалната мрежа "Фейсбук", приложение „Месинджър“, се е заканил с
престъпление против личността на С. И. Х. от с.гр., като го е заплашил, че ще
го съблече гол и ще го заснеме против волята му, като му е изпратил
видеофайл за потвърждение, използвал е думите „Ей мърша ще изгориш,
обещавам ти !“ , „Ще ти взема душата !“, „Където отидеш ще те следвам !“,
„Гледай, следващият си ти !“ , „Ще те изгоря, само да те хвана, копеле мръсно
!“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144 , ал. 1 от НК.

Производството по делото се развива по общия ред, тъй като
подсъдимият С. А. оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, макар и да не заявява доказателствени искания за
установяване на фактите и обстоятелствата, съставляващи негови възражения,
отрича да има каквато и да било връзка със св. Д.П. и със св. С.Х., а още по –
малко да е извършвал действия на принуда по отношение на първия и на
заканване с престъпление по отношение на втория от тях; твърди, че
„профилите“ му били „хакнати“ и не е извършвал действия по заснемане на
видео-клип на голото тяло на св. Д. П., както и действия по изпращането му
на св. С. Х., и не е изпращал на последния текстовете, твърдяни от
обвинението, поради което претендира да бъде оправдан по повдигнатите
обвинения срещу него.
В о.с.з. представителят на РП – Разград, ТО - Кубрат поддържа
обвиненията, както те са предявени, във фазата по съществото счита
обвиненията за доказани по безспорен и категоричен начин от събраните
доказателства и моли подсъдимият да бъде признат за виновен в
1
извършването на всяко едно от престъпленията, да му бъдат наложени
наказания лишаване от свобода за всяко от тях – за срок от 3 години за
първото, и за срок от две години за второто престъпно деяние, като съдът
отложи изтърпяването им за изпитателен срок от пет години за първото и от
три години за второто; да определи общо наказание в размер на по – тежкото
от наказанията, което да бъде изтърпяно условно, на основание чл. 66 НК.
В с.з. подсъдимият С.А., редовно призован, се явява лично и отрича
извършването на деянията, предмет на обвинения срещу него; заявява искане
да бъде оправдан и по двете обвинения срещу него. В дадената му последна
дума не се признава за виновен.
От събраните в хода на производството по делото доказателствени
материали и след цялостен техен анализ, съдът приема за установена
следната, относима към предмета на делото фактическа обстановка:
Подс. С.А. е род. ***, жив в ***, български гражданин, със средно-
специално образование, неженен, неосъждан, има наложено административно
наказание по чл. 78а от НК, безработен, ЕГН **********.
Св. Д.П. е роден ***, живеел в дома на родителите си в същия град;
към м. 11.2019 г. е навършил 17- годишна възраст; ученик в задочна форма на
обучение в 11 клас в професионална гимназия гр. Кубрат; наркозависим;
употребява и разпространява наркотични вещества.
Св. С. И. Х. е роден ***, живеел в дома на родителите си в с.гр.; към м.
11.2019 г. е навършил 19-годишна възраст; не учи и не работи; наркозависим;
употребява и разпространява наркотични вещества.
Подс. С.А. разпространявал, чрез продажби, наркотични вещества –
амфетамини, а св. Д. П. и св. С. Х. употребявали от години наркотични
вещества – амфетамини, като периодично, за да се снабдяват с такива за
собствена употреба, разпространявали, също чрез продажби, наркотични
вещества, но за други, а не за подсъдимия, лица. Поради това и подс. С.А. бил
в конфликт с тях, като и двамата свидетели - Д. П. и С. Х., знаели който, че
подс. ги търси, за да се разправя с тях.
На неустановен ден и дата, през месец ноември 2019 г., около 19.00
часа, непълнолетния св.Д.П. се намирал в централната част на гр. Кубрат,
пред книжарница „Лора"; по същото време там се намирал и подс. С.А. в
паркиран лек автомобил „Ауди А4“. Виждайки Д. П., го извикал по име, св.
П. отишъл до колата и подс. го поканил да се качи в нея, за да разговарят. Д.
П. се качил доброволно в автомобила при А., автомобилът бил управляван
от друго лице - непознато за св. П., лице - брадясал мъж от ромски произход,
около 30 годишен, след което подс. А. казал на турски език на водача да кара
към къщата му, и спрял пред къща, собственост на Т. Я. в ***, ползвана от
2
подс. С. А.. В къщата влезли подс. С.А., приятелката му и св.Д.П., като обв. А.
и св. П. останали в стая обособена като всекидневна с дивани и маса, след
като приятелката на А. излязла от къщата и те останали сами със свидетеля
П., подс. С.А. взел ръжен, намиращ се до печката в стаята, и замахнал с него
заплашително към св.П.; оставил ръжена на масата и ударил два шамара по
бузите на лицето на непълнолетния П., след което го ударил по тялото с
ръжена още един път. В този момент на входната врата позвънил св. Е.Е.,
когото подсъдимия поканил да влезе вътре в стаята; влизайки св. Е.Е.
застанал от лявата страна на П., а подс. А. продължил да разговаря
заплашително с П. – разпоредил му да изпразни джобовете си и да се съблече
гол. П. останал по долно бельо, но подс. настоявал да махне и тях. Макар и
засрамен, П. събул и бельото, като останал чисто гол. П. ясно казал на
няколко пъти на А., че иска да си тръгне и не му е приятно да стои там в
къщата, но А. го заставил противно на волята му да прави каквото той иска.
Обв.А. разкопчал кожения колан от дънките си и го свалил, принудил П. „да
играят“ на „ези – тура“: А. хвърлял монета, като в случай, че П. не познаел от
коя страна ще падне монетата бил удрян от подсъдимия с катарамата на
колана, а когато познавал бил удрян с кожената част на колана – така подс. А.
му нанесъл няколко удара по кожата на тялото с различни части от колана,
ударил го и по ръцете с металния дилаф, накрая обявил, че за да си
„подсигури гъза“ ще снима с телефона си видео клип, в който подс. А. ще
задава въпроси на св. П., а последния ще им отговаря, като в случай на отказ
той ще продължи да го удря и бие. А. настоявал да получи ясни и конкретни
отговори на поставените от него въпроси. П. нямал избор, вече бил
достатъчно унизен от факта, че е гол, без да го желае, а сега следвало и
неговото заснемане. П. отговарял на въпросите на подс. А., а същият записвал
с телефона си. След като спрял да записва, А. затворил и заключил и втората
врата, като зад вратата имало метална бухалка светла на цвят. С тази бухалка,
приложена като веществено доказателство по делото и предявена на страните,
респ. посочена от св. П., подс. А. потупал заплашително по рамото два-три
пъти П. и го предупредил, че ако продължавал да прави „тези неща" – да
продава наркотични вещества за друг разпространител, ще „нагъне“
бухалката върху него. След това подс. А. отключил вратите и казал на св.П.
да се облича и да си тръгват двамата със св. Е.ов, като казал на св. Д. П., че
ако се оплаче в полицията или на родителите си ще има много проблеми.
Непълнолетния П. се прибрал в домът си и въпреки болките от нанесените му
удари и изживения срам от показването и заснемането на голото му тяло не
казал за случилото се нито на родителите си, нито на органите на МВР,
защото изпитвал неудобство от родители си, както и страх от последваща
репресия от страна на С. А. срещу него.
След случилото се със св. Д. П., на 20.11.2019 г. в 09.59 вечерта св. С.Х.
по телефона си получил посредством мобилно приложение „Фейсбук“ по
„Месинджър“ съобщения, изпратени му от подс. С.А., който познавал с
прякора „Големият шоп“. Съдържанието на съобщенията били снимки -
3
скрийн шот снимка от телефон, на които видял образа на св. Д.П., известен му
като ***, заснет гол, без дрехи, стоял изправен в цял ръст пред стена с тапети
на големи цветя в черен и сив цвят. Последвали тестови съобщения с
отправени към него закани, че също ще бъде съблечен гол и заснет против
волята му; за да онагледи заплахите му е изпратил видеофайл за
потвърждение, използвал е думите, цитирани без редакция: „Ей мърша ще
изгориш, обещавам ти“, „Ще ти взема душата“, „Където отидеш ще те
следвам“, „Гледай следващият си ти“, „ще те изгоря само да те хвана копеле
мръсно". Последвало още едно видео съобщение с продължителност от около
1 минута и 57 секунди. С.Х. изгледал видеото и на него отново видял св. П.,
прав без дрехи, като обстановката била същата от снимките. Видеото имало и
звук, като се чувало как обв. С.А. задава въпроси, а св.П. отговаря, в кадър
също така бил и лично познатия му Е.Е., седнал на нисък стол с наведена
глава. След като получил видеото, св. Х. веднага го препратил на св. П.. След
като получил съобщенията на подс. А., св.Х. започнал да изпитва страх, че А.
ще изпълни заканите отправени спрямо него, поради което в следващите дни
излизал само придружен от свои приятели – свидетелите А.Б., И.Б. и И. И., и
други лица. Знаел с какво е предизвикал гнева на подс. С.А.. До м. 11.2019 г.
купувал наркотични вещества - „чай“ за пушене от А., а от началото на м.
11.2019 г. почнал сам да си приготвя „чая“, доставяйки си химичните
вещества, които добавял към сухата билкова смес, изсушавал я отново, и част
от нея задържал за себе си, а друга продавал на приятелите си, посочените по
– горе и св. Д. П., както и препродавал чрез тях. С тези си действия С.Х.
лишил подс. С.А. от възможността да продава обичайните за него по – големи
количества наркотични вещества на считани за негови клиенти в града и
околните села.
На 10.12.2019 г., около 22.00 часа, докато бил в колата на св. Ал. Б., св.
С. Х. на паркинга пред „ЦКБ“ в гр. Кубрат, зад автомобила на Б. спрял друг
автомобил, от който слязъл подс. С. А., поискал и влязъл в колата на Б., видял
Х. и го попитал какви игри играе, слязъл от автомобила, отправил се към
задната му част, отворил задната врата, до която на пасажерското място бил
С. Х. и силно му зашлевил един шамар по лявата страна на лицето, хванал го
за връхната дреха – черно яке, извлякъл го принудително от автомобила и със
сила се опитвал да го вкара в лекия автомобил, с който пристигнал. Св. Х. се
съпротивлявал яростно, хванал се здраво за вратата на автомобила и успял да
се отскубни от захвата на подс. А. и изтичал към светлината пред банковия
офис, където знаел, че има охранителна камера. Подс. С. А. се отказал от
преследването, но започнал да изрича на висок глас към него обидни думи,
псувни и закани, цитирам без редакция: „Като трябва ще вляза у вас“, „Ще те
убия“, „Няма да те оставя да се измъкнеш“ и пр.
На следващия ден след това нападение св. С. Х. разказал на св. Й.Й.,
работещ на длъжност разузнавач в РУ МВР – Кубрат за случилото се и
потърсил защита за себе си и за св. Д. П..
4
Видно от събраните ДП писмени доказателства – официални
свидетелстващи документи, се установява, че в хода на разследването е
извършено претърсване и изземване, с предварително разрешение и
последващо одобрение на съдия от PC Кубрат, на адреси в гр.Кубрат, за
които са събрани данни, че подс. С.А. обитава. При извършено претърсване и
изземване на административен адрес в *** – къща, собственост па бабата по
майчина линия на С.А., са намерени и иззети - мобилен апарат марка Самсунг
модел SM G388F имей код 354201/07/461309/8 - Обект № 1; 3 бр. картонени
пакети с надпис „листа от Мента" с единично тегло от - 62,1 гр. всеки - Обект
№ 2; в спалня под легло - станиолова опаковка съдържаща суха растителна
маса, реагираща на амфетамини с тегло от 0,8 грама - Обект № 3; в гардероба
е намерена отворена зелена опакова с надпис „листа от мента" съдържащ суха
растителна маса с тегло от 29,6 грама - Обект № 4; електронна везна с надпис
500д х 0,01 сива на цвят, квадратна форма - Обект № 5; метална бухалка с
черна дръжка и златиста на цвят - Обект № 6; 15 бр. станиолови обвивки
празни с обгоряло вещество в черен цвят - Обект 7.
При извършено претърсване и изземване на административен адрес в
*** – регистрирани постоянен и настоящ адрес на подс. С.А., са намерени и
иззети - Преносим компютър /лаптоп/ марка Lenovo ThinkPad S/N L3-AEH0E
09/02 и зарядно към него - Обект № 1; Мобилен телефон Huawei 19 с ИМЕИ
№865870030885065 и № 865870030900070 с поставена СИМ карта с надпис
„Биканект" - Обект № 2; 1 бр. преносим твърд диск 250 GB поставен в бяла
картонена кутия с надпис WD Elements - Обект № 3; електрона везна Diamond
- Обект № 4; мобилен апарат Iphone 5S с ИМЕИ 358828052938224 - Обект №
5; хартиен плик зелен на цвят съдържащ зелена суха растителна маса с надпис
„листа мента" реагиращо на амфетамини с тегло 29,3 гр. - Обект № 6;
Преносим компютър /лаптоп/ марка Acer Aspire 6530G series S/N
LXAUS0X21684211EF82500 и зарядно към него - Обект № 7; Мобилен
телефон Samsung модел SM, S/N 6318HGSMH с Имеи 359890064978183 черен
на цвят -Обект № 8; 1 бр. станиолова обвивка съдържаща суха зелена
растителна маса, реагираща на амфетамини с тегло - 1,4 грама - Обект № 9; 1
бр. станиолова обвивка съдържаща суха зелена растителна маса, реагираща
на амфетамини с тегло - 1,4 грама - Обект № 10; от таванско помещение - 2
бр. въздушни пушки с дървен приклад без надписи и номера надпис Safari -
Обект №11.
На административен адрес в *** – апартамент, обитаван от подс. С.А.,
са установени и иззети: хартиен пакет зелен на цвят с надпис „листа от мента"
съдържащ зелена суха тревиста маса, реагираща на амфетамини с общо тегло
- 36,8 грама - обект № 1.
На 11.12.20191'. обв.С.А. предал с протокол за доброволно предаване 1
бр. мобилен телефон марка Huawei Р-20 с пукнатина в горен ляв ъгъл на
дисплея, плистика с надпис „Виваком" с № 89359032300121532949.
5
В хода на разследването, св.С.Х. е предоставил доброволно мобилен
телефон „Huawei Y5 2018", модел DRA-L21, който е ползвал към монета на
комуникацията си със подс. С.А..
Видно от писменото, изслушано и прието в хода на съдебното
следствие, заключение на назначената по инициатива на обвинението
техническа експертиза се установява, че в действителност на доброволно
предадения от св. С.Х. мобилен телефон „Huawei Y5 2018“, модел DRA-L21,
който той е ползвал към момента на комуникацията си със подс. С.А., има
инсталирано приложение „Messenger“ с профилно име „Soner Hasanov“. Има
проведени комуникации - чатове, с профили с имена „С.А.“ и „Mitko Petrov“.
Комуникациите между горепосочените профили съдържат видеофайл,
изпратен от потребител с профил „С.А.“ до потребителя с профил „Soner
Hasanov“, който от своя страна го препраща до потребителя с профил „Mitko
Petrov“ на 20.11.2019г. в 22:03ч. Видеофайлът е с име
„received_413726259513834.mp4“, извлечен е от изследвания мобилен
телефон, не съдържа информация относно дата и час на изготвяне. При
прегледа му е установено, че съдържа видеозапис със звук с продължителност
1 минута и 57 секунди, на който е заснето лице от видим мъжки пол, обуто в
тъмни чорапи и без дрехи. Лицето отговора на въпроси задавани му то лице
извън кадър с мъжки тембър на гласа, вероятно на заснемащия. От ляво на
моменти в кадър попада лице от видим мъжки пол с червена горна дреха, с
пасивно поведение. Видно от експертизата темата на разговор между
заснемащия и Д.П. е във връзка с начина на обработката на чай мента с
химикали, който да става за пушене и разпространението му.
Предявено извлечението на свидетелите П. и Х. – л. 118 – л. 120 ДП,
както и приложение № 2, и двамата заявяват категорично, че видеоклипа е
изготвен от подс. А., на него е фото изображение на голото тяло на Д. П.,
като се вижда и чува диалога между подс. А. и св. Д. П., в който свидетеля
отговаря на въпросите на подсъдимия относно това кой „готви“ наркотичните
вещества, които продава Д. П., на кого ги продава и пр.; вижда се и фигурата
на седналия на стол в същото жилищно помещение св. Е..
Предявени на подсъдимия С. А., той отрича гласа да е негов, както и да
е автор на текстовите, фото - и видео съобщенията, изпращани от ползвания
от него телефонен номер и профил на негово име към св. С. Х..
От писмените, изслушани и приети в хода на съдебното следствие,
заключения на назначените по инициатива на обвинението комплексни
съдебно психиатрична и съдебно психологическа експертизи, неоспорени от
подсъдимия С. А., се установява, че: 1/ св. Д. П. П. страда от Психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на
психоактивни вещества; същото съставлява психично заболяване по смисъла
на МКБ-10 /Международна класификация на болестите-10-та ревизия/, но не
6
представлява „умствена недоразвитост, краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието“, по смисъла на чл. 33 от НК. П. не е с нарушени
годности и може де възприема правилно фактите, имащи значение за делото
и да дава достоверни показания за тях, ако желае; 2/ св. С. ИЛВ. Х. страда от
Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана
употреба на наркотици и други психоактивни вещества; това е психично
заболяване по смисъла на МКБ-10 /Международна класификация на
болестите-10-та ревизия/, но не представлява „умствена недоразвитост,
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“, по смисъла
на чл. 33 от НК. Х. не е с нарушени годности и може де възприема правилно
фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях,
ако желае.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на показанията на свидетелите Д.П. и С.Х., чиято достоверност се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното и съдебното следствие писмени
доказателства и заключенията на вещото лице по съдебно техническа
експертиза, както и извършения от съда в хода на съдебното следствие оглед
на изготвените веществени доказателства, възпроизвеждащи разменените
между подс. от една страна и св. С. Х., от друга страна, съобщения, вкл. фото
и видео файлове. Показанията им, относно личните мотиви за проявената от
подс. по отношение на първия от тях принуда и по отношение на втория от
тях заплашване, се подкрепят и от показанията на свидетелите Ал. Б., И. И. и
И.Б.. Несъмнено всеки от тях към м. 11.2019 г. е купувал и употребявал
наркотични вещества, използвал е доставки, извършвани от подс. А., както и
от св. С.Х. и св. Д. П., които са се опитвали сами да си организират
производството на амфетамини – т.нар. чай, от който свивали цигари и
пушели. Всеки от тях, макар и видимо да иска да омаловажи участието си в
процеса на доставяне на наркотични вещества, е бил в известност за
конфликта между доставчика на наркотични вещества – подс. С. А., и ново-
появилите се „готвачи“ и доставчици на наркотични вещества, негова
конкуренция на пазара – св. С.Х. и св. Д. П..
Неоснователно е възражението на подс. С.А., че показанията на св. Е.Ю.
оспорват показанията на св. Д. П.. Обратно на това, прочетени по желание на
подс., и приобщени към доказателствата по делото, показанията на този
свидетел потвърждават, че е присъствал в жилищното помещение, в което
той е бил заедно със св. Д. П., защото е отишъл да си купи „чай“ за пушене
от подсъдимия по същото време, макар и да не свидетелства за употребената
от подс. А. по отношение на св. Д. П. сила и заплахи, за да го накара да се
съблече гол и да отговаря на въпросите му, докато го заснемат в този му вид и
съдържание на диалог, с обяснението, че не може да си спомни подробности,
защото по това време е „пушил“ много – често и в големи количества, „чай“,
поради което и нямал спомени с кого е общувал, къде е бил и какво е правил;
ако на въпросния видеоклип е присъствал е било в момент, в който е
7
употребил наркотик, поради което и нищо не помнел, видно от същите – л.
93-94 от ДП.
Предвид изложеното относно обективно наличния, заснет и
съществуващ видео – клип, както и обективното негово съдържание,
отразяващо инициирания от подс. със свидетеля Д. П. диалог, респ. неговото
съдържание, съдът в настоящия си състав дава вяра на показанията на
пострадалите лица – св. Д. П., и на показанията на св. С.Х., конституиран като
граждански ищец в наказателното производство, в частите, в които дават
сведения за горните обстоятелства и събития с прякото участие на
подсъдимото лице, като намира същите за логични, последователни и
обективни, кореспондиращи помежду си и във връзка с приетите писмени и
веществени доказателства по делото. В съдебно заседание св. Д. П. е
категоричен, че в през м. 11.2019 г., е бил заведен от подс. С. А. в ползвана от
него жилищна сграда в ***, където като е бит с ръце, с ръжен и с кожен колан
и заплашван от подс. С. А. са му искани от подсъдимия обяснения, относно
производството от св.С. Х. и др.лица, и разпространението на същите
наркотични вещества от св. Д. П. и е бил принуден да се съблече чисто гол,
както и да бъде заснет в този му вид и даващ отговори на задаваните от
подсъдимия въпроси, както и обещаващ, че повече няма да разпространява
наркотични вещества. Също така категоричен е и свидетеля С.Х. в
показанията си относно отправените му от подсъдимия С. А. закани с
престъпления против личността и здравето му – ще бъде преследван и пребит,
също като Д. П. съблечен гол и сниман, вкл. онагледени с изпратен му видео –
клип на голия Д. П., даващ обяснения и обещания пред подсъдимия относно
предприетата от тях съвместно конкурентна на дейността на подсъдимия
дейност по производство и разпространение на наркотични вещества,
предназначени за „пазара“ на територията на град и община Кубрат.
При анализирането на показанията на посочените свидетели, макар и да
има предвид качествата им на пострадали лице, без значение дали са те са
придобили или не качеството на акцесорни страни в производството(св. С.Х.
е конст.като граждански ищец срещу подсъдимия), съдът отчита, че, на първо
място, не съществува забрана те да депозират свидетелски показания относно
случилото и причиненото им от подсъдимия, и, на второ място, цени същите
като достоверни, защото са в корелация с останалите доказателствени
материали, събрани в хода на съдебното следствие. Подобно дефинитивното
изключване на достоверността на свидетелските показания на пострадалите
лица, каквито по същество са заявените от подсъдимия възражения, би довело
до принципна недоказуемост на редица деяния, които са се осъществени без
наличието на други очевидци, освен пострадалите лице.
За да стигне до горния извод, независимо от соченото от защитата
обстоятелство, че заявеното от пострадалия не се подкрепя от показанията на
разпитаните по делото свидетели, съдът отчете факта, че показанията на
8
пострадалите лица, всъщност намират подкрепа в останалите ангажирани по
делото доказателствени източници, вкл. и в показанията на останалите
разпитани по делото свидетели, както и заключенията по изслушаните и
приети по делото технически експертизи, ведно с изготвените към тях
приложения.
Съдът кредитира изцяло и възприема за достоверни данните,
съдържащи се в прочетените и приети по делото писмени доказателства и
доказателствени средства. При служебната проверка на изброените по-горе
такива, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения
при събирането им, които от своя страна да обосновават изключването им от
доказателствения материал по делото. Освен това, събраните по делото
писмени доказателствени източници съответстват на кредитираните
свидетелски показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като по
този начин се затвърждават изводите относно осъществените с участието на
подсъдимия събития.
Констатациите си за съдебното минало на подсъдимото лице към датата
на извършеното деяние, съдът прави въз основа на приложената и приетата по
делото, справка за съдимост.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно
разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие
за установено от правна страна следното:
1.Подсъдимият С. С. А. е осъществил от субективна и обективна страна
състава на чл. 143, ал. 1 от НК, както се твърди от представителя на РП -
През месец ноември 2019г. в гр.Кубрат, обл.Разград е принудил
непълнолетния Д. П. П. от с. гр. да се съблече чисто гол, противно на волята
му, като е употребил за това сила - нанасяне на удари с ръце, ръжен, дилаф и
кожен колан по цялото тяло и заплашване - заплашително поведение и
употреба на думи и изрази със заповедно и заплашително съдържание.
От обективна страна, в резултат на извършения по-горе подробен
доказателствен анализ се установява, че на посочените в обвинителния акт
време и място, подсъдимият С. А. е принудил Д.П. да извърши нещо,
противно на волята му – да се съблече чисто гол, както и да бъде заснет в този
му вид и даващ отговори на задаваните от подсъдимия въпроси, както и
обещаващ, че повече няма да разпространява наркотични вещества, като е
употребил за това сила – нанесъл му удари с ръце, с ръжен и с кожен колан,
и заплашване чрез заплашително телесно поведение(потупване по раменете с
метална бухалка) и употреба на думи и изрази със заповедно и заплашително
съдържание.
Непосредствен обект на престъплението принуда по чл. 143, ал. 1 от
НК, са обществените отношения, които осигуряват на човека възможност
9
психичните процеси, в резултат на които се формира свободно волята му, да
протичат нормално и в съответствие със собствените му потребности. Това
престъпление е типично резултатно увреждащо престъпление, като
престъпният резултат се изразява в поведението на пострадалия, който
извършва нещо, противно на волята си. Съществен елемент от обективната
страна на деянието е съдържанието на волята на пострадалия, тъй като той
предприема поведение, противно на нея.
Следващият момент от обективната страна на престъплението принуда
е, че пострадалият има ясна представа за фактите и обстоятелствата от
обективната действителност, но под въздействие на дееца, осъществява
поведение, което е противно на волята му, противоречи на неговите интереси,
но под страх, че ако не изпълни исканото от дееца за него ще настъпят още
по-неблагоприятни последици, осъществява това поведение, което деецът
изисква от него. Във всички случаи трябва да бъде установено съдържанието
на волята на пострадалия, за да може да се установи дали предприетото от
него поведение е противно на волята му.
В конкретния случай от съдържанието на разпечатаните видео
съобщения, приложения към техническата експертиза, съгласно които се
установява, че пострадалият се е съблякъл пред подсъдимия, докато остане
без всичките си дрехи – гол, бил е заснет в този му вид и даващ отговори на
задаваните от подсъдимия въпроси, както и обещаващ, че повече няма да
разпространява наркотични вещества, се установява, че извършените от
пострадалия Д.П. действия, са в резултат на осъщественото над него
психическо и физическо въздействие от страна на подсъдимия, доколкото
последните са в ярко противоречие с неговите интереси. За усещането си за
упражнената по отношение на него принуда, както и за изживения страх и
срам от случващото се, несъмнено запретено от правилата на етиката и
морала, домашното възпитание и закона, пострадалото лице свидетелства
непосредствено пред съдебния състав.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 143, ал. 1 НК, се
изразява в противоправно мотивиране на пострадалия към поведение, което
той не желае. Това въздействие се оказва винаги върху психиката на
пострадалия и може да се изрази в три форми – чрез използване на сила, чрез
заплашване или чрез злоупотреба с власт. В конкретния случай,
изпълнителното деяние е осъществено чрез използване на физическа сила, за
което свидетелстват показанията на пострадалото лице, според които
подсъдимият му е нанесъл удари с ръце, с ръжен и с кожен колан по цялото
тяло, както и част от събраните веществени доказателства – предявената на
страните метална бухалка, както и чрез заплашване. Заплашването от своя
страна, като форма на изпълнителното деяние се изразява в застрашаване на
пострадалия с бъдещо деяние, което е от естество да изложи на опасност
живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго близко на
10
заплашения лице, към което той има положителни чувства. В конкретния
случай, изпълнителното деяние, осъществено от подсъдимия чрез
заплашване, съгласно показанията на пострадалото лице, се изразява в
отправяне към пострадалия на заплахи, че ще бъде пребит, че ще бъде
тиражиран – изпратен на неограничен кръг лица, негови познати, приятели и
близки, създадения видео – клип с голото му тяло. Според съдебния състав
подсъдимият е използвал думи и изрази, които съпроводени с нанасянето на
множество удари, са били в състояние да предизвикат страх у пострадалия Д.
П. за живота, здравето и честта му, като са били достатъчни да го мотивират
да извърши определени действия, противни на волята му, а именно описаните
в обвинителния акт – да се съблече гол в присъствието на подсъдимия, както
и да се съгласи да бъде заснет в този му вид.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че по несъмнен
начин от доказателствата по делото се установява, че подсъдимият С.А. е
осъществил от обективна страна, деянието, за което е предаден на съд.
От субективна страна – деянието е осъществено от подсъдимия С.А. с
пряк умисъл. Той е съзнавал съдържанието на волята на св. Д. П., ясно е
съзнавал, че упражнявайки сила върху него и изричайки отправените към
него заплахи, ще въздейства върху психиката на последния по начин да го
мотивира да предприеме поведение, което не съответства на действителната
му воля, и пряко е целял да мотивира Д. П. да извърши действие, противно на
волята му, което се изразявало в това той да се унижи и съблече пред него
гол, да се съгласи да бъде документирано голото му тяло, както и обясненията
му относно това кой, освен подсъдимия, „готви“ наркотични вещества, как и
чрез кого ги разпространява, както и обещанието на пострадалия, че ще
преустанови участието си – конкурентно на това на подсъдимия, в
разпространението на наркотични вещества на територията на град и община
Кубрат.
Законодателят е предвидил в чл. 143, ал. 1 от НК, наказание лишаване
от свобода до шест години.
При преценката за конкретната обществена опасност на деянието и на
дееца съдът отчете, като отегчаващо отговорността обстоятелството, факта,
че с действията си подсъдимият е реализирал две от формите на
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 143 от НК, а именно –
използване на сила и използването на заплашване, както и че е осъществил
същите по отношение на непълнолетно лице.
Съдът прие за смекчаващи отговорността обстоятелства единствено
чистото съдебно минало на подсъдимия.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, съгласно чл.54
от НК, съдът констатира, че конкретното деяние е с изключително висока
11
степен на обществена опасност, още повече че осъществено по отношение на
непълнолетно лице, а единственото смекчаващо отговорността му
обстоятелство - неговото чисто съдебно минало, не е достатъчно, за да се
приеме, че данните за личността му са благоприятни, предвид неговата
упоритост при осъществяване на деянието, безцеремонно отношение към
правната уредба и безспорно съзнателното възползване от наркозависимостта
на пострадалото лице, както и липсата на критично отношение към
осъществените действия по принуда и заплашване.
Всички изложени съображения мотивираха съдът да приеме, че
единствено справедливо и съответно на извършеното престъпление ще е
ориентирано към средния размер наказание лишаване от свобода, предвидено
в закона, а именно за срок от 3 години, което в пълна степен ще способства за
постигане на целите както на специалната, така и на генералната превенция,
като целите по чл.36 от НК и конкретно за поправянето на подсъдимия С.А.
могат да се постигнат с отлагане на изтърпяването му на основание чл. 66 НК,
за по – продължителен изпитателен срок от пет години.
2. Подс. С.А. е осъществил от субективна и обективна страна състава
на чл. 144, ал. 1 НК, както се твърди от обвинението - на 20.11.2019 г. в
гр.Кубрат, обл.Разград, от личния си профил в социалната мрежа "Фейсбук",
приложение „Месинджър“, се е заканил с престъпление против личността на
С. И. Х. от с.гр., като го е заплашил, че ще го съблече гол и ще го заснеме
против волята му, като му е изпратил видеофайл за потвърждение, използвал
е думите „Ей мърша ще изгориш, обещавам ти !“ , „Ще ти взема душата !“,
„Където отидеш ще те следвам !“, „Гледай, следващият си ти !“ , „Ще те
изгоря, само да те хвана, копеле мръсно !“, и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му.
От обективна страна, в резултат на извършения по-горе подробен
доказателствен анализ се установява по несъмнен и безспорен начин –
обективирано в писмена кореспонденция, че на посочените в обвинителния
акт време и място, подсъдимият С. А. се е заканил с престъпление против
личността на С. И. Х. от с.гр., като го е заплашил, че ще го съблече гол и ще
го заснеме против волята му, като му е изпратил видеофайл за потвърждение,
използвал е думите „Ей мърша ще изгориш, обещавам ти !“ , „Ще ти взема
душата !“, „Където отидеш ще те следвам !“, „Гледай, следващият си ти !“ ,
„Ще те изгоря, само да те хвана, копеле мръсно !“ От показанията на
пострадалия С. Х. се установява подробно какви действия е извършил подс.
С. А. спрямо него на 20.11.2019 г., както и че подс. е предприел реализация на
обявените свои намерения по отношение на пострадалия при срещата им от
10.12.2019 г. на паркинг в централната част на града.
За да бъде осъществен съставът на визираното престъпление, респ. за
да бъде довършено изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да
12
бъдат извършени от дееца такива действия, с които да обективира закана към
другиго с извършване на престъпление – в процесния случай с принуда и
нанасяне на телесни повреди. Действително извършването на деянието се
преследва по частен ред, но в случая същото е образувано служебно от
прокурора, в срока по чл. 81, ал. 3 НПК с постановление от 09.12.2019 г.
срещу извършителя С. А., тъй като пострадалият не може да защити своите
права и законни интереси, поради безпомощното си състояние, обусловено от
заболяване с диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се
на комбинирана употреба на наркотици и други психоактивни вещества“,
психично заболяване по смисъла на МКБ-10(Международна класификация на
болестите-10-та ревизия). Обективно заканата с принуда и нанасяне на
телесни повреди е насочена към самия адресат – св. С.Х.. На следващо място,
заканата е била годна да възбуди основателен страх у пострадалия, че
престъпленията, с които е заплашван, може да бъдат наистина осъществени,
тъй като щом вече си осъществил принуда по отношение на близкия му
приятел – св. Д. П., реална е опасността да осъществиш такава и по
отношение на адресата на закана, още повече при конкретното онагледяване
на вече извършената през м. 11.2019 г. принуда, т.е. подс. е демонстрирал
сериозност на намеренията си, както и годност да ги осъществи и по
отношение на пострадалия С. Х.. От значение е естеството на заканата, за да
се прецени дали същата обективно би могла да възбуди основателен страх.
При тази преценка се вземат предвид начинът на отправяне на заканата,
обстановката, при която е отправена, психичното състояние на дееца. Не е
необходимо обаче пострадалият от престъплението действително да се е
уплашил за живота си. Наказателният закон изисква само възможност, видно
от изричното словосъчетание, употребено в текста на чл. 144, ал. 1, а именно
– "би могло". В този смисъл е и ТР № 53/18.09.1989 г. по н. д. № 47/89 г.,
ОСНК на ВС. Несъмнено вербалните закани с тежкото престъпление против
личността – принуда, и причиняване на телесни повреди – престъпление
против физическото здраве и цялост на пострадалия, в съчетание с
изпращането на доказателства за вече осъществени такива по отношение на
съучастника му в конкурентното по отношение на подсъдимия собствено
производство и разпространението на наркотични вещества, правят в най-
висока степен вероятно да породят основателен страх.
При установената по делото фактическа обстановка, описана по-горе, не
буди съмнение наличието на деяние. Безспорно установено от обективна
страна е предприетото поведение с конкретни действия и изрази от страна на
подсъдимия С. А.. Освен това, фактът, че той е продължил да издирва
пострадалия из града, предприел е среща и разговор с него, съставляващи
опит да осъществи отправените закани, сочи на преднамереност в действията
му по отправяне на заплахи и по реализиране на същите, чрез сила – нанасяне
на удари в областта на лицето на пострадалия, принудителното му извеждане
от лекия автомобил на 3-то лице и опитите да бъде вкаран в друг автомобил,
като всяко от тях е възприето недвусмислено от пострадалото лице в
13
съзнанието на което е формиран обоснован страх, че подсъдимият може да
изпълни заявените свои закани. Поставяният основен въпрос годна ли е тази
закана с тежкото престъпление против личността – принуда, и причиняване на
телесни повреди – престъпление против физическото здраве и цялост на
пострадалия, да предизвика страх у пострадалия, че престъпленията, с които
е заплашван, може да бъдат наистина осъществени, с което да се даде и
отговор доказано ли е наличието на следващата предпоставка за ангажиране
на наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление по чл. 144, ал. 1
от НК е положителен, с оглед несъмнено обективираното поведение на
подсъдимия.
От анализа на доказателствените източници по делото се установиха
всички обективни признаци от състава на престъплението по чл. 144, ал. 1 от
НК. Не буди съмнение и въпросът за авторството на деянието. Установена
по безспорен и категоричен начин е съпричастността именно на подсъдимия в
извършване на престъплението, като неговите възражения по този въпрос са
изцяло несъстоятелни, след като бяха опровергани по необходимия несъмнен
начин.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при
условията на единствено възможната в случая форма на умисъла - пряк
умисъл. В интелектуалното и волевото съдържание на умисъла е установено
съзнаването, че с действията си ще предизвика негативно психологическо
въздействие у свид. С.Х. и страх от възможно осъществяване в
действителност на заплахата с престъпления, за да бъде мотивиран той да
преустанови конкурентната по отношение дейността на подс. незаконна
дейност по разпространение на наркотични вещества, и е целял именно този
резултат, поради което и субективната страна на престъплението по чл. 144,
ал. 1 от НК е доказана.
Законодателят е предвидил в чл. 144, ал. 1 от НК, наказание лишаване
от свобода до три години.
При преценката за конкретната обществена опасност на деянието и на
дееца съдът отчете, като отегчаващо отговорността обстоятелството, факта,
че с действията си подсъдимият е реализирал воден от подбуди, свързани с
осъществяването на незаконна дейност – производство и разпространение на
наркотични вещества, която при това държи да е изцяло негов монопол,
поради което с цената на извършване на други престъпления, като
процесното, се стреми да откаже купуващите от него наркотични вещества от
извършването на същата незаконна дейност в конкуренция на неговата, както
и че е осъществил същите по отношение на страдащо от наркотична
зависимост лице.
Съдът прие за смекчаващи отговорността обстоятелства единствено
чистото съдебно минало на подсъдимия.
14
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, съгласно чл.54
от НК, съдът констатира, че конкретното деяние е с изключително висока
степен на обществена опасност, още повече че е осъществено по отношение
на психически болно лице, а единственото смекчаващо отговорността му
обстоятелство - неговото чисто съдебно минало, не е достатъчно, за да се
приеме, че данните за личността му са благоприятни, предвид неговата
упоритост при осъществяване на деянието, безцеремонно отношение към
правната уредба и безспорно съзнателното възползване от наркозависимостта
на пострадалото лице, както и липсата на критично отношение към
осъществените действия по принуда и заплашване.
Всички изложени съображения мотивираха съдът да приеме, че
единствено справедливо и съответно на извършеното престъпление ще е
ориентирано над средния размер наказание лишаване от свобода, предвидено
в закона, а именно за срок от 2 години, което в пълна степен ще способства
за постигане на целите както на специалната, така и на генералната
превенция, като целите по чл.36 от НК и конкретно за поправянето на
подсъдимия С.А. могат да се постигнат с отлагане на изтърпяването му на
основание чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, доколкото се
установи едновременното наличие на предпоставките за това и липсата на
необходимост от ефективно изтърпяване на наказанието.
По отношение на предявения граждански иск:
Предявеният от С.Х. против подс. С.А. граждански иск, приет за
съвместно разглеждане от съда в рамките на наказателното производство, за
сумата в размер на 5 000. 00 лева, представляваща обезщетение за
причинените от деянието неимуществени вреди намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите,
по която е квалифициран от съда. Същият, с оглед достигнатия извод за
наличие на деяние, осъществено от подсъдимия виновно, съдът намира, че е
доказан по основание. С оглед установените факти по делото и като взе
предвид обстоятелството, че подсъдимият е признат за виновен в извършване
на деянието по чл. 144, ал. 1 от НК, за което е привлечен към наказателна
отговорност, както и че са налице всички останали от елементите от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние, противоправност, вреда, пряка
причинна връзка между тях, доказана вина на подсъдимия, настоящият състав
на съда намира, че следва да бъде дадена защита на увреденото лице – С.Х.,
респ. за да бъде ангажирана деликтната отговорност на причинителя,
възникнала поради виновно неизпълнение на общото задължение да не се
вреди другиму. В този смисъл предявеният от гражданския ищец против
подсъдимия иск е установен по основание, както вече бе посочено. Същият по
отношение на неимуществените вреди, съдът намира за доказан, въз основа на
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, до размера на 500. 00 лева. Преценката на
съда, основана на обективната категория справедливост, обхваща обсъждане,
15
първо, на вида на увреждането, причинено на пострадалото лице, а на
следващо място е необходимо да се отчита и срока за възстановяване на
пострадалия, както и възможните, но най – вече установени последици след
това – за неговото психическо състояние. Такива доказателства за причинено
психическо разстройство не са установени в хода на наказателното
производство, поради което размерът на обезщетението бе определен въз
основа единствено на настъпилите вредни последици, с неимуществен
характер, явяващи се пряка и непосредствена последица от престъпното
деяние, като не съществува пречка обезвреда за евентуално допълнително
настъпили неимуществени вреди да бъде дирена пред гражданския съд в
производство по реда на ГПК. При анализа на основателността и доказаността
на гражданския иск, приет за съвместно разглеждане в наказателния процес,
не без значение, за разлика от анализа на правната квалификация на деянието
и на осъществения престъпен състав, е поведението и на пострадалия. В
конкретната хипотеза обаче не е установено и дори не се сочи от другата
страна, че с действията си, предшестващи или осъществени по време на
инкриминирания инцидент, би могло да се приеме, че пострадалият е
допринесъл по някакъв начин за осъществяване на съставомерния резултат.
Последното съставлява аргумент да се възприеме от съда, че не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат, което да намери своето отражение
при преценка деликтната отговорност на подсъдимия в допълнително
намаляване на обезщетението за причинени на пострадалия Р. И.
неимуществени вреди. Изложеното мотивира и преценката за размера, в
който гражданският иск да бъде уважен, а именно 500. 00 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на деянието – 20.11.2019 г. За
разликата до пълния предявен размер от 5 000. 00 лева, претенцията се явява
недоказана и поради това бе отхвърлена в тази част, като тук вече своята роля
изигра възприетото поведение на пострадалия спрямо отправената закана и
макар противоправният й характер да не е изключен от гледна точка
естеството й да възбуди основателен страх, то негативното психологическо
въздействия спрямо пострадалия не е бил с такъв интензитет, че да
предизвика неимуществени вреди в степен по - голяма от приетата от съда
при материалното им възмездяване.
3. На осн. чл. 23 НК, тъй като подс. С.А. е извършил двете отделни
престъпления, за които е признат за виновен, преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях, съдът след като определи наказание за всяко
от извършените престъпления еднакви по вид – „лишаване от свобода“,
наложи на подс. А. най – тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за
срок от 3 (три) години, изтърпяването на което отлага за изпитателен срок от
пет години, на основание чл. 66 НК.
Подсъдимият следва да понесе и направените в досъдебното и
съдебното производство разноски, вкл и като бъде осъден да заплати д.такса
за разглеждане на уважения срещу него граждански иск на пострадалото лице
16
С.Х..
Настоящият съдебен състав намери, че предвид разпоредбата на чл. 53,
ал. 1 и ал. 2 НК, част от приобщените по делото веществени доказателства
съставляват вещи, принадлежащи на осъдения и са послужили за
извършването на умишлено престъпления, а друга са били средство на
престъплението по чл. 143, ал. 1 НК, притежаването на които е забранено: 2
бр. фабрично произведени пневматични пушки „Safari“, без номера, кал. 5.5
мм,2 бр. CD-R дискове, изпратени от ЦКБ с писмо изх.№ 196941/ 31.12.2019
г. и изх.№ 24783/20.02.2020 г. с надпис Кубрат – 10.12.2019 г. и 1 бр. метална
бухалка с черна дръжка и златиста на цвят, Обект № 6, поради което и
постанови отнемането им в полза на държавата, както и унищожаването им
след влизането на присъдата в сила. Останалите от тях – мобилен телефон
марка Huawei Р-20 с пукнатина в горен ляв ъгъл на дисплея, пластика с
надпис „Виваком“, с № 89359032300121532949; мобилен телефон марка
Samsung модел SMG388F, IMEI 34201/07/461309/8, графитен на цвят,
отбелязан като Обект № 1; преносим компютър (лаптоп) марка Lenovo
ThinkPad S/N L3-AEH0E 09/02 и зарядно към него, също отбелязано като
Обект № 1; мобилен телефон Huawei I9 с ИМЕИ № 865870030885065 и №
865870030900070, с поставена СИМ карта с надпис „Биканект“, Обект № 2;
преносим твърд диск 250 GB, поставен в бяла картонена кутия с надпис WD
Elements, Обект № 3; мобилен телефон Iphone 5S с ИМЕИ 358828052938224,
Обект № 5; преносим компютър (лаптоп) марка Acer Aspire 6530G series S/N
LXAUS0X21684211F.F82500 и зарядно към него, Обект № 7; мобилен
телефон марка Samsung модел SM, S/N 6318HGSMH с ИМЕИ
359890064978183, черен на цвят, Обект № 8, постанови да бъдат върнати на
правоимащото лице – подс. А., от чието владение са били отнети при
извършените претърсвания и изземвания, както и да се върне на св. С.Х.
предадената от него вещ - мъжко зимно яке, тъмно синьо на цвят с надпис
Scott light, размер М.
Воден от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
17
Съобщи за изтекли лични данни