О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Град Пирдоп, 21.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД
– ПИРДОП, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание
на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
като разгледа докладваното от съдията Паралеева НЧХД № 106 по описа на съда за 2020 година,
съобрази следното:
По НЧХД № 106/2020г. по описа на РС-Пирдоп е постановена осъдителна присъда
срещу подсъдимите лица - Й.Г.Г. и Р.Д.И. по част от повдигнатите срещу тях
обвинения. Осъдителната присъда по НЧХД № 106/2020г. е била частично изменена
по реда на въззивния контрол, като подсъдимата Р.Д.И. е била освободена от
наказателна отговорност с налагане на „глоба“. Впоследствие производството по
въззивното дело- ВНЧХД №31/2021г. по описа на Софийски окръжен съд е било
възобновено по искане на Главния прокурор с Решение №107/16.03.2023г. по н.д.
№134/2023г. на Софийски апелативен съд, с което решение първоинстанционната
присъда е отменена във възобновената си част и наказателното производство е
прекратено в посочените части /срещу Р.И. изцяло, а срещу Й.Г.-частично/ поради
изтекла давност за преследване на инкриминираните деяния. Постановеното решение
на Софийски апелативен съд е окончателно.
На 20.04.2023г. е постъпила молба от защитника на
подсъдимите Р.И. и Й.Г.- адв.П.-Марин Маринов Бозов от ВрАК с искане с оглед
развитието на делото да бъде осъдена частният тъжител Т.Г.В. да заплати на Р.И.
и Й.Г. сторените разноски пред всички инстанции и да намали съразмерно с
осъдителната част на присъдата присъдените в тежест на Й.Г. разноски, сторени
от Т.В.. Това искане е администрирано и изпратено на тъжителката Т.В. за
становище, като такова е постъпило на 02.05.2023г. и според същото искането на
подсъдимите по чл.306, ал.1, т.4, предл.2 НПК е изцяло неоснователно.
Междувременно делото е било изискано от
Инспектората към Висшия съдебен съвет и от Софийска окръжна прокуратура, поради
което е било изпратено на ИВСС преди произнасяне по молбата от 19.04.2023г., а
от там е било препратено на СОП, които са инициирали производство за
възобновяване пред ВКС. Искането на окръжния прокурор е било оставено без
уважение с решение №50/22.01.2024г. по н.д. № 628/2023г. на ВКС.
С последващо възобновяване на ВНЧХД №31/2021г. по описа на Софийски окръжен
съд по искане на Главния прокурор на Република България, в рамките на н.д. №330/2024г.
на Софийски Апелативен съд е постановено решение №122/15.04.2024г., с което при
възобновяването на делото е изменено постановеното решение от 11.11.2022г. и
потвърдената с него част от Присъда №106/18.12.2020г. по НЧХД №106/2020г. на
РС-Пирдоп и вместо това, на основание чл.78а НК, Й.Г.Г. е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 2500 лв. за извършено престъпление по чл.144, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК.
На 12.06.2024г. е постъпила молба от Й.Г.Г., с
която моли да бъде прекратен (обезсилен) изпълнителен лист, издаден на
24.11.2022г. по НЧХД №106/2020г. по чл.433, ал.1, т.3 ГПК, тъй като присъдата
била изменена в административна такава и присъдена глоба, която е заплатена на
РС-Пирдоп.
Тъй като към момента делото е окончателно върнато в
РС-Пирдоп, съдът следва да се произнесе по молбите на подсъдимите относно
разноските.
И двете подадени молби (от 20.04.2023г. и от
12.06.2024г.) са ДОПУСТИМИ, но по същество – НЕОСНОВАТЕЛНИ.
В действителност, с разпореждане от 24.11.2022г. на РС-Пирдоп по НЧХД № 106/2020г. е разпоредено да
бъдат издадени на Т.Г.В. два броя изпълнителни листове- един срещу Й.Г.Г. за
сумата от 4560 лв. и един срещу Р.Д.И. за сумата от 1520 лв. – разноски по делото
за всички съдебни инстанции. Издаденият срещу Й.Г.Г. изпълнителен лист е с №
260048 от 24.11.2022г., а издаденият срещу Р.Д.И.- с №260049 от 24.11.2022г. От
тези два изпълнителни листа обаче основание за обезсилване има само за
изпълнителния лист, издаден срещу Р.И., доколкото с решение №107/16.03.2023г.
по н.д. №134/2023г. на Апелативен съд- София присъдата по НЧХД №106/2020г. на РС-Пирдоп
е отменена в частта, с която Р.И. е осъдена да заплати разноски, т.е.
изпълнителният лист е загубил своето правно основание. Молба за обезсилване на
този изпълнителен лист не е подадена, но съдът счита, че следва да го обезсили
служебно. Не е налице обаче основание за обезсилване на изпълнителния лист
издаден срещу Й.Г.Г., доколкото в частта за възложените нему разноски присъдата
на РС-Пирдоп не е отменена с нито един от контролните съдебни актове. Отделно
от това, съгласно
чл.189, ал.3 НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда
да заплати разноските по делото, като процесуалният закон не прави разлика дали
лицето е осъдено или е освободено от наказателна отговорност, в който случай
също дължи направените по разследването разноски. В случая,
подсъдимият Г. остава признат за виновен, независимо че наложеното му в крайна
сметка наказание, както той посочва, е „административна глоба“. Глобата, която
представлява самото наказание и разноските по делото са две съвсем отделни
дължими плащания. Няма и основание за намаляване на тези разноски, тъй като
подсъдимият Г. е признат за виновен, независимо че за една част от деянията, за
които първата инстанция го е осъдила, е изтекъл давностният срок и
производството впоследствие е било прекратено.
На следващо място, неоснователна се явява и молбата от 20.04.2023г. от
подсъдимите да бъде осъдена частната тъжителка Т.В. да им заплати разноски по
делото с оглед неговия изход. Тази молба е неоснователна, тъй като независимо
че осъдителната присъда спрямо подсъдимите (спрямо Р.И.- изцяло, а спрямо Й.Г.-
в една част) е отменена и наказателното производство е прекратено (спрямо Р.И.-
изцяло, а спрямо Й.Г.- в една част), от значение е основанието за прекратяване.
В настоящия случай основанието е чл.24, ал.1, т.3 НПК- наказателната
отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Това
основание за прекратяване обаче няма нищо общо с процесуалното поведение на
тъжителката Т.В., която се иска да понесе разноски, нито пък означава, че
подсъдимите са признати за невиновни. Напротив- изтичането на давностния срок в
случая е изцяло по причина процесуалното поведение на самите подсъдими, а освен
това същите са могли да направят искане производството да продължи и вината им
съответно да се потвърди или отрече с влязъл в сила съдебен акт, което те не са
сторили. Именно заради това и за да не се стига до злоупотреба с права трайно
установената практиката на Върховния Касационен съд /ВКС/ приема, че
„Разноските, направени по наказателните дела от частен характер, се възлагат на
частния тъжител само тогава, когато подсъдимият бъде оправдан или
производството бъде прекратено на основание чл.24, ал.4, т.5 НПК“ /така напр.
Решение №393/17.05.2006г. по н.д. №1028/2005г. на ВКС, I н.о./. В случая молителите/подсъдимите не са оправдани,
нито производството е прекратено на основание чл.24, ал.4, т.5 НПК, поради
което няма основание разноските, направени от подсъдимите да бъдат възлагани в
тежест на частния тъжител Т.Г.В., в каквато насока е искането, а следва да
останат за тяхна сметка.
Така мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.306, ал.1, т.4, предл.2 НПК,
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р.Д.И.
и Й.Г.Г. от 20.04.2023г., подадена чрез адв.П.-Марин Маринов Бозов, съдържаща искане да бъде осъдена частният тъжител Т.Г.В.
да заплати на Р.И. и Й.Г. сторените разноски пред всички инстанции и да намали
съразмерно с осъдителната част на присъдата присъдените в тежест на Й.Г.
разноски, сторени от Т.В., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й.Г.Г.
от 12.06.2024г. за обезсилване на изпълнителен лист
№ 260048 от 24.11.2022г., издаден от РС-Пирдоп, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОБЕЗСИЛВА
Изпълнителен лист
№260049 от 24.11.2022г., издаден от РС-Пирдоп срещу Р.Д.И.,
ЕГН: ********** в полза на Т.Г.В..
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд- София с частна жалба.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Донка
Паралеева/