РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. гр. Хасково, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20235640200504 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Обжалвано е НП № BG15112022/5800/Р8-1921/10.05.2023г. на директора на
Национално Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура"
(АПИ), гр. София, с което на жалбоподателя И. Д. И., с ЕГН: **********, от гр. Харманли,
на основание чл.179, ал.3а от ЗДв.П е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 1 800 лева за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДв.П.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради
което обжалва НП в срок, чрез адв.И.А.Д.. Твърди се, че НП е незаконосъобразно,
неправилно и при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения и такива
на материалният закон. Според жалбоподателят административнонаказващият орган не е
спазил изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Твърди се, че нарушението не е описано
точно, с всички елементи от обективна и субективна страна. Нарушението не било правилно
квалифицирано, съобразно описаното в АУАН и НП. Твърди се че наложената глоба е
несъразмерно висока. В тази връзка се иска съдът да отмени атакуваното НП. В съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител. С
изрично писмено становище адв.И.А.Д. иска съдът да отмени атакуваното НП, като излага
подробни доводи за това. Иска съдът да присъди разноски на жалбоподателя по делото.
Ответникът по жалбата, редовно призовани, се представляват от адв.П.С. –Г.. Тя
1
моли съдът да отхвърли жалбата и да потвърди НП. Счита, че нарушението е безспорно
доказано, глобата била правилно опредЕ. и нямало допуснати нарушения при съставянето на
АУАН и издаването на НП.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.11.2022г. в 19:34 часа в направление излизане от територията на Република България,
на граничен контролно-пропускателен пункт Илинден, е пристигнало пътно превозно средство с
per. № ******************, вид: ВЛЕКАЧ, марка и модел РЕНО 11РЕМИУМ, с обща техническа
допустима максимална маса - над 12 топа, управлявано от жалбоподателя. След извършена
проверка от страна контролните органи, в случая от св.Е. Ю. К. и св.Е. К. К., и двете служители в
Агенция „Митници“, които са били на работа този ден е установено, че на 31.10.2022г., в 12:03
часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № ******************,
попадащо в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса
по чл. 10, дл. 1. т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на
31,10.2022г., 12:03 часа, по път 1-5, км 300+026, включен в обхвата на платената пътна мрежа,-като
за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата (ЗП). За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис
(доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението
ED1C644CC6C520E2E053031F160AA620, който заедно с приложените към, него статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък
от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото
средство (контролно устройство с идентификатор № 20831) - част от системата. След като приели
за установено горното и като взели предвид, че тол таксите се дължат за всички пътни превозни
средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона и се диференцират в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му
характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като заплащането на
дължимата тол такса се извършва чрез Електронна система за събиране на тол такси и дава право
на пътното превозно средство, за което е заплатена да измине определено разстояние между две
точки, свидетелите съставили на жалбоподателя АУАН № BG15112022/5800/Р8-1921/15.11,2022г..
Като място на нарушението е посочен път 1-5, км 300+026, за който се събира такса за изминато
разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от
20 февруари 2020г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса
за изминато разстояние - тол такса, а за дата на нарушението 31.10.2022г. В АУАН №
BG15112022/5800/Р8-1921/15.11,2022г. е отбелязано, че процесното ППС е с обща технически
допустима максимална маса над 12 тона и съответно - при движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, която не е заплатена. Това е
установено от извършена справка в Националния регистър на превозните средства и техните
собственици, воден от Министерство на вътрешните работи, чрез средата за междурегистров
обмен (RegiX), в резултат на която е установено, че ППС с per. № ****************** е с обща
техническа допустима максимална маса 19000 килограма. В АУАН нарушението е
квалифицирано по чл.179, ал.3а от ЗДвП. Акта е предявен и връчен на жалбоподателя срещу
подписи. В АУАН не е отбелязано възражение срещу констатациите в акта. Такива не са
постъпили и в срока по ЗАНН.
По делото е установено още, че ползвател на ППС с per. № ****************** е Транс
Енерджи 2012 ООД. От същото дружество са представени данни относно самоличността на
лицето, управлявало процесното превозно средство на дата 31.10.2022г. Към датата и часа на
извършеното нарушение - 31.10.2022г., 12:03 часа, процесното ППС с per. № ******************
е управлявано точно от г-н И. Д. И.. Представен е трудов договор и пътни листи, както и
2
разпечатка от тахографа на ППС към датата и часа на нарушението.
В хода образуваното административно наказателно производство, като доказателство е
създаден и приложен към настоящата преписка доклад от Електронната система по чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството, че ППС с peг. № ****************** е с обща
технически допустима максимална маса над 12 тона и е засечено на 31.10.2022г., в 12:03
часа, по път №1-5, км 300+026, като за посоченото ППС е регистрирано тип нарушение -
няма валидно закупена маршрутна карта или бордово устройство. Приложени са и статични
изображения във вид на снимков материал, удостоверяващи разположението на процесното
превозно средство върху посочения по-горе пътен участък на посочената дата.
Освен всичко това в хода на извършената проверка, на 15.11.2022г. И. И. е заплатил
дължимата независимо от съответната административнонаказателна санкция такса по чл.
10б, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 133,00 (сто тридесет и три) лева. За това била
издадена Квитанция за платени пътни такси в Република България № AM-
22BG005730X48673106 от 15.11.2022г.
Преди издаването на НП, наказващият орган е извършил проверка от която било
установено, че в 14-дневен срок от връчване на акта за установяване на административно
нарушение на нарушителя, компенсаторна такса по АУАН № BG15112022/5800/Р8-
1921/15.11.2022г. не е постъпвала по сметка на АПИ. Последното не се и спори от
жалбоподателя и няма твърдения в обратна насока, които да следва да се доказват.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, в което е възприета изцяло същата
фактическа обстановка от страна на АНО. Видно от приложената разписка НП е връчено на
жалбоподателя на 05.06.2023г. видно от приложената по делото разписка.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите св.Е. Ю. К.
и св.Е. К. К., които подробно описват извършеното нарушение и обстоятелствата, при които
е констатирано. Съдът кредитира тези показания като пълни и еднопосочни с останалите
писмени доказателства по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1,т.2 от ЗП - Чл. 10. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 9 от
2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм., бр. 6 от 2004 г., изм. и доп., бр. 104 от 2005 г., изм., бр. 64
от 2006 г., бр. 43 от 2008 г.) ал.(1) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г., изм.,
бр. 80 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.) За преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и
такси на база време и на база изминато разстояние:
т.2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г., изм. и доп., бр. 80 от 2018 г.,
в сила от 16.08.2019 г., доп., бр. 60 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) такса за изминато
разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ
таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на
сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол
сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на
пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък.
Съгласно чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата - Тол таксата се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
3
определено разстояние между две точки.
По силата на чл. 179, ал.3а от ЗДв.П – чл.179, ал.3а (Нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
16.08.2019 г.) Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.
3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно
наказание е обявено от закона за наказуемо.
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице и в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и разгледана по същество е основателна.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Законосъобразността на
съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от спазването на въведените с чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН императивни изисквания към тяхното съдържание.
Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение
и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, санкционираното нарушение
да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, като се съдържат всички признаци от
обективна и субективна страна на посочената като нарушена норма от съответния
нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението и съответствието на
словесното му описание с правната квалификация са основна гаранция за осъществяване на
съответна на административното обвинение право на защита.
В конкретния случай съставеният АУАН и издаденото НП не отговаря на
изискванията на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН към съдържанието им, доколкото описанието на
приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е
извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят
изискванията за пълнота на обвинителната теза. Относно твърдяната незаконосъобразност
на АУАН и НП, съдът намира, че освен описаната фактическа обстановка вменяваща
незаплащането от страна на водача на дължимата се тол такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата не е посочено точно извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя, а е посочено единствено административно санкционната разпоредба въз
основа на която му е наложено съответното адм. наказание – чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Тоест
не става ясно дали водачът е имал задължението и не е заплатил тази такса, а е прието, че се
е дължала и не е заплатена, без да е конкретизирано, чие е задължението за това, като е
ангажирана отговорността на водача на ППС.
Тоес според съда адм. санкционна разпоредба не се отнася до посочената и
установена и в двата акта – АУАН и издаденото въз основа на него НП фактическа
обстановка по делото свързана с неплащане на дължимата се тол такса, а се отнася до друго
нарушение – това, че водача управлява ППС, като не изпълни задълженията си за
установяване на изминато разстояние или да няма закупена маршрутна карта за участъците
от платената пътна мрежа, която ще ползва, което сочи на друга, напълно различна
фактическа обстановка.
Следователно ако административно наказващия орган би приложил точно
материалния закон, свързан с установената фактическа обстановка – неплащане на
задължителна тол такса от страна на жалбоподателя в качеството му на водач на процесното
4
ППС, то той не би съставил АУАН и НП за такова извършено адм. нарушение на
жалбоподателя, тъй като той в качеството му на водач на процесното ППС в настоящия
случай не носи адм. наказателна отговорност за такова извършено адм. нарушение /с
изключение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП /, а такава носи собственикът или ползвателя на
процесното ППС при такова нарушение по смисъла на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
От своя страна нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП постановява, че собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Цитираните разпоредби
безспорно задължават собствениците, респективно ползвателите на ППС да осигурят
заплащането на дължимите пътни такси при движение на превозните им средства по път,
включен в платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси. Тези "съответни задължения" са регламентирани в Закона за пътищата и в
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние (Наредбата), приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП. Съгласно чл.
10б, ал. 3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно
средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса
над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното
превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
Алинея 4 от същия чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса
се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда,
предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна
карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство,
чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му.
В наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и начините за изчисляване и заплащане на
дължимите тол такси.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена в
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. В случая обаче не се твърди никъде в АУАН и НП,
че водачът – жалбоподателя , управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б,
ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не
са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна
карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Твърди се като
извършено нарушение в текстовата част на АУАН и НП, че жалбоподателят като водач на
съответното ППС, управлява такова ППС, попадащо в категорията на пътно превозно
средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, дл. 1. т. 2 от Закона за
пътищата (ЗП).
Тоест имаме фактическо обвинение с думи, което не съответства на дадената
правна квалификация по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Или имаме описано с думи едно
несъставомерно нарушение съобразно дадената му правна квалификация.
Последното както вече бе отбелязано по-горе е съществено процесуално
нарушение и води до отмяна на атакуваното НП на това основание.
Във връзка с изложеното по-горе съдът приема, че по делото не се доказа по
безспорен начин жалбоподателят да е извършил описаното в НП нарушение по чл.179, ал.3а
5
от ЗДв.П.
Строго формално с оглед дадената правна квалификация, нарушението е правилно
санкционирано с оглед фиксираният размер на глобата в чл.179, ал.3а от ЗДв.П, а именно
1800 лева, каквато глоба е наложена на жалбоподателя в случая с атакуваното НП.
Настоящият състав намира, че даже и да се приеме, че е било извършено
нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП от страна на жалбоподателя, то деянието му е
малозначително.
За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че предвидения в
чл.179, ал. 3а ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на
такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
(Директива 1999/62/ЕО). Цитираният текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за
държавитечленки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи. Съгласно практиката на съда на Европейския съюз (съединени
дела C-497/15 и C-498/15) чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания,
която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
В българския закон - чл. 179, ал. 3а ЗДвП, санкцията е абсолютно опредЕ., т. е.
фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на
нарушението – размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице
отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен
маршрут, какво е отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна
категория, екологични характеристики и пр.
В този смисъл според настоящият състав предвиденото в чл. 179, ал. 3а ЗДвП
наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за
пропорционалност. Както е известно при нетранспониране в срок на директива или при
неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено
приложение на съответните текстове на директивата.
Следва да се има предвид и че в чл. 12 ЗАНН е посочено, че административните
наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани. Налагането на административно наказание не е, а и не следва да бъде
самоцел на държавата – то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на
извършеното административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл.
35, ал. 3 НК, според който наказанието трябва да е съответно на извършеното престъпление,
т. е. по арг. от чл. 11 ЗАНН и административното наказание трябва да е съобразено със
степента на засягане на обществените отношения от извършеното административно
нарушение.
В националната ни съдебна практика е изяснено, че спазването на принципа за
пропорционалност се осъществява чрез преценката по чл. 28 ЗАНН, който урежда
процедурата при извършването на маловажни административни нарушения.
Тук обаче следва да се има предвид разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, съгласно който
за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните
нарушения и наказания.
Затова и настоящият състав приема, че с цел преодоляване на противоречието с
общностното право предвид непропорционалния размер на предвидената санкция следва да
приложи чл. 9, ал. 2 НК на основание чл. 11 ЗАНН. Това е така, защото допуснатото от
6
страна на Р. нарушение въздейства върху реда на държавно управление /вж. чл. 6 ЗАНН/ в
толкова ниска степен, че използването на административнонаказателната принуда е
обществено неоправдано, доколкото разликата в стойността между платената и дължимата
тол такса е незначителна. Освен това дължимата тол такса видно от самото НП е заплатена
още в деня на съставяне на АУАН.
В този смисъл според настоящия състав, след като твърдяното за извършено в НП
от страна на жалбоподателя административно нарушение е малозначително, то атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и това също е основание, да бъде отменено.
Последното е в случай, че се приеме, че жалбоподателят е извършил нарушението, което
според съда не е така.
С оглед този изход на делото съдът намира, че следва да се осъди наказващият
орган да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № BG15112022/5800/Р8-1921/10.05.2023г. на директора на Национално
Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ), гр. София.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ), гр. София да заплати на И. Д. И.,
с ЕГН: **********, от гр. Харманли, сумата от 480 лева за разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС, в 14-дневен срок от
съобщаването му.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
7