Определение по дело №614/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.64 - чл.66, ал.1 от ГПК вр. чл.144 от АПК – за възстановяване на срок за отстраняване на нередовност.

Образувано е във връзка със задължителните указания, дадени в Определение №1469/08.02.2024г. по адм.д.№1155/2024г. по описа на ВАС, Седмо отделение.

Според касационния състав, в частната жалба /с вх.№695/25.01.2024г. на Административен съд-Хасково/, подадена от Ръководителя на Управляващия орган по Програма ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020 срещу Разпореждане №220/15.01.2024г., с което е върната като нередовна касационната му жалба против Решение №914/23.11.2023г., постановено по адм.д. №614/2023г. по описа на Административен съд – Хасково, е направено искане за възстановяване на срока за представяне на квитанция за внесена в срок държавна такса, произнасяне по което се дължи от първоинстанционния съд.

В частна жалба вх.№695/25.01.2024г., депозирана от Ръководителя на УО по Програма ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020 чрез пълномощник – ст.юрк. Н. И. , се сочи, че Разпореждане №3728/07.12.2023г., с което е оставена без движение касационната жалба срещу постановеното по адм.д. №614/2023г. по описа на Административен съд – Хасково решение, е получено по електронен път в МРРБ на 08.12.2023г. като на 14.12.2023г. в указания 7-дневен срок, изтичащ на 15.12.2023г., дължимата държавна такса от 55.02 лв е заплатена по банков път. Сочи се, че процесуалното представителство по адм.д. №614/2023г. по описа на Административен съд – Хасково е възложено на юрисконсулт В. З., която за дните от 11.12.2023г. до 15.12.2023г. е била в отпуск, заради влошено здравословно състояние на член от семейството като в тази връзка се представя болничен лист. Излагат се съображения, че държавната такса е заплатена в срок, но физическото състояние на процесуалния представител, съотв. непредвиденото му отсъствие в деня, в който е осъществено плащането, е довело до невъзможност за навременното изпращане на платежния документ в съда, съотв. до забавяне на изпращането му. Счита се, че са налице обективни обстоятелства, възпрепятствали процесуалния представител да представи доказателства за извършеното плащане в краткия съдебен срок, а съдът подходил изцяло формалистично, връщайки касационната жалба само и единствено поради непредставяне в срок на платежния документ, без да отчете, че таксата е била платена в срок.

Гореизложеното се поддържа и в писмено становище с вх.№1657/29.02.2024г. от Ръководителя на УО по Програма ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020, депозирано чрез ст.юрк. Н. И.. Към становището се прилагат заверени копия от болничен лист №Е20233863178/12.12.2023г., платежно нареждане от 14.12.2023г. за внесена по сметка на ВАС държавна такса от 55.02 лв, пълномощно за процесуално представителство на ст.юрисконсулт В. З. и удостоверение за придобита от последната юридическа правоспособност.

Ответникът по искането - Сдружение с нестопанска цел „Заедно за Свиленград“ - [населено място], чрез пълномощника си депозира писмено становище с вх.№1526/23.02.2024г. , в което излага съображения за неоснователност на искането за възстановяване на срок за представяне на документ за платена държавна такса.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:

С Решение №914/23.11.2023г. , постановено по адм.д. №614/2023г. по описа на Административен съд – Хасково е отменено Решение №РД-02-14-530/02.05.2023г. на Ръководителя на УО по Програма ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020, издадено по проект с рег.№ СВ005.2.21.081, финансиран по Програмата, с партньор Сдружение „Заедно за Свиленград“, за определяне на финансова корекция. Решението е обжалвано с касационна жалба вх.№9381/05.12.2023г. от Ръководителя на УО по Програма ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020 , в законоустановения срок, като жалбата е подадена чрез старши юрисконсулт В. З..

След проверка по реда на чл.213а , ал.1 от АПК, съдията-докладчик е констатирал, че касационната жалба е нередовна, поради това, че пълномощното на ст.юрк.З., чрез която същата е подадена, изхожда от Ръководител на УО по други програми, различни от процесната и поради неприлагането на документ за внесена по сметка на ВАС държавна такса за касационното производство. Във връзка с така констатираното, с Разпореждане №3728/07.12.2023г. касационната жалба е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовностите, а именно: в 7-дневен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за надлежното упълномощаване на ст. юрк. В. З. да осъществява процесуално представителство пред съда, вкл. да подава жалби от името на Ръководителя на УО по Програма ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020, ведно с удостоверение за юридическа правоспособност на пълномощника, както и да внесе по сметка на Върховен административен съд държавна такса в размер 55.02 лв, като в същия срок представи по делото платежния документ.

Съобщението с указанията на съда е получено в МРРБ на 08.12.2023г.

В срока по чл.213а, ал.1, изр. второ от АПК, изтекъл на 15.12.2023г. /присъствен ден/, нередовностите по касационна жалба с вх.№9381/05.12.2023г. не са били отстранени, поради което същата е върната с Разпореждане №220/15.01.2024г. Разпореждането е получено в МРРБ на 16.01.2024г. като в срока по чл. 230 от АПК срещу същото е подадена частна жалба вх.№695/25.01.2024г. от Ръководителя на УО по Програма ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020, депозирана чрез пълномощник – ст.юрк. Н. И..

С Определение №1469/08.02.2024г. по адм.д.№1155/2024г. по описа на ВАС, Седмо отделение, производството по частната жалба е прекратено и същата е изпратена на Административен съд-Хасково за произнасяне по обективираното в същата искане на Ръководителя на УО по Програма ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020 за възстановяване на срока за представяне на квитанцията за внесената в срок държавна такса.

Видно от болничен лист №Е20233863178/12.12.2023г., за периода от 11.12.2023г. – 15.12.2023г. ст. юрк. В. З. е била в отпуск, поради временна неработоспособност по причина – придружаване и гледане на болен член на семейството - дете до 18г. възраст.

Не е спорно и е видно от приложеното платежно нареждане, че на 14.12.2023г. дължимата държавна такса от 55.02. лв за касационно оспорване, указана в Разпореждане №3728/07.12.2023г. , е заплатена по банков път по сметка на Върховния административен съд.

От приложените към становище с вх.№1526/23.02.2024г. заверени копия от Удостоверение №838/18.08.2014г. и пълномощно изх.№02-01-195/05.07.2023г. се установява, че ст. юрк. В. З. е правоспособен юрист, както и че към датата на депозиране на касационната жалба срещу Решение №914/23.11.2023г. , постановено по адм.д. №614/2023г. по описа на Административен съд – Хасково е била упълномощена да представлява Директора на дирекция „УТС“ в МРРБ във връзка с предоставените му със Заповед №РД-02-14-684/28.06.2023г. /л.151 от делото/ правомощия на Ръководител на УО по Програма ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020.

При така установеното, се налагат следните правни изводи:

Според чл. 64, ал. 2 ГПК вр с чл. 144 АПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Фактическият състав на чл. 64, ал. 2 от ГПК, субсидиарано приложим и в административното производство на основание препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, предвижда като условие за възстановяване на пропуснатия срок за извършване на определено процесуално действие, наличието на особени непредвидени обстоятелства т. е. такива, при които страната, въпреки че е положила дължимата грижа, не е могла да изпълни в срок дължимите процесуални действия .

В разглеждания случай тази хипотеза на закона не се установява.

Съдът счита, че пропускането на срока за представяне на документа за внесена държавна такса за касационното оспорване не се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее.

От представения болничен лист №Е20233863178/12.12.2023г. се установява, че ст. юрк. В. З., подала касационната жалба, е била възпрепятствана да изпълнява служебните си задължения не за целия период, в който е текъл срокът за изпълнение на разпореждането с указанията за отстраняване на нередовности по касационното оспорване. Следва обаче да се отчете, че доколкото разпореждането е получено на 08.12.2023г. – петък, част от този срок е текъл в събота и неделя т.е. в почивни дни. Видно е от представеното платежно нареждане от 14.12.2024г., че независимо от отсъствието на ст. юрк. З., са били предприети действия по внасяне на държавната такса от 55,02 лв по сметка на ВАС т.е. временната й неработоспособност не се е отразила на възможността да се изпълнят указанията за внасяне на държавна такса.

Относно представянето по делото на платежния документ, следва да се отбележи, че това действие е можело да бъде изпълнено от друг юрисконсулт от МРРБ, доколкото ст. юрк. З. не е единственият такъв, упълномощен да представлява Ръководителя на УО по Програма ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020, като последното се установява и от данните по делото. В случая процесуалното представителство по адм.д. №614/2023г. по описа на Административен съд –Хасково е осъществено от З. И. – началник отдел „Процесуално представителство“ в Дирекция „Правна“ в МРРБ /с пълномощно на л.155 от делото/, а частната жалба срещу разпореждането, с което е върната касационна жалба вх.№9381/05.12.2023г. е подадена чрез ст.юрк. Н. И.. В тази връзка няма как да бъде възприето виждането, че е било невъзможно да се изпълнят указанията на съда, поради възлагането на процесуалното представителство по делото на ст.юрк. З., която в периода за изпълнението им е била във временна неработоспособност. При наличие в МРРБ на отдел „Процесуално представителство“, подобно твърдение не може да бъде споделено. Организацията на работа на юрисконсултите от отдел „Процесуално представителство“ в Дирекция „Правна“ на МРРБ, не следва да възпрепятства изпълнението на процесуалните задължения на страната по делото, каквато е административният орган – в случая Ръководителя на УО по Програма ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020, а не процесуалният представител.

Наред с горното, следва да се отбележи, че в случая касационна жалба вх.№9381/05.12.2023г. е била оставена без движение не само за внасяне на държавна такса и представяне на платежния документ, а и поради липса на доказателства, удостоверяващи надлежното упълномощаване на ст. юрк. З. да представлява Ръководителя на УО по Програма ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020, вкл. да подава от негово име касационни жалби. Това указание също не е било изпълнено в срока по чл.213а, ал.1 от АПК, поради което касационната жалбата е била нередова на две основания и съответно – върната, поради неизпълнение на нито едно от указанията. Следва да се отбележи, че в частна жалба вх.№695/25.01.2024г. твърде удобно е пропуснато да се упомене, че касационното оспорване на постановеното по делото решение е било нередовно и на друго основание. Опит за изправяне на другата нередовност касационна жалба вх.№9381/05.12.2023г. – непредставени доказателства за надлежното упълномощаване на ст. юрк. З. да представлява Ръководителя на УО по Програма ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020 и за юридическата й правоспособност, се прави в хода на настоящото производството по на чл.64 - чл.66, ал.1 от ГПК вр. чл.144 от АПК, чрез представянето на такива. Следва обаче да се отчете, че в частна жалба вх.№695/25.01.2024г. е направено искане за възстановяване на срока за изпълнение само по отношение на указанието за представяне на документа за заплащане на държавна такса. В този смисъл е и възприетото в Определение №1469/08.02.2024г. по адм.д.№1155/2024г. по описа на ВАС.

По изложените съображения съдията-докладчик намира, че обстоятелствата, изложени в частна жалба вх.№695/25.01.2024г. и поддържни в становище с вх.№1657/29.02.2024г., нямат характер на особени, непредвидени такива, които страната не е могла да преодолее, поради което искането за възстановяване на срока за представяне на документ за платена държавна такса следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 66, ал. 2 във връзка с чл. 144 от АПК, съдията-докладчик

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Ръководителя на Управляващия орган по Програма ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020, обективирано в частна жалба вх.№695/25.01.2024г., за възстановяване на срока за представяне на квитанция за внесена държавна такса за касационно оспорване на Решение №914/23.11.2023г., постановено по адм.д. №614/2023г. по описа на Административен съд – Хасково.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на Ръководителя на Управляващия орган по Програма ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020.