ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
2020 год. Град Варна
Апелативен съд
Търговско отделение
На горепосочената дата Година 2020год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ С.
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от Р.С. в. търговско дело
№ 525 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.248 ГПК.
Производството е по направено искане
за изменение на постановеното решение по в. търговско дело
№ 525 по описа на ВАпС за 2019год. в частта за разноските, от „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. Д.Иванов от ВАК, -въззиваема страна по в.т.д. №
525/2019год. по описа на ВАпС, с искане за изменение на постановеното решение в
частта за разноските, като към присъдените на страната разноски за окръжния съд
в размер на 995,40 лв. да бъдат добавени горницата до сумата от 6 636лв. с
ДДС. Твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на пар.96 ал.3 от ПЗР
ЗИДКЗ /ДВ 101 от 07.12.2018год./, дала основание за редуциране на присъдените
от окръжния съд разноски, от присъдените 6 636лв. на сумата от 995,40лв.
Насрещната по молбата страна Г.С.К., чрез писмен отговор
на процесуалния си представител адв. С.С., изразява становище за
неоснователност на същата, поради следните съображения: Счита, че цитираната
разпоредба, според която ищецът не следва да носи отговорност за разноски за
прекратената част от иска, е приложена правилно. Първоначално предявеният иск е
бил в размер на 200 000лв., като претендираните разноски са били в размер
на 6 636лв. Прекратената част от иска е за 170 000лв., за това след
редуциране, дължимите разноски са в размер на 995,40лв. За това счита молбата
по чл.248 ГПК за неоснователна.
За да се произнесе по молбата, съдът
съобрази следното:
С Решение №
281/09.12.2019год. по в.т.д. № 525/2019год., съдът е: Отменил Решение
№ 639/08.07.2019 год.,
постановено
по т.д.№ 1631/2018 год. по
описа на ВОС в частта относно присъдените
разноски за разликата над сумата от
995,40лв. до присъдените 6 636лв. с включен ДДС: Потвърдил е
Решението в останалата част и е осъдил въззивника Г.С.К. да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: ********* с адрес гр. София, сумата от
1716лв, представляваща направените от ответника разноски за защита пред
въззивната инстанция.
Съгласно чл. 248,
ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни, или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Следователно молбата е подадена в срок. При разглеждането й съдът съобрази
следното:
Видно е, че С
Решение № 281/09.12.2019год. по в.т.д. № 525/2019год., съдът е присъдил на
въззиваемата страна сумата от 1716лв, представляваща направените от
страната разноски за защита пред
въззивната инстанция в пълен размер: Отменил е Решение № 639/08.07.2019 год.,
постановено
по т.д.№ 1631/2018 год. по
описа на ВОС в частта относно присъдените
разноски за разликата над сумата от
995,40лв. до присъдените 6 636лв. с включен ДДС, на основание
разпоредбата на пар.96 ал.3 от ПЗР ЗИДКЗ.
Следователно, с решението, съдът е
преизчислил дължимите разноски за първата инстанция. Предвид преизчисляването
на разноските за първата инстанция, същите могат да бъдат изменяни по реда на
чл.248 ГПК. Предвид изложеното, молбата
на въззиваемата страна за изменение на решението в частта на разноските по реда
на чл.248 ГПК е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
/Този извод е
съобразен и с даденото разрешение с Определение № 204 от 27.05.2020год. на ВКС
по ч.т.д. № 2822/2019год., ІІ т.о. ТК./
При
разглеждане на молбата по същество, съдът намира същата за неоснователна,
поради следното:
Настоящия съд е редуцирал размера на
присъденото адвокатско възнаграждение на основание разпоредбата на пар.96 ал.3
от ПЗР ЗИДКЗ /ДВ 101 от 7.12.2018год./. По повод на изразеното становище в
молбата за неприложимост на посочената разпоредба:
Съдът отново счита, че нормата е
приложима, поради следното: Следва да се отбележи, че нормата има процесуален
характер и понеже действието й не е ограничено изрично /да действа само
занапред/, следва да се направи извод, че същата се отнася и за настоящето
производство.
Според посочената разпоредба на пар.96 ал.3 от
ПЗР ЗИДКЗ, лицата по чл.493а ал.4 КЗ-каквото лице се явява ищецът, сега въззивник Г.К.…могат да оттеглят
своите искове, ако са предявени в периода след 21.06.2018год. до влизането на
закона в сила /7.12.2018год./, без
съгласието на ответника и не носят отговорност за разноски за прекратената част
от иска. Предявеният иск попада в посочения в нормата период-същият е подаден
на 16.10.2018год., поради което следва да се направи извод, че попада във
времевото действие на пар.96 ал.3 от ПЗР ЗИДКЗ. А съобразно посочената
разпоредба, ищецът не следва да носи отговорност за прекратената част от иска в
размер на 170 000лв. Първоначално предявеният иск е бил в размер на
200 000лв., като претендираните разноски за защита срещу този размер на
иска са били в размер на 6 636лв.
Съобразно посочената разпоредба, ищецът не следва да носи отговорност за
прекратената част от иска в размер на 170 000лв. За това претендираните
разноски следва да се редуцират пропорционално
съобразно оттеглената част от иска, като действително дължимите разноски
за разгледания иск пред ВОС в размер на 30 000лв. е сумата от 995,40лв.
Посочения размер на разноските е определен и в постановеното решение, поради
което и не е налице основание за
изменение на решението в частта му за разноските.
Следователно, молбата с правно основание чл.248 ГПК за
изменение на решението в частта му относно присъдените разноски за
производството пред окръжния съд се явява неоснователна и следва да се остави
без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение направеното с
молба вх.№ 271/17.01.2020год. от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, чрез
процесуалния си представител адв. Д.Иванов от ВАК, -въззиваема страна по в.т.д. №
525/2019год. по описа на ВАпС искане за изменение на постановеното решение №
281/09.12.2019год. в частта за разноските, като към определените на страната
разноски за окръжния съд в размер на 995,40 лв. да бъде добавена горницата до
сумата от 6 636лв.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен касационен съд, в 1-седмичен срок от получаване на
съобщението до страните, при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.