Р Е Ш Е Н И Е № 262317
08.10.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 2260/2020 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор.
Искова молба на П.Т.П., ЕГН **********,
като майка и законен представител на Н.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***
Б, депозирана против „Тон Бонбон“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, ул. „Даме Груев“ №
6.
Според казаното в исковата молба , на дата ************
година в детски център в обект, находящ се в гр. *****************, стопанисван
от ответното дружество „Тон Бонбон“ ООД, се провеждало празненство, организирано и водено от
служители на дружеството /детски рожден ден/, и на него бил поканен и
малолетния Н.. При игра на един от монтираните в помещение на центъра атракциони,
Н. си ударил главата, при което
претърпял травматично увреждане – повърхностна разкъсно – контузна рана на главата. Наложило се да бъде закаран в
лечебно заведение, където му била оказана лекарска помощ, като раната била
третирана – залепена, а за така получения травматизъм, било издадено и
съдебномедицинско удостоверение, за издаването на което били заплатени тридесет
лева.
От увреждането, Н. претърпял и неимуществени
вреди - болки и страдание, безсъние, афект, които оценява на сумата от 2000
лева. За да покани ответното дружество да заплати тези вреди, П. платила хонорар
на адвокат в размер на 300 лева, а за
изпращането на същата покана, платила на куриер още 9.30 лева.
Излагат се доводи, според които служителите
на ответното дружество не са упражнили задълженията си да пазят детето, че атракционите в детския център са монтирани
в отклонение от нормативно установените правила, и се иска от съда да осъди ответното
дружество да и заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер от 2000
лева, имуществени вреди в общ размер от 339.30 лева , и законната лихва върху тези
суми от датата на подаването на исковата
молба- 11.02.2020г до окончателното изплащане на вземането, разноските по спора, а на процесуалния
представител на ищеца – и хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата,
тъй като оказаната на П. правна помощ била безплатна по смисъла на чл. 38 ал. 1
т. 2 от същия закон.
Предвид изложеното в исковата молба , и с
оглед разрешението на Пленума на ВС на НРБ в Постановление № 17 от
18.XI.1963 г., т. 2 , води се допустим
осъдителен иск с правно основание чл.45, вр. с чл. 49 и чл.50 от ЗЗД, като се
има предвид , че ответното дружество е както собственик на вредоносната вещ ,
така и възложител на определена работа .
Ответното дружество оспорва иска като
неоснователен, макар да не отрича, че Н. е получил рана на главата при игра в
центъра на процесната дата. Отрича обаче осъществен състав на непозволено
увреждане, тъй като нямало противоправно
поведение на лица, работещи в детския център по трудово правоотношение с
ответното дружество. Излага допълнителни
факти – след получаването на медицинска помощ в лечебното заведение, Н. бил върнат да играе отново в детския
център, като се твърди в тази връзка, че детето не е претърпяло никакви вреди. Твърди
, че в помещенията на детския център няма атракциони или други съоръжения,
монтирани в отклонение на установени правила, и моли исковете да бъдат
отхвърлени и да се присъдят направените за защитата разноски.
По
делото е конституирано да помага на ответника трето лице – застраховател по
сключена застраховка „Обща гражданска отговорност „, което също оспорва
исковете като неоснователни. Искът бил недоказан, тъй като нямало нарушени на
каквито и да е нормативни изисквания от страна на ответника за монтаж и
експлоатация на атракциона или друго основание такава да бъде ангажирана.
Възразява, че е налице самонараняване на детето , резултат от неупражнен от
родителите му надзор. Иска се оспорва и по размера си, с довод , че размера на
търсеното обезщетение не отговаря на принципа за справедливост, а не били
доказани и претърпените от детето вреди
.Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Според
проведената съдебно-медицинската
експертиза, Н.М. е получил разкъсно- контузна рана на горната част от главата ,
което увреждане е причинено по механизма на удар или притискане с или върху
твърд тъп предмет с добре изразен ръб , и е възможно по начин да възникне при
подскачане на и последващ удар на главата в теменната област в ръба на трегер.
Не е възможно тази рана да се получи обаче при падане от собствен ръст и
последващ удар с или върху твърд тъп предмет с добре изразен ръб . Няма данни
за мозъчно сътресение или загуба на съзнание , а обичайният оздравителен процес
е продължил не повече от 15 дни , при липса на усложнения в него, придружен с
леки по степен и интензитет болки. При
правилно третиране на раната, не би трябвало Н. да е усетил болка.
Исковете са допустими. По същество , съдът
съобрази следното :
І
.Общи положения:
Всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа, а за вредите, произлезли от каквито и да са
вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се
намират. Така, в хипотеза на непозволено
увреждане съобразно посочените чл. 45 вр.
чл. 49 и 50 от Закона за задълженията и
договорите), в тежест на ищеца е да
докаже претърпени от детето вреди като
резултат от противоправно поведение на лица от състава на ответното дружество или от определени
обективни свойства на вещта , собствена или подназорна на ответника.Отново
ищецът носи тежест да докаже и наличието на пряка причинноследствена връзка между тези обстоятелства.Във
всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното.
Съдът приема, при липса на спор между
страните по тези обстоятелства , че на процесната дата *********., по време на игра в стопанисвания
от ответното дружество детски център на ул. ************, малолетният Н.М.
претърпява разкъсно - контузна рана
на главата си. В това отношение съдът кредитира и
представеното съдебно - медицинско удостоверение № 1426/2019г., констатациите в
което се подкрепят и от заключението на вещото лице, и от приложената
медицинска документация – амбулаторен лист за „преглед на пациент в КДБ/СО“. Останалите
факти от значение за изхода на спора са спорни.
За изясняване на точния механизъм, по който
детето е претърпяло травматичната увреда, са събрани гласни доказателства –
показанията на намиращ се в залата аниматор ( детегледач), писмени- копие от
доклад за злополука, и медицинска експертиза, според заключението на която,
раната е получена при скок и удар на главата отдолу – нагоре в предмет с ясно
изразен ръб. Установява се от показанията на свидетеля З.И. , че Н. е скочил от най- високата точка
на надуваемото съоръжение , при което си е ударил главата в ръб на тавана. Тези
показания кореспондират със записаното в съдебно – медицинското удостоверение ,
че увредите отговарят да са получени при
скок от батут ( една от
възможните в зависимост от контекста дефиниции на батут в българския език е
„надуваемо съоръжение за скачане върху него за забавление“). Съдът кредитира
показанията на този свидетел и заключението на вещото лице и приема, че раната
е получена при скок от най- високата точка на батута и удар на главата в ръб на
тавана ; същата обстановка е закрепена и в изготвения от друго лице за доклад
злополуката.
ІІ. По твърденията за вреди, причинени от вещи на ответника:
Каза се , по делото не е формиран спор
относно това , че детския център се стопанисва от ответното дружество, при
което същото е собственик на монтираните в него атракциони. Дори да не притежава
право на собственост върху тях, ответникът при всички положения е лице, на
което тези вещи са подназорни по смисъла на чл. 50 от Закона за задълженията и
договорите. Горното личи от приложените договори за възлагане на контрол върху
тях и от извършваните от служители на това дружество отделни контролни проверки, тъй като тези дейности изпълват
ползваното за целите на деликта съдържание на понятието „надзор върху вещ „.
Ответното дружество има качеството на
"Стопанин на площадка за игра" по смисъла на § 1 т. 6 от
допълнителните разпоредби към НАРЕДБА № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда
за устройството и безопасността на площадките за игра,( наричана по – долу
„Наредбата „) тъй като стопанисва такава площадка,
дефинирана на свой ред от § 5 т. 70 от Закона за устройството на територията; в
пространството на площадката са монтирани две съоръжения за игра – спираловидна
пързалка в лабиринт за деца ( в
партерната зона, за деца от 3 до 12 години), и едно надуваемо съоръжение, на
втория етаж на сградата. По делото са представени протоколи от годишен контрол
на площадката, като самият контрол е извършен на дата 26.09.2019г., от надлежен
орган за контрол тип „А“, по силата на нарочен договор. За проверката е издаден
сертификат за контрол, според който
площадката съответства на всички
изисквания на наредбата. Сертификатът,
както и протоколите за контрол към него, са официални свидетелстващи документи
за закрепеното в тях съответствие, тъй като са издадени от оправомощен орган
при изпълнение на пряко възложените му от нормативен акт служебни задължения;
съдът не може да отрече формалната им доказателствена сила, която не се отрича
и от ищеца. Затова тези сертификати и
протоколи са писмени доказателства , годни да удостоверят съответствие на
атракционите с изискванията на наредбата, които ответното дружество е
изпълнило. Вещото лице по проведената медицинска експертиза е категорично в
заключението си , че травматизма не може да настъпи без удар в твърд предмет с
ясно изразен ръб, но според протоколите,
са спазени изискванията на чл. 37 от наредбата - няма съоръжения за игра или елементи на
обзавеждането с ръбове или стърчащи части. Тоест, по отношение на атракционите
са спазени изискванията на раздел V от наредбата, а по отношение на
разполагането на елементите на достъпната среда като елемент на площадката – и
тези на раздел ІV от същата, и не
се установи противоправно поведение под
формата на неспазени нормативни отстояния или частни свойства на надуваемото
съоръжение ( батут ). Съдът следва да отбележи също така, че наредбата ( или
друг закон , в общото му понятие като задължителна норма) не предвижда изрично изискване
за монтиране на атракционите на определено минимално разстояние от тавана на
стаята, когато се касае за площадки, оборудвани в закрито помещение; проверката
на това отстояние не е елемент на протоколите за контрол.
Затова отговорността на ответника не може да
бъде ангажирана на основанието по чл. 50
от ЗЗД.
ІІІ. Няма спор и относно това, че към датата
на злополуката служителите, който са отговаряли за детското парти, един от които е и разпитан в качеството на свидетел в
настоящото дело, са били в трудови правоотношения със ответника. За тези факти са ангажирани и надлежни
доказателства.Представени са и сертификати, които удостоверяват изпълнението на ответника като работодател и
стопанин на площадката да осигури обучение на персонала, и такова нарушение на
чл. 34 от наредбата отсъства. Не се установи и друго противоправно поведение на аниматорите ,
натоварени да контролират децата на атракциона; обратно , съдът кредира в тази
насока показанията на свид.И. , тъй като
те кореспондират с представения доклад за злополуката , чиито автор е друго
лице.
Същевременно обаче, ответника като стопанин на
площадката има задължение да я устрои така, че да се осигури безопасност и
достъпност при игра за всички ползватели, включително и за ползвателите с
увреждания, като се предприемат подходящи мерки срещу възможни рискове,
застрашаващи живота и здравето на ползвателите и на техните придружители ( чл.
1 ал. 2 от наредбата). Това не е направено
- надуваемият атракцион е така монтиран, че позволява удар в ръб на
тавана при скок от най – високата му точка.
Според свидетелските показания, риска при скачане от най- високата точка
е бил лесно разпознаваем ( по смисъла на 35 от наредбата) за детето, което е
било предупредено за него, а и такова
поведение е било изрично забранено; оттам, съдът приема, че ответното
дружество е могло и е било длъжно да идентифицира този риск, напр. в доклада по
безопасност, и да предприеме мерки за
отстраняването му, както повелява чл. 69
ал. 1 т.3 от наредбата. При всички положения, ответното дружество като лице,
предоставящо услуга по смисъл на чл. 69 ал. 3 от Закона за защита на
потребителите, е длъжно да предоставя
само безопасни услуги , а при наличието на идентифициран риск, услугата не е
безопасна от гледна точка на обичайното
й ползване - от деца на възраст
между 3 и 12 години. В случая казаното важи дори в хипотезата, когато услугата
се ползва по необичаен начин, тъй като площадката следва да бъде устроена по
начин, който да позволява рисковете при ползването да се разпознават дори от
децата , които я ползват ( чл. 35 ).
С оглед казаното и дадените от ППВС № 9 от 28.12.1966г. разрешения , съдът
приема , че лица от състава на ответното дружество - търговец
не са положили достатъчно грижи
да обезопасят площадката, и това бездействие е в пряка причинна връзка с
претърпените от Н. травматични увреди. Затова ответникът отговаря по смисъла на
чл. 49 ЗЗД, чийто състав е осъществен.
ІV. Н.
е скачал неколкократно от непредвиденото за целта място, нещо, „строго
забранено „ според показанията на свидетеля И.. Затова риска да удари главата
си в тавана е лесно разпознаваем за него по смисъла на чл. 35 от наредбата, и
поведението на детето е причината
с най – голяма относителна тежест то да получи рана. В този смисъл,
съдът споделя възражението на третото лице помагач за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
допринасяйки за 80 % от резултата. (срв. и Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум
на ВС , т . 7).
ІV. По размера на исковете за обезщетение на неимуществените
вреди:
Съдът -предвид заключението на вещото лице - приема , че от удара и раната детето е
претърпяло леки болки и страдания, които
на свои ред са затихнали в много кратък период - след като е било третирано от
лекар, детето се е върнало да играе.
Дадените в този смисъл от
свидетелите на ответното дружество
показания не са опровергани по никакъв начин и съдът им дава вяра. Не е имало и
белези или усложнения в оздравителния процес, вещото лице отрича настъпването
на контузия на мозъка, а
данни за безсъние или афект у Н. не се събраха,
при което размер на обезщетението от 2000 лева би бил прекомерен.
Подходящ размер на обезщетението е 400 лева, като пропорционално на уваженото
възражение за съпричиняване , следва да се присъди обезщетение в размер на 80
лева , до който размер иска по чл. 49 от ЗЗД е основателен. За разликата до пълния си предявен размер от
2000 лева , той следва да бъде отхвърлен.
V. По исковете за обезщетение за имуществени
вреди:
Представени са по делото доказателства, че са
направени разходите, съставляващи такива вреди, тези разходи са в пряка
причинноследствена връзка със противоправно
поведение на ответното дружество ( те не биха били направени , ако
нямаше такова ), и също подлежат на репариране, пропорционално на размера на
съпричиняването, както изисква приложимия и по отношение на имуществените вреди
чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
VІ. Разноските
се присъждат в тежест на страните пропоционално на уважената/ отхвърлената част
от иска. При общ размер на претенцията
от 2339.30 лева , на ищеца се присъждат 147.86 лева. Действително платените от
ищеца разноски по спора са в размер от 293.64 лева, от които пропоционално се
дължат 18.56 лева (293.64/2339.30*147.86). На адвоката на ищцовата страна се
дължи и хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, тъй като съдът не
би могъл да отрече наличието на тази хипотеза независимо от заплатения хонорар
за изготвянето на поканата. Според цената на иска, така , както е
предявен, дължимият на адвоката на ищеца
минимален хонорар би бил в размер на
386.80 лева; исковете са уважени частично, при което ответното дружество не може да носи
отговорност за пълния размер на дължимия
хонорар, каквато би била непропорционална.
Затова размера на дължимия хонорар се изчислява пропорционално на уважената
част от исковете , доколкото правилата на чл. 78 ал. 1 и 3 важат и в този
случай. Следва да се присъдят 48.55 лева ( 386.80/2339.30*293.64 )
Общият
размер на направените от ответното дружество разноски по списъка е 750 лева,
дължат се пропоционално на отхвърлената част 685.14 лева.
На третото лице – помагач разноски не се
следват.
Воден от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „Тон Бонбон“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, ул. „Даме Груев“ №
64, да заплати на Н.Н.М., ЕГН **********, с адрес *** Б , действащ чрез своята
майка и законен представител П.Т.П., ЕГН **********, сумата от 80 лева
обезщетение за неимуществени вреди от претърпяно на дата *********. в обект на ответника непозволено
увреждане (изразяващо се в болки и
страдания), като за разликата над този размер до пълния
размер от 2000 лева , отхвърля иска като неоснователен.
Осъжда „Тон Бонбон“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив,
ул. „Даме Груев“ № 64, да заплати на Н.Н.М.,
ЕГН **********, с адрес *** Б , действащ чрез своята майка и законен
представител П.Т.П., ЕГН **********, сумата от 67.86 лева обезщетение за
имуществени вреди от претърпяно на дата *********. в обект на ответника непозволено увреждане (хонорар на
адвокат и стойност на куриерска пратка ), като за разликата над този размер до
пълния размер от 2000 лева , отхвърля иска като неоснователен.
Осъжда „Тон Бонбон“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив,
ул. „Даме Груев“ № 64, да заплати на Н.Н.М.,
ЕГН **********, с адрес *** Б , действащ чрез своята майка и законен
представител П.Т.П., ЕГН **********, сумата от 18.56 лева разноски по делото.
Осъжда „Тон Бонбон“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, ул. „Даме Груев“ №
64, да заплати на адвокат Т.Д.Т. от АК *********
, личен номер на адвокат **********, адрес на дейност П.************** , сумата
от 48.56 лева хонорар по делото , на
основание чл. 38 от ЗАдв.
Осъжда Н.Н.М., ЕГН **********, с адрес *** Б
, действащ чрез своята майка и законен представител П.Т.П., ЕГН **********, да
заплати на „Тон Бонбон“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, ул. „Даме Груев“ №
64, сумата от 685.14 лева разноски по делото.
Решението се обжалва пред състав на ОС
Пловдив , в срок от две седмици от датата на връчването му на страните. То е
постановено при участието на трето лице- помагач на ответника, „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София ,
бул. „Княз Дондуков“ № 68.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ