Р Е Ш Е Н И
Е
№261
гр.Шумен, 29 Ноември 2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №287 по описа за 2019 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №342 от 12.04.2019г. по гр.д.№2591/2018г.
Районен съд - гр.Шумен е уважил и отхвърлил частично предявеният от "Профи
Кредит България" ЕООД ЕИК:, иск по чл.422, ал.1 от ГПК /чл.415, ал.1 от ГПК/ срещу А.С.Х., с ЕГН **********,***, като е признал за установено че в
полза на ищеца срещу ответника съществува вземане по договор за потребителски кредит №
**********/04.09.2017г. и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 04.09.2017г., в размер на 1742,66 лева, представляващи 1500 лева
главница по договор за потребителски кредит; 242,66 лева лихви – част от
договорна лихва, по пет падежирали вноски, от погасителен план, преди
настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията по договор за
потребителски кредит, в едно със законната лихва върху главницата от 1500 лева,
считано от 08.06.2018г., до окончателното плащане.
Отхвърлил е предявените искове от ищеца срещу ответника, с правно
основание чл. 422 ГПК, да се признае за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 1800,72 лева, представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 04.09.2017г. и 482,86 лева
договорна лихва по договор за потребителски кредит № **********/04.09.2017г.,
като неоснователни. С решението ответника е осъден да заплати на ищеца 828,03 лева деловодни разноски.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца,
който обжалва решението на районния съд в частта с която са отхвърлени
предявените от него установителни искове за установяване на вземанията му по
процесния договор, относно сключеното споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги в размер на 1800,72 лева, като сочи доводи за неправилност
на решението, и моли съда да го отмени в тази му част. Неправилен се явявал
изводът на съда, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги било нищожно на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави, както и поради заобикалянето на императивни правни норми чл.21,
ал.1 от ЗПК вр. чл.10а от ЗПК. Длъжникът имал възможност да прецени дали
параметрите на уговорения кредит отговарят на финансовите му възможности.
Клаузите, определящи задължението за заплащане на закупения пакет от
допълнителни услуги не противоречали на добрите нрави. В българското действащо
право , в отношенията между правните субекти действал принципа на свободното
договаряне. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него
постановено друго, с което заявената установителна претенция бъде уважена
изцяло.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и
законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
С
депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищецът е предявил иск по
реда на чл.415, ал.1 от ГПК срещу А.С.Х.,
в която излага, че има вземане срещу ответника за сумата от 4026,24
лева, представляваща 1500 лева главница по договор за потребителски кредит
№********** от 04.09.2017г., 725,52 лева договорна лихва и 1800,72 лева
незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. За така
твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на
заповед за изпълнение. Издадената заповед по гр.д. №1703/2018г., била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Поради изложеното ищецът претендира
признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на
ответника да му заплати разноските в производствата.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: На 04.09.2017г. страните сключили договор за потребителски кредит, според който ищецът предоставил на ответницата сумата от 1500 лева. Уговорено било връщането ѝ, за срок от 24 месеца, с падеж 2-ро число и размер на вноската по кредита от 92,73 лева, включваща главница и лихва в размер на 41,17% годишно, при ГПР от 49,88%, и обща дължима сума по кредита от 2225,52 лева. Страните сключили и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по който ответницата следвало да заплати възнаграждение от 1800,72 лева, на същите падежни дати и брой вноски, всяка от 75,03 лева. Предмет на представеното споразумение е задължение на кредитора да предостави по искане на клиента една или всички от посочените услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Страните се договорили, че 15 % от възнаграждението по закупения пакет, но не повече от 300 лв., представляват стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, която е разсрочена и е част от вноските по закупения пакет и се дължи и при предсрочно погасяване. Така общото ѝ задължение по кредита и пакета допълнителни услуги възлизало на 4026,24 лева, а размера на месечната вноска на 167,76 лева. Преди сключване на договора на ответницата била предоставена информация под формата на единен Европейски формуляр. Уговорената сума била преведена, от кредитора, по сметка на ответницата на 04.09.2017г.. Според неоспореното извлечение от сметка, тя, не заплатила, нито една от месечните вноски. Поради забава, съобразно уговорките, задължението и по договора било обявено за предсрочно изискуемо, считано от 03.01.2018г. Кредиторът изготвил уведомление до ответницата, което няма данни да ѝ е връчвано. Заявлението по ЧГД № 1703/2018г.постъпило в ШРС на 08.06.2018г. Издадената заповед по горното дело била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и кредитора предявил настоящия иск.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: Производството по чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК съставлява продължение на развилото се пред Районен съд - Шумен заповедно производство по ч.гр.д.№1703/2018 г. /по което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за горните суми/, а предявяването на установителния иск е законова последица или от подаденото в срока по чл.414 от ГПК възражение на длъжника, с което е оспорена дължимостта на отразеното в заповедта за изпълнение парично вземане, или /както е в процесния казус/ с връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Предметът на спора е очертан с обстоятелствената част на исковата молба, като в настоящото производство подлежи на разглеждане единствено търсената от ищеца сума по закупен пакет от допълнителни услуги. Основния спорен въпрос между страните е валидността на облигационното правоотношение в горната му част. От една страна е необходимо да се отбележи, че съдържанието на допълнителния пакет услуги по съществото си не представлява реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването на възнаграждение, което по размер дори надвишава стойността на предоставената в заем сума. Изброените допълнителни услуги не водят до някаква икономическа полза за ответника, която да е еквивалентна на уговорената цена. На практика е уговорено заплащането на възнаграждение за една възможност - възможността за предоставянето на услугите/в този смисъл е и изложеното от жалбоподателя, че възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за възможността на длъжника да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент от живота на договора/, а не за реално предоставени такива. Не са ангажирани и доказателства по делото, на ответника да е предоставена някоя от сочените услуги. В случая възнаграждението, което следва да се заплати за пакета от допълнителни услуги е в размер на 1800,72лв., а кредита е в размер на 1500лв., Или касае се до близки по размер суми, което води до извода, че уговореното възнаграждение е прекомерно и е в противоречие с принципите на справедливост. На практика, заплаща се сума в размер по - висок от размера на кредита, но без насрещно задължение на кредитодателя да отпусне допълнителна сума за кредит или еквивалентна престация. На второ място следва да се отбележи, че посочените в споразумението допълнителни услуги всъщност изобщо не са „допълнителни“. В §1, т.1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но в случая не е налице тази хипотеза. Допълнителни услуги според чл.10а, ал.1 от ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, предмет на споразумението и за които въззивникът претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора /свързани с управлението на кредита/ и за тях не се дължи заплащане на такси и комисионни от кредитополучателя на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК. Освен това, съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, които са за допълнителни услуги, трябва да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, а в процесния случай не е посочен размерът на всяка една от допълнителните услуги, поради което е налице нарушение на горната разпоредба.
За пълнота следва да се добави, че
разпоредбите, уреждащи заплащането на цената на допълнителните услуги се явяват
и неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1, т.3 от ЗПК, тъй като за да се
възползва длъжникът от всички допълнителни услуги по сключеното споразумение се
изисква одобрение от кредитора, което означава, че той следва да плати
предварително за възможност, която изцяло зависи от волята на кредитора. С тези
клаузи се въвежда задължение на едната страна по договора да заплати за нещо,
което има по силата на самия закон - правото на страните да променят срока на
падежа на договора, както и свободата им да отложат една или повече погасителни
вноски, което води до значителна неравноправност на същите.
Предвид изложеното настоящата инстанция
намира, че е клаузите, с които е уговорено заплащане на възнаграждение за
допълнителния пакет услуги се явяват нищожни, поради което и за ответната
страна не е възникнало задължение да заплати претендираното възнаграждение в
размер на 1800,72 лв.. Ето защо и претенцията за заплащане на възнаграждение за
пакет допълнителни услуги се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Решението в обжалваната му част се явява правилно и
следва да бъде потвърдено.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в
законна сила.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №342 от 12.04.2019г. по гр.д.№2591/2018г. на Районен
съд - гр.Шумен, В ЧАСТТА с която е
отхвърлен предявения от “Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК срещу А.С.Х.
с ЕГН , иск по чл.422, ал.1 от ГПК /чл.415, ал.1 от ГПК/ за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1800,72 лева,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 04.09.2017г. по договор за потребителски кредит №
**********/04.09.2017г., за която сума има издадена Заповед
по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение, по ч.гр.д.№1703/2018г. по описа на ШРС, като
неоснователен.
В необжалваната част решението е влязло в законна
сила.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.