№ 9570
гр. С........., 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110148163 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „............... С.........” ЕАД срещу И. В. В. с искане
да бъде признато за установено, че дължи следните суми: 1833,72 лева, представляваща цена
на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. .............. надпартерен
апартамент - мезонет, аб. № ........... в периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г., сумата от
218,42 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 03.04.2023г.,
36,00 лева, цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до
30.04.2022г., 7,08 лева, мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 16.05.2020г. до 03.04.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.05.2023г., до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело № 23424/2023г. по описа на СРС, 25-ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди в топлоснабдения имот, като за процесния период е консумирал
топлинна енергия на процесната стойност, но не я е заплатил. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от И. В. В., с който
навежда твърдения, че посочените суми са неправилно изчислени, не са съобразени с реално
потребената топлинна енергия в имота, както и не e извършена реална проверка в самия
имот, като не е посочен брой на отоплителни тела. Релевира възражение за погасяване на
процесните вземания по давност. Изразява готовност за извънсъдебно разрешаване на спора.
В условие на евентуалност, в случай, че ищецът не се съгласи на процедура по медиация за
уреждане на отношенията по възникналия правен спор, моли за отхвърляне на предявените
1
искове като неоснователни и недоказани.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Б................“ ООД, не е взел становище
по основателността на предявените искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е и
да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от приетия препис от Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № ................ том II, рег. № ......... от 2006г. на нотариус ............ се установява, че
.................... е продала на И. В. В. следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр.
С........., район Средец, в сградата на улица .........., състоящ се от дневна, столова, кухненска
ниша, склад, входно антре, сервизни помещения и два балкона със застроена площ от 125
кв.м., при съседи: отдолу- апартамент на ............, отгоре- мансарден етаж на .............., от юг-
етажна собственост ...............“, от изток- Етажна собственост „................. и от запад- улица
Р..................., както и две стаи в подпокривното пространство, застроени на 70 кв.метра, при
съседи: отдолу- апартамент на .............., от юг- етажна собственост „.....................“, от изток-
етажна собственост „................., и от запад – улица „Р...................“, заедно с избено
2
помещение № ............ с 19/100 идеални части от общите части на сградата и от мястото,
съставляващо поземлен имот 3 от квартал 422 по плана на гр. С........., местността
„Ц............“, целият с площ от 375 кв.м. по нотариален акт, а по графични данни- с площ от
377,18 кв.м., при съседи по скица: ПИ 2, ПИ 4, улица ................. Р...................“.
От препис от Нотариален акт за поправка на нотариален акт № 1, том Х, рег. № 16314,
дело № 1598 от 2020г. на нотариус ......................, се установява, че на 30.12.2020г. е сключен
договор за поправка на явна фактическа грешка в нотариален акт, вписан в СВ към АВ с №
52, том LXLVI, дело ................. от 28.06.2006г., с който е договорено описанието на имота да
се чете „апартамент тип „мезонет“, находящ се на трети надпартерен етаж и подпокривното
пространство на сградата, находяща се в гр. С........., ул. „................ състоящ се от: на първо
нИ. със застроена площ 125 кв.м., състоящо се от: дневна, столова, кухненска ниша, склад,
входно антре, сервизни помещения и два балкона и стълбище за второ нИ., при съседи на
това нИ.: отдолу- апартамент на ............, отгоре- второ нИ. на апартамента, от юг- Етажна
собственост „............. от изток- Етажна собственост „.................... и от запад- ул.
„Р...................“, а на второ нИ. със застроена площ от 70 кв.м., състоящо се от: стълбище от
първо нИ., спалня с работен кът, изолационно антре, баня- тоалетна, гардеробно, таван и
тераса, при съседи: отдолу- първо нИ. на апартамента, от юг- Етажна собственост „.............
от изток- Етажна собственост „................“, от север- ул. „...................“ и от запад- ул.
„Р...................“.
От приложения препис от Нотариален акт за поправка на нотариален акт № 200, том IX,
рег. № 16313, дело № 1597 от 2020г. на нотариус ......................, се установява, че на
30.12.2020г. е сключен договор за поправка на явна фактическа грешка в нотариален акт №
143, том LLXXXVIII, дело № 27824 от 1994г. на нотариус при Софийска нотариална служба
при СРС, с който е посочено, че описанието на продавания имот следва да се чете:
„апартамент тип „мезонет“, находящ се на трети надпартерен етаж и подпокривното
пространство на сградата, находяща се в гр. С........., ул. „................ състоящ се от: на първо
нИ. със застроена площ от 125 кв.м., състоящо се от дневна, столова, кухненска ниша, склад,
второ антре, сервизни помещения и два балкона и стълбище за второ нИ., при съседи на
това нИ.: отдолу- апартамент на ............, отгоре- второ нИ. на апартамента, от юг- Етажна
собственост ...............“, от изток- Етажна собственост „................“, от север- ул. „...................
и от запад –ул. Р...................“, а на второ нИ. със застроена площ от 70 кв.м., състоящо се от
стълбище от първо нИ., спалня с работен кът, изолационно антре, баня-тоалетна,
гардеробно, таван и тераса, при съседи: отдолу- първо нИ. на апартамента, от юг- Етажна
собственост „............. от изток- Етажна собственост „................“, от север- ул. „...................“ и
от запад- ул. „Р...................“.
По делото е приета и нотариално заверена декларация от .............. и ................ от
11.04.2006г., с която са се отказали от запазеното право на ползване върху апартамент на
трети надпартерен етаж от сграда на ул. „................ запазено с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 143, том LLXXXVIII, дело № 27824/1994г. на нотариус Валери Манчев.
Приета е и молба от .............. с вх. № 317/30.01.2007г. по описа на “............... С.........“
3
ЕАД, с която е поискано да бъде закрита партида за ползване на топлинна енергия на
апартамент с абонатен № ..........., находящ се на адрес ................... № 48.
По делото е прието и Удосторение за идентичност, издадено от Дирекция „Обдслужване
на клиент и управление на вземанията“, в което е посочено, че апартамент тип „мезонет“,
находящ се на трети надпартерен етаж и подпокривното пространство на сградата,
находяща се на адрес: ул. „................ състоящ се от дневна, столова, кухненска ниша, склад,
входно антре, сервизни помещения и два балкона със застроена площ 125 кв.м. по документ
за собственост е идентичен с апартамент № 7, регистриран в базата данни на „...............
С.........“ ЕАД с адрес: ул. „................ вх. 1 с абонатен № ..........., заменен след актуализация на
софтуера с инсталация ...........
По делото не се твърди, респ. не се установява да е било налице разпореждане с имота
през процесния период.
С оглед на приетите по делото доказателства съдът намира, че по делото е безспорно
установено, че ответникът е собственик на процесния имот, поради което е страна по
неформално правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди и е пасивно
легитимиран да отговаря за задълженията към ищцовото дружество за доставка на топлинна
енергия.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-
техническа експертиза и от документите, представени от третото лице-помагач. От
заключението на вещото лице се установява, че пълната отопляема кубатура на процесния
имот е 367 куб.м., включваща и припадащата се част от стълбището. Експертът е посочил,
че радиаторите на стълбището на процесната сграда през исковия период са комплектовани
с топлинни разпределители и на живущите се начислява топлинна енергия и за суми за
отопление на „общите части“, пропорционално на отопляемите обеми на имотите. От
заключението се установява, че исковият период съвпада напълно с трите отчетни периода:
2019г./2020г.; 2020г./2021г. и 2021г./2022г., за които ФДР е изготвила три изравнителни
сметки за потребената топлинна енергия в имота, като за отопление по отчет на 1 брой
ИРРО и от сградната инсталация, а за БГВ по отчет на един водомер за топла вода.
Експертът е посочил, че формулярите с отчетени показания на уредите за дялово
разпределение на топлинна енергия са подписани от клиент и не са представени
възражения/рекламации пред ФДР. Вещото лице е уточнило, че за отопление е изчислявана
топлинна енергия за един радиатор по отчет на ИРРО, а други 7 броя радиатори са разкачени
от отоплителната инсталация и са със затапени аншлуси. За БГВ до 18.05.2020г. поради
липса на узаконен водомер е начислявана вода за двама обитатели по норма за разход, а за
периода от 18.05.2020г. до 30.04.2022г. по отчет на водомера. Вещото лице е посочило, че за
исковия период цената на топлинна енергия е 2998,38 лева /3661,83 лева, прогнозно
начислени- 663,44 лева, суми от изравнения/.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма
4
данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесната
сума. Експертът е посочил, че за периода от м.05.2019г. до 04.2022г. прогнозно изчислени от
ФДР и фактурирани суми за топлинна енергия за процесния имот са на обща стойност от
3661,81 лева. По партидата на абоната резултатът от изравнителни сметки по стойност с
ДДС за абонатен № ........... е сума за възстановяване в общ размер 191,42 лева, осчетоводена
в м.08.2020г., м.07.2021г. и м.07.2022г. Експертът е уточнил, че с изравнителните сметки за
възстановяване не са погасявани задължения извън процесния период. Цената на топлинна
енергия възлизала на сумата от 1833,72 лева, формирана както следва- 3661,81 лева
/прогнозни фактури/ - 191,42 лева /изравнителни сметки/ - 90,15 лева /разлика в цена/-
975,69 лева /платени/- 460,69 лева /платени/.
С оглед възраженията на ответника следва да бъде посочено, че за периода до
18.05.2020г. за БГВ е начислявано служебно количество топлинна енергия по норма за
разход за двама обитатели поради липса на узаконен водомер, като видно от Талон за
пломбиране на водомери № 3988 от 18.05.2020г. на посочената дата са пломбирани два
водомера в процесния имот. Начисляването на служебно количество топлинна енергия
представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от
потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз
основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което
изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат
отчетени поради причини, за които отговаря съответният потребител. В конкретния случай
пломбите на водомерите в имота са поставени на 18.05.2020г., поради което до този момент
са били налице предпоставките на чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007г. за
топлоснабдяването, а след монтирането- за изчисляване по реален отчет.
Относно стойността на топлинната енергия съдът намира, че следва да кредитира
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което е взело предвид
резултатът от изравнителните сметки и представените от третото лице-помагач документи.
С оглед на което приема, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния имот
и период възлиза на сумата от 2998,38 лева. От тази сума следва да бъдат приспаднати
извършените от ответника плащания, установени от вещото лице-счетоводител в общ
размер от 1436,38 лева. Т.е. цената на топлинна енергия за процесния период, която е
останала неизплатена възлиза на сумата от 1562 лева.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, както и заключението по СТЕ се установява, че услуга дялово разпределение
е била предоставяна през процесния период от „Б................“ ООД. В чл. 36, ал. 1 от
приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат
стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи
условия, същите са публикувани. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че за процесния период стойността на услугата дялово разпределение е в общ
размер на 36 лева, какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.
5
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 218,42 лева.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава
за плащане на главницата по трите общи фактури, поради което дължи мораторна лихва за
процесния период. Върху приетия от съда за основателен размер на главницата- 1562 лева,
съдът изчисли пропорционално дължимата лихва на сумата от 186,05 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020г. до 03.04.2023г. следва да
бъде отхвърлен изцяло.
На последно място по отношение на релевираното от ответника своевременно
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията съдът намира
следното:
При действието на общите условия от 27.06.2016г., давността започва да тече от падежа
на вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
6
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /03.05.2023г./ е погасено по давност вземането за цена на доставена
топлинна енергия по месечни фактури за периода от м. 05.2019г. до 12.2019г. включително.
Вземането за м. 12.2019г. е станало изискуемо на 14.02.2020г. с изчитане на 45-дневния
срок, считано от 01.01.2020г., и тригодишната давност за него е следвало да изтече на
14.02.2023г. След удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който
не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че давностният срок
изтича на 21.04.2023г. – преди датата на заявлението. Ето защо вземането за м.12.2019г. и за
всички предходни месеци е погасено по давност. Вземането за следващия месец –
м.01.2020г. е станало изискуемо на 14.03.2020г. и давността за него е следвало да изтече на
14.03.2023г., като след удължаване на давностния срок, същият изтича на 21.05.2023г. –
след датата на подаване на заявлението. Ето защо вземането за м.01.2020г. и за всички
следващи месеци не е погасено по давност. Изравнителният резултат за обхванатите от
давността месеци се установява по размер едва след приключване на съответния
отоплителен период и вземането за него става изискуемо с изтичане на 45-дневния срок за
плащане на общата фактура от 31.08.2020г., следователно давността за него не е изтекла.
Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на обстоятелства
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Видно от експертното заключение по ССчЕ /Таблица № 4, л. 4 от заключението/ за
обхванатия от давността период се дължи сумата от 808,19 лева като част от задълженията
по обща фактура № **********/31.08.2020г. Вещото лице е посочило, че общата стойност
на задължението по фактурата е 1549,64 лева /1639,79 лева -90,15 лева/, в погашение на
която сума са постъпили плащания от 975,69 лева и от 460,69 лева, които са отнесени в
погашение на задълженията за периода от 05.2019г. до 03.2020г., доколкото непогасеният
остатък от общата фактура от 31.08.2020г. е 113,26 лева. С извършените плащания
ответникът е погасил задълженията по общата фактура № **********/31.08.2020г. с
изключение на сумата от 113,26 лева. Т.е. ответникът е погасил чрез плащане
/извънсъдебно/ задълженията си за погасения по давност период. С оглед на което за
периода, за който съдът установи, че е налице погасителна давност не са налице вземания,
които да бъдат погасени.
7
На последно място, към датата на подаване на заявлението /03.05.2023г./ и при
съобразяване на периода на спиране на давността, няма погасени по давност вземания за
цена на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2020г. до м.04.2022г.
Поради гореизложеното предявеният иск за цена на топлинна енергия е основателен до
сумата от 1562 лева за периода от 01.01.2020г. до 30.04.2022г. и следва да бъде отхвърлен за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1833,72 лева и за периода от
01.05.2019г. до 31.12.2019г.; предявеният иск за мораторна лихва е основателен до сумата от
186,05 лева за периода от 16.10.2020г.- 03.04.2023г. и следва да бъде отхвърлен за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 218,42 лева; предявеният иск за цена на
услуга дялово разпределение е основателен изцяло за сумата от 36 лева за периода от
09.2020г. до 04.2022г.
Следва да бъде отхвърлен предявеният иск за мораторна лихва върху цената на услугата
за дялово разпределение в размер от 7,08 лева за периода от 16.05.2020г. до 03.04.2023г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е
сторил и не претендира разноски. В заповедното производство заявителят /сега ищец/ е
сторил разноски в общ размер от 91,90 лева, като с оглед уважената част от исковете следва
да му се присъдят разноски в размер от 78,25 лева. В исковото производство ищецът е
сторил разноски за държавна такса в размер от 82,89 лева, депозити за вещи лица в общ
размер от 600 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на
основание чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 100 лева, тоест общо 782,89 лева. Съразмерно
уважената част от исковете на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 666,62
лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че И. В. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. С........., бул. „.................., дължи на „............... С.........“ ЕАД, с ЕИК:
........................ с адрес на управление: гр. С........., ул. .............., следните суми: сумата от 1562
лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се
в гр. .............. надпартерен апартамент - мезонет, аб. № ........... в периода от 01.01.2020г. до
30.04.2022г., сумата от 186,05 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
16.10.2020г. до 03.04.2023г., сумата от 36,00 лева, цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.05.2023г., до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело № 23424/2023г. по описа на СРС, 25-ви състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
8
1833,72 лева и за периода от 01.05.2019г. до 31.12.2019г., както и иска за мораторна лихва
върху цената на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 186,05 лева до
пълния предявен размер от 218,42 лева, както и иска за сумата от 7,08 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.05.2020г.
до 03.04.2023г.
ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С........., бул. „.................., да заплати
на „............... С.........“ ЕАД, с ЕИК: ........................ с адрес на управление: гр. С........., ул.
.............., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 78,25 лева, представляваща разноски в
заповедното производство и сумата от 666,62 лева, представляваща разноски в исковото
производство съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Б................“ ООД
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9