Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда Глава ХХІ НПК. С Присъда № 88 от 23.09.2014 г. по НОХД № 397 от 2014 г. на районен съд гр. В. Т., подсъдимият Ю. Й. М., роден на 01.09.19** г. в с. П. К., българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес с. П. К., общ. П. Т., ул. „Д. и П." № 3, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН * бил признат за НЕВИНОВЕН в това, на 21.02.2014 г., в с. П. К., общ. П. Т., да е изкупувал отпадъци от цветни метали /скрап/ с общо тегло 87,5 кг, на обща стойност 190,39 лв., без разрешение /лиценз/, което се изисква по нормативен акт - чл. 67 от Закона за управление на отпадъците, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВАЛ по обвинението за извършено престъпление по чл. 234б, ал. 1, пр. 1 НК. Същевременно СЪДЪТ се разпоредил на основание чл. 111 и следващите от НПК, веществените доказателства по делото - три броя акумулаторни батерии, от които два броя 80 Аh и 1 бр. 44 Аh с общо тегло 47.000 кг, отпадъци от алуминий с тегло 30.600 кг и отпадъци от мед с тегло 9.900 кг, да бъдат върнати на собственика Р. М. Р., след влизане в сила на присъдата, като ако в едногодишен срок не бъдат потърсени да бъдат унищожени, като вещи без стойност. Против присъдата, изцяло като оправдателна е постъпил протест от наблюдаващия прокурор в РП гр. В. Т., Й. А., в който се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт, поради грешна преценка от съда на събраните по делото доказателства. Твърди се, че ще се представят допълнителни изложения след изготвяне на мотивите на присъдата. Такива не са постъпили по делото. В съдебно заседание представителят на В. окръжна прокуратура поддържа протеста и същевременно с това заема становище че подсъдимия е извършил престъплението изкупуване на отпадъци от цветни метали без разрешение/лиценз/ изискуемо по нормативен акт. Това деяние било доказано противно на приетото от съда. Присъдата била неправилна и несъобразена със събраните по делото писмени и гласни доказателства, като съдът е направил неверен правен извод и е оправдал подсъдимия. За да признае М. за невинен, съдът в мотивите си приел, че протоколът за доброволно предаване не можело да замести налични самопризнания на подсъдим. Това не било вярно, тъй като се касаело за различни доказателства - протоколът за доброволно предаване се явявал писмено доказателство, а самопризнанията са гласно такова. Протоколът за доброволно предаване не можело да се изключва от доказателствата, тъй като същият не бил оспорен и нямало никакви съмнения по въпроса за авторството му. В него подсъдимият собственоръчно бил изписал, че металните отпадъци са закупени от Р./св. Р./, който и друг път му е карал такива отпадъци. Съдът неправилно не бил кредитирал дадените от свидетеля Р. на досъдебното производство показания, а дал вяра на тези, които Р. дал в съдебното производство. Нямало мотиви защо съдът не приема свидетелските показания дадени в досъдебното производство, при положение че лицето е разпитано непосредствено след извършване на престъплението. Това е станало по предвидения в закона ред и при липса на констатирани процесуални нарушения в процеса на събирането им. Моли се в протеста за извършване на въззивна проверка и се иска вследствие на това съда да отмени присъдата като неправилна и признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитникът на подсъдимия Ю. Й. М., адв. С. Х. П. от ВТАК, оспорва подаденият протест по изложените пред Районния съд съображения. Адвокатът излага и допълнителни доводи, свързани с това, че не била налице каквато и да било сделка по смисъла на ЗЗД, тъй като нямало плащане на цената. Дори и да е съществувала договорка, според обвинителния акт, то тя не била осъществена. За да е осъществен съставът на престъплението по чл.234б ал.1 предл.1 от НК трябвало да има дейност. Съобразно константната съдебна практика под „дейност” се разбирало повече от две, три такива сделки за изкупуване на цветни метали, а в случая имало негоден опит на една. По този начин деянието не било осъществено, а обвинението недоказано. Оспорва същността на протокола за доброволно предаване тъй като отразеното в него не означавало осъществяване на дейността. Иска от съда потвърждаване на оправдателната присъда. Подсъдимият лично твърди своята невинност и желае потвърждаване на присъдата. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРОТЕСТА. С протеста е сезиран родово и функционално компетентен съд, като той е подаден срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същият изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса – наблюдаващия прокурор, който съгласно разпоредбата на чл.318, ал.2 НПК има право да подава протест когато намери, че постановената присъда е неправилна. Правото на протест е упражнено валидно и срочно. Той е депозиран в срока за подаване по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явява процесуÓлно допустим и следва да бъде разгледан по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ПРОТЕСТА. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в протеста, както и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, счита, че съдебният акт е правилно произнесен и в унисон със събраните по досъдебното и съдебно производства доказателства. По отношение на обжалваната присъда, съдът намира за установено следното: При постановяване на своя акт районният съд правилно е приел като фактология, че св.А. А. - началник група "Криминална полиция” в РУ „Полиция” гр. П.Т. и св.Христо Здравков Минчев получили оперативна информация от лице пожелало анонимност за това, че подсъдимия Ю. Й. М. изкупувал и съхранявал отпадъци от черни и цветни метални отпадъци в дома си. В последствие ги продавал в пункт в гр. Горна О.. Двамата заедно на 21.02.2014 г., посетили на място къщата на подсъдимия за проверка достоверността на информацията. Някъде около обяд полицаите паркирали служебния автомобил в близост до частен имот обитаван от М., находящ се в с. П. К., общ. П. Т., ул. „П." № 20 /адрес съобразен с вписаното като констатация в Акт за установяване административно нарушение № 75 от 09.05.2014 г. на Агенция „Митници”, Митница С./. След около два часа пред къщата спрял бял на цвят бус управляван от св. Р. М. Р.. Последният отишъл до вратата и от там извикал подсъдимия. Свидетелят отворил задната врата на буса и започнал да смъква чували, два или три пълни с метали, смачкани тръби и пр. и акумулатори. Двамата полицейски служители видели през оградата на имота, която била телена оградна мрежа, че вътре в двора имало кантар, наредени до него няколко бели чувала и три броя акумулатори. Р. и М. били седнали на маса и си говорели. След пристигане на дежурния разследващ полицай, тримата влезли в двора на подсъдимия, при което се установило, че в имота пред навес бил монтиран казан и със същия се изварявал алкохол, за което своевременно били уведомени и митническите органи. Свидетелят А. запитал Р. какво прави в къщата, на което последният заявил по повод металните вещи "продавам ги на Ю.". Полицейските служители не са видели претегляне на вещите, или плащане за тях. А. чул от подсъдимия че е взел вещите а не ги е закупил. При това М. твърдял, че щял да ги продаде и едва тогава да даде пари на Р.. С протокол за доброволно предаване от 21.02.2014 г. е отразено, че в с. П. К., общ. П. Т. на ул.”П.” № 40 /има разминаване в адреса посочен от митническите власти и разследващ полицай/ М. предал движими вещи описани в общо пет пункта, приобщени като веществени доказателства, станали предмет на нарочен оглед, като такива на 24.02.2014 г. - три броя акумулаторни батерии, от които два броя 80 Аh и 1 бр. 44 Аh с общо тегло 47.000 кг., отпадъци от алуминий с тегло 30.600 кг. и отпадъци от мед с тегло 9.900 кг. Последните са били оставени на съхранение в РУП П. Т.. В протокола, който е изписан саморъчно от разследващия полицай е отбелязано, че предаващият Ю. Й. М. е направил следните пояснения "тези отпадъци ги закупих днес от Р. от с. Р., който и друг път ми е карал такива отпадъци и аз съм ги купувал". Поясненията на подсъдимия правилно първоинстанционния съд ги е изключил от доказателствения материал, тъй като заявеното при фактическото действие /предаване на вещи/ само по себе си не може да замени като способ за събиране и проверка на доказателства разпита на обвиняемия, т.е. по този начин чрез друго процесуално следствено действие не може да се събират обяснения на обвиняем. Думите казани от лицето тогава навеждат на вероятно съществуващ факт на закупуване, но това е следвало да се установява с други съответни доказателствени средства и доказателства. Споделеното тогава от М. в протокола за намерените движими вещи, което той не е направил в качеството му на обвиняем, следва да се разглежда в контекста на огласените чрез прочитане показания на св. Р. в съдебното заседание от 15.05.2014 г., на основание чл.281 ал.4, във вр. с ал.1 т.1 от НПК. Той тогава заявил по повод констатирани противоречия, че казаното от него в съдебното заседание е истината. При това и районния съд е приел надлежно приобщаването на веществените доказателства, но не и заявеното от М. на 21.02.2014 г.. В хода на БП е извършен оглед на приобщените веществени доказателства, като от заключението на оценъчната експертиза е видно, че същите имат цена като метални отпадъци общо 191.99 лева. В показанията си дадени непосредствено пред първоинстанционния съд св. Р. Р. на 15.05.2014 г. заявил, че се занимава със събиране на желязо от боклуците. На посочената в обвинителния акт дата закарал вещи, наречени от него "боклуци", именно два акумулатора, една метална глава от бус, части от стари телевизори и други на М.. Той трябвало да предаде вещите на пункт за метали в гр.Г.О., след което да му даде парите от тях. По искане на прокурора били прочетени показанията на Р. от бързото производство на осн.. с , дадени на 21.02.2014 г. и 26.02.2014 г., като вторият разпит по време бил проведен от разследващия полицай след обясненията на подсъдимия в бързото производство. В показанията си тогава Р. твърдял, че събирал от години метални отпадъци и ги предавал срещу пари. При това няколко пъти предавал такива на подсъдимия М.. На 21.02.2014 г. бил закарал на последния три акумулатора и метални отпадъци /медни и алуминиеви/. Същите ги изтеглили на кантар и следвало да се изчисли каква сума му се дължи, тогава дошли и полицейските служители. Във втория разпит на бързото производство свидетелят уточнил, че част от тези вещи били негови, а други например главата на двигателя той бил купил не като отпадък, а за да я ползва, макар че се оказала негодна. В показанията си посочил точни цени, по които М. изкупувал отделните вещи/напр.акумулатори/ и метали на кг. Р. споделил точната сума от 160 лева, която следвало да получи, без да се интересува какво ще прави с вещите М.. При така създалото се противоречие правилно районния съд е кредитирал показанията на свидетеля Р. Р. дадени в съдебно заседание, с оглед действието на принципите на непосредственост и устност при събирането на доказателствата. Показанията на свидетеля се преценяват и чрез непосредствените впечатления на съдебния състав, което в действителност се явява предпоставка за надеждност и достоверност. Още в повече съпоставени с останалите доказателства, те не се опровергават, а обратното – допълват се. В хода на съдебното следствие бил приобщен и АУАН № ***/09.05.19*** г., издаден от митнически инспектор в Митница С. срещу подсъдимия М.. Видно от описателната част е констатирано от контролния орган на 21.02.2014 г. административно нарушение по във връзка с дейност по изваряване на ракия от лицето. Поради изложеното настоящият състав не само споделя възприетото от първоинстанционния съд като фактология но приема за необяснимо при какви критерии прокуратурата е преценявала в конкретния случай поведението на подсъдимия М. да е изкупувал отпадъци от цветни метали /скрап/ без разрешение /лиценз/, което се изисква по нормативен акт - чл. 67 от Закона за управление на отпадъците. При така установена и приета фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира, че не е доказано подсъдимият М. да е осъществил състава на престъплението по . Районния съд е направил конкретно изложение в мотивите си поради какви съображения приема деянието на подсъдимия за несъставомерно. Изкупуването по своята същност представлява сключване на договор за покупко- продажба, уреден в , съобразно който продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът пък се задължава да м¾ заплати. По своята правна природа договорът за покупко - продажба се явява двустранен, неформален, възмезден, консенсуален и комутативен договор. Безспорно установено по делото е, че към момента, в който полицейските служители са влезли в двора на подсъдимия не е била договорена и платена цена, нито е била прехвърлена собствеността върху отпадъците от черни и цветни метали, ако може така да се нарекат посочените по горе вещи. Изпълнителното деяние на престъплението по има две проявни форми, но с оглед на конкретното обвинение съдът се интересува и коментира първата от тях, изкупуване на отпадъци от черни или цветни метали без лиценз, т.е. без разрешение по нормативен акт или в негово нарушение. Според чл. 67 от ЗАКОН за управление на отпадъците разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци се издава на лица, регистрирани като търговци по смисъла на българското или по националното си законодателство, на държавни и общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни предприятия по смисъла на , които отговарят на изискванията на този закон. Безспорно е установено по делото, че подсъдимият М. няма лиценз за извършване на дейности по третиране на отпадъци, както и че същият няма качеството на търговец по смисъла на българското законодателство. Задължение на обвинението е да докаже, че намерените и иззети движими вещи са от категорията на отпадъците от черни или цветни метали. В протокола за оглед на веществени доказателства и огледа на същите проведен на 24.02.2014 г. вещите са описани и претеглени без присъствието на специалист по металите, като са определени от разследващия полицай за отпадъци от алуминий, съответно отпадъци от мед незнайно по какъв начин или способ. Без изследване от специалист те са наименувани като отпадъци от черни или цветни метали. По нататък, не са събрани неоспорими и достатъчни доказателства, които да съответстват на изводите на обвинението, че в случая е налице изкупване. Окръжният съд в настоящия си състав не приема възраженията посочени формално в протеста и в съдебно заседание изложени от представителя на прокуратурата. Неправилно се смята, че протоколът за доброволно предаване се изключвал от доказателствените материали. Това просто не е така, тъй като веществените доказателства са приобщени към делото именно с него. Съдът е казал друго, което е съвсем точно, че не може поясненията в протокола за предаване да заместят налични обяснения на подсъдим. Разпитът на подсъдимия като способ за събиране гласни доказателства не може да се измества с пояснения направени писмено в протоколи. По отношение възражението за неправилност при кредитирането на дадените от свидетеля Р. в съдебното производство показания и игнориране тези направени от него по време на бързото производство, настоящата инстанция счита, че съвсем мотивирано ВТРС се е обосновал защо е постъпил този начин. Налице са мотиви защо съдът не приема свидетелските показания дадени в бързото производство. При така изложената фактическа обстановка правилно първоинстанционния съд е приел, че подсъдимият Ю. Й. М. не е осъществил престъпния състав на престъплението по чл. 234б, ал. 1, пр. 1 НК. От обективна страна не се доказа наличието на изкупуване отпадъци от цветни метали. Не е установено безспорно и какви са били отношенията между М. и Р. по делото. Подсъдимият по никакъв начин не е бил свързан със сделката, освен с противоречивите показания на св. Р.. Не е било достатъчно само да се твърди в обвинението, че М. и преди датата на проверката бил изкупувал отпадъци от свидетеля. Това е следвало да се докаже и индивидуализира. По изложените съображения ВТОС намира, че обвинението срещу М. не е доказано по несъмнен начин и същият правилно е бил оправдан. Въз основа на гореизложеното настоящият съд приема, че липсват достатъчно доказателства, обосноваващи наказателната отговорност на подсъдимия, поради което решението на ВТРС за оправдаване по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение е правилно и законосъобразно. Водим от вътрешното си убеждение и с оглед на изложеното, ВТОС намира, че обжалваната присъда е обоснована, правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. По горепосочените мотиви, протеста на прокуратурата се явява неоснователен, и следва той да бъде оставен без уважение. Съдът явно е изразил своята воля като се е произнесъл с присъдата си и с мотивите към нея, които са неразделна част от акта, и е заявил, че оправдава изцяло подсъдимия М.. Водим от горното, В. окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 88 от 23.09.2014 г. постановена по НОХД № 397 от 2014 г. на районен съд гр. В. Т.. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |