Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260012
гр. Севлиево, 01.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на тридесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията
Христов гражданско дело № 579/2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б.срещу Д.О.О., с ЕГН **********,*** ***.
Ищеца твърди, че на 01.09.2015 г. било подписано
Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, по силата на което вземанията на „Изи Асет Мениджмънт" АД срещу Д.О.О.,
произтичащи от Договор за паричен заем № 2208706/17.12.2014 г. били прехвърлени
изцяло с всички привилегии и обезпечения на дружеството - кредитор. Договорът
за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на
вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, била
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД. „Изи Асет
Мениджмънт" АД упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника било изпратено от страна на Изи Асет Мениджмънт" АД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо от 11.09.2015 г.
за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения
в договора за кредит постоянен адрес. Видно от известието за доставяне, писмото
било връчено редовно на 18.09.2015 г.. На 17.12.2014 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД /заемодател/ и Д.О.О. /заемател/ бил сключен договор за
паричен заем с № 2208706, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. С подписването на договора заемодателят се задължил да
предостави на заемателя парична сума в размер на 300,00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът
отпуснал кредит на кредитополучателя се уреждали от договора и Общите условия
към него. Съгласно клаузите на договора, страните постигнали съгласие, че
договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по
договора била предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на
договора, т.е. реалното предаване на заемната сума било на датата на сключване
на договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
заемодателя на заемателя, съставлявало изпълнение на задължението на
заемодателя да предостави заема и създавало задължение на заемателя да заплати
на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора.
Погасителните вноски, които заемателят се задължавал да изплаща на заемодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил
фиксиран за срока на договора и бил посочен в него, при което общата стойност
на плащанията по кредита била договорена в размер на 333,45 лв. Така
договорната лихва по кредита била в размер на 33,45 лв. Съгласно разпоредбите
на Договора за паричен заем, заемателят се задължил да върне кредита в срок до
27.06.2015 г. на 27 равни седмични погасителни вноски в размер на 12,35 лева,
всяка. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а
именно 27.06.2015 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. С подписването
на договора за заем заемателят удостоверявал, че заемодателят го е уведомил
подробно за всички клаузи от този договор, съгласявал се с тях, и че желае
договорът да бъде сключен. На основание Закона за потребителския кредит на
длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва
за периода от 17.01.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда, в общ
размер на 145,99 лева. Заемателят не заплатил дължимия паричен заем към
дружеството. Съдът уважил претенция на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 162/2020 г., за исковите
суми. Длъжникът възразил в указания му срок срещу дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение, което от своя страна
обусловило правния интерес от подаването на исковата молба. Ищеца иска
постановяване на решение за признаване за установено по отношение на ответника,
че му дължи следните суми: 269,64 лв. - представляващи главница по договор за
паричен заем; 26,76 лв., представляващи договорна лихва за периода от
17.01.2015 г. до 27.06.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска); 145,99
лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 17.01.2015 г. до датата
на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на
препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен
отговор. В отговора излага, че документа
му за самоличност, цитиран в договора за заем е с невярно посочен срок на
валидност. Изминал продължителен период от падежа на последната погасителна
вноска, а никой не го търсил. Разписката подписана от майка му за получено
уведомление за цесия, видял едва при връчване на исковата молба, с
приложенията. Не бил уведомен надлежно за цесията.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител.
В съдебно заседание ответника, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за паричен заем №
2208706/17.12.2014 г., че „Изи Асет
Мениджмънт" АД е предоставило на ответника и кредитополучател Д.О.О.,
кредит в размер на 300,00 лв., като последният се е задължил да върне кредита,
заедно с лихвите. Кредитополучателя получил в брой сумата 300,00 лв., като се е
задължил да заплати на кредитора 27 седмични погасителни вноски в размер на 12,35
лв., за период от 27.12.2014 г. до 27.06.2015 г., уговорен е годишен процент на
разходите 47,42 % и лихвен процент 40,00 %, а общата сума за погасяване е 333,45
лв..
Установява се от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г.,
приложение № 1 към него от 01.09.2015 г. и
писмено потвърждение за сключена цесия, че между „Изи Асет Мениджмънт" АД
и „Агенция за събиране на вземания" ООД, е сключен договор за цесия по силата, на който вземането по договор за
паричен заем № 2208706/17.12.2014 г., по отношение на ответника е прехвърлено в
полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Видно от пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт"
АД за „Агенция за събиране на вземания" АД, уведомително писмо от „Агенция
за събиране на вземания" АД и известие за доставяне, че ищеца е
упълномощен от „Микро Кредит" АД да уведоми длъжниците по вземанията
прехвърлени с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г., като уведомително писмо, адресирано до длъжника, е изпратено на посочения в
договора за кредит адрес и е получено от майката на длъжника.
От приложеното ч. гр. д. № 162/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. в
Районен съд - Севлиево и е издадена срещу Д.О.О., заповед № 73/17.02.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 269,64 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем № 2208706/17.12.2014 г.; 26,76 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 17.01.2015 г. до 27.06.2015 г.
(падеж на последна погасителна вноска); 145,99 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 17.01.2015 г. до датата на подаване на заявлението в
съда; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. - разноски за
заплатена държавна такса и сумата 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, същият е подал възражение в
законния срок, в което е заявил, че вземането е с изтекъл давностен срок.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза и от изслушването на същото в съдебно
заседание следното: задължението на ответника по процесния договор е в размер
на сумите: 269,64 лв., представляваща главница; 26,76 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 17.01.2015 г. до 27.06.2015 г.; 145,99 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 17.01.2015 г. до датата на
подаване на заявлението в съда или общо 442,39 лв..
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявените
установителни искове, с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага установяването от ищеца на следните
предпоставки: наличие на договор
между праводателя му и ответника с посочения предмет; изпълнението на
задълженията на праводателя му по този договор;
размера на задължението на ответника за главница и лихва, начислена до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда;
поставянето на ответника в забава; наличие на договор за цесия между него и
праводателя му – заемодателя на ответника; изпълнение на изискванията по чл.
99, ал. 3 ЗЗД – цесията да е съобщена на ответника; както
и всички други твърдяни положителни факти, на които основава доводите си. В тежест на ответника е да докаже всички твърдяни положителни факти, на
които основава доводите и възраженията си, включително по възражението си за
изтекла погасителна давност, заявено с възражението по заповедното
производство.
Установи се от договор за паричен заем №
2208706/17.12.2014 г., че между
праводателя на ищеца и ответника се е породила облигационна връзка по договор
за кредит, намираща правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на договора за кредит „Изи Асет Мениджмънт" АД е
предоставило на ответника и кредитополучател Д.О.О., сума в размер на 300,00 лв.,
която е получена от ответника,
съобразно отбелязването в договора. Ответника и кредитополучател се е задължил
с договора да върне предоставената сума, заедно с лихвите, подробно уговорени в
договора. Предвид изложеното съдът намира за доказани съществуването на договор
за кредит между ответника и праводателя на ищеца и изпълнението на задълженията
на последния по този договор – заплащане на ответника на сумата 300,00 лв. по
кредита. Установи се от посочения договор и съдържанието на процесния договор
за потребителски кредит, същият е сключен при задължение на ответника да върне заетата сума на 27 седмични погасителни
вноски в размер на 12,35 лв., за период от 27.12.2014 г. до 27.06.2015 г., при уговорен
годишен процент на разходите 47,42 % и лихвен процент 40,00 %, като общата сума
за погасяване е 333,45 лв.. Установи се по делото и изискуемостта на
претендираните вземания, доколкото за всички претендирани вноски е настъпил
уговореният в договора падеж. Ирелевантно за изхода на делото е оплакването в
отговора на ответника, че документа му за самоличност, цитиран в договора за
заем е с невярно посочен срок на валидност, предвид, че ответника дори и не
твърди, лице различно от него да е сключило договора.
Установи се от рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., приложение № 1 към него от 01.09.2015
г. и писмено потвърждение за сключена цесия, пълномощно от „Изи Асет
Мениджмънт" АД за „Агенция за събиране на вземания" АД, уведомително
писмо от „Агенция за събиране на вземания" АД и известие за доставяне, и
наличие на договор за цесия между ищеца и праводателя му – кредитодателя на
ответника и изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията е
съобщена на ответника още преди делото, видно от представеното известие за
доставяне. Дори и да не бе получил ответника уведомителното писмо за цесията
преди делото, каквито възражения се навеждат в отговора, същият е получил
такова и с връчване на исковата молба и приложенията към същата, което е със
същото значение. В посочения смисъл е и съдебната практика на ВКС - решение №
114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
тър. отделение и решение № 198/18.01.2019 г. по
т. д. № 193 по описа за 2018 г., ВКС, Търговска колегия, Първо
отделение.
С оглед изложеното установиха се по делото
предпоставките за частично уважаване на предявените искове. Следва да се уважи
иска за главница за сумата 269,64 лева, установен от заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на сумата, като
следва да се уважи и претенцията за сумата 82,09 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от последните три
години, предхождащи датата на
подаване на заявлението в съда, служебно изчислена от съда, с лихвен
калкулатор, находящ се на електронен адрес www.calculator.bg.
Неоснователно е възражението за погасяване по
давност на процесното вземане, в частта за главницата и за законната лихва за
периода от последните три години, предхождащи датата на подаване на заявлението
в съда. В случая страните са уговорили връщането на кредита да стане на вноски.
При договора за кредит/заем обаче уговорката връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати, не превръща тези вноски в периодични
плащания, за всяко от които да тече отделна давност. Договореното връщане на
заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от
чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи,
а представлява частични плащания по договора.
Изискуемост на всички суми за главница дължими по процесният договор за
кредит е настъпила на 27.06.2015 г., като до предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение през месец февруари 2020 г., не е
изтекъл 5 годишния давностен срок,
предвиден в чл. 110 ЗЗД. Изтекъл е обаче за част от вземанията за лихви, 3
годишния давностен срок, предвиден в чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което в тази
част възражението на ответника е основателно и претенцията за сумата 26,76 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 17.01.2015 г. до 27.06.2015 г. и претенцията
за разликата над сумата 82,09 лева до сумата 145,99 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 17.01.2015 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, следва да се отхвърлят, като погасени по давност. В
посоченият смисъл е и съдебната практика, с която настоящият състав се
солидаризира - решение № 38/26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на ІІ т.о.,
ВКС; решение № 114/07.09.2016 г., т. дело № 362/2015 г., Върховен касационен
съд, Търговска колегия, Второ отделение и решение № 103 от 16.09.2013 г. по т.
д. № 1200/2011 г., т. к., І т. о. на ВКС.
Относно разноските, предвид уважаването на част от
исковете и отхвърлянето на друга част, съдът намира, че на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът дължи на ищеца направени по делото разноски. С
оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят
разноски, в общ размер на сумата от 377,66
лева, за заплатена държавна такса, за заплатено възнаграждение за вещо лице и за адвокатско възнаграждение за
представителство на ищеца от юрисконсулт. С оглед уважаването на исковете, само
за част от предявените суми по реда на заповедното производство, съдът намери,
че следва да се изменят дължимите, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
разноски за заплатена държавна такса и за адвокатско възнаграждение за представителство
от юрисконсулт по ч. гр. д. № 290/2019 г. по описа на РС – Севлиево, като се
намалят съответно до сумите 19,88 лева, за заплатена държавна такса и 39,75 лева, за адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" - 10, бул. „Д-р
Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б., съществуват парични вземания за: сумата от 269,64
лева, представляваща главница и сумата
82,09 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от последните три години, предхождащи датата на подаване на заявлението
в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, дължими по договор за паричен заем №
2208706/17.12.2014 г., рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., и приложение № 1 към
него от 01.09.2015 г., към длъжника Д.О.О., с ЕГН **********,*** ***; като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове, в частта за разликата над сумата 82,09 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода преди
подаване на заявлението в съда до предявения размер - сумата 145,99 лева, и за
сумата 26,76 лв., представляваща договорна лихва за периода от 17.01.2015 г. до
27.06.2015 г., поради погасяване на вземанията по давност; за които вземания е
издадена заповед № 73/17.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 162/2020 г. по
описа на Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Д.О.О.,
с ЕГН **********,*** *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Люлин", ж. к. „Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25,
офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.,
направените по гр. д. № 579/2020 г. по
описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата от 377,66 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Д.О.О.,
с ЕГН **********,*** *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Люлин", ж. к. „Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25,
офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.,
направените по ч. гр. д. № 162/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево
разноски в размер на сумите: 19,88 лева, за заплатена държавна такса и 39,75
лева, за адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: