Решение по дело №48/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 43/09.07.2009 год. по Н.о.х.дело № 503/2009 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия К. Р. А. от гр.К. за виновен в това, че в периода 14/15.04.2009 год. в гр. К. отнел чужди движими вещи - 1 бр.мобилен апарат марка „Моторола V3" на стойност 77.57 лева, 1 бр. СИМ - карта на стойност 19.90 лева и парична сума в размер на 50 лева, всичко на обща стойност 147.47 лева / сто четиридесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/, собственост на "Назо - 66" - гр. К., от владението на Ф. М. А. от гр. К., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случая е маловажен, поради което и на основание чл. 194 ал. 3, във вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на наказание „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева, като го е признал за невиновен и го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.194 ал.1 от НК. С присъдата е осъдил подсъдимия К. А. да заплати по сметка на Кърджалийски районен съд направените по делото разноски в размер на 80 лева.

Въззивното производство е образувано по подаден протест от Р. П. – К. срещу така постановената присъда, в който се твърди, че същата е неправилна в частта й, с която подс.А. е признат за виновен и осъден за извършването на по-леко наказуемо престъпление по чл. 194 ал.3 от НК и е оправдан по предявеното му ¯бвинение по чл. 194 ал.1 от НК. Твърди се в протеста, че по делото са събрани достатъчно доказателства за безспорен извод, че подс.А. е извършил виновно деянието, за което му е било повдигнато обвинение по чл. 194 ал.1 от НК, като случая не бил маловажен по смисъла на чл. 93 т.9 от НК, което да е налагало преквалификация на деянието по чл. 194 ал.3, във вр. с ал.1 от НК. Предлага се с протеста да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде остановена нова такава, с която по отношение на подсъдимия да бъде приложен закон за по-тежко наказуемо престъпление – такова по чл. 194 ал.1 от НК, за което е имало обвинение в първата инстанция. В съдебно заседание прокурорът от О. П. – К. поддържа протеста така, както е предявен. Не сочи нови доказателства.Ответника по протеста – подсъдимият К. А., не се явява в съдебно заседание, редовно призован. Назначеният му от досъдебното производство защитник счита протеста за неоснователен, като моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна. Не сочи нови доказателства.Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на протестираната присъда, с глед правилността й и доводите, изложени в протеста, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:Протестът е неоснователен.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 НПК, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. Р. А. е роден на 13.04.1975 год. в гр.К., където живее постоянно. Без образование е, не е женен, не работи, многократно осъждан.

На 14.04.2009 год., около 20.00 часа, св. Ф. А., осъществяваща дейност като едноличен търговец с фирма "Назо - 66" - гр. К. в магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. К. на ул. "И. В." № 35, приключила работа и заключила входната врата на магазина и находящата се пред нея желязна рамка с мрежа. В магазина имало прозорец, находящ се над климатика, в горният десен ъгъл на помещението. Същата вечер подс. А. се почерпил с приятели, като употребил значително количество алкохол. След почерпката подсъдимият си тръгнал към вкъщи, като по пътя минал покрай магазина за хранителни стоки, стопанисван от св.А., и решил да влезе вътре в магазина през прозореца, находящ се над климатика в горния десен ъгъл на помещението. Подс. А. се покатерил до прозореца, бутнал го с ръка, при което той се отворил, като подс.А. влязъл в магазина през него. Вътре в магазина подсъдимият отворил чекмеджето, намиращо се под плота в магазина, и взел намиращият се там мобилен телефонен апарат марка "Моторола V3", заедно с находящата в него СИМ – карта, както и найлонов плик, в който имало две банкноти с номинал от по десет лева всяка и тридесет лева на монети от по един лев. Подсъдимият А. излязъл от магазина през прозореца над климатика, като се върнал при приятелите си и похарчил парите за алкохол и мезета.

На 15.04.2009 год., около 07.00 часа св. А. отишла в магазина си и след като установила липсата на взетите от подс. А. вещи и пари, веднага се обадил в РУ на МВР - К.. При извършеният оглед на местопроизшествие били иззети няколко годни дактилоскопни следи, като видно от заключението по назначената и изготвена на досъдебното производство дактилоскопна експертиза, дактилоскопната следа, намерена и снета от вътрешната страна на перваза на подвижен прозорец при огледа на местопроизшествието на 15.04.2009 год. - кражба от хранителен магазин на "Назо - 66" - гр. К., била оставена от безименния пръст на лявата ръка на подс.А..

След разкриване на извършителя, с протокол за доброволно предаване подс. А. предал на органите по разследването 1 бр. мобилен телефон марка "Моторола V3", заедно с 1 бр. СИМ – карта в него, които вещи били върнати на собственика им срещу разписка. Видно от протокола за разпознаване на лица и предмети, св. А. е разпознала като свой предадения от подс. А. мобилен телефон, който е бил предмет на кражбата и чиято липса е установена на 15.04.2009 год.

Видно от назначената и изготвена на досъдебното производство стоково – оценителна експертиза, стойността на 1 бр. мобилен телефонен апарат марка "Моторола V3" възлиза на 77.57 лева, а стойността на 1 бр. СИМ - карта е 19.90 лева, като общата стойност на посочените инкриминирани вещи е 97.47 лева.Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, дадени пред първоинстанционния съд, които следва да бъдат кредитирани изцяло; от показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетелка А., на които съдът дава вяра изцяло; от писменото заключение на вещото лице Димитров по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза и показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които следва да бъдат кредитирани изцяло; от писменото заключение на вещото лице Балабанов по назначената на досъдебното производство съдебна дактилоскопна експертиза и показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които следва да бъдат кредитирани изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 194 ал.3, във вр. с ал.1 от НК - в периода 14/15.04.2009 год. в гр. К. отнел чужди движими вещи - 1 бр.мобилен апарат марка „Моторола V3" на стойност 77.57 лева, 1 бр. СИМ - карта на стойност 19.90 лева и парична сума в размер на 50 лева, всичко на обща стойност 147.47 лева / сто четиридесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/, от владението на Ф. М. А. от гр. К., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случая е маловажен, до какъвто правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови осъдителната си присъда, първоинстанционният съд е извършил анализ и оценка на всички събрани доказателства, като е изложил съображения относно тяхната еднопосочност и непротиворечивост, налагащи кредитирането им, които съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Всъщност, по така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка /напълно аналогична и на възприетата такава в обстоятелствената част на обвинителния акт/, както и по отношение на направените въз основа на нея правни изводи на първоинстанционния съд – относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, и относно формата на вината на подсъдимия при осъществяването му, няма спор между страните, като с въззивния протест по същество се прави оплакване само относно приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на деянието, респ. относно приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление – такова по чл.194 ал.3, във вр. с ал.1 от НК.

С оглед така установената фактическа обстановка – отнемането от подсъдимия на чужди движими вещи от владението на св.А., без съгласието й и с намерението противозаконно да ги присвои /като установяването на своя трайна фактическа власт върху отнетите вещи, с намерение да ги рисвои, е видно от последващото поведение на подсъдимия – вземането им със себе си и разпореждането с отнетите пари/, направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на престъплението „кражба” от подсъдимия от обективна и субективна страна, са обосновани и законосъобразни, тъй като безспорно са установени авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, както и формата на вината на дееца – при пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Обоснован и законосъобразен е и извода на първоинстанционния съд относно правната квалификация на деянието, различаваща се от тази, дадена от прокурора по предявеното на подсъдимия обвинение с обвинителния акт – че същото осъществява състава на по-леко наказуемото престъпление по чл. 194 ал.3, във вр. с ал.1 от НК /кражба, представляваща маловажен случай по смисъла на чл. 93 т.9 от НК/, а не на основния състав на чл.194 ал.1 от НК, което е дало основание на съда да преквалифицира деянието на подсъдимия и да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление с присъдата си, признавайки подсъдимия за невиновен и оправдавайки го за по-тежко наказуемото първоначално обвинение по чл. 194 ал.1 от НК. За да направи този извод, първоинстанционният съд правилно е приел, че степента на обществена опасност на деянието е по-ниска от обикновените случаи на престъпление от този вид /кражба/, с оглед най-вече на незначителността на вредните последици. Последното обстоятелство правилно съдът е обосновал с възстановяване на по-голямата част от вредите, чрез доброволното връщане на отнетия мобилен телефонен апарат със СИМ-карта в него /при което действителните невъзстановени вреди възлизат само на 50 лв./, както и с искреното разкаяние на подсъдимия за извършеното, тежкото му семейно и имотно състояние, начина на извършване на деянието /без наличието на квалифициращи обстоятелства/ и пълното съдействие от страна на подсъдимия на органите по разследването за разкриване на обективната истина още от самото начало на досъдебното производство и установяването на авторството на деянието. Действително, подс.А. е многократно осъждан, от което би могло да се направи извода, че е налице завишена обществена опасност на дееца. Внимателният прочит на справката за съдимост на подсъдимия показва, обаче, че последните му престъпления /извън това, за което се води настоящото наказателно производство/ са извършени през периода 1996 – 1997 год., макар и присъдите за тях да са постановени и влезли в сила едва през 2002, 2003 и 2007 год., т.е. в продължение на повече от единадесет години подс.А. не е извършвал престъпления. Следва в тази връзка да се отбележи още и това, че разпоредбата на чл.93 т.9 от НК, уреждаща „маловажен случай” на престъпление, държи сметка най-вече за по-ниската степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид, обусловена от липсата или незначителността на вредните последици и/или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, каквито настоящата инстанция намира, че безспорно са налице в случая, предвид изложеното по-горе. Възприемането на тезата, че обремененото съдебно минало на дееца, респ. степента на обществената му опасност, само по себе си препятства приложението на разпоредбата на чл.93 т.9 от НК, без да се държи сметка и за другите обстоятелства на конкретното деяние, посочени по-горе, би довело до извода, че посочената законова разпоредба и по-леко квалифицираните състави на престъпления с оглед на нея, никога не биха намерили приложение по отношение на подсъдим, който е осъждан. С оглед липсата на поставени от законодателя ограничения в тази връзка, обаче, такъв извод би представлявал стеснително тълкуване на наказателно-правна норма, което е недопустимо.

При така направената правилна правна квалификация на осъщественото от подс.А. деяние, първоинстанционният съд е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, като е приел, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание по третата алтернатива на предвидените такива в чл. 194 ал.3 от НК, а именно: наказание „глоба”, чийто размер е определил към максималния такъв - 300 лв. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че така наложеното на подс.А. наказание по вид и размер отговаря на тежестта на извършеното престъпление и на степента на обществена опасност на дееца и конкретното деяние, като това наказание е в състояние да постигне целите на наказанието по чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване на законите; както и да се въздейства предупредително-възпиращо и възпитателно спрямо него и останалите членове на обществото.

Предвид изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че протестираната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното наказание на подсъдимия А. не е явно несправедливо, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 43/09.07.2009 год. по Н.о.х.дело № 503/2009 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.