Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр.Плевен, 15. 02. 2019 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански
състав, в публичното заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа
докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр.
д. № 2730 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК. Делото е образувано по подадена искова молба по
реда на чл. 422 от ГПК от Т.Б.
ЕАД, ЕИК *********, против А.Д.Н., ЕГН **********,***, с правно основание чл.
415 от ГПК, вр. чл. 92, чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД
и цена на иска 837, 56 лв.
В молбата се твърди, че по повод подадено
заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано ч. гр.
д №
9048 / 2017 г. и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Твърди
се, че длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на
заповедта писмено възражение. Ищецът е
предявил иск за установяване съществуването
на вземането си. Съдът е сезиран с искане да
признае за установено по отношение на ответника, че вземането съществува
и да му се присъдят и направените по делото разноски. Предявеният иск е родово и местно подсъден
на ПлРС. В срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор.
Ищецът, Т.Б. ЕАД, редовно
призован, не се представлява.
Ответницата, се представлява от особен представител адв. Ф. П.– ПлАК и изразява
становище, че исковата молба е неоснователна, като излага следните съображения: Ищецът може да
претендира само неизплатените мобилни
услуги за един месец в размер на 37.26 лв В случай,че иска да прекрати така
сключения договор с ответника, може да поиска само заплащането на лизинговите
вноски за предоставен мобилен апарат /ако е предоставил такъв/ в размер на
161.82 лв. Другата сума, която се изисква от ищеца, не се дължи, тъй като не е
доказано,че е претърпял щети от неплащането на тази месечна сума за разговори в
такъв голям размер. Договорът, сключен с ответницата е направен само в полза
на ищеца и клиентката при подписването му не е
разбрала какви права има и какви ищецът. С
този дълъг и неразбираем договор се заблуждават клиентите, като им се
представя, че сключват един добър договор в тяхна полза, без да им обясняват,
че ако не платят една вноска, дължимата сума възлиза на голям размер - в порядъка, който е
поискан по исковата молба. Ако клиентите разбират това, когато сключват
договор, едва ли биха се съгласили на такива условия. Това задължение, което се
претендира, не е доказано по какъв начин
се формира.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че по приложеното ч. гр. д. № 9048
/ 2017 г, съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение, с която е разпоредил длъжникът А.Д.Н., ЕГН **********,***,,
ДА ЗАПЛАТИ на кредитора Т.Б. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** ***, законен представител С.Ф., пълномощник Адвокатско дружество
„Г. и П.“, БУЛСТАТ *********, предст. от адв. В.Г., съдебен адрес:***, телефон:
***, сумата в общ размер 837, 56 лв. Вземането произтича от следните
обстоятелства: Потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за
далекосъобщителни услуги от 17. 10 2015г.
Вследствие постъпило по реда на чл. 414 от ГПК
писмено възражение от длъжника против издадената заповед за изпълнение, на
заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
Предявеният иск е допустим, тъй като е спазен едномесечния срок за предявяване
на исковата претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Установителният иск се счита за
предявен от момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение.
Действително, страните по делото са
сключили посочения в исковата молба договор. Съгласно чл. 111 от ЗДД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; вземанията за
наем, за лихви и за други периодични плащания.
Съдът приема, че поради погасяване на
задължението по давност, искът на
Т.Б. ЕАД следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът намира, че следва да отхвърли
изцяло исковата претенция по отношение на А.Д.Н.,***.
В хода на проведеното съдебно производство, не се събраха достатъчно доказателства
от страна на ищеца за съществуването на претендираното от него вземане, поради
което предявения положителен
установителен иск с правно основание чл. 415 от ГПК, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото, ищецът следва да заплати в полза на ПлРС държавна такса в размер
на 25 лв.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от Т.Б. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
***, законен представител С.Ф., пълномощник Адвокатско дружество Г. и П.,
БУЛСТАТ *********, предст. от адв. В.Г., съдебен адрес:***, телефон: ***, против А.Д.Н.,***. ***, с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК и
цена на иска 837, 56 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.Б. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** ***, законен представител С.Ф., пълномощник Адвокатско
дружество Г. и П., БУЛСТАТ *********, предст. от адв. В.Г., съдебен адрес:***,
телефон: ***, да заплати в полза на ПлРС държавна такса в размер на 25 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
.
|
|