РЕШЕНИЕ
№ 11246
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20231110136705 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от ... срещу „... обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за следните суми: сумата
от 591.36 лева – главница по сключен договор за наем на строително оборудване с №
ДБЛАГ140000298/13.10.2021г. и допълнително споразумение с №
80069946/05.04.2021г.към него, ведно със законната лихва, считано от 06.10.2022г.
/датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 157.69 лева – неустойка за забава за периода от 02.05.2022г. до 05.10.2022г.,
дължима на основание чл. 19, т. 4 от процесния договор за наем.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на наемодател и ... /трето лице,
неучастващо в настоящия спор/, в качеството му на наемател е сключен рамков
договор за наем на строително оборудване с № ДХД4727/23.05.2019г., по силата на
който наемодателят се е съгласил, при възможност да предоставя за временно и
възмездно ползване на наемателя строително оборудване и/или механизация като при
наемане на конкретно оборудване страните по договора подписват допълнително
споразумение, неразделна част от основния договор. В тази връзка между ищеца и ...
било подписано допълнително споразумение с № 80069946/05.04.2021г. в полза на
наемателя билd предоставена за временно възмездно 1 брой химическа тоалетна
Satellite, която следвало да се почиства 8 пъти дневно.
На 13.10.2021г. между страните по делото бил сключен договор за наем с №
ДБЛАГ140000298/13.10.2021г., по силата на който ищецът, в качеството си на
наемодател се е съгласил, при възможност да предоставя за временно и възмездно
ползване на наемателя строително оборудване и/или механизация като при наемане на
конкретно оборудване страните по договора подписват допълнително споразумение,
неразделна част от основния договор.
На 28.03.2022г. ищецът получил електронно съобщение от посочения в
1
сключения между страните договора за наем на строително оборудване с №
ДБЛАГ140000298/13.10.2021г. и в сключеното между ищеца и ... допълнително
споразумение с № 80078958/01.04.2022г. имейл за кореспонденция: .... С въпросното
съобщение била направена заявка от наемателите въпросната химическа тоалетна
Satellite да се прехвърли от ... в полза на ответното дружество, предвид
обстоятелството, че двете дружества осъществяват съвместна търговска дейност и се
управляват съвместно от управителя .... В тази връзка било изготвено ново
допълнително споразумение с № 80078958/01.04.2022г. между страните по делото,
което било изпратено на ответника с молба да бъде върнато, подписано с електронен
подпис от ... /лице, упълномощено от управителя и посочено в електронното
съобщение, че ще подпише допълнителното споразумение/ или в оригинал по куриер
до седалището на наемодателя – ... като международното оборудване било
прехвърлено за ползване от ответното дружество. След изтичане на наемния период по
споразумението – 01.05.2022г. ответникът продължил да ползва оборудването със
знанието и без противопоставянето на наемодателя, с което сключеният между
страните договор за наем с № ДБЛАГ140000298/13.10.2021г. бил продължен за
неопределен срок като за периода от 01.04.2022г. до 17.06.2022г. от страна на ищеца
били издадени 3 броя фактури. Доколкото ответникът не заплатил задълженията си, на
05.09.2022г. ищецът му изпратил покана за доброволно изпълнение в 7-дневен срок от
получаването й. Тъй като ответникът не заплатил задълженията си в указания срок,
ищецът намира исковете за основателни и доказани изцяло.
В указания по реда на чл.131 ГПК срок е постъпил отговор от ответника по
делото, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 54341/2022г. по описа на СРС, 87
състав, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за
сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в срок.
Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за
установяване на вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се
явяват допустими.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Основателността на предявените установителни искове се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало правоотношение
между страните, елемент от съдържанието на което е задължението на страна да
престира определена парична сума – наем или стойност на потребени материални
блага, настъпила изискуемост на задълженията и релевирано неизпълнение от
задълженото лице.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
2
установяване на фактите, съставляващи основанието на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищците, които трябва да проведат пълно и главно
доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността, а именно неосъществяване на дължимо поведение – престиране на
съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна
носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва –
точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни доказателства и
доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи неблагоприятните й
последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на
неизпълнение на договорното задължение.
Относно първата предпоставка за уважаване на иска, а именно – валидно
възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което е
задължението на страна да престира определена парична сума – наем, следва да се
изложат следните съображения: по делото е представен договор за наем с №
ДБЛАГ140000298/13.10.2021г. /л. 13 и сл./, от който се установява, че ищецът, в
качеството си на наемодател се е съгласил, при възможност да предоставя за временно
и възмездно ползване на ответника, в качеството му на наемател строително
оборудване и/или механизация като при наемане на конкретно оборудване страните по
договора подписват допълнително споразумение, неразделна част от основния договор.
Действително по делото е представено допълнително споразумение с №
80069946/05.04.2021г. /л. 16/, което обаче е подписано единствено от ищеца.
По отношение на представените договор за наем на строително оборудване с
№ ДХД4727/23.05.2019г. /л. 6 и сл./ и допълнително споразумение с №
80069946/05.04.2021г. /л. 8/ следва да се посочи следното: от представения по делото
договор за наем на строително оборудване с № ДХД4727/23.05.2019г. се установява, че
ищецът, в качеството си на наемодател се е съгласил, при възможност да предоставя за
временно и възмездно ползване на ... /трето лице, неучастващо в настоящия спор/, в
качеството му на наемател строително оборудване и/или механизация като при
наемане на конкретно оборудване страните по договора подписват допълнително
споразумение, неразделна част от основния договор. От сключеното между ищеца и ...
допълнително споразумение с № 80069946/05.04.2021г. /л. 16 и сл./ се установява, че в
полза на наемателя била предоставена за временно възмездно 1 брой химическа
тоалетна Satellite, която следвало да се почиства 8 пъти дневно. Във връзка с
посочените две доказателства настоящият състав намира, че доколкото ответникът не е
страна по тях, то същите се явяват ирелевантни за настоящия спор. В този смисъл е без
значение обстоятелството, че двете дружества: ответното дружество и ... са с един и
същи собственик, доколкото в правния мир са налице две самостоятелни юридически
лица.
3
По отношение на представените по делото 3 броя фактури /л. 17-л. 19/, следва
да се посочи следното: процесните фактури не са подписани от ответното дружество. В
тази връзка съгласно задължителната практика на ВКС фактурата може да послужи
като доказателство за възникването на отразените в нея задължения, ако съдържа
реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно
от ответното дружество, както и е ползван данъчен кредит /в този смисъл са и решение
№ 71/08.09.2014г. на ВКС по т. д. № 1598/2013г., ІІ т. о., ТК, решение № 96 от
26.11.2009 г., по т. д. № 380/2008 г., но І т. о.; решение № решение № 30/08.04.2011 г.,
по т. д. № 416/2010 г. на І т. о.; решение № 118/05.07.2011 г., по т. д. № 491/2010 г. на ІІ
т. о.; решение № 42/2010 г., по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о., решение № 211/30.01.2012
г., по т. д. № 1120/2010 г. на ІІ т. о.; № 109 от 07.09.2011 г., по т. д. № 465/2010 г. на ІІ
т. о.; № 92/07.09.2011 г., по т. д. № 478/2010 г. на ІІ т. о./. В случая ищецът не ангажира
каквито и да било доказателства въпросните фактури да са отразени счетоводно от
ответното дружество, както и да е ползван данъчен кредит, поради което и с оглед
посочената практика на ВКС представените фактури не могат да послужат като
доказателство за възникването на отразените в тях задължения.
От представената по делото електронна кореспонденция /л. 11 и сл./, не се
установява ответникът да е изразявал каквото и да било съгласие международното
оборудване да бъде ползване от ответното дружество. В тази връзка следва да се
съобрази и разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от сключения между страните договор за наем с
№ ДБЛАГ140000298/13.10.2021г. /л. 13/, която предвижда изрично задължение за
страните при наемане на конкретно оборудване страните по договора да подпишат
допълнително споразумение, неразделна част от основния договор, каквото в
случая не е подписано от страна на ответника. В тази връзка следва да се посочи
следното: в правната доктрина и в съдебната практика няма спор, че договорът за наем
е неформален и че за валидното възникване на наемно правоотношение следва да е
налице съгласие на страните относно вещта, която се предоставя във временно
ползване, и относно възнаграждението (наемната цена), която наемателят дължи за
предоставеното му ползване. При наличието на съгласие относно посочените
съществени елементи договорът се счита за валидно сключен, като ирелевантен по
отношение на действителността му е фактът дали вещта реално е предадена на
наемателя. Последното е от значение единствено за дължимостта на наемната цена,
доколкото вземането на наемодателя е обусловено от изпълнението на основното му
задължение да отстъпи ползването на вещта. В случая от съдържанието на процесния
договор за наем не се установява по никакъв начин коннкретната вещ, която се
предоставя във временно ползване, като не е посочено и възнаграждението (наемната
цена), която наемателят дължи за предоставеното му ползване. С оглед отсъствието на
съгласие относно посочените съществени елементи, настоящият състав намира, че
4
договорът за наем не е валидно сключен.
С оглед изложените съображения съдът намира предявения иск за
неоснователен и недоказан.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 92, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните елементи от фактическия
състав: 1. Наличие на уговорена между страните неустойка; 2. Неизпълнение на
задължението, което неустойката обезпечава; 3. Размер на неустойката.
При установяване на горните обстоятелства от ищеца, ответникът носи тежест
да установи, че е изпълнил задължението си по договора което неустойката обезпечава.
Доколкото по делото се установи, че между страните не е налице валидно
сключен договор за наем, то и искът за неустойка се явява неоснователен, доколкото не
е налице неизпълнение на задължението, което неустойката обезпечава.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., с ЕИК ..., със съдебен адрес: ... срещу ..., с ЕИК
..., с адрес: ... обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД. за следните суми: сумата от 591.36 лева – главница по сключен
договор за наем на строително оборудване с № ДБЛАГ140000298/13.10.2021г. и
допълнително споразумение с № 80069946/05.04.2021г.към него, ведно със законната
лихва, считано от 06.10.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 157.69 лева – неустойка за забава за периода от
02.05.2022г. до 05.10.2022г., дължима на основание чл. 19, т. 4 от процесния договор за
наем.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6