Р Е Ш Е Н И Е
№ /10.05.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 20.04.2021 год. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ****при секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №12497/2020год.
по описа
на Районен съд гр. Варна,
ХLIX състав, за да се
произнесе, съобрази следното:
Гражданско дело №12497/2020г. е
образувано на основание искова молба вх.№270517/06.10.2020г., подадена от БНП ****С.
А.,**** рег.№ ****, чрез БНП ****С.А., клон България, ЕИК: ****, вписан в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на
управление:***, п.к. 1766, ж.к. ****, Бизнес Парк София, сгр.
14, представлявано от ****-Заместник управител, чрез юрисконсулт ****, против Н.Ю.К. ЕГН:**********, адрес: ***
**** No. 1, ет. 7, ап. 16, с правно основание на чл.
415 във вр. с чл. 422 от ГПК, да бъде признато за
установено че БНП ****С. А., **** има следните вземания срещу Н.Ю.К. ЕГН:**********
по Договор за потребителски револвиращ кредит № ****активирана на 03.01.2018г., получена при сключване на Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № CREX-****., сумите от 504.63 лева - главница по договора за кредит,
84.35 лева възнаградителна лихва, начислена върху
главницата за периода от 01 март 2019 г. до 14.03.2019 г., 24.91 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
01 април 2019 г. до 11 февруари 2020 г., ведно със законната
лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се излагат твръдения, че при отпускане на
кредит за покупка на стоки или услуги № CREX ****., ответникът е заявил
желание съответно е получила и кредитна карта № ****с лимит от 10000 лева, която е активирана на
03.01.2018г. Посочва, че ответникът
е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на
03.01.2018г., на която дата е осъществено
последно плащане по същата, като отрицателният баланс възлиза на 504.63 лева - главница,;
84.35 лева - възнаградителна лихва за периода от 01
март 2019 г. до 14.03.2019 година; 24.91 лева - мораторна
лихва за периода от 01 април
2019 г. до 11 февруари 2020г. Посочва,
че съобразно уговореното в
Договора, за получателя на кредитна карта възниква задължението за заплащане на минимална месечна погасителна вноска, която представлява променлива величина, съобразно
размера на усвоената сума до пълно
погасяване на задължението.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от ответника чрез процесуалния му представител, с
който се излагат възражения за неоснователност на предявените искове. Оспорват
се твърденията за възникнали в полза на ищеца вземания по процесната
кредитна карта и датата на възникването им. Оспорва се усвояването от страна на
ответника на посочените суми. Излага възражения, че по отношение на ответника
не е обявявана предсрочна изискуемост.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен
е по делото договор за потребителски договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CREX- ****/09.09.2015
между ищеца - кредитор и ответника - кредитополучател за сумата 1024,92 лв за покупка на стока на стойност 949 лв
(телевизор). В договора е описан погасителния план за 8 броя погасителни вноски
от по 140,41 лв всяка с падежи в периода
05.10.2015-05.05.2016 (последната вноска в размер 140,44 лв).
Представено е приложение към договора с номер ****/09.09.2015
г., с което кредиторът отпуска револвиращ кредит в
размер 1500 лв, като издава на кредитополучателя
кредитна карта MASTER CARD. Месечните погасителни вноски се правят до първо
число на месеца, следващ издаване на извлечението.
Уговорен
е лихвен процент в размер на 35%, съответно годишния процент на разходите в
размер на 44,90%, като минималната погасителна вноска по усвоен кредитен лимит
от 1000 до 2000 лева възлиза на 120 лева.
Представен е касов бон от 09.09.2015г. от „****“ ЕАД, с който ответникът е закупил
телевизор марка „****“ , като на посочената дата е заплатил сумата от 949 лева
с кредитна карта издадена от „****„.
С уведомително писмо от 09.09.2015г.
„БНП ****С.А.“ уведомява „****“ ЕАД, че на ответникът в
качеството му на кредитополучател е отпусната
сумата под формата на кредит в размер на
949 лева, която сума следва да бъде върната чрез погасяване, като оторизирано
лице по договора за кредит е посочена Н.К..
По делото е представена покана от 12.08.2019 г.
от ищеца до ответника, с която последната е уведомена, че дължи сумата от
589.68 лева по договор MasterCard CARD-****.
Прието по делото е заключение на съдебно –
счетоводна експертиза в която се посочва, че Кредитната карта е ползвана
първоначално във връзка с покупка на 23.04.2018 г. на стойност 813,01 лв, чието погасяване е разсрочено на 6 равни вноски от по
145,66 лв, съдържащи в себе си главница - 813,01 лв и лихва - 60,95 лв. Установен е общия размер на
начислените задължения от 1705,98 лв, както и размера
на общо внесените от ответника суми в размер 1117 лв., с които са погасени
следните суми: 1036,55 лв главница по разходвани
суми, в това число 813,01 лв главница, съдържаща се в
6-те броя разсрочени месечни вноски; 60,95 лв лихви,
съдържащи се в 6-те броя разсрочени месечни вноски от по 145,66 лв всяка, 18,00 лв. месечни такси и 1,50 лв.
застрахователни премии. Установява се, че общото задължение по издадената
кредитна карта възлиза на 588,98 лв, от които 485,65 лв главница по разходвани суми (плащания с кредитната
карта), сумата от 54,35 лв лихви, в това число 9,13 лв
лихви за неплатени суми в гратисен период и 45,22 лв месечни лихви (1,58%), 30,00 лв. месечни такси, 18.98 лв
застрахователни премии.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
В тежест на ищецът по предявеният
иск по реда на чл.422 ГПК е да установи, че между страните е валидно възникнало
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, съответно
изпълнение на задължението си, че сумата по договора е получена от кредитополучателя.
За да установи това обстоятелство ищецът представи договор за потребителски договор карта CREX - ****/09.09.2015 и договор за кредитна карта CARD- ****/09.09.2015г., по силата на който на ответника е отпуснат потребителски кредит за
покупка на стока на изплащане в размер на 949 лева, на последния е издадена и
кредитна карта с лимит от 1500 лева.
Съдът намира, че между страните е надлежно възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за потребителски договор CARD-****/09.09.2015г.
Видно от съдържанието на договора същия
е отпуснат от ищеца в качеството му на кредитор за финансиране закупуването на
стоки и услуги на изплащане, като в случая това е телевизор марка „****“ на стойност от 949 лева. Кредиторът е снабдил
кредитополучателя с кредитна карта „Мастъркард“, с
лимит от 1500 лева. Видно от представения по заповедното производство касов бон
от 09.09.2015г., е че стоката е заплатена от
ответника на продавача „****“ ЕАД чрез използване на издадена в негова полза
кредитна карта. Размера на плащането съответства на размера посочен в договора
за кредит от 09.05.2015г., като посочена обща цена на стоките. Така изложеното
налага извода, че сумата предмет на договора за кредит е реално получена от
ответника, с която сума същия е заплатил закупената стока.
В исковата си молба ищецът посочва, че ответникът не е изпълнил
задължението си да осъществява погасяване на задължението по кредитния лимит по
издадената в негова полза кредитна карта съобразно уговореното в договора, при
което позовавайки се на настъпилата предсрочна изискуемост намира, че вземането
му към ответника е дължимо.
Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент
са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Този извод се извлича от
мотивите към т. 18 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, от които може да
бъде направен и извод, че предсрочната
изискуемост следва да бъде съобщена
на длъжника преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда. Съдебната практика
е категорична относно обстоятелството, че изявлението на банката – кредитор за предсрочна изискуемост
на кредита, достигнало до длъжника
в хода процеса не може да
бъде отчетено като относим факт
по чл.235, ал.3 ГПК в производството
по реда на чл. 422 ГПК. В тази
хипотеза за приложение на предсрочната
изискуемост е необходимо същата да е обявена
на длъжника преди депозиране на заявлението в съда.
В настоящото производство ищецът представи покана от 12.08.2019г., с която
ответникът е уведомен, че дължи сумата
от 589,68 лева по договор CARD- ****/09.09.2015г. Няма данни по делото тази покана
да е доведена
до знанието на ответника, а и от съдържанието на същата не
може да бъде
направен извод, че в същата е обективирано
едностранно волеизявление за отнасяне на
вземането по договора за предсрочно
изискуемо.
С оглед гореизложеното се поставя въпроса, как следва да
постъпи съда в случай, че установи,
че не е настъпила
предсрочната изискуемост на вземането и има ли възможност
да бъдат присъдени падежиралите вноски.
Положителен отговор на този
въпрос бе даден с Тълкувателно решение от 02.04.2019г.,
постановено по тълкувателно дело №8/2017г. на ОСГТК на
ВКС. В мотивите на
цитираното решение изрично се разясни,
че е допустимо предявеният по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само
за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ.
По въпроса досежно това за кои
падежирали вноски следва да бъде
уважена претенцията, ВКС посочи, че това
е момента към датата на формиране
на силата на пресъдено нещо.
Съобразно задължителните указания съдържащи се в цитираното тълкувателно решение следва да бъде посочено,
че от погасителния
план, който е инкорпориран в самия договор за потребителски
кредит е уговорен падежа на всяка
една от общо
шестте погасителни вноски, последната от която на
01.11.2018г. Към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция -20.04.2021г.
е настъпил падежа и на последната
погасителна вноска. От заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, което се кредитира от
съда като обективно и компетентно дадено, съдът приема,че размера на дължимата главница
в възлиза на 485,65 лева. Ответникът е извършвал плащания
на задължението си за погасяване
на потребителския кредит, които следва
да бъдат взети предвид за
установяване размера на задължението му. При тези съображения съдът намира, че
предявеният иск за установяване дължимостта на сумата под формата
на главница по процесния потребителски
кредит за частично основателен до размера от
485,65 лева.
По отношение на договорната лихва:
Уговорената в договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. С Тълкувателно решение от 02.04.2019г., постановено по
тълкувателно дело №8/2017г.
на ОСГТК на
ВКС се посочи, че съдът не може да
присъди възнаградителната лихва, чиято изискуемост
ще настъпи в хода на производството
по иска по
реда на чл.
422, ал. 1
ГПК. Поради това от вноските с настъпил падеж в хода на
производството ще следва да се
присъди само частта, съставляваща главница съгласно погасителния план.
Не в хода на производството по чл.422 ГПК е настъпил
падежа на последното уговорено задължение на длъжника за заплащане на възнаградителна лихва.
Видно от погасителния план, падежа на това задължение е настъпил на
01.11.2018г., който факт предхожда депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 24.02.2020г. Задължението за плащане на възнаградителна лихва по основание, размер и период е
предварително указано на кредитополучателя с погасителния план, при което и
доколкото падеж на последната погасителна вноска за това вземане за възнаградителна лихва не е настъпил в хода на
производството по чл.422 ГПК, а преди депозиране на самото заявление в съда, то
следва да бъде уважена тази искова претенция. В същото време, предвид
извършените частични плащания от страна на ответника, вещото лице по ССЕ
приема, че дължимия размер на възнаградителната лихва
е 54,35 лева, за периода от
01.03.2019г. до 14.03.2019г., следва
да бъде присъдена в полза на ищеца, а за останалия претендиран
размер, искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на мораторната
лихва:
Обуславящо задължението за дължимост
на това вземане съобразно наведените в исковата молба твърдения е датата
-12.08.2019г., на която е изпратена покана за доброволно изпълнение. Доказателства
в тази насока ищецът не е ангажирал. Представената покана по делото е датирана
от 12.08.2019г., по отношение на която няма данни да е връчвана на ответника.
Представената обратна разписка от 20.09.2016г. също не може да бъде отнесена,
като факт с който кредиторът е поставил в забава длъжника, от който момент
последния дължи лихва за забава върху незаплатената част от задължението си,
доколкото видно от датата на издавдане и връчване на
разписката, същата касае период, предшестващ с две години датата на поканата от
12.08.2019г. При тези съображения искът за установяване дължимостта
на сумата от 24,91 лева е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на разноските:
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно –
деловодни разноски съразмерно уважената част на предявените искове. За
заповедното производство се присъждат разноски в размер на 65,97 лева. За
исковото производство 681,72 лева, включващи доплатена държавна такса, заплатен
депозит за особен представител на ответника, юрисконсултско
възнаграждение и заплатен депозит за назначената съдебно – счетоводна
експертиза.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Приема за установено в отношенията между страните, че Н.Ю.К. ЕГН:**********,
адрес: *** **** No. 1, ет. 7, ап.
16 дължи на „****” С.А., Франция,
рег. № **** чрез „БНП ****С.А.“, клон България,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
Бизнес парк София, сгр. 14 сумата от 485.65 лева /четиристотин осемдесет и пет лева и 65 стотинки/- главница
по Договор за потребителски револвиращ кредит № ****активирана на 03.01.2018г.,
получена при сключване на Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-****., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК – 24.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля предявеният иск за сумата до предявения
размер от 504.63 лева, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1121/26.02.2020г., постановена по ч.гр. дело №
2533/2020г. на ВРС, на осн. чл.240, ал.1 и чл. 79, ал.1 ЗЗД,
чл. 86, ал.1 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
Приема за установено в отношенията между страните, че Н.Ю.К. ЕГН:**********,
адрес: *** **** No. 1, ет. 7, ап.
16 дължи на „****” С.А., Франция,
рег. № **** чрез „БНП ****С.А.“, клон България,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
Бизнес парк София, сгр. 14 сумата от 54.35 лева /петдесет и четири лева и 35 стотинки/ възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода
от 01 март 2019 г. до 14.03.2019 г. по Договор за потребителски револвиращ кредит № ****активирана на 03.01.2018г.,
получена при сключване на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-****., като отхвърля предявеният иск за сумата до предявения
размер от 84.35 лева, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1121/26.02.2020г., постановена по ч.гр. дело №
2533/2020г. на ВРС, на осн. чл.240, ал.1 и чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД по реда на чл.
422 ГПК.
отхвърля предявеният иск от „****” С.А., Франция, рег. № ****
чрез „БНП ****С.А.“, клон България, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк София, сгр. 14 против Н.Ю.К. ЕГН:**********, адрес: *** **** No. 1, ет. 7, ап. 16, за приемане за
установено дължимостта на сумата от 24.91 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
01 април 2019 г. до 11 февруари 2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№
1121/26.02.2020г., постановена по ч.гр.
дело № 2533/2020г. на ВРС, на осн. чл.240, ал.1 и чл. 79, ал.1 ЗЗД,
чл. 86, ал.1 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
Осъжда Н.Ю.К.
ЕГН:**********, адрес: *** **** No. 1, ет. 7, ап. 16 да заплати на „****” С.А., Франция, рег. № **** чрез „БНП ****С.А.“, клон
България, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк София, сгр.
14 сумата от 65,97 лева съдебно – деловодни разноски
сторени в заповедното производство, както и сумата от 681,72 лева съдебно
– деловодни разноски сторени в исковото производство, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: