Р Е Ш Е Н И Е
Номер 15.01.2020
г. Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 10.12. 2019 г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1406 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1092 от
22.7.2019г., постановено по гр.д. № 4567/2018г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, в частта с която е прекратено производството по гр. д. №
4567/2018 г. по описа на РС Стара Загора за сумата над 3000 лева до сумата от
7451, 04 лева поради недопустимост на иска и е Обезсилена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3022/2018 г. по описа на
Старозагорския районен съд по отношение сумата над 3000 лева до сумата от 7451,
04 лева поради прекратяване на производство в тази част.
Въззивникът „П.К.Б.“ ЕООД излага съображения за неправилност на решението, с
искане да бъде отменено и присъдена цялата сума, представляваща задължение по
потребителски кредит. Претендира за разноски.
В законоустановения срок е
постъпил отговор, с който въззиваемия С.Д.Н., чрез особения си представител
взема становище по направените оплаквания с искане да се отхвърли въззивната
жалба и да се потвърди решението в обжалваната част.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след
като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „П.К.Б.“ ЕООД моли съда да постанови решение, с
което да се установи съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.“ ЕООД срещу
длъжника С.Н. в размер на 7451.04 лв. неизплатено парично задължение,
представляващо номинал по ДПК № **********, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението. Претендирани са направените по делото разноски.
По делото е постъпил отговор по реда на чл. 131 от ГПК от
особения представител на ответника.
Исковете са оспорени като неоснователни по основание и
размер и искането е да се отхвърлят изцяло. Отправено е възражение за
недействителност на клаузата за предоставяне на пакет за допълнителни услуги.
Предявеният иск бил неоснователен и на друго основание – липса на обявена
предсрочна изискуемост на кредита.
С уточнителна молба от 27.03.2019 г. ищецът е посочил, че
сумата от 7 451, 04 лева е формирана по следния начин:
3000 лева главница, представляваща отпусната сума по
заема;
1451, 04 лева договорна възнаградителна лихва;
3000 лева възнаграждение по закупен Пакет за допълнителни
услуги;
Безспорно е установено, че между страните по делото е
сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 04.04.2016 г. за сумата
от 3000 лева главница за срок от 24 месеца. Част от сумата в размер на 2570, 97
лева е преведена по банков път по сметка на ответника съгласно преводно
нареждане от 05.09.2018 г., а с друга част в размер на 429, 03 лева е погасен предишен
заем на ответника към „И.А.М.“ АД.
При подписването на договора, С.Д.Н. закупил пакет от
допълнителни услуги, за което е договорено заплащането на възнаграждение в
размер на 3 000 лв., разсрочено на 24 вноски по 125 лв. Или общото задължение
по кредита възлиза на 7 451, 04 лв., което следва да бъде погасено на 24
месечни вноски по 310, 46 лв. всяка, като срокът за погасяване е 1- во число на
месеца. В чл. 12.3 от общите условия на договора е предвидено, че в случай, че
клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на договора за кредит и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща за това на
клиента уведомление, покана, предизвестие и други.
По делото е представено уведомление, че считано от
09.08.2016 г. договорът е прекратен автоматично от страна на П.К.Б. ЕООД и е
обявена неговата предсрочна изискуемост.
Видно от приложеното ч. гр. д. №
3022/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в полза на „П.К.Б.“ ЕООД е
издадена Заповед № 1651/12.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, съгласно която С.Д.Н. следва да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД сумата
от 7 451, 40 лв., представляваща главница и законна лихва върху главницата
от 07.06.2018 г. до изплащане на вземането, както и за разноските по
заповедното производство: 149, 44 лева – ДТ и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщенията
до тях са били приложени по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и
съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд
указания, заявителят е предявил настоящия иск за установяване на главницата по
горепосочения договор за потребителски кредит, предмет на заповедта.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Страните не спорят, че по силата на Договор за
потребителски кредит № ********** от 04.04.2016 г. “П.К.Б.” ЕООД е
предоставил на С.Д.Н. сумата от 3000 лева главница за
срок от 24 месеца. Част от сумата в размер на 2570, 97 лева е преведена по
банков път по сметка на ответника съгласно преводно нареждане от 05.09.2018 г.,
а с друга част в размер на 429, 03 лева е погасен предишен заем на ответника
към „И.А.М.“ АД.
По делото е представено уведомление, изхождащо от ищеца
до С.Д.Н., че съгласно ОУ считано от 09.08.2016
г. договорът е едностранно прекратен и че задължението на ответника по
договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо. По делото не са представени доказателства, че горепосоченото
уведомление е изпратено до С.Д.Н.
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Обстоятелството, че ищецът не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ,
не изключва приложението на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
и съответно указанията на т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем. Липсва
основание за поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с небанкови
финансови институции, в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по
договори за банкови кредити. В този смисъл въззивният съд намира, че
разрешението, дадено в т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прилага и по отношение на небанковите финансови
институции, какъвто е ищеца. Така предвид гореизложеното съдът приема,
че на длъжника не е обявена надлежно предсрочната изискуемост на кредита.
Безспорно е установено, че още преди подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК -
08.06.2018 г. е настъпил крайният срок на договора, тъй като същият е
сключен за срок от 24 месеца, като последната вноска е дължима на 01.05.2018 г.
В настоящото производство ищецът първоначално
претендира установяване на сума за главница по договора, а именно на сумата от 7 451,
04 лв. Едва с уточнителна
молба от 27.03.2019 г. ищецът е посочил, че сумата от 7 451, 04 лева е
формирана по следния начин: 3000 лева главница, представляваща отпусната сума
по заема; 1451, 04 лева договорна възнаградителна лихва; 3000 лева
възнаграждение по закупен Пакет за допълнителни услуги. В заявлението по
чл. 410 ГПК, ищецът поддържа искането си за установяване дължимостта
на вземане, представляващо дължима главница по процесния заем, като не е
претендирана нито възнаградителна лихва, нито възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги. Производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство, поради което
между двете производства следва да е налице идентичност и да съвпадат по
предмет. Поради това въззивният съд приема, че е сезиран само с иск за
установяване на главницата по горепосочения договор за кредит, но не и с иск за
установяване на дължимата възнаградителна лихва по договора, както и
неизплатеното задължение за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
От гореизложеното следва, че искът за заплащане на главница по процесния
договор е основателен само до размера на 3000 лв.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1092 от 22.7.2019г., постановено по гр.д. № 4567/2018г. по описа на Районен
съд - Стара Загора в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.