№ 512
гр. Велико Търново, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело №
20214100100271 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
С исковата си молба ищцата ИВ. Д. СТ. твърди, че с К. Д. К. е
сключила граждански брак, прекратен с Решение № 560 по гр.д. № 1195/2020
г., влязло в сила на 23.06.2020 година на Районен съд - Велико Търново.
Твърди, че от месец юли 2017 г. живее на съпружески начала с ***. и че от
това фактическо съжителство, установено по времетраене на брака с първия
ответник, се е родило детето ЦВ. К. Д., което съобразно разпоредбата на чл.
61, ал. 1 СК е записано с имената на ответника К. Д. К.. Твърди, че от 2015
година е във фактическа раздяла със своя съпруг и че от раждането си детето
живее с нея и с втория ответник, когото сочи за негов биологичен баща.
Предвид това, отправя искане към съда да постанови решение, с което
да приеме за установено, че ответникът К. Д. К. не е биологичен баща на
детето ЦВ. К. Д., както и че ответникът ***. е биологичен баща на детето ЦВ.
К. Д. и след признаване на тези факти за установени, детето да получи
имената ***.
К. Д. К. от своя страна е предявил иск, с който твърди фактите
посочени от ищцата по първия иск и моли съда да приеме за установено, че
той не е биологичният баща на детето ЦВ. К. Д. и че това дете не би могло да
бъде заченато от него. В законоустановения срок е постъпил отговор на
исковата молба на ИВ. Д. СТ..
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба К. Д.
К. заявява, че признава така предявения иск и го счита за основателен. Не
оспорва твърденията на ищцата.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба,
ответникът ***. също признава предявения срещу него иск. Заявява, че той е
1
биологичният баща на детето ЦВ. К. Д., като не оспорва твърденията на
ищцата.
Назначеният особен представител на малолетното дете ЦВ. К. Д. – адв.
ЮЛ. М. от ВТАК, в постъпил в законоустановения срок отговор, заема
становище за допустимост на предявения от майката иск и заявява, че ако
бъдат доказани твърденията на ищцата, исковете следва да бъдат уважени.
Съдът, като взе предвид доводите на ищеца, становището на
ответниците и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност , приема за установено следното :
Малолетното дете ЦВ. К. Д. е родено на 08.04.2018г. от майка И.Д.
К.А, като в акта му за раждане като негов баща е посочен ответникът К. Д. К..
Към момента на раждането на детето майката и ответникът К.К. са били
съпрузи, като бракът им е прекратен с Решение № 560/23.06.2020г. на
Великотърновския Районен съд, постановено по гр.д. № 1195/2020г.
По делото са събрани гласни доказателства- показанията на
свидетелите *** Д.( майка на ответника К.К.) и *** ( брат на ищцата).
Свидетелите безпротиворечиво установяват обстоятелството, че
ищцата и ответникът К., макар и да са били в брак, са живеели във
фактическа раздяла от 2015г. , когато К.К. се установил в дома на родителите
си в с. ***, а ищцата- в Г. О.. От четири години ищцата *** С. живее на
съпружески начала с ответника ***.. Единствените контакти между ищцата и
ответника К. през периода на тяхната раздяла били на публични места, по
повод осъществяване на режим на лични контакти между ищцата и роденото
от брака й с К. друго дете- ***, което живее със своя баща.
Според свидетеля *** ищцата живее с ответника Л. и детето *** е
заченато от него. Те двамата живеели от 4 години заедно в Г. О., като през
това време ищцата не се е срещала с други мъже, нито е имала връзка с друг
мъж. И към момента на забременяването на ищцата, и към момента на
раждането на детето, тя живеела с ответника Л. като негова съпруга.
Отношенията между Л. и детето били като между баща и дъщеря, то се
обръщало към него с „тате“. Самият Л. никога не е споделял съмнения ,че
детето не е негово, представял го като своя дъщеря. От своя страна К. не е
заявявал, че детето *** е негова дъщеря.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като достоверни,
тъй като те са безпротиворечиви и не противостоят на останалите събрани по
делото доказателства.
При тези данни от фактическа страна , се налагат следните правни
изводи :
Предявени са искове с правно основание чл. 62,ал. 1 и 2 от СК и чл. 69
СК, които, съгласно разпоредбата на чл. 71 от СК са обективно съединени.
По допустимостта на исковете:
2
Исковете са предявени от надлежна страна- майката на детето и
неговият презумптивен баща ( за иска по чл. 62,ал. 1 СК) в предвидения от
закона преклузивен срок. Същите не са предявени при наличието на пречките
за оспорване на произход по смисъла на чл. 62,ал. 5 СК, поради което са
процесуално допустими.
По същество на исковете :
Предвид разпоредбата на чл. 71, ал.1 СК, за да може да се установи
произходът на детето от бащата, първо следва да бъде оборен по исков ред
наличният му такъв. Ето защо съдът първо следва да се произнесе по исковете
с правно основание чл. 62,ал. 1 и 2 от СК, с които и майката, и
презумптивният баща целят да оборят презумпцията за бащинство,
установена с новелата на алинея първа на чл.61 СК.
От данните по делото се установи, че детето е заченато и родено,
докато майката и ответникът К. са имали сключен граждански брак. Той е бил
прекратен след раждането на детето. От събраните по делото доказателства се
установява по категоричен начин, че те двамата не са живеели заедно повече
от 4 години преди прекратяването на брака им, както и повече от 2 години
преди раждането на детето. През този период е установено, че те не са могли
да имат никакви интимни контакти, тъй като са се срещали единствено на
публични места и винаги в присъствието на други лица, което от своя страна
изключва всякаква възможност детето *** да е било заченато от първия
ответник. С оглед предмета на доказване по така предявената претенция
съдът намира, че по делото е доказано при условията на пълно доказване по
категоричен начин обстоятелството, че вписаният като баща на детето ЦВ. К.
Д. в акта му за раждане К. Д. К. не е негов биологичен родител. По тези
съображения следва исковата претенция да бъде уважена и да се признае за
установено, че малолетното дете ЦВ. К. Д. не е заченато от К. Д. К..
Обективно съединеният с иска по чл. 62, ал.1 и 2 СК иск по чл. 69 СК
се явява също доказан.
Предмет на доказване по този иск е фактът, че детето е заченато от
сочения като негов биологичен баща ответник. Този факт следва да е
установен по несъмнен начин, с оглед избягването на всякакви грешки при
установяване на произхода, което е гаранция за правото на детето да има
установен стабилен произход. По делото е доказано, че майката и ответникът,
сочен като биологичен баща на малолетния ищец са живеели заедно още от
преди четири години и към вероятната дата на зачеването на детето, на
съпружески начала. Доказано е, че детето има възприятието за този човек
като за свой баща. С оглед показанията на свидетеля ***, липсва възможност
детето *** да е заченато от друг мъж, а не от ответника Л., тъй като майката
през периода на вероятното му зачеване не е имала каквито и да било
контакти ( още по – малко интимни такива) с други мъже. Това следва и с
оглед изявленията на двамата ответници по делото - К. и Л., които признават
изцяло както твърдените от ищцата факти, така и иска като цяло. Макар и
3
разпоредбата на чл. 344 от ГПК да забранява постановяване на решение при
признание на иска по делата за произход, това признание следва да бъде
ценено от съда съвкупно с останалите събрани по делото доказателства. При
преценката в горния смисъл съдът счита, че по категоричен начин е установен
произходът от бащата на малолетното дете.
При това положение исковата претенция с правно основание чл. 69 от
СК следва да бъде уважен.
В случая съдът не счита, че следва да се произнася по въпросите къде
да живее детето и относно издръжката и режима му на лични контакти с
родителите, тъй като по делото е установено, че детето живее с двамата си
биологични родители от момента на своето раждане.
При този изход на делото съдът следва да постанови промяна в акта за
раждане на малолетното дете ЦВ. К. Д. в следния смисъл: като баща на детето
следва да бъде заличен К. Д. К. и да бъде вписан ***.. Имената на детето
следва да бъдат променени с оглед изискването на чл.13 и 14 от ЗГР, като
собственото му име следва да се запази, а като бащино и фамилно име следва
да бъдат записани имената на признатия за негов биологичен баща ответник,
като детето следва да носи имената *** ***.
Водим от горното, съдът ,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Д. К., ЕГН ********** не е
биологичен баща на детето ЦВ. К. Д., ЕГН **********, родено на
08.04.2018г. в гр. Г. О., от майка И.Д. К.А (сега С.) ЕГН ********** , за което
е съставен акт за раждане № 0100/11.04.2018г. на Община Г. О..
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, ***., ЕГН ********** е биологичен
баща на детето ЦВ. К. Д., ЕГН **********, родено на 08.04.2018г. в гр. Г. О.,
от майка И.Д. К.А (сега С.) ЕГН**********, за което е съставен акт за
раждане № 0100/11.04.2018г. на Община Г. О..
ПОСТАНОВЯВА да се извърши промяна в акта за раждане на детето
ЦВ. К. Д., ЕГН **********, родено на 08.04.2018г. в гр. Г. О., от майка И.Д.
К.А (сега С.) ЕГН**********, съставен под № 0100/11.04.2018г. на Община Г.
О., както следва :
В графата „баща” да бъде заличен К. Д. К., ЕГН ********** и да бъде
вписан като баща ***., ЕГН **********, а детето да бъде вписано с имената
*** ***.
4
Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред ВТАС.
След влизане на решението в сила препис от същото да се изпрати на
длъжностното лице по гражданското състояние при Община Г. О. за
отбелязване на постановените промени в акта за раждане на детето ЦВ. К. Д..
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
5