№ 152
гр. Варна, 23.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500108 по описа за 2022 година
намира следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх. № 5101/01.03.22г.,
подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна против решение №
117/28.01.2022г., постановено по в. гр. д. № 1841/21г. на ОС-Варна, в частта
му, с която е било обезсилено решението на ВРС № 1667/26.03.20г. по гр.д.
№ 15308/19г., в частта, с която е прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът В. М. К. от гр. Варна не дължи на „Енерго-Про
Продажби“ АД, гр. Варна сумата над 4 950 лв. до 5 118.16 лв.,
представляваща част от стойност на служебно начислена ел. енергия като
корекция за времето от 18.10.17г. до 17.10.18г. за обект, находящ се в гр.
Варна, ул. „Анастасия Головина“, № 23, ап. 147, с аб. № **********, на осн.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, и производството в тази част по гр.д. № 15308/19г. на
ВРС, ХХХІ с-в и по в. гр.д. № 1841/21г. на ВОС е било прекратено поради
частично оттегляне на предявения иск, на осн. чл. 233 от ГПК (в решението е
допусната очевидна фактическа грешка, тъй като в мотивите е посочено,
че е налице частичен отказ от иска, а в диспозитива е посочено оттегляне
на иска, но пък е цитирана нормата на чл. 233 от ГПК). В частната жалба е
посочено, че десезирането на въззивния съд чрез отказ по отношение на част
от размера на исковата претенция, не съставлява отказ от иска по см. на чл.
233 от ГПК, а изменение на същия по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК чрез
1
намаление на размера, което процесуално действие не е допустимо да бъде
извършено пред въззивната инстанция. Претендира се отмяна на решението в
обжалваната му част, имаща характера на определение.
В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от
насрещната страна В. М. К., с който същата е оспорена като неоснователна.
Настоящият състав на съда намира, че настоящото производство следва
да бъде прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на ВКС по следните
съображения:
Апелативният съд е компетентен да се произнася като втора инстанция
на въззивните окръжни съдилища само в изрично определената хипотеза на
чл. 274, ал. 2 от ГПК – по частни жалби срещу техни определения по чл. 274,
ал. 1 от ГПК. В настоящия случай Варненският окръжен съд като въззивна
инстанция се е произнесъл въз основа на сезиращата го допустима въззивна
жалба срещу решение на първоинстанционния ВРС. Въззивният съд е провел
въззивното производство и е постановил решение, с което поради
десезирането чрез частичен отказ за част от размера на предявения иск за
парично вземане, е обезсилил първоинстанционното решение в частта от
иска, по който е налице отказ, и е прекратил исковото производство в тази му
част, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК. По останалата част от иска
съдът се е произнесъл с въззивно решение, с което е потвърдил решението на
първоинстанционния съд.
Решенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване
пред ВКС – чл. 280, ал. 1 от ГПК. И това касае и случаите на постановено
решение от въззивния съд в хипотезата на чл. 270, ал. 3 от ГПК,
независимо, че в диспозитива на решението е налице акт за прекратяване на
исковото производство като недопустимо (в този смисъл виж мотивите по
т. 8 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС ). И това е така, защото с нормата
на чл. 274, ал. 2 от ГПК на апелативните съдилища е предоставена
компетентност само в изрично предвидената хипотеза – за инстанционен
контрол само на определения на окръжните съдилища, постановени за първи
път от последните и които попадат в хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ГПК, а не и за касационен контрол на въззивните решения. Именно поради
това и решенията на ВКС като касационна инстанция, с които се обезсилват
решенията на въззивния и първоинстанционния съд и исковото производство
2
се прекратява като недопустимо на осн. чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК, са
окончателни, а не е налице прекратително определение на ВКС, което да се
обжалва пред друг състав на ВКС на осн. чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Противното тълкуване би означавало, че всяко въззивно решение на окръжен
съд, с което е обезсилено първоинстанционно решение на районния съд и
исковото производство е прекратено като недопустимо, дори и да не подлежи
на касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 3 от ГПК, то
ще подлежи на обжалване „определението“ за прекратяване пред апелативния
съд на осн. чл. 274, ал. 2 от ГПК, което не е вярно.
Поради изложеното съдът намира, че настоящото дело следва да се
изпрати по подсъдност на ВКС, който е компетентен да прецени
допустимостта на подадената частна жалба (с оглед цената на иска) и
евентуално нейната основателност.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 108/22г. на ВАпС и ИЗПРАЩА
настоящото дело по подсъдност на ВКС, на осн. чл. 118, ал. 2 от ГПК.
Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред
ВКС в 1-седмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3