Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 24.02.2020 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 647/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, срещу Н.Н.Д., ЕГН **********. с адрес: ***. Твърди се, че по ч.гр.д № 496/2019 г. на Районен съд Елин Пелин е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение. Сочи се, че на 25.04.2014г. между Н.Н.Д. и „Космо България Мобайл“ ЕАД (с настоящо наименование „Теленор България“ ЕАД), с ЕИК ********* е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359899981117 за срок от 12 месеца. На 14.03.2015г. между Н.Н.Д. и „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК ********* е сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359899981117, с което договорните отношения между страните се продължават до 25.04.2017г. На 02.01.2017г. същите страни сключват допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер -359899981117 за срок от 24 месена с абонаментен план ,,Нонстоп 29.99/17.99 Коледа 16“, със стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лв. и с промоционален месечен абонамент в размер на 17,99 лв. Д. не изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер на 49,38 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.12.2016г.- 14.03.2017г. На 03.01.2017г. и по повод последното горепосочено допълнително споразумение с предпочетен номер +359899981117, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с Н.Н.Д. - лизингополучател, договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy S7 Edge 32GB Pink Gold c обща лизингова цена в размер на 1310,77 лв.. платима от лизингополучателя чрез извършване 23 месечни вноски, всяка една в размер на 56,99 лв. По договора за лизинг Д. дължи заплащане на сума в общ размер на 1361,38 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.12.2016г. - 14.05.2017г., както следва: 56,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер, за отчетен период 15.12.2016г. - 14.01.2017г.. начислена във фактура № **********/15.01.2017г.; 56,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер, за отчетен период 15.01.2017г. - 14.02.2017г., начислена във фактура № **********/15.02.2017г.; 56,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер, за отчетен период 15.02.2017г. -14.03.2017г., начислена вън фактура № **********/15.03.2017г.; 50,61 лв. - остатък от лизингова вноска, поради приспадане на предварително направено плащане при сключване на договора за мобилни услуги, за отчетен период 15.03.2017г,-    14.04.2017г., начислена във фактура № **********/15.04.2017г.; 1139,80 лв. - сбор от 19 лизингови вноски в пълен размер, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг, и една лизингова вноска в пълен размер на основание чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг, за отчетен период 15.04.2017г.-14.05.2017г., начислени във фактура № **********/15.05.2017г. Горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури: фактура № **********/15.01.2017г. за отчетен период 15.12.2016г. - 14.01.2017г.. срок за плащане - 30.01.2017г., издадена за сумата от 69.49 лв., от които - 12,50 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +359899981117; 56,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +359899981117; фактура № **********/15.02.2017г., за отчетен период 15.01.2017г. до 14.02.2017г., срок за плащане - 02.03.2017г., издадена за сумата от 75.88 лв.,  от които -18.89 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +359899981117; 56,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +359899981117; фактура № **********/15.03.2017г. за отчетен период 15.02.201 7г. - 14.03.2017г. срок за плащане - 30.03.2017г., издадена за сумата от 74.98 лв., от които: 17,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +359899981117; 56.99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +359899981117; фактура № **********/15.04.2017г. за отчетен период 15.03.2017г. - 14.04.2017г., със срок за плащане - 30.04.2017г., издадена за сумата от 50.61 лв., представляваща неплатен остатък от лизингова вноска за предпочетен номер +359899981117; фактура № **********/15.05.2017г., за отчетен период 15.04.2017г. - 14.05.2017г., със срок за плащане - 30.05.2017г., издадена за сумата от 1671.20 лв., от които: 1139,80 лв. - сбор от лизингови вноски за предпочетен номер +359899981117; 531,40 лв. - неустойка за предпочетен номер +359899981117. Сочи се, че от последната фактурата се претендира само задължението за неплатени лизингови вноски в размер на 1139,80 лв. за предпочетен номер +359899981117. Твърди се, че ответникът не е заплатил задълженията си по допълнително споразумение от 02.01.2017 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359899981117 в общ размер на 49,38 лева за абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.12.2016 г. -14.03.2017 г., както и лизингови вноски по договор за лизинг от 03.01.2017 г. за отчетен период 15.12.2016 г. -14.05.2017 г. за устройство марка SAMSUNG Galaxy S7 Edge 32GB Pink Gold. Иска се да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от: 1410,76 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359899981117 и лизингови вноски по договор за лизинг към него за сочените периоди, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата, както и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н.Н.Д., в който се оспорва основателността на иска. Твърди се, че от приложените писмени доказателства не ставало ясно как са определени претендираните суми за плащане, както и как е изчислена дължимата мораторна лихва за забава и съответната начална дата. Твърди се, че фактурите са частни документи, поради което не следва да приемат като доказателство за отразените суми. Правят се възражения за изтекла давност и за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът не се представлява.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от договор за мобилни услуги от 25.04.2014 г., че същият е сключен между страните за SIM карта с програма Generation Globul 13,99 с предпочетен номер +359899981117 за първоначален срок на договора 12 месеца при общи условия. От ответника е подписано приложение – ценова листа за частни клиенти от 25.04.2014 г. С допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 14.03.2015 г. за номер +359899981117 страните са договорили абонаментен план Резерв Стандарт с стандартен месечен абонамент 99,99 и промоционална месечна такса от 29,99 лева за първите 24 месеца. От ответника е подписано приложение – ценова листа за частни клиенти от 14.03.2015 г. С допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 02.01.2017 г. за номер +359899981117 страните са договорили абонаментен план за срок от 24 месена абонаментен план ,,Нонстоп 29.99/17.99 Коледа 16“, със стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лв. и с промоционален месечен абонамент в размер на 17,99 лв. От ответника е подписано приложение – ценова листа за частни клиенти от 02.01.2017 г.

С приложение 1 от 03.01.2017 г. към допълнително споразумение е сключен договор за лизинг, с който ищецът-лизингодателят предоставя ответника-лизингополучател за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy S7 Edge 32GB Pink Gold c обща лизингова цена в размер на 1310,77 лв.. платима от лизингополучателя чрез извършване 23 месечни вноски, всяка една в размер на 56,99 лв., дължими според вписан погасителен план в периода от 03.02.2017 г. до 03.12.2018 г., а след изтичане на срока на договора лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното устройство, като подпише договор за изкупуване най-малко 10 дни преди изтичането му и след плащане на допълнителна сума от 56,99 лв. Ответникът е издал заповед на заповед на 03.01.2017 г. в полза на ищеца за сума в размер на 1310,77 лв. с отбелязване предявен за плащане на 03.01.2017 г. Уговорено е в чл. 12, ал. 1 от договора, че в случай на неизпълнение на задължение за плащане от страна на Лизингополучателя, Лизингодателят има право, в съответствие с разпоредбите на договора, настоящите Общи условия и действащото законодателство:-с писмено уведомление до Лизингополучателя да се откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по договора и тези Общи условия, и/или-да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг, дължими и платими, и/или-да поиска връщане на вещите и да удовлетвори вземането си и чрез продажба, прехвърляне или последващо отдаване на лизинг на вещите, и/или-принудително да удовлетвори вземането си. Според чл. 12, ал. 2 от договора месечните вноски и другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключен/сключени от Лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания.

Представени са общи условия на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги (в сила от 10.09.2010 г. и последно изменени на 30.04.2016 г.).

Представени са издадените от ищеца фактури от 15.01.2017 г., 15.02.2017 г., 15.03.2017 г., 15.04.2017 г., 15.05.2017 г., както следва: фактура № **********/15.01.2017г. за отчетен период 15.12.2016г. - 14.01.2017г.. срок за плащане - 30.01.2017г., издадена за сумата от 69.49 лв., от които - 12,50 лв., задължения за предходен период за абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +359899981117; 56,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +359899981117; фактура № **********/15.02.2017г., за отчетен период 15.01.2017г. до 14.02.2017г., срок за плащане - 02.03.2017г., издадена за сумата от 75.88 лв.,  от които - 18.89 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +359899981117; 56,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +359899981117; фактура № **********/15.03.2017г. за отчетен период 15.02.201 7г. - 14.03.2017г. срок за плащане - 30.03.2017г., издадена за сумата от 74.98 лв., от които: 17,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +359899981117; 56.99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +359899981117; фактура № **********/15.04.2017г. за отчетен период 15.03.2017г. - 14.04.2017г., със срок за плащане - 30.04.2017г., издадена за сумата от 50.61 лв., представляваща неплатен остатък от лизингова вноска за предпочетен номер +359899981117 след приспадане на отстъпка -6,38 лева; фактура № **********/15.05.2017г., за отчетен период 15.04.2017г. - 14.05.2017г., със срок за плащане - 30.05.2017г., издадена за сумата от 1671.20 лв., от които: 1139,80 лв. - сбор от лизингови вноски за предпочетен номер +359899981117; 531,40 лв. - неустойка за предпочетен номер +359899981117.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД са допустими. Срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на 28.06.2019 г., а на 04.09.2012 г. е подадено възражение срещу заповедта.

В тежест на ищеца е да докаже вземанията си по основание и размер, а именно: между страните съществуват твърдените договорни отношения, предоставяне на твърдените услуги, наличие на задълженията си по допълнително споразумение от 02.01.2017 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359899981117 в общ размер на 49,38 лева за абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.12.2016 г. -14.03.2017 г., както и лизингови вноски по договор за лизинг от 03.01.2017 г. за отчетен период 15.12.2016 г. -14.05.2017 г. за устройство марка SAMSUNG Galaxy S7 Edge 32GB Pink Gold. В тежест на ответника е да докаже, че е платил задълженията си.

Неоснователни са възраженията на ответника за неяснота относно претендираните суми и дължимата мораторна лихва за забава. Вземанията са достатъчно ясно конкретизирани в исковата молба, а по делото не са предявени искове за мораторна лихва за забава.

Не се спорно между страните по делото, а и от събраните доказателства се установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги от 25.04.2014 г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 14.03.2015 г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 02.01.2017 г. и договор за лизинг от 03.01.2017 г. Ето защо съдът приема за установено, че между страните са налице облигационни отношения, по силата на които ищецът е поел задължението да предоставя на ответника, в качеството му на потребител, мобилни услуги, при насрещното задължение на последния да заплаща ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги и лизингови вноски. Ответникът не е представил нито в срока по чл. 131 ГПК, нито в хода на производството писмени доказателства, че е заплатил задълженията си.

Представените по делото и неподписани от ответника фактури, като частни и едностранни документи на основание чл. 180 ГПК имат единствено формална доказателствена сила, относно факта, че изявленията които се съдържат в тях са направени от техните автори. Няма данни ответникът да е приел изпълнение на договорните задължения за доставяне на далекосъобщителни услуги или съответно да е признал задълженията си за заплащане на тяхната стойност. Ищецът не ангажира доказателства за редовността на вписванията в счетоводните си книги чрез съдебно-счетоводната експертиза. От ищеца въпреки указаната доказателствена тежест по чл. 154 ГПК не са ангажирани други доказателства, поради което съдът намира за недоказани претендираните суми за абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.12.2016 г.-14.03.2017 г., респективно искът в тази част следва да бъдат отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ищецът е предоставил на ответника с договора за лизинг от 03.01.2017 г. мобилен апарат SAMSUNG Galaxy S7 Edge 32GB Pink Gold, като с положените си подписи същият е декларирал, че му е била предадена годна за употреба вещ (мобилно устройство), която отговаря на съответните технически характеристики. С договора мобилното устройство е предоставено за ползване срещу месечно възнаграждение в размер на определени лизингови вноски по описания в договорите погасителен план, които е следвало да се заплащат от лизингополучателя. По делото не се твърди и не се представят доказателства, че ответникът не е получил мобилното устройство, поради което следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 ТЗ, а устройството е било прието без забележки. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по договора за лизинг, а именно - че е заплатил месечните вноски за лизинга на мобилното устройство. Няма наведени доводи и ангажирани в тази връзка доказателства, от които да се направи извод, че ответникът е върнал мобилното устройство, поради което следва да се приеме, че е останал държател на същото. Именно поради неизпълнение на задължението си по договора за лизинг и на основание чл. 12, ал. 1 от договора за лизинг ответникът дължи неплатените лизингови вноски от цената на мобилния апарат в общ размер от 1361,38 лева.

Неоснователни са възраженията на ответника за изтекла погасителна давност. Приложимата давност в случая съобразно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, вр. чл. 345 от ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД е тригодишна. Видно е от погасителния план, включен в договора за лизинс, че най-старите претендирани вземания за лизингови вноски са с падеж на 03.02.2017 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 19.06.2019 г. т. е. не е възможно да е изтекла минималната тригодишна погасителна давност.

Ето защо исковата претенция следва да бъде уважена в частта за лизингови вноски в общ размер от 1361,38 лева и отхвърлена до пълния предявен размер от 1410,76 лева като неоснователна и недоказана.

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК и мотивите към нея, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Ищецът е направил следните разноски по делото: 28,22 лева за държавна такса в заповедното производство; 360 лева за платено в брой на 10.06.2019 г. адвокатско възнаграждение в заповедното производство; 28,22 лева за държавна такса в исковото производство; 328,75 лева за платено в брой на 08.01.2020 г. адвокатско възнаграждение в исковото производство, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъдат осъден да ги заплати на ищеца сумата от 719,10 лева, разноски съразмерно с уважената част от иска. Неоснователни са възраженията за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, тъй като отговаря на  фактическата и правна сложност по делото, като е близо до минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се отбележи, че според чл. 7, ал. 7 от същата наредба в производствата за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми т. е. минималното адвокатско възнаграждение в заповедното производство също е 300 лева.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Н.Н.Д., ЕГН **********. с адрес: ***, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от: 1361,38 лв. (хиляда триста шестдесет и един лева и тридесет и осем стотинки), представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от 03.01.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на  вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 1410,76 лева.

ОСЪЖДА „Н.Н.Д., ЕГН **********. с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от: 719,10 лв. (седемстотин и деветнадесет лева и десет стотинки), разноски съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: