Присъда по дело №6524/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 15.04.2022г. ПО НОХД № 6524/2021 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ДЕСЕТИ СЪСТАВ
Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу
М.А.А., ЕГН: ********** за това че на 02.10.2020 г. в гр. Пловдив е отнела
чужди движими вещи – сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, собственост на
„Старт 3-2017“ ЕООД, ЕИК: ***, от владението на М.К.Д., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила - престъпление
по чл. 198, ал. 1 от НК.
Производството по делото е протекло по общия ред.
В хода на съдебните прения представителят на РП-Пловдив поддържа
повдигнатото обвинение, прави свой анА.з на събраните доказателства, като
намира, че въз основа на тях по безспорен и несъмнен начин се установява, че
от обективна и субективна страна подсъдимата е осъществила състава на
процесното престъпление. Предлага съдът да определи наказание при
условията на чл. 54 от НК, ориентирано към минимума, което да бъде
отложено с изпитателен срок от 3 години. Посочва, че следва да бъде
приспаднато времето, през което подсъдимата е била задържана, като по
отношение на веществените доказателства предлага дискът, намиращ се в
кориците по делото, да остане по делото, а паричната сума в размер на 150 лв.
да бъде върната на ощетеното юридическо лице.
Защитникът на подсъдимата в съдебните прения обсъжда събраните
доказателства, като намира, че от тях не може да се изведе извод нито за
нА.чието на употреба на сила, нито за отнемане на чужда вещ. Сочи, че в
случай, че се счете, че е извършено деяние, то същото е малозначително и би
следвало да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, както и че се касае
за неуредени граждански отношения. Сочи, че ако се счете че има някаква
противоправност, то същата с оглед стойността на предмета на
престъплението следва да бъде квА.фицирана като кражба и да се приложи
чл. 218б, ал. 1 от НК, като на подсъдимата да бъде наложено
административно наказание.
Подсъдимата в хода на процеса не дава обяснения. В правото си на
лична защита поддържа изложеното от защитника си. С последната си дума
посочва, че съжалява за това недоразумение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата М.А.А. е родена на **** г. в ***, б., българска гражданка,
със средно-специално образование, работеща, неомъжена, неосъждана
/реабилитирана/, с постоянен адрес в ***, живуща в ***, с ЕГН: **********
На 21.09.2020 г. подс. М.А. започнала работа във фирма „Старт 3 –
1

2017“ ЕООД, като продавач-консултант. Местоработата на подс. А. бил щанд
за парфюми, разположен в магазин „Кауфланд“ в гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ №36. Собственик и управител на посоченото дружество
„Старт 3 – 2017“ ЕООД е св. Д.Д.А., като дружеството било с предмет на
дейност „продажба на парфюми“ и стопанисвало множество търговски
обекти в страната.
След като започнала работа, подс. А. работила няколко дни на обекта в
магазин „Кауфланд“, след което трудовият й договор бил прекратен считано
от 01.10.2020 г. При напускането й подсъдимата провела по телефона
разговор с представител на дружеството – св. А., която й казала, че ще й бъде
заплатено дължимото възнаграждение в близките дни, след като бъдат
изчислени парите, които са й дължими и след като бъдат подписани
съответните документи във връзка с прекратяването на договора. От същата
дата – 01.10.2020 г. като продавач-консултант на щанда за парфюми в
магазин „Кауфланд“ в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №36 била
назначена свид. М.К.Д..
Св. Д. изпълнявала трудовите си задължения на 02.10.2020 г., за времето
от 12:00 часа до 21:00 часа, когато около 16:00 часа подсъдимата А. посетила
щанда за парфюми на фирма „Старт 3 – 2017“ ЕООД, разположен в магазин
„Кауфланд“ в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №36. Същата била взела
решение да вземе парична сума от 150,00 лева от касата на обекта, която сума
считала, че й е дължима за изработеното от нея в периода на трудовия й
договор. В изпълнение на така взетото решение, подс. А. провела разговор със
свид. М.Д., като я информирала за намерението си да вземе парична сума от
150 лева от касата. Последната веднага се обадила по телефона на св. А., пряк
неин ръководител, и я информирала за случващото се. Св. А. изрично й
разпоредила да не предоставя пари на подсъдимата, като настояла да
разговаря лично с нея по телефона. Тогава св. Д. предала телефона на
подсъдимата А., за да разговаря със св. А.. Последната изрично отказала
предоставянето на парична сума от намиращите се в обекта пари. Независимо
от това, подс. А. се насочила към шкаф на щанда за парфюми, за да вземе
паричната сума. Подсъдимата А., заобиколила свидетелката Д., отворила
шкафа, в който се намирА. паричните средства, и взела сумата от 150,00 лева,
след което отново се върнала на щанда. Свид. М.Д., като видяла действията
на подсъдимата и предвид изричните указания на св. А., се опитала да вземе
от подсъдимата взетите от шкафчето пари. Подс. А., от своя страна, я
блъснала леко и издърпала обратно банкнотите от ръцете на свид. Д., за да
преодолее съпротивата й, след което се насочила към намиращия се в близост
изход на обекта. Св. Д. се опитала да я спре, като препречила пътя й, но
подсъдимата я заобиколила и напуснала магазина с взетата от нея сума от 150
лв. Действията на подс. А. били заснети от намиращите се в обекта камери за
видеонаблюдение, като били възприети от св. А. и св. К. (към онзи момент с
фамилия Б.), които наблюдавА. случващото се от камерите от офиса на
фирмата в кв. „Сарафово“ в гр. Бургас. Св. К. подала сигнал на тел.112, като
2

подсъдимата била установена и било образувано досъдебно производство.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка, настоящият състав прие за безспорно и
категорично установена от показанията на разпитаните в хода на
производството свидетели:
М.К.Д. – дадените в съдебно заседание показания и показанията на
свидетелката, дадени пред орган на досъдебното производство и
прочетени при условията на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК,
Ш.Ш.А. – дадените в съдебно заседание показания и показанията на
свидетелката, дадени пред орган на досъдебното производство и
прочетени при условията на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от
НПК,
Р.А.К. (в досъдебното производство с фамилия Б.) – дадените в съдебно
заседание показания и показанията на свидетелката, дадени пред орган
на досъдебното производство и прочетени при условията на чл. 281, ал. 4
вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК,
И.С.А – дадените в съдебно заседание показания и показанията на
свидетеля, дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени
при условията на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК,
К. Н. М. – дадените в съдебно заседание показания и показанията на
свидетеля, дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени
при условията на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК,
Т.В.Л. – дадените в съдебно заседание показания,
Д.Д.А. – прочетените при условията на чл. 281, ал. 1, т. 5 вр. ал. 5 от
НПК показания, дадени пред орган на досъдебното производство,
както и от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства – Протокол за оглед на веществени доказателства от 26.01.2021г. на
диск с надпис “EMTECI CD-R” и надпис „Второ РУ на МВР-Пловдив ДП №
642/2020г.“, с приложени към него снимкови файлове, Протокол за оглед на
веществени доказателства от 26.01.2021г. на диск с надпис „HP DVD+R 4.7
GB Data“, ведно с разпечатки на снимки, справка за съдимост,
характеристична справка, Протокол за доброволно предаване на веществени
доказателства от 12.10.2020г., Протокол за доброволно предаване от
02.10.2020г., Трудов договор № 739 от 21.09.2020г., Извлечение от ТР за
фирма „Старт 3 – 2017“ ЕООД, писмо изх. № 20-15-157/21.03.2022г. от ТД на
НАП-Бургас, ведно със справка актуално състояние на всички действащи
трудови договори за периода от 01.07.2020г. до 30.09.2020г., както и чрез
приобщените чрез оглед веществени доказателства – оптични носители,
находящи се на л. 62 и л. 67 от ДП.
При анА.за на гореизброените доказателства, съдът на първо място
обсъди показанията на св. Д.. Същата е била пряк очевидец на случилото се и
в показанията си предоставя данни за личните си възприятия. Показанията на
3

свидетелката Д. почти напълно се подкрепят от представените видеозаписи от
охранителните камери, на които се наблюдава щандът, където е било
извършено деянието, от влизането на подсъдимата до излизането й от
търговския обект. Съдът не кредитира показанията на свидетелката
единствено в частта, в която същата сочи, че подсъдимата я е избутала с ръце,
за да стигне до касата, като в тази част същите се явяват не особено
убедителни. В показанията й, дадени пред орган на досъдебното
производство, свидетелката сочи „русата жена ме избута с ръце и се добра
до шкафчето с парите“. Тук следва да се уточни, че от доказателствата по
делото безспорно се установява, че „русата жена“ е подсъдимата – това е
видно както от показанията на св. Д., посочваща, че лицето е с име „М.“ и
преди е работила на същото работно място, така и от показанията на св. А. –
сочеща, че е разговаряла по телефона и на клиповете е видяла подсъдимата
А., и от показанията на св. А., установил лицето като подсъдимата и приел с
протокола за доброволно предаване отнетата сума.
Същевременно обаче в показанията, дадени пред съда, свидетелката Д.
не посочва конкретно действие, което да сломи съпротивата й, от страна на
подсъдимата, което изрично да е било извършено преди взимането на парите
от подсъдимата от шкафа – „госпожата дойде и бръкна в касата, аз се
опитах да я спря, за да не вземе парите, тя леко ме бутна и тръгна да бяга“,
„аз се опитах да й попреча да вземе парите, но тя ме избута “. След
прочитането на показанията на свидетелката, дадени пред орган на
досъдебното производство, същата уточнява, че не си спомня дА. е била
избутана от подсъдимата, преди последната да вземе парите от шкафчето,
като си спомня, че е била избутана само веднъж, когато подсъдимата е
тръгнала да взима парите от ръцете й. Видно и от приобщените записи е, че
при първоначалното насочване на подсъдимата към шкафа, лицето, намиращо
се на щанда - св. Д., не извършва действия, които да възпрепятстват русата
жена да отвори шкафа и да вземе намиращите се вътре вещи, нито се
установява тя да изблъсква по някакъв начин св. Д.. Поради това и от
фактическа страна съдът не прие да е имало действия по избутване от страна
на подсъдимата при насочването й към шкафчето с пари.
В останалата част обаче показанията на св. Д. са напълно убедителни,
логични, последователни и най-вече кореспондиращи с приобщения по
делото видеозапис. Видно от същия е как на първо място подсъдимата след
вземането на парите от шкафа заобикаля св. Д., която неуспешно посяга с
ръката си към нея в опит да вземе вещите от ръцете й, както и как заобикаля
подсъдимата, за да мине от другата й страна. Виждат се на записа и
неопределени движения на ръцете на двете жени, което също кореспондира с
посоченото от свидетелката, че се е опитала да запази паричната сума същата
да не бъде взимана, но не е успяла, доколкото подсъдимата, макар и леко, я е
избутала и е взела парите от ръцете й. Обстоятелството, че свидетелката се е
противопоставила на взимането на парите, но съпротивата й е била сломена
чрез използването на физическа принуда, напълно се подкрепя и от логичния
4

й опит с оглед посоченото от нея несъгласие и нежелание парите да бъдат
взети от подсъдимата, да се опита да възпрепятства напускането й от обекта
чрез поставянето на тялото си по начин, препречващ пътя на подсъдимата към
изхода, виден на видеозаписа. Същото се подкрепя и от многократните й
измествания в този момент, доказващи стремежа й доколкото е възможно да
блокира излизането на подсъдимата, които в крайна сметка са се оказА.
недостатъчни.
Следва да се посочи, че не се приема за основателно възражението на
защитника, че св. Д. се е явила заинтересовано лице, доколкото същата се
установи да е работила в изключително кратък период от време за ощетеното
юридическо лице, а от друга страна се установява, че в по-голямата си част
показанията й кореспондират както със записите от охранителните камери,
така и с останА.те събрани в хода на процеса доказателства.
От показанията на св. А. се установява, че от страна на работодателя е
липсвала конкретна уговорка подсъдимата да отиде на процесната дата в
обекта, за да вземе парична сума за изработеното от нея. Показанията на
свидетелката са логични, доколкото същата изяснява за нА.чието на
процедура, при която следва да се подпишат документите покрай
прекратяването на договора и изчисляването на дължимото възнаграждение в
зависимост от изработеното и незаплатено до момента такова и едва след
това предаването на дължимата парична сума. Същите се явяват и логични,
доколкото при така посочената процедура, пари от работещите на обекта
могат да бъдат взети от касата само след разрешение от съответно лице, като
по този начин се гарантира сигурността на работодателя, че няма да се стигне
до нерегламентирано движение на парични средства, излизащи непрестанно
от касата на обекта. Същата процедура описва и св. К.. Показанията на св. А.
кореспондират и с показанията на св. Д., която също посочва, че при
разговора по телефона на 02.10.2020г. не й е било дадено разрешение да
остави подсъдимата да вземе сумата, която е считала, че й се дължи.
Показанията на св. А. кореспондират и с показанията на св. Л., които
също се кредитират от съда като убедителни и изразяващи личните му
впечатления. Същият свидетел единствено посочва, че е бил свидетел на
нА.чен разговор по телефона между подсъдимата и служителка във фирмата,
като от съдържанието на същия се установява, че е следвало да се изчисли
точно дължимото и едва след това подсъдимата да иде да вземе сумата.
Свидетелят не посочва точна дата (посочва след 1-2 дни, което е напълно
неконкретизирано), на която подс. А. е следвало да се яви, за да вземе парите
си, нито техния размер, което подкрепя казаното от св. А., че получаването на
сумата е следвало да стане само след изпълнението на посочената от нея
процедура във връзка с прекратяването на договора.
Свидетелката А. дава данни и по отношение на видяното от нея на
камерите, като в съдебно заседание първоначално посочва, че не е видяла
подс. А. да взима пари от касата, нито да има блъскане. Впоследствие, след
5

прочитане на показанията на свидетелката, дадени пред орган на досъдебното
производство, същата потвърждава, че прочетеното, в което посочва, че е
видяла как подсъдимата взима пари и блъска св. Д., отговаря на истината,
като с оглед на изминА.я дълъг период от време не си спомня всичко. Във
връзка с тези въпроси, съдът кредитира прочетените показания на св. А., по
отношение на отнетата сума, доколкото същите се явяват потвърдени от нея с
дадено логично обяснение защо първоначално пред съда е посочила
обратното, а едновременно с това и кореспондират както на казаното от св.
Д., така и на приобщения видеозапис от охранителните камери. По отношение
на посоченото от нея избутване, съдът вече разясни при анА.за на
показанията на св. Д. защо не приема от фактическа страна такова да е било
осъществено преди вземането на парите от шкафа.
По отношение на посоченото от св. А. за това кога е бил прекратен
трудовият договор с подсъдимата, видно е както от показанията на св. А., така
и от писмо изх. № 20-15-157/21.03.2022г. от ТД на НАП-Бургас, че същото е
било прекратено не както сочи свидетелката на 02.10.2020г., а на 01.10.2020г.,
като такова е било и твърдението в обвинителния акт. В тази част показанията
на св. А. не се кредитират, но описаното противоречие няма как да доведе до
цялостно дискредитиране на показанията й, доколкото касае разлика от 1 ден
за обстоятелство, лесно установимо с писмени документи.
От показанията на св. К. също липсват данни от страна на работодателя
да е била нА.чна конкретна уговорка подсъдимата да отиде на процесната
дата в обекта, за да вземе парична сума, като свидетелката сочи, че лично тя
не е давала такова разрешение. Свидетелката посочва, че е наблюдавала
случилото се на камерите, като е сигурна, че е имало изблъскване от страна на
подсъдимата, както и че св. Д. се е опитала да се възпротиви на вземането на
парите, доколкото същите се явяват нейна отговорност. Съдът кредитира
показанията на св. К., същите се подкрепят както от показанията на св. А. и
св. Д. и записите от охранителните камери, така и от дискът, на който е
възпроизведен запис от проведен разговор с „Национална система 112“ и св.
К.. Единствено съдът не кредитира частта от прочетените показания, дадени
пред орган на досъдебното производство, че избутването е станало преди
вземането на парите от касата, по изложените вече съображения.
От показанията на св. А. се установява, че още на датата на деянието
подсъдимата е била установена, като същата е върнала паричната сума в
размер на 150 лв. Същото кореспондира и с Протокола за доброволно
предаване от 02.10.2020г.
Показанията на св. М. се явяват производни, същите единствено
възпроизвеждат казаното му от св. Д., като между първичните показания на
св. Д. и производните показания на св. М. липсват съществени противоречия
по отношение на авторството и механизма на деянието и размера на отнетата
парична сума.
От писмените доказателства - Трудов договор № 739 от 21.09.2020г.,
6

писмо изх. № 20-15-157/21.03.2022г. от ТД на НАП-Бургас, ведно със справка
актуално състояние на всички действащи трудови договори за периода от
01.07.2020г. до 30.09.2020г., както и от прочетените показания на св. А., се
установяват датите, на които св. А. е работила на обекта. От извлечението от
ТР за фирма „Старт 3 – 2017“ ЕООД се установява предметът на дейност на
дружеството. По отношение на твърдяното от защитника на подсъдимата, че
от справката за действащи трудови договори за периода от 01.07.2020г. до
30.09.2020г. се установявало, че дружеството било некоректен работодател,
същият извод няма как да бъде направен на база броят сключени и
прекратени трудови договори за съответния период. Така например се
установява, че св. Д. е работила едва няколко дни (съгласно писмото от ТД на
НАП – Бургас – 5 дни), като е напуснала обекта не защото работодателят е
бил некоректен, нито защото не й е заплащал дължимите суми.
Същевременно коректността на ощетеното юридическо лице спрямо всичките
му работници остава извън предмета на делото, като за процеса от значение
са единствено отношенията на дружеството и подсъдимата.
По отношение на размера на отнетата парична сума, св. Д. в
показанията си, дадени пред орган на досъдебното производство, посочва, че
подсъдимата й е посочила, че й се дължи сумата от 150 лв., която е дошла да
си вземе, както и че си е тръгнала след като ги е взела. Св. А. също сочи, че
св. Д. й е посочила, че взетата сума е в размер на 150 лв. Посоченият размер
кореспондира и с Протокола за доброволно предаване от 02.10.2020г., видно
от който подсъдимата е предала на органите на разследването сумата от 150
лв., поради което и с оглед на посоченото, предметът на престъплението се
явява безспорно установен по размер.
Съдът кредитира съдържанието на приобщените по делото видеозаписи,
които са случайни по своя характер, създадени от охранителните камери на
мястото на извършване на нарушението. Те си кореспондират и в основната
си част с показанията на свидетелката Д., която е била на мястото на
инцидента. Кредитира се и съдържанието на дискът със запис от телефон 112,
който кореспондира с посоченото от св. К..
Обсъдените по-горе доказателства и доказателствени средства,
приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената
фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите
събития и по какъв начин съответните лица са придобили собствени
възприятия, като по този начин пряко установяват обстоятелствата, както във
връзка със съставомерните признаци на процесното престъпление – дата,
място, механизъм, така и с авторството на деянието.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че
всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по
чл.198 ал.1 от НК са нА.це по отношение на М.А.А., ЕГН: ********** за това
7

, че на 02.10.2020 г. в гр. Пловдив е отнела чужди движими вещи – сумата от
150 /сто и петдесет/ лева, собственост на „Старт 3-2017“ ЕООД, ЕИК: ***, от
владението на М.К.Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребила за това сила - престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
НА.це са съставомерните признаци от обективна страна на
престъплението по чл. 198 НК- подсъдимата е прекъснала фактическата и
разпоредителна власт на владелеца на инкриминираните вещи - св. Д., като
след напускането си от обекта е установила своя собствена фактическа власт,
с което деянието се явява довършено. В случая се касае за пряко
посегателство върху чуждото имущество – паричната сума, намираща се в
обекта.
Промяната във фактическата власт върху инкриминираните вещи е
извършена без съгласието както на техния владелец – свидетелката Д., така и
на техния собственик – дружеството „Старт 3-2017“ ЕООД. За сломяването на
съпротивата на владелеца Д. е била упражнена физическа сила при
отнемането на сумата от ръцете й и избутването й.
НА.це е изискуемата функционална връзка между двата акта,
образуващи изпълнителното деяние на престъплението грабеж –употребата на
физическа принуда е било функционално подчинено на поставената цел да се
отнемат противозаконно инкриминираните вещи от техния владелец, като
същата е била използвана именно с оглед сломяване на съпротивата на св. Д.
и с оглед целта на подсъдимата да установи трайна фактическа власт върху
вещите.
НА.це е и специфичният елемент от обективна страна-
инкриминираните вещи да са чужди за подсъдимата. В тази връзка не се
споделят възраженията на защитника на подсъдимата, че в случая не се е
касаело за чужди вещи. Както вече се посочи, от фактическа страна се
установи, че подсъдимата не е имала конкретна уговорка да вземе точно
конкретната сума пари и точно в конкретния ден от касата в обекта. От
разпитите на свидетелката А. се установи, че работодателят е щял да заплати
дължимото възнаграждение, след като се подготвят документите във връзка с
напускането на подсъдимата. От друга страна св. К. също сочи, че вземането
на пари е възможно само след изрично позволение, доколкото същите следва
да бъдат описани от момичето на смяна и момичето, вземащо парите и няма
как да същото да бъде извършвано самоволно. В случая подс. А. е взела
парите изцяло по собствена воля, без позволение и без да се съобрази с
уговорката, която са имА. с работодателя си, че ще получи парите след като
бъдат оформени документите по напускането й и след изчисляването на
дължимото й възнаграждение, при това при изричното възражение от страна
на служителката св. А. и при съпротивата на св. Д. подсъдимата да взима
парите. На следващо място, посочената сума от 150 лв. е твърдяна от
подсъдимата като дължима й за отработеното от нея, но към момента на
извършване на деянието е липсвало насрещно волеизявление на работодателя
8

именно това да е било изработеното от нея и незаплатено й възнаграждение.
В тази връзка би могло да се говори за неуредени гражданскоправни
отношения между страните само в случай, че искането на подсъдимата не е
удовлетворено от работодателя й и същата е предявила претенцията си по
съответния гражданскоправен ред. Настоящият случай обаче изобщо не е
такъв, доколкото подсъдимата въобще не е предявявала претенцията си по
какъвто и да е ред, а пряко е посегнала върху чуждото имущество - сумата
пари, при това при нА.чие на отказ от представител на дружеството и
намиращото се на мястото лице – св. Д..
Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Подсъдимата
е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
настъпването на общественоопасните му последици и пряко е желаела това.
Подсъдимата ясно е съзнавала, че както владелецът им – св. Д., не е съгласна
да предостави фактическата власт върху вещите, така и собственикът им –
ощетеното юридически лице, чрез служителката му св. А., се е
противопоставило, но въпреки това е желаела да ги присвои, като употреби
физическа сила за сломяване на съпротивата на владелеца им – св. Д..
Присвоителното намерение на дееца се извлича от посоченото от св. Д. и св.
А., че подсъдимата е отнела паричната сума с намерението да ползва същата
като нейна, доколкото се явявала по нейни думи изработено и дължимо й се
трудово възнаграждение, което е отишла, за да вземе.
Съдът намира, че в случая не се явява приложим чл. 9, ал. 2 от НК.
Обществена опасност на деянието съществува, като същата се изразява на
първо място в накърняване на обществените отношения, свързани със
законосъобразното упражняване на правото на собственост от страна на
работодателя. С процесното деяние накърнен се явява и още един обект на
обществени отношения – правото на свободно формиране на воля от страна
на св. Д., която е била принудена чрез използването на сила, да направи нещо
противно на волята й, а именно – въпреки съпротивата й да търпи
подсъдимата да вземе процесната парична сума от владението й и да напусне
търговския обект, което впоследствие би могло да доведе до ангажиране на
нейната отговорност в отношенията й с работодателя й. Накърняването на
тези обекти на защита предпоставя извод за обществена опасност на
деянието, която не се явява незначителна.
Доколкото се установява да са нА.це всички съставомерни елементи на
престъплението „грабеж“, неприложим се явява чл. 218б от НК.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 198, ал.1 НК е предвидено наказание от три до
десет години „лишаване от свобода“.
При преценка за конкретния размер на наказанието, съдът отчете
нА.чни многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Такова се явява на
първо място ниският предмет на отнетото – сума в размер на 150 лв., който се
9

явява около 4 пъти по-нисък от размера на минималната работна заплата (към
момента на извършване на деянието). На следващо място, отчете се и ниският
интензитет на упражнената спрямо пострадалата Д. физическа принуда. Като
смекчаващо обстоятелство съдът отчете и фактът, че подсъдимата е върнала
отнетата сума пари още в същия ден на органите на разследването, видно от
протоколът за доброволно предаване. При определянето на наказанието съдът
обсъди и подбудите за извършването му, а именно – представата на
подсъдимата, че отнетото би обезщетило незаплатеното и дължимо й се
трудово възнаграждение, поради което и не е нА.чно типичното и много по-
укоримо безпричинно посягане над чуждата собственост. Като смекчаващо
обстоятелство съдът отчете и обстоятелството, че подсъдимата има две деца.
Следва да се посочи, че няма как съдът да отчете като смекчаващо
обстоятелство твърдяното от защитника в пренията, че отнетата сума е
трябвала на подсъдимата по спешност с оглед заболяването на сина й,
доколкото такива доказателства, надлежно приобщени по реда на НПК, по
делото липсват, а същевременно събирането на доказателства за
установяването на такъв факт не е и било поискано в хода на съдебното
следствие.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете предходната съдимост на
подсъдимата. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от справката й за
съдимост, същата се явява реабилитирана на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от
НК за извършеното от нея престъпление, за което е осъдена с Определение №
60/14.07.2015г. по НОХД № 332/2015г. по описа на РС-Карлово, поради което
и същото не бе отчетено от съда при индивидуА.зиране на наказанието.
Същевременно обаче, по отношение на второто извършено от нея
престъпление, за което е осъдена по НОХД № 6290/2018г. по описа на РС-
Пловдив с Определение № 865/10.10.2018г. й е наложена глоба в размер на
250 лв. Реабилитацията по него на основание чл. 88а, ал. 1 от НК би
настъпила след изтичане на 2-годишен срок от заплащането на глобата на
основание чл. 88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК. Такава обаче би настъпила
само в случай, че подсъдимата в този срок не е извършила ново умишлено
престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание „лишаване
от свобода“. Тъй като глобата по това осъждане е била заплатена на
10.10.2018г., то и реабилитацията би следвало да настъпи на 10.10.2020г.
Същевременно в хода на настоящото производство, се установи подсъдимата
да е извършила умишлено престъпление от общ характер, наказуемо с
лишаване от свобода – престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК, като същото е
извършено на дата 02.10.2020г., т.е. преди да е изтекъл срокът за
реабилитиция по предходното осъждане. Поради това и макар подсъдимата да
се води реабилитирана (доколкото липсва влязла в сила присъда за
процесното деяние), осъждането по НОХД № 6290/2018г. по описа на РС-
Пловдив следва да бъде отчетено при определянето на наказанието по
настоящото дело, включително в случаите когато би се явило пречка за
прилагане на някои от институтите на общата част на НК (например
10

институтът на условното осъждане).
При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства настоящият
състав споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуА.зацията на
наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката
между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението на
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само
техният брой, но и тяхната специфика.
С оглед на изложеното, съдът счете, че при констатираните
гореизброени многобройни смекчаващи обстоятелства и особено с оглед на
мнението на настоящия състав, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание, в размер на 3 години „лишаване от свобода“, в настоящия случай
се явява несъразмерно тежко, счете, че наказанието на подсъдимата А. ще
следва да се наложи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
При обсъждането на конкретния размер на наказанието, с оглед на
посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и обществената опасност
на дееца, съдът счете, че най-справедливо би се явило наказание „лишаване
от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца.
Според съда, така определеният размер на наказанието съответства на
степента на обществена опасност на деянието и дееца, като така наложеното
наказание в най-пълна степен ще съдейства за постигане целите както на
генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно
да се засягат правата на подсъдимата.
Съдът съобрази, че в случая са нА.це предпоставките на чл. 66, ал. 1 от
НК за отлагане на изпълнението на наложеното наказание „лишаване от
свобода“. На първо място, определеното наказание „лишаване от свобода“ е
до три години, а именно - една година и шест месеца. На следващо място,
подсъдимата не е била осъждана на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер (за деянието, за което е осъдена по НОХД № 332/2015г. по
описа на РС-Карлово е настъпила реабилитация по право, а по НОХД
№ 6290/2018г. по описа на РС-Пловдив не й е било налагано наказание
„лишаване от свобода“). На трето място, настоящият състав намери, че с
оглед конкретната обществена опасност на извършеното и на подсъдимата, за
постигане на целите на наказанието и най-вече за поправянето й, не е
наложително да изтърпи така определеното наказание. Поради това и съдът
счете, че в случая следва да се приложи чл. 66 от НК, като изпълнението на
така наложеното наказание бъде отложено с изпитателен срок.
По отношение на размера на изпитателния срок, съдът отчете, че при
нА.чната предходна съдимост на лицето за престъпление против
собствеността, при накърняването с настоящото деяние на няколко обекта на
обществени отношения (доколкото грабежът е съставно престъпление), и
11

отчитайки времето от предходното осъждане до извършването на настоящото
деяние – по-малко от 2 години, изпитателният срок не следва да бъде
определян в минималния размер от три години, а следва да се определи за
срок от 4 години, който срок в настоящия случай би се явил достатъчна
гаранция, че подсъдимата не би извършвала други престъпления за този
период под страх от реално изпълнение на наказанието, наложено по
настоящото дело.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК следва да се приспадне от
така определеното и наложено на подсъдимата М.А.А. наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година и шест месеца времето, през което същата
е бил задържана по чл.63, ал.1 от ЗМВР на 02.10.2020 г., като един ден
задържане се зачете за един ден лишаване от свобода.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ
Следва вещественото доказателство – сумата от 150 лева, находяща се
при домакина на Второ РУ при ОДМВР – Пловдив, да се предаде на
дружеството „Старт 3 – 2017“ ЕООД, ЕИК: ***, след влизане на присъдата в
сила.
Следва веществените доказателства – 2 /два/ броя оптични носители,
находящи се в кориците на делото, да останат по делото до изтичане на срока
му за съхранение.
На основание чл.189, ал.3 от НПК следва да се осъди подсъдимата
М.А.А. да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив в полза на ВСС
сумата от 130 /сто и тридесет/ лева, представляваща направените разноски в
хода на съдебното производство.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
12

Номер на акта:	86
Дата:	15 април 2022 г.
Съдия:	Светослав Николаев Узунов

Дело:	20215330206524
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 октомври 2021 г.

Присъда по дело №6524/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите