Присъда по дело №333/2021 на Апелативен съд - София

МОТИВИ НА ПРИСЪДА ПО В.Н.О.Х.Д № 333/21 г. на САС, НО, 2. състав

С присъда (без номер) от 3.10.2016 г. на Софийски градски съд (СГС), Наказателно
отделение, 33. състав, постановена по н.о.х.д. № 3685/15 г. подсъдимият Г. И. И. е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК – за
това, че на 2.4.2014 г., около 21:20 ч., в гр. София, по бул. „Симеоновско шосе“ с посока на
движение от ул. „Никола Габровски“ към бул. „Г.М.Димитров“, в района срещу № 1,
разклона за Ловен парк „Витоша“, при управление на моторно превозно средство лек
автомобил „Мерцедес“, с рег. № ********, нарушил правилата за движение по чл. 37, ал. 1.,
изр. 1. от Закона за движение по пътищата (ЗдвП), с което по непредпазливост причинил
смъртта на Ю. Д. Г. - и при условията на чл. 54, ал. 1 НК е осъден на лишаване от свобода
за срок от две години, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от четири години, и
на лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. С присъдата подсъдимият е
оправдан по обвинението за нарушаване на правилата за движение, визирани в разпоредбите
на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и на чл. 63, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на закона за
движението по пътищата (ППЗДвП). С присъдата подсъдимият е осъден да заплати
деловодните разноски по делото. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства,
постановявайки отнемането на 5 броя таблетки с наркотични вещества в полза на
държавата.
Срещу присъдата са постъпили въззивни жалби от защитника на подсъдимия Г. И.
И., от повереника на частния обвинител К. К. Ц. и от повереника на частния обвинител Д. З.
Г..
С въззивната жалба и допълнението й, депозирани от повереника на частния
обвинител – адвокат А. Н., се иска осъждането на подсъдимия и за допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 4 ППЗДвП. Претенцията е аргументирана с твърдение, че
съдът неправилно отказал да кредитира частта от протокола за оглед, в която било отразено
наличието на пътна маркировка М 4 в участъка на местопроизшествието, доверявайки се
вместо това на 4 броя писма от СО Д „Транспортна инфраструктура“ и приемайки въз
основа на последните, че маркировката била М 3. Повереникът счита, че левият завой е бил
забранен и подсъдимият е нарушил посоченото правило за движение. Другото недоволство
на частното обвинение касае приетото за установено от първата инстанция съпричиняване
от страна на починалия Ю. Г., мотивирано с извод за това, че той бил под въздействие на
психоактивното вещество марихуана, че не е имал съответната правоспособност за
управление на мотоциклет с тази мощност и че се е движил с висока скорост. Повереникът
счита, че както експертните заключения, така и разясненията на вещите лица не установяват
факта, че пострадалият е бил повлиян от марихуаната, доколкото няма медицински метод,
който да установи какво минимално количество може да окаже ефект върху централната
нервна система. Що се отнася до превишената скорост, адвокат Н. не определя като
релевантен за настъпването на произшествието този факт и счита, че той би имал някакво
значение само при положение че подсъдимият не бил извършил ляв завой на забранено
място. Претенцията, отправена към САС, е за изменение на мотивите, а също и за
осъждането на подсъдимия за нарушаването на правилото и на чл. 63, ал. 2, т. 4 ППЗДвП.
С въззивната жалба на адвокат Х. Х., действащ като повереник на частния
обвинител Д.Г., се иска влошаване на положението на подсъдимия чрез увеличаване на
наложеното наказание. В допълнението са развити подробни съображения (идентични по
смисъл с тези от въззивната жалба на другия частен обвинител), съобразно които
пострадалият нямал съпричинителен принос, а единствено поведението на подсъдимия
обусловило настъпването на произшествието, тъй като той допуснал няколко флагрантни
нарушения, сред които и това, за което неправилно бил оправдан.
С въззивната жалба и допълнението към нея, подадени от адвокат Я. Н.,
защитник на Г.И., се иска отмяна на съдебния акт в осъдителната му част и постановяване
на нов, с който подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан, алтернативно, – с който
наказанието да бъде намалено. Поддържа се нарушение на материалния закон, намерило
1

израз в неправилния, по виждане на защитника, извод, че подсъдимият имал обективна
възможност да възприеме и оцени като опасност движещия се с извънредно висока скорост
за градски условия мотоциклетист. В подкрепа на застъпеното се сочат показанията на
свидетелите З. и М., които установявали, че пострадалият се е придвижвал с много голяма
скорост, която изненадала и стресирала и самите тях. В същата връзка се изтъква и
обективно установения факт, че свидетелят З. е спрял автомобила си преди мястото на
удара, което било красноречиво за извод, че подсъдимият обективно е извел правилна
преценка за възможното безконфликтно извършване на левия завой. Следвайки тази логика,
защитникът заключава, че подсъдимият не е бил длъжен, а и не би могъл да предвиди
рязкото изменение в пътната обстановка, възникнало след извършеното от мотоциклетиста
изпреварване на лекия автомобил, управляван от свидетеля З.. От този момент, според
защитника, за подсъдимия и за пострадалия е възникнала едновременно възможност за
възприемане на опасна ситуация и именно в този аспект е следвало да се оценяват
решаващите въпроси – скоростта на движение, с която превозните средства са се
приближили едно към друго и са достигнали до мястото на удара, времето, което е изминало
от откриване на видимостта за двамата водачи до настъпване на удара и разстоянието, което
ги е деляло. Защитникът отбелязва, че за изясняването на тези въпроси отговорите на
експертите са с изключителна тежест, което е установимо и от мотивите, доколкото
първостепенният съд е основал изводите си въз основа на тях. По виждане на адвокат Н.
обаче не е за подценяване видимото противоречие между експертните заключения и
показанията на свидетелите, възприели обстоятелства от инцидента. От показанията,
кореспондиращи с обясненията на подсъдимия, било изводимо, че от момента на появата на
мотоциклета в полезрението на водача И. спирането на автомобила му преди преграждане
на пътя на мотоциклета е било невъзможно. В обобщение, адвокат Н. намира, че съдът е
следвало да приложи разпоредбата на чл. 15 НК. Допълва, че съдът е допуснал и известно
противоречие, защото изглежда е дал вяра само на заключенията на експертизите, при все че
не е дискредитирал показанията на свидетелите.
На следващо място се поддържа и необоснованост на обжалвания съдебен акт с
аргумент, че правните изводи не кореспондирали на част от събраните в процеса
доказателства. Всъщност се оспорват експертните изводи с твърдения, че те са
взаимнопротиворечащи си по едни и същи въпроси и е възникнало съмнение в използваната
от вещите лица методика за определяне на скоростите на превозните средства, което е
налагало надлежна проверка на заключенията.
Релевиран е довод и за допуснато съществено процесуално нарушение, намерило
израз в отказа на съда да назначи изисканата от защитата повторна експертиза с участието
на физик в нея.
С тази въззивна жалба са отправени доказателствени искания – за допускане на
разпит на подсъдимия и за назначаване на повторна комплексна медико-автотехническа
експертиза за изясняване на обстоятелствата, свързани с настъпването на произшествието.

По жалбите било образувано в.н.о.х.д. № 167/17 г. по описа на САС и в неговия ход
бил проведен разпит на подсъдимия и била назначена поисканата от защитата повторна
комплексна експертиза с участието и на физик. След изслушването й били назначени още
две допълнителни експертизи към първата. С Решение № 333/13.8.2018 г. апелативният съд
потвърдил първоинстанционната присъда, приемайки различни фактически положения
досежно скоростта на придвижване на мотоциклета, опасните зони и времето за възприятие,
но споделяйки крайните изводи на градския съд по отношение на причините за
настъпването на произшествието и неизпълнението на вмененото задължение на
подсъдимия като водач на МПС.
От въззивното решение останали недоволни подсъдимият и частният обвинител К.Ц.,
които го обжалвали пред ВКС чрез своите процесуални представители. С Решение № 241 от
28.2.2019 г. по н.д. № 1095/2018 г. на ВКС, трето НО въззивното решение е отменено заради
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи с в това, че не е бил даден
2

отговор на възраженията на защитата и са останали неизяснени съществени обстоятелства,
значими за предмета на доказване. Конкретно е посочено, че събраните по делото данни са
налагали експертна интерпретация и анализ на възможността на подсъдимия да възприеме
движението на мотоциклетиста и при неработещ фар на разстояние, позволяващи му да
реагира ефективно за избягване на злополуката. На следващо място – че съдът не е изложил
убедителни съображения за възприемане на определен вариант по отношение на скорост,
разстояние и време за реакция. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
апелативния съд с указания да се изследва експертно на какво разстояние от мястото на
удара и колко време преди настъпването му подсъдимият е могъл да възприеме
мотоциклета, ако се е движил без включен фар, въз основа на обективните данни за
осветеността на булеварда и за осветяването от късите светлини на лекия автомобил
„Мицубиши“ (напред и наляво), след което съдът да аргументира изводите си, излагайки и
мотиви от кой от вариантите приема и на какви основания, като даде отговор и на
възраженията на страните.
При новото разглеждане на делото в САС, образувано под номер 274/19 г. са
приобщени назначените в предното въззивно производство експертни заключения и е
допусната допълнителна комплексна експертиза, която да изследва възможните варианти за
обективната възможност на подсъдимия да възприеме мотоциклетиста в съответствие с
дадените от ВКС указания. С Решение № 33 от 28.1.2020 г. САС, НО 5.състав е потвърдил
първоинстанционната присъда.
По касационни жалби на защитника на подсъдимия и на повереника на частния
обвинител Ц. е образувано н.д. № 840/20 г. по описа на ВКС, трето НО и с Решение № 22 от
24.3.2021 г. решението на апелативния съд е отменено, а делото – върнато за ново
разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Констатирани са съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът не е дал отговор на въпроса и не е
станало ясно какво по-точно приема по отношение на обстоятелството с включен или не фар
се е придвижвал мотористът. ВКС е указал отстраняването на този пропуск при новото
разглеждане на делото. В тази връзка е подложен на критичен анализ и експертния подход
за боравене с усреднени данни за времето на реакция на водача и на изминатия път на
автомобила до мястото на удара, обусловени от показанията на свидетеля З.. Касационната
инстанция е отбелязала, че експертите следва да боравят с обективните данни по делото и
като отчетат всички доказателства в това число и за осветеността на пътя, да разгледат
всички възможни варианти и да отговорят на въпроса от кой момент мотористът е станал
видим за подсъдимия и дали от този момент последният е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на удара.
Така делото се разглежда за трети път от състав на апелативния съд.

При осъществената, както по доводите в жалбите, така и служебна проверка, и
съобразявайки указанията на ВКС в отменителното решение, настоящият съдебен състав е
приел с определението си по чл. 327 НПК, че за правилното решаване на делото е
необходимо да предприеме действия за приобщаване на изготвените експертизи при
предните въззивни производства и непосредствено изслушване на вещите лица.
В съответствие с горното, в проведеното на 22.4.2021 г. открито съдебно заседание
съдът назначи комплексна съдебно-медицинска, физична и автотехническа експертиза със
следните задачи:
1. Да се определи мястото на удара между мотоциклета и автомобила, като се изготви
мащабна скица, на която да се нанесе определеното място на удара, както и взаимното
разположение на превозните средства в момента на първоначалното съприкосновение
между тях.
2. Да се определи скоростта на движение на двете превозни средства, участвали в
произшествието, като се обсъди и приложената от първоначалната основна и
допълнителна комплексна авто-техническа експертиза методика за определяне на
3

скоростта на мотоциклета, според разстоянието, на което е паднал и впоследствие се е
установил пострадалият мотоциклетист. При изчислената в отговора на предходната
задача скорост, да се определи на какво разстояние от мястото на удара и колко време
преди настъпването му подсъдимият Г.И. е могъл да го възприеме като елемент от
пътната обстановка, колко време е необходимо за водач от позицията на Г.И., за да
възприеме скоростта на приближаващия мотоциклет?
3. Различават ли се или съвпадат от експертна гледна точка двата момента на
възприемане и реакция:
а/ моментът на възприемане на наличие на мотоциклет и реакция;
б/ моментът на възприемане на скоростта на мотоциклета и предприемане на
необходимата реакция.
От експертна гледна точка необходимо ли е да се отчете допълнително време за
реакция на подсъдимия Г.И., поради високата скорост на мотоциклета?
4. Къде по дължина и широчина на пътното платно се е намирал автомобилът,
управляван от подсъдимия Г.И., когато водачът е могъл да възприеме мотоциклета по б. „а“
от предходната задача и когато е било възможно да оцени скоростта му на движение по б.
„б“ от предходната задача?
Какво разстояние е изминал автомобилът Мерцедес на подсъдимия и за колко време,
достигайки до мястото на удара с мотоциклета?
5. Имал ли е възможност водачът Г.И., при възникване на опасността на установените
време и разстояние преди удара, да реагира със спиране и пропускане на мотоциклета?

Към горните включи и задачите, които са били изготвени въз основа на
допълнителни заключения, а именно:

1. Да се изчисли/определи разстоянието, на което се е намирал автомобилът на
свидетеля З., съгласно заявеното от него извършване на поглед в огледалата на
мястото на удара и съответно времето, за което водачът на Мерцедеса е могъл да наблюдава
мотоциклета, след преминаването му покрай автомобила на свидетеля З..
2. Да се определи скоростта на автомобила Мерцедес предвид показанията на
свидетелите К. и З., имайки предвид посочените времена.
3. На какво разстояние от мястото на удара и колко време преди настъпването му
подсъдимият И. е могъл да възприеме мотоциклета, ако се е движил без включен фар,
въз основа на обективните данни за осветеността на булеварда и за осветяването от
късите светлини на лекия автомобил Митсубиши (напред и наляво).

За вещи лица съдът определи експертите д. П. А., д-р
А. Т. М., и. Д. П., и. К. М. и д. П. П. – физик, отговорили на предните въпроси в
писмени заключения, депозирани при двете предходни разглеждания на делото в САС.

След изслушване на експертите в открито съдебно заседание на 22.4.2021 г. и
приемане на заключенията съдебният състав намери за необходимо, съобразявайки и
указанията на ВКС, че следва да постави допълнителна задача на експертизата, която да
разгледа вариантно и да отговори на въпросите, свързани с обективната възможност на
водача на лекия на автомобил да възприеме мотоциклета с включен и изключен фар,
абстрахирайки се от това погледнал ли е и в колко огледала свидетелят З. и съобразявайки
обективните данни за скоростите на движение, отстоянията и всички други, относими
според експертното виждане. Като допълнителен въпрос е поставено и изследването на
обстоятелството дали конструктивните характеристики по привеждане в движение на
4

мотоциклета позволяват това да става само при автоматично включен фар.
Затова въззивният съд назначи допълнителна експертиза в същия персонален
експертен състав, от който изключи Д.М. предвид факта, че за отговора на горните въпроси
не се налага участието на медик. След изготвянето на писменото заключение и
изслушването на вещите лица допълнителната комплексна експертиза също бе приета.
Във връзка с отговорите на въпросите на експертизата бяха изискани и събрани като
писмени доказателства във въззивното съдебно следствие справки от „Улично осветление“
ЕАД и от СДВР.
По искане на частния обвинител Ц. бе допуснат до разпит в качеството на свидетел
С. К..

В речта си в съдебните прения прокурорът от САП пледира за потвърждаване на
присъдата като правилна и законосъобразна. Счита, че фактическата обстановка, приета от
първоинстанционния съд и предните въззивни състави е доказана и подсъдимият е
осъществил престъплението, тъй като е реализирал пътнотранспортното произшествие
(ПТП), извършвайки маневра наляво, без да отчете движещия се в насрещното платно
мотоциклет, в резултат на което е настъпила смъртта на водача му. Прокурорът намира, че
показанията на свидетелите З. и Кислицин установяват факта, че мотоциклетът е бил с
включен фар. Представителят на прокуратурата намира за справедливо и наложеното
наказание.
Повереникът на частния обвинител К. Ц. – адвокат Н., се присъединява към тезата на
прокурора и на свой ред определя осъдителната част на присъдата като правилна,
пледирайки за потвърждаването й, в това число и досежно размера на наказанието. В
допълнение повереникът настоява да получи отговор на поставяните от него пред
съдилищата и във въззивната му жалба възражения, касаещи мястото, на което автомобилът,
управляван от подсъдимия е пресякъл пътната маркировка. При все че сам посочва, че няма
възведено обвинение за подобно нарушение на правилата за движение, поради което и съдът
не може да се произнесе, адвокат Н. определя като важен факта, че ударът не би настъпил,
ако подсъдимият бе извършил завоя на мястото на двойната прекъсната линия. Повереникът
поддържа и становището си, че въпреки липсата на забранителен знак левият завой не е бил
разрешен, защото хоризонталната маркировка, определена от него като двойна прекъсната
линия“ не позволява пресичането й вляво, а само отдясно. Намира, че не е получил отговор
на тези свои възражения. Другият съществен въпрос, поставен от повереника, е отнесен до
видимостта и осветеността на мястото като предпоставка за възприемането на
мотоциклетиста. По убеждение на адвокат Н. той е добре изяснен чрез показанията на
свидетелите Б., К. и неговия спътник, Р., М. и В., установяващи, че видимостта била
отлична. Повереникът счита, че подсъдимият не е подал ляв мигач и заради това
мотоциклетистът не е направил опит да спре. На следващо място се спира подробно на
възражението си относно приетото за установено от първостепенния съд съпричиняване от
страна на пострадалия. В тази връзка определя като произволен извода, че пострадалият е
бил повлиян от наркотично вещество и изтъква, че подобно обстоятелство не е било, а и не
би могло да бъде експертно установено. Представителят на частното обвинение подлага на
критичен анализ показанията на свидетеля М. заради казаното от него, че е бил задминат от
черен на цвят мотоциклет, което не отговаряло на обективно установения цвят на мотора.
Що се отнася до обясненията на подсъдимия и заявеното от него, че не е спрял преди да
предприеме завоя, счита, че те също установяват неизпълнение на задължението му да спре
и да се убеди, че няма насрещнодвижещо се превозно средство, на което да осигури
предимството.
Изразявайки лично становище, частният обвинител К.Ц. заявява, че подсъдимият не е
бил изследван непосредствено след произшествието за употреба на алкохол, а от свои
познати, работещи при него, тя узнала за случаи, в които бил шофирал в нетрезво състояние
и след употреба на „други вещества“. Тя също оспорва извода за съпричиняване. Твърди, че
5

дори синът й да се е движил с 50 км/ч., при този удар е щял да получи много тежки
увреждания. По същество се присъединява към съображенията на адвокат Н. за това, че
левият завой не е бил позволен. Моли за справедливо наказание.
Защитникът на подсъдимия И. – адвокат Л., поддържа искането за оправдаването на
подзащитния й. Подчертава, че всички възражения на частното обвинение са били обсъдени
при разглеждането на делото в двата състава на ВКС и в настоящото производство се дължи
изследването на един основен въпрос – да се установи видимостта от мястото на удара, за да
се отговори дали е бил предотвратим или не. В тази връзка защитникът посочва, че досега от
съдилищата този въпрос не е бил изследван в хипотезата, в която мотоциклетът не е бил с
включен фар, при все че има данни тъкмо за такова негово движение. В подкрепа се сочат
показанията на свидетелите З. и К. и отсъствието на доказателства за това, че фарът е бил
включен. Като се позовава и на указанията на ВКС, както и на становището на назначената
и приета от настоящия състав допълнителна експертиза, адвокат Л. намира, че обвинението
не е доказано по изисквания от закона несъмнен начин.
Адвокат Н., също защитник на подсъдимия, намира, че от експертните заключения е
изводимо, че подсъдимият е взел решението за маневрата в пътна обстановка, която се е
променила рязко и непредвидимо за подсъдимия. В тази насока се основава на експертните
изчисления, установяващи драстични разлики досежно възможността на подсъдимия да
възприеме или не мотоциклета в зависимост от скоростта на придвижването му. В
заключение посочва, че подсъдимият е възприел джипа, представляващ пряката и
непосредствена опасност, който в действителност се е намирал на достатъчно голямо и
безопасно разстояние, позволяващо успешното провеждане на маневрата, предприета от
подсъдимия. В подкрепа на това изтъква факта, че джипът, управляван от свидетеля З., се е
установил на място още преди отсечката, което определя като правилна преценката на
подсъдимия, че е щял да завие безконфликтно. От него обаче не е могло да се очаква, а и
той не е бил длъжен да предвиди появата на невидимо към момента на започване на
маневрата превозно средство, което ще изпревари джипа с толкова висока, непредвидима
като стойност скорост. Поради това адвокат Н. намира основания за прилагане на
разпоредбата на чл. 15 НК и за оправдаването на подсъдимия.
В реплика към защитната реч адвокат Н. припомня, че като инстанция по фактите
въззивният съд може и да достигне до различни фактически положения и затова той очаква
възраженията му да бъдат обсъдени.
Изразявайки личната си позиция подсъдимият И. заявява, че поддържа казаното от
защитниците си, към която няма какво да добави.
В предоставената му последна дума подсъдимият отбелязва, че за изтеклите над
седем години почти всичко е казано, но това, което би искал да повтори е, че съжалява
много за случилото се нещастие. Подчертава, че самият той има четири деца, които започват
да шофират и дори не може да си представи какво е преживяла майката на загиналото в
инцидента момче. Категоричен е обаче, че не е имало мотоциклет, когато е започнал
маневрата и той не е видял такъв на пътя.

След като прецени доводите на страните, наведени във въззивните жалби и в устно
изразените становища, и в съответствие с чл. 314 НПК извърши пълна служебна проверка
на обжалваната присъда, САС намери за основателна жалбата на подсъдимия и за
неоснователна тази на частните обвинители.

За да приеме за установени фактите първата инстанция е анализирала събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и заключенията на
изготвените експертизи, въз основа на които е приела за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Г. И. И. е роден на ******** г. в гр. София, българин, български
гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, с адрес в гр. ***, ул. „***“ № **, с
6

ЕГН **********.
На 2.4.2014 г., около 21:20 ч. подсъдимият управлявал лек автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № ******** по бул. „Симеоновско шосе“ с посока на движение от ул.
„Никола Габровски“ към бул. „Г.М.Димитров“. Времето било сухо, видимостта – добра.
Бул. „Симеоновско шосе“ е предназначен за двупосочно движение, с по две пътни
ленти във всяка посока, отделени една от друга с пътна маркировка М3 ППЗДвП, с ширина
на всяка от по 3,50 метра. Пътното платно за движение в двете посоки е разделено с
надлъжна пътна маркировка М2 ППЗДвП, като в района срещу № 1 (разклона за Ловен парк
„Витоша“ или пицария „Виктория“) пътната маркировка преминава в две прекъснати линии
М3 ППЗДвП.
Пътното платно било с асфалт, сухо, равно, без дупки и посипаности, а участъкът от
пътя – прав. Позволената максимална скорост на движение била 50 км/ч.
В района срещу № 1 подсъдимият предприел маневра ляв завой в участъка за разклона
към Ловен парк „Витоша“. При осъществяването й той се движел със скорост от около 35
км/ч. и я предприел на разстояние от 12-15 метра преди двете прекъснати линии М3
ППЗДвП.
По същото време, но с обратна посока на движение, по бул. „Симеоновско шосе“ се
движел мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ******, управляван от Ю. Д. Г.. На около 100 метра
преди произшествието мотоциклетистът изпреварил попътно движещия се лек автомобил
„Мицубиши Паджеро“, управляван от свидетеля З. и продължил движението си със скорост
от около 120 км/ч.
Преди да извърши левия завой и по време на маневрата подсъдимият не видял
приближаващия се мотоциклет, тъй като не подходил с нужното внимание към движещите
се насрещно автомобили, не го пропуснал и между двете превозни средства настъпил удар.
В момента на вземане на решението за завиване мотоциклетът се намирал на 57 метра
и е могъл да бъде възприет от подсъдимия. В момента на навлизане на автомобила в
насрещната лента на пътното платно предната част на мотоциклета е била на отстояние 24
метра от мястото на удара. Ударът е настъпил на около 22 метра по дължина на пътното
платно от избрания ориентир (пресечната точка от мисленото продължение на десния
бордюр на бул. „Симеоновско шосе“, посока от бул. „Г.М.Димитров“ към ул. „Никола
Габровски“ и мисленото продължение на първия бордюр за разклона за пицария
„Виктория“), считано за посоката на движение на мотоциклета и на около 3 метра вляво от
десния край на пътното платно, считано за посоката на движение на мотоциклета.
В резултат от настъпилото произшествието тялото на мотоциклетиста отхвръкнало на
65,50 метра след ориентира и преустановило движението си на 127 метра след ориентира.
След удара подсъдимият излязъл от автомобила, чудейки се какво се е случило. В този
момент свидетелят З. спрял управлявания от него автомобил до мястото на произшествието
и се обадил на тел. 112, съобщавайки за катастрофата. На мястото спрял и автомобил,
движещ се по бул. „Симеоновско шосе“ в посоката на движение на подсъдимия, в който
били свидетелите К. и Р.. Свидетелят К. се върнал назад по пътното платно, видял тялото на
пострадалия мотоциклетист и също сигнализирал на тел. 112. После се върнал на мястото на
удара и казал на подсъдимия, че е по-добре да не отива при жертвата.
Дежурната група извършил оглед на местопроизшествието, при който били описани
надлъжната пътна маркировка, деформациите по превозните средства и установените следи
– на 21,80 метра след ориентира на 2,60 метра вляво от десния бордюр било открито начало
на гориво-смазочен материал с ширина 1,20 см, завършващо под лекия автомобил
„Мерцедес“.
Във вътрешния джоб на якето на Ю. Г. били открити и иззети 5 броя хапчета със
зеленикав цвят, за които в хода на разследването се установило, че съдържат
наркотичнодействащ компонент 3,4 метилендиоксиметафметамин.
В хода на разследването било установено, че лекият автомобил, управляван от
7

подсъдимия е бил технически изправен преди произшествието. Въпросът с изправността на
мотоциклета е останал неизяснен, тъй като цялостното му деформиране и унищожаване е
определило като невъзможно експертното му изследване.
В резултат от удара на Ю. Г. получил множество и тежки, несъвместими с живота
увреждания, установени при извършаната аутопсия, а именно: тежка черепно-мозъчна и
лицева травма – разкъсно-контузни рани на границата на челно-теменната област, разкъсно-
контузна рана в задната половина на дясната теменна област, счупване костите на черепния
покрив, счупване на костите на черепната основа на нивото на дясната предна и дясната
средна черепномозъчни ямки, субарахноиден кръвоизлив по конвекситета на двете
голямомозъчни полукълба; тежка шийна и закрита гръдна травма - кръвонасядания по
дясната странична и предна повърхност на шията, счупване на гръбначния стълб на нива
между трети и четвърти шийни прешлени, между седми шиен и първи гръден прешлен и
между пети и шести гръдни прешлени с отваряне на гръбначно-мозъчния канал, обширни
охлузвания по кожата по преднодясната повърхност на гръдния кош, контузии на двата бели
дроба, субплеврален емфизем, аспирация на кръв в белите дробове, счупване на ребра по
една линия вляво и вдясно и разкъсване на пристенната плевра, излив на кръв в двете
гръдни кухини; тежка открита коремна травма - разкъсване на предната коремна стена с
пролабиране на органите от коремната кухина, както и крилото на дясната хълбочна кост и
прикрепените за него мускули, напречни напуквания на кожата в областта на слабинната
гънка вляво, лявата хълбочна област и горната трета на лявото бедро, отслояване на кожата
на половия член от фасцията на пениса, обвиваща двете пещеристи тела и спонгиозното
тяло, кръвонасядане в хилуса на слезката, кръвонасядания на мастните капсули на двата
бъбрека, кръвонасядания на меките тъкани на малкия таз и предната коремна стена над
пубиса до областта на разкъсването й; травма на опорно-двигателния апарат - охлузвания по
кожата на дясното рамо по предната му повърхност, по предната повърхност на дясната
мишница в долната трета, в областта на левия лакът, по тръбната повърхност на лявата и
дясната длан, тръбната повърхност на пръстите в основата им и на нивото кореспондиращо
на ставите между основната и средната им фланги, и между средната и крайната им фланги,
охлузвания и кръвонасядания по предната и страничните повърхности на двете бедра и
двете подбедрици, счупване на дясната бедрена кост в горната трета, счупване на десния
малък пищял в средната трета, многофрагментни счупвания на десния голям пищял и на
десния малък пищял в долните им трети, многофрагментни счупвания на левите голям и
малък пищял в средните им трети, вътреставни счупвания на левия лакът и лявата китка,
счупвания на тазовите кости - разкъсване на дясното кръстно-хълбочно съчленение,
разкъсване на капсулата и връзките на дясната тазобедрена става, луксация на дясната
тазобедрена става, счупване на долния клон на срамната кост вдясно, разкъсване и широко
отваряне на срамното съчленение.
Причината за смъртта на Ю. Г. е тежката съчетана черепно-мозъчна, гръдна, коремна и
травма на опорно-двигателния апарат, като в генезата на смъртта се е насложила и развилата
се остра кръвозагуба.
При извършеното химическо изследване на проби кръв и урина, взети от трупа на Ю.
Г. е доказано наличието на тетрахидроканабинол, като липсва наличие на етилов алкохол и
други летливи редуциращи вещества.
Ю. Г. разполагал с правоспособност категория „А“ да управлява мотоциклети с
максимален обем на цилиндъра 350 куб.см. до навършване на 21 годишна възраст.

За да приеме за установени горните факти, първостепенният съд се е позовал на
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите И. К., Я. Р., Т. З., В. М., Г. В., И. Б.,
Н. М., Ц. Ц., Д.Г., К.Ц., дадени в хода на съдебното следствие и тези, депозирани на
досъдебното производство, приобщени по съответния процесуален ред, заключенията от
химически, физико-химическа, съдебномедицинска, автотехническа, комплексна медико-
автотехническа, допълнителни автотехнически, допълнителна съдебномедицинска,
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична, комплексна съдебномедицинска и
8

съдебнопсихиатрична и психологична експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие
и албум към него, писмо от „Улично осветление“ ЕАД, писмо от „Столичен автотранспорт“
ЕАД, препис - извлечение от Акт за смърт на Ю. Г., справки от СДВР “Пътна полиция“,
писма от СО Д “Транспортна инфраструктура“, писма от СО Д“Транспорт“, свидетелство за
съдимост.
От мотивите на първостепенния съд е видно, че обясненията на подсъдимия са
възприети за изцяло правдиви във всички техни части, в това число и касателно твърдението
му, че не е видял и чул приближаването на мотоциклета и първоначално дори не е разбрал
какъв изобщо е източникът на удара. Съдът е възприел с доверие и показанията на
свидетелите З., М., Р. и К., между които не е отчел никакви противоречия и за които е
отбелязал, че са в синхрон с разказа от подсъдимия, като изясняват и отделни етапи,
свързани с настъпването на произшествието.
Градският съд е изключил при изграждане на своите изводи показанията на
свидетелите М. и Ц., като за първия е отчел изяснената налична обективна пречка той да
възприема правилно факти и обстоятелства от действителността и да ги пресъздава, а за
втория – липсата на информация, относима към процесното събитие.
Що се отнася до показанията на свидетелите Д.Г. и К.Ц., първостепенният съд е
отбелязал, че в тях не се съдържат данни за произшествието, а основно се възпроизвеждат
опасенията им за манипулиране на показанията на свидетелите.
Оценявайки показанията на свидетелите, СГС е заключил, че следва да им се довери.
Като е изтъкнал, че от съществено значение за фактическите му изводи относно механизма
на произшествието се явяват изготвените експертни заключения, първостепенният съд ги е
обсъдил и е кредитирал напълно заключението на допълнителната автотехническа
експертиза, назначена в хода на съдебното следствие. Именно въз основа на последното,
както и на отделни изводи от основната експертиза и от допълнителната такава, изготвена в
досъдебното производство е приел за установени обстоятелствата за скоростите на
движение на двете превозни средства, за мястото на удара, за мястото на предприемане на
маневрата ляв завой от подсъдимия, за видимостта на мотоциклета.
САС на свой ред отбелязва, че, с оглед предмета на обвинението, проверката и
оценката на гласните доказателства зависи в решителна степен от оценката на експертните
заключения. За да може да прецени дали да кредитира (изцяло или частично) последните,
съдът на първо място следва да разполага със заключения, които са обосновани и не
създават видими опасения за възможна тяхна неправилност.
Извършвайки проверка и собствен анализ на посочените по-напред доказателствени
материали, както и на събраните в хода на въззивното съдебно следствие, САС достигна до
различни доказателствени, а оттам и фактически изводи относно конкретните обстоятелства,
при които е протекло произшествието. В останалата част възприетата от първата инстанция
фактическа обстановка се споделя.
По виждане на въззивния съдебен състав заключенията на изготвените в досъдебната
и съдебна фаза пред първата инстанция експертизи, целящи да установят механизма на
произшествието, с неизменното участие на едни и същи експерти и без участието на физик в
нито една от тях, не могат да бъдат определени като обосновани по отношение на
механизма. Така е, защото бележат непоследователности за съществени обстоятелства и тези
непоследователности не са убедително изяснени, а по отношение на други – експертната
обосновка е неясна.
За да определят скоростта на мотоциклета, автоекспертите, взели участие в основната
и допълнителните комплексни медико-автотехнически експертизи, са използвали в
допълнителната експертиза (назначена от съда) метод, отчитащ мястото, на което е паднало
тялото на мотоциклетиста в пряка зависимост от ъгъла, под който е излетяло. В устните си
разяснения (л. 180 от делото на СГС) експертът Д. е заявил, че в конкретния случай не
познава по-точен метод, както и че той следва да се приеме по-надежден в сравнение с
използвания в основната експертиза, тъй като в нея малко са пренебрегнали загубата на
9

енергия от сблъсъка на двете превозни средства. Скоростта на лекия автомобил пък е
определена в зависимост от тази на мотоциклета, както изрично е уточнил експертът Д. (л.
180 от делото на СГС). В същите разяснения вещото лице е заявило, че има деформационен
метод за определяне на скоростите, но между автомобили, като на него не му е известен
такъв за мотоциклети. При приемане на заключението на основната КМАТЕ, назначена в
досъдебното производство, вещите лица медици са изразили становище, че от съдебно-
медицинска, най-вече от морфологична гледна точка, предвид получените от загиналия
травми скоростта на мотоциклета следва да е била по-голяма от 120 км/ч., но че въпреки
това им убеждение заради експертния опит, натрупан от подобни ПТП, те в крайна сметка
се присъединяват към техническите изводи на автоекспертите, тъй като същите би следвало
да са по-точни по отношение на скоростта. Вещите лица не са изяснили убедително въз
основа на какви научни формули и методи приемат за установени скоростите на движение
на двете превозни средства (особено тази на автомобила), нито пък на какво са дължат
определени разлики между заключенията им. По убеждение на настоящия съдебен състав
използваният метод за определяне на скоростта на мотоциклета не може да се определи като
надежден особено като се отчете и обстоятелството, че не са използвани знанията на
специалист в областта на физиката.
Искането на защитата да бъде назначена повторна експертиза с участието и на физик в
нея е било отхвърлено от СГС.
Считайки, че приетите от първостепенния съд заключения не са обосновани и
убедително защитени от вещите лица при изслушването им и в този смисъл, че обективната
им проверка не е възможна, настоящият съдебен състав, както това са сторили и предните
апелативни състави, счете за необходимо назначаването на повторна комплексна
експертиза, която да отговори на всички, посочени в задачата й и изброени по-горе въпроси.
В посочения състав на експертизата намери за необходимо включването и на физик, тъй
като са необходими специални знания и от областта на физиката за пълноценно изясняване
на релевантните за произшествието въпроси. САС консолидира въпросите от отделните
заключения и прие същите след изслушването на вещите лица.
Със заключението на повторната КМФАТЕ убедително са изяснени:
мястото на удара и взаимното разположение на превозните средства в момента на
първоначалното им съприкосновение, онагледено на скицата (като в това отношение
са съобразени всички изходни данни: характеристика на участъка, в който е настъпило
произшествието, намалената видимост на изкуствена светлина от уличните лампи и
светещите фарове, сухата настилка, оставените следи от горивносмазочни материали и
др., данните, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума и показанията на
свидетелите, възприели отделни етапи от движението на превозните средства);
скоростите на движение на двете МПС в момента на удара, определени от теорията на
удара, като са описани използваните научни формули и различни методи, известни в
теорията. Така скоростта на тялото на пострадалия след удара е определена чрез
методи, описващи полета на тялото и последвалото падане и плъзгането му до
крайното положение, скоростта на мотоциклета с водача върху него е определена от
закона за запазване на количеството на движението, като скоростта на тялото след
удара е само една от променливите, участващи във формулите;
на какво разстояние от мястото на удара и колко време преди настъпването му
подсъдимият е имал обективна възможност да възприеме мотоциклета и с какво време
за реакция е разполагал, а също и съвпадат ли от експертна гледна точка моментът на
възприемане на мотоциклета и реакция и моментът на възприемане на скоростта на
мотоциклета и реакция;
къде се е намирал по дължина и широчина на пътното платно автомобилът на
подсъдимия, когато е могъл да възприеме мотоциклета и какво разстояние и за колко
време е изминал до мястото на удара
имал ли е възможност подсъдимият да реагира при възникването на опасността със
спиране и пропускане на мотоциклета
10

Важно е уточнението, че в тази КМФАТЕ отговорите за обективната възможност на
подсъдимия да възприеме мотоциклета касаят хипотезата, в която той се е движел с включен
фар.
Съдът кредитира като пълно, обосновано и небудещо никакви съмнения в неговата
правилност това експертно заключение. То е убедително защитено и при изслушването на
вещите лица в съдебната зала. От съществено значение е, че експертите, сред които е
участвал и физик, изясняват ясно и аргументирано пътя, по който са стигнали до извода за
скоростта на движение на двете превозни средства, като мотивирано отхвърлят метода за
използване на ъгъла, под който е излетяло тялото, използван в приетите от първия съд
експертизи. Затова настоящият съдебен състав възприема за установени скоростите на
движение на двете пътни превозни средства именно въз основа на това заключение. При
това отбелязва, че показанията на свидетеля Н. М. са именно в насока, че мотоциклетът се е
придвижвал с изключително висока скорост. Таксиметровият автомобил, управляван от
свидетеля М., се е придвижвал зад автомобила на свидетеля З.. Вярно е, че с показания на
свидетели не може да се установява точната скорост на придвижване на превозно средство
(с изключение на случай, в който са видели непосредствено скоростомера), защото се касае
до субективни възприятия. Свидетелят М. обаче, макар и неправоспособен водач на
мотоциклет, признава, че нееднократно е управлявал такова превозно средство и затова от
личен опит и по шума е отсъдил за смяната на предавките и силно ускорителното движение
на мотоциклета, предприето след изпреварването на двата автомобила. Внезапното
заглъхване след това, за което свидетелства М., е обяснимо с изминалия кратък период от
време от изпреварването до настъпването на удара. САС оценява показанията на свидетеля
М. като правдиви. Освен че той е напълно безпристрастен (няма отношение с никоя от
страните), казаното от него е в синхрон с показанията на свидетеля З., а и проверено по
експертен път, се определя като достоверно. Експертно изчислената скорост от 174 км/ч. е
близка до субективното възприятие на свидетеля М., че мотоциклетът е ускорил много рязко
и че скоростта му е била изключително висока.
САС не поставя в основата на изводите си експертното заключение в частта (по
допълнителните задачи), в която е изчислено/определено разстоянието, на което се е
намирал автомобилът на свидетеля З. съгласно заявеното от него извършване на поглед в
огледалата, от мястото на удара и съответно времето, за което водачът на Мерцедеса е могъл
да наблюдава мотоциклета, след преминаването му покрай автомобила на свидетеля З.; в
частта, в която е определена скоростта на автомобила Мерцедес предвид показанията на
свидетелите К. и З., имайки предвид посочените времена. Съдът не поставя под съмнение
използваните от вещите лица изчислителни формули и методи, нито достигнатите
посредством тях крайни резултати, но намира, че използваните изходни данни са
ненадеждни, а възможните варианти са в твърде широк диапазон, което не позволява
извеждането на стабилно заключение, за който и да е тях. На първо място не е изяснено в
колко от огледалата и съответно за колко време е отклонил погледа си свидетелят З.. Самият
той не е в състояние да си спомни подобно обстоятелство, а преценката за възможното
необходимо време за поглеждане без съмнение също е субективна. Затова, въпреки че
експертите подробно и професионално са изследвали различните възможни варианти, съдът
намира, че не може въз основа на това заключение да обоснове изводите си за изминалото
време от момента, в който мотоциклетът се е намирал до автомобила на свидетеля З. до
момента на удара, както и за техническата възможност на подсъдимия да го забележи. А и
по убеждение на съда изследването при отчитането на тези изходни данни, макар и да е
било направено, се явява ненужно, защото има достатъчно обективни величини за скоростта
на придвижване на двете превозни средства, за скоростта на движение на автомобила на
свидетеля З., за отстоянието на което се е намирал автомобилът на свидетеля З. в момента
на удара – най-малко на 95 метра от мястото на удара (вж. заключението от л. 220 до л. 232,
вкл.), което позволява да се използват именно те, а не несигурни данни, основани на
несигурни субективни възприятия, резултиращи в многовариантни възможности.
Впрочем именно в горната насока са били и дадените от ВКС указания, като е било
11

посочено изрично, че подходът да се дават усреднени стойности за скоростта и видимостта
въз основа на показанията на свидетеля З. за поглеждането в огледалата е неприемлив.
По идентични съображения САС не основава изводите си и на ДКМФАТЕ (л. 27-37 по
в.н.о.х.д. № 274/19 г.), тъй като и в нея възможността за възприемането на мотоциклетиста
от страна на подсъдимия е изследвана в зависимост от поглеждането на свидетеля З. в едно
или в две огледала и съобразно нужното за това минимално и максимално време.
Изясняването на въпроса с видимостта в хипотезата, в която фарът на мотоциклета не
е бил включен, както и на този дали е бил с включен фар или не, е предписан задължително
и с двете отменителни решения на ВКС. А и той без съмнение се явява ключов с оглед
значимостта му за изхода на делото.
Именно заради това настоящият апелативен състав назначи ДКФАТЕ (от която
изключи участието на медик, тъй като неизяснените въпроси не са свързани с медицинската
част на заключението) със задача да съобрази обективните данни - за вече изчислените
скорости на движение на автомобилите, за представените от останалите свидетели данни за
техните скорости на движение, за местоположението на превозните средства в различните
моменти и други относими според тях, за да отговорят на въпроса, свързан с обективната
възможност на подсъдимия да възприеме мотоциклета, момента, в който е могъл да стори
това във вариантите на движение с включен и изключен фар. Като допълнителен въпрос е
поставено и изследването на въпроса дали конструктивните характеристики по привеждане
в движение на мотоциклета позволяват това да става само при автоматично включен фар.
Съдът възложи и изготвянето на компютърна симулация, но вещите лица заявиха, че не
могат да изпълнят тази задача поради това, че не разполагат с програма, посредством която
да включат осветеността на мястото като елемент със значение за отговорите им, но дори и
да го направят, с оглед изминалия период от време и несигурността, че осветеността по
време на инцидента е била същата като измерената шест години по-късно, експертизата би
почивала на предположение. Следва да се отбележи, че д-р П. (физик) е извършил измерване
на място на осветлението по повод изготвяне на настоящото заключение, установявайки, че
осветлението под лампите, които се намират от ляво на платното спрямо посоката на
движение на мотоциклета, е около 4-5 lx, а отдясно на платното е около 2 lx. Осветлението
в лентата, по която се е движел мотоциклетът е било около 3 lx. А всички вещи лица са
присъствали в района на местопроизшествието в тъмната част на денонощието и са провели
непосредствено наблюдение на движещите се превозни средства, в това число и на
мотоциклети. В резултат са заключили, че за различаване на мотоциклета, от мястото на
наблюдателя трябва да се получи достатъчно разстояние между фара на мотоциклета и фара
на автомобила, за да бъдат отличени един от друг (това им наблюдение е онагледено в
снимков материал на л. 177 и л. 178 и съответно на л. 180 – л. 182 от делото на САС).
Въззивният съдебен състав приема с доверие заключението, че подсъдимият е
разполагал с време за реакция около 3, 16 секунди, така че да спре преди точката на
пресичане на траекторията на движение на двете превозни средства, макар и след като вече
е бил навлязъл насрещната лента. Експертите не могат да се ангажират с отговор на въпроса
в кой момент водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да забележи
мотоциклета, ако последният е бил с включен фар, но са категорични, че този момент е след
като мотоциклетът е изпреварил лекия автомобил, управляван от свидетеля З., а не и преди
това. И в този случай обаче не може да се определи на какво разстояние пред автомобила
трябва да се намира мотоциклетът, за да е обективно възможно възприемането му. Съдът се
доверява на това наблюдение на вещите лица, тъй като видно от снимковия материал
светлините в далечината се сливат в една, а отделно различими стават едва при
приближаването им към отбивката. Идентичен извод е застъпен и по отношение на
варианта, в който мотоциклетът е бил без включен фар. Съдът кредитира извода, че при
неработещ фар на мотоциклета, както при равномерно, така и при ускорително негово
движение подсъдимият най-вероятно е нямал техническа възможност да забележи
мотоциклета в рамките на 3,16 секунди, с които е разполагал за реакция, а след този момент
вече е нямал техническа възможност да избегне удара като спре. Съдът приема с доверие и
12

извода, че във всички хипотези ударът не би настъпил в случай че подсъдимият бе спрял
преди да извърши левия завой, тъй като в такава ситуация мотористът би успял да премине
безконфликтно по неговия коридор на движение. Съдът се доверява и на извършената от
експертите проверка след справка по номера на рамата на мотоциклета, че ключът за
предния фар има 3 позиции – изключен, габарит и включен и може да се движи с изключен
фар, тъй като не е предвиден автоматичен режим на включването му при привеждане в
движение на мотора.
След анализ на новоизготвените експертни заключения и всички събрани по делото
доказателства САС приема следните различни от приетите от първата инстанция фактически
положения:
Скоростта на движение на мотоциклета е била 174 км/ч., а тази на автомобила,
управляван от подсъдимия - 45 км/ч., в каквото насока са и неговите обяснения, съобразно
които той не е спрял преди да предприеме маневрата ляв завой, първоначално е намалил, за
да вземе завоя, след което е ускорил, за да се изнесе от кръстовището. Тези обяснения,
проверени чрез експертното заключение се определят като достоверни.
Мотоциклетът се е придвижвал с изключен фар. За да приеме за установен този факт
въззивният съд отчита показанията на свидетелите З. и М., подкрепящи обясненията на
подсъдимия. Свидетелят З. е категоричен, че не е видял мотоциклета в огледалата за
обратно виждане въпреки навика му да следи пътната обстановка отзад; не е видял и
светлини в огледалото. Затова и се е стреснал (по собствените му думи), възприемайки
мотоциклета странично и едва в момента, в който той е осъществил изпреварването. От
пълното проследяване на разказа на този свидетел въззивният съд заключава, че З. е бил
изненадан и е усетил движението на мотоциклета по време на изпреварването, но не го е
възприел визуално или слухово преди това. Показанията на свидетеля М. обосновават и
неговото възприятие по сходен начин. Той също не е видял мотоциклета, а е усетил
присъствието му на платното за движение в момента на изпреварването. Съдът не счита за
компрометирани показанията на този свидетел заради сочения от адвокат Н. факт, че М.
определил цвета на мотоциклета като черен. Неточното възприятие на свидетеля е
обективно обяснимо именно с факта, че фарът на мотоциклета не е бил работещ, както и с
бързото и изненадващо задминаване и последвалото ускорение в тъмната част на
денонощието, препятстващи пълноценното възприемане на подробност като цвета на
мотоциклета. Показанията на свидетеля Кислицин не установяват, че мотоциклетът е бил с
включен фар по време на злополучното събитие, а единствено това, че, когато свидетелят е
бил возен на мотоциклета, последният винаги бил с включен фар. От това обаче не следва, а
още по-малко се установява, че фарът е бил включен по време на инцидента. Установи се, че
фарът не се включва автоматично с привеждане в движение на мотоциклета, а се задейства
ръчно. Отделен е въпросът, че автоматичният режим не препятства последващото ръчно
изключване.
В случай че моторът е бил управляван със скорост по-малка от 90 км/ч., удар не би
настъпил, тъй като мотоциклетът е щял да премине зад автомобила, управляван от
подсъдимия. Този факт се приема за установен от апелативния съд на базата на приетото от
него експертно заключение.
Свидетелят З. е спрял плавно управлявания от него автомобил, защото е имал
достатъчно разстояние от мястото на удара при подбраната от него скорост на движение.
Мястото на удара е било по дължина на 23-24 метра северно от ориентира, а по
широчина на около 3,5-4 метра западно от ориентира.
Подсъдимият не е имал техническа възможност да забележи мотоциклета в момента, в
който е взел решение и е предприел маневрата ляв завой, тъй като не го е виждал. Съдът
приема, че подсъдимият не е имал такава възможност и по време на извършване на самата
маневра, защото във времето за реакция от 3,16 секунди, с което е разполагал, съгласно
заключението на допълнителната експертиза, назначена при настоящото разглеждане на
делото, при ускорително движение на мотоциклета с неработещ фар водачът на автомобила
13

най-вероятно е нямал техническа възможност да забележи мотоциклета.
От техническа гледна точка подсъдимият не е имал възможност да предотврати
настъпването на произшествието.
Останалите фактически положения, както бе посочено и по-напред, се споделят
напълно и е безпредметно повторното им възпроизвеждане.

Като съобрази всичко изложено дотук и прие различни факти за механизма на
осъществяване на произшествието, въззивният съд не намери основания да сподели и
правните изводи на СГС и прие, че поради пълна недоказаност на субективната страна на
престъпния състав на обвинението, за подсъдимия следва да бъдат приложени последиците,
визирани в чл. 304 НПК.
Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, изр. 1. ЗДВП, в чието нарушаване е обвинен
подсъдимият, постановява, че при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите
се пътни превозни средства. Установено е, че в момента, в който подсъдимият е предприел
маневрата в насрещното платно за движение не е имало движещи се превозни средства,
които да бъдат пропуснати. Такива е имало на разстояние, което е било достатъчно голямо,
за да реализира подсъдимият успешно левия завой без да отнема ничие предимство. Тази
субективна преценка на водача е била обоснована, тъй като не се е стигнало до сблъсък с
автомобила на свидетеля З. – видимата за подсъдимия опасност, с която е бил длъжен да
съобрази поведението си.
Ударът е настъпил заради усложнение в пътната обстановка. Такова усложнение
представлява рязкото изменение в нея, а именно: появата на мотоциклета без включен фар,
изпреварващ първия видим и възприеман като опасност от водача на Мерцедеса обект, и
придвижващ се с многократно по-висока от разрешената за градски условия скорост.
Подсъдимият не е имал обективна възможност да забележи мотоциклета както към момента,
в който е започнал маневрата, така и по време на извършването й, поради което и не е спрял
във времето за реакция, с което е разполагал.
Подсъдимият И. не е могъл да предвиди подобно рязко изменение. В чисто абстрактен
план всеки е длъжен да предвиди, че е възможно участник в пътното движение да извърши
нарушение. Но за да не се стига до реализиране на обективна отговорност на водачите,
винаги е необходимо да се изследва задължението им и възможността им да предвидят
настъпването на дадено събитие в зависимост от конкретната пътна обстановка, а не в
напълно хипотетичен принципен план. В разглеждания случай подсъдимият изобщо не е
имал възможност да възприеме наличието на мотоциклета на платното за движение.
Единственото, което е следвало да съобрази е било възможно ли е да извърши завоя преди
приближаването на видимия в далечината автомобил, управляван от свидетеля З.. При
извеждане на тази преценка водачът е длъжен да съобрази и скоростта на
насрещнодвижещото се превозно средство, включително и че е възможно същото да се
движи с превишена скорост, тоест да предвиди възможно неправомерно поведение. С този
ангажимент подсъдимият очевидно се е справил, тъй като не само не е настъпил удар между
неговия автомобил и този на свидетеля З. (също движещ се с превишена скорост от над 50
км/ч.), а последният е спрял плавно преди мястото на удара, разполагайки с достатъчно
време. За това, че преценката на подсъдимия е била адекватна се отсъжда и по
установеното, че удар не би настъпил, ако мотоциклетът се бе движил със скорост от 90
км/ч., тъй като тогава би успял да мине зад автомобила. Това означава, че водачът на
мерцедеса е оценил условията от пътната обстановка, предвиждайки разумно възможността
за движение на насрещнодвижеш се автомобил дори със скорост над разрешената от 50 км/ч.
и решавайки правилно, че би могъл да завърши успешно завоя. Нищо в пътната обстановка
обаче не е определяло като възможно предвиждането, че превозно средство в насрещната
лента на платното за движение може да се движи със скорост от 174 км/ч. и без включен
фар.
14

СГС правилно е оправдал подсъдимия по обвинението за нарушение на разпоредбата
на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Този законов текст предвижда, че водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Тази разпоредба е обща и
не може да намери приложение, тъй като нормата на чл. 37, ал. 1 се явява специална.
Валиден е принципът Lex specialis derogat generali (Специалният закон отменя общия).
Напълно се споделят съображенията на първостепенния съд касателно вмененото на
подсъдимия нарушение на дефинитивната разпоредба на чл. 63, ал. 2, т. 4. ППЗДвП,
уреждаща значение на пътната маркировка "Двойна прекъсната линия" - М4 и указваща, че
пресичането й е разрешено само когато е разположена от дясната страна по посока на
движението на превозното средство, както и че с нея се очертава пътна лента, посоката на
движение по която се променя периодично. С тази маркировка се обозначават т.нар.
реверсивни ленти, посоката на движение по които се променя периодично с пътен светофар,
указващ по коя от тях е позволено придвижването. Извън съмнение е, че пътната
маркировка в района на произшествието не е била М4. Не само защото има изричен отговор
от СО Д “Транспортна инфраструктура“ в тази насока, но най-вече защото маркировката М4
е немислима (по дефиниция) без наличието на нарочен светофар, указващ по коя пътна
лента може да се извърши движението. Впрочем, известно е, че в България няма (в това
число и по магистралите) пътища, по които движението да се осъществява по реверсивни
ленти.
Както правилно е приел СГС, левият завой е бил разрешен и именно затова
непрекъснатата единична линия е продължена с единична прекъсната линия М3 (по една за
всяка от двете посоки на движение, за да е възможно както навлизането в отбивката за
Ловен парк с ляв завой, така и излизането от нея и включване в движението с ляв завой).
Без съмнение е установено, че ударът не би настъпил и ако подсъдимият бе реализирал
завоя точно върху обозначеното с пътната маркировка М3 място, тъй като в този случай
мотоциклетът би съумял да премине пред автомобила. Адвокат Н. настоява за обсъждането
на този факт, въпреки че той не е предявен на подсъдимия с обвинителния акт като относим
за настъпването на произшествието и няма повдигнато обвинение за това нарушение. САС
на първо място отбелязва, че след като на подсъдимия не е вменено дори фактологично
твърдение за нарушаване на правило за движение, свързано с преминаване, несъобразено с
маркировката М2, то дори да се установи че е извършено такова, съдът не би имал
правомощия да се произнесе по него. Така е, защото функцията по повдигане и поддържане
на обвинението е прерогатив на прокурора, а и защото подсъдимият не може да бъде
„изненадан“ със съдебния акт, узнавайки от него факти, срещу които не е организирал
защитата си понеже не е бил обвинен. Обвинението не твърди, че настъпването на
произшествието е в причинноследствена връзка с подобно нарушение. Затова поначало е
безпредметно подобно обсъждане. Въпреки това, за да не оставя без отговор настоятелно
отправения от частното обвинение довод, въззивният съд отбелязва и следното:
Несъмнено е установено, че подсъдимият е предприел завоя няколко метра преди
прекъснатата линия, като е пресякъл забранената за пресичане непрекъсната линия М2.
Установено е също, че осъществяването на левия завой в неговата посока на движение от
мястото на линията М3 е практически невъзможно, тъй като предполага изпълнението му
при разположение на моторното превозно средство под деветдесетградусов ъгъл, т.е.
напречно на лентата за движение. Изяснено е и това, че ако подсъдимият бе пресякъл точно
на мястото, обозначаващо разрешаване за преминаване, ударът не би настъпил. Въпреки
последното, въззивният съд намира, че и в този случай не биха били налице основания за
реализиране на отговорността на подсъдимия. Така е, защото нарушаването на това правило
15

не може да се свърже с предвиждане на общественоопасните последици. В процесния
случай единственото задължение за водача, за да извърши безопасно маневрата, е било да се
увери, че няма насрещнодвижещи се превозни средства, чието предимство би отнел. И
дължимата преценка по този въпрос поначало не стои в каузална връзка с минаването върху
прекъснатата линия или по-ранното пресичане на все още непрекъснатата линия. В такава
ситуация деецът не е длъжен, нито пък е възможно да предвиди, че ако предприеме по-
ранно пресичане на линията, за по-лесно навлизане в завоя, ще се стигне до сблъсък с
превозно средство, което той не е видял, но с което би могъл да се размине в случай на
започване на маневрата за завиване точно върху обозначеното за това място. Никой не може
да предвиди подобна случайност. А и при различна скорост на мотоциклета (дори с 20 км/ч.
по-ниска например) изводът за безконфликтното разминаване би бил друг.
В заключение – произшествието е настъпило заради обективната техническа
невъзможност на подсъдимия да възприеме движението на мотоциклета и да съобрази
поведението си с него, изчаквайки го да премине преди да предприеме маневрата или
спирайки пред неговия коридор на движение след започването на маневрата. Касае се за
случайно деяние – деецът не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици, тъй като не е възприел наличието на пречка за извършване на маневрата ляв
завой. Затова деянието му не е виновно, касае се за случайно деяние по смисъла на чл. 15
НК.
Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено когато обвинението е
доказано по несъмнен начин (чл. 303, ал. 2 НПК). Ако осъществяването на престъплението и
всички факти, включени в обективната и субективната страна не бъдат установени
безспорно и категорично, съдът може да постанови единствено оправдателна присъда.
Воден от тези задължителни принципни съображения, отнесени до установените по делото
обстоятелства, въззивният съд прие, че следва да оправдае подсъдимия Г.И..
При положение че не е налице виновно поведение от страна на подсъдимия,
немислимо е обсъждането на съпричиняване, поради което е безпредметен отговорът на
повдигнатите в тази насока възражение от страна на частното обвинение.
Оправдателният за подсъдимия изход на делото обосновава и отмяна на присъдата в
частта за разноските, тъй като, съобразно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, същите следва
да останат за сметка на държавата.
Тъй като в частта за веществените доказателства (отнетите таблетки, съдържащи
наркотично вещество) присъдата се явява правилна, въвзивният съд потвърди съдебния акт
в същата.
Присъдата се определи като правилна и в оправдателната й част по изнесените по-
напред съображения, поради което беше потвърдена и в нея.
В обобщение на изложените съждения настоящият състав намери, че са налице
предпоставки за отмяна на обжалваната присъда в осъдителната й част и за разноските и
постановяване на нова, и за потвърждаването й в оправдателната част и в частта за
веществените доказателства. Поради това и съобразно разпоредбите на чл. 334, т. 2, вр. чл.
336, ал. 1, т. 3, вр. чл. 304 НПК, САС постанови съдебния си акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
16

Номер на акта:	5
Дата:	17 март 2022 г. (в сила от 17 март 2022 г.)
Съдия:	Весислава Иванова

Дело:	20211000600333
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 март 2021 г.

Присъда по дело №333/2021 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите