Р Е Ш Е Н И Е № 194/4.11.2021 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря В.М. разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 226 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на А.М.Ч. ***,
чрез пълномощник адв.П.Б. *** със съдебен адрес *** против Решение № 2153-28-12/08.02.2021
г. на Директора на ТП на НОИ Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й с
вх.№ 1012-28-30/26.01.2021 г. против Разпореждане № 281-00-2085-6/16.12.2020 г.
на длъжностно лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл.54ж, ал.3 и във връзка
с чл.114, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) й е разпоредено да
възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за
периода от 15.11.2017 г. до 14.07.2018 г. в размер на 10668,35 (десет хиляди
шестстотин шестдесет и осем лв. и 35 ст.) лева-главница и 2536,90 (две хиляди
петстотин тридесет и шест лв. и 90 ст.) лева-лихва от датата на неоснователно
полученото обезщетение до датата на настоящото разпореждане.
В жалбата се твърди, че решението е неоснователно,
неправилно и незаконосъобразно, т.к. формално
всички изисквания за сключване на трудов договор са изпълнени, безспорно лицето е полагало труд и няма доказателства
за противното, няма ощетяване интересите
на държавния бюджет и по-точно на НОИ, защото дължимите от работодателя
осигуровки са платени, а лицето има трудов стаж, което му позволява по закон да
получи обезщетение за безработица, което обуславя неправилността на
разпореждането за възстановяване на изплатени суми, явяващи се обезщетение за
безработица. Претендира се за уважаване на жалбата и отмяна на атакувания
административен акт.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв.Б.,
който подържа жалбата с искане за уважаването й.
За ответната страна в съдебно заседание се явява
юрисконсулт М., която оспорва жалбата като неоснователна по съображения
посочени в писмен отговор. Претендира за отхвърлянето й и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Между ЕТ „И.-50-И.М.”***, представлявано от И.М. и жалбоподателя
е сключен трудов договор № 274/08.11.2017 г. по силата, на който А.М.Ч. *** е
назначена на длъжност „чистач“ във фирмата, с пълно работно време и основно
месечно възнаграждение 2400 лева. Възникналото трудово правоотношение е
прекратено със Заповед № 275/15.11.2017 г., като размера на положения труд е
отразен в нанесения печат в трудовата книжка на работника.
Със Заявление № 281-00-2085/16.11.2017 г. А.М.Ч. ***
да й се отпусне парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО,
като е декларирала, че трудовото й правоотношение с ЕТ „И.-50-И.М.”*** е
прекратено от 15.11.2017 г., че към датата на прекратяване на правоотношението
не упражнява трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по
КСО или законодателството на друга държава; не е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст или за ранно пенсиониране в Република България или
пенсия за старост в друга държава и не получава пенсия за осигурителен стаж и
възраст в намален размер по чл.68а КСО или професионална пенсия по чл.168 КСО.
Декларира и че към датата на подаване на заявлението има регистрация като
безработно лице в Агенцията по заетостта от 16.11.2017 г.; не получава парично
обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане след
прекратяване на осигуряването, не получава обезщетение за оставане без работа и
не получава парично обезщетение за безработица.
В тази връзка е извършена проверка по разходите на ДОО
на ЕТ „И.-50-И.М.”***, резултатите от която са отразени в Констативен протокол
№ КВ-5-28-00373070/06.02.2018 г. В последния е посочено, че към момента на
извършване на проверката осигурителят е подал данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО за
лицето А.М.Ч. за времето от 08.11.2017 г. до 14.11.2017 г. включително в
законно определените срокове съгласно чл.3, ал.1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г.
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица; че дължимите осигурителни вноски към фондовете на
държавното обществено осигуряване за месец ноември 2017 г. са внесени от
осигурителя ЕТ „И.-50-И.М.“*** в срок; че данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО за
осигурителния стаж и доход на наетите лица са подадени въз основа на
разплащателните ведомости и отчетна форма за явяване/неявяване на работа за
месец ноември, 2017 г., които към момента на извършване на проверката се
съхраняват при осигурителя ЕТ „И.-50-И.М.“***.
На тази база е направен извод, че осигурителя ЕТ „И.-50-И.М.“***
не е нарушил разпоредбите на осигурителното законодателство.
По подаденото от А.М.Ч. заявление длъжностното лице,
на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ–Ямбол е издало следните разпореждания:
С разпореждане № 281-00-2085-1/16.11.2017 г. на
основание чл.54г, ал.4 КСО е спряно производството по изплащане на ПОБ на А.М.Ч.
с мотиви: „До получаване на СЕД U002“.
С разпореждане № 281-00-2085-2/13.02.2018 г. на
основание чл.55 АПК е възобновено производството по отпускане на паричното
обезщетение за безработица на А.М.Ч. с мотиви: „получен ПД U1”.
С разпореждане № 281-00-2085-3/14.02.2018 г. на
основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54а, ал.1, чл.546, ал.1, и чл.54в, ал.1
от КСО и чл.62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е отпуснато парично обезщетение за
безработица на А.М.Ч. за периода 15.11.2017 г.-14.07.2018 г. в размер на 65,45 лева
дневно. Паричното обезщетение за безработица е изплатено на лицето за периода 15.11.2017
г.- 14.07.2018 г. в размер на 10668,35 лв.
Със Заявление № 4005-28-31/27.03.2019 г. И.Д.М. като
управител на ЕТ „И.-50-И.М.”*** е поискала да бъдат издадени задължителни
предписания за заличаване на данните по чл.5, ал.4 КСО за времето от 01.01.2017
г. до настоящия момент за всички наети лица фвъв фирмата й с изключение на П.К.К.
и С.Х.М..
В Обяснения 4005-28-31-1/29.03.2019 г. И.Д.М. като
управител на ЕТ „И.-50-И.М.”*** е декларирала, че лицата назначени през 2017 г.
и 2018 г. не са постъпвали на работа, не са получавали трудово възнаграждение,
но е пропуснала ги заличи в НАП, с изключение на П.К.К. и С.Х.М..
Издадени са задължителни предписания №
ЗД-1-28-00549461/09.04.2019 г. за
заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1
КСО за 99 лица в т.ч. и А.М.Ч..
Видно от Протокол №
П0-02002820000249-073-001/05.02.2020 г. на НАП-Ямбол в информационния масив на
НАП за периода 01.01.2017 г.-31.12.2018 г. са заличени всички декларирани
сключени трудови договори с лицата наети от ЕТ „И.-50-И.М.”***.
По повод сигнал за нарушаване на данъчното и
осигурителното законодателство е извършена проверка на ЕТ „И.-50-И.М.”***,
резултатите от която са отразени в Протокол№
П-02002819120263-073-001/25.03.2020 г. на НАП-Ямбол, като е констатирано, че за
01.01.2017 г.-30.09.2018 г. фирмата има декларирани 100 броя трудови договори, по
които лицата са назначени на длъжност „метач“.
С разпореждане № 281-00-2085-4/09.03.2020 г. на
основание чл.54ж, ал.2, т.1 КСО е отменено разпореждане №
281-00-2083-3/09.02.2018 г. за отпускане на ПОБ на А.М.Ч. по чл.54а КСО за
периода 15.11.2017 г.-14.07.2018 г. в размер на 65,45 лева дневно.
С разпореждане № 282-00-2085-5/09.03.2020 г. на
основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.10 КСО е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица на А.М.Ч. по чл.54а КСО.
С Разпореждане № 281-00-2085-6/16.12.2020 г. на
длъжностно лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.54ж, ал.3 и във връзка с
чл.114, ал.1 КСО е разпоредено на А.М.Ч. да възстанови недобросъвестно
полученото парично обезщетение за безработица за периода от 15.11.2017 г. до
14.07.2018 г. в размер на 10668,35 лева-главница и 2536,90 лева-лихва от датата
на неоснователно полученото обезщетение до датата на настоящото разпореждане,
като са изложени следните мотиви:“Съгласно подадено заявление с вх. №
4005-28-31/27.03.2019 г. и Обяснение с вх. № 4005-28-31#1/29.03.2019 г. в ТП на
НОИ - Ямбол от собственика на „И.-50-И.М.“ ЕТ за периода от 01.01.2017 г. до
момента на подаване на заявлението, лицата назначени по трудови правоотношения
във фирмата не са постъпвали на работа и не са упражнявали трудова дейност във
фирмата. За лицата са подавани уведомления по чл.62 от КТ, плащани са
осигурителни вноски и са подавани данни по чл.5, ал.1, т.4 от КСО. Издадени са
задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019 г. за заличаване на
данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и същите са заличени на 99 лица, между които
е и г-жа Ч.. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в
който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и
за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й. В случая за лицето не е възникнало осигуряване, тъй като не е
започнало да упражнява трудова дейност.“.
С Решение № 2153-28-12/08.02.2021 г. Директора на ТП
на НОИ Ямбол е оставил без уважение жалбата на А.М.Ч. с вх.№
1012-28-30/26.01.2021 г. против Разпореждане № 281-00-2085-6/16.12.2020 г. на
длъжностно лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ-Ямбол.
Като свидетел по делото е разпитана И.Д.М.-управител
на ЕТ „И.-50-И.М.”***, която заявява, че познава А.М.Ч., която е работила във
фирмата й за пет работни дни на посочената в договора заплата, т.к. тогава е
имала нужда от чистач и е можела да си позволи да заплаща въпросното
възнаграждение.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.118,
ал.1 КСО.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд-Ямбол е Решение
№ 2153-28-12/08.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Ямбол, с което е оставена
без уважение жалбата на А.М.Ч. ***.2021 г. против Разпореждане №
281-00-2085-6/16.12.2020 г. на длъжностно лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с което на
основание чл.54ж, ал.3 и във връзка с чл.114, ал.1 от КСО й е разпоредено да
възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за
периода от 15.11.2017 г. до 14.07.2018 г. в размер на 10668,35 лева-главница и 2536,90 лева-лихва от датата
на неоснователно полученото обезщетение до датата на настоящото разпореждане.
В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени
от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ–Ямбол е
постановено от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност и в
изискуемата писмена форма с мотивиран акт, съдържащ всички изискуеми реквизити.
В административното производство не са допуснати
нарушения на процедурата, които да опорочават издаденото решение. Не са налице
и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.
Според чл.1 от КСО, този кодекс урежда обществените
отношения, свързани със:1.държавното обществено осигуряване при общо
заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица,
старост и смърт; 2.допълнителното социално осигуряване, което включва: а)
допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт; б) (изм.
- ДВ, бр. 56 от 2006 г.) допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във
фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост,
инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно
осигуряване по професионални схеми при старост; в) допълнителното доброволно
осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.
Поради това, след като разглежданите решение и
потвърденото с него разпореждане са издадени във връзка с разрешаване на такъв
проблем, то съответстват с целта на закона.
За да се мотивира решаващият орган посочва, че са издадени
задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019 г. за заличаване на
данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО подадени от ЕТ „И.-50-И.М.”*** и същите са
заличени на 99 лица, между които е и г-жа Ч., като задължителните предписания
са влезли в сила, което ги трансформира в стабилен административен акт,
подлежащ на изпълнение, поради което съгласно чл.3, ал.13 от Наредба № Н-8 при
неизпълнено в срок на влязло в сила задължително предписание по чл.108, ал.1,
т.3 от КСО за заличаване на данни, подадени с декларация обр.1 за лицата по
чл.4, ал.1, 3, 5, 7, 9 и 10 от КСО, НОИ заличава същите, като подава декларация
обр.1 на електронен носител по реда регламентиран в същата наредба и към
момента на постановяване на разпореждането данните в Регистъра на осигурените
лица подадени с декларация 1 за А.М.Ч. *** са заличени.
Въз основа на това и съображенията, че трудовата
дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основанието за
социално осигуряване и като общ принцип е изведена в чл.10 КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4
и продължава до прекратяването й и за да възникне основание за осигуряване на
едно физическо лице, следва да е налице упражняване на лична трудова дейност в
някое от качествата посочени в чл.4 от КСО, т.е. едно лице е осигурено за
целите на ДОО, ако упражнява трудова дейност и съществува основание за неговото
осигуряване, директора на ТП на НОИ-гр.Ямбол прави извода, че в случая за
лицето не е възникнало осигуряване, тъй като не е започнало да упражнява
трудова дейност, поради което дължи възстановяване на недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания.
Направения от административния орган извод, че
оспорващият реално не е осъществявал трудова дейност в изпълнение на сключения
трудов договор е обоснован и доказан, като се подкрепя от събраните
доказателства.
По силата на чл.54а, ал.1 КСО право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168 и не упражняват
трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс
или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а,
ал.1 от КТ.
Съгласно §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО по смисъла на част
първа на този кодекс „Осигурено лице" е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а,
ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на
лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през
периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5.
От своя страна нормата на чл.10, ал.1 КСО
регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 КСО и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
С оглед на това, за да възникне осигурителното
правоотношение и право на обезщетение не е достатъчно наличието на трудово
правоотношение, а трябва лицето да е извършвало трудова дейност, която подлежи
на задължително осигуряване по чл.4 КСО, което е императивно кумулативно
условие лицето да бъде осигурено, в който смисъл е и практиката в Решение № 211/08.01.2016
г. по адм. д. № 3681/2015 г., Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. №
14312/2015 г. на ВАС на РБ и др.
Ето защо спорен е въпроса извършвала ли е А.М.Ч. реално
трудова дейност, за да бъде осигурено лице, което има право да получи парично
обезщетение за безработица.
В настоящия случай безспорни и категорични
доказателства, които да обосноват еднозначен извод в горната насока, не бяха
ангажирани по делото.
Напротив, в подкрепа на довода на административния
орган, че А.М.Ч. *** не е осъществявала трудова дейност са събраните в хода на
съдебното дирене доказателства в т.ч. Задължителни предписания №
ЗД-1-28-00549461/09.04.2019 г. за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО на оспорвашия, Протокол № П0-02002820000249-073-001/05.02.2020 г. на
НАП-Ямбол и Протокол№
П-02002819120263-073-001/25.03.2020 г. на НАП-Ямбол.
Въпреки, че не е участвала в производството по
издаване на задължителните предписания Ч. е могла да се защити срещу
констатациите в тях в рамките на оспорването на издадените разпореждания пред
горестоящия орган като представи противопоставими доказателства относно главния
спорен факт, че е упражнявала трудова дейност при ЕТ „И.-50-И.М.”***.
Направените, в официалните по смисъла на чл.179 ГПК
документи, констатации не бяха оборени и се потвърждават от приложените писмени
декларация и обяснения от И.М.-управител на ЕТ „И.-50-И.М.”***, че с изключение
на П.К.К. и С.Х.М. други лица в т.ч. и А.Ч. не са работили във фирмата й и не
са получавали възнаграждения.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля, т.к. не
съответстват на житейската логика да се плаща трудово възнаграждание в размер
2400 лева за длъжност „чистач“ и са в противоречие с всички събрани в
производството писмени доказателства, които са еднозначни и неоспорени.
От неоспорените писмени доказателства, които са официални
документи по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК, се установява неправомерната дейност
на едноличния търговец, включително относно сключването на трудови договори с
лица без същите да започват трудова дейност, за да могат да получат парично
обезщетение за безработица.
При наличните доказателства относно служебно
заличените данни по реда на чл.3, ал.13 на Наредба Н-18/2005 г. и влезлите в
сила разпореждания, с които е отменено разпореждане за отпускане на ПОБ и е
било отказано отпускане на ПОБ по чл.54а КСО за жалбоподателя е отпаднало
основанието за получаването им и не се налице фактическите състави по чл.10
ал.1, §1 ал.1 т.3 ДР на КСО за процесния период.
При положение, че реално не е осъществявала трудова
дейност и не е възникнало осогурително правоотношение, то оспорващата не попада
в кръга на осигурените лица по смисъла на
чл.10 КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и не е налице една от
предпоставките по чл.54а, ал.1 КСО за възникване на правото на парично
обезщетение за безработица.
Поради това и в съответствие с чл.114, ал.1 КСО
недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се
възстановят от лицето, което ги е получило, заедно с лихвата по чл.113 КСО.
В същото време съгласно чл.114, ал.2 КСО добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от
осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на
сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по
чл.40, ал.7, чл.54е и чл.54м, ал.2, т.2; 2. когато след изплащането им са
представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане; 3. на изменение или прекратяване на
обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане
разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или
на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Добросъвестността по смисъла на чл.114, ал.2 КСО при
получаване на сумите е обстоятелство погасяващо задължението за връщане.
Добросъвестността при получаване на
осигурителни плащания не е дефинирана легално в разпоредбите на КСО, поради
което според общите принципи на правото следва да се приеме, че е налице когато
получателя е със съзнанието и субективното отношение, че сумите му се дължат.
Добросъвестността е съществуващото към момента на
получаването психическо отношение на лицето, че сумите му се дължат и е във
връзка с неговото незнание, че няма право на тях. Това отношение може да се
дължи на неправилно преценка както на фактите, така и на правото, което обаче е
без значение за наличието на добросъвестността.
В тази връзка
предпоставките, даващи основание да бъде задължено едно лице да върне
получените от него осигурителни плащания са едновременно неправилното им
изплащане и недобросъвестност при получаването им.
След като от доказателствата по делото се констатира,
че оспорващата не е полагала реално труд в сочената за осигурител фирма ЕТ „И.-50-И.М.”***,
което обстоятелство й е известно, то тя е била недобросъвестна при получаване
на паричното обезщетение за безработица.
Наличието на кумулативно дадените в приложимата норма
предпоставки обуславят материалната законосъобразност на издадения
административен акт.
Предвид това Решение № 2153-28-12/08.02.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на А.М.Ч.
***.2021 г. против Разпореждане № 281-00-2085-6/16.12.2020 г. на длъжностно
лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ-Ямбол, е валидно, като издадено от надлежен орган, в кръга на неговите
пълномощия, при наличието на дължимите материално-правни предпоставки и без да
са налице нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото и с оглед направеното искане
жалбоподателят на основание чл.144 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП
и чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да заплати на
ответната страна направените по делото разноски-юрисконсулско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Водим от
горното, Я А С, шести административен състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на А.М.Ч. ***,
чрез пълномощник адв.П.Б. *** със съдебен адрес *** против Решение № 2153-28-12/08.02.2021
г. на Директора на ТП на НОИ Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й с
вх.№ 1012-28-30/26.01.2021 г. против Разпореждане № 281-00-2085-6/16.12.2020 г.
на длъжностно лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл.54ж, ал.3 и във връзка
с чл.114, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) й е разпоредено да
възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за
периода от 15.11.2017 г. до 14.07.2018 г. в размер на 10668,35 (десет хиляди
шестстотин шестдесет и осем лв. и 35 ст.) лева-главница и 2536,90 (две хиляди
петстотин тридесет и шест лв. и 90 ст.) лева-лихва от датата на неоснователно
полученото обезщетение до датата на настоящото разпореждане..
ОСЪЖДА А.М.Ч. ***, чрез пълномощник адв.П.Б. *** със съдебен
адрес *** заплати
на ТП на НОИ–Ямбол направените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не
се чете