Р
Е Ш Е
Н И Е
№88 13.03.2020
год. гр. Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на тринадесети
февруари през две хиляди и двадесета год. в състав:
Председател: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Членове: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря Минка Петкова и с участието на прокурора Константин
Тачев като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев КА дело №47 по описа за
2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл.285 от Закона за изпълнение на
наказанията е задържане под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията, чрез процесуалният си представител юриск. С.Т.- С. срещу Решение №207 от 19.07.2018 год.,
постановено по адм. дело №283/2017 год. по описа на Административен съд Стара
Загора, с което е осъден касационният жалбоподател да заплати на М.М.М. сумата
от 200.00 лв., представляващи причинени неимуществени вреди, вследствие на
лошите битови условия /липса на минимална жилищна площ/ на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ за периода 20.01.2017 год. – 09.05.2017 год.
и е отхвърлен иска до размера от 50 000.00 лв. като неоснователен и
недоказан. В жалбата са изложени съображения за неговата неправилност като
постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на
съда. Твърди се, че не са събрани данни за спалното помещение в приемното
отделение, в което ищеца е пребивавал в периода 20.01.2017 год. – 21.02.2017
год., а за периода 10.05.2017 год. –
13.07.2017 год. е бил настанен в спално помещение №9 с обща площ от 21 кв.м. Това
според касатора води до недоказаност на исковата претенция. Освен това, М. е
бил настанен в помещение за непушачи по негово изрично искане, вместо да бъде
настанен в друго помещение за пушачи с по-малко хора. Това е основание да се
приложи чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. Преценяйки в съвкупност на всички условия, според
касатора не води до извод за квалифицирането им като такива причиняващи
страдание и унищожаващи човешкото достойнство. Иска отмяната на оспореното
решение като неправилно в осъдителната му част.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за основателност на касационната жалба на ГДИН. Условията в
затворите в България е следвало да бъдат приведени в съответствията с
изискванията на закона едва след 2019 год. Счита, че са налице основания за
намаляване на размера на присъденото обезщетение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради
което е процесуално допустима.
Производството пред Административен съд Стара
Загора се е развило по исковата молба на М.М.М. против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ (ГД“ИН“), гр. София, с която на основание чл. 203 и
сл. АПК, във вр. с чл.285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл.284, ал. 1 ЗИНЗС за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в периода от 01.01.2017 год. – 09.06.2017
год., в който е пребивавал в Затвора Стара Загора, като условията не отговаряли
на законовите изисквания. Размерът на предявеният иска е бил 50 000.00 лв.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на
страните в хода на делото, след приложението на
чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора
доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е осъдил
ГД“ИН“ да заплати на М. обезщетение в размер на 200.00 лв. за процесния период,
вследствие на бездействието на ГДИН за осигуряването на подходящи
хигиенно-битови условия, като минимална жилищна площ, осветление чрез
естествена дневна светлина, проветрение и отопление на обитаваните килии,
осигуряване на престой на открито и т.н., а го е отхвърлил в останалата му част като
неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са
установени незаконосъобразни бездействия на Главна дирекция „Изтърпяване на
наказанията“ /стопанисваща ареста в Стара Загора/ в исковия период, от които да
произтичат твърдените за причинени неимуществени вреди.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната
жалба е неоснователна.
Не е налице и твърдяната от касационния
жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на нарушение на
приложимия материален закон и необоснованост. Въз основа на събраните по делото
доказателства в обжалваното решение е изведен правилният извод за основателност
на предявения иск, при установяване на сочените в исковата молба обстоятелства,
от които ищеца извежда причинени неимуществени вреди.
Не е налице необснованост на съдебното решение, тъй
като за периода, в който се твърди, че М. е пребивавал в помещение с площ от
21.00 кв.м. с пет души в спалното помещение, е приет от съда като съответстващ
на законовите изисквания и не е налице основание за ангажиране отговорността на
касатора, поради което и е изключен от периода, за който е определено
обезщетението.
Не е основание за прилагане на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ
и поведението на ищеца, доколкото е поискал да бъде настанен в килия за
непушачи. Законодателят не е направил разлика между осъдените на лишаване от
свобода по критерий пушачи или не. Изискването за осигуряването на минимална
жилищна площ е приложима по отношение на всички осъдени. Тютюнопушеното е личен
избор, който е ирелевантен за осигуряването на необходимите условия за
изтърпяване на наказанията.
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им
осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да е изтърпявал наказание в неблагоприятни условия,
рефлектиращи по посочения в исковата молба начин върху душевното му състояние.
Предявеният иск се основава на твърдяно неосигуряване
на минимална жилищна площ при изтърпяването на наказанията. При правилна
преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът е
приел наличието на предпоставките за ангажирането на отговорността на касатора,
като е определил правилно претендираният период, през който не е осигурена
минимална жилищна площ на М., а при определяне на размера на обезщетение се е
ръководител от критериите по чл.52 от ЗЗД. Наличието на вреди се презюмира от
закона, поради което и оборването на тази законова презумпция е в тежест на
ответника. В хода на производството пред Административен съд Стара Загора, не
са събрани категорични и безспорни доказателства за осигуряването на минимална
жилищна площ от 21.00 кв.м. за посоченият в решението период, поради които и в
са правилни изводите на съда за наличието на предпоставките за постановяването
на осъдителното решение. Съдът на основание чл.221, ал.2 от АПК, споделя
мотивите на първоинстанционният съд, поради което и същите не следва да бъдат
преповтаряни.
При така изложените съображения решението на съда
като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК
Старозагорски административен съд:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №207 от 19.07.2018 год.,
постановено по адм. дело №283/2017 год. по описа на Административен съд Стара
Загора.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване съгласно чл.223 от Административнопроцесуалния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.