№ 63
гр. Благоевград, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър У.
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър У. Въззивно гражданско дело №
20211200500920 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „****“ЕООД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление в гр...., р-н “..., ул.“...“№33, ет.4, ап.7,
против решение №502912/23.08.21г на РС[1]Разлог по гр.д.№1219/13г, с пр.
осн.чл. 258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният
негаторен иск и в полза на ответната страна са присъдени разноските
поделото.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателя, който го счита
за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази
насока.Настоява за неговата отмяна и уважаване на исковата претенция,
ведно със всички произтичащи от това последици.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа
атакувания акт, настоявайки за неговото потвърждаване, за което също
подробно се обосновава.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
1
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С нотариален акт №168/07г въззивното дружество купува от Г.Р. УПИ
VІІ, им.пл.№126, кв.11 по плана на с.М., общ.., с площ от 550 кв.м.(вж. и
поправящият го НА№139/08г).Според представените нотариални актове
продавача Г.Р. е придобил горния имот от К.К, а той от своя страна – от
ТКЗС“...“(вж.НА№141/07г и НА№113/73г).
С влязло в сила на 08.05.19г решение №2140/10.04.18г на РС-Разлог по
гр.д.№1101/14г, е отхвърлен иска по чл.108 ЗС на въззиваемите срещу
въззивното дружество досежно 2/3 ид.ч от процесния УПИ VІІ, като
собственическите им претенции по наследство и реституция са отречени по
подробно изложените мотиви(вж. и потвърждаващите го решения по в.гр.д.
№.565/18г и гр.д.№450/19г на ІІ ГО на ВКС).Представена е преписката от ПК-
., удостоверяваща реституционните процедури в полза на Н.У., синът му
Ил.У., п.16.061.02г и оставил въззиваемите за свои наследници(вж.у-ние за н-
ци).
Същевременно ответниците се легитимират за собственици по УПИ
VІІІ, им.пл.№126, кв.11 по плана на с.М., общ.., в който е процесната
постройка и по тези въпроси не се спори, по силата на наследственото
правоприемство от своя баща Ил.У.,п.16.06.2002г(вж.у-нията за н-ци).
По делото са налице данни за предприети от въззивното дружество
постъпки за изграждането на „Къща за гости“ в така закупения от тях
имот(вж. визата от 14.04.10г, договора за строителство от 08.07.10г, ведно с
приложенията му и др. договори в тази връзка).По тези въпроси също не се
спори, както и за издаденото в негова полза разрешение за строеж
№47/11.06.10г, досежно обекта „Къща за гости – V категория, с РЗП 357,45
кв.м. в УПИ VІІ, пл.№126, кв.11 по плана на с.М., общ..(вж. приложения
проект).
Видно от представената декларация по ЗМДТ, Ил.У. през 1998г е
декларирал в п.VІІ двуетажна стопанска постройка, която сочи за изградена
1976г.
По делото са налице данни, че въпросната стопанска постройка е
търпим строеж по см. на §16 от ЗУТ.
2
От съдебно-техническата експертиза се установи, че спорната стопанска
постройка е с размери 4м х 6,20м и е изградена в УПИ VІІІ на два
етажа:първия от каменна и тухлена зидария, а втория от гредоред и дървена
покривна конструкция с керемиди. Част от първия етаж попада под нивото на
УПИ VІІІ, като основите и зидарията, с оглед денивелацията от 1,37м,
представляват подпорна стена по регулационната линия между УПИ VІІ и
УПИ VІІІ.Достъпа до постройката се осъществява от УПИ VІІІ и УПИ ІХ.
Проследявайки регулационната история, вещото лице констатира, че за
с.М., общ.. има само един КРП от 1964г(а не ПУП), без промяна на
регулацията до сега. Според експерта УПИ №№ІХ, ХІ, VІІІ,VІ, в кв.11 и
УПИ VІІІ и ІХ в кв.12 са образувани от им.пл.№126, представлявал
земеделска земя в м.“Долене“, землището на с.Обидим, записана като
собствена на Ил.У..
Според копието от геодезическата основа, въз основа на която е
изработен РП, УПИ VІІ попада изцяло в им.пл.№126 и има ясно отразена
съществуваща тогава подпорна стена с височина от 1м, не и стопанска
постройка. Изхождайки от отразяването й в плановете, вещото лице счита, че
е изградена в периода 1965г – 1994г.
В геодезическото заснемане на „МАПГЕО“,изготвено с оглед
инвестиционните намерения на въззивното дружество, процесната постройка
е изградена в УПИ VІІІ, като част от нея – 3,10кв.м. попадат в УПИ VІІ.
Вещото лице обаче е категорично, че кадастралната карта не е
съвместена с регулация от 1964г, а представлява момента снимка на терена,
заснемайки намиращите се там сгради и огради.
Съгласно плана от 1964г УПИ VІІ е с площ 449кв.м., а по адм.д.
№150/16г на БАС е 470кв.м., което според експерта се дължи на изместване
на регулационната линия от изток с 1м в ищцовия имот - по плана от 1964г
дължината й е 18м, а по кадастралната карта е 19м за УПИ VІ.
Представените скици-визи за проектиране вещото лице твърди, че не
отразяват вярното състояние, за което подробно се обосновава.
Вещото лице е категорично, че според КРП от 1964г спорната
стопанска постройка попада изцяло в УПИ VІІІ.Докато според
геодезическото заснемане и представената ситуация, които не са съвместени с
3
КРП от 1964г, 31,10кв.м. от същата попада и в УПИ VІІ.
Според експерта проекта „къща за гости“ няма пречка да се изпълни,
при спазени отстоянията от 3м от регулационната линия, като е възможно и
изграждането на основите на сградата.В тази насока са още обясненията на
вещото лице и графично онагледените му констатации.
Свидетелските показания на Боденов и Байракова разкриват най-вече
отношенията между страните по повод оградата между имотите на страните,
както и досежно споровоте около границата между тях, без да са в състояние
да уточнят дали спорната постройка попада в ищцовия.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Уважаването на иска по чл.109 ЗС предполага доказването на ищцовите
собственическите права върху процесния имот, упражняването на които се
препятства от неоснователните действия от ответната страна.
От материалите по делото се установи, че въззивника се легитимира за
изключителен собственик по покупко-продажба на УПИ VІІ, им.пл.№126,
кв.11 пои плана на с.М., общ..(вж.НА№168/07г и поправящият го
НА№139/08г).Същевременно ответниците се явяват собственици на съседния
УПИ VІІІ, им.пл.№126, кв.11 по същия план и по този въпрос не се
спори.Изводите досежно активната и пасивната материално-правна
легитимация на страните се обосновава и от СПН, формирана от крайния
съдебен акт по ревандикационния вещно-правен стпор, постановен по гр.д.
№1101/14г по описа на РС-Разлог.
Установи се също така, че действително на регулационната линия
между УПИ VІІІ и УПИ VІІ, преди придобиването му от жалбоподателя, е
изградена подробно описаната от вещото лице и свидетелите двуетажна
стопанска постройка с размери на 4Х6,20м, чийто основи и зидария заради
денивелацията на терена, се явяват и подпорна стена.Вещото лице обаче, е
категорично(вж. и обясненията му в с.з.), че въпросната постройка попада
изцяло в ответния УПИ VІІІ.За тези изводи се обосновава с единствения
одобрен през 1964г КРП за с.М., общ.., според който постройката на място е
именно в УПИ VІІІ, с достъп и от УПИ ІХ.Копията от геодездическата
основа, послужили за изработването на РП, ясно отразяват подпорна стена с
височина 1м.
4
Изготвеното геодезическо заснемане и представената ситуация във
връзка с инвестиционните намерения на въззивното дружество, според което
3,10кв.м. попадат в У ПИ VІІ не е в състояния да подкрепи въззивните
доводи, понеже не е съвместено с регулацията 1964г.Вещото лице
недвусмислено сочи, че представляват само момента снимка на терена,
заснело съществуващите сгради и огради, без да държи сметка за плана от
1964г. Експертизата е категорична, че кадастралната карта отразява
границите на място, не и регулацията от 1964г.
Несъобразяването с регулационните предвиждания на плана от 1964
сочи и изместването на регулационната линия с 1м на изток в УПИ VІІІ, която
според цитирания план е с дължина 19м, а според кадастралната карта – 19м.
При това положение и с оглед правното действие на КРП от 1964г,
липсват основания да се счете, че процесната стопанска постройка или част
от нея, попадат в ищцовия имот.Още повече,при отсъствието на каквито и да
е данни за надлежното изменяване на въпросния план,респ. отстраняване на
допуснати грешки или непълноти, и пр.
Изграждането на постройката на регулационната линия на УПИ VІІІ
също не обосновава негаторната претенция, понеже не се установи чрез
процесната постройка ответниците да са създали,респ. да поддържат такова
състояние в своя имот, което пряко да засяга ищцовия, рефлектирайки
негативно върху вещните им права.Конкретната преценка на всички факти и
обстоятелства в случая сочи, че в този си вид, местоположение и
предназначение стопанската постройка не пречи на ищците да упражняват в
пълен обем всичките си собственически правомощия върху УПИ VІІ в
неговата цялост.Тези изводи се налага както от естеството и характера на
създаденото с нея състояние, така и от изричното експертно заключение, че
стопанската постройка не препятства изпълнението на ищцовия проект
„Къща за гости“, който е напълно възможен за реализиране със спазване на
изискуемите се отстояния, изграждане на основите и пр.На това сочат също
писмените доказателства и свидетелските показания, обсъждани по отделно и
в съвкупност с останалия доказателствен материал.Данните за оградата в
гласните доказателства не следва да се обсъждат, тъй като тя е извън
предмета на спора.
За пълнота следва да се отбележи, че факта на търпимост на един обект
5
по см. на §16 ЗУТ е ирелевантен в казус като разглеждания и сам по себе си
не е в състояние да отблъсне негаторната защита, тъй като установява само
благоустройствената му допустимост с оглед общественият интерес.Поради
това когато засяга нечии права, може да се претендира на общо основание
неговото премахване по реда на чл.109 ЗС(Р74/09.07.14г по гр.д.№6580/13г, ІІ
ГО на ВКС и др.).
В този контекст, както главния, така и евентуалния иск по чл.109 ГПК,
се явяват неоснователни и РС правилно и законосъобразно ги е отхвърлил със
всички произтичащи от това последици.Ето защо решението му ще следва да
се потвърди изцяло.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на спора.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя дължи на въззиваемите
направените по делото разноски пред настоящата инстанция, които според
доказателствата и списъка по чл.80 ГПК, възлизат общо на 1 300лв.
Възражението по чл.78, ал.5 ГПК на въззивното дружество за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Преценката
на фактическата и правна сложност на делото, обусловена от
доказателствените факти и обективиращите ги доказателства,
правопораждащите факти и пр., сочат на пълно съответствие между
платеното възнаграждение за адвокат и положените от последния усилия при
упражняване на процесуалните права, с оглед защитата на тримата ответници.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №502912/23.08.21г на РС[1]Разлог по гр.д.
№1219/13г.
ОСЪЖДА „****“ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в
гр...., р-н “..., ул.“...“№33, ет.4, ап.7, да заплати на Г. ИЛ. УЗ.,ж.гр.Благоевград,
ж.к.„****“ бл.107, вх.А, ап.11, М. ИЛ. П., ж.гр.Благоевград, ж.к.„****“ бл.72
и СТ. Д. УЗ., ж.с.М.,общ.., обл.Благоевградска, общо сумата от 1 300лв,
представляваща разноски за адвокат пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
6
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7