РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2063
гр. Пловдив, 03.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесет и седми септември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1701 по описа
за 2021 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).
2. Образувано е по жалба предявена от Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към
ТП на НОИ гр. Пловдив, представлявана от председателя й д-р Д.Й.И., против
Експертно решение (ЕР) № 0674 от зас. № 069/12.05.2021 г. на Специализиран
състав по неврологични, УНГ и ССЗ при НЕЛК.
В жалбата са
изложени съображения за неправилност на ЕР, като жалбоподателят счита, че същото
е постановено в противоречие с материалния закон и по-конкретно с разпоредбата на чл. 43, т. 1 от ПРАВИЛНИК за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУРОМЕРКМЕ), тъй като
оценката от 50 % Трайно намалена работоспособност (ТНР) за двустранен неврит се
базира на аудиометрично изследване от 10.03.2021 г., а обжалваното пред НЕЛК
решение на ТЕЛК е издадено на 01.03.2021 г. Следователно, за да постанови
своето решение, НЕЛК е използвала документ издаден след датата на постановяване
на оспореното пред нея ЕР на ТЕЛК.
В този смисъл се
иска отмяна на обжалвания акт.
3. Ответникът – Национална
експертна лекарска комисия, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт
е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване. Подробни съображения са изложени в молба вх. № 12108/02.07.2021
г. по описа на съда, приложена по делото. Претендира се присъждане на
съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Заинтересованите страни – А.А.К., Агенция за хора с увреждания, Регионална дирекция „Социално
подпомагане“, Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ “Пловдив” АД, не вземат конкретно
становище по спора.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалбата е подадена
в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен интерес
от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
6. Административното
производство пред НЕЛК е образувано по жалба на А.А.К. срещу ЕР № 0925,
зас. № 034/01.03.2021 г. на Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ “Пловдив” АД,
с което му е извършено преосвидетелстване и му е определена ТНР 35 %. Този
краен процент е определен, както следва: от 35% ТНР по Част III, Раздел I, т. 2.1.2 от НМЕ/2017 г. за двустранно намаление на слуха на
базата на неврит на слуховите нерви, до степен на глухота на дясно ухо и тежко
чуване на ляво ухо; 30% ТНР по Част VII, т. 15.2 от НМЕ/2017 г. за верифицираната с КАТ дискова херния на ниво
Л4-Л5 и дискова протрузия на Л2-ЛЗ, Л4 съчетани със спондилоартрозни промени,
ангажиращи лумбален гръбнак, протичащи с тежък вертебрален синдром; 30% ТНР по Част
IV, Раздел VI, т. 2.2 от
НМЕ/2017 г. за артериална хипертония от II-III ст. с Ехо КГ данни за ЛК хипертрофия, при запазена
систолна и дастолна функция. Към жалбата, с което НЕЛК е сезирана, лицето е
приложило Аудиометрично изследване на слуха от 10.03.2021 г. и Амбулаторен лист
от същата дата.
След преглед на
приложените в медицинското досие документи, НЕЛК е отменила с оспорения акт ЕР
на ТЕЛК по оценка на работоспособността и е потвърдила по останалите поводи,
като е определила оценка на работоспособността 50 % със срок до 01.03.2023 г.
за две години и дата на инвалидизация 18.03.2015 г., с водеща диагноза „Двустранна
невросензорна загуба на слуха”. Общата оценка на
степента ТНР от 50 % е определена от: 50% ТНР по Част III, Раздел
I, т. 2.1.3 с корекция на КПД от НМЕ/2017 г. за двустранен неврит на слуховите
нерви с ФД в степен на практическа глухота; 30%
ТНР по Част IV, Раздел VI, т. За по аналогия с т. 2.2 от НМЕ/2017 г. за
артериална хипертония от III ст. умерена степен с ехокардиографски критерии за
хипертонично сърце. Нестабилна стенокардия двукратно (м.02/2017 г. и м.02/2019
г.) без убедителни данни за редуциран коронарен резерв и необективизирана
инвазивно коронарна анатомия. Леко редуцирана ФИ и диастолна дисфункция. СН 1
ФК по НИХА; 30% ТНР по Част VII, т. 15.2 от НМЕ/2017 г. за многоетажна
пояснодискова болест /КТ/, спондиалартроза /Рьо гр./ с хронично персистиращи
двустр. лумбосакрална радикулопатия /ЕМГ, клинични данни/.
ІV. За правото:
7. В изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, за служебна
проверка на обстоятелствата, дали административният акт е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът, съдът констатира, че оспореното експертно решение е
постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето
във връзка с чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) орган, в
установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма. Решението е взето от специализиран
състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, определен съобразно водещата диагноза, в
изпълнение на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на
работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи. Не е нарушено и изискването
в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с
неговия председател (чл. 18, ал. 3 от правилника). Експертното решение е
постановено в състав от председател и двама специалисти, а консултациите на
останалите специализирани състави на НЕЛК, подписването на ЕР от които не е
дължимо, са вписани в решението и представляват неразделна част от мотивите му
(чл. 49, ал. 2 от правилника). Изложеното обаче не е в състояния да санира
допуснатите в хода на административната процедура нарушение на
административнопроизводствените правила. Основанията за този извод са следните:
8. В оспореното пред
настоящата съдебна инстанция ЕР на НЕЛК изрично е записано, че при
постановяването му комисията се е произнесла по приложено в МЕД „аудиометрично
изследване от 10.03.2021 г. с резултат ДУ-не чува, ЛУ-85 дб“ при
диагноза „Двустранен неврит на слуховите нерви с ФД в степен на практическа
глухота." МКБ Н90.3.“, в резултат на което е определила 50% ТНР
с корекция на КПД „съгласно ч.З, р.1, т.2.1.3“.
Действително
следва да се констатира, че обжалваното пред НЕЛК решение на ТЕЛК е издадено на
01.03.2021 г., а аудиометричното изследване, на което се е позовала НЕЛК в
своето решение е издадено десет дни след произнасянето на ТЕЛК, което формално
представлява нарушение на административно производствените правила и
по-конкретно на чл. 43, т. 1 он НМЕ (според който Специализираните
състави на НЕЛК разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК, въз
основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното
решение). Тук обаче следва
да се констатира, че според обсъжданото аудиометрично изследване от 10.03.2021
г. резултатът е “д. ухо - не чува, л. ухо - 90 дб“.
Аудиометрични изследвания
с резултати като тези посочени в процесното ЕР на НЕЛК има приложени в МЕД на
лицето и те са от 2015 г., 2017 г. и 2019 г., придружени с амбулаторни листове,
в които е посочена диагноза „Глухота, свързана с нарушение в провеждането на
звука (кондуктивна) и невросензорна загуба на слуха; Болести на
слуховите нерви“ (така Амбулаторен лист № 000155 от 19.02.2015 г., с аудиометрично
изследване от 19.02.2015 г. – с резултати за дясно ухо „не чува“, за ляво ухо
А.З. 85 дб, Амбулаторен лист № 000137 от 24.02.2017 г., с аудиометрично
изследване от 24.02.2017 г. със същите резултати - за дясно ухо „не чува“, за
ляво ухо А.З. 85 дб, Амбулаторен
лист № 000066 от 23.01.2019 г., с аудиометрично изследване от 23.01.2019 г.
отново със същите резултати - за дясно ухо „не чува“, за ляво ухо А.З. 85 дб).
От своя страна
аудиометричното изследване от 23.10.2020 г., послужило като основание за
издаване на ЕР № 0925, зас. № 034/01.03.2021 г. на Пети състав на ТЕЛК към
УМБАЛ “Пловдив” АД, показва, че по отношение на преосвидетелствания е налице
акустична загуба (А.З.) на слуха в дб на дясното ухо над 100 дб (което
означава пълна глухота по арг. от т. 2.2 от Част III, Раздел I на Приложения №
1 на НМЕ) и А.З. на слуха на лявото ухо – 70 дб.
Изложеното до тук
не дава възможност да се формира категоричен извод на кое конкретно
аудиометрично изследване се е позовала ответната комисия независимо, че е
посочила неговата дата – 10.03.2021 г., доколкото резултатите от последното са
различни от вписаните такива в самото ЕР на НЕЛК, които пък от своя страна
съответстват на цитираните по-горе аудиометрични изследвания от 2015 г., 2017
г. и 2019 г. (за дясно ухо „не чува“, за ляво ухо А.З. 85 дб,).
Поради липса на
мотиви в оспореното решение в тази му част не става ясно дали НЕЛК е счела, че тъй
като невросензорната загуба на слуха не подлежи на лечение не може да се приеме
за коректно аудиометричното изследване от 23.10.2020 г. (според
което каза се е налице А.З. на слуха на дясното ухо над 100 дб и А.З. на слуха на лявото ухо – 70 дб), показващо на практика подобрение на слуха на преосвидетелстваното лице на
лявото ухо, поради което се е позовала на аудиометричните изследвания от 2015 г., 2017
г. и 2019 г. или пък, с оглед минималния период от време – само 10 дни, от
издаване на ЕР № 0925, зас. № 034/01.03.2021 г. на Пети състав на ТЕЛК към
УМБАЛ “Пловдив” АД до аудиометричното изследване от 10.03.2021 г., е приела, че
състоянието на слуха на А.К. е било едно и също както към 01.03.2021 г., така и
към 10.03.2021 г., или пък е налице някаква друга причина довела до
постановяване на оспорения акт.
От друга страна категоричното
и безпротиворечиво установяване на аудиометричното изследване възприето от НЕЛК
е от съществено значение за определяне на процента ТНР на лицето, тъй като не е
без значение дали акустичната
загуба на слуха на лявото ухо на К. е 70 дб, 85 дб или 90 дб.
Това е така,
защото при оценката на функционалния дефицит на слуховия анализатор,
която се прави именно след изследване на тонална прагова аудиометрия (костна и
въздушна проводимост) с оглед кохлеарен резерв и възможност за слухопротезиране,
с корекция на показателя на полезно действие на слуховата протеза с 20 дб, като
се ползва таблицата на Клодил Портман, процентът ТНР при
различните дб е различен. В тази таблица (съдържаща се също в Част
III, Раздел I на Приложения № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ/2017 г.) в първи и
втори хоризонтален ред са посочени разстоянията в метри, от които по-слабо
чуващото ухо възприема разговорна и шепотна реч, в трети хоризонтален ред
е посочена акустичната загуба в децибели на по-слабо чуващото ухо, в първа и
втора колона са посочени разстоянията в метри, от които по-добре чуващото
ухо възприема разговорна и шепотна реч, в трета колона е посочена
акустичната загуба в децибели на по-добре чуващото ухо, в пресечните точки на вертикалните и хоризонталните линии на различните
стойности на слуховъзприемането на двете уши е обозначен процентът на
намалената работоспособност.
От коментираната
таблица на Клодил Портман е видно, че при обстоятелства като тези по делото, процентът
ТНР при различните дб (в случая акустична загуба на слуха на лявото ухо на К.
70 дб, 85 дб или 90 дб.) е коренно различен –
той може да варира между 50 % и 70 % ТНР, но при всички случаи не е 35 % ТНР
като е прието с ЕР № 0925, зас. № 034/01.03.2021 г. на ТЕЛК.
9. Допуснатата от НЕЛК неточност
(подробно описана по-горе) относно аудиометричното изследване на слуха на
преосвидетелстваното лице послужило като основание за определяне на ТНР 50 % за
„Двустранен неврит
на слуховите нерви с ФД в степен на практическа глухота", който процент ТНР
се явява и краен такъв, и липсата на каквито и да било други фактически
основания за постановяване на този резултат е съществено нарушение на
процесуалните норми, което само по себе си е самостоятелно основание за отмяна
на процесното ЕР.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен
акт, е излагане на фактически и правни основания. Следователно, това са два
отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и не се припокриват. Оспореното
решение съдържа единствено посочване на правното основание за неговото
издаване, като липсват мотиви, от които да е видно какви са съображенията на НЕЛК
да вземе това решение.
Неспазването на така установеното нормативно изискване за излагане на фактическите
основания за издаването на спорното в процеса решение, има за последица
постановен в съществено нарушение на закона административен акт. Изискването за обосноваване на
административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които
законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на
гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до
знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал
съответния административен акт. Това
подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата им срещу такива актове. От
друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на
евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите,
в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на
предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. Значението на изискването за мотиви според
АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт съставлява
съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на
съдиите, докладчик председателят на V отделение Андрей Икономов.
10. Тези именно съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност
на оспорения административен акт. Той ще следва да бъде отменен. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да
бъде изпратено като преписка на НЕЛК, за ново произнасяне по жалбата на А.А.К.
срещу ЕР № 0925, зас. № 034/01.03.2021 г. на Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ
“Пловдив” АД, при съблюдаване на дадените с настоящото решения указания по
тълкуването и прилагането на закона. Това налага извод за основателност на
жалбата.
Така мотивиран,
на основание чл. 173, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ,
Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Експертно решение № 0674 от зас. № 069/12.05.2021 г. на Специализиран
състав по неврологични, УНГ и ССЗ при НЕЛК.
ИЗПРАЩА
преписката на НЕЛК, за ново произнасяне по жалбата на А.А.К. срещу ЕР № 0925, зас. №
034/01.03.2021 г. на Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ “Пловдив” АД, при
съблюдаване на дадените с настоящото решения указания по тълкуването и
прилагането на закона, в едномесечен срок считано от влизане в сила на
настоящия съдебен акт.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: