№ 1015
гр. София, 13.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110165716 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Л. С. Г., с която е предявен
установителен иск срещу [фирма], ЕИК [ЕИК], за признаване за установено дължимостта на
сумата от 21,37 лева, представляваща главница в размер на дължимата и непредоставена
търговска отстъпка от 3 % от стойността на месечните фактури за цена на доставена
топлинна енергия за периода от месец 10.2020 г. до месец 02.2021 г. за имот с
административен адрес [населено място], [жк] [жилищен адрес] отчитан с абонатен №
[номер], ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 28.09.2021 г. до окончателното
плащане по издадената на 01.10.2021 г. заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 55801/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 41 –ви състав.
Ищецът извежда субективно предявените си съдебни права при твърдения, че е
потребител на топлинна енергия за битови нужди като собственик на топлоснабден имот с
административен адрес [населено място], [жк] [жилищен адрес] отчитан с абонатен №
[номер]. Помежду им с ответното дружество твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, в изпълнение на който заплащал редовно и в цялост начислените
задължения за ТЕ. Излага, че през 2013 г. ответникът въвел програмата „Търговска
отстъпка“ за предоставяне 3 % търговска отстъпка от общата фактурирана сума за месеца на
консумация за заплатена фактура в срок от тридесет дни от издаването й. Допълва, че за
периода от месец 10.2020 г. до месец 02.2021 г. заплатил в този срок начислените суми по
издадените месечни фактури в пълен размер, но ответникът не изпълнил договорното си
задължение да му начисли отстъпката от 3% и да приспадне същата от месечното
1
задължение. Поради неизпълнение на това задължение за периода от месец 10.2020 г. до
месец 02.2021 г. дружеството получило в повече сумата от общо 21,37 лева. Претендира
признаване за установено, че [фирма] му дължи паричната равностойност на търговската
отстъпка от 3% за периода от месец 10.2020 г. до месец 02.2021 г. и сторените в заповедното
и исковото производство разноски. Представя документи.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който е оспорил иска
като неоснователен, доколкото ищецът не се е възползвал от възможността по чл.33, ал.3 от
ОУ да подаде до дружеството възражение срещу начислената сума за топлинна енергия в
срок от четиридесет и пет дни от изтичане на периода, за който се отнасят възраженията.
Твърди, че уважаване на иска би довело до неоснователно обогатяване на ищеца.
Съдът като прецени по реда на чл.12 и чл.235 ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно и п делото се установява от приложеното ч.гр.д. № 55801/2021 г. по
описа на СРС, І ГО, 41 –ви състав, че претендираното в настоящото вземане е било предмет
на развило се между страните заповедно производство. Искът е допустим като предявен в
преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от
установяване на вземане по срочно оспорена заповед по чл.410 ГПК. Налице е идентичност
в основанието и размера на вземането в двете производства.
Не е спорно в производството и от приложените към исковата молба писмени
доказателства се установява, че с решение № 331/27.06.2013 г. С. общински съвет одобрява
предложение на [фирма] за приемане на актуализирана програма за стимулиране на лоялни
клиенти. Видно от приложение № 3 към горецитираното решение е предвидена Програма
„Търговска отстъпка“, в която могат да участват лоялни клиенти, които нямат просрочени
месечни задължения за потребена топлинна енергия и се заключава в 3% отстъпка от общата
фактурирана сума за месеца на консумацията за заплатена фактура в тридесетдневен срок от
датата на издаването. Предвидено е от отстъпката да се ползват клиенти, когато са заплатили
до последния ден на месеца, следващ консумацията, всичките си задънения и отстъпката да
се получава при заплащане на месечната дължима сума за топлоенергия като се приспада от
същата. Възможността за отстъпка от сметките на потребителите е отразена в чл.37 от
приложимите между страните Общи условия за продажба на топлинна енергия. Не се спори,
че през исковия период утвърдената от С. общински съвет Програма „Търговска отстъпка“ е
актуална.
Не е спорно между страните и от доказателствената маса по делото се установява, че
ищецът е потребител на топлинна енергия за битови нужди, доставяна до имот с
административен адрес [населено място], [жк] [жилищен адрес] отчитан с абонатен №
[номер].
Страните не спорят и по делото се доказва, че на 31.10.2020 г. за абонатен № [номер]
на името на ищеца е издадена фактура № ********** за сумата от 32,35 лева. Видно от
2
отразяване във фактурата сумата по нея е единственото непогасено задължение по този
абонатен номер. Въз основа на системен бон, издаден от [фирма] се доказва, че сумата е
заплатена на 15.11.2020 г.
Спор не е формиран и по делото се доказва, че сумата от 143,96 лева по фактура №
**********/30.11.2020 г. е заплатена на 16.12.2020 г., сумата от 178,73 лева по фактура №
**********/31.12.2020 г. е заплатена на 18.01.2021 г., сумата от 190,31 лева по фактура №
**********/31.01.2021 г. е заплатена на 16.02.2021 г. и сумата от 167,22 лева по фактура №
**********/28.02.2021 г. е заплатена на 19.03.2021 г. От отразяването във всяка от
изброените фактури е видно, че освен текущото фактурирано задължение за имота няма
други непогасени суми. Възможността за ползване на търговската отстъпка е отбелязана във
всяка от изброените фактури.
Не се твърди и установява за процесния имота да са налице незаплатени задължения
за предходен или за исковия период. Ответникът не е оспорил твърдението, че Г. отговаря на
условията за получаване на предвидената в горната програма 3% отстъпка от месечната
фактурирана стойност на задълженията по сключения между страните договор. Налага се
извод, че за ответникът е възникнало вземане за периода от месец 10.2020 г. до месец
02.2021 г. в размер на 691,19 лева, представляващо разлика между сбора на фактурираните
задължения (712,57 лева), намален с следващата се на потребителя търговска отстъпка (в
размер на 21,38 лева). Установява се, че при срочното съгласно Програма „Търговска
отстъпка“ плащане на месечните задължения през исковия период на ищеца не е приспада
следваща му се отстъпка в размер на 3% от стойността на всяка от фактурите.Съгласно
чл.63, ал.1 ЗЗД страните по всеки договор следва да изпълняват точно и добросъвестно
поетите договорни задължения под страх от отговорност за вреди. Искането за плащане и
задържане на цена в по – висок от дължимия, със знанието за извършено от длъжника
плащане в срок на всички задължения за периода, за който се дължи отстъпката,
представлява недобросъвестно поведение на кредитора. Претедираната от кредитора и
платена цена в по – висок размер сума, недължимо ангажира имуществената сфера на
длъжника, което представлява вреда за същия, резултат от недобросъвестно поведение на
кредитора, която последният следва да обезщети с връщане на недължимо задържаната по
договора разлика в цената на фактурираните стоки през исковия период в размер на общо
21,38 лева. Поради изложеното исковата претенция следва да се уважи като основателна и
доказана в пълния предявен размер.
Възраженията на ответника, че получаване на търговската отстъпка би
представлявало неоснователно обогатяване на ищеца са неоснвоателни. Програма
„Търговска отстъпка“ е приета по предложение на дружеството за стимулиране на срочното
заплащане на сметките на потребителите на топлинна енергия, в процесните фактури е
предвидена възможността за нейното прилагане и дружеството се е ангажирало с
предоставянето на отговарящите на условията, поради това [фирма] се е задължила да
приспадне размера на отстъпката в случай на изпълнение от потребителя на тези условия.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК и Тълкувателно решение №
3
4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК на ищеца се следват сторените в заповедното и
исково производство разноски. И в двете производства ищецът е реализирал по 25 лева
разноски за заплащане на държавна такса, които му се следват.
На пълномощника на ищеца при условията на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 от ЗАдв. вр.
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да
се присъди възнаграждение от по 300 лева в двете производства.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
Признава за установено по предявения от Л. С. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес [населено място], [улица], ап.10, срещу [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление [населено място], [улица], иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с
чл.415 и чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, че [фирма] дължи на Л. С. Г. сумата от 21,37 лева,
представляваща главница в размер на дължимата и непредоставена търговска отстъпка от 3
% от стойността на месечните фактури за цена на доставена топлинна енергия за периода от
месец 10.2020 г. до месец 02.2021 г. за имот с административен адрес [населено място], [жк],
[жилищен адрес] отчитан с абонатен № [номер], ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на
28.09.2021 г. до окончателното плащане по издадената на 01.10.2021 г. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 55801/2021 г. по описа на
СРС, І ГО, 41 –ви състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес
на управление [населено място], [улица], да заплати на Л. С. Г., ЕГН **********, с адрес
[населено място], [улица], ап.10, сумата от 25 лева разноски в исковото производство и 25
лева разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 от ЗАдв., [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица] да заплати на
адв.С.Л. Г., с адрес на практиката [населено място], [улица], ап.10, сумата от 300 лева
разноски за заповедното производство за процесуално представителство на ищеца и сумата
от 300 лева разноски за исковото производство за процесуално представителство на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4