№ 36
гр. р., 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – р. в публично заседание на двадесет и първи март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Живка В. Манолова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Гражданско дело №
20235520100061 по описа за 2023 година
Предявен е иск за изменение на издръжка с правно основание чл.
150 от СК, във вр. чл. 143 от СК.
Производството е образувано по искова молба на Я. П. Я., действаща в
качеството на законен представител на малолетното дете П. Б. Д., чрез
процесуалния пълномощник адв. М. Х. от АК-с.з., срещу Б. Р. Д., с която се
предявява иск за увеличение на издръжка с правно основание чл. 150, във вр.
чл. 143 от СК. Ищецът чрез своята майка твърди, че ответникът е негов баща
и с влязло в сила решение № 774/28.06.2018 г. по гр.д. № 918/2018 г. на РС –
с.з. бил прекратен гражданския брак между родителите и ответникът бил
осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 150 лв.
Твърди, че така определеният размер на издръжката за детето е крайно
недостатъчен към момента за задоволяване на нуждите на детето, с оглед
поскъпването на стоките и услугите от датата на решението до настоящия
момент. Твърди, че минималната издръжка на детето е под минималния
размер съгласно чл. 142, ал. 2 СК. Твърди, че П. посещава детска градина в
гр. р. и е в предучилищна група. Твърди, че оттогава е изминал
продължителен период от време от повече от четири години, в който период
се изменили обстоятелствата, от които зависи размера на издръжката.
Предвид периода в който не е изменяна издръжката обществено
икономическите отношения и промяната на жизненото равнище в страната
1
твърди, че детето се нуждае от повече средства за пълноценно развитие.
Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплаща занапред ежемесечна издръжка в размер на 320 лв. за детето П.,
считано от датата на предявяване на иска, до настъпване основания за
нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане, като издръжката да се
заплаща по банков път, с посочена в исковата молба банкова сметка, до 10-то
число на месеца, за който се дължи. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Б. Р. Д., не
се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения,
достигна до следните фактически и правни изводи:
При определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило
пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на
родителите, а при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл.
150 от СК следва да е налице и трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице (т. 19 от ППВС № 5/16.11.1970 г., в този смисъл Решение
№ 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК,
постановено в производство по чл. 290 ГПК).
С протоколно определение от 21.03.2023 г. е обявен за окончателен
доклада по делото, обективиран в определение № 87/01.03.2023 г., с който на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът Б. Р. Д. е баща на
малолетното дете П. Б. Д. и че с влязло в сила решение № 774/28.06.2018 г. по
гр.д. № 918/2018 г. на РС – с.з. е бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка
на детето в размер на 150 лв.
С оглед преценка на обстоятелството дали е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице е приложено като писмено
доказателство гр.д. № 918/2018 г. на РС-с.з., решението на което е влязло в
сила на 17.09.2018 г., с което е определена издръжка на детето в размер на 150
лв., от който момент до сега не е променян размерът на издръжката. От този
2
момент до сега следва ищцата да установи наличие на трайната съществена
промяна в обстоятелствата, при които е определен този предходен размер на
издръжката.
Трайното съществено изменение на нуждите на издържания трябва да
касаят новонастъпили обстоятелства след определяне на предходната
издръжка, които обстоятелства следва да касаят значително увеличение на
възрастта и свързаните с това нужди на детето при бързото израстване в
ранните години, наличието на нужди от специални здравни грижи или други
нужди, свързани с неговото физическо и психично здраве, както и всякакви
обстоятелства, които може да настъпят и касаят пряко увеличена нужда от
средства за детето.
В случая са минали повече от 4 години от предходно разглежданото
дело, а детето П. е съответно на 6 години и един месец. Тази разлика във
възрастта на детето с оглед малката му възраст е достатъчна сама по себе си
да установи наличие на съзряване и разширяване на кръгозора на интересите
и дейностите, с които се занимава детето и свързаните с неговото
съществуване нужда от повече финансови средства за издръжка като храна,
дрехи и други.
От 2018 г. до 2023 г. се вдигна драстично минималната работна заплата
за страната като от 510 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.
понастоящем е в размер на 780 лв. /съдът съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва
да отчете настъпилите в хода на процеса факти, едно от които е повишаване
на минималната работна заплата от 01.01.2023 г. на 780 лв./, тоест с 50%
увеличение. Това обосновава и драстично увеличение на минималната
издръжка за дете от 127,50 лв. на 195,00 лв., което е обвързано от повишаване
на минималната работна заплата за страната /чл. 142, ал. 2 СК/. С оглед
досегашния определен размер на издръжката от 150 лв. на детето води на
безспорен извод за наличие на трайно и съществено променени обстоятелства
досежно нуждите на детето, тъй като минималната издръжка е по-висока от
определената вече издръжка на децата.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че се установява по делото
ищецът да има трайно и съществено нараснали нужди от допълнителна
издръжка в периода от предходно определената издръжка до настоящия
момент, което обстоятелство налага преразглеждане на размера на
3
издръжката.
Принципно основните нужди за едно дете са свързани със задоволяване
на потребностите от дом, храна, подходящи дрехи, образование, емоционална
сигурност, родителски грижи и здравеопазване.
От приетата по делото служебна бележка изх. № 058 от 21.12.2022 г. е
видно, че детето е в трета група в ДГ № 2 „Радост” гр. р..
От приложения по делото социален доклад на ДСП-р. се установява, че
майката и детето живеят в апартамент в жилищен блок в гр. р., който е
наследствен на ищцата от нейните починали родители, като на майката са
присъдени родителските права спрямо детето, поради което майката полага
основните грижи за детето. Атмосферата в семейството е спокойна, стабилна
и сигурна, а детето разполага със самостоятелно легло и достатъчно лично
пространство. Детето е здраво, няма нужда от извънредни средства, не се
нуждае от специални здравни грижи или специален режим на отглеждане. От
раздялата на родителите досега основните грижи по отглеждането и
възпитанието се полагат от майката, като бащата не участва по никакъв начин
в издръжката на детето и осигуряване на жизнените му потребности, а с
бащата си сътрудничат единствено относно въпроси, касаещи детето.
Съдът намира, че за нормалното протичане на израстването на детето са
нужни обикновено закупуваните за дете на тази му възраст дрехи и други
пособия за бита. С израстването на детето се увеличават разходите за
задоволяване на неговите базисни, здравни и образователни потребности,
които също обуславят необходимост от увеличаване на необходимата за
нормалното развитие на детето издръжка.
Предвид изложеното съдът намира, че за конкретните нужди на детето
П. е необходима издръжка 500 лв. месечно, предвид неговата възраст и
нужди, при което следва да се съобразят възможностите на ответника да
плаща издръжка и съответно каква част от издръжката следва да поеме.
От приетите писмени доказателства /удостоверение за доход изх. №
46990 от 21.12.2022 г. на л.4/ е видно, че майката Я. П. Я. работи в
„ХХХХХХ” ЕАД и получава средно месечно брутно трудово възнаграждение
около 3142 лв.
Ответникът Б. Р. Д. с определение № 87/ 01.03.2023г. е бил задължен да
представи удостоверение за трудовия си доход една година назад, но същия
4
не е представил такова. Пренебрегнал е указанията на съда, въпреки
редовното си призоваване и уведомяване, поради което и съдът приема, че
същия има достатъчни доходи за да си позволи да заплаща издръжка в размер
на 300 лева, тъй като по никакъв начин не участва в отглеждането и
възпитанието на детето. На майката се пада по-ниския размер от 200 лева на
издръжка, тъй като същата изцяло се грижи за детето.
Установява се от социалния доклад на ДСП-р., че майката полага
основни грижи за детето, която се грижи за него и понастоящем. Поради това
при определяне на размера на издръжката следва да се отчете, че майката е
тази, която осъществява ежедневните непосредствени грижи за възпитанието
и отглеждането на детето. От проведения разговор с майката става ясно, че
емоционалната връзка между детето и бащата не е прекъсната, ответника Д.
се интересува от сина си, понякога го посещава, при нужда се отзовава, но от
раздялата на родителите не помага финансово на майката. През м.юни и юли
2022г. детето е гостувало във В., заедно със своя баща при своята баба и чичо
по бащина линия.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си”, като размерът на дължимата
издръжка се определя “според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1
СК. При определяне на размера на издръжката съдът е задължен да спазва
указанията, дадени в Постановление на Пленума на ВС № 5/1970 г.
Възможностите на всеки от родителите се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация, като се вземат предвид и грижите на
родителя, който отглежда детето. От значение при определяне на размера на
издръжката са доходите на родителите му, условията, при които живее
детето, заболявания от които страда, изискващи отделяне на допълнителни
средства за лечението им.
Съгласно т.4 на ППВС № 5/1970 г. не се освобождават от задължението
да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят.
Възможностите им се определят съобразно с квалификацията им и с другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Освен това дори не се
освобождават от задължението за издръжка на децата трудоспособните
5
родители, които сами се издържат от стипендия, пенсия или само от
издръжка, плащана им от техните родители.
Съгласно т.4 на ППВС № 5/1970 г. за размера на издръжката също така
е от значение и обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено
за отглеждане и възпитание детето. Усилията, които се полагат в този случай
от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето,
следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката,
която този родител дължи. Като се отчете, че майката ще полага
непосредствените грижи за детето и получаваните от нея трудови доходи, и
липсата на данни за доходите на бащата, съдът намира, че определената
месечна издръжка на детето П. следва да бъде в размер на 500 лв., с оглед на
възможностите на бащата, доходите на майката и полаганите от нея
непосредствени грижи за детето, следва бащата да поеме част от издръжката
на детето в размер на 300 лв., а останалата част от 200лв. да се поеме от
страна на майката. Тази сума е необходима за издръжката на детето, която е
безусловно дължима, а интересът на детето е водещ съгласно Конвенцията за
защита на детето, законодателството на ЕС и българския СК. Съдът намира,
че този размер на издръжката от една страна няма да затрудни бащата, от
друга страна пък майката не е поставена в положение на финансова
невъзможност да осигури към момента текущата издръжка на детето с оглед
на нейните доходи, а целта на определянето на издръжката е да се намери
баланс между нуждите на децата и възможностите на родителя, който я
дължи.
Доколкото искът е предявен за размера от 320 лв. месечно за детето П.
съдът намира, че следва да уважи иска с правно основание чл. 150 от СК като
се увеличи размера на ежемесечната издръжка до размера от 300 лв., считано
от 23.01.2023г., и да се отхвърли до разликата до претендирания размер от
320 лв. Тъй като издръжката цели задоволяване на текущи нужди на детето
следва да се определи десето число на текущия месец за падеж на
задължението за даване на издръжката, която да се заплаща на детето П. Б. Д.,
чрез неговата майка Я. П. Я. по банков път и по банкова сметка № IBAN №
BG89UNCR76301078680057.
Съобразно чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се постанови предварително
изпълнение на съдебното решение за присъдената издръжка.
6
По разноските и държавната такса:
Ищецът претендират разноски за производството, които са доказани в
размер на 600 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение съобразно
договор за правна защита и съдействие на л.10. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК съобразно уважената част от иска ще следва да се присъдят на ищеца
разноски в размер на 600,00 лв.-платеното адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка,
която държавна такса е в размер на 216.00 лв. /4% от тригодишните платежи
върху разликата до увеличения размер на издръжката/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 150 от СК във вр. чл. 143 от СК размера
на издръжката, определен с решение № 774/28.06.2018 г. по гр.д. № 918/2018
г. на РС – с.з., като ОСЪЖДА Б. Р. Д., ЕГН ********** от с. К., общ. В. да
заплаща на малолетното си дете П. Б. Д., ЕГН ********** чрез своята майка
и законен представител Я. П. Я., ЕГН ХХХХХХ от гр. р. ул. „П. Н” № 15, вх.
Б, ет. 2, ап. 4, и настоящ адрес гр. С., ж.к. „С.Г” № 54, вх. В, ет. 7, ап. 704,
ежемесечна издръжка в размер на 300 лв. (триста лева), считано от 23.01.2023
г. до настъпването на пълнолетие на детето или настъпване на друго
основание за нейното изменяване или прекратяване, дължима до десето число
на текущия месец, като издръжката се заплаща по банков път, по банкова
сметка IBAN № BG89UNCR76301078680057 до 10-то число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдените 300 лв. месечно до претендираните 320 лв.
месечно.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението за присъдените издръжки.
ОСЪЖДА Б. Р. Д., ЕГН ********** от с. К., общ. В. да заплати на Я. П.
Я., ЕГН ХХХХХХ от гр. р. ул. „П. Н” № 15, вх. Б, ет. 2, ап. 4, и настоящ адрес
гр. С., ж.к. „С.Г” № 54, вх. В, ет. 7, ап. 704, като майка и законен представител
7
на малолетното си дете П. Б. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 600–шестотин лева, представляваща направените разноски за
производството- адвокатския хонорар.
ОСЪЖДА Б. Р. Д., ЕГН ********** от с. К., общ. В. да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по банкова сметка на РС-р. сумата от 216.00 лв.
(двеста и шестнадесет лева), представляваща държавна такса върху
изменения размер на издръжката.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – с.з. в
двуседмичен срок от 04.04.2023 г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – р.: _______________________
8