Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,07.05.2014 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав, на първи април през двехиляди и четиринадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
секретар М.К.,
като разгледа докладваното от районния съдия ВЪЛЧЕВА гр.
дело №759 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена
е искова молба от „Юробанк
България"АД, ЕИК ….., със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул.„…."
№… п. к. …,
представлявано от П. Н. Д. - Изпълнителен директор; Д.
Б. Ш. - Изпълнителен директор; М.
И. В. – Прокурист,
съвместно от всеки двама изпълнителни директори или от прокурист заедно с
изпълнителен директор,
чрез пълномощник - адвокат З.И.К.,
представляващ адвокатско съдружие «ФРОНТЕКС ЛИГЪЛ СЪРВИСИС», вписано в регистъра
на Софийска адвокатска колегия, ЕИК…., със съдебен
адрес: гр.С., ул.„Х. И."
№…, ет… против „ИМЕА"
ООД, ЕИК … (старо име ,,Компекс" ООД), със
седалище и адрес на управление: гp.П., ул.„З." … представлявано от И.И. С. – Управител, в която ищецът, чрез
пълномощника си, твърди, че на
24.06.2005г. между ищеца
„Юробанк България" АД и
ответника (чието предишно име е ,,Компекс" ООД) е сключен Договор за кредит №0730. Твърди, че съобразно чл.1
ал.1 от Договора,
ищецът е предоставил на
ответника кредит в размер на 30000,00 лева за оборотни нужди. Ответникът се
задължил да ползва и върне кредита, ведно с дължимата лихва,
определена в чл.4 от Договора. Крайният срок
за връщане е 84 месеца от датата на откриване на заемната сметка
(19.07.2005г.), удостоверена с приложение 1 - неразделна част от договора. Съобразно чл.3 от Договора, ответникът
погасява кредита на равни месечни вноски,
определени по размер и падеж в погасителен план към договора. При просрочване на вноски или предсрочна
изискуемост на целия кредит, съобразно Договора процентът на дължимата лихва се увеличава автоматично с 10
/десет/ пункта. Съобразно чл.25, буква
„г" от Договора, банката има право да
обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем при неплащане на падеж на вноска за
главница и/или лихва и/или такса. Поради
просрочване на вноски за лихви и такси, ищецът е
обявил кредита за предсрочно изискуем на 27.08.2010г.,
видно от обратната разписка за получаването на
поканата от представляващия ответното дружество. С поканата е даден и
допълнителен едноседмичен срок за изпълнение на задълженията, но плащане не е
постъпило.
Твърди,
че предвид поведението на
ответника, ищецът е депозирал Заявление по чл.417 от ГПК
пред Районен съд - гр.Пазарджик, образувано е ч.гр.д. 4539/2010г., като са издадени Заповед за незабавно изпълнение и
Изпълнителен лист за следните суми: 14625,30 лв. - дължима главница по договора
за кредит, ведно със законната лихва от 02.11.2010г.;
2109,52 лв. - договорени лихви за периода 21.12.2009г. - 25.10.2010г.; 60,00
лева - неплатени такси по обслужване на кредита. Образувано е изпълнително дело при ЧСИ Тодор Луков, peг.№820 на Камарата на ЧСИ.
След връчване на заповедта на длъжника в срока по чл.414 от ГПК е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение,
поради което за ищеца
е налице правен интерес от
предявяване на настоящият иск по чл.415 ал.1, във
връзка с чл.422 ал.1 от ГПК за установяване на вземанията му по договора за
кредит.
Моли съда
да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца „Юробанк България" АД, с ЕИК ….. следните суми: 14625,30 лв. - дължима главница по договора за кредит,
ведно със законната лихва от 02.11.2010г.; 2109,52 лв. - договорени лихви за периода 21.12.2009г.
- 25.10.2010г.; 60,00
лева - неплатени такси по обслужване на кредита. Моли съда да присъди на ищеца направените
за настоящото производство разноски. Представя писмени доказателства и
прави доказателствени искания.
С
допълнителна уточняваща молба, ищецът е посочил, че с определението на Окръжен
съд-Пазарджик не се отменя издадената по ч.гр.дело №4539/2010 год. Заповед за
изпълнение. Това не би и било възможно, предвид факта, че съобразно изричната
разпоредба на чл.413 от ГПК издадена заповед за изпълнение не подлежи на
обжалване, освен в частта за разноските, което означава и че няма как да бъде
отменена. В този смисъл е налице многобройна задължителна практика на ВКС. Може
да бъде отменено само разпореждането, с което се допуска нейното незабавно
изпълнение и се издава изпълнителен лист. В конкретния случай никъде в
определението на окръжния съд не се съдържа отменителен диспозитив относно
заповедта за изпълнение, напротив изрично е посочено, че се отменя
разпореждането за незабавно изпълнение, което е инкорпорирано в самата заповед
/но е самостоятелен съдебен акт/. Предвид наличието на издадена срещу ответника
заповед за изпълнение и подадено срещу нея възражение от ответника, за ищеца е
налице една единствена възможност, а именно предявяване на установителен иск по
чл.415, във връзка с чл.422 от ГПК, както е и постъпено. При евентуално негово
уважаване с влязло в сила решение, въз основа на същата заповед и съдебното
решение ще бъде издаден нов изпълнителен лист. Изрично в този смисъл е
Определение №715 от 22.11.2012 год. по ч.т.дело №534/2012 год., т.к., І т.о. на
ВКС.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор по така подадената искова молба от ответника, чрез пълномощника му, с който изразява
становище, че установителните искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 ал.1 от ГПК са неоснователни и недопустими, поради
което моли съда да ги отхвърли изцяло, като им присъди направените по делото разноски, включително и при
прекратяването му.
Твърди, че с исковата молба са
предявени три обективно съединени иска, от които: 1.четири обективно съединени
установителни иска с правно основание чл.422 от ГПК за съществуването на следните парични вземания: 14625,30 лева - дължима главница по договора за кредит, ведно със
законната лихва от 02.11.2010г.; 2109,52
лева - договорени лихви за периода 21.12.2009г. - 25.10.2010г.; 60,00 лева - неплатени такси по обслужване на кредита
- /неплатена изцяло ДТ от 50 лв./. Твърди, че исковата молба е нередовна, защото не са внесени всички дължими държавни
такси по всеки един от обективно съединените искове, поради което счита, че
следва да бъде оставена без движение до внасяне на всички дължими държавни
такси за всеки един от исковете. Твърди също, че исковете се явяват неоснователни, защото не съществуват
сочените в исковата молба фактически обстоятелства и правоотношения, които ги
обуславят. Поради което: Оспорва
всички изложени в исковата молба фактически обстоятелства. Оспорва всички
посочени в исковата молба правоотношения. Оспорва истинността на всички писмени
доказателства, сочени като обосноваващи и съдържащи в
себе си доказването на така оспорените фактически обстоятелства и
правоотношения. Оспорва истинността на всички доказателства, приложени към исковата молба и моли да бъде открито
производство по оспорването им. Моли също така да бъде задължен ищецът да представи на основание чл.183 от ГПК оригиналите на така представените доказателства. Във връзка с това оспорване: Посочва, че оспорването на истинността е в
пълен обем (съдържание и автентичност). Моли след представянето от ищеца по реда на чл.183 от ГПК на оригиналите на оспорените от тях
документи - да им се даде възможност да ангажират конкретни задачи (въпроси) към съдебно-техническа
и/или почеркова експертизи. Моли
съда да допусне изслушването на съдебно-техническа и почеркова експертизи, с предмет изследването на оспорените от тях документи - конкретните въпроси, към които ще поставят
след представянето им от ищеца по реда на чл.183 от ГПК.
Прави и следните възражения: На първо място прави възражение/отвод за
подсъдност на предявения иск, защото както е видно от представените с отговора
на исковата молба доказателства, страните по договора са уговорили арбитражно
споразумение в чл.17.4 от общите условия на Банката-ищец, според което
споровете между тях се отнасят за разглеждане пред Арбитражния съд при
Българската Търговско-промишлена Палата, поради което делото следва да се
прекрати. Чл.8 от ЗМТА, "Съдът, пред който
е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да
прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата
молба.".
Твърди, че съдът неправилно е
определил делото да се гледа по реда на глава тридесет и втора от Гражданско-процесуалния
кодекс, вместо по общия ред, защото в настоящия
случай не са осъществени визираните в чл.365 от ГПК хипотези. Твърди, че вземанията са погасени по давност.
Противопоставя се да бъде изискано и приложено по настоящото дело ч. гр. дело №4540/2010г. на
PC Пазарджик, защото: Същото
не е приключило; Ищецът не е посочил
причината, поради която въпросното дело следва да се изиска: Ако ще се ползват доказателства, намиращи се в делото,
следва те да се посочат. Както и да се посочи причината, поради която тези
конкретни доказателства не могат да бъдат получени от ищеца, в случай че са
представени от него по това дело. Ако
делото се изисква, за да се докаже, че е водено соченото в исковата молба
заповедно производство, съответно правния
интерес от образуване на настоящото дело, не
оспорва наличието на това обстоятелство, съответно
наличието на правен интерес за иска. Но и дори в този случай, ищецът разполага
с доказателства за доказване на това обстоятелство: Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, съобщението на съда до
ищеца, с което му се дава месечен срок за предявяване на настоящия иск. Твърди, че по този начин ще се заобиколи изискването на
закона, въвеждащо задължение за ищеца, да ги снабди с преписи от доказателства, които той иска да
бъдат приети по делото. Поради което са
принудени задочно да правят възражения и
доказателствени искания, (както е видно по-горе), които може да се окажат дори
безпредметни. Противопоставя се на изслушването на поисканата с исковата молба съдебно-счетоводна експертиза, защото с
това доказателствено средство е недопустимо да се доказват обстоятелствата
обект на експертизата, а също така е недопустимо експертизата да се основава на
доказателства, които не са събрани по делото. Следва да посочи, че ако съдът допусне и обоснове
доказването с исканата експертиза, се обезсмисля воденето на настоящото дело.
Ищецът вече е представил извлечение от сметките си в заповедното производство и
ако вещото лице ще базира заключението си на същите тези сметки, водени от ищеца, производството е безпредметно.
Предмет на настоящото производство е именно проверка, но с други доказателства
на тези сметки, от които е дадено извлечение.
Моли съда
да им присъди сторените разноски по делото в
размер на 1109,07 лева, от които на основание
чл.80 от ГПК са за адвокатско възнаграждение, по
четири обективно съединени иска, както следва по искове: за 14625,30 лева - 742,50 лева; за 2109,52 лева -
266,57лева; за 60,00 лева- 100,00 лева.
С
Определение №2354 от 22.07.2013 год., постановено по гр.дело №759/2013 год. по
описа на Пазарджишкия районен съд, е оставено без уважение искането на пълномощника на ответника за
оставяне на исковата молба без движение за внасяне на всички дължими държавни
такси по всеки един от обективно съединените искове, тъй като ищецът е внесъл
/след разпореждането на съда от 29.04.2013 год. и в срок/ изцяло дължимата се
по делото държавна такса и това е видно от приложените платежни документи. Оставено е без уважение искането на пълномощника на ответника за
прекратяване на производството по делото пред Пазарджишкия районен съд и за
изпращането му по подсъдност на Арбитражния съд при Българската
Търговско-промишлена Палата, тъй като по делото не са представени доказателства
за уговорено между страните арбитражно споразумение по чл.17.4 от Общите
условия на банката-ищец, така както се твърди в писмения отговор. Въпреки, че е
посочено, че се прилагат тези Общи условия, то същите не са приложени към
отговора на ответника. Видно пък от процесния Договор за банков кредит №0730/24.06.2005
год. е, че с чл.27 от същия, страните са се договорили, че за неуредените в
настоящия договор въпроси, се прилага действащото българско законодателство.
Това, както и цената на иска, определят
компетентността на Пазарджишкия районен съд да разгледа делото.
В проведените
по делото съдебни заседания, процесуалният представител на ищеца поддържа така предявения
иск и моли съда да го уважи. Излага доводи по същество в представените и приети
по делото писмени бележки.
Ответникът,
чрез пълномощника си, оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като
неоснователен. Излага доводи.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
На 04.11.2010 год., ищцовото
дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу търговското дружество-ответник, в качеството му на длъжник, въз
основа, на което е било образувано ч.гр.дело №4539/2010 год. по описа на
Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед №2987
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 08.11.2010
год., с която е разпоредил длъжникът-ответник да заплати на ищеца-заявител и
кредитор сумите, както следва: сумата
от 14625,30 лв. - главница, 2109,52 лева
– лихва, 60,00лв. – дължими такси по договор, ведно със
законната лихва, считано от 02.11.2010г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 335,90 лв. - платена
държавна такса и сумата от 1406,15 лв. - адвокатско възнаграждение с ДДС. Посочено е, че вземането
произтича от извлечение от счетоводните книги на банката по договор за банков
кредит продукт „Бизнес кредит“ №0730 от 24.06.2005 год. Срещу така издадената
заповед, ответникът е възразил в законния двуседмичен срок по чл.414 ал.2 от ГПК. Подал е и частна жалба срещу разпореждането за
незабавно изпълнение. С Определение №157 от 04.03.2013 год., постановено по
в.ч.гр.дело №211/2013 год. по описа на Пазарджишкия окръжен съд е отменено
разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед №2987 от
08.11.2010 год., постановено от РС-Пазарджик по ч.гр.дело №4539/2010 год. на
Пазарджишки районен съд и е обезсилен издадения изпълнителен лист въз основа на
него. Оставено е без уважение искането за издаване на разпореждане за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Оставена е без разглеждане подадената от „ИМЕА“
ООД частна жалба с вх.№1110/24.01.2013 год. против издадения по ч.гр.дело
№4539/2010 год. на ПРС изпълнителен лист в частта за разноски в размер на 5,00
лева за служебно издаване на изпълнителен лист
и е прекратено производството по
делото в тази част. В законния едномесечен срок, търговското дружество-ищец е
предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК. Затова
искът е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
По съществото му, съдът приема
следното:
Безспорно се установява по
делото, от представените и приети писмени доказателства, че на 24.06.2005г.
между ищеца „Юробанк България" АД /с предишно наименование
„Българска пощенска банка“ АД/
и ответника „ИМЕА“
ООД( с предишно наименование ,,Компекс" ООД) е сключен Договор за банков кредит продукт „Бизнес Кредит“ №0730/24.06.2005г. Съгласно чл.1 от Договора, банката-ищец е предоставила на кредитополучателя-ответник кредит в размер на 30000,00 лева
за посрещане на
извънредни, нерегулярни нужди от оборотни
средства, а ответникът-кредитополучател се е задължил да го върне, заедно с дължимите лихви, в срок от 84
месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка и при условията на настоящия
договор. Видно от Приложение 1, неразделна част от договора, заемната сметка по Договора е
открита на 19.07.2005 год.
Съгласно
чл.3 от Договора, ответникът
погасява кредита на равни месечни вноски,
определени по размер и падеж в погасителен план, неразделна част от договора. При
просрочване на вноски или предсрочна изискуемост на целия кредит, съобразно
Договора, процентът на
дължимата лихва се увеличава автоматично с 10 пункта. Съобразно чл.25, буква „г" от Договора, банката има право да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем, при неплащане на падеж на вноска за
главница и/или лихва и/или такса.
Банката-ищец е обявила кредита за предсрочно изискуем на 27.08.2010г., видно от известие за доставяне /обратна разписка/ за
получаването на поканата от представляващия ответното дружество, поради просрочване на задължения за вноски за лихви и такси по процесния договор. С поканата е даден и допълнителен 7-дневен срок за изпълнение на задълженията.
С протоколно определение на съда
от 12.11.2013 год., на основание чл.193 ал.1 от ГПК, е открито производство по
оспорване на приетите по делото писмени доказателства, а именно: Договор за
банков кредит №0730/24.06.2005 год., Приложение към договор за банков кредит
№0730/24.06.2005 год. с дата 19.07.2005 год., Нотариален акт за договорна
ипотека №97, том ІІ, рег.№3510, дело №262/2005 год., справка към установителен
иск по Договор за банков кредит от 24.06.2005 год. по кредитна сделка 408650 и
известие за доставяне с дата на връчване на 27.08.2010 год. – 08.10 часа. На основание
чл.193 ал.3 от ГПК, съдът е указал на страните доказателствената тежест по
отношение на оспорените документи.
Във връзка с откритото
производство по чл.193 от ГПК, съдът е допуснал изслушването на
съдебно–почеркова експертиза по делото, по въпроси, поставени и от двете
страни. Поради неизпълнение на задължението на ответника да внесе определения
от съда депозит за вещото лице, въпросите на тази страна, отпаднаха от задачите
на експертизата. От приетото заключение на съдебно-почерковата експертиза,
изготвено компетентно и даващо отговор на поставените въпроси от ищцовата
страна, се установява, че подписите за „Юробанк България“, под справката към
установителен иск по т.4 от исковата молба, са поставени от Ж. Б. и П. И.
В настоящето производство
ищцовата страна изпълни задължението си по чл.183 от ГПК, като представи
нотариално заверени преписи от документите, приложени към исковата молба.
При тези данни, съдът приема, че
оспорването на процесните документи не е доказано и цени същите, като
доказателства по делото.
От
приетото по делото заключение на вещото лице-икономист, се установява, че
съгласно процесния договор за банков кредит №730/24.06.2005 год.,
кредитополучателят ползва гратисен период за погасяване на главницата, през който
период заплаща само лихва. Дължимата годишна лихва, съгласно чл.4.1 от договора
включва базов лихвен процент – 10% и надбавка – 1,5%. Съгласно погасителния
план, кредитът следва да бъде върнат в срок до 19.07.2012 год. Съгласно
представените на вещото лице документи от банката, кредитът от 30000,00 лева е
бил усвоен от „Имеа“ ООД на 19.07.2005 год. Направените погасителни вноски от
„Имеа“ ООД са описани от вещото лице в т.2 на констативно-съобразителната част
на заключението му. Съгласно предоставените му данни, последната платена в
цялост вноска от „Имеа“ ООД е станала на 21.07.2009 год. След тази дата са
заплащани просрочени главници по кредита. Последното плащане на просрочени
главници е на 10.02.2010 год., след което няма данни за извършени плащания. Съгласно
данните в таблицата, „Имеа“ ООД е извършил погашения на редовни главници в
размер на 13901,69 лева и на просрочени главници – 1473,01 лева. Общо погасени
главници – 15374,70 лева. Размерът на непогасената главница по кредита е
14625,30 лева. Съгласно чл.5 от договора, при просрочие на дължимите погасителни
вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост, дължимата лихва по чл.4
ал.1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка от 10 пункта или 21,5%.
Размерът на дължимата лихва върху непогасената главница 14625,30 лева за
периода от 21.12.2009 год. до 25.10.2010 год. е 2698,88 лева.
Въз основа на гореизложеното,
съдът счита, че безспорно вземанията на ищеца към ответника по процесния Договор
за банков кредит продукт „Бизнес Кредит“ №0730/24.06.2005 год. за главница в
размер на 14625,30 лв.; за договорни лихви в размер на 2109,52 лева за периода от
21.12.2009 год. до 25.10.2010 год.; за неплатени такси по обслужване на кредита
в размер на 60,00лв., безспорно са съществували както към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, така и към момента на
подаване на исковата молба, въз основа, на която е образувано настоящето дело,
а и към настоящия момент.
Ответникът, в чиято тежест бе, не
противопостави доказателства за погасяване на вземанията на ищеца в посочените
размери, чрез плащането им или за недължимост на същите на друго основание.
Направеното от ответника, чрез
пълномощника му, в депозирания по делото писмен отговор, възражение за погасяване
на вземанията по давност е недоказано и неоснователно. Предвид, че процесните вземания
се основават на сключен между страните договор за банков кредит, то в случая е
приложима петгодишната давност по ЗЗД, която в конкретния случай не е изтекла.
От приетото по делото заключение на вещото лице-икономист се установи, че
ответникът-кредитополучател е заплатил последната в цялост вноска по
погасителния план към договора на 21.07.2009 год. След тази дата са налице и
други плащания на просрочени главници,
последното, от които на 10.02.2010 год. Така, че към датата на подаване на Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – на 04.11.2010 год.,
петгодишният давностен срок, безспорно не е бил изтекъл.
По изложените съображения, съдът
приема, че искът е основателен и доказан и ще следва да се уважи изцяло.
Съществува и вземането на ищеца
за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК, а именно 04.11.2010 г. до окончателното й плащане. За периода от 02.11.2010
год., на която дата заявлението е изпратено по пощата до постъпването му в съда
на 04.11.2010 год., претенцията е неоснователна и ще следва да се отхвърли.
С оглед
изхода на делото и съобразно представените от ищеца разходни документи и Списък
на разноските по чл.80 от ГПК, ответникът ще следва да му заплати направените разноски
в настоящето производство за държавна такса и възнаграждения на вещите лица в
размер общо на 623,49 лева. Над този размер и до претендирания със Списъка по
чл.80 от ГПК размер от общо 1364,39 лева, претенцията е неоснователна, тъй като
по делото не са представени доказателства за направени разходи за адвокатски
хонорар в посочения размер от 785,90 лева.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на „Юробанк България"АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.С., ул.„…" №260, п.
к. …, представлявано от П. Н. Д. - Изпълнителен директор; Д.
Б. Ш. - Изпълнителен директор; М.
И. В. – Прокурист,
съвместно от всеки двама изпълнителни директори или от прокурист заедно с
изпълнителен директор, чрез пълномощник - адвокат З.И.К.,
представляващ адвокатско съдружие «ФРОНТЕКС ЛИГЪЛ СЪРВИСИС», вписано в регистъра
на Софийска адвокатска колегия, ЕИК …., със съдебен
адрес: гр.С., ул.„Х. И."
№… ет…. против „ИМЕА"
ООД, ЕИК … (старо име ,,Компекс" ООД), със
седалище и адрес на управление: гp.П., ул.„З." …, представлявано от И.
И. С. – Управител, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ИМЕА" ООД, ЕИК …., че дължи на „Юробанк България"АД,
ЕИК ….. присъдените
със Заповед №2987 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК от 08.11.2010 год., издадена по ч.гр.дело №4539/2010 год. по
описа на Пазарджишкия районен съд суми, както следва: сумата от 14625,30 лв. - дължима главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес Кредит“ №0730/24.06.2005
год., ведно със законната
лихва от 04.11.2010г.; сумата от 2109,52 лв. - договорени лихви за периода 21.12.2009г.
- 25.10.2010г.; сумата от 60,00 лева - неплатени такси по обслужване на кредита, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
вземане за законна лихва върху главницата за периода от 02.11.2010 год. до
04.11.2010 год., като неоснователна.
ОСЪЖДА „ИМЕА"
ООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гp.П., ул.„З." …,
представлявано от И. И. С. – Управител да заплати на
„Юробанк България"АД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„…." №… п. к. …,
представлявано от П.
Николова Димитрова - Изпълнителен директор; Д. Б. Ш. - Изпълнителен директор; М. И. В. – Прокурист,
съвместно от всеки двама изпълнителни директори или от прокурист заедно с
изпълнителен директор, с пълномощник
- адвокат З.И.К., представляващ адвокатско
съдружие «ФРОНТЕКС ЛИГЪЛ СЪРВИСИС», вписано в регистъра на Софийска адвокатска
колегия, ЕИК …, със
съдебен адрес: гр.С.ул.„Х. И." №.., ет…. направените разноски в настоящето исково производство в размер общо на 623,49
лева, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски над размера от 623,49 лева и до
претендирания със Списъка по чл.80 от ГПК размер от общо 1364,39 лева, като
неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: