РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Враца, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Г.а
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20211420102757 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 149, ал.5 и сл. АПК.
Образувано е по молба от Ц. К. Й., ЕГН **********, с което се иска от съда да
приеме, че Решение № 403/ 21.05.2001 г. на Поземлената комисия – гр. Враца е нищожно.
Твърди се, че с Решение №403/21.05.2001 г. на Поземлена комисия гр. Враца е
постановено възстановяване като обезщетение на наследниците на К.Й. Д. По време на
издаването на това Решение №403/ 21.05.2001 г., обаче, бащата на Й. - К. Й. Д. е бил все
още жив и здрав / видно от препис - извлечение от Акт за смърт № ***/**. **. *** г/, като
същият е починал на ***. **. *** г., което доказва, че към момента на издаденото Решение
не е било открито наследство, с което смята, че Решение № 403/ 21.05.2001 г. на
Поземлената комисия е нищожно.
Същевременно със същото това Решение е признато правото за наследство на
ответниците по настоящото дело. Бащата на ответника П. А. Г. - А. Г. П. ЕГН **********, е
подал Заявление с вх. № 10372 от 01.04.1992 г. за въвод във владение, като наследник на Г.
П. Т.. Същият от същата дата с вх. № 10372-А се е заявил и като наследник на Г. П. Д., без
да има наследствени права, тъй като Г. П. Д. не е негов наследодател. Наследодател му е Г.
П. Т. /К./. Въпреки това Поземлената комисия го е въвела във владение.
Предвид гореизложеното смята, че като наследница на Й. Д. Д. /неин дядо/ е
лишена от наследствени права върху наследствения й дял от поземлените му имоти, които са
придобити от ответниците на базата на неистински документи или на фактическа грешка
при смесване на имената, както и на Решение на Поземлената комисия основани на
неистински документи.
Ответникът по жабата, Общинска служба по земеделие – гр. Враца, чрез
процесуалния си представител, в открито съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа, че не са налице основанията за обявяване на
нищожност на оспореното решение.
1
Заинтересованите страни П. А. Г., ЕГН ********** и Л. Г. П., ЕГН **********,
чрез процесуалния си представител – адвокат М.Г. изразяват становище за неоснователност
на жалбата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Приети като писмени доказателства по делото са:заверено копие на преписка с
№10372/01.04.1992 год. със заявител А. Г. П. за възстановяване право на собственост на
наследниците на Г. П. Т., бивш жител на с. Власатица, общ. Враца за землището на с.
Власатица, общ. Враца, обл. Враца. Преписка №10372/01.04.1992г. е основната преписка, по
която има приложени документи, но съгласно посочените мотиви в протокол №315В
/12.02.1997г.по същата преписка на Поземлена Комисия Враца, за землището на с.
Власатица, става ясна и причината за образуването на преписка с № 10372А: заверен препис
на Решение на Районен Съд Враца по гр.дело №533/97г. от 29.08,1997г.: Заверен препис за
служебно ползване на Протокол №315В от 12.02.1997г. на ПК- Враца, по пр.
№10372/01,04.1992г. за отказ от възстановяване правото на собственост на наследниците на
Г.П. Т. за землището на с. Власатица, общ. Враца, обл. Враца: 3. Заверен препис за
служебно ползване на Решение №341БИ от 26.06.1998г. на ПК - Враца, за отказ от
възстановяване право на собственост на земеделски земи по пр. №10372А от 01.04.1992г.за
възстановяване правото на собственост на земи на наследниците на Г. П. Д. за землището на
с. Бели извор:Заверен препис на Решение №359 от 22.01.2018г., по пр. №10372А от
01.04.1992г. за възстановяване като обезщетение, на основание влезли в сила съдебни
решения на наследниците на Г.П. Д. за землището на с. Бели извор.Приобщено към
настоящото дело и гр.д. № 4850 / 2015 г. по описа на РС – гр.Враца.Приети като
доказателство са и удостоверения за наследници на Г. П. Т., Г. П. Д. и Й. Д. Д..
От събраните писмени доказателства се установява, че със заявление с вх. №
10372/01.04.1992 г. до ПК - Враца А. Г. П. като наследник на Г. П. Д. заявява за
възстановяване нива от 5 дка в местността „Долна Лъка" и 50 дка гора в местността
„Влашки дол" в землището на с. Власатица, общ. Враца.
Към заявлението лицето е приложило и декларация за идентичност на имената, с
която декларира, че името Г. П. Т. и Г. П. Д. са едно и също лице. Освен декларацията към
преписката са приложени Удостоверение за наследници за лицето Георги П. Тодоров, от
което е видно, че А. Г. П. и Л.. Г. П. са наследници по закон на Г. П. Т., починал на
12.08.1983 г. с акт за смърт № ***/**.**.** г., издаден от кметство Власатица, община
Враца. Приложена е към преписката и служебна бележка от Кметство с. Власатица, с която
се удостоверява, че Г. П. Т. действително е внесъл на синовете си следните земи в ТКЗС,
находящи се в местността „Влашки дол" в землището на с. Власатица, общ. Враца.
Въз основа на подаденото заявление и по образуваната преписка с вх. №
10372/1994 г. ПК - Враца е постановила Протокол № 315 В/12.02.1997 г., с който ПК отказва
да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на следните
имоти: нива - 5 дка в местността „Долна Лъка" и 50 дка гора в местността „Влашки дол" в
землището на с. Власатица, общ. Враца с мотива, че заявителят по преписката А. Г. П. не е
наследник на Г. П. Д. и че няма документ, който да доказва правото на собственост.
Решението за отказ е било атакувано от А. Г. П. пред Врачанския районен съд,
като е образувано ГД № 533/1997 г. По делото е постановено решение от 29.08.1997 г., с
което съдът е приел, че жалбата на А.П. е основателна относно нива от 5 дка в местността
„Долна Лъка" и 33 дка земеделска земя в местността „Влашки дол" в землището на с.
Власатица, общ. Враца. В съдебното си решение съдът е установил, че видно от
приложеното по делото удостоверение за наследници, че точното име на наследодателя е Г.
П. Т. Същият е известен и с името К. - като фамилно, но и с името Д., което идва от
моминското име на майката на А. Г. П.. Правото върху описаните имоти по-горе съдът е
2
приел, че е доказано със служебна бележка, издадена от Кметството на с. Власатица, общ.
Враца. Съдът позовавайки се на тези факти и обстоятелства е решил, че отказът на ОПК -
Враца се отменя и вместо него е постановил възстановяване правото на собственост на
законните наследници на Г. П. Т. /К./ върху нива от 5.0 дка в м. „Долна Лъка" и ниви от
общо 16 дка в м. „Влашки дол" и ливади от общо 17 дка в м. „Влашки дол". Решението е
окончателно и не подлежи н а обжалване.
Наследодателят на жалбоподателката К.Й. също е подал заявление за
възстановяване на земеделска земя с вх. № 9493/05.03.1992 г. до ПК - Враца в размер на 32.5
дка в землището на с. Бели Извор, общ. Враца. Приложени са от заявителя и документи за
правото на собственост.
Въз основа на съдържащите се в преписката документи ПК - Враца е издала
решение № 341БИ/26.06.1998 г., с което признава правото за възстановяване на К. Й.Д. на
следните земи: 8.500 дка ливада, нива от 8.000 дка и нива от 5.00 дка в м. „Белоизворска
межда", като отказва да възстанови тези имоти. Издаден е протокол № 139 от ПК - Враца, с
който се отказва да се признае правото на възстановяване собствеността върху 32 дка земя с
план за земеразделяне. Протоколът е обжалван от К. Й. Д. пред PC - Враца и е постановено
решение по гр. Дело № 868/1997 г., с което съда отменя отказа на ПК - Враца и вместо него
постановява да се възстанови на К. Й. Д. - от общо 18 дка земеделска земя. Въз основа на
съдебното решение ПК - Враца е издала решение № 403/21.05.2001 г., с което се
възстановява като обезщетение на наследниците на К. Й. Д. ливада от 18.000 дка в м.
„Мехчийски връх" в землището на с. Бели извор, общ. Враца.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля
Р. А.А.. Същата заявява, че знае за какво се води делото. Това, което може да каже и е
сигурна, че всички тези неща, които се водят и се стигна до тук, е че някой се представя
вместо нейния дядо и на базата на неверни документи са издадени тези решение, било то на
Поземлената комисия- Решение № 403.Установили, че тяхната земя е дадена на друг човек.
Това станало на 25.06.2019 г. тогава установили, че наследствената земя на нейната майка е
дадена на друг човек. Майка й е придобила тази земя от К. Д. – дядо на свидетелката. В
Поземлената комисия отишли, за да проверят какво става, защото до този момент майка й
нямала наследствени права. Наследствените права майка й придобила, когато нейният дядо
е починал през 2007 година – февруари. Знаели, че имат земя отдавна, ходила е във
с.Власатица, и се оказало, че са загубили някакъв документ. Роднините й от с. Власатица са
А. и Л.П.и. Въпросният документ е наследствения, който търсят. К. Й. Д. има документи за
неговата земя. Й. е прадядо й. Търсили документ за Й., тъй като повечето декара са на Й..
Установили в поземлената комисия, че земята е дадена на друг човек.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С подадената жалба е сезиран родово и местно компетентен съд, от процесуално
легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален
административен акт.
На основание чл. 149, ал. 5 АПК, административните актове могат да се оспорят с
искане да бъдат обявени за нищожни без ограничение във времето.
В процесния случай съдът следва да обсъдят само оплакванията за нищожност на
акта доколкото жалбата е подадена извън срока, в който може да бъде преценявана неговата
унищожаемост.
Съгласно разпоредбата на чл. 168 АПК, предмет на съдебната проверка е
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, предвидени в
чл. 146 АПК, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма,
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
3
материалния закон и несъответствие с целта на закона.
Административният акт е недействителен, когато са засегнати, неспазени
условията за неговата действителност, когато е засегнат особено съществено от някой от
гореизброените пет порока. Преценката за нищожност на административния акт е конкретна
във всеки отделен случай според степента на допусната незаконосъобразност, с която се
засягат правата на адресатите на акта.
Съобразно чл. 173, ал. 1 АПК, когато въпросът не е предоставен на преценката на
административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт,
съдът решава делото по същество. Ал. 2 на същия текст гласи, че извън случаите по ал. 1,
както и когато актът е нищожен, поради некомпетентност или естеството му не позволява
решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен
административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Съгласно чл. 177, ал. 2, изр. 1 АПК, актове и действия на административния орган,
извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Тоест, по силата
на закона, указанията на съда, включително в процесния случай, са абсолютно
задължителни за административния орган и за него не е налице възможност да заобиколи
преценката на съда. И след като преписката е върната за процедиране, то
административният орган е бил обвързан да изпълни дадените указания от съда,
включително в мотивите на съдебния акт, към които препраща диспозитивът му.
Предвид гореизложеното, решението е издадено от оправомощен орган, в рамките
на неговата материална и териториална компетентност, в писмена форма, при наличие на
волеизявление на автора й, и на материалноправна норма която е предпоставка за нейното
издаване, както и въз основа на задължителни указания по силата на съдебно решение,
поради което същото представлява валиден административен акт.
Що се касае до исканията на жалбоподателката, заявени едва с молба вх. № 949 /
20.01.2022 г. документът за наследници на Йордан Димитров Дулин да бъде обявен за
нищожен и да й бъде позволено да извади документ, който да легитимира собствеността й,
следва да се отбележи, че същите освен че са несвоевременно направени, то те не могат да
бъдат предмет на настоящото производство.
Горното налага извод за неоснователност на жалбата, поради което същата следва
да бъде отхвърлена.
По разноските:
Съгласно чл. 143, ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод
за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл. 37 от Закона за правната помощ. Доколкото ответникът е представляван от юрисконсулт,
съдът намира, че оспорващият следва да заплати на ответника разноски за процесуално
представителство съобразно чл. 78, ал.8 ГПК. Тази разпоредба предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според ал.1 на този текст
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Според чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от
01.10.2021 г.) по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240
лв. В случая съдът счита, че следва да определи 200 лева. Следователно жалбоподателя
следва да бъде осъден да заплатят на Общинска служба по земеделие – гр. Враца деловодни
разноски за процесуалното му представителство от Ц. Д. в размер на 200.00 лева.
4
Съгласно чл. 143, ал.4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е
благоприятен. Заинтересованите страни П. А. Г., ЕГН ********** и Л. Г. П., ЕГН
********** са доказали разноски по 300.00 лева всеки, за заплатено адвокатско
възнаграждение, което жалбоподателя следва да бъде осъден да им заплати.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Врачанският районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 3661/20.07.2021 г. на Ц. К. Й., ЕГН **********, срещу
Решение № 403/ 21.05.2001 г. на Поземлената комисия – гр. Враца, с искане да бъде
прогласена нищожността му.
ОСЪЖДА Ц. К. Й., ЕГН ********** да заплати на Общинска служба по
земеделие – гр. Враца сумата от 200.00 лв. /двеста лева/, представляваща сторени по делото
разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК.
ОСЪЖДА Ц. К. Й., ЕГН ********** да заплати на всеки от двамата П. А. Г., ЕГН
********** и Л. Г. П., ЕГН ********** сумата от 300.00 лв. /триста лева/, представляваща
сторени по делото разноски, на основание чл. 143, ал. 4 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в
14-дневен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5