РЕШЕНИЕ
№ 1334
гр. Бургас, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20212120102229 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „Кредитреформ България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че
ответникът В. Г. ХР., с настоящ и постоянен адрес в гр. Бургас, дължи на ищеца следните
суми: 1000 лева – главница по Договор за кредит № ===/23.11.2016 год., и 197,52 лева –
обезщетение за забавеното й плащане за периода 23.11.2018-02.11.2020 год., както и
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от
05.11.2020 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета
на Заповед за изпълнение № 260704/06.11.2020 год. по ч. гр. д. № 7019/2020 год. на БсРС;
ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Правното основание на предявените обективно съединени положителни
установителни искове е чл. 124, ал. 1 и чл. 422, ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 84 и чл. 86,
ЗЗД и чл. 6 и сл., ЗПФУР.
Ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва
исковете като неоснователни; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като
съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от представените писмени данни, между „4финанс“ ЕООД и ответника В.Х.,
по реда на чл. 6 и сл. ЗПФУР, е бил сключен Договор за кредит № 3.11.2016 год., за сумата
от 1000 лева, с 30-дневен срок за връщането й. Според представената разписка, предаването
на сумата по кредита е извършено чрез система за електронни плащания на ePay.bg, на
24.11.2016 год.
1
Ищецът твърди, че е придобил вземанията по процесния договор за кредит на
основание писмен договор за цесия от 23.11.2018 год. и приложение към него; изпратеното
до длъжника уведомление по чл. 99, ЗЗД е върнато с отбелязване, че пратката е непотърсена
от адресата.
Ищецът твърди, че и до настоящия момент ответникът не е погасил задължението
си за главница от 1000 лева, а забавата си дължи и обезщетение по чл. 84 и чл. 86, ЗЗД. За
заплащане на процесните вземания е издадена Заповед за изпълнение № 260704/06.11.2020
год. по ч. гр. д. № 7019/2020 год. на БсРС.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените
обективно съединени осъдителни искове за основателни. Процесният договор за кредит е
действителен, той отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, ЗПК и съдържа
лимитативно изброените реквизити по т. 7-12 и т. 20. Делото не съдържа данни, от които да
се направи извод за наличие на неравноправни клаузи в договора, по см. на чл. 143-148, ЗЗП,
поради което твърдението на ответника в тази насока е необосновано.
Възражението на ответника за липса на валидно сключен договор за кредит съдът
намира за неоснователно. Процесното съглашение е породило действие за контрахентите
при условията на ЗПФУР, като обвързването на потребителя с договора възниква след като
доставчикът му предостави своевременно информация за доставчика, за финансовата услуга,
за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и друга информация – чл. 8,
ЗПФУР. Представените в настоящото дело доказателства мотивират съда да приеме, че
кредиторът е изпълнил изискванията на закона и е предоставил на ответника нужната
преддоговорна информация, а длъжникът е формирал воля, чрез електронно средство за
комуникация от разстояние, за приемане на предложените му условия и за съгласие да
сключи договора за кредит. Това се установява от ясната последователност на
автоматизираната система за сключване на договори – след регистрация в Интернет-
системата на „Вивус“ (на сайта www.vivus.bg), при следване на електронно зададени
последователни стъпки. По делото не е проведено насрещно доказване, за опровергаване
твърденията на ищеца и ангажираните от него доказателства, поради което не може да се
приеме, че ответникът В.Х. не е автор на изразената в електронна форма воля за сключване
на договора, вкл. чрез електронен подпис по см. на чл. 13, ал. 1, ЗЕДЕУУ. В подкрепа на
този извод на съда е и фактът, че сумата по кредита е изплатена в брой и получена от
длъжника на 24.11.2016 год., съгласно представената от третото задължено лице разписка –
л. 88 по описа на делото. Тази разписка съдържа подпис на ответника, чиято автентичност
не е оспорена, поради което документът обвързва правната сфера на кредитополучателя с
факта на предадената му сума от 1000 лева. В графата за основание на паричния превод ясно
е изписан номерът на процесния договор, а този факт е индиция за постигнатото съгласие за
сключване на съглашението по реда на ЗПФУР.
Делото не съдържа данни за извършено от ответника частично или пълно плащане
на главницата в срока до падежа – 23.12.2016 год., или до приключване на устните
състезания в настоящото дело (чл. 235, ал. 3, ГПК), поради което процесната главница
2
представлява изискуемо и ликвидно парично вземане.
На следващо място, съдът счита, че цесията, съгл. приложението към договора от
23.11.2018 год., е надлежно съобщена на ответника, поради което възражението в писмения
му отговор е неоснователно. По делото не се спори, че писменото уведомление до В.Х. не е
получено от нея, но за такова надлежно уведомяване следва да бъде счетено връчването на
исковата молба и приложенията към него по настоящото дело, в т. ч. и пълномощното в
полза на ищеца за уведомяване на длъжника по чл. 99, ЗЗД (така и Решение № 3/16.04.2014
год. по т. д. № 1711/2013 год., I ТО на ВКС; Определение № 802/28.10.2015 год. по т. д. №
186/2015 год. на І ТО на ВКС и Решение № 198/18.01.2019 год. по т. д. № 193/2018 год., I ТО
на ВКС). Правно ирелевантен е фактът, че ответникът е представляван в процеса по реда на
чл. 47, ал. 6, ГПК, в която хипотеза всички процесуални действия се считат за редовно
извършени, без значение от вида на представителството. На следващо място, фактът, че
ответникът не пребивава на заявените свои настоящ и постоянен адрес не може да влече
неблагоприятни последици за кредитора-изправна страна по договора, като изключва
възможността му да съобщи на контрахента си с неизвестно местонахождение сключената
цесия или друг вид изменение на договора между страните.
Като доказан по основание следва да бъде приет и акцесорният иск за мораторна
лихва. Забавата на длъжника е настъпила на 24.12.2016 год., след изтичане на 30-дневния
срок за договора, поради което към началната дата на въведения от ищеца процесен период
ответникът дължи обезщетение по чл. 84, ал. 1, ЗЗД. При съобразяване с императива на чл.
6, ЗМДВИПОРНСПП съдът намира, че дължимостта на мораторната лихва следва да бъде
отречена за периода 13.03.-14.07.2021 год. Размера на обезщетението съдът изчислява
служебно, на основание чл. 162, ГПК, и констатира, че той възлиза на 163,05 лева, т. е.
искът следва да бъде частично уважен, а отхвърлен за горницата до 197,52 лева, както и за
присъждането му за периода 13.03.-14.07.2020 год.
Основателността на исковете налага осъждане на ответника да заплати на ищеца
деловодни разноски, направени в настоящия процес – общо 275 лева, която сума е сбор от
доплатената в предвидените от закона минимални размери на държавна такса от 75 лева,
юрисконсултско възнаграждение от 50 лева, и депозит за представител на ответника – 150
лева (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК).
В изпълнение указанията на ВКС по т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, при съобразяване
с основателността на исковете, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
деловодните разноски, направени в заповедното производство – общо 75 лева, която сума е
сбор от заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че
ответникът В. Г. ХР., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. Бургас, ж. к. .....
дължи на ищеца „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, следните суми:
1000 лева – главница по Договор за кредит № ...../23.11.2016 год., и 163,05 лева –
обезщетение за забавеното й плащане за периодите 23.11.2018-12.03.2020 год. и 15.07.-
02.11.2020 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата от 1000 лева, начиная от 05.11.2020 год. до окончателното й изплащане, които
вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 260704/06.11.2020 год.
по ч. гр. д. № 7019/2020 год. на БсРС, И ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за мораторна лихва – в
частите му за горницата над 163,05 лева до 197,52 лева, както и за присъждане на
обезщетението за периода 13.03-14.07.2020 год.
ОСЪЖДА В. Г. ХР., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. Бургас, ж. к.
....., да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, Район Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, деловодни
разноски в размер от 75 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. №
7019/2020 год. на БсРС.
ОСЪЖДА В. Г. ХР., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. Бургас, ж. к.
....., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Красно село, ул. „Шандор
Петьофи“ № 10, деловодни разноски в размер от 275 лева, направени по гр. д. № 2229/2021
год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4