Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 25, ал. 1 и сл. от ЗТР. Образувано е въз основа на жалба от В. А. Ф. и З. С. В. и двете от гр. В. Т. против отказ № *0933/31.10.2011 г. на А. по В. относно вписване на управители. В жалбата се прави оплакване, че обжалвания отказ е незаконосъобразен. Излага се, че на 27.10.2011 г. било проведено общо събрание на съдружниците в „Т. т.” ООД, свикано по реда на чл. 138, ал. 2 от ТЗ, като преди провеждане на събранието с писмено искане от 02.09.2011 г., отправено до управителя на дружеството, поискали да бъде свикано общо събрание на съдружниците със същия дневен ред, но въпреки това такова не било свикано от управителя в законоустановения двуседмичен срок. За свиканото по реда на чл. 138, ал. 2 от ТЗ общо събрание, с покана от 17.10.2011 г., изпратена да съдружника Д. Д. К., по пощата, с препоръчано писмо с обратна разписка, на адреса обявен в дружествения договор, поканили същия за общо събрание на съдружниците на 27.10.2011 г. от 10.30 ч. На проведеното общо събрание на съдружниците било взето решение, подлежащо на вписване, а именно: избор на нови управители на дружеството, които ще представляват и управляват дружеството, заедно и поотделно с досегашния управител. Излага се, че на събранието присъствали съдружниците В. Ф. и З. В., притежаващи 46 200 лв. от капитала на дружеството, или 40 % от капитала. Съдружника Д.К.не присъствал и не изпратил представител. Неправилно длъжностното лице мотивирало отказа, че взелите решението за избиране на нови управители и участвали в общото събрание съдружници, притежавали по-малко от половината от капитала на дружеството и поради това размера на дяловото им участие не било достатъчно, за да бъде взето законосъобразно решение за назначаване на управители. Това било така, тъй като решението било взето с единодушие от присъствалите на събранието съдружници. Излага се, че законът в чл. 137, ал. 3, изр. трето от ТЗ имал предвид 1/2 от капитала представен на събранието. Макар подобна разпоредба да липсвала в уредбата на ООД, то по аналогия с – чл. 227 от ТЗ, следвало да се тълкува, че чл. 137, ал. 3, изр. трето от ТЗ имал предвид 1/2 от капитала представен на събранието. Отсъстващият съдружник, който бил и управител, бил редовно уведомен, касаело се до процедура по чл. 138, ал. 2 от ТЗ, именно поради неизпълнение на задължението му като управител да свика общо събрание на съдружниците. Неправилен бил и изводът, че писмото с обратна разписка не можело да установи надлежната покана. Длъжностното лице по регистрацията излязло извън правомощията си по чл. 21 от ЗТР, тъй като дали са порочни решенията на общото събрание било обстоятелство, което подлежало на установяване по предвидения от закона ред, а това било чрез успешно проведено съдебно производство по чл. 74 от ТЗ. Претендира се да се отмени отказ № *0933/31.10.2011 г. на А. по В. относно вписване на управители и се постанови решение, с което да се дадат задължителни указания на Агенцията по В. да извърши вписване на заявените обстоятелства. Окръжен съд – Велико Търново, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени представената по делото преписка по заявление, рег. № *0933/27.10.2011 г.на А. по В., гр. С., приема за установено следното: Жалбата е допустима, подадена от процесуално легитимирано лице и в срок. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗТР, отказът подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от връчването му. В чл. 24, ал. 1 и 2 от ЗТР са указани начините на връчване на отказите. В приложенията към жалбата, изпратени от Агенцията по В., липсват доказателства за това: как е връчен отказът, за да може съдът да прецени дали частната жалба е допустима, с оглед преклузивния срок по чл. 25, ал. 1 от ЗТР. Жалбата е заведена от Агенцията по В., с вх. № *2304 без дата. Поради неизпълнение на задължението от страна на Агенцията по В., съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 25, ал. 1 от ЗТР, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Със заявление, рег. № *0933/27.10.2011 г. до А. по В., от адв. М. М. от АК – Велико Търново, като пълномощник на В. А. Ф. и З. С. В. и двете от гр. Велико Търново е заявил, че желае да бъде извършване на заявените обстоятелства – вписване на управители - В. А. Ф. и З. С. В. и двете от гр. Велико Търново, които ще представляват и управляват дружеството, заедно и поотделно с досегашния управител. Към заявлението са приложени декларации по чл. 142 от ТЗ от В. А. Ф. и З. С. В., протокол от 27.10.2011 г. от проведено общо събрание, нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на А. Ф. и З. С. В., покана до Д. К. за свикване на общо събрание, обратна разписка, декларации по чл. 141, ал. 8 от ТЗ от В. А. Ф. и З. С. В., декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР от В. А. Ф., изрично пълномощно и документ за внесена държавна такса. С мотивиран отказ по чл. 24, ал. 1 от ЗТР № *0933/31.10.2011 г. на А. по В. е отказано вписване на заявените обстоятелства – вписване на управители - В. А. Ф. и З. С. В. и двете от гр. Велико Търново, които ще представляват и управляват дружеството, заедно и поотделно с досегашния управител, поради това че съдружниците В. А. Ф. и З. С. В. притежават по-малко от половината капитал от дружеството и размерът на дяловото участие не е достатъчен, за да бъде взето законосъобразно решение за назначаване на управители, поради което не можело да се приеме, че взето такова решение, както и че съдружника Димитър Киров е бил редовно поканен за общото събрание. При тези данни о‗ фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 3 от ТЗ, решенията за избор на управител се взимат с мнозинство повече от 1/2 от капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор. В чл. 30, ал. 1 от дружествения договор е уговорено, че решенията на общото събрание се вземат с пълно единодушие на капитала. Анализът на процесиите клаузи на дружествения договор и структурата му на дружеството с ограничена отговорност налагат правен извод, че нормата на чл. 137, ал. 3 от ТЗ не само е непротивопоставима на съдружниците, но и не може автоматично да дерогира уговорените от тях изисквания за мнозинство, след като те са завишени спрямо установените от закона. В тази текстът на чл. 137, ал. 3 от ТЗ, създава правна възможност дружественият договор да съдържа правила, установяващи както изискване за кворум на общото събрание, така и изискване за мнозинството за вземане на съответните решения. Това означава, че независимо от установените от закона правила за вземане на решенията на общото събрание, законодателят допуска дружественият договор да може да съдържа отклонения от законоустановените предписания. В настоящия случай, по подложеното на гласуване проекто – решение за избор на нови управители - В. А. Ф. и З. С. В. и двете от гр. Велико Търново, които ще представляват и управляват дружеството, заедно и поотделно с досегашния управител са гласували съдружниците В. А. Ф. и З. С. В., притежаващи 40 % от капитала на дружеството. Не е налице изискуемото от дружествения договор и закона мнозинство - единодушие. Т.е. не е налице решение. В тази връзка неоснователен е доводът на жалбоподателят, че законосъобразността на същото следва де се провери по реда на чл. 74 от ТЗ. Доводите на жалбоподателя, че необходимо решенията да се вземат с единодушие от присъствалите съдружници и аналогията му с акционерното дружество са неоснователни. Единственият случай, при който съдружник няма право на глас и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството е, когато се гласува изключването му от дружеството. Структурата на дружеството с ограничена отговорност се отличава с това, че в него Общото събрание на дружеството е институционализирано като върховен орган. Законът в разпоредбата на чл. 137 от ТЗ подробно урежда компетенциите на общото събрание на ООД и в частност в ал. 3 на същия текст, мнозинството при вземане на решение. Законът разглежда дружеството с ограничена отговорност камо междинна дружествена форма с доминираща персонална характеристика, отличаваща се от чисто капиталовите дружества. В този вид дружество личностният момент присъства, като най-яркото му проявление законодателно е намерил израз в необходимостта от единодушие при решаване на най-важните дружествени въпроси. Тази личностна обвързаност между съдружниците в ООД придава на дружеството подчертано персонални елементи, макар че по своя характер това дружество е и капиталово. Тъкмо поради това, точното спазване на предвидения в закона ред е достатъчна гаранция за закрила на правата на съдружниците с оглед посочената вече засилена персонална защита и примат на личния елемент при тази правноорганизационна форма за стопанска дейност, в това число и посредством по-големите възможности за лично участие във върховния орган на дружеството, и чрез него, и в работата на търговското дружество като цяло. Горното прави аналогията с капиталовите дружества, където законът е предвидил вземане на решения с мнозинство от представения капитал, несъвместима. Неоснователен е и доводът на жлбоподателя, че в случая се касаело до общо събрание свикано по чл. 138, ал. 2 от ТЗ, именно поради неизпълнение на задължението му като управител да свика общо събрание на съдружниците, което било основание да се приеме, че е необходимо решенията да се вземат с единодушие от присъствалите съдружници. Обстоятелството, че поради противоречията между съдружниците или по друга причина не може да се избере нов управител, не може да обоснове извод за приложение по аналогия на чл. 137, ал. 1 от ТЗ. В случай, че не могат да преодолеят противоречията си, съдружниците рискуват прекратяване на дружеството от съда, на основание ¸л. 155, т. 3 от ТЗ или следва да изключат неизправния съдружник. Съгласно чл. 21, т. 4 от ЗТР длъжностното лице по регистрацията проверява дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, а съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗТР, когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ. Съдът намира, че длъжностното лице по регистрацията правилно е съобразило, че в случая не е налице валидно решение за избор на нови управители. Горните съображения мотивират Окръжен съд – Велико Търново да приеме депозираната жалба за неоснователна и потвърди обжалвания отказ № *0933/31.10.2011 г. на А. по В., с който е отказано вписване на управители по заявление, рег. № *0933/27.10.2011 г. до А. по В., от адв. М. М. от АК – Велико Търново, като пълномощник на В. А. Ф. и З. С. В.. По изложените съображения, Окръжен съд – Велико Търново Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА отказ № *0933/31.10.2011 г. на А. по В., с който е отказано вписване на управители по заявление, рег. № *0933/27.10.2011 г. до А. по В., от адв. М. М. от АК – Велико Търново, като пълномощник на В. А. Ф. и З. С. В.. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в седмодневен срок от съобщението, че е изготвено, ведно с мотивите. ПРЕДСЕДАТЕЛ: |