Решение по дело №6069/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. София, ....12.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - В въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                                   Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

     при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова гр. д. № 6069 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

     С решение № 8115 от 10.01.2020 г. по гр. д. № 22950/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 166 състав, са отхвърлени предявените от Т.М.Б., ЕГН ********** – лично и в качеството й на майка и законен представител на децата Л.Р.М., ЕГН ********** и М.Р.М., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД за осъждане на З.А.Д., Н.М.Х., А.И.А. и ****СУ „**********– гр. София, чрез Директора А.А. да заплатят при условията на солидарност сумата от по 5 000 лв. на всеки един от ищците, която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нанесено на 20.01.2017 г. от страна на ответника З.Д. физическо насилие спрямо ищеца Л.М. и изречени унизителни обидни думи и заплахи спрямо ищеца Л.М. в присъствието на ищеца М.М., като неоснователни, и ищците са осъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на ответниците разноски както следва: в полза на З.Д. сумата от 500 лв., в полза на Н.Х. сумата от 500 лв. и в полза на ****СУ „Е.Б.“ сумата от 480 лв.

     Срещу решението е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищците Т.М.Б. – лично и в качеството й на майка и законен представител на децата Л.Р.М. и М.Р.М., с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че по делото е доказано от свидетелските показания на П., К. и К., че ответницата Д. е извършила неправомерни действия спрямо Л.М., изразяващи се в удряне на същия зад врата, както и че започнала да ругае детето (за което са посочени съответни изрази в исковата молба и в жалбата), казала му, че е невъзпитан, а на двамата братя, че ще ги изгони от училището, държала се грубо с Л., на което целият клас станал свидетел, в резултат на което двамата братя изпаднали в стрес, били уплашени и засрамени от поведението на ответницата. Според въззивниците, безспорно е, че в резултат на това Л. е претърпял вреди – като последица от преживения стрес започнал да се изпуска нощем, загубил апетит, трудно заспивал, започнал да сънува кошмари, не му се играело, започнал да си гризе ноктите, постоянно питал майка си дали го обича. Твърди се, че вследствие на силното емоционално стресиране децата получили обостряне на атопичен дерматит и обостряне на алергия и астма. Инцидентът се отразил зле и на ищцата, която загубила съня си, започнала да изпитва напрежение и тревожност, да вдига кръвно, изпаднала в депресия, била в невъзможност да полага адекватни грижи за децата си. В заключение според въззивниците от страна на ответницата З.Д. е било упражнено физическо и психическо насилие върху детето Л.М., а по отношение на М.М. – макар непряко, емоционално и психическо насилие, което се установява както от свидетелските показания, така и от съдебно – техническата експертиза, а наличието на вреди – от приетата без оспорване съдебно – медицинска експертиза, т. е. установено е противоправното поведение на Д., изразяващо се във физическо и психическо насилие над Л., претърпените от него, брат му и майка му вреди и причинната връзка на същите с поведението на ответницата. Излагат се съображения, че решението е постановено при груби процесуални нарушения, тъй като на свидетелите на ответната страна е било позволено да контактуват помежду си преди разпита им, както и че свидетелите не са били разпитани в едно заседание, което е обслужило интересите на ответниците. На следващо място, по отношение на ответницата Н.Х. се твърди, че е налице виновно неизпълнение на чл. 219, ал. 2, т. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), тъй като тя не е упражнила достатъчен надзор като класен ръководител на децата, който е присъствал на инцидента с г-жа Д. и не е предприела действия за охраняване на живота, здравето и безопасността на децата при пребиваването им в училище, в противоречие с Етичния кодекс на училището, Правилника за дейността на училището, Конвенцията на ООН за правата на детето, Закона за закрила на детето. Сочи се, че отговорността на ответното училище следва да се ангажира на основание чл. 49 ЗЗД – като работодател на Х. и Д., а на директора в лично качество – поради бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му по осигуряване на безопасни условия на обучение и възпитание в училището, опазване на живота и здравето на учениците по време на образователния процес, с което е нарушил чл. 171, ал. 1, т. 1 ЗПУО и чл. 219, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗПУО. Моли се за отмяна на решението и за постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски.

     Въззиваемите З.А.Д. и Н.М.Х. са депозирали отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение. Излагат доводи, че по делото не е доказано осъществено действие или бездействие, с което на ищците са били причинени неимуществени вреди. Сочат, че представените с исковата молба писмени документи са частни свидетелстващи такива, които не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила за установените в тях факти и обстоятелства и не установяват твърдените вреди. Оспорва се и представеният аудиозапис с доводи, че не става ясно авторството му, датата, на която е направен, а и с него е нарушен принципът за неприкосновеност на личния живот – чл. 32 КРБ, поради което не следва да бъде приобщаван към доказателствения материал. Разпитаните свидетели не са били преки очевидци, показанията им не се подкрепят от останалите доказателства по делото, поради което не следва да се кредитират относно наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Не е налице нарушение на ЗПУО. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

     Въззиваемата страна – А.И.А., в лично качество и като директор на ****СУ „Е.Б.“, е депозирал отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК (с идентично съдържание), с които оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Излага доводи в подкрепа на правилността на решението, както и че не е осъществен съставът на непозволеното увреждане, в частност удряне на Л.М. от Д. или обиди, тъй като думите й са били насочени към целия клас - за отношенията между хората, как следва да се държат на улицата, със съучениците си, че трябва да се уважават възрастните хора, не е имало тенденция или злонамерено отношение към детето, думите са казани с поучителен и възпитателен ефект, предвид и поведението на Л., проявяващ физическа агресия и използващ обидни думи спрямо ученици, което е предизвикало множество жалби от родители с искане за преместването му в друго училище. Сочи, че училището се стреми да поддържа добра репутация чрез поддържане на добра комуникация с родителите на децата и своевременно отстраняване на проблемите, както е подходено и в случая. Оспорва се г-жа Д. да е използва посочените в исковата молба обидни думи, с акцент върху проблемното поведение на детето и това, че децата не са били приети от останалите деца в класа. Акцентира се и върху това, че учителите работят при изключително сложни и травмиращи ситуации, а възпитанието е двустранен процес, което включва и ролята на родителя. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

     Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и становището на насрещната страна и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа:

     Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД от Т.М.Б. – лично и в качеството на майка и законен представител на децата Л.Р.М. и М.Р.М. срещу ****СУ „Е.Б.“ чрез директора А.И.А., срещу А.И.А., З.А.Д. и Н.М.Х. за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от по 5 000 лв. на всеки от ищците, за неимуществени вреди, причинени от противоправно поведение на ответницата З.Д. – учител в ****СУ „Е.Б.“ на 20.01.2017 г., която в голямото междучасие пред вратата на класната стая на децата ударила с ръка по врата и по главата ищеца Л.М., което било възприето както от брата на Л. – М., но също и от намиращите се в коридора деца, както и използвала обидни думи спрямо Л.М. в класната стая на детето.

     По делото не е спорно, а и от представените доказателства се установява, че ищцата Т.М.Б. е майка на ищците Л.Р.М. и М.Р.М. – близнаци, родени на *** г., а с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК районният съд е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване и следните факти: че децата Л.Р.М. и М.Р.М. през учебната 2016/2017 г. са били записани като ученици във втори „В“ клас в ****СУ „Е.Б.“ в гр. София, с директор ответникът А.А., както и че на 20.01.2017 г. по време на междучасието дежурен учител е била ответницата З.Д. - класен ръководител на втори „А“ клас.

    По делото са приети писмени доказателства: писмо изх. № РД01-1912/13.02.2017 г. от директора на училището до ищцата за предприети действия във връзка с жалба с вх. № УВД2-1092/24.01.2017 г. и молба с вх. № УВД2-1103/13.02.2017 г. за проведен разговор с г-жа Д., с обяснения, че са свалени и прегледани записи от камерите в коридора на училището на втори етаж, свикана е Етична комисия за обсъждане на случая, проведени са разговори с учители, присъствали на случая, с ищците, с родители на ученици от класове на г-жа Д., както и че на последната е наложена финансова санкция (намалено е диференцираното й заплащане за 2016/2017 г.) във връзка с подадената срещу нея жалба и при липса на данни за точните й думи към детето Л.М.; доклад от председателя на Етичната комисия в 51 СУ „Е.Б.“ от 03.02.2017 г. – Д.М., в който е описано, че г-жа Д. – дежурен учител на втория етаж, е реагирала спонтанно на проявата на ученика Л.М., който първо е бутнал своята класна ръководителка и след това е тичал по коридора на втория етаж, блъскайки съучениците си, и е била добронамерена, като е разговаряла с всички ученици от 2В клас в присъствието на класния им ръководител г-жа Н.Х. за нормите на поведение в училище и правилата за поведение по време на междучасията в коридорите на училището; Протокол № 2 от заседание на Етичната комисия, проведено на 02.02.2017 г., в който е записано, че са прегледани записите на камерите от коридора на втория етаж, от тях не е видно върху Л.М. да е упражнявано насилие от страна на г-жа Д., а тъй като записите са без звук – не е ясно дали е използвала обидни думи; доклад от З.Д., начален учител, според който детето неочаквано връхлетяло в краката на г-жа Х. и едва не я съборило, станало, изритало няколко пъти стената, захвърлило си шапката и продължило без дори да се извини, впоследствие започнало да гони други съученици, което възмутило Д., която го хванала за раменете, накарала го да влезе в класната стая и да седне на мястото си, където му направила забележка и говорила и с останалите ученици, че добронамереният човек не е агресивен, като през седмицата имало и други поводи да му прави забележка за поведението му към ученици от класа на г-жа Д., с което е спазила чл. 57, ал. 2, т. 2 и 3 от Правилника за вътрешния ред.

     От приетите писма от Министерство на образованието и науката, Регионално управление на образованието – София град, се установява, че във връзка с постъпил сигнал от ищцата е извършена проверка в 51 СУ „Е.Б.“, район „Красно село“, която е потвърдила, че на 20.01.2017 г. г-жа З.Д. е направила забележка на Л., тъй като по време на междучасие е нарушавал дисциплината, провела е разговор в коридора на втория етаж на училището и в класната стая на детето, като е отправена препоръка на г-жа Д. в случаите, в които се налага да провежда разговори с ученик по повод на нарушения на дисциплината, това да се извършва в индивидуални разговори с него при спазване на Етичния кодекс за работа с деца, на училищния екип е препоръчано във връзка с поведението на Л. – нееднократно драскане на ръцете с химикал, да бъде сформиран екип за оценка на индивидуалните му потребности и за оказване на обща и при необходимост – на допълнителна подкрепа, а за директора на училището – да създаде организация и да координира процеса на осигуряване на обща и/или допълнителна подкрепа на детето.

     Приет е Констативен протокол за извършена проверка в ****СУ „Е.Б.“ от Регионално управление на образованието – София град с изх. № РУО1-3009/07.03.2017 г., в който е отразено, че директорът на ****СУ е допуснал нарушение на чл. 176, ал. 1 и ал. 2 ЗПУО, вр. чл. 7, ал. 1 от Наредбата за приобщаващо образование като не е осигурил обща и/или допълнителна подкрепа на Л.М. във връзка с твърденията, че „драска по ръцете си с химикал“, а по отношение на г-жа Д. е установено нарушение във връзка със спазване на утвърдения график на часовете и дневния режим в ****СУ „Е.Б.“. В изпълнение на заповед № РД03-89/08.03.2017 г. на началника на РУО – София е представен доклад от директора на училището за предприети мерки във връзка с извършената проверка – запознаване на педагогическия съвет с препоръките на РУО, възлагане на правомощия по контрол върху спазването от г-жа Х. на утвърденото разписание на учебните часове, сформиране на екип за обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие на Л. и М. М., както и провеждането на извънредна родителска среща на 2В клас на 10.03.2017 г.

     Приети са и писмени обяснения до директора от Н.Х., З.Д., Ц.И.– начален учител и В.Ш.– начален учител – относно инцидента.

     По делото е приет Етичен кодекс на училищната общност в ****СУ „**********– гр. София, който гарантира правото на всяко дете на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие или форми на въздействие (чл. 5) и в който са заложени принципи на закрила на всяко дете за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие (чл. 6). В кодекса са заложени морални отговорности на работещите с деца да създават безопасна и здравословна среда, която стимулира социалното, емоционалното и физическото развитие на детето (чл. 15), да се работи винаги в най-добрия интерес на детето (чл. 17), да не се участва в практики, които не зачитат достойнството на детето или са опасни и вредни за физическото и емоционалното му здраве и развитие (чл. 19).

     Приети са и длъжностни характеристики на А.И.А., директор в ****СУ „Е.Б.“, Н.М.Х. - старши учител в начален етап на средното образование, З.А.Д. – старши учител в начален етап на средното образование и Правилник за дейността на ****СУ „Е.Б.“, актуализиран към 2018/2019 г.

     По делото е приета характеристика с изх. № РД01-1920/17.07.2017 г. на ученика Л.Р.М., за период 2016/2017 г. от 30.01.2017 г., видно от която е поставена добра оценка за дисциплина и поведение, в Протокол за оценка на екипа за подкрепа за личностно развитие в училище, е посочено, че ищецът е емоционален, игрив, може да бъде отстъпчив, може да бъде приятел, има благост в характера, която може да доразвие спрямо околните, за да бъде полезен за себе си, организиран е, справя се по-добре в социалното общуване, отбелязано е, че в часовете е неконцентриран, което е пречка за усвояване на новите знания, с препоръка за срещи, консултации и разговори с педагогически съветник и класния ръководител, предоставена е и социална услуга „Психологическа подкрепа“ от Фондация „Психологическа подкрепа“. Такива са представени и за М.М., с посочена установена кожна алергия, описан е като уверен в себе си, иска да се изяви в игрите, с артистични наклонности, отговорен, обичащ да изпипва нещата, силен характер, наблюдателен, но невлагащ необходимото старание в часовете.

     Установява се от представените с исковата молба експертни решение на ТЕЛК от 19.04.2013 г., от 22.03.2016 г. (за Л.) и от 29.09.2016 г. (за М.), че децата са с 60 %, съответно 50 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване - бронхиална астма, при Л. – съчетана с алергичен ринит.

     По делото са приети и болнични листи за Л.М. от 07.03.2017 г. с основна диагноза астма с преобладаващ алергичен компонент, описано състояние след остра стресова реакция, за М.М. от 07.03.2017 г. с основна диагноза астма с преобладаващ алергичен компонент, с придружаващо заболяване атопичен дерматит, неуточнен, с посочено обостряне на алергията поради силно емоционално стресиране, за Т.Б. от 07.03.2017 г. с основна диагноза сърдечна аритмия, неуточнена, невротично разстройство, неуточнено, в леко увредено състояние.

     Приети е междинен доклад с изх. № 126/28.02.2017 г. за резултатите от предоставяне на социална услуга „Психологическа подкрепа“ на децата Л. и М. М. от Фондация „Психологическа подкрепа“, становище от психолози в клиника „Торакс“ от 18.09.2017 г., че и в двете деца има обострено усещане за несправедливост и силно безпокойство вследствие на инцидента с учителката, налице е интензивна изява на всякакъв тип страхове, промени в настроението с чести емоционални изблици, невротизъм, най-често изразен с гризане на ноктите, посттравматичен стрес, занижена самооценка, постоянно чувство за заплаха, очакване на опасности и лошо отношение, защитно функциониране във всички посоки извън дома, и от 27.03.2018 г. за Т.Б., с посочване, че се наблюдава завишена тревожност и свръхпротективно поведение спрямо двете деца, интензивни страхове, повтарящи се натрапчиви мисли за преживяното травматично събитие и желание децата да бъдат защитени, понижено ниво на концентрация, неустойчиво внимание и нарушени паметови процеси, усещане за безсилие и страх за бъдещето на децата, безпомощност и паника, изразена психосоматично – в нарушения на съня и храненето, усещане за задух и силно сърцебиене.   

     По делото са приети и сигнали от родители на деца в училището до Министерство на образованието, Регионално управление на образованието - София град, „Агенция за социално подпомагане“, „Държавна агенция за закрила на детето“, омбудсмана на Република България, министъра на труда и социалната политика за съществуващи проблеми с близнаците, изразяващи се в системен тормоз и насилие над ученици на вторите класове в ****СУ „Е.Б.“, отговори на съответните институции, както и сигнали на отделни родители с описание на случки на упражнен физически и психически тормоз от страна на близнаците Л. и М. М., включително подписка в защита на г-жа Д., които касаят подадени сигнали след 20.01.2017 г. и съдът не намира за неотносими към спора.

     Приет е и доклад от Венера Илиева – учител по физическо възпитание и спорт до директора на 51 СУ „Е.Б.“ относно поведението на Л.М. в часа по физическо възпитание на 20.01.2017 г. – неготов за час, агресивен, надраскан по ръцете с химикал, което видно от доклада се е случило след процесния инцидент, молба от Н.М.Х., начален учител в ****СОУ „Е.Б.“ до директора на училището за ранно пенсиониране по здравословни причини, считано от 26.02.2017 г. и доклад от 16.12.2016 г. от А.К.– учител по английски език до директора на училището относно поведението на двамата близнаци – агресивно и неадекватно, използват груби и нецензурни думи спрямо съучениците си, децата се оплакват, че са нагрубявани и ритани от тях, при направена забележка се държат пренебрежително и с чувство за превъзходство и недосегаемост.

     За установяване на противоправното поведение на ответниците и на претърпените от ищците вреди, по делото са събрани и гласни доказателствени средства. От разпита на свидетеля К.П. П., който живее на семейни начала с ищцата, се установява, че си спомня за случката от 20.01.2017 г., разбрали за нея от дете от класа, което се обадило на ищцата, за да я извика, тъй като „г-жа Д. набиЛ.“, след което се обадил и М., който бил много разстроен, плачел, казал, че „г-жа Д. е набилаЛ.“, след като с ищцата стигнали до класната стая били посрещнати отЛ. и М., които повторили същото, почти всички деца от класа казали, че „г-жа Д. набилаЛ.“, като едно от децата посочило, че го е ударила по главата, врата и му казала лоши неща, че не е обичан и му липсва любов. Свидетелят добавя, че непосредствено след това разговарял и с г-жа Д., но тя категорично отрекла да е удряла детето, а г-жа Х. казала, че „Колежката си изпусна нервите и направи неща, които не трябва да прави и я предупредила да не се занимава“. Добавя, че инцидентът се случил в голямото междучасие, при което Л. се сблъскал с друго дете, от сблъсъка паднал в краката на г-жа Х. и я бутнал, след което без да се извини станал и започнал да тича, дежурният учител – Д. го настигнала и ударила зад врата или по главата и започнала да му се кара, включително, че е „невъзпитан като семейството си, луд“, „не си обичан от семейството си“, „майка ти ли така те учи“, „ако майка ти посмее да влезе тук не знае какво ще стане“ пред целия клас и в присъствие на Х., като същият бил такъв, защото никой не го обичал, които реплики свидетелят разбрал както от ищците, така и от детето, което му се обадило по телефона – Й., както и чул лично в направения от М. аудиозапис (който имал право да носи телефон в училище, за да бъде подсещан от майка си да си пие лекарствата). Добавя, че след инцидента децата не били на себе си – Л. отказвал да говори и да се държи нормално, били стресирани, нямали желание да ходят на училище, посещавали психолог многократно след случая, Л. се напикавал няколко пъти през нощта, бил затворен, питал ги дали го искат и дали го обичат, децата си гризели ноктите, трябвало им време да се адаптират в новото училище. Свидетелят добавя, че преди случая не е имало сигнали, обсъждания на проблемно поведение и оплаквания от децата. Добавя, че Т. била изключително разстроена, била бременна, като вследствие на стреса се наложило да лежи няколко месеца в болница. Относно М.уточнява, че има алергия, изразяваща се в кожни обриви, която датира преди инцидента, но се обострила след това.

     Свидетелят А.М.К., колега на Т. в университета, добавя, че са близки приятели, контактуват поне веднъж седмично, знае за инцидента в края на януари 2017 г. Т. му се обадила за приятелски съвет, К. посетил дома им, опитал да разговаря сЛ., но той бил в шок - седял и гледал в една точка, не разговарял, свидетелят изслушал и аудиозапис, разбрал, че дежурният учител хваналЛ. и го ударил по главата, по врата и го вкарал в класната стая и започнала тирада пред целия клас, от аудиозаписа чул, че тонът на госпожата бил висок и използвала неуместни епитети – карала му се и пред целия клас казвала, че не е обичан, неговото поведение било отражение на това, което се случвало в семейството му. След случката Т. му споделила, че детето започнало да се напикава и било затворено в себе си, започнала да го води на психолози, двете деца отказвали да ходят на училище. Т. била много разстроена, впоследствие започнали и паник атаки – не можела да спи през нощта, от тях се наложило да влезе в болница – почти пет месеца с прекъсвания заради бременността. Добавя, че и до ден днешен не са й добре нервите. Добавя, че в новото училище децата нямат проблеми, по принцип са добри деца.

     От показанията на свидетеля В.И.К. – учител на свидетеля К.П., се установява, че познава семейството на ищците, всяка събота и 2-3 пъти в седмицата е при тях, знае за инцидента от 20.01.2017 г., посетила ги вечерта след това, към 19:30 часа – и двете деца плачели,Л. бил психически сринат, след обяд се напишкал, целите му пръсти били изядени до кръв, М. разказвал повече. От тях узнала, че същия ден, след междучасие, прибирайки се в стаятаЛ. паднал на завоя на стълбището в краката на г-жа Х., след което последвала разпра, обиди и бой от страна на г-жа Д., като от М. знае за думите: „Идиот, глупак, дете без обич в семейството, дете с комплекси за малоценност“. След три дни свидетелката посетила училището, за да прибере близнаците, когато била посрещната от група от деца от класа с думите: „Вие знаете ли, че г-жа Д. набиЛ. и му каза глупак, идиот и че вие не го обичате в семейството“. К. добавя, че децата са обгрижвани в семейството, посетили са всички музеи, всички паметници в София, преди въпросната дата не е имало оплаквания от тях. Когато свидетелката  взимала децата питала г-жа Х. дали има нещо да каже за децата, а тя отговаряла, че няма. Обсъждали дали да се върнат на училище, ноЛ. ходел със страх, вечер се напикавал, като свидетелката оставала първата седмица да спи при тях, тъй като майка им не била в добро състояние, появили се драсканици по ръцете на Л., М.изпитвал вина, че не успял да защити брат си, до края на учебната години били в стрес, появило се гризане на нокти, М.получил алергия,Л. разпитвал свидетелката как се държали нейните деца и обсъждали подобни постъпки, питал я как би постъпила при подобен инцидент. Впоследствие разбрали, че моментът е критичен за Т. в здравословно състояние – тя плачела постоянно, наложило се да потърси помощ от психолог, дори на празници се притеснявала дали децата ще се справят добре, да не се изложат. Свидетелката допълва, че тя взима децата от новото училище два или три пъти седмично и непрекъснато ги хвалят, нямат проблеми със съучениците, на тестове и контролни се справят добре. Добавя, че Л. е емоционален, добро дете. След 2-3 седмици чула и аудиозаписа, на който се чувало „М.е по-умен, ти си глупак“, с женски глас, който децата наричали г-жа Д.. Добавя, че е имало проверка по случая от закрила на детето, както и родителски срещи.   

     От показанията на свидетеля В.В.Н., чийто двама сина учат в ****СУ „Е.Б.“ – единият в класа на г-жа Д., а другият – в класа на г-жаМ., се установява, че знае за инцидента от своето дете (което не е влизало в класната стая на близнаците) и от родителите на други деца в класа – по време на междучасиетоЛ. бутнал г-жа Х. и всички били в коридора, след това всички се прибрали и станала патардия. Добавя, че е присъствал на родителски срещи след инцидента. От първи клас водели разговори вкъщи относно близнаците – детето на свидетеля се научило да псува благодарение на тях, били агресивни, имало и инцидент с неговото дете. След случката обстановката в училището станала абсурдна – децата започнали да симулират болести, ежедневни станали и случките с близнаците – удряне по коридорите, псувни, обиждане, децата спрели да ходят до тоалетната.

     От показанията на свидетеля К.Л.Я.-М.– родител на дете в класа на близнаците, се установява, че след като се прибрала от училище дъщеря й й споделила, че имало скандал между г-жа Д. и родителите на близнаците в началото на 2017 г., които крещели. Не е чувала Л. да си гризе ноктите или да си драска по ръката. Добавя, че близнаците са псували дъщеря й, викали са й „махай се от тука, ма“. Присъствала е на родителска среща след инцидента, с ищцата, с ръководството на училището и с г-жа Х., на която се споделило, че близнаците са агресивни и груби и се обсъждало училищният психолог да работи с тях. Б. отричала децата й да имат проблеми. Впоследствие поради този проблем г-жа Х. подала молба за напускане. Добавя, че процесната случка е била в междучасието, а от както близнаците напуснали класа всичко било спокойно.

     От показанията на свидетеля Д.Х. М., заместник – директор в ****СУ „Е.Б.“, учител по английски в първи клас и психолог в училището, се установява, че на 20.01.2017 г. била втора смяна, била уведомена от учител по физическо за идването на родителите на близнаците, които влезли без да се запишат при охраната, отишли при вратите на класните стаи на г-жа Д. и на г-жа Х. и пред децата започнали да обясняват, че детето им било набито. Г-жа Д. й обяснила, че в голямото междучасие е направила забележка на двамата близнаци за тичане в коридора, за блъскане в стените, в техните преподаватели и съученици. След забележката децата се прибрали в класната стая, но Л. излязъл, последван от брат си и започнал да блъска по стената и да хвърля шапката си, видимо бил разстроен. Г-жа Д. заявила на М., че е обяснила на Л. да не рита стената и да не хвърля шапката си и че това е неприемливо поведение за ученик във втори клас в коридора на училището, където може някой да пострада, след което повела децата да се приберат в стаите си и г-жа Х. влязла след нея. В стаята на 2В клас продължила да обяснява за правилника на училището, за това как трябва да се отнасят в училище един към друг и помежду си, след което г-жа Х. останала сама с класа си. Добавя, че са гледали записите от камерите в училището, защото свидетелката е и председател на Етичната комисия и установили, че не е имало физическо посегателство върху детето, но поради липса на звук не могли да установят какво е казала г-жа Д.. Добавя, че знае за аудиозапис, направен от М.. Ищцата не желаела да ползва училищния психолог. Свидетелката забелязвала, че Л. не иска да работи и след направена забележка започвал да си драска по ръцете, понякога си хващал главата с ръце и я блъскал, когато му се правела забележка и според него не е правилна. След жалбата бил уведомен и директорът, който поискал писмените обяснения на ищцата за случая, сезирала се Етичната комисия, провели и родителска среща на 2А и 2В клас, с участието на външен психолог, медиатор. Добавя, че най - често конфликтите между паралелките ставали във връзка с училищното игрище. Близнаците са футболисти и често се биели с другата паралелка за игрището – страдали другите деца, които били удряни в корема, бутани, блъскани, наложило се двата класа да не излизат заедно в междучасието и да се внимава с близнаците, за да не се сблъскват с други деца. След напускане на близнаците обстановката се нормализирала. Добавя, че имало няколко индивидуални жалби срещу тях и една групова жалба, с подписите на над 80 лица, повикали родителите на тези деца, както и ищцата, но тя не присъствала на тези срещи. Имало и сигнал срещу близнаците от учителката им във втори клас по английски език – г-жа С.., че използвали нецензурни думи, не работели в часа по английски и се блъскали в междучасията. М. уточнява, че е преподавала на близнаците в първи клас по английски език два часа седмично, като по време на часовете Л. не работел с учебника, драскал си по ръцете, бил агресивен, а М. оцветявал, пишел и изпълнявал нарежданията й като учител. При нея идвали родители с оплаквания срещу близнаците, разговаряла лично с ищцата, че децата се държат малко по-различно – бутат се с много от децата, по повод ученето по английски и поведението им в коридорите и в двора на училището. Заявява, че г-жа Д. се извинила на близнаците за волно или неволно причинени страдания във връзка с нейните думи още на третия ден след инцидента, преди ищцата да депозира жалбата си, след което заради подадената жалба било намалено възнаграждението на Д..

     Свидетелят Г.Д.М.заявява, че към момента на разпита дъщеря й учи в 4В клас, с класен ръководител г-жа Д.. Разбрала за инцидента вечерта след като прибрала детето си от занималня. Родителите на близнаците дошли в училище и направили голям скандал на г-жа Д., събрали се в следващите дни родители и на място се установило, че всички единични случки, които били описвани от децата им, касаят именно прояви на близнаците – спъване, бутане, удряне на друго дете, което поведение й описвала дъщеря й, но на което свидетелката до този момент не обръщала особено внимание. Отишли при заместник – директора г-жа М., за да разберат какво се е случило, поискали и видеозаписа от случката, който им бил предоставен, на който не се установявало г-жа Д. да е удряла близнаците. Добавя, че последните до такава степен били стресирали 2А клас, че г-жа Д. се принудила да пуска децата до тоалетна в междучасие след като 2В клас се прибере, а освен това дъщерята на свидетелката имала проблеми в тази връзка, с оглед неходенето до тоалетна през междучасието. Сезирали директора и заместник – директора устно, впоследствие заедно с родителите на учениците от 2В клас сезирали и „Държавна агенция закрила на детето“, „Дирекция социално подпомагане“, „Министерство на образованието и науката“, омбудсмана, тъй като смятали, че поведението на близнаците е проекция на възпитанието, което те получавали в своето семейство. На 10.03.2017 г. се състояла и родителска среща между родителите на 2А клас и ищцата, г-н А., г-жа П., г-жа Д., като всеки от родителите изложил проблемите си, на което ищцата отвърнала, че не е вярно, „Вие участвате в грандиозен заговор“, „А., ти защо мълчиш?“, „А., ти си виновен“. М. добавя, че удар от страна на г-жа Д. към един от близнаците не е имало, свидетелката лично е гледала записите. Имало е само разговор от страна на Д. към класа, при което близнаците се разхождали и не слушали. Добавя, че след това г-жа Х. изисквала в часовете всеки ден да присъства един от родителите, за да описва случващото се, след което били описани инциденти как близнаците се биели помежду си. За конкретния случай била свикана Етичната комисия, потърсено съдействие от психолог от училището, били извършени проверки от РУО, г-жа Д. била санкционирана. Ищцата категорично отказала съдействие от специалисти от училището или от социално подпомагане. Добавя, че децата били стресирани от състоянието, в което била учителката им след връщането в клас, а не от случката с близнаците. Заявява, че се е случвало, чакайки дъщеря си на входа на училището, да вижда близнаците да излизат от училище с бясна скорост, а дъщеря й да тича и да се крие с думите: „Моля ти се да минат близнаците, за да не ме бутнат“.

     По делото е прието заключение на съдебна компютърно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, имащо за цел да изследва оптичен носител, съдържащ аудиозапис с име на файл “REC009_01.WAV”. От заключението се установява, че не може да бъде установено по технически път датата, към която звуковият файл “REC009_01” е създаден, който от своя страна е част от файл с име “REC009_01.WAV”, който е идентичен с пълния запис, предоставен от ищците (файл с име “REC009_01.WAV”) и е създаден/записан на предоставения от ищците технически носител (флаш памет) на 20.05.2019 г. в 10:49 часа. Вещото лице не установява допълнително монтирани данни – говор или друг звук, не установява вмешателство и/или манипулация в същия.

     От звуковия файл вещото лице е снело съдържанието на разговор между два женски гласа и детски глас като преимуществено към детето наречено Л. се обръща едното лице от женски пол с отправени следните думи и изрази:

(женски глас): „Л. слушай, казахме, че повече няма да...Чакай бе ти преди малко се...И си хвърляш шапката като най...да не кажа какво“, „Нямаш нула възпитание, нула. Абсолютно копие си на семейството си, груб и невъзпитан. Може ли да връхлетиш върху учителки и да паднеш в краката й, да ги смотаеш...това нормално ли е, няма извинявай”

(втори женски глас): „Въпреки това ти не се извини...“

(женски глас): „това нормално ли е...“

(детски глас): „Ама тя ме бутна“

(женски глас): „Чакай бе, не се казва бутна, а се казва блъсна, ти от село ли си хванат, защо говориш като горянин. Тя ще те блъсне..., ето аз ще те блъсна и нищо няма да ти стане, ти като тичаш и най-малкото блъскане може да причини нещо, значи не „бутнаа“, а ти тичаш...Ама няма извинете, вкъщи кой така се държи мама тате, кой..?”

(детски глас): „Неее, тя застава срещу мене и ме бутна, аз не я...бутна нея“

(женски глас): „Така ли? Ти май ще си сменяш училището скоро момче, на там вървят нещата, ще направим колективно оплакване от вас двамата и ще ви изхвърлят от училище, и не се казва блъснаа, утрепа, а се говори нормално. Ще кажеш на мама да те научи да говориш правилно. Влез и си седни на мястото.”

(женски глас): „Не си изкарвай нервите за нещо, което наистина си виновен, държиш се по-невъзпитано от останалите. Дръж се възпитано, разбра ли ме?”,

(детски глас): „Възпитано...неква тъпанарка тука...“

(женски глас): „Преди малко какво ти казах, при директора ли ще идеш? Сядай си на мястото!” „Пречиш и на другите учители...да се ориентираш малко в обстановката, като ти направи забележка... не може да си слагаш ръкавиците вътре с леда в якето...”

(женски глас): „...приготвяй се за час...закачи си якето... ама остави го бе, няма акъл да се приготви ... да излезе навън и да тича. След като си толкова невъзможен си седиш на чина и няма да излизаш навън. Няма акъл да си свали яке, да се приготви, ще стоят две учителки и да му казват „Хайде“...само да съм те видяла да станеш от чина. Преди малко му се карах, под наблюдение са, психолози се занимават с тях, всичко ... не може да говори... ми забий си главата в стената, какво се риташ...да събориш учителката с крака... ти виждаш ли се как изглеждаш отстрани...и всички при тебе нормални, само той, и всички му виновни, и кажи на майка ти да се качи горе, само да съм я видяла. Ще си възпита детето и тогава да има претенции, най-груб и всички бягат от него...и се обръща и вика аз тях ще ги бия, ще ги бия защото ме бутнаха...”

(втори женски глас): „Аз бях болна вчера, непрекъснато и не изтрайвам на такова напрежение“

(женски глас): „... ти имаш проблем момче, така реагира човек, който няма обич, който не е обичан, обичан ли е човек той е добронамерен. Ако някой направи снежен човек и иска да играе той отива до него и…а ти отиде да го разрушиш...ти имаш голям проблем, в себе си имаш проблем и теб ще те съсипе, защото виждаш хората те отбягват „мм оставете го“. Ти сам минаваш по коридора и риташ стената, струва ли ти се нормално? Застани отвън на пейката и виж колко човека ще минат и ще ритнат стената. Така реагира човек, който е лишен от обич, вкъщи ти липсва обич. Ако имаш такъв проблем трябва да го решаваш, а не да го правиш по-голям, а не да го прехвърляш на мен и на нас или на учителката и тя после трябва да преподава на децата ... Само като го погледнеш и виждаш това е нервен човек, това е човек, който се чувства самотен, незабелязан. Ако не ми обръщат внимание аз ... моля обърнете му внимание.., а обичаният човек е добронамерен, той е щастлив, дори някой да му каже „ей глупак“, той няма да обърне внимание, защото знае, че не е такъв. А ти дори да не са ти казали, ти си пълен… дори да са те съборили и нас са ни бутали, и нас са ни бутали, всекиго са бутали... Така реагира човека, който е лишен от обич, човека, който се прибира вкъщи и го гушкат ... той е спокоен и уверен, на теб това ти липсва. Лошия език, който държиш, това е езикът на семейството ти .... Какъвто щеш да бъдеш...”.

     От приетото по делото заключение на съдебно - техническа експертиза, неоспорено от страните, което въззивният съд възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че по предоставения по прокурорската преписка физически носител с цифров презапис от охранителните камери в ****СУ „Е.Б.“ от 20.01.2017 г. не се установяват физически дефекти. От записаното цветно изображение без звук от камерата в коридора пред стая 205 на училището се установява, че в 9:52 часа множество деца тичат в коридора, а едно от тях пада и се удря в гърба на лице от видимо женски пол, което лице помага на детето да стане. След това същото дете с още едно дете отиват към стая 204, детето което е паднало пред вратата хвърля предмет с дясната си ръка и децата влизат вътре. В далечния край на коридора се забелязват три лица от видимо женски пол да водят разговор. В 09:53 часа двете лица от видимо женски пол разговарят с дете/деца в близост до вратата на стая 204, като вратата закрива детето/децата. Едното лице от женски пол в следващите няколко минути разговаря с децата и активно ръкомаха с ръка, вдига си крака (все едно рита нещо), движи дясната си ръка отдясно наляво и отгоре надолу, движи ръцете и краката си сякаш танцува. След прекратяване на разговора с децата, в 9:54:46 часа лицето от женски пол, което ръкомаха влиза в стая 205, а другото лице от женски пол влиза в стая 204. Минута по-късно двете лица от женски пол разговарят в коридора пред стаите и около 9:55:36 часа влизат заедно в стая 204. След 5 минути двете лица от женски пол пак разговарят в коридора пред двете стаи и се разделят, като едната влиза в стая 204, а другата в стая 205.

     От записаното цветно изображение без звук от камерата в стая 204 се установява, че в 9:56:46 часа, съгласно вкопираните в кадъра данни, лице от женски пол влиза в стаята, а за периода от 9:58:11 часа до 10:02:34 часа две лица от женски пол са в стаята и разговарят с децата. В 9:58:11 часа една от двете госпожи, влизайки в стаята си вдига лявата ръка зад главата на детето с цветната горна дреха с надпис „Paris”, не се забелязва съприкосновение, детето отива към чина от първата колона (втори по ред). В 9:58:27 часа другата госпожа отива до детето с цветната горна дреха и му говори нещо. Детето през това време прибира/изважда тетрадки, книги. След това започва да пише. Госпожите продължават да говорят, след няколко секунди детето започва да пише по лявата си ръка, без да се наблюдава физическо съприкосновение между лицата от женски пол и детето. След приключване на разговора двете лица от женски пол излизат от стаята – в 10:02:34 часа, а в 10:03:02 часа едното лице от женски пол се връща и продължава да говори на децата. До края на записа в 10:18:11 часа лицето от женски пол продължава да говори, а детето с цветна горна дреха с надпис отпред „Paris” продължава да си драска по ръката.

     От приетата по делото съдебно-психологична експертиза, неоспорена от страните и която съдът възприема като обективно, всестранно и компетентно изготвена, се установява, че процесното събитие се преживява като психичен стрес от децата Л. и М. и майка им Т.. Налице са данни за остра реакция на стрес у Л., детето е проявявало симптоми, които могат да се свържат с преживяването на събитието като силно травматично - то се е изпускало през нощта, отказвало е храна, отказвало е да ходи на училище, компулсивно се е уверявало в любовта на близките си и др. Налице е негативно засягане на психиката на Т.Б. и децата М. и Л. М. вследствие на процесния инцидент. Вещото лице сочи, че Л.М. е имал остра стресова реакция непосредствено след процесното събитие, която се е характеризирала с интензивни поведенчески прояви и емоционални реакции. Към настоящия момент също са налице прояви на тревожност, с доминиращ физиологичен и социален компонент. М.М. е имал съразмерна на събитието негативна реакция непосредствено след него, с възможна психосоматична проява (обостряне на алергични реакции с неизвестен произход). Към настоящия момент не са налице трайни промени и прояви у детето, които могат да се свържат с процесното събитие, освен провокирани екстернализирани реакции при асоциативни събития (минаване покрай училището, виждане на директора на училището по телевизията). За Т.Б. в краткосрочен план събитието е имало силно негативно отражение. Нейното здравословно състояние е било сериозно повлияно, със специфични оплаквания от соматичен характер с неясен обективен произход в медицински смисъл. Преживяването на емоционално ниво също е било интензивно и е довело до необходимост да се търси психологическа помощ. Към настоящия момент не са налице негативни последици за психичното здраве на изследваното лице. Налице са дискретни прояви на поведенческо ниво (враждебност, подозрителност), пряко асоциирани с травматичното събитие.

     Вещото лице сочи, че краткосрочните интензивни негативни последици от събитието за Л. са продължили около един месец, с постепенно отшумяване в рамките на около година. Към момента при Л. също са налице последици, въпреки че те не са със същия интензитет. Налице е повишена тревожност, изразяваща се предимно във физиологични реакции (налице е тенденция към психосоматизация) и социални притеснения. Л. има затруднения да създаде взаимоотношения с непознат възрастен – не поддържа добър очен контакт, затруднява се в споделянето на информация като премисля прекомерно казаното. Наблюдават се невербални прояви на тревожност, налице са данни за липса на диференцирана Аз-концепция, ниска самооценка, както и нарушение на уменията му да създава автентичен и подходящ контакт с възрастни. При М. интензитетът на реакцията не е бил изразен, а по-скоро (вероятно) психосоматично маскиран. Трудно е да се определи неговата продължителност. Към настоящия момент по - скоро не са налице негативни последици с абнормен характер. Интензивната реакция на стрес при майката Т.Б. е продължила няколко месеца, вероятно около една година. Към настоящия момент не се наблюдават реакции с абнормен характер, освен закономерни прояви на враждебност и подозрителност, провокирани от актуалните и към момента последствия от събитието (свързани с факта, че процесът все още тече, а неговия изход е неясен и несигурен в преживяването на майката).

     Според експертното заключение, за М. не са налице негативни прогнози за психичното му развитие. Претърпеният инцидент към настоящия момент не е дал негативно отражение върху психичното здраве на М.. Относно соматичния му статус и предполагаемия характер на взаимоотношения между преживения инцидент и обостряне на здравословен проблем връзката е възможна, но предполагаема. При Л. са налице известни находки, свързани с емоционалния е статус, Аз-концепцията, самооценката и социалните му взаимоотношения с авторитети, които могат да се свържат с преживяното травматично събитие и да окажат трайно влияние върху формирането на личността, като в съдебно заседание вещото лице пояснява, че е налице тревожност, която е в резултат именно на така преживяното травматично събитие и се характеризира със социални притеснения. Върху психичното състояние на Л. инцидентът има значително влияние както по механизма на травматичното събитие, така и чрез последиците върху развитийните задачи, характерни за възрастта (формиране на компетентност, положителна самооценка и диференцирана Аз-концепция). При Т.Б. настоящите негативни преживявания са свързани не със самото травматично събитие, а по-скоро с последващите го събития (включително и настоящия процес), които продължават да се преживяват като стресогенни. В този смисъл, прогнозите за нейното психично състояние са пряко свързани с продължителността и изхода на тези събития. Последствията към момента могат да се опишат като промени, свързани с убежденията и вярванията й, които имат известно влияние и при формирането на взаимоотношения.

     По делото са приети и заверени копия от материалите по пр. пр. № 8476/2017 г. по описа на СРП, образувана въз основа на заявление на Т.М.Б. за извършено престъпление от общ характер във връзка с процесния инцидент, приключила с постановление на СРП от 09.11.2017 г. за отказ да се образува досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

     При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: 

     Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

     Разгледана по същество, същата е частично основателна.

     Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

     В случая постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По правилността на решението с оглед конкретните оплаквания на въззивниците съдът приема следното:

     Правилно е прието от първоинстанционния съд, че съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищците носят тежестта да докажат твърдяното противоправно поведение на всеки един от ответниците физически лица в качеството им на служители и директор на ****СУ „Е.Б.“ и във връзка с възложената им работа, а именно упражнено от З.Д. физическо и психическо насилие спрямо децата Л. и М., непредприемането на действия от страна на ответниците Н.Х. и А.А. за ограничаване на такова поведение, настъпилите вреди в твърдения размер, наличието на пряка причинно-следствена връзка между деянието и вредите, като на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

     В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат плащане на исковите суми и наведените в отговорите възражения.

     Оплакванията за допуснати процесуални нарушения при събиране и оценка на гласните доказателствени средства не обосноват на самостоятелно основание отмяна на обжалваното решение, тъй като въззивният съд съобразява свидетелските показания по своя преценка, съвкупно с всички събрани доказателства, без да е обвързан от изводите на районния съд.

     От събраните в хода на производството доказателства съдът приема за безспорно установено, че на 20.01.2017 г. Л. и М. М. са били на училище, като в голямото междучасие при прибиране от двора към класната стая по стълбите Л.М. блъснал класната си ръководителка Н.Х., при което тя залитнала, както и че по същото време в коридора се е намирала и г-жа Д. – дежурен учител, която е провела разговор с Л. както в коридора пред класните стаи 204 и 205, така и в класната стая на 2В клас – стая 204, които обстоятелства се признават и от страните.

     Относно твърдените противоправни действия от страна на ответницата Д., въззивният съд споделя мотивите на първата инстанция, че по делото не е доказано по безспорен начин, че г-жа Д. е ударила Л. по главата, врата. Действително, изслушаните свидетели – П., К. и К. заявяват за подобно обстоятелство, но разказът на свидетелите не е пряк, същите не са непосредствени очевидци на въпросния инцидент, а само преразказват казаното им от децата. Съдът не кредитира техните показания в тази част, тъй като не са непосредствени, а и не се подкрепят от другите доказателства по делото, напротив - от техническата експертиза, вещото лице по която е проследило записите на видеокамерите се установява, че ответницата ръкомаха с ръце и крака, сякаш танцува, пред коридора на класната стая, но не и че е ударила ищеца Л., каквито са твърденията в исковата молба. От експертизата категорично се установява, че не е имало физическо съприкосновение с детето и в класната стая. Ето защо, при липса на други доказателства, в подкрепа на изнесеното от свидетелите, съдът приема, че не е налице твърдяното противоправно деяние спрямо ищеца Л.М., изразяващо се в удряне на същия по главата, врата.

     На следващо място, въззивният съд споделя мотивите на първата инстанция, че по делото е доказано, че ответницата Д. е отправила посочените в исковата молба реплики спрямо ищеца Л. - казала му е, че „Нямаш нула възпитание, нула“, че е „абсолютно копие на семейството си, груб и невъзпитан“, „ти от село ли си хванат, защо говориш като горянин“, „Ти май ще си сменяш училището скоро момче, на там вървят нещата, ще направим колективно оплакване от вас двамата и ще ви изхвърлят от училище“, „Ще кажеш на мама да те научи да говориш правилно…“, „…няма акъл да се приготви…няма акъл да си свали яке“, „не може да говори“, „ми забий си главата в стената какво се риташ“, „най-груб и всички бягат от него“, „Ти имаш проблем, момче, така реагира човек, който няма обич, който не е обичан, обичан ли е човек той е добронамерен, „…ти имаш голям проблем, в себе си имаш проблем и теб ще съсипе, защото виждаш хората те отбягват „мм оставете го“, „Така реагира човек, който е лишен от обич, вкъщи ти липсва обич. Ако имаш такъв проблем трябва да го решаваш, а не да го правиш по-голям“, „Само като го погледнеш и виждаш това е нервен човек, това е човек, който се чувства самотен, незабелязан“, „Така реагира човека, който е лишен от обич, човека, който се прибира вкъщи и го гушкат…той е спокоен и уверен, на теб това ти липсва“, „Лошият език, който държиш, това е езикът на семейството ти…“. Употребените спрямо детето изрази са доказани от съдебно – аудиотехническата експертиза, която не е оспорена от страните и съдът не намира основание да не кредитира. От експертното заключение се установява, че записът не е манипулиран, вещото лице не установява допълнително монтирани данни – говор или друг звук, не установява вмешателство и/или манипулация в същия. Свидетелят П. заявява, че аудиозаписът е направен от М. (предвид правото на детето да носи мобилен телефон в час, по разрешение на самото училищно ръководство с оглед здравословното му състояние), което се потвърждава и от М., като с оглед обстоятелството, че записът е представен именно от ищците на оптичен носител, съдът приема за достоверен изложения факт. Относно оплакването на ответниците, че не е ясно кога е направен записът е необходимо да се посочи, че действително вещото лице не е могло да установи датата, на която е записан разговорът, но от цялостната концепция на разговора не се създава съмнение, че касае случка, различна от процесната – в самия запис се сочи за инцидент в голямото междучасие с блъскане на ответницата Х., което се доказва от всички останали писмени доказателства и гласни доказателствени средства, а от проверката на камерите във въпросния ден в училището се установява, че такъв разговор действително е бил проведен в коридора и в класната стая на Л. и М. в присъствието на госпожите Х. и Д.. Обстоятелството, че записът е направен в деня на инцидента се подкрепя и от разказаното от К., който лично е изслушал  аудиозаписа и описва, че „тонът на госпожата бил висок и използвала неуместни епитети“. Както е посочил и първоинстанционният съд, ответницата Д. не оспорва, че именно тя е провела разговор с Л. и с целия клас. Не се установяват данни за друг подобен инцидент, които да опровергаят обстоятелството, че записът е именно от процесния ден – 20.01.2017 г. Относно оплакванията на ответниците, че с посочения запис е нарушен конституционен текст, предвиждащ забрана за записване на лица без изрично тяхно знание и съгласие (чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България) съдът приема, че само на това основание не може да изключи доказателственото средство от доказателствения материал, тъй като то съдържа релевантни за процеса факти, а в случай, че ответницата Д. счита, че са нарушени нейни основни права и свободи, както е посочено и в обжалваното решение, би могла да претендира обезщетение за вреди в друг процес.

     Спорно на следващо място пред тази съдебна инстанция е обстоятелството дали изказаните от ответницата Д. по адрес на ищеца Л.М. думи и изрази са обидни или са израз на лична оценка, т. е. налице ли е противоправно поведение на ответниците, както и какъв е размерът на справедливото обезщетение, което би се дължало на ищците.

     Едно изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто име на адресата му в обществото и доколкото това изявление не е вярно. Това е така, тъй като съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Обективният критерий за ограничаване на това основно право на гражданите е въведен в ал. 2 на посочения текст, а именно - това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Безспорно правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията на абсолютните права (арг. и от чл. 32, ал. 1 от Конституцията).

     При предявен иск по чл. 45, ал. 1 или чл. 49, ал. 1 ЗЗД съдът следва да извърши конкретна преценка налице ли е противоправно поведение при употреба или разпространение на слово, която да бъде основана на баланса между посочените основни права - на защита на доброто име и на свободното изразяване на мнение. Разграничение между обидата и оценъчните съждения е направено в редица решения на ВКС, с които е прието, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ и свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки могат да се използват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с неговата дейност или занятие. Негативните оценки, направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 1 от Конституцията, представляват коментар на фактите и не пораждат отговорност.

     За разлика от негативните оценки, обидата е противоправно деяние и е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго. Дефиницията на „обидата“ се съдържа в чл. 146, ал. 1 НК, но тя е приложима и при деликта, а унизителният характер на казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване. Деянието се изразява в „казване“ или „извършване“ на нещо унизително за честта и достойнството на другиго. Когато се преценява от съда дали „казаното“ или „извършеното“ представлява нещо унизително за честта и достойнството на засегнатия следва да се изхожда от обективни критерии: от общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото. За да е налице обида е необходимо в присъствието на пострадалия да бъдат казани думи или извършени действия, които според актуалните за обществото стандарти са неприлични, цинични или вулгарни, оскърбяващи честта и достойнството на лицето.

     Обидата не се свързва с факти и обстоятелства от обективната действителност, а със субективното личностно виждане и оценка на извършителя на обидата за личността на пострадалия. При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. Основният елемент, който трябва да бъде изследван при преценката за наличие на обида, е характера на използваните думи - дали те са от естество да накърнят достойнството на отделната личност съобразно съвременните стандарти за неприемливо отношение. Не се изисква обидните думи или действия да са безусловно цинични и груби - достатъчно е да изразяват отрицателно мнение на дееца, засягащо достойнството на пострадалия, стига това мнение да е изразено в една крайна форма, която именно по тази причина е обществено неприемлива. Унизителният характер на казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността и дали направената от дееца оценка е основателна.

     Ето защо при преценка основателността на предявения иск, касаещ твърдения за нанесена обида, на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай, че същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на ответника.

     За разлика от разпространяването на информация, изразяването на мнение има оценъчен характер, тъй като изразява позицията на лицето по даден въпрос или във връзка с даден факт, а не информира за този факт. Мнението не може да бъде вярно или невярно, тъй като не е изявление за знание, като то е противоправно единствено ако е изразено в обидна форма, т. е. ако съдържа обидни оценки и квалификации, преценени с оглед господстващия обществен морал. Не всяка негативна или експресивна оценка може да се приеме за обидна, тъй като това би отрекло напълно конституционното право на изразяване на мнение. Няма пречка едно и също изказване да съдържа както разпространяване на информация за осъществяването на даден факт, така и изказването на оценка, позиция, т. е. мнение на лицето по отношение на този факт, но и в този случай при преценката за наличието на противоправност следва да се изхожда от посочените различни критерии спрямо различните части на това изказване.

     Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства дава основание на съда да направи извод, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответницата Д.. Въззивният съд не приема крайния извод на районната инстанция, че чрез използваните от страна на г-жа Д. изразни средства не са били засегнати честта и достойнството на ищеца Л.М.. Използваните думи и изрази са оценъчни съждения за личността на ищеца – чрез използване на конкретни епитети - груб, най - груб, невъзпитан, невъзможен, нервен, самотен, незабелязан, необичан, „горянин“, както и оценка, мнение за възпитанието на детето, акцентиращи по – скоро на липсата му – „няма акъл“, „липса на възпитание“, „хванат от село“, „ще кажеш да те научи да говориш правилно“, „лош език – това е езикът на семейството ти“, „имаш голям проблем, защото ти липсва обич“. Съдът приема, че независимо, че правото на мнение и свободата на словото са конституционно гарантирани и може да се упражняват надлежно дори при изказване на мнения и твърдения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, те не могат да бъдат осъществявани и упражнявани безгранично и свободно. Противоправността при упражняване на правото на мнение или свободата на словото е налице, когато се упражняват превратно и се причиняват вреди другиму.

     В процесните изрази по отношение на ищеца се съдържат оценъчни съждения, които са с унизителен и укорим характер. Използваният речеви подход според настоящия съдебен състав, макар и в изблик на напрежение от създалата се по – рано в коридора на етажа ситуация, засяга недопустимо свободата на личността, нейното чест и достойнство, защитени като правно значима ценност – чл. 32 КРБ, още повече чрез използване на фразите пред целия клас на детето, включително пред класния ръководител на децата, с което допълнително се внушава за негативните качества на Л. и че същият следва да бъде „изхвърлен“ от училище. Използваните неколкократно фрази и градация на епитетите – груб, най – груб, допълнително влияят на обществената оценка за личността на детето и главно на неговата самооценка, която именно в този период е в процес на формиране, включително на начина на възприемане на околния свят и на отношенията между хората. Действително, в посочените епитети не се съдържат неприлични, вулгарни думи, но същите касаят именно личните качества на детето, а не единствено поведението му по принцип в училище, създават представа за цялостната личност на детето като изначално невъзпитано, грубо, лошо, лишено от обич, неспособно да се впише сред съучениците си. Епитетите „груб“, „невъзпитан“, „горянин“ (предвид значението на думата като „планинец“) сами по себе си не носят обидно съдържание, но в контекста на целия разговор акцентират върху липсата на възпитание у ищеца и на неморално поведение от негова страна, с което целят да го унижат пред целия клас, а както се посочи, не се изисква обидните думи или действия да са безусловно цинични и груби - достатъчно е да изразяват отрицателно мнение на дееца, засягащо достойнството на лицето към което са отправени. От контекста, в който са употребени изразите може да се направи извод, че ответникът е направил това свое оценъчно съждение по повод цялостното поведение на детето, като последното само по себе си не означава, че изреченото няма обиден характер. Прилагателното „груб“ съгласно българския тълковен речник се употребява за човек, който е неделикатен, нетактичен, невнимателен, който излиза извън рамките на допустимото, на нормалното. В случая преценката, че ищецът „не се вписва в нормалното“ се утвърждава и с използваното сравнение с другите деца и посочване какво е поведението на останалите деца, обичаните, добрите, което има за цел допълнително да засегне честта на ищеца. Използваният израз „няма акъл“ въззивният съд намира за неприемлив и обиден, унизяващ честта и достойнството на ищеца, като в конкретния случай внушението и зарядът на изказаното е допълнително засилен от изразите „ми забий си главата в стената“, „ти имаш проблем, момче“, а разгледан в контекста на целия разговор (че ищецът има нужда от повече време да се приготви за час, да си извади учебниците, свали и закачи якето) създава представа, че детето е по – глупаво от останалите си връстници, че има проблем и че няма място в училището, което несъмнено създава у ищеца оправдано усещане, че не е желан ученик в съответното училище, вместо да му се предостави възможност и посочи механизъм да се поправи.

     Внушенията, че детето е лишено от обич касае от една страна твърдение за факт – че детето не е обичано, който обаче не е доказано да е верен, а от друга страна – оценка, мнение на ответницата, че детето не е обичано, което обаче според настоящия съдебен състав надхвърля допустимата норма на обществения морал за изразяване на оценка и мнение, посочените твърдения не са подкрепени от никакви фактически основания съобразно събраните в хода на делото доказателства и предвид това съставляват злоупотреба със свободата на словото.

     Крайно негативната критика не може да се основе само на това, че педагогът, наред със семейството е натоварен с възпитанието на децата и чрез нея се прави опит за коригиране на крайно недопустимото според ответницата поведение на детето. Действително, както е посочил и районният съдия, ищецът като ученик в ответното училище дължи почит и уважение на педагогическите специалисти и другите деца и следва да съобразява поведението си с нормите за такова в училищната институция, като всеки специалист е свободен да изразява мнението си и да упражни избрания възпитателен подход. Видно от длъжностната характеристика на ответницата, учителят има задължение да отчита възрастовите, индивидуалните възможности и особености и специални образователни потребности на учениците, както и на възможностите за развитието им, да създава и поддържа стимулираща и подкрепяща образователна среда и позитивна дисциплина, които насърчават развитието на учениците, коректните взаимоотношения, конструктивното общуване и сътрудничество, както между учител и ученици и между самите ученици, така и между учител и родител. Правата и задълженията на ищците като ученици са регламентирани в чл. 171 ЗПУО и чл. 172 ЗПУО. Измежду правата им са визирани: да бъдат обучавани и възпитавани в здравословна, безопасна и сигурна среда, да им се осигури защита при накърняване на правата и достойнството им, които принципи са възприети и в редица актове, касаещи правата на децата, включително са закрепени в Етичния кодекс на училищната общност и в Правилника за дейността на ****СУ „Е.Б.“. Според ЗЗДет, измежду правата на детето са: правото на закрила срещу нарушаващи неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси (чл. 11, ал. 2 ЗЗДет). В преамбюла на КПД е посочено, че детето поради физическата и умствената си незрялост се нуждае от специални гаранции и грижи, а в чл. 3 КПД е записано, че висшият интерес на детето е първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи, като са гарантирани всички лични права на детето, вкл. правото на образование, както и всички други конституционно гарантирани права на личността. На тези права кореспондират задължения на учителите да зачитат правата и достойнството на децата, учениците и другите участници в предучилищното и училищното образование и да сътрудничат и партнират със заинтересованите страни. Следва да бъде подчертано, че преценката в хипотеза на иск за непозволено увреждане за наличието на противоправно поведение на педагози, увредило ученици, следва да е конкретна за всяко дело, като се следи за баланса между правата и интересите на увредените и на другите ученици в училището.   

     Съдът отчита, че поведението на ответницата Д. е свързано с опазването на живота и здравето и на останалите ученици, както и че съвременният учител работи при изключително напрежение, но намира, че приложеният възпитателен подход е надхвърлил разумните граници и специфичните възпитателни функции спрямо ищеца. В тази връзка кредитира показанията на разпитаните на ответната страна свидетели, че Л. е имал проблеми с част от децата в класа, че не работел в часовете (в която връзка са преките впечатления на М.), но въпреки това не намира за оправдана подобна намеса в личната му сфера. Независимо от поведението на детето - бурно, експресивно, агресивно на моменти, оценки и критики от такова естество и поднесени по подобен начин засягат личността на детето и нарушават обществените порядки на общуване, като следва да се посочи, че принципът за свобода на словото следва да съблюдава и правата и свободите на другите граждани. В случая употребените изрази и използваният похват са не само негативна оценка на учител за личността и поведението на ищеца, а са пряко насочени да уязвят неговите достойнство и чест, както и допълнително да създадат негативна оценка спрямо ищеца от останалите учители и ученици, под една крайна форма, която е неприемлива. Следователно е налице противоправно деяние, което е довело до засягане на неимуществени блага, с оглед което и е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника З.Д..

     Въз основа на събраните в производството доказателства съставът на въззивния съд приема, че са налице вреди, подлежащи на обезвреда, в причинна връзка с посочените по – горе действия, които се установяват от свидетелските показания и от съдебно – психологичната експертиза. От заключението на вещото лице, изготвено не само въз основа на писмените доказателства по делото, които ответниците оспорват като частни такива, необвързващи съда, но и след личен преглед на ищците, се установява, че в резултат на процесната случка е била засегната негативно психиката на Л.М., което се е проявило под формата на остра стресова реакция непосредствено след процесното събитие, като и към момента на прегледа все още са налице прояви на тревожност, с доминиращ физиологичен и социален компонент, находки, свързани с емоционалния статус, Аз – концепцията, самооценката и социалните му взаимоотношения с авторитети, които могат да окажат трайно влияние върху формирането на личността. Относно емоционалното състояние на детето и отражението на събитията върху здравословното му състояние съдът кредитира, включително след преценка по реда на чл. 172 ГПК (относно показанията на П.) показанията на свидетелите П., К. и К., от които се установява, че Л. не бил на себе си, бил стресиран, не говорел и нямал желание да ходи на училище, питал семейството си дали е обичан, напикавал се нощем, започнал да си гризе ноктите - свидетелите непосредствено са възприели поведението на детето, показанията им са логично последователни, непротиворечиви, като изнесеното от тях се подкрепя и от обсъдената експертиза. Съдът приема, че по делото не е доказано по несъмнен начин да е налице пряка връзка между задълбочаване на заболяването на Л. – бронхиална астма и драскането по ръцете - и процесните изказвания на ответницата Д. (относно драскането по ръцете съдът приема, че това е поведенческа проява, датираща преди процесния инцидент и нямаща връзка с него, в който смисъл кредитира показанията на свидетеля М., които са преки и непосредствени от поведението на детето в час).

     Съгласно чл. 52 ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат вида и характера на увреждането, начина на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. При определянето му съдът следва да отчете и всички други особености по случая, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението - така т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.

     Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.

     В случая при определяне размера на това обезщетение съдът намира, че следва да бъдат взети предвид следните обстоятелства: 1/ характера на противоправното деяние, изразяващо се в разпространяване на факти, позорящи честта и достойнството на детето; 2/ обстоятелството, че изказванията са направени пред множество хора – целия клас, в който е бил ученик Л., включително пред неговия брат – близнак – аудитория, която на тази възраст лесно се поддава на внушения; 3/ негативните емоционални преживявания на ищеца и преживения психически стрес, промени в поведението, страх от училище, установени с показанията на разпитаните свидетели и експертното заключение; 4/ възрастта на детето към 20.01.2017 г. – почти 9 години, в която възраст се изграждат личността и моделите й за възприятие на заобикалящия я свят и в която накърненото чувство за справедливост оставя дълбок и траен негативен отпечатък в съзнанието, както и че в случая събитието е оставило траен отпечатък върху съзнанието на детето; 5/ че посочените изразни средства в известна степен са засегнали усещането на ищеца за принадлежност в обществото и за социално общуване (от експертизата се установява, че детето избягва очен контакт със своя събеседник). При съобразяване на горепосочените обстоятелства, по преценка на настоящия състав, на ищеца – Л.М. следва да бъде определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 2500 лв., съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпените от него неимуществени вреди, с който същите да бъдат съразмерно компенсирани. При определяне размера на обезщетението съдът се съобразява и отчита единствено установените по делото реално претърпени вреди от ищеца, с оглед събраните по делото доказателства и проведеното доказване, в частност съобразява този размер от общо претендираната сума от 5000 лв. с това, че по делото не е доказано нанасянето на удар върху детето. Съдът отчита и поведението, което детето е проявявало спрямо съучениците си съгласно показанията на Н., М., М. и М., последната пряк свидетел на държането на детето в училище, предполагащо поначало по – особен подход при възпитанието на детето, че инцидентът не е попречил на бързата адаптация в новото училище и с новите съученици, както и обществено-икономическите условия в страната към момента на осъществяване на деликта. С оглед изложеното, съдът намира, че присъждането на сумата от 2500 лв. би било справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, отговарящо на принципа на справедливостта, прогласен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, до която сума искът на Л.М. следва да бъде уважен. Като законна последица от уважаването на иска следва да се присъди и законна лихва от датата на деликта – 20.01.2017 г. до окончателното плащане.

     Следва да бъде ангажирана и отговорността на ответното ****СУ „Е.Б.“, в качеството на работодател на ответницата З.Д., на основание чл. 49 ЗЗД. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.

     За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа; 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина); 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.

     В случая посочените предпоставки са налице – доказан е фактическият състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД по отношение на педагог, работещ в ответното училище, както и че вредите са причинени от ответницата именно във връзка с извършваната работа – на класен ръководител и дежурен учител на етажа в посоченото училище, в процеса на преподаване и възпитание на учениците от втори клас. Поради това училището следва да понесе солидарна отговорност, наред с прекия изпълнител на работата за заплащане на сумата от 2500 лв. на Л.М., ведно със законната лихва от 20.01.2017 г. до окончателното плащане.

     Настоящият съдебен състав споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районната инстанция, че не следва да се ангажира личната отговорност на ответниците Н.Х. и А.А., като във връзка с конкретните оплаквания на въззивниците следва да се посочи, че не се установява с поведението си посочените лица да са нарушили нормативните актове, посочени във въззивната жалба, включително да не са изпълнили задълженията си по длъжностна характеристика. Видно от данните по делото, г-жа Х. не е реагирала агресивно на поведението на Л., включително след като е била блъсната от него и не е предприела съответни мерки. Съгласно чл. 219, ал. 2, т. 2 ЗПУО, педагогическите специалисти имат задължение да опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията. В случая по никакъв начин, въпреки поведението на г-жа Д., не са били поставени в опасност животът, здравето или безопасността на ищците, за да се приеме, че с бездействието си класният ръководител г-жа Х. е действала противоправно и е нарушила посоченото си задължение по осигуряване на безопасни условия на обучение и възпитание – по делото се установи, че спрямо Л. не е приложено физическо насилие (противно на изложеното във въззивната жалба), а самият разговор между госпожите и класа е протекъл в рамките на няколко минути, за да бъдат предприети каквито и да било действия от Х.. От страна на директора на училището също не е налице неизпълнение на задълженията по чл. 171, ал. 1, т. 1 ЗПУО, според който децата, съответно учениците имат право да бъдат обучавани и възпитавани в здравословна, безопасна и сигурна среда, по чл. 219, ал. 2, т. 1 ЗПУО – за осъществяване на обучение и възпитание на децата в съответствие с държавните образователни стандарти или по чл. 219, ал. 2, т. 2 ЗПУО, тъй като само от процесния инцидент не може да се изведе, че директорът не е осигурил подготовка на двете учителки и условия за качествено и съответстващо на образователните стандарти обучение, безопасна и сигурна среда за обучение и възпитание на децата. Следва да се отчете и че директорът незабавно е предприел мерки съгласно указанията на Министерството на образованието и науката, Регионално управление на образованието – София град, за изясняване на случилото се и за справяне с проблема, в интерес на всички страни и най – вече на децата (обърнато е внимание за спазване на Правилника на училището, сформирана е група за обща и допълнителна подкрепа на Л. и М. М., инициирана е извънредна родителска среща). Поради изложеното, ответниците Х. и А. не са осъществили нито от обективна, нито от субективна страна фактическия състав на непозволеното увреждане (не е налице противоправно поведение, във връзка с което да са причинени вреди на ищците) и солидарната им отговорност не следва да се ангажира и исковете правилно са отхвърлени спрямо посочените ответници.

     По исковете на Т.Б. и М.М. съдът приема за правилно обжалваното решение, с което претенциите са отхвърлени, независимо от приетото от настоящия състав противоправно поведение на ответницата Д..

     Материално-правната разпоредба на чл. 45 ЗЗД предвижда възможност за репарация на вреди, претърпени от конкретно лице. Правоимащ и кредитор по вземането за репарация на вреди е този субект, чиито правнозначим интерес е накърнен. Следователно е необходимо на първо място ищецът по пътя на главното и пълно доказване да установи това свое качество.

     Вредата по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга както настоящото имущество на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му. Съответно обезщетението за причинените от непозволеното увреждане вреди е вземане само на увредения. А това е лицето, чието лично или имуществено благо е засегнато от събитието, което по своя фактически състав е непозволено увреждане. Затова само по отношение на него възникват правните последици на този фактически състав. Само по отношение на него причинителят на вредите, респективно лицата, които отговарят пред пострадалия вместо него, стават длъжници. Отделно от това съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. От това следва, че обезщетение се дължи само за тези лица, които пряко и непосредствено са увредени. Когато страданието е причинено на дадено лице, то самото се явява активно легитимирано да претендира обезщетение за понесените от него неимуществени вреди. Неговите близки не са непосредствено увредени, поради което преживените от тях тревоги във връзка със страданието на близкия им не могат да се възмездят със заплащането на обезщетение. Това би означавало да се разшири несправедливо кръгът от легитимираните лица и да се дава паричен израз на състояния и отношения от чисто етична сфера.

     Ето защо съдът приема, че легитимиран да претендира обезщетение за вреди е само прекият пострадал – детето Л.М.. Отправените от ответницата З.  Д. думи и изрази, макар и в присъствието на М., не са насочени към същия, не са отправени и към ищцата Б., и не могат да послужат като основание за ангажиране на деликтната отговорност на Д. спрямо тези ищци, тъй като липсва пряка и непосредствена причинна връзка между поведението на ответницата и търпените впоследствие от ищците вреди. Последните не са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от деликта, осъществен спрямо пострадалия нито пряко от делинквента (чл. 45 ЗЗД), нито от неговия работодател (чл. 49 ЗЗД). Поради изложеното обжалваното решение в тази част, дори и да са доказани претърпени негативни емоции от страна на тези ищци, следва да бъде потвърдено като правилно.

     По разноските:

     При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано в частта за разноските, като бъде отменено в частта, с която в полза на З.Д. са присъдени разноски над 416,66 лв. и в полза на ****СУ „Е.Б.“ са присъдени разноски над 400 лв.

     На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на Л.М. следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от иска, като такива са претендирани от адвокат И.Ц.на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.03.2019 г. Съдът приема, че по отношение на всеки от ищците на адвоката се дължи отделно адвокатско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение (в действащата към датата на договора за правна защита и съдействие редакция на наредбата от 22.01.2019 г.) от 580 лв. Съразмерно на уважената част от иска в полза на адвоката следва да се присъди сумата от 290 лв.

     На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците З.Д. и ****СУ „Е.Б.“ следва да бъдат осъдени солидарно да внесат по сметка на СРС държавна такса за уважения иск в размер на 100 лв. и сумата от 266 лв. – депозити за експертизи, предвид, че ищците са освободени от внасяне на такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

     По разноските за въззивната инстанция:

     От въззивниците ищци са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.12.2019 г., което е в почти минимален размер по Наредбата и не следва да бъде намалявано. При липса на разграничение каква част е заплатена на адвоката от всеки от ищците съдът приема, че е поравно, съответно в полза на Л.М. следва да се присъди сумата от 166,66 лв., съразмерно на уважената част от въззивната жалба.

     Ответниците по въззивната жалба също имат право на разноски, но от последните не са представени доказателства за сторени такива, поради което съдът не присъжда разноски на ответниците.

     На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците З.Д. и ****СУ „Е.Б.“ следва да бъдат осъдени солидарно да внесат по сметка на СГС държавна такса за въззивната жалба в размер на 50 лв.

     Така мотивиран, Софийски градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

     ОТМЕНЯ решение № 8115 от 10.01.2020 г. по гр. д. № 22950/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 166 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от Т.М.Б., ЕГН ********** – в качеството й на майка и законен представител на детето Л.Р.М., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД за осъждане на З.А.Д., ЕГН ********** и ****СУ „**********– гр. София, представлявано от директора А.И.А. да заплатят при условията на солидарност сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от изречени на 20.01.2017 г. от страна на ответницата З.Д. спрямо ищеца Л.М. унизителни обидни думи и заплахи, както и в частта, с която ищците са осъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на З.А.Д. сумата над 416,66 лв. до сумата от 500 лв. – разноски по делото и на ****СУ „Е.Б.“ сумата над 400 лв. до сумата от 480 лв. – разноски по делото и вместо това постановява:

     ОСЪЖДА З.А.Д., ЕГН ********** и с адрес: гр. София, ж. к. „******************и ****СУ „**********– гр. София, представлявано от директора А.И.А., с адрес: ***, да заплатят на ищеца Л.Р.М., ЕГН **********, действащ понастоящем лично, със съгласието на своята майка Т.М.Б., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, ж. к. „Овча купел“, ул. „*********, при условията на солидарност – ответницата З.А.Д. на основание чл. 45 ЗЗД, а ответникът ****СУ „Е.Б.“ на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от изречени на 20.01.2017 г. от ответницата З.А.Д. спрямо ищеца Л.Р.М. унизителни обидни думи и изрази - „Нямаш нула възпитание, нула“, „абсолютно копие на семейството си, груб и невъзпитан“, „ти от село ли си хванат, защо говориш като горянин“, „Ти май ще си сменяш училището скоро момче…ще ви изхвърлят от училище“, „…няма акъл да се приготви…няма акъл да си свали яке“, „ми забий си главата в стената какво се риташ“, „…най-груб и всички бягат от него“, „Ти имаш проблем, момче…Така реагира човек, който няма обич, който не е обичан…вкъщи ти липсва обич“, „Така реагира човека, който е лишен от обич, човека, който се прибира вкъщи и го гушкат…той е спокоен и уверен, на теб това ти липсва“, „Лошият език, който държиш, това е езикът на семейството ти…“, ведно със законната лихва от 20.01.2017 г. до окончателното плащане на главницата.

      ПОТВЪРЖДАВА решение № 8115 от 10.01.2020 г. по гр. д. № 22950/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 166 състав, в останалата част.

     ОСЪЖДА З.А.Д., ЕГН ********** и с адрес: гр. София, ж. к. „******************и ****СУ „**********– гр. София, представлявано от директора А.И.А., с адрес: ***, да заплатят солидарно на адвокат И.Георгиева Ц.от САК, с адрес на кантората: гр. София, бул. „*********, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 290 лв. – разноски за безплатна правна помощ, оказана на Л.Р.М., ЕГН **********, действащ понастоящем лично, със съгласието на своята майка Т.М.Б., ЕГН **********, в хода на първоинстанционното производство.

     ОСЪЖДА З.А.Д., ЕГН ********** и с адрес: гр. София, ж. к. „******************и ****СУ „**********– гр. София, представлявано от директора А.И.А., с адрес: ***, да заплатят на основание чл. 78, ал. 6 ГПК солидарно в полза на бюджета на Софийски районен съд сумата от 100 лв. – държавна такса и сумата от 266 лв. – разноски за експертизи.

     ОСЪЖДА З.А.Д., ЕГН ********** и с адрес: гр. София, ж. к. „******************и ****СУ „**********– гр. София, представлявано от директора А.И.А., с адрес: ***, да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК солидарно на Л.Р.М., ЕГН **********, действащ понастоящем лично, със съгласието на своята майка Т.М.Б., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, ж. к. „Овча купел“, ул. „*********, сумата от 166,66 лв. – разноски за въззивното производство.

     ОСЪЖДА З.А.Д., ЕГН ********** и с адрес: гр. София, ж. к. „******************и ****СУ „**********– гр. София, представлявано от директора А.И.А., с адрес: ***, да заплатят на основание чл. 78, ал. 6 ГПК солидарно в полза на бюджета на Софийски градски съд сумата от 50 лв. – държавна такса.

     РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                           ЧЛЕНОВЕ:   1.                                  

 

 

 

                                                                                                                     2.