№ 6097
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100508126 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 7474/11.05.2023 г. по гр.д. № 49939/2021 г. на Софийски районен
съд, 150 състав, на основание чл. 411 вр. чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД съдът е осъдил
ответника ЗАД „А.Б.“ да заплати на ищеца „Д.З.“ АД сумата от 518,21 лева,
представляващи заплатено от ищеца застрахователно обезщетение, свързано с ПТП,
настъпило на 30.06.2020 г. в гр. София, ж.к. „Младост 3“, на продължението на бул.
„Андрей Сахаров“, зад магазин „Билла“, между лек автомобил „Форд Фиеста“, рег. №
С **** НТ, и лек автомобил „Тойота“, рег. № СВ **** ВМ, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска – 26.08.2021 г., до окончателното изплащане. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е осъдил ответника ЗАД „А.Б.”
да заплати на ищеца „Д.З.” АД сумата от 500,00 лева – разноски в
първоинстанционното производство.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника ЗАД „А.Б.” АД.
Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа
се, че погрешно СРС е приел, че виновен за ПТП е единствено застрахованият от
въззивника водач, въпреки че в случая не е имало забрана за предприемане на маневра
„обратен завой”. Твърди се също така, че СРС неправилно е счел, че застрахованият от
въззивника водач е допуснал нарушение, като не е пропуснал преди предприемане на
маневрата движещия се отзад лек автомобил „Форд Фиеста”. Излагат се подробни
съображения, че първоинстанционното решение е необосновано, доколкото не е
отчетено, че и водачът, застрахован от въззиваемия, е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП. Въззивникът намира, че всеки от двамата участвали в ПТП водачи е
допринесъл с 50 %. Предвид изложеното иска отмяна на обжалваното решение и
1
отхвърляне на предявения иск поради наличие на съпричиняване. Претендират се
разноски по делото.
Въззиваемият – ищецът „Д.З.“ АД, оспорва жалбата. Поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно. Твърди, че първоинстанционният съд
изключително подробно е обсъдил всички доказателства по делото. Поддържа, че СРС
правилно е установил допуснатите нарушения на ЗДвП от страна на водача,
застрахован от въззивника. Излага подробни съображения, че възражението за
съпричиняване е напълно необосновано и неоснователно. Предвид изложеното моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Софийски районен съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411
вр. чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. За уважаването му ищецът застраховател
следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1/ наличието на
валидно застрахователно правоотношение със собственика на увреденото МПС,
произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско; 2/ наличието на валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен между ответната страна и водача,
причинил процесното ПТП; 3/ настъпване през периода на застрахователното покритие
по двата договора на ПТП вследствие на противоправното поведение на застрахования
при ответната страна водач; 4/ вид и размер на вредите, причинени на застрахованото
от ищеца МПС; 5/ пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и
процесното ПТП; 6/ размер на обезщетението, заплатено от ищеца в изпълнение на
задълженията му по договора за имуществена застраховка „Каско”.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже възражението си,
че с конкретно свое поведение водачът, застрахован от ищеца, е причинил/допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат.
Безспорни по делото са следните обстоятелства:
1/ „Д.З.” АД е сключило договор за имуществена застраховка „Каско” на лек
автомобил „Форд Фиеста”, рег. № С **** НТ, със срок на застрахователното покритие
от 01.12.2019 г. до 30.11.2020 г.;
2/ ЗАД „А.Б.” е сключило договор за застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите за водача на лек автомобил „Тойота”, рег. № СВ **** ВМ, със срок
на застрахователното покритие от 24.05.2020 г. до 23.05.2021 г.;
2
3/ В срока на действие на двата застрахователни договора на 30.06.2020 г. между
лек автомобил „Форд Фиеста”, рег. № С **** НТ, и лек автомобил „Тойота”, рег. №
СВ **** ВМ, е настъпило ПТП в района на гр. София, по продължението на бул.
„Андрей Сахаров“;
4/ „Д.З.” АД е определило в изпълнение на задълженията си по договора за
имуществена застраховка „Каско” обезщетение в размер на 1036,43 лева за
причинените от ПТП вреди по лек автомобил „Форд Фиеста”, рег. № С **** НТ;
5/ ЗАД „А.Б.” е възстановило на „Д.З.” АД сумата от 518,21 лева и 15,00 лева
ликвидационни разноски.
Спорно между страните по делото е кой водач е причинил настъпването на
процесното ПТП.
В хода на първоинстанционното производство са разпитани водачите на двата
леки автомобила, участвали в ПТП. Свидетелката В.Г., управлявала лек автомобил
„Форд Фиеста”, е заявила, че двете МПС са се движели едно след друго в лявата лента
на булеварда със съобразена скорост. Твърди, че е била близо до автомобила отпред, а
водачът му е предприел изнасяне в дясна лента, след което е започнал маневра за
обратен ляв завой и се е озовал пред свидетелката Г.. Според свид. Г. на мястото, на
което е настъпило ПТП, е имало мантинела и маркировка, които са забранявали
извършването на обратен ляв завой. Свид. Г. поддържа, че не е имала достатъчно
време, за да реагира, тъй като не е очаквала такава маневра от движещия се пред нея
водач. Свидетелката заявява и че именно в лявата лента е настъпил ударът между
двата автомобила, като самата тя не е предприемала никакви маневри. По спомен на
свид. Г. при настъпването на процесното ПТП времето е било сухо, относително
слънчево и с добра видимост. Посочва, че ударът при ПТП е настъпил в дясната част
на автомобила й, отпред и отстрани. Свидетелката е заявила пред първоинстанционния
съд и че към момента на настъпване на ПТП скоростта, с която се е движела, е била
около 40 км/ч.
В разпита си свид. Р.М., управлявала лек автомобил „Тойота”, е заявила, че
пътят, на който е настъпило ПТП, е двулентов. В дясната му лента обикновено имало
спрели автомобили. Твърди, че на едно място имало островче, където повечето хора
завивали. Твърди, че на това място нямало знак, който да забранява предприемането на
ляв завой. Сочи, че е подала светлинен сигнал за маневрата си 10-15 секунди по-рано
и поради това е очаквала движещите се отзад водачи да се съобразят с това, тъй като
не е имало достатъчно място, за да се разминат. Посочва, че е навлязла в дясната лента
с около 1/3 от автомобила си, за да завие, както и че след настъпването на удара
другият участвал в ПТП водач (свид. Г.) е обяснил, че е искал да я изпревари.
Поддържа, че настъпилите вреди по управлявания от нея автомобил с марка „Тойота”
са били в областта на предната врата до шофьора, долния калник. Спомня си и че е
имало прожулвания на задната врата.
От двустранния протокол за ПТП е видно, че вредите по лек автомобил с марка
„Форд Фиеста”, са в областта на калник, подкалник, джанта, фар, предна броня, мигач.
Тоест така описаното кореспондира с показанията на свид. Г. относно мястото на
настъпилите вреди по автомобила.
От двустранния протокол за ПТП е видно, че вратите по лек автомобил „Тойота“
са в областта на шофьорска врата, праг, задна лява врата, заден калник, което
кореспондира с казаното от свид. М..
От приетата в първоинстанционното производство САТЕ се установява, че
водачът на лек автомобил „Тойота”, рег. № СВ****ВМ, е предприел маневра за
обратен ход, при което не е пропуснал движещия се лек автомобил „Форд”, рег. №
3
С****НТ. Вследствие от това лек автомобил „Форд Фиеста” е ударил с предната си
част лек автомобил „Тойота” в страничната лява част. Експертът поддържа, че от
техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е навлизането на лек
автомобил „Тойота” в траекторията на движение на лек автомобил „Форд” на
разстояние, което най-вероятно е по-малко от разстоянието на опасната зона за
спиране.
В експертизата се посочва, че описаните щети по лек автомобил „Форд Фиеста”
се намират в причинна връзка с реализираното ПТП от 30.06.2020 г. Вещото лице е
изчислило, че стойността на възстановяване на вредите, определена по средни пазарни
цени, е 1888,07 лева, като обичайният разход за ликвидация на щета като процесната
възлиза на 15,00 лева.
В съдебното заседание вещото лице Д. е заявил, че поддържа депозираното пред
СРС заключение, като изслушаните свидетелски показания потвърждават описания в
експертизата механизъм на ПТП. Обяснил е също така, че ако е имало изпреварване от
страна на водача на лек автомобил „Форд Фиеста”, то ударът би бил заден за лек
автомобил „Тойота”, докато в случая ударът е страничен според описаните
увреждания. Поради това вещото лице Д. е уточнил, че не е имало маневра за
изпреварване, както твърди свид. М..
По делото е представена и справка за организацията на движението в района на
бул. „Андрей Сахаров” при преминаването му в бул. „Копенхаген”. В писмото от
Столична община изрично е посочено, че дирекция „Управление и анализ на трафика”
не разполага с информация за настъпила промяна в организацията на движението към
30.06.2020 г. (датата на процесното ПТП).
В хода на въззивното производство е допусната повторна САТЕ, възложена на
инж. В.. От нея се установява, че на 30.06.2020 г. по бул. „Андрей Сахаров” в посока
към метростанция „Младост 3” един зад друг в лявата пътна лента в двулентов участък
са се движели лек автомобил „Тойота” и зад него – лек автомобил „Форд Фиеста”.
След подаване на ляв мигач водачът на лек автомобил „Тойота” частично навлиза в
дясната пътна лента за движение, където е имало спрени други автомобили, след което
предприема маневра „завиване в обратна посока” и реализира ПТП с движещия се зад
него лек автомобил „Форд Фиеста”. Експертът е посочил, че от техническа гледна
точка причина за ПТП е пресичането на конфликтната точка на траекториите на
извършващия маневра „завиване в обратна посока” лек автомобил „Тойота” и
движещия се направо в лява пътна лента лек автомобил „Форд Фиеста”. Вещото лице
е посочило, че нанесените по лек автомобил „Форд Фиеста” щети са в причинно-
следствена връзка с реализираното ПТП от 30.06.2020 г., като стойността им по средни
пазарни цени възлиза на 1888,07 лева.
Инж. В. е констатирал също така, че посочените в опис-заключение на „Д.З.” АД
увредени части по лек автомобил „Форд Фиеста” са коректно и правилно описани и са
били необходими за закриване на щетата при застрахователя.
В назначената от въззивния съд САТЕ са поставени и допълнителни въпроси, на
които вещото лице да даде отговор. Съобразявайки представената по делото схема от
Столична община за организацията на движението и извършвайки оглед на място,
инж. В. е посочил, че в участъка, където е реализирано процесното ПТП няма
хоризонтална или вертикална маркировка, която да забранява извършването на ляв
завой или обръщането на посоката на движение. Напротив, параметрите на пътното
платно според експерта позволяват извършването на тези маневри.
От отговорите на допълнително поставените въпроси във въззивното
производство се установява също така, че от техническа гледна точка е било
невъзможно лек автомобил „Тойота” да се престрои изцяло в дясната пътна лента за
4
движение, както и че водачът на лек автомобил „Форд Фиеста” е разполагал с
достатъчно време, за да възприеме подадената светлинна сигнализация за маневра на
водача на движещия се отпред лек автомобил „Тойота”.
Вещото лице е изчислило, че опасната зона за спиране на „Форд Фиеста” е била
23,82 метра. Посочил е и, че пътят, който е изминат от страна на лек автомобил
„Тойота” с включен в продължение на 10 секунди ляв мигач, е около 4 пъти по-голям
от опасната зона за спиране на лек автомобил „Форд Фиеста” при скорост на движение
30 км/ч и около 5 пъти по-голям при скорост на движение от 40 км/ч.
В САТЕ, приета във въззивното производство, е посочено също така, че водачът
на лек автомобил „Тойота” е започнал маневрата за извършване на завиване в обратна
посока, докато частично (с около ½ от широчината на автомобила) е бил в дясната
лента за движение.
При така събраните доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 30.06.2020 г., в сухо време и с добра видимост, по продължението на бул.
„Андрей Сахаров”, в посока местростанция „Младост 3”, са се движели на близко
разстояние един зад друг в лява пътна лента лек автомобил „Тойота”, рег. № СВ ****
ВМ, управляван от Р.М., и лек автомобил „Форд Фиеста”, рег. № С **** НТ,
управляван от В.Г.. В дясната пътна лента на мястото, по което са се движели
посочените МПС, е имало спрели автомобили. Водачът на лек автомобил „Тойота” е
подал ляв светлинен мигач, като 10-15 секунди по-късно е започнал изнасянето на
автомобила надясно и е навлязъл с около ½ от широчината на автомобила в дясната
пътна лента.
Тоест след подаден ляв мигач лек автомобил „Тойота” се е намирал в средата на
пътното платно по посоката на движение на процесните МПС, като една част от
автомобила е била в лявата пътна лента, а друга – в дясната пътна лента. От тази
позиция именно водачът на лек автомобил „Тойота” е предприел маневра „завиване в
обратна посока”, при което е настъпил удар с движещия се отзад с около 40 км/ч лек
автомобил „Форд Фиеста”. Ударът е настъпил в страничната част на лек автомобил
„Тойота” и в предната част на лек автомобил „Форд Фиеста”.
Въззивният съд намира, че гореизложеният механизъм на настъпване на ПТП се
потвърждава както от свидетелските показания на водачите, участвали в ПТП, така и
от приобщените по делото САТЕ. Двете експертни заключения не си противоречат в
частите, в които се приема, че от техническа страна причина за ПТП е именно
пресичането на траекториите на двата леки автомобила.
Съдът кредитира твърденията на свид. М., че е подала ляв мигач 10-15 секунди,
преди да започне изнасянето в дясната пътна лента, както и показанията на свид. Г., че
се е движела с около 40 км/ч към момента на настъпване на процесното ПТП. По
делото няма никакви събрани доказателства, които да разколебават или отричат тези
твърдения. Във връзка с това трябва да се отбележи, че в съответствие с експертизата,
изготвена от инж. В., съдът приема за установено, че водачът В.Г. е имала достатъчно
време, за да възприеме подадения светлинен сигнал (ляв мигач) от страна на водача
Р.М..
По-нататък следва да се посочи, че съдът приема за установено въз основа на
представената от Столична община пътна схема и експертизата на инж. В., посетил
лично мястото на процесното ПТП, че към 30.06.2020 г. не е съществувала каквато и да
е маркировка, която да забранява предприемането на маневра „завиване в обратна
посока”.
Въззивният съд приема и че водачът на лек автомобил „Форд Фиеста”, не е
5
предприемал действия по изпреварване на движещия се пред него лек автомобил
„Тойота”. Съдът намира, че показанията на свид. Г. в тази част кореспондират изцяло с
разясненията на инж. Д., дадени в първото открито съдебно заседание, проведено пред
СРС. Тези разяснения на вещото лице относно мястото, на което биха попаднали
ударите при наличие на изпреварване, са логически и технически обосновани, поради
което въззивният съд ги споделя. Освен това и от повторната експертиза се установява,
че лек автомобил „Форд Фиеста“ е бил в лявата пътна лента при настъпване на удара.
Следва да се приеме за установено също така, че вредите, настъпили по лек
автомобил „Форд Фиеста”, описани в исковата молба, са настъпили в пряка причинно-
следствена връзка с ПТП, като стойността за възстановяването им по средни пазарни
цени възлиза на 1888,07 лева. В този смисъл са и двете приети по делото експертизи,
на които въззивният съд дава вяра.
При така установеното от фактическа страна СГС приема от правна страна
следното:
На основание чл. 26 ЗДвП, преди да завие или да започне каквато и да е
маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде
ясен сигнал.
По арг. от чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще
предприема каквато и да е маневра, вкл. да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, да завие наляво или надясно за навлизане по друг път, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или маневрират покрай него. При
извършване на маневрата водачът е длъжен да се съобрази с положението, посоката и
скоростта на движение на останалите участници на пътя. Частен случай на тази
разпоредба е чл. 38, ал. 1 ЗДвП, според който завиването в обратна посока се извършва
наляво от най-лявата пътна лента по посока на движението.
Както се установи по делото, в настоящия случай водачът Р.М. първо е подала
ляв мигач, изместила е управляваното от нея МПС частично (с около ½) в дясната
пътна лента към паркираните там автомобили и от тази позиция е предприела маневра
за завой в обратна посока. С това си поведение водачът на лек автомобил „Тойота“,
застрахован от ЗАД „А.Б.я”, е допуснал нарушение на чл. 26 ЗДвП, тъй като е създал
объркване у намиращия се отзад автомобил относно посоката си на движение.
С гореописаното поведение водачът на лек автомобил „Тойота“ е допуснал
нарушение и на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗДвП, тъй като не е предприел маневра
„завой в обратна посока“ от най-крайна лява лента на пътното платно. Следва да се
посочи, че по делото нито се твърди, нито се установява, че е липсвала достатъчно
широчина, за да започне на основание чл. 38, ал. 3 ЗДвП маневрата „завой в обратна
посока“ от друга част от пътното платно.
Описаното поведение на водача Р.М. е противоправно, виновно съгласно чл. 45,
ал. 2 ЗЗД и намиращо се в причинна връзка с настъпилото ПТП. Съдът приема, че е
налице и извънсъдебно признание за това виновно противоправно поведение на Р.М.,
доколкото ЗАД „А.Б.я” АД е заплатило преди инициирането на настоящия процес
половината от претендираното от „Д.З.” АД регресно вземане.
По-нататък трябва да се посочи, че в срока за отговор по чл. 131 ГПК
ответникът, ЗАД „А.Б.я” АД, своевременно е направил възражение за съпричиняване,
което въззивният съд намира за основателно.
Съгласно Решение № 50142/28.12.2023 г. по т.д. № 2154/2022 г. на I Т.О. на ВКС
„съпричиняване, по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
6
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е.
когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали
поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на Закона
за движение по пътищата и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди е
допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че
такива не биха настъпили, респ. не биха настъпили в тези им съдържание и/или обем,
ако поведението на пострадалия би било различно от предприетото. Приносът не
може да бъде зачетен, ако е само предполагаем /вероятен/“.
Тоест изводът за наличие на съпричиняване може да се формира, ако след пълно
и главно доказване, проведено от възразилата страна, се установят конкретни действия
или бездействия на пострадалия, с които последният обективно е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Пострадалият трябва да е улеснил настъпването
на вредите.
Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите са длъжни при избиране на скоростта на
движение да се съобразяват, наред с друго, и с характера и интензивността на
движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
По арг. от чл. 23, ал. 1 ЗДвП водачите са длъжни да се движат на такова
разстояние от движещото се пред тях превозно средство, че да могат да избегнат удар
в него, ако то намали скоростта си или спре рязко.
В случая с подаването на светлинен сигнал, че ще предприема маневра наляво,
водачът на лек автомобил „Тойота” се е превърнал в потенциална опасност за
движещия се отзад лек автомобил „Форд Фиеста”. Като е възприел светлинния
сигнал, но не е предприел действия, които да му позволят да извърши аварийно
спиране при нужда, вкл. не е поддържал необходимата за това дистанция с МПС
отпред, водачът на лек автомобил „Форд Фиеста” е допуснал нарушение на чл. 20, ал.
2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП и е допринесъл за настъпване на процесното ПТП.
Съдът намира, че нарушенията на всеки от водачите, участвали в ПТП, са
еднакво значими за настъпване на вредите по лек автомобил „Форд Фиеста”. Тоест
степента на съпричиняване следва да се определи на 50 %.
Както се посочи вече, безспорно по делото е, че „Д.З.“ АД е определило
обезщетение от 1036,43 лева за причинените от ПТП вреди по „Форд Фиеста“.
Безспорно е и че ЗАД „А.Б.” е възстановило на „Д.З.“ АД половината от тази сума.
Изплатеното от „Д.З.“ АД обезщетение от 1036,43 лева е по-ниско от посочената
от вещите лица средна пазарна стойност на вредите в размер на 1888,07 лева. В тази
връзка съдът намира, че преценката за наличие на непогасено регресно вземане по
смисъла на чл. 411 КЗ следва да се извърши, като процентът на съпричиняване се
приспадне от реално определеното и изплатено обезщетение от страна на „Д.З.“ АД.
Ако съдът приспада процента на съпричиняване от посочената от вещите лица
средна пазарна стойност на вредите в размер на 1888,07 лева, то той би допуснал да се
стигне до неоснователно обогатяване, тъй като застрахователят по застраховка
„гражданска отговорност“ би понесъл изцяло разходите за възстановяване на вредите
по лек автомобил „Форд Фиеста“, въпреки че съдът е установил, че е налице
съпричиняване от 50 % от двамата водачи.
Съобразявайки горепосоченото, въззивният съд намира, че след като ЗАД „А.Б.“
е възстановило преди настоящото дело половината от платеното от „Д.З.“ АД
обезщетение, то двамата застрахователи са уредили извънсъдебно отношенията
помежду си в съответствие процента на съпричиняване на двамата водачи, участвали в
7
ПТП. Поради това предявеният в настоящото производство иск по чл. 411 вр. чл. 493,
ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Доколкото е налице пълно несъвпадение в крайните изводи на първата и
въззивната инстанции, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено.
По разноските:
Предвид изхода на делото решението на първоинстанционния съд следва да
бъде отменено и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД
„А.Б.” е осъден да заплати на ищеца „Д.З.” АД разноски в първоинстанционното
производство в размер от 500,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за първоинстанционното производство. ЗАД „А.Б.“ е претендирало 50,00
лева за внесен депозит за свидетел и 360,00 лева с вкл. ДДС за адвокатско
възнаграждение. Представени са документи за извършените разноски, поради което
същите подлежат на възстановяване.
В хода на първоинстанционното производство ищецът „Д.З.“ АД своевременно
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ЗАД „А.Б.“. Съдът намира, че уговореното адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство не е прекомерно предвид
материалния интерес по делото, положените усилия от адвоката, броя на заседанията,
проведени пред СРС. Поради това и с оглед пълното отхвърляне на исковата
претенция на „А.Б.“ АД се дължат разноски в размер на 410,00 лева за
първоинстанционното дело.
Въззивникът ЗАД „А.Б.“ има право на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК да
му бъдат възстановени направените разноски във въззивното производство. Същият е
представил списък по чл. 80 ГПК с разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 480,00 лева с вкл. ДДС, депозит за назначена повторна САТЕ в размер на 600,00
лева и заплатена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25,00 лева. За
извършените разходи са представени доказателства, поради което същите подлежат на
възстановяване.
Своевременно въззиваемият е направил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение във възизвното производство. Това
възражение СГС намира за неоснователно. Уговореното възнаграждение е в
минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2 НМРАВ, като съответства и на положените
усилия от адвоката във въззивното производство.
Предвид горното, като се съобрази основателността на въззивната жалба, на
въззивника ЗАД „А.Б.“ съгласно чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят
разноски за производството пред СГС в общ размер от 1105,00 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 7474/11.05.2023 г. по гр.д. № 49939/2021 г. на
Софийски районен съд, 150 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.З.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Оборище”, бул. ****, срещу ЗАД „А.Б.”, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец”, ул. ****,
осъдителен иск с правно основание чл. 411 вр. чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
8
сумата от 518,21 лева, представляващи заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение, свързано с ПТП, настъпило на 30.06.2020 г. в гр. София, ж.к. „Младост
3“, на продължението на бул. „Андрей Сахаров“, зад магазин „Билла“, между лек
автомобил „Форд Фиеста“, рег. № С **** НТ, и лек автомобил „Тойота“, рег. № СВ
**** ВМ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 26.08.2021 г.,
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Оборище”, бул. ****, да заплати на ЗАД „А.Б.”, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец”, ул. ****, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 410,00 лева – разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Оборище”, бул. ****, да заплати на ЗАД „А.Б.”, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец”, ул. ****, на основание
чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1105,00 лева – разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9