О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
25.03.2020
г., гр. Велики Преслав
Районен съд
Велики Преслав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ненка Цветанкова
като разгледа докладваното гр. д. № 121 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по молба от М.К., роден на ***г***, гражданин на Турция,
с постоянен адрес *** чрез пълномощник- адв. П. от ШАК, с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР, с която моли да бъде постановено решение, по силата на което да се допусне промяна в
бащиното
и фамилното име на молителя от М.К. на М.И.ХМолителят
твърди, че е роден на ***г*** като в акта му за раждане е записан с имена М.И.Х.Д, с родители А.Б, по мъж И.Х.Д.и И.Х.Д.Впоследствие не е отгледан от биологичните си
родители, а от семейство от с. Веселиново- Е.И.Мустафов и Ю.Твърди, че при
изселване на семейството през 1951г. в Турция, молителят е записан като син на
семейството, което го е отгледало като съгл. Закон за настаняване №2510 чл.6/Б
и с Решение на МС №3/13764 от
20.10.1951г. е приет за турски гражданин с турско име и фамилия М.К.. Сочи, че е
продължил живота си в Турция, където е завършил образованието, работил е като
учител и е сключил граждански брак с Й.Е, от който брак имат родени две деца.
През 1984г. е посетил биологичния си баща и роднини в с. Тушовица и от тогава
ежегодно ги посещава. Като важни обстоятелства, които налагат да бъде допусната
промяна в бащиното и фамилното му име по см. на чл.19, ал.1 от ЗГР, молителят
изтъква наличието на администратвни пречки за възстановяване на българското му
гражданство.
При дължимата служебна проверка
относно допустимостта на производството, съдът констатира следното:
Съгласно чл. 5, т.1 от КМЧП българският съд
има международна компетентност по дела за промяна на име, когато лицето е
български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България. Последното
в чл. 48, ал.7 от КМЧП е дефинирано
като мястото, в което физическото лице се е установило преимуществено да живее,
без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за
пребиваване или установяване, и за определяне на това място трябва да бъдат
специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които
произтичат от трайни връзки на лицето с това място или намерението му да
създаде такива връзки. Съгласно
чл. 53, ал. 4
от КЧМП името и неговата промяна могат да бъдат уредени от българското право,
ако това е поискано от лице с обичайно местопребиваване в Република България.
Предвид изложените в сезираща съда молба обстоятелства, молителят
понастоящем не е български гражданин и преимуществено
живее
в Република Турция. Трайното установяване на
молителя на територията на Република Турция, изводимо от неговата адресна
регистрация, местоживеене в посочената страна от 1951г. до момента, неговата
ангажираност от личен и професионален характер, съобразно изложеното в молбата,
сочат, че молителят няма обичайно
местопребиваване по смисъла на чл. 48, ал.7 от КМЧП в Република България. В тази връзка молителят не попада в
посочените от разпоредбата на чл. 5, т. 1 от КМЧП категории лица, тъй като
нито е български гражданин, нито има обичайно местопребиваване в Република България.
Ето защо
настоящият състав намира, че РС Велики Преслав не е компетентен да разгледа
молбата с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР, поради което
производството по делото следва да бъде прекратено.
Водим от горното
и на основание чл. 540 вр. чл. 130 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 121/2020 г. по описа на РС Велики Преслав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването на молителя пред ОС Шумен.
Районен съдия: