Р Е Ш Е Н И Е
№ 338 20.09.2018
г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Кристина Стоева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 1148 по
описа на Районен съд - Хасково за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Х.С.Р. *** срещу Наказателно постановление № 26-000630 от 30.07.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена административна санкция – глоба в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради необоснованост на изводите на наказващия орган, като подробно се аргументират доводи, ч е документираните в хода на извършената проверка факти и обстоятелства не отговаряли на действителността, тъй като завареното в кравефермата лице не било работник на жалбоподателя, наето от нея като физическо лице - работодател. Моли съда да постанови решение, с което да атакуваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло, както и да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят Х.С.Р. ***, редовно призована, се явява, като лично и чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. И. П. от АК - Хасково заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество, както и в представени писмени бележки развива доводи за нейната основателност, обосноваващи отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган - Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, чрез упълномощения по делото представител – юриск. Г. оспорва жалбата и в хода по същество и в представени писмени бележки с приложена съдебна практика развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
В хода на извършена на 09.07.2018 г. от свидетелите Г.К.А. и К.А.К., двете на длъжност „главен инспектор” в Дирекция Инспекция по труда” - Хасково проверка по спазване на Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд, с обект на проверката: кравеферма, намираща се в с. П., общ. Стамболово и направление/вид на икономическата дейност: отглеждане на едър рогат добитък с млечно направление, контролните органи заварили на място лице – свид. С.Х.Х., който разнасял сено и вода на животните, намиращи се в момента в обекта. След като се представили като контролни органи от състава на Дирекция „Инспекция по труда – Хасково“ и се легитимирали със служебни карти, била предоставена на свид. С.Х.Х. и съответно попълнена от него декларация, в които да посочи условията, при които работи, за кого работи, с какво работно време и с какво трудово възнаграждение. В предоставената от органите на ДИТ – Хасково Декларация, попълваща се от работници и служители във връзка с извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на основание чл. 399 от Кодекса на труда, вр. чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 КТ и чл. 39, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 АПК, свид. С.Х.Х. вписал, че работи в предприятие на Х.С.Р., която органите на инспекцията по труда установили по – рано, след направена справка, че стопанисва в качеството си на регистриран земеделски производител, кравефермата в с. П., обл. Хасково, обект на проверка. Този обект бил посочен от свид. С.Х. в цитираната декларация с работно време от 12:00 часа до 18:00 часа. В графата, касаеща наличието на трудов договор, вписал отговор „Не”, а в тази за наличие на граждански договор и трудово възнаграждение на било отразено нищо. Почивни дни също не били отбелязани, като бил отразен и съответно фактът, че не е получил копие от заверено уведомление от ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор, както и че свид. С.Х. посочил, че бил поел ангажимент към ЗП „Х.Р.“ да наглежда животните като вид услуга. Като час на попълване на декларацията бил вписан 15:10 часа, а дата – 09.07.2018 г. На въпрос от страна на контролните органи относно получавано възнаграждение, свид. С.Х. отговорил, че целенасочено не вписал такова, тъй като получавал помощи и се опасявал това да не се отрази. Впоследствие била извършена и проверка по документи на 16.07.2018 г. в Д“ИТ“ -Хасково, като от страна на жалбоподателя бил представен, Граждански договор № 001, сключен на 01.07.2018 г. в с. П. между ЗП „Х.С.Р.“ от една страна като възложител и С.Х.Х., от друга като изпълнител с предмет на договора възлагане и приемане за извършване от страна на изпълнителя на следното: зареждане на фураж на животните веднъж дневно за един час в срок от 01.07.2018 г. до 14.07.2018 г. с уговорено възнаграждение в размер на сто лева, платими в брой. Сключването на договора било наложено от предстоящо отсъствие на жалбоподателя Х.С.Р., която иначе сама вършела повечето дейности в кравефермата, включително доенето на животните, поради заболяване на майка й, и необходимост да отпътува за Република Турция.
С оглед констатациите на контролните органи и изводите, до които достигнали за характера на правоотношението, възникнало между „ЗП „Х.С.Р.“ и С.Х.Х., срещу жалбоподателя бил съставен на 18.07.2018 г., от свид. Г.К.А. Акт за установяване на административно нарушение № 26-000630/18.07.2018г. за нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя Х.С.Р., която подписала процесния АУАН, без в графата за обяснения и възражения да впише такива. Такива не са постъпили и впоследствие в срока по ЗАНН след връчване на акта за установяване на административно нарушение, осъществено на 18.07.2018 г. лично, срещу подпис на лицето, сочено като нарушител, според отбелязването в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ наложил процесната санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.К.А. и К.А.К. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка, както и тези, свързани със съставянето на АУАН като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Съдът дава вяра на изложеното от страна на свид. С.Х.Х. относно факта, че се намирал на обекта в момента на извършване на проверката от страна на контролните органи от състава на инспекцията по труда и вида на дейност, която осъществявал в този момент, както и относно факта, че му е предоставена за попълване на декларация във връзка с изискванията на Кодекса на труда, в която той вписал собственоръчно определени данни. Изявленията му, че друга част от данните били вписани от свид. Г.А. обаче не намират опора в останалите, кредитирани с доверие доказателствени източници, поради което не се възприемат от съда като достоверни при обосноваване на фактическите изводи по делото. Изложеното дотук в рамките на анализа на достоверността на доказателствените източници не се изключва и от показанията на свидетелите А.М.Б. и К. М. Я., за да се налага по – обстоен анализ за тяхната истинност.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 Кодекса на труда отношенията трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. По силата на чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение, а в чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно, деянието, за което е наложена глоба на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му на жалбоподателя. На същата е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че жалбоподателят Х.С.Р., регистрирана като земеделски стопанин не е изпълнила задължението си да сключи с лицето С.Х.Х. трудов договор, каквото е изискването на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда в момент преди постъпването му на работа. Обстоятелство, по отношение на което всъщност не се възразява от страна на жалбоподателя, но спорен се явява предшестващият въпрос за наличието на основание възникналото между страните по представения и приет като писмено доказателство граждански договор правоотношение да бъде квалифицирано от съда като трудовоправно. Този въпрос е разрешен с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, въвеждаща изискването отношенията при предоставянето на работна сила, каквито отношения безспорно са констатирани в случая, да се уреждат само като трудови правоотношения, за което е било необходимо сключване на трудов договор. Извод, който се мотивира от характера на учреденото между земеделския производител и свид. С.Х.Х. правно отношение, представляващо по своята същност трудовоправно. В тази връзка следва да се има предвид, че съществен белег на трудовото правоотношение, който го отличава от гражданския договор, респ. договора за изработка или поръчка е този, че дължимата престация е работна сила, а не резултат, като характерни са още подчиненост и зависимост на работника или служителя от работодателя и многократност и продължителност на изпълнението. Тези белези съдът намира, че в конкретния случай са налице, изхождайки от представените по делото доказателства и характера на осъществяваната от свид. С.Х.Х. работа. Що се касае до работното време, работното място, организация на изпълнението, като основни елементи на трудовото правоотношение, следва да се отбележи, че те са подробно описани и анализирани в протокола от извършената проверка в съответствие с установените в хода на проверката факти и в декларацията, попълнена от извършващо работата лице и не е налице необходимост от постановяване на нарочен административен акт - Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между страните. А това, че не е посочен размер на трудовото възнаграждение е житейски обяснимо с факта на изрично изявление на работещото лице, отправено пред контролните органи, че се опасява това да не се отрази на получаваните социални помощи, което вероятно бе и причината за непоследователността в показанията, дадени по случая пред съда. Личните отношения между това лице и жалбоподателя, тяхното познанство и практика в ежедневието на взаимопомощ също не изключват трудовоправния характер на осъществяваната към момента на проверката в обекта дейност от свид. С.Х., предвид възмездния характер на същата и без значение нейната продължителност.
Изложеното обосновава извод за
осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно
нарушение по чл. 414, ал. 3, вр. чл. 61, ал. 1 от
Кодекса на труда, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, тъй като установено въз
основа на гореизложеното е, че работникът С.Х.Х. е предоставял работната си
сила на работодателя - земеделски производител Х.С.Р., без да е бил сключен
трудов договор преди това, с което е допуснато нарушение на цитираната норма. Не
сочи на обратния извод и представения граждански договор в контекста на
писменото предложение от страна на жалбоподателя и отказа на визираното по –
горе лице за сключване на трудов договор, доколкото се касае за частни диспозитивни документи, нямащи обвързваща съда сила относно
датата на съставянето им от гледна точка преценката дали не са съставени
единствено за целите на настоящото производство, а с оглед факта, че не е
споделено от касационната инстанция, следва да бъде изоставено виждането на
настоящия съдебен състав по АНД № 378 по описа на РС – Хасково за
Съдът намира, че наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 61, ал. 1 от КТ в размер глобата от 1500 лева, т.е. съобразно установения специален минимум. При съвкупната преценка на всички обстоятелства по случая, както и че нарушението на жалбоподателя е негово първо, доколкото не се представят доказателства за предходни такива и отчитайки при индивидуализацията, че за работника не е установено да са настъпили допълнителни вредни последици, напр. от невнасяне на осигуровки, което би могло само да се предполага, но остава недоказано, съдът намира, че предвидената имуществена санкция следва да се определи в размер, съобразно минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ и доколкото не е налице основание за ревизиране на дейността на наказващия орган и в този аспект, наказателното постановление следва да бъде потвърдено от съда.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-000630 от 30.07.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар:К.С.