РЕШЕНИЕ
№ 541
гр. Бургас, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.А
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20242120201014 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на З. Р. М., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр.Бургас, ....против Наказателно постановление № 23-0769-
004397/20.02.2024г. на началник-група в ОД на МВР-Бургас, с-р Пътна полиция, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179,
ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 200 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелите се пред настоящата съдебна инстанция съдебни
заседания жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв.К., който поддържа
жалбата.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебни заседания се
явява юк...., която моли за потвърждаване на НП. В постъпило заедно с административно –
наказателната преписка становище е направено също така искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 25.11.2023г. около 09,30 часа в гр.Бургас, на бул.“Сан Стефано“ З. Р. М.
1
управлявала лек автомобил „....с ... собственост на ...На кръстовището с бул.“Стефан
Стамболов“ при движение в права посока водачът навлязъл частично в съседна лява пътна
лента и се блъснал в правомерно движещият се в права посока автобус „Соларис“, с рег.
№.....
АНО е приел, че с горните действия З. Р. М. е извършила следното нарушение:
1. предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се
съобразява с тях - ПТП, с което виновно е нарушила чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени доказателства
административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. В
него при идентичност на фактическата обстановка, при правна квалификация на
допуснатото нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5
от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 200 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
При извършена проверка се установи по безспорен начин, че от обективна и
субективна страна е осъществен съставът на нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП, поради
което и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
водача. Този извод се подкрепя изцяло от събраните писмени доказателства, разпит на
свидетел и наличния по делото запис.
По делото беше разпитан свидетелят Х.. От показанията на същия и наличния по
делото протокол за ПТП безспорно се установява авторството на допуснатото нарушение и
начинът на осъществяването му.
Съгласно посочената като нарушена норма на чл.25, ал.1 от ЗДвП, при извършване
на маневра, която е свързана с преминаване в друга пътна лента, водачът е длъжен да трябва
2
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Неизпълнението на това задължение е
скрепено със санкция по реда на чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. Очевидно в
настоящия случай водачът М. преди да навлезе в съседна пътна лента не е пропуснала
пътното превозно средство, което се е движело по нея - автобус „Соларис“ с рег.№,....в
следствие на което е настъпило ПТП. Самата жалбоподателка не оспорва настъпването на
ПТП, като посочва единствено, че е продължила да се движи направо след процесното
кръстовище в собствената си пътна лента, а автобусът я е изпреварил и ударил „отзад“.
Горното обяснение не кореспондира обаче със събраните по делото писмени
доказателства. На първо място, видно от наличната на л.45 от делото схема е, че пътната
лента на жалбоподателката не продължава мислено в най – лявата /вътрешна/ лента за
движение след преминаване на кръстовището, както тя твърди. Тъкмо напротив, най –
лявата /вътрешна/ лента е продължение на лентата, в която се е движел процесния автобус
преди кръстовището. В този смисъл и същият е продължил след преминаване на
кръстовището правомерно да се движи „направо“. Видно от схемата е също така, че
автобусът не разполага с друга възможност за движение при избиране на посока на
движение „направо“, тъй като от ляво на него се намира пътната лента на насрещно
движещите се МПС-та. Действително, в този пътен участък се преминава от трилентов път
към двулентов такъв. Нямало е пречки обаче жалбоподателката да продължи движението си
направо в най – външната дясна пътна лента, като в случай, че желае да премине във
вътрешната такава е била длъжна да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него. В този
смисъл и без значение се явява обстоятелството, дали автобусът се е движел след
автомобила на М. или не, доколкото тя е следвало да съобрази положението му и в двата
случая. Горните обстоятелства се установяват и от процесния протокол за ПТП /л.9 от
делото/, от който също е видно, че автобусът е продължил движението си „направо“, а
автомобилът на жалбоподателката е навлязъл частично в съседна лява пътна лента и се е
блъснал в правомерно движещият се в права посока автобус.
Нещо повече, изложеното от М. не кореспондира с възпроизведения от съда в
съдебно заседание запис на настъпилото ПТП, неоспорен от страните. Видно от същия
автобусът действително се движи правомерно в собствената си лента на движение
направо, а жалбоподателката отклонява движението на управлявания от нея
автомобил и удря автобуса. Следва да се подчертае изрично в тази връзка, че автобусът се
движи изцяло правомерно, като дори е изнесен максимално в дясно, а жалбоподателката има
достатъчно място да премине през пътния участък и без да извършва въпросната маневра.
Нещо повече, видно от записа двете ППС-та се движат успоредно и жалбоподателката
разполага с възможност да възприеме автобуса, който е със значителни по – размер
габарити. В този смисъл се явява невярно и твърдението на същата, че автобусът е дошъл
отзад и я е блъснал.
3
С оглед на изложеното НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, АНО е направил искане за присъждане на
такива /в представеното в съдебното заседание становище/. При определяне на дължимите
разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.63,
ал.5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото и разглеждането му в три съдебни
заседания, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на АНО следва да се определи възнаграждение в размер на 100лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-004397/20.02.2024г. на
началник-група в ОД на МВР-Бургас, с-р Пътна полиция, с което на жалбоподателя - З. Р.
М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: г...., за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА З. Р. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Бургас, .... да заплати на
ОДМВР гр.Бургас сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4