Решение по дело №5663/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1332
Дата: 9 юни 2025 г.
Съдия: Филип Стоянов Радинов
Дело: 20242120105663
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1332
гр. Бургас, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120105663 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Топлофикация-София“ ЕАД срещу Д. Х. П., искове за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, следните
суми: сумата от 490,58 лева, представляваща главница за доставена и ползвана топлинна
енергия за обект на потребление, находящ се в град С., ***, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на заявлението в съда –
02.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 103,02 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 490,58 лева за периода от
15.08.2021 г. до 23.10.2023 г., сумата от 3,55 лева, представляваща главница за дялово
разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва за забава
от депозиране на заявлението в съда – 02.11.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 0,79 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
от 3,55 лева за периода от 15.09.2021 г. до 23.10.2023 г., за които суми е издадена Заповед №
285/26.01.2024 г. по ч. гр. д. № 418/2024 г. на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр.
чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че с ответникът, в качеството му на собственик на обект на потребление,
находящ се в град С., *** за исковия период, е бил потребител на топлинна енергия за
битови нужди. Сочи се, че „Нелбо” АД е осъществявало дялово разпределение, като
ответникът не е заплатил сумата от 3,55 лева, представляваща главница за дялово
разпределение за исковия период. Излага се, че срокът за плащане е до 45-дневен, считано от
изтичане на периода, за който се отнасят. В тази връзка се поддържа, че ответникът дължи и
обезщетение за забава върху главниците за посочените по-горе периоди. Предвид липсата на
изпълнение от страна на ответницата, се сочи, че кредиторът се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение, като дадените
от съда указания за предявяване на иск относно вземането са обусловили правния интерес на
1
кредитора за предявяване на настоящия установителен иск.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си
представител е подали отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се потреблението в обекта, като се твърди,
че в исковия период радиаторите са били демонтирани от обекта и е подадено заявление-
декларация за нулева консумация. В тази връзка се сочи, че от представените по делото
фактури е видно, че претендираните суми са начислени за подгряване на вода, но се оспорва
такова да е извършвано, тъй като обектът е необитаем и в него няма потребление. Твърди се,
че е невъзможно при показания на СТИ 123 м3 към 17.01.2020 г. да се начислят 409,45 лева
при показания на СТИ 124 м3, тоест за 1 м3. Поддържа се, че в случай, че процесните суми
са служебно начислени, то начисляването им е незаконосъобразно, тъй като съобразно чл.
69, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването разпредление по 140 литра е допустимо само за
обитатели, а в случая жилището е необитаемо. Оспорва се претенцията за „такса сградна
инсталация“ посочена във фактурата като „топлинна инсталация“. Противопоставено е
възражение за погасителна давност за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.
Третото лице – помагач „Нелбо” АД, конституирано на страната на ищеца, изразява
писмено становище от 11.03.2025 г.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
подадения отговор на исковата молба. Депозирана е писмена защита от 23.05.2025 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, а и видно от присъединеното ч. гр. д. № 418/2024 г. по описа
на Районен съд – Бургас, в полза на ищеца срещу ответницата, е издадена заповед за
изпълнение за сумата, предмет на установителния иск, срещу която е подадено възражение
по чл. 414 ГПК и съобразно дадените от съда указания е предявен иск по чл. 415 ГПК, което
поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
С Нотариален акт № ***/*** г. по нот.д. № ***/*** г. на нотариус с рег. № *** НК
ответницата е придобила процесния обект на потребление, представляващ самостоятелен
обект в сграда ЕС, находящ се в град С., *** /л. 15/, а въз основа на подадено от нея
заявление-декларация от 18.02.2016 г. на нейно име е разкрита партида при ищеца по делото
/л. 18/.
Приети по делото са сключен между Топлоснабдителна агенция и ЕС, находяща се на
адрес С., *** договор от 22.07.2002 г. /л. 20/ и сключен между ищеца и „Нелбо“ АД договор
за дялово разпределение от 03.06.2020 г. /л. 30/. Към договора са представени и ОУ на ищеца
/л. 38/.
Приобщен е Протокол от 10.07.2002 г. на Общо събрание на етажните собственици,
взело решение за присъединяване на ЕС към топлопреносната мрежа. Протоколът
придружен от списък на съгласилите се етажни собственици /л. 23 – л. 26/.
Представени по делото като писмени доказателства са: Фактура за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. /л. 27/, заявление за нулева консумация /наименувано заявление-
декларация/ от 12.11.2019 г. /л. 147/, изравнителни сметки и протоколи /л. 84 – л. 87/.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
2
техническа експертиза /л. 89/ се установява, че в абонатната станция в ЕС изразходената
енергия е отчитана ежемесечно, като показанията са посочени в Приложение № 1 от
заключението. Установява се, че абонатната станция за процесната ЕС е работила само на
БГВ /битово горещо водоподаване/, като поради неосигурен достъп до процесния обект на
потребление, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. е извършена служебна корекция на
3
топлинна енергия за БГВ за 51 м, в съответствие с методиката за дялово разпределение и
крайният размер на дължимите суми е определен след отразяване на изравнителни сметки и
направени плащания. Дяловото разпределение се осъществява от „Нелбо“ АД, който е
прилагал правилно методиката за дялово разпределение. Монтирания в абонатната станция
общ топломер е преминал първоначална и последващи метрологични проверки и към
момента на отчетите е бил изправен.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза /л. 102/ се установява, че първоначално общата стойност за БГВ е
561,28 лева, която след частично сторниране с кредитни известия е коригирана на 408.17
лева, а след изравняването, осъществено от „Нелбо“ АД възлиза на 641,11 лева и след
извършена корекция и прихванати три плащания от потребителя и надвнесени суми е
получена като крайна стойност 494,13 лева за главници и 103,81 лева за лихви начислени до
23.10.2023 г., които съответстват на претенциите за 490,58 лева за БГВ и 103,02 за лихва,
както и за претенциите за 3,55 лева за дялово разпределение и 0,79 лева за лихва.
По делото е депозирано допълнително заключение на вещото лице по съдебно-
счетоводна експертиза /л. 102/, в което са изследвани по сезони надвнесените от ответницата
суми и как са осъществявани приспаданията им от последващи периоди. Установи се, че във
всеки отоплителен сезон е имало надвнесени суми, които са приспадани от впоследствие
възникнали задължения на ответницата, като към последното годишно изравняване –
м.07.2024 г. са налице суми за възстановяване в размер от 30,10 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, а и видно от присъединеното ч. гр. д. № 418/2024 г. по описа
на Районен съд – Бургас, в полза на ищеца срещу ответницата, е издадена заповед за
изпълнение за сумата, предмет на установителния иск, срещу която е подадено възражение
по чл. 414 ГПК и съобразно дадените от съда указания е предявен иск по чл. 415 от ГПК,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
В тежест на ищеца е да установи – възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже съществуващо между страните
облигационно отношение, доставките на топлинна енергия за процесния период и размера
на вземанията, дължими за тези доставки, спазване на предпоставки за служебна корекция,
изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на
ответницата е да докажат направените правоизключващи възражения, включително
възражението за погасителна давност.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.
3.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139/ и Наредба № 16-ЗЗ4
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г./.
Съгласно чл. 149 ал. 1 т. 3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на
3
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
В настоящото производство безспорно се установи, че ответницата е собственик на
апартамент в сграда в режим на етажна собственост, за който са начислени процесните
суми.
Относно съдържанието на понятието „потребител” е налице практика на ВКС -
решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ВКС, ТК, І ГО; решение № 507 от
22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС, ГО, ІV ГО; решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д.
№ 3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др. Съгласно разясненията, дадени с цитираната
практика, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. /чл.153
ЗЕ/. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата
в сградата топлинна енергия. В този смисъл, сочещ на обвързващото решение на
мнозинството в етажната собственост, са и мотивите на ТР 2/25.05.2017г. по т.д. 2/2016г.
ОСГТК на ВКС.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че процесните суми са
начислени при спазване на изискванията за извършване на отчет – срокове, процедура,
методика и цени, включително периодична проверка на общия топломер.
Установи се също така от констативно-съобразителната част на заключението на
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза /л. 89/, че претенцията касае
служебни начисления на топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., поради
неосигурен достъп до обекта на потребление, при спазване на методиката за
осъществяването на служебните начисления. С оглед това, предвид неосигурения достъп за
проверка и спазените нормативно установени правила за служебна корекция, съдът намира
искът за главница за БГВ за процесния период за доказан по своето основание.
Направените с отговора на исковата молба възражения се свеждат до това, че за
процесния период обектът на потребление е бил необитаем, за което преди служебното
начисляване на топлинна енергия от ищеца, ответницата е подадала заявление-декларация за
нулево потребление, поради което в процесния период е липсвало потребление и ищецът
нямал право да начислява стойности за потребена топлинна енергия, включително чрез
3
служебна корекция, както и че е невъзможно изразходен 1 м да се остойности в размер на
претендираната с исковата молба сума.
По така направените възражение, съдът приема следното: От заключението на вещото
лице по назначената съдебно-техническа експертиза /л. 89/ се установи, че претенцията
касае служебни начисления на топлинна енергия, при спазване на методиката за
осъществяването им. Последното се потвърждава и от приложените по делото протоколи за
неосигурен достъп до обекта, което е дало основание на ищеца да начисли служебно
съответни на нормативно предвидените количества топлинна енергия. При неосигурен от
потребителя достъп до обекта на потребление и при спазване на нормативно предвидения
ред и начин за осъществяване на служебна корекция, следва извод за нейната
законосъобразност.
Изводът за възникнало и надлежно упражнено от ищеца потестативно право за
служебно начисляване не се разколебава от представеното по делото и подадено до ищеца
преди исковия период заявление – декларация за нулева консумация от 12.11.2019 г. /л. 147/
по следните съображения. В Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
4
/Наредбата/ възможността за отпадане на компонента БГВ е поставена под различни режими
в зависимост това дали се касае до собственици на самостоятелни сгради /къщи/ или до
собственици на обекти в режим на ЕС. Така съобразно чл. 71, ал. 3, т. 1 от Наредбата за
сгради в режим на етажна собственост е предвидено, че промяна на прогнозните количества
топлинна енергия по ал. 1 и 2 се допуска при писмено заявление на клиента до лицето по чл.
139б, ал. 1 ЗЕ за: намаление - при необитаване на имота за не по-малко от три месеца или
намален брой обитатели, съгласувано от управителя/председателя на управителния съвет на
етажната собственост и двама съседи; в заявлението се записват показанията на
индивидуалния водомер за топла вода и показанията на уредите за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в имота, точен адрес и телефон за контакт на подписалите
го лица. Съгласно чл. 77 от Наредбата за самостоятелни сгради е предвидено, че
топлоподаването на клиент на топлинна енергия в самостоятелна сграда се прекратява в
абонатната станция, когато клиентът е подал заявление до топлопреносното предприятие,
както и при условията, предвидени в договора. От горецитираната нормативна уредба
следва изводът, че за да бъде преустановено БГВ, респ. за да не бъде осъществявана
служебна корекция на топлинна енергия, писменото заявление на ответницата е следвало да
бъде съгласувано от управителя/председателя на управителния съвет на етажната
собственост и двама съседи, както и да съдържа данни от индивидуалния СТИ и този за
дялово разпределение, какъвто настоящият случай не е, доколкото заявлението на
ответницата не нито съгласувано, нито съдържа преписаните от Наредбата данни.
3
По възражението на ответницата, за това че е невъзможно изразходен 1 м да се
остойности в размер на претендираната с исковата молба сума, при положение, че след
смяната на СТИ с дистанционно такова, в обекта е имало нулево потребление, съдът приема
следното: В случая се установи, че процесните стойности не са начисление вследствие на
реално преминала и отчетена топлинна енергия (БГВ), а служебно. Съобразно Наредбата и
ОУ на ищеца, за купувача на топлинни услуги съществува правно задължение да осигурява
достъп до обекта. Следователно дори при нулево потребление, за купувача-ответник по
делото, е съществувало задължение да осигурява достъп до обекта, за да бъде констатирано
това нулево потребление, респ. неосигуряването на достъп до обекта е породило право на
ищеца да осъществи процесните служебни начисления. По изложените съображения, съдът
приема, че направеното възражение е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответницата за наличие на надвнесени суми,
които не са приспаднати от задълженията за следващи периоди, доколкото от двете
заключения по съдебно-счетоводните експертизи се установи, че при необходимост ищецът
е приспадал надвнесени от ответницата суми, от последващи периоди на потребление, като
към настоящия момент има надвнесени единствено 30,10 лева, чието възстановяване може
да се поиска от ответницата извънсъдебно.
Направените по-горе изводи за дължимост на претендираните суми не се разколебава
и от липсата по делото на част от фактурите за процесния период, тъй като същите нямат
правопораждащо действие, както и поради това, че предпоставките за служебна корекция са
налице и че процесните суми са начислени съобразно действащата нормативна уредба и
утвърдените цени.
Изложеното налага съдът да се произнесе по своевременно направеното от
ответницата възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания, с
изтичане на кратката три годишна погасителна давност. От приложеното по делото ч. гр. д.
№ 60551/2023 г. на СРС е видно, че заявлението за процесните вземания е подадено в съда
на 02.11.2023 г., с което е прекъснат, респ. спрян давностният срок за вземанията от този
момент до края на исковия период. Следователно срокът на кратката три годишна
погасителна давност не е изтекъл за вземанията за главница и лихви за БГВ за периода от
02.11.2020 г. до 30.04.2022 г.
Досежно размера, в който претенцията за заплащане на топлинна енергия (БГВ)
следва да бъде уважена, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по приетата
5
съдебно-счетоводна експертиза, като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, което следва да бъде ползвано като основа за определяне на конкретния, в случая,
размер на дължимата от ответницата сума. Съобразно последното, дължимата сума за
главница за топлинна енергия за процесния период е в размер от 490,58 лева, а мораторната
лихва върху нея е в размер от 103,02 лева. Главницата за дялово разпределение е в размер от
3,55 лева, а мораторната лихва върху нея е в размер от 0,79 лева. С оглед установеното
погасяване по давност за част от периода на главницата за БГВ /и съответна част от лихвата
върху нея/ и съобразно разпоредбата на чл. 162 ГПК, съдът приема, че доколкото вследствие
упражненото потестативно право на корекция е породено единно вземане за главница 490,58
лева за БГВ /а не отделни вземания, съответни по размер на потребеното за всеки ден
количество топлинна енергия/, размерът на претенцията за главница за БГВ следва да бъде
определен като тази сума -490,58 лева, се раздели на броя на дните включени в исковия
период, а частното се умножи по релевантния, непогасен по давност период. От
заключението на вещото лице по възложената съдебно-техническа експертиза се установи,
че от заявения исков период, служебно начисляване има единствено в периода м.05.2020 г.
до м.04.2021 г., като остава неясна причината за заявяване, със заявлението по чл. 410 ГПК,
респ. с исковата молба на период до 30.04.2022 г., което обстоятелство е отбелязано и в
писмената защита на ответницата. Предвид това, релевантен при изчисление на размера на
главницата за БГВ е периодът от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. /след тази дата начисления на
топлинна енергия от ищеца не са правени/. Изчислен по гореописания начин размерът на
главницата за БГВ възлиза на 433,87 лева /490,58 лева делено на 365 дни (включени в
периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. = 0,79 лева на ден. 0,79 лева за ден умножени по 545
непогасени по давност дни, включени в периода 02.11.2020 г. - 30.04.2022 г. = 433,87 лева/, а
размерът на мораторната лихва изчислен чрез www.calculator.bg възлиза на 103,83 лева,
което е рамките на предявената претенция.
С оглед всичко гореизложени, предвид наличието на присъединяване към
топлопреносната мрежа на процесната ЕС и с оглед правилното изчисляване от ищеца на
размерите на претенциите за главници и лихви и задължителния характер на компонента
дялово разпределение, съдът приема, че предявените искове са основателни до посочените
размери, поради което следва да бъдат уважени, а за разликата над тези размери до
предявените следва да бъдат отхвърлени.
Уважените суми следва да бъдат присъдени, ведно със законна лихва от депозиране на
заявлението в съда, до окончателното изплащане на задълженията.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени с т.12 на ТР 4/2013г., съразмерно с уважената част от исковете, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 67,90 лева.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените в исковото
производство разноски, съобразно представените доказателства. По делото са представени
доказателства за заплатена държавна такса в размер от 175 лева и депозити за вещи лица в
размер от 700 лева. По делото ищецът е представляван от юрисконсулт, чието
възнаграждение съдът определя в размер от 100 лева, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от
ГПК, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ. Съобразно уважената част от
исковете ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 882,50 лева, от
които сумата от 158,40 лева за заплатена държавна такса, сумата от общо 633,60 за депозит
за експертизи и 90,50 лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК.
Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответницата се полагат разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.
По делото са представени доказателства за заплатен депозит за вещо лице в размер от 100
лева. По делото ответницата е представлява от адвокат, но не са до приключване на устните
състезания не са ангажирани доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, поради
6
което такова не следва да се присъжда. Съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 9,50 лева, представляваща
направени от ответницата съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Д. Х. П.,
ЕГН ********** със седалище и адрес на управление гр. С., *** дължи на ищеца
„Топлофикация-София“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23, следните суми: сумата от 433,87 лева /четиристотин тридесет
и три лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща главница за доставена и ползвана
топлинна енергия /битово горещо водоподаване/ за обект на потребление, находящ се в град
С., ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за забава от
депозиране на заявлението в съда – 02.11.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 103,02 лева /сто и три лева и две стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 433,87 лева за периода от 15.08.2021 г. до
23.10.2023 г., сумата от 3,55 лева /три лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща
главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със
законна лихва за забава от депозиране на заявлението в съда – 02.11.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 0,79 лева /седемдесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 3,55 лева за периода от
15.09.2021 г. до 23.10.2023 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за БГВ за разликата над
уважения размер от 433,87 лева до предявения от сумата от 490,58 лева, за които суми е
издадена Заповед № 285/26.01.2024 г. по ч. гр. д. № 418/2024 г. на РС - Бургас, на основание
чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. Х. П., ЕГН ********** със седалище и адрес на управление гр. С., ***
да заплати на „Топлофикация-София“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 сумата от 67,90 лева /шестдесет и седем лева и
деветдесет стотинки/, представляваща направени в ч. гр. д. № 418/2024 г. на РС-Бургас
съдебно-деловодни разноски и сумата от 882,50 лева /осемстотин осемдесет и два лева и
петдесет стотинки/, представляваща направени в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА „Топлофикация-София“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 да заплати на Д. Х. П., ЕГН ********** със
седалище и адрес на управление гр. С., *** сумата от 9,50 лева /девет лева и петдесет
стотинки/, представляваща направени от ответницата съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК
Решението е постановено при участието на Нелбо” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Изгрев“, ул. „Тинтява“ № 15, конституирано
в качеството му на трето лице-помагач на страната на ищеца ”Топлофикация София” АД, на
основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

7