Р Е Ш
Е Н И Е
№287/26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав, в съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет
и трета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№136/2022г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на чл.156, ал.1 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „ЕЙ Е*** АЙ-А*** , И.“ ЕООД, със
седалище ***, ЕИК * , представляван от
управителя А.И.И., срещу Ревизионен акт №Р-04001221002582-091-001/15.12.2021г.,
поправен с РАПРА №П-04001222033812-003-001/18.02.2022г., издадени на основание
чл.119, ал.2 от ДОПК от В*** Т*** Д*** на длъжност Началник на сектор „Ревизии“
при ТД на НАП Велико Търново и П*** И*** А*** на длъжност Главен инспектор по
приходите при ТД на НАП Велико Търново – ръководител на ревизията, в частта му
с която е потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт №18/04.03.2022г. на
Директор Дирекция ОДОП – Велико Търново, с който по Закон за данък добавена
стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м.12, 2015г., м.01.2016г., м.03.2016г.,
м.04.2016г., м.05.2016г., м.06.2015г., м.09.2016г., м.10.2016г., м.12.2016г.,
м.01.2017г. и м.02.2017г. е отказано приспадане на данъчен кредит общо в размер
на 15194,13 лева и следващите се лихви за просрочие общо в размер 8241,07 лева,
както и за периодите м.07.2019г., м.08.2019г., м.10.2019г. за които е определен
за внасяне деклариран и невнесен ДДС в размер на 1149,35 лева и лихви в размер
на 244,73 лева. В жалбата са развити доводи, че оспорения административен акт е
незаконосъобразен, като сочените основания са свързани с непълнота на
доказателствата, съществени нарушения на процесуалните правила , като се прави
възражение за изтекла погасителна давност за данъчните периоди през
2015,2016г., които са описани в оспореният административен акт. В съдебно
заседание, оспорващият, чрез пълномощника си адвокат Ц., поддържа жалбата си и
моли да бъде отменен оспорения административен акт, претендира присъждане на
разноски по делото.
Ответника по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт У***
, оспорва жалбата и развива доводи, че административния акт е законосъобразен,
като моли за присъждане на разноски по воденото съдебно производство съобразно
представен списък.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като
взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото
доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки проверка по реда на
чл.160, ал.2 от ДОПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
От фактическа страна се установява следното:
Със Заповед №Р-04001221002582-020-001/29.04.2021г. на В***
Т*** Д*** на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново
(л.74-75 по делото), надлежно връчена по електронен път на 12.05.2021г., която
видно от приетата на л.83,84 по делото Заповед №6/03.01.2017г. на Директора на
ТД на НАП Велико Търново е компетентен орган по чл.112, ал.2 от ДОПК, е
възложено извършване на ревизия на „Е*** Е*** А***-А*** , И.“
ЕООД, със седалище ***, ЕИК * за задължения за данък върху добавената стойност (ДДС)
за периода 01.12.2015 – 31.10.2019г., която да бъде извършена за срок от три
месеца от връчване на заповедта. Със Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия № Р-04001221002582-020-002/10.08.2021г.. на В*** Т*** Д*** на длъжност Началник на
сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново (л.77-78 по делото) е определен
срок на ревизията до 10.09.2021г. Със Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия № Р-04001221002582-020-003/10.09.2021г.. на В*** Т*** Д*** на длъжност Началник на
сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново (л.80,81 по делото) е определен
срок на ревизията до 08.10.2021г.
На основание чл.117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад
№04001221002582-092-001/22.10.2021г. (л.51-69 по делото), който е надлежно
връчен на оспорващият по електронен път на 22.10.2021г. Оспорващият е подавал
писмено възражение №ИТ-00-1295/02.12.2021г. (л.48,49 по делото), с което е
оспорил констатациите в ревизионния доклад.
В срока по чл.119, ал.2 от ДОПК, от компетентните органи
по чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден Ревизионен акт №Р-04001221002582-091-001/15.12.2021г.
(л.29-36 по делото), който е надлежно връчен на оспорващия на 15.12.2021г. - по
реда на чл.30, ал.6 от ДОПК (л.37 по делото). С жалба №ИТ-00-1378/20.12.2021г. (л.18-20
по делото), оспорващият е обжалвал Ревизионен акт
№Р-04001221002582-091-001/15.12.2021г. С РАПРА
№П-04001222033812-003-001/18.02.2022г. (л.22-24 по делото) е поправен Ревизионен
акт №Р-04001221002582-091-001/15.12.2021г., като на оспорващият той е надлежно връчен
на 18.02.2022г. - по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК (л.37 по делото)
С Решение по жалба срещу ревизионен акт №18/04.03.2022г.
на Директор Дирекция ОДОП – Велико Търново (л.9-16 по делото) е потвърден Ревизионен
акт №Р-04001221002582-091-001/15.12.2021г. в частта му с който по Закон за
данък добавена стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м.12.2015г., м.01.2016г.,
м.03.2016г., м.04.2016г., м.05.2016г., м.06.2015г., м.09.2016г., м.10.2016г.,
м.12.2016г., м.01.2017г. и м.02.2017г. е отказано приспадане на данъчен кредит
общо в размер на 15194,13 лева и следващите се лихви за просрочие общо в размер
8241,07 лева, както и за периодите м.07.2019г., м.08.2019г., м.10.2019г. за
които е определен за внасяне деклариран и невнесен ДДС в размер на 1149,35 лева
и лихви в размер на 244,73 лева.
Решение по жалба срещу ревизионен акт №18/04.03.2022г. на
Директор Дирекция ОДОП – Велико Търново е
надлежно връчено на оспорващият на 07.03.2022г. по реда на чл.30, ал.6
от ДОПК (л.17 по делото), тоест жалбата с вх.№6259/22.03.2022г., която видно от
товарителница на л.5 по делото е предадена на куриер на 21.03.2022г. е подадена
в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима.
От събраните по делото писмени доказателства и приетите
съдебно счетоводна и допълнителна съдебно счетоводна експертиза, съдът, стига
до следните правни изводи:
В рамките на служебна проверка по реда на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът, констатира, че ревизионното производство е възложено от
компетентен орган и е приключило в определения срок. Това е така, тъй като със Заповед
№Р-04001221002582-020-001/29.04.2021г. на В*** Т*** Д*** на длъжност Началник
на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново (л.74-75 по делото), която
видно от приетата на л.83,84 по делото Заповед №6/03.01.2017г. на Директора на
ТД на НАП Велико Търново е компетентен орган по чл.112, ал.2 от ДОПК, е
възложено извършване на ревизия на „Е*** Е*** А***-А*** , И.“
ЕООД, със седалище ***, ЕИК * за задължения за данък върху добавената стойност
(ДДС) за периода 01.12.2015 – 31.10.2019г., която да бъде извършена за срок от
три месеца от връчване на заповедта. Със
Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-04001221002582-020-002/10.08.2021г.. на В*** Т*** Д*** на длъжност Началник на
сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново (л.77-78 по делото) е определен
срок на ревизията до 10.09.2021г. Със Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия № Р-04001221002582-020-003/10.09.2021г.. на В*** Т*** Д*** на длъжност Началник на
сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново (л.80,81 по делото) е определен
срок на ревизията до 08.10.2021г., тоест спазени са изискванията на чл.112-114
от ДОПК.
При издаването на Ревизионен доклад №№Р-04001221002582-091-001/15.12.2021г.
е спазен срока по чл.117 от ДОПК, но дори и да беше така този срок е
инструктивен и не указва влияние върху законосъобразността на оспорения
административен акт. Ревизионния акт е издаден от компетентните органи в
сроковете по чл.119, ал.2 от ДОПК, като в случая са постъпвали възражения по
ревизионния доклад, тоест в случая компетентните органи са издали оспорения
административен акт в сроковете предвидени в приложимия закон, като не са
допуснати съществени процесуални нарушения, който да налагат отмяната му.
Оспорения
административен акт е издаден в предвидената форма и съдържа необходимите
фактически и правни основания, които са мотивирали издаването му.
По делото не е
спорно, че през релевантния за делото период основната търговска дейност на
оспорващото дружество е свързана с търговия на дребно с канцеларски материали,
ученически пособия и др. Не се спори по делото, че дейността на дружеството се
извършва в книжарница в гр.Монтана, като развива и комисионно сътрудничество
със „С*** “ АД.
По делото се спори дали законосъобразно за ревизирания
период на дружеството е отказано приспадане на данъчен кредит общо в размер на
15194,13 лв. по фактури от доставчици : 1. 4 бр. фактури,
издадени от „БД С*** “ АД, с №102518/28.12.2015г. – стойност 3000 лв и
ДДС в размер на 600 лв; №102536/18.01.2018г. – стойност 7396,80 лв и ДДС в
размер 1479,36 лв; №102530/12.01.2016г. – стойност 6355,00 лв и ДДС в размер
1271,00 лв; №102617/31.03.2016г. – стойност 2500,00 лв и ДДС в размер на 500,00
лв; 2. 5 бр., издадени от „В. Т. П. К***
“ ЕООД, с №**********/28.04.2016г. – стойност 2500,00 лв и ДДС в размер 500,00
лв; №**********/30.05.2016г. – стойност 3240, 00 лв и ДДС в размер 648 лв;
№**********/31.05.2016г. – стойност 6000,00 лв и ДДС в размер 1200,00 лв;
№**********/31.05.2016г. – стойност 6000,00 лв и ДДС в размер 1200,00 лв; №**********/28.06.2016г. – стойност 6250,00 и
ДДС в размер 1250 лв; 3. 5 бр. фактури, издадени от „Ф*** Т*** 2013“ ЕООД,
с № 624/17.10.2016г. – стойност 1750,00 лв и ДДС в размер 350,00 лв; №635/24.10.2016г.
– стойност 3750,00 лв и ДДС в размер 750,00 лв; №660/31.10.2016г. – стойност
2000,00 лв и ДДС в размер 400,00 лв; №1069/29.12.2016г. – стойност 6460,00 лв и
ДДС в размер 292, 00 лв; №1184/27.01.2017г. – стойност 5450,00 лв и ДДС в
размер 1090,00 лв; 4. 1бр. фактура
издадена от „Г*** “ ЕООД, с №807/30.09.2016г. – стойност 7492,00 лв и
ДДС в размер 1498,40, лв; 5. 1бр фактура издадена от „Е*** “ ЕООД с
№241/30.01.2017г. – стойност 4551,00 лв и ДДС в размер 910,20 лв. и следващи се
лихви за просрочие в размер на 8241,07 лв, както и по отношение на деклариран и
навнесен ДДС за данъчни периоди м.07.2019г., м.08.2019г., м.09.2019г. и
м.10.2019г. общо в размер 1149, 35 лв и лихви върху него в размер 244,73 лв.
Отказа за приспадане на данъчен кредит е мотивиран с
липсата на реални доставки по описаните по-горе фактури. Настоящият съдебен
състав отбелязва, че в практиката си Върховният административен
съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на
данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката
фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е
действително извършена – чл.6, ал.1, чл.9, ал.1 във
връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 във
връзка с чл.25, ал.2 от ЗДДС.
Касае за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и в
негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните
доставки. В тази връзка следва да се посочи, че обезпечеността на доставчиците
– материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен
кредит и в този смисъл е и съдебната практика на С*** – решение по дело С-324/11 (G.
Toth), решение по съединени дела C-80/11 и
С-142/11 (Mahageben kft и P. David) и решение С-18/13
("М*** П*** "), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно
актуалната съдебна практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да
рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако
приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с
участието и/или със знанието на получателя по доставките.
Неспазването от прекия или предходен
доставчик на изискванията на специалните закони, при установено предаване на
стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на
получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за
получателя. В решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11
г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно
която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че
данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките,
във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на
данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в
състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за
внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното
данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които
да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени
предвидените в Директива 2006/112
процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на
приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални
нарушения или измама от страна на въпросния издател. В този смисъл, за да бъде
доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен
факта на предаването на стоката от доставчика на получателя, тоест изцяло без
значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с
материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е
произхода на стоката, къде е била съхранявана същата, налице ли са придружаващи
сертификати за стоката и прочие.
С оглед на събраните по делото писмени доказателства,
заключението на вещото лице Л.З. по приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, която се кредитира изцяло от настоящият съдебен състав като
обективна и професионално изготвена по отношение на фактическите установявания
свързани с доставките предмет на делото, се установява следното по доставчици,
както следва:
1.
4 бр.
фактури, издадени от „БД С*** “ АД, с №102518/28.12.2015г. – стойност
3000 лв и ДДС в размер на 600 лв; №102536/18.01.2018г. – стойност 7396,80 лв и
ДДС в размер 1479,36 лв; №102530/12.01.2016г. – стойност 6355,00 лв и ДДС в
размер 1271,00 лв; №102617/31.03.2016г. – стойност 2500,00 лв и ДДС в размер на
500,00 лв,
не са придружени
с приемо-предавателни протоколи и др. документи удостоверяващи доставката, не са подписани
от получател, посочено е плащане в брой и са с прикачен фискален бон, като
вещото лице не открива данни за плащания и осчетоводявания;
2. 5 бр., издадени от „В. Т. П. К*** “ ЕООД, с
№**********/28.04.2016г. – стойност 2500,00 лв и ДДС в размер 500,00 лв;
№**********/30.05.2016г. – стойност 3240, 00 лв и ДДС в размер 648 лв;
№**********/31.05.2016г. – стойност 6000,00 лв и ДДС в размер 1200,00 лв;
№**********/31.05.2016г. – стойност 6000,00 лв и ДДС в размер 1200,00 лв; №**********/28.06.2016г. – стойност 6250,00 и
ДДС в размер 1250 лв, не са
придружени с приемо-предавателни
протоколи и др. документи
удостоверяващи доставката, не са подписани от получател, посочено е плащане в
брой и са с прикачен фискален бон, като вещото лице не открива данни за
плащания и осчетоводявания;
3. 5
бр. фактури, издадени от „Ф*** Т*** 2013“ ЕООД, с № 624/17.10.2016г. –
стойност 1750,00 лв и ДДС в размер 350,00 лв; №635/24.10.2016г. – стойност
3750,00 лв и ДДС в размер 750,00 лв; №660/31.10.2016г. – стойност 2000,00 лв и
ДДС в размер 400,00 лв; №1069/29.12.2016г. – стойност 6460,00 лв и ДДС в размер
292, 00 лв; №1184/27.01.2017г. – стойност 5450,00 лв и ДДС в размер 1090,00 лв, не са придружени с приемо-предавателни протоколи и др. документи удостоверяващи доставката, не са подписани
от получател, посочено е плащане в брой и са с прикачен фискален бон, като
вещото лице не открива данни за плащания и осчетоводявания;
4.
1бр. фактура издадена от „Г*** “ ЕООД, с №807/30.09.2016г. –
стойност 7492,00 лв и ДДС в размер 1498,40, лв, не е придружена с приемо-предавателен протокол и др. документи удостоверяващи доставката, не е подписана от получател,
посочено е плащане в брой и е прикачен фискален бон, като вещото лице не открива данни за плащания и
осчетоводявания;
5. 1бр.
фактура издадена от „Е*** “ ЕООД с №241/30.01.2017г. – стойност 4551,00
лв и ДДС в размер 910,20 лв не е придружена с приемо-предавателен протокол и др. документи удостоверяващи доставката, не е подписана от получател, посочено е плащане в брой и е прикачен фискален бон, като вещото лице не открива данни за плащания и
осчетоводявания.
Вещото
лице изрично изяснява, че по нито една от описаните по-горе фактури не се
представят приемо-предавателни протоколи, сключени договори или анекси за
сделки, транспортни документи, документи за извършени плащания, документи за
извършени покупки. Пълнотата
изисква да се отбележи, че от всяко от дружествата, които са издали описаните по-горе фактури са
изискани доказателства във връзка с описаните доставки (приети в том трети по
делото), но такива не са представени, като в тази връзка следва да се отбележи,
че такива не ангажира и оспорващият. При наличието на това установяване по
делото следва да се приеме, че законосъобразно на оспорващият е отказано
приспадане на ДДС по описаните фактури за доставки, тъй като в хода на
оспорването им по делото не се установява тяхната истинност, респективно те не
могат да бъдат ценени като установяващи реално извършените сделки.
Пълнотата изисква да се отбележи, че воденото досъдебно
производство , което се сочи от оспорващият като основание за спиране на
делото, респективно за евентуално извършено престъпление от лицето, което е
обслужвало счетоводно дружеството е неотносимо за настоящият спор. Безспорно
такова производство е образувано и висящо, както се установява от представените
писмени доказателства. В тази връзка следва да се кредитира допълнителното
заключение на вещото лице Л.З., че описаните по-горе фактури са част от
събраните доказателства по воденото досъдебно производство, но това
обстоятелство не е относимо към предмета на настоящият спор, който е свързан с
отказано приспадане на ДДС по тези фактури.
Неоснователно се явява и възражението на оспорващият за
изтекла погасителна давност за данъчни периоди
м.12.2015г., м.01.2016г., м.03.2016г., м.04.2016г., м.05.2016г. Това е така, тъй
като в
конкретния случай ревизионното производство е започнало преди да изтече срокът
по чл.109, ал.1 от ДОПК. Ревизионното производство по смисъла
на чл.112, ал.1 от ДОПК се смята за образувано с издаване на
заповедта за възлагане на ревизията и по-точно, според практиката на ВАС с
връчване на последната на ревизираното лице. В конкретния случай настоящото
ревизионно производство е започнато със Заповед
№Р-04001221002582-020-001/29.04.2021г. на В*** Т*** Д*** на длъжност Началник
на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново (л.74-75 по делото), надлежно
връчена по електронен път на 12.05.2021г. С оглед на така установеното следва
да се приеме, че за сочените данъчни периоди от оспорващият м.12.2015г.,
м.01.2016г., м.03.2016г., м.04.2016г., м.05.2016г., преклузивният срок не е изтекъл, тъй като
давностният срок започва да тече от 01.01.2017г., тъй като срока за деклариране
на периода м.12,2015г. е 14.01.2016г., респективно петкодишния давностен срок
по ДДС изтича на 01.01.2022г. – преди момента на връчване на заповедта за
започване на ревизионното производство.
На последно място с оглед пълна изчерпателност следва да
се посочи, че по делото се установява, че оспорващият е декларирал, но не е внесъл
ДДС за данъчни периоди м.07.2019г., м.08.2019г., м.09.2019г. и м.10.2019г. в
посочения размер от 1149,35 лв, като по делото не се ангажират доказателства,
които да оборват констатациите на данъчните органи по установяване на
задължението и дължимите лихви върху него.
В рамките на служебна проверка по реда на чл.160, ал.2 от ДОПК,
настоящият съдебен състав служебно установява, че ревизионния акт е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, като са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му.
При този изход
на делото и направеното искане от пълномощника на ответника юрисконсулт У*** за
присъждане разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата
на чл.161, ал.1 от ДОПК, оспорващия следва да заплати на ответника разноски по
делото в размер на 2634,64 лева.
Съобразно гореизложеното на основание чл.160, ал.1 и
чл.161, ал.1 от ДОПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Е*** Е*** А***-А*** , И.“
ЕООД, със седалище ***, ЕИК * ,
представляван от управителя А.И.И., срещу Ревизионен акт
№Р-04001221002582-091-001/15.12.2021г., поправен с РАПРА №П-04001222033812-003-001/18.02.2022г.,
издадени на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от В*** Т*** Д*** на длъжност
Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново и П*** И*** А*** на
длъжност Главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново –
ръководител на ревизията, в частта му с която е потвърден с Решение по жалба
срещу ревизионен акт №18/04.03.2022г. на Директор Дирекция ОДОП – Велико
Търново, с който по Закон за данък добавена стойност (ЗДДС) за данъчни периоди
м.12, 2015г., м.01.2016г., м.03.2016г., м.04.2016г., м.05.2016г., м.06.2015г.,
м.09.2016г., м.10.2016г., м.12.2016г., м.01.2017г. и м.02.2017г. е отказано
приспадане на данъчен кредит общо в размер на 15194,13 лева и следващите се
лихви за просрочие общо в размер 8241,07 лева, както и за периодите
м.07.2019г., м.08.2019г., м.10.2019г. за които е определен за внасяне
деклариран и невнесен ДДС в размер на 1149,35 лева и лихви в размер на 244,73
лева.
ОСЪЖДА „Е*** Е*** А***-А*** , И.“
ЕООД, със седалище ***, ЕИК * ,
представляван от управителя А.И.И., разноски по воденото съдебно
производство в размер на 2634,64 (две хиляди шестстотин тридесет и четири и 64
ст.) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: