МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №260062
ПО НОХД № 1979/2019 г.
по описа на ПОС
Срещу подсъдимия С.Х. е внесен в съда
обвинителен акт от Окръжна прокуратура Пловдив за извършени три престъпления, за
това, че:
На 29.07.2018 г. в гр. Пловдив срещу жилищен блок с
административен адрес ул.“С“ срещу № * е направил опит умишлено да умъртви А.М.К.
*** в качеството му на длъжностно лице - портиер в „*“ ЕООД гр. Пловдив, по
повод изпълнение на службата му в „* — Пловдив“, като изпълнителното деяние е
било довършено, макар и да не са настъпили предвидените в закона и исканите от
дееца общественоопасни последици, и деянието е извършено предумишлено - престъпление
по чл. 116 ал.1 т.1 т.9 вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал.1 от НК.
На същата дата в гр. Пловдив е държал огнестрелно
оръжие - пистолет кал.7,65х17мм и боеприпаси за огнестрелно оръжие - 4 броя
патрони 7,65х17мм без да има за това надлежно разрешение - престъпление по
чл. 339 ал.1 от НК.
На същата дата в гр. Пловдив е повредил
противозаконно чужда движима вещ - задна лява гума марка „Континентал“ и заден
ляв калник на л.а. „Мерцедес“ с № * собственост на Д.Х.А., с което е причинил
щети в размер на 657,26 лв. - престъпление по чл. 216 ал.1 от НК.
В разпоредителното заседание съдът е приел за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявения граждански иск срещу подс. С.Х.
от постр. А.М.К. за сумата от 50 000 лв. за причинени неимуществени вреди
от престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 1 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.
1 от НК, ведно със законната лихва, от датата на извършване на престъплението
до пълното изплащане на сумата. Съдът е
конституирал постр. А.М.К. като граждански ищец и частен обвинител срещу подс. С.Х..
Същият е
представляван като страна в процеса от упълномощен за повереник адвокат.
Съдебното
производство е проведено по общ ред с разпит на свидетелите посочени от
обвинението, както и на допуснатите свидетели по искане на защитата. В хода на съдебното
следствие, от списъка
на лицата за призоваване,
с определение на съда са били заличени свидетелите А.С. Х., баща на подсъдимия, от който е постъпила декларация за отказ да
свидетелства по делото и К.А., чието местонахождение не бе установено за да
бъде призован. Показанията на свидетелите А.Г. / том 4, стр.150, том 4, стр.148/
и К.Б. / том 4, стр.172/ са били приобщени в хода на съдебното следствие чрез
прочитане, със съгласие на страните по делото, на основание чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.4 от НПК. По същия процесуален ред са приобщени и показанията на
свидетел С.Б.М. / том4, стр.143/, който е починал.
В
хода на съдебните
прения прокурорът изразява становище за доказаност на обвинението като
посочва обстоятелствата по делото и излага правен анализ на същите. Твърди се
от негова страна, че при извършване на престъплението опит за убийство
подсъдимият е имал поне двама съучастници, като се изтъква, че това деяние е
акт на брутална отмъстителност, целяща да демонстрира сила и
всели страх. Иска се съдът да признае подсъдимия за виновен в извършване и на
трите престъпления, като му наложи наказания в горната половина за всяко от
деянията, и след определяне на едно общо наказание за съвкупността, най-тежкото
от тях, да се постанови изтърпяването му при първоначален „строг“ режим.
В своята пледоария
повереникът – адв.К., представляващ гр.ищец и ч.обв. К., посочва последователно кои доказателства счита, че
установяват авторството на деянието и вината на подсъдимия. Изтъква се правния
характер на показанията на пострадалия, за които се твърди, че се подкрепят от
множество косвени доказателства, намиращи се в неразривна връзка помежду си. Твърди се, че се доказват и двата
квалифициращи състава на чл.116 от НК, така както е повдигнато обвинението с
внесения обвинителен акт. Иска се наказанието на подсъдимия да бъде съобразено
с данните за неговата съдимост, като бъде определено наказание в такъв размер,
който да постигне целите на индивидуалната и генерална превенция. Иска се
предявеният граждански иск да бъде уважен изцяло като се твърди, че няма
никакъв спор какви болки, страдания и стрес е изпитал пострадалия към момента
на деянието, както и се твърди, че такива са изпитвани от него и доста след
това. Иска се още подсъдимият да бъде осъден да заплати направените от гр.ищец
и ч.обв. разноски за представлявалият го по делото повереник.
Гр.ищец и ч.обв. К. поддържа становището на своя процесуален представител и
изразява личната си убеденост в самоличността на автора на престъплението.
Защитникът на подс.Х.- адв.М., оспорва правната оценка, която прокурорът и
повереникът на част.обв. и гражд.ищец дават на фактите, установени по
делото. Адв.М. сочи, че няма данни л.а. „Опел Корса“ да е бил изобщо в гр.Пловдив, че капсулните частици, открити на левия крачол на пострадалия, са
извън тройния състав и не съвпадат с
капсулните микрочастици, открити по страната на гилзата. Твърдят се грешки и
неясноти в обвинителния акт, включително и по въпроса за поредността на
деянията. Сочи се, че няма данни пострадалият да е счупил челюстта на свид.А.О.,
поради което не могат да се приемат тези събития за мотив на престъплението
опит за убийство. Сочи се още, че всички твърдения за пари и заплахи,
произхождат от свид.П.И., но те не се подкрепят от показанията на останалите
присъствали при тези срещи свидетели. Сочи се, че тези твърдения са и нелогични,
тъй като А.О., е с „толкова добро финансово състояние“, че не би се унижил да иска обезщетение за нанесеното му
телесно увреждане, както и че умисълът за умъртвяване е несъвместим с
действията по водене на преговори с охранителната фирма, по който начин преговарящият
може да бъдеш заподозрян. Защитата твърди, че не може да се приеме да е
съществувал мотив за отмъщение,
тъй
като е било налице законово
основание фирмата
да бъде осъдена
от пострадалия пред дискотека * О. за много по-голяма сума от 40-50
хиляди. Сочи
се, че с оглед работата на пострадалия много други хора могат да имат мотив за
нападение срещу него, че пострадалия късно е посочил името на подсъдимия като
автор на нападението срещу него, не го е съобщил на тел.112 и не го е съобщил
на свид.П.И. в първия си телефонен разговор с него. Изтъква се краткото време,
през което пострадалият е наблюдавал нападателя срещу си, както и липсата на
характерни признаци, по които да е било възможно разпознаването му по начина, заявен
от пострадалия. Изтъква се обстоятелството, че според справките приложени по
делото никога не е
имало комуникация между телефона на К. и телефона, от който той
самия посочва,
че е получил заплашително обаждане.
При обсъждане на откритите капсулни частици се възразява срещу начина, по който
са били иззети, изтъква се тяхната непълнота и възможността за вторичен пренос.
Наличието на документ за преминат курс по стрелба от подсъдимият според
защитника сочи, че той не е неопитен стрелец, поради което няма как стрелбата с
оръжие да остави следа по ръката му, както и се твърди, че е невъзможно такова по
вид нараняване от огнестрелно оръжие да се получи по меката част на ръката.
Иска се да бъдат приети с доверие показанията на свид.З.К., които обясняват
според защитника обстоятелствата свързани с телефона Глобул и лекия автомобил
Опел Корса. Твърди се, че картата ползвана от същия телефон в нито един момент не е била в
клетката на бул.*, както и че движението й се разминава с записите от видеокамерите.
Защитникът на подс.Х. –
адв.Л., изтъква, че единственото пряко доказателство, което сочи подсъдимия
като автор на престъпленията, са показанията на пострадалия К., които обаче са
депозирани по-късно, а първоначално пострадалият не посочил на никого
самоличността на нападателя си.
Акцентира се върху гласът на пострадалия, записан при обаждането на
тел.112 непосредствено след нападението, който според защитникът е спокоен и
уравновесен. Изтъква се, че пострадалият и подсъдимият са имали само една
мимолетна среща преди стрелбата, поради което не е възможно в съзнанието на
пострадалия да са останали ярки впечатления за неговата походка и начин на
бягане. Твърди се, че показанията на свид.П.И. са голословни. Възразява се
срещу правната квалификация по чл.116, ал.1, т.2 от НК, като се твърди, че
пострадалият е бил само портиер. Възразява се и срещу твърдението на прокурора
да е действано с пряк умисъл, предвид резултата, изразяващ се в причиняване на две
леки телесни повреди. Възразява се срещу твърдението на прокурора за съучастие
с други лица, тъй като подобно обвинение не е предявено. Твърди се, че
непрецизираните обстоятелства в показанията на З.К. се дължат на неточен
превод.
Подс. Х. поддържа становищата
на своите защитници и излага пространни възражения срещу тезата на обвинението
в своята лична защита, като сочи множество несъответствия и противоречия между
отделни части от показанията на свидетели по делото. Той твърди, че многократно
му е било предлагано споразумение от страна на прокуратурата по случая, което
той не приел.
В последната си дума
подс.Х. твърди, че е
доказал своята невиновност по категоричен начин,
поради което моли за оправдателна присъда.
Съдът, въз
основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.Х. е роден на ***
г. в гр. *, *, арменски гражданин със статут на постоянно пребиваващ чужденец в РБ, живущ ***, със средно образование,
женен, неработещ, осъждан, ЕГН **********, единен номер на чужденец *.
Подс.Х. е бил осъждан, както
следва:
1. По НОХД №1835/2008г по описа на РС Пловдив, с акт
влязъл в сила на 12.01.2009г, за престъпление извършено на 26.04.2008г по чл.
129 ал. 1 вр. чл.63 ал. 1 т.4 от НК, за което му е било наложено наказание
Пробация за срок от 6 месеца.
2. По НОХД № 2058/2011г по писа на РС Пловдив с акт в
сила от 19.04.2011г за престъпление извършено на 03.10.2010г. по чл. 325 ал.1
от НК, за което му е било наложено наказание Пробация за срок от 6 месеца.
3. По НОХД 2483/2016г по описа на Районен съд Пловдив за
извършено на 22.04.2016 г. престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 130 ал.2
вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 и по чл. 325 ал.3, вр. ал.1 вр. чл. 28 ал.1 вр. чл. 20
ал.2 вр. ал.1 от НК. С акт влязъл в сила
на 22.04.2016г на основание чл. 23, ал.1 от НК му било наложено едно най-тежко
общо наказание в размер на 1 година и 3 месеца лишаване от свобода, отложено с
изпитателен срок от 3 години.
Престъпленията, за които подсъдимият
е предаден на съд, са извършени на една и съща дата - 29.07.2018г и са
осъществени в изпитателния срок по последното му осъждане по НОХД 2483/2016г на
РС-Пловдив.
Подс. С.Х. пристигнал със
семейството си в Република България през 1998 г. където завършил средно
образование. От 10-годишна възраст той тренирал борба, а през *г. бил шампион
по * в РБ. През 2008г той регистрирал свой постоянен и настоящ адрес ***. Не
работил официално никъде и нямал регистрирани трудови договори, нито имал
регистрация на самоосигуряващо се лице. Подсъдимият поддържал много близки
отношения със своите роднини, сред които сестра му свид.Л.А.Х. и зет му свид.А.О..
Подс.Х. бил правоспособен водач на МПС със СУМПС на чужд гражданин № *, валидно
от 2008 г. до 07.11.2018г. На името на съпругата му – свид.Р.М. бил регистриран
лек автомобил „Опел Корса“ с № *. Подсъдимият не притежавал разрешително за
придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси.
На 26/27.04.2018 г. подс.Х. бил
на празненство в заведение в гр.Пловдив заедно със свои близки и приятели, сред
които свид.А.О., свид.А.А. и свид.А.Г.. Същата вечер подс.Х., свид.А.О., свид.А.А.
и свид.А.Г. решили да посетят дискотека * в гр.Пловдив. До там се придвижили с автомобил черен джип
„Рейндж Роувър спорт“, управляван от подсъдимия. Към онзи момент охраната на
дискотека * била осигурявана от „*“ ЕООД. С трудов договор от 04.01.2018г на
работа в това търговско дружество като портиер бил назначен пострадалия А.К.. Възложената му работа той
изпълнявал на входа на дискотека *. Тя се състояла в насочване на влизащите и
напускащите в питейното заведение, упътването им към мястото за заплащане на
вход и към мястото за проверка за оръжие и съобщаване по радиостанцията на
отговорника по охраната за всяко нарушение извършено от посетители.
Същата вечер - 26 срещу 27.04.2018 г. постр.К. бил на смяна
и посрещал клиентите на заведението. При пристигането си подс.Х. паркирал
управлявания от него автомобил на паркинга за посетители на заведението. Той и
придружаващите го негови приятели - свид.А.О., свид.А.А. и свид.А.Г. слезли от
автомобила. Те били пресрещнати от пострадалия К., който се здрависал с А.Г., с
когото се познавали от по-рано. След това постр.К. се обърнал към шофьора на
автомобила- подс.Х. и му казал, че трябва да премести автомобила. Подсъдимият
отказал. Пострадалият обяснил какъв е редът с паркирането пред заведението, но
не срещнал разбиране от подс. С.Х.. Тогава той казал на подсъдимия, че ще брои
до три. Подсъдимият се ядосал и замахнал към К., но не успял да го удари. От
своя страна пострадалият също замахнал към подс.Х. и го ударил, в резултат на
което последния паднал на земята. На помощ на К. се притекли негови колеги,
сред които свидетелите К.Ш. и Р.К.. Започнал бой между компанията на подс.Х. и служителите на * ЕООД, в резултат на което
на А.О. била счупена долната челюст, а на А.А. били счупени ребра. Непосредствено
след инцидента на 27.04.2018 г. А.О. постъпил в УМБАЛ „СВ. Г.“ ЕАД в
лицево-челюстна хирургия с диагноза фрактура на долната челюст отдясно и
фрактурирани два зъба. Била му извършена операция и челюстта му била шинирана. О.
бил изписан на 08.05.2018г. За причинената му телесна повреда
правоохранителните органи не били уведомени. Случилото се накърнило честта на
подс.Х.. Той се почувствал унизен от отношението на постр.К. от когото лично
бил ударен, както и силно ядосан от него поради причинената при случая на
близкия му приятел и негов зет – свид.О., телесна повреда. Подс.Х. решил, че
няма да остави нещата така и лично ще търси отмъщение за стореното им.
Свид. П.И. работил като шофьор
в * ЕООД, но неофициално на същия, от управителя на дружеството, било възложено
да контролира дейността на персонала на *
ЕООД с месторабота в дискотека „*“. Ден, два след инцидента пред дискотеката и
по повод същия инцидент, подс.Х. и свид. А.Х., председател на * в Европа, поискали
да се срещнат със свид. П.И.. Срещата била уредена веднага от свид. З.Т., който
се познавал с П.И. от по-рано. Тримата се срещнали със свид. П.И. пред
дискотека *, при което поискали от И. да им предаде хората, които са извършили
побоя над подсъдимия и компанията му предната нощ и най-вече А.К., когото подсъдимият
смятал за първопричината за случилите се събития. При срещата арменците заплашили,
че няма да оставят нещата така и че случаят ще има сериозни последствия. Свид. И.
предложил обща среща, на която всички да си стиснат ръцете и да се помирят, но
арменците отказали като заявили, че са силна организация, която не решава
проблемите със стискане на ръце, не намесва полицията, а си решава проблемите
сама, със свои методи. За казаното на тази среща свид.И. предупредил охранителите
на заведение *, както и портиерът А.К. да се пазят, като им обяснил, че има
заплаха от арменците за саморазправа по повод случая пред дискотеката, която се
отнасяла за всички тях, но най-вече за К..
На последващия ден със свид.П.И.
поискал среща свид.А.Г.. Двамата се познавали от по-рано, тъй като А.Г. бил
работил като охранител към дружеството *. При срещата свид.Г. казал на свид.И.,
че е станала грешка с момчетата, която
ще се отмъщава. Той му заявил, че ще се иска 40-50 хиляди евро кръвнина за
арменците. За казаното от Г., свид.И. предупредил постр.А.К. и свид.А.А., като
последният останал с впечатление, че исканата сума е 30 000евро.
Няколко дни след случая пред дискотека
*, на телефона на постр.К. се обадил мъж с чужд акцент, който отправил заплахи
за саморазправа с К. и негови близки. Разговорът бил иницииран от абонатен номер *, регистриран на името на К.А.А.. От страна на
К. той бил проведен на високоговорител
и бил възприет от присъствалия по това време там приятел на К.- свид. М.И.Г. и приятелката на пострадалия – свид. Д.А.. Постр.К. възприел
обаждането като произхождащо от името на арменците, с които вече имал конфликт
пред дискотеката, като усетил и акцент в говора на обаждащия се. Той споделил
за обаждането и заплахите със свои колеги, сред които свид.К.Ш..
Около седмица след инцидента
управителят на фирмата „*“ - свид. А.А. бил посетен от подс. С.Х. и свид.А.Х.. Срещата била уговорена от свид.Х.,
с когото свид.А. се познавал от по-рано. Свид.А. очаквал, че ще му бъдат
поискани пари за случилото се, тъй като вече бил предупреден от свид.И. за
отправените подобни искания, както и чул слухове за търсене на такова обезщетение.
За това още в началото на срещата А. обяснил на посетителите си, че пари, освен
за лечението на пострадалия от боя О., няма да дава. При срещата арменците
поискали А.К. да бъде освободен от работа и фирмата да не се застъпва за него.
Свид.А. им обяснил, че ще предприеме мерки за да се избягват подобни ситуации, както
и че с поемане на разходи по лечението на А.О. той вече е обезщетен достатъчно.
В края на срещата свид.А. дал на подс.Х. своя визитна картичка. Свид.А. обаче
не предложил никакви конкретни мерки спрямо постр.К., поради което подс.Х.
останал недоволен от резултата на тази среща.
Последвала и среща между свид.А.Г.
и свид.А.А., инициирана от първия. При тази среща свид.А.Г. казал на А., че срещу
парична сума може да оправи работата - пострадалия А.О. да няма никакви
претенции, като назовал сумата от 2000-3000лв, на което А. отговорил, че може
да плати лечение, но пари на ръка на никой няма да даде.
Отказът на работодателя на К.
да предложи и предприеме конкретни мерки по отношение на постр.К. за стореното
от него, както и нежеланието му да освободи пострадалия от работа и дружеството
да оттегли протекциите си от него, подсилили желанието на подсъдимия Х. за
отмъщение и формирали желание у него да умъртви пострадалия. В изпълнение на намеренията
си той научил адреса, на който живеел пострадалия, както и работното му време,
снабдил се с огнестрелно оръжие - полуавтоматичен пистолет кал. 7,65 х17мм и
боеприпаси за него. Подсъдимият решил, че ще причака пострадалия в
предварително определен ден пред дома му, в момент когато той се прибира от
работа. Планът предвиждал проследяване на жертвата от местоработата й до дома
й. За изпълнение на това били набавени две телефонни СИМ карти с номера * и *,
регистрирани на името на случаен човек -С.А.А., които да послужат за връзка
между две лица. Едното от тези лица, ползвайки абонатен номер *, следвало да проследи жертвата от местоработата
до дома й, като уведомява по телефона за това движение ползвателя на втория
абонатен номер *. Самоличността на лицето, реален ползвател на абонатен
номер *, остава неустановена по делото.
Била избрана дата на
извършване на престъплението- 29.07.2018г сутринта. Съобразно същата подсъдимият
подготвил алибито си като на 28.07.2018г, той пристигнал със съпругата си и
управлявания от нея автомобил Опел Корса в к.к.Слънчев бряг, комплекс *, където
отседнал при сестра си Л.Х. и свид.А.О..
Там присъствали и други техни роднини, както и свидетелите А.А. и З.К..
Вечерта на 28.07.2018г.
подсъдимият Х. потеглил с автомобил „Опел Корса“ с № *, регистриран на името на
съпругата му от к.к. Слънчев бряг, в посока гр. Пловдив. Автомобилът се движил
първоначално по пътя в посока Варна-Бургас и в 22:57:32ч преминал през
контролна точка на АПИ „Равда“. После автомобилът продължил движение по пътя Бургас-София и в 23:18:16 ч преминал през контролна точка „Бургас
5-ти“ км със скорост от 112 км/ч. Подс.Х. изчакал на неустановено място до ранната
утрин на 29.07.2018г, след което около 07:00ч зачакал в гр.Пловдив, заедно с второ
неустановено по делото лице, прибирането на пострадалия К. към дома му.
Подсъдимият и второто неустановено по делото лице чакали в беседка близо до ул.*
в гр.Пловдив, където двете лица били забелязани от свид.М.Д.. Подсъдимият получавал
информация за движението на пострадалия, която постъпвала от първото
неустановено по делото лице, което ползвало телефонен апарат с надпис „Глобул
1110“ с имей *, регистрирано в мрежата на Теленор с номер *. Първото движение на ползвателя на абонатен
номер * било отчетено чрез активиране на клетка бул.*в 07:23ч. когато по същото
време пострадалият се бил насочил да се прибира към дома си от местоработата си
– дискотека *. Между двата абонатни
номера тогава е бил проведен разговор за 14 сек. При разговора от 07:27ч
ползвателя на номер * вече бил регистриран в клетка бул.Руски №70.
През това време постр. К.,
управлявайки автомобила „Мерцедес МЛ“ с № *, собственост на приятелката му Д.Х.А.,
се придвижвал към дома си на ул. *в гр.Пловдив и пристигнал там около 07.30ч. Той
паркирал управлявания от него автомобил на отсрещната страна на успоредната на
блока му улица. При пристигането си той разговарял с приятелката си Д.А. по
телефона. Говорейки с нея, пострадалият слязъл от колата, отворил задната й лява
врата и от тази част на автомобила
започнал да вади торбичка с храна. В същия момент, от към входа на
блока, към него се затичал подс.Х., като държал огнестрелно оръжие –пистолет кал.7,65мм, снаряден с
патрони кал. 7,65х17мм, който бил насочил към постр.К.. На разстояние 7-8 метра от пострадалия К., подс.Х. стрелял два пъти към него, но не го улучил.
Куршумите от произведените два изстрела попаднали в калника на автомобила „Мерцедес
МЛ“ с № *, в ляво и в дясно на пострадалия. Междувременно пострадалият, който
чул движението зад гърба си и възприел звука на изстрелите, се обрънал към
стрелеца и видял, че той държи срещу него оръжие с една ръка, насочено право
срещу пострадалия. Пострадалият К. видял, че нападателят му е облечен в черно,
носи качулка на главата си и бил прикрил лицето си с нещо като маска. Също така
пострадалият възприел телосложението на нападателя си – нисък мъж, около 170см
височина, с корем, набит. Подс.Х. продължил да се приближава към пострадалия и на
разстояние 4-5 метра от него той стрелял още два пъти, като държал оръжието с
двете си ръце. С тези два изстрела подс.Х. улучил последователно и двете бедра
на пострадалия К., като куршумът, преминал през лявото бедро, пробил и спукал
задната лява гума на автомобила „Мерцедес МЛ“ с № *. При вторите два изстрела
подс.Х. бил обхванал ръкохватката на пистолета с двете си ръце и тъй като я
държал твърде високо, при рязкото движение назад на затвора му за презареждане,
той охлузил дясната му ръка в частта между палеца и показалеца й, като оставил
видимо нараняване там.
След като поразил жертвата си
подс.Х. тръгнал да бяга от местопроизшествието. При движението му пострадалият
възприел неговата походка, маниер на придвижване и бягане. Веднага след като
стрелецът избягал, в 07:35:06ч., пострадалият К. лично сигнализирал за
нападението срещу него на тел.112. Във външния вид и движенията на стрелеца той
разпознал подс.С.Х., с когото били влезли в
конфликт около три месеца по-рано пред клуб „*“. На местопроизшествието
пристигнала линейка и полицейски екипи. Гилзите от
произведената стрелба – 4 на брой, паднали на местопроизшествието, били
намерени при извършения оглед. До пробитата задна лява гума бил намерен един
проектил, а тези пробили задния ляв калник на автомобила „Мерцедес“ в ляво и
дясно от К. били извадени впоследствие от вътрешността на колата.
След като избягал от
местопроизшествието подсъдимият Х. се освободил от използваното при извършване
на престъплението оръжие и потеглил към к.к.Слънчев бряг, където според алибито
си, осигурено чрез негови близки и приятели, бил цяла нощ. В 08.40 ч.
автомобилът, с който се предвижвал към к.к.Слънчев бряг - „Опел Корса“ с № *,
бил засечен на контролна точка на АПИ „Чирпан“, движейки се със скорост 147
км/ч в посока към Бургас. В 08.53 ч. пак в същата посока, но със скорост 169
км/ч Опелът бил засечен на контролна точка на АПИ село Памукчии. След
пристигане на автомобила „Опел Корса“ № * в к.с.Слънчев бряг, той бил паркиран
в района на к-с *, като в него останал мобилният апарат „Глобул 1110“ с имей *,
ползван в гр.Пловдив с абонатен номер *.
На
местопроизшествието постр.К. съобщил на полицаите, че разпознава нападателя си като
подс.С.Х.. Тъй като С.Х. не бил открит на адреса си в гр.Пловдив от полицейските
органи, той бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № * от 29.07.2018г
в 13:58ч. Подсъдимият бил задържан същия ден в к.к.
Слънчев бряг, в комплекс *, където бил отседнал предния ден. При претърсването
на установения там лек автомобил „Опел Корса“ № *, бил намерен ползвания за
комуникация в гр.Пловдив мобилен телефон „Глобул 1110“ с имей *.
При последващото изследване от
вещо лице на гилзите и проектилите, открити и иззети от местопроизшествието и
от автомобила „Мерцедес МЛ“, върху същите
били установени множество капсулни
частици олово-антимон-барий /Pb-Sb-Ba/. Такава капсулна частица със същия капсулен състав била намерена и върху
мобилен телефон „Глобул 1110“ с имей *, иззет от лек автомобил „Опел Корса“ № *
. Една такава частица от този състав била открита и в пробите, иззети при
претърсване на автомобила „Опел Корса“ № * от зоната на волан и лостове за мигачи
и чистачки. От същата зона на автомобила били иззети и още 9бр. капсулни
частици, които били с четворен заряд олово-калай-антимон
-барий /Pb-Sn-Sb-Ba/. Те съвпадали напълно
с капсулните частици открити на левия крачол на панталона на пострадалия,
изследван в лабораторни условия от вещо лице. Пробата от панталона на пострадалия
била иззета от входната пробойна в него- пръстена на отриване върху левия
крачол, където освен частици с четворен заряд олово-калай-антимон
-барий /Pb-Sn-Sb-Ba/, били открити и множество капсулни частици олово-антимон -барий /Pb-Sb-Ba/, идентични с тези открити върху гилзите и проектилите от
местопроизшествието, както и единични капсулни частици с непълен състав от
олово-калай-барий /Pb-Sn-Ba/. Непълна частица със
състав олово-барий /Pb-Ba/ била иззета от областта на косата и веждите на
подс.Х.. В апартамента на подс.Х. ***
била намерена и иззета визитната картичка на свид. А.А., предадена на
подсъдимия при срещата помежду им.
В резултат на два от изстрелите
на А.М.К. било причинено транзитно
огнестрелно нараняване на дясното бедро и транзитно огнестрелно нараняване на
лявото бедро. Нараняването на дясното бедро било с входно отвърстие по
страничната повърхност на бедрото на 67 см от петата и изходно по вътрешната повърхност
на бедрото на 70 см от петата. Посоката
на раневия канал била от отдясно-наляво и отдолу-нагоре. Нараняването по лявото
бедро с входно отвърстие по страничната повърхност и изходно по вътрешната
повърхност били на еднаква височина - 68 см от петата. Посоката на раневия
канал на това нараняване бил от отляво-надясно и хоризонтално. Раневите канали
и на двете наранявания се намирали до големи кръвоносни съдове - бедрените
артерии и вени, които били много близо
до изходните наранявания по вътрешните повърхности и на двете бедра. Изготвената
на досъдебното производство СМЕ заключава, че при уврежданията на пострадалия обективно не били засегнати
костни структури и сухожилия, поради което двете огнестрелни наранявания са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК
Според заключението на
балистическата експертиза / т.2, стр.81 / намерените на местопроизшествието 4
бр. гилзи „Селиер и Белот“ чешки, произведени 2014 г. са части от патрони кал.
7,65х17мм, предназначени за стрелба с пистолети от този калибър и са изстреляни
от едно и също оръжие. Трите куршума - единия пробил гумата и намерен до нея и
двата намерени във вътрешността на лек автомобил Мерцедес МЛ са части от
патрони, кал. 7,65х17мм и са изстреляни от едно и също оръжие. Тези три куршума
увредили целостта на лекия автомобил „Мерцедес МЛ“ с № *, собственост на свид. Д.Х.А.,
като според заключението на авто-техническата експертиза му причинили щети в
размер на 657,26 лв.
В комплексната съдебномедицинска
и балистическа експертиза се заключава, че е възможно нараняванията по двете
бедра на К. да са причинени с огнестрелно оръжие снаредено с боеприпаси, чийто
елементи са открити при огледа на МП. Сочи се от вещите лица, че двете пробойни
в задния ляв калник на колата са причинени от два броя куршуми 7,65х 17мм,
впоследствие извадени от вътрешността. Единият от тези куршуми е пробил калника
до задна лява врата при странично попадение под ъгъл - отдясно-наляво,
отгоре-надолу, а другия куршум е пробил калника перпендикулярно и почти
хоризонтално. Поразяването на лявото бедро на пострадалия на 68 см от петата и
отвора на задната лява гума, също на 68 см височина предполагат възникване
вследствие преминаването на един и същ куршум. Разпръснатото положение на
гилзите върху пътната настилка според експертизата сочи движението на
стрелящия, при което първите изтрели са били от по-голяма дистанция, а вторите
два изстрела на разстояние 4-5 метра от пострадалия, като вещите лица
заключават, че е възможно именно те да са го поразили. Допълнителната
комплексна съдебномедицинска и балистическа експертиза показва, че не се
наблюдава групиране на стрелбата, като се сочи, че попаденията са на голямо
разстояние едно от друго.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка, според мнозинството на
съдебния състав се установява
по несъмнен и категоричен начин от събраните доказателства в хода на съдебното
следствие.
Съдът
кредитира в пълнота показанията на свид.А.К.
Тези показания са вътрешно непротиворечиви, последователни, логични. Не се
забелязва тенденциозност в изложението, нито се привнасят емоционални оценки
или изводи, каквито е възможно да има, след като пострадалият е и
заинтересовано от изхода на делото лице. С оглед последното показанията на
пострадалия бяха преценени с особено внимание, като при оценката им се
констатира, че те се подкрепят от множество косвени доказателства, обсъдени
по-долу, поради което същите не могат да се приемат за изолирани и
неубедителни. На тези показания противоречат показанията на други свидетели по
делото, както и обясненията на подс.Х., според които той не се е намирал в
гр.Пловдив на инкриминираната дата, поради което се твърди от защитата, че няма
как да е автор на престъпленията. Тези, противоречащи на показанията на К., свидетелски
показания, както и обясненията на подсъдимия, бяха установени като
недостоверни. Те не могат да дадат обяснение на установени по делото безспорни
факти, които от своя страна, оценени в тяхната взаимовръзка, подкрепят именно
показанията на пострадалия. Поради това и предвид изложените по-долу конкретни
съображения, мнозинството на съдебния състав дава вяра именно на показанията на
пострадалия- ч.обв. и гр.ищец А.К..
Съдът кредитира приобщените по делото веществени
доказателства, тъй като това е било сторено чрез годни процесуални способи-
оглед на МП, ведно с фотоалбум, скица и карта, огледи на ВД и освидетелстване
на лице, ведно с приложени към тях фотоалбуми, претърсване и изземване от
помещения, автомобили и лица, ведно с приложени към тях фотоалбуми, протоколи
за доброволно предаване. При извършване на тези действия по разследване са били
спазени процесуалните изисквания за това, като съставените протоколи и
фотоалбуми към тях са приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК. Не са основателни възраженията на адв.М.
срещу ползваната методика при изземване на следи с ацетонови обтривки. Това, че
въпросната методика е стара, не води до извод за негодност на откритите чрез
нея веществени доказателства и местата, на които са открити те. Действително съдът
констатира пропуск на разследващите да отделят и запечатат всеки един обект при
изземването му в отделен плик, но това е въпрос, който не опорочава процесуалната
стойност на самото действие по разследване, а се отразява на информацията,
която може да бъде почерпена от него в насока на оценката на доказателствата,
която следва да се направи.
Съдът кредитира съдържанието на приобщените по делото видеозаписи, които са случайни по своя характер, създадени от
охранителни камери на различни обекти и адреси. Видеозаписите бяха предявени на
страните по делото, с изключение на тези, записани на диск, предаден с протокол
за доброволно предаване том 5, стр.17, който технически не позволи съдържанието
му да бъде възпроизведено. За съдържанието на същия съдът черпи сведения от
приложеният сред материалите по досъдебното производство писмен доказателствен
източник- протокол за оглед на ВД. От видеозиписите от охранителни камери на
к-с * се установяват лицата, пребивавали в к.с Слънчев бряг и времето, през
което са били там. От видеозаписите от охранителни камери в гр.Пловдив се
установява посоката на отдалечаване на двете бягащи от местопроизшествието
лица. С доверие съдът приема и приложеният звукозапис
от обаждане на пострадалия на тел.112, при което е сигналиризал за случая. И
при двата вида записи се касае за доказателства, които обективно дават
информация звукова или визуална за осъществила се в обективната действителност
деятелност.
Съдът кредитира в пълнота изготвените по делото експертизи, тъй като намира същите за изготвени от компетентни в
съответната научна област лица, дали пълни и ясни отговори на поставените
въпроси и задачи:
Съдебно-медицинската
експертиза №838/2018г, изготвена от в.л. Ш., /том 2,
стр.95/ установява мястото и вида на телесните увреждания, причинени на
пострадалия след като той бил прострелян.
Комплексната съдебно
медицинска и балистическа експертиза №784/2018, изготвена от в.л.Ш. и в.л.С. / том 2, стр.102/, установява възможна връзка
между откритите гилзи и куршуми, част от
бойни патрони кал.7,65х17мм, както и
броя на ползваните оръжия, разстоянието от което е произведена стрелбата,
отстоянието на пораженията и др. Експертизата установява, че двата отвора
разположени на задния ляв калник на л.а. рцедес с рег №* са причинени от два
броя куршуми, част от бойни патрони кал.7,65х17мм, които са били извадени от
вътрешната част на автомобила. Единият куршум пробил калника при странично
попадение под ъгъл, като посоката на изстрела е от дясно на ляво и отгоре
надолу спрямо местоположението на автомобила. Другият куршум пробил калника
като посоката на изстрела била перпендикулярно на калника, почти хоризонтално,
леко от горе надолу. Експертизата приема за вероятен механизмът на попадане на
куршума преминал през лявото бедро на пострадалия през отвор във външната част
на задна лява гума, като същите са на едно и също отстояние от земята – 68см.
Експертизата не може да определи с точност броя и поредността на изстрелите, но
се твърди, че изстрелите са поне 4, два от които увредили лекия автомобил, а
други два- лявото и дясното бедро на пострадалия. Сочи се че тези наранявания
на пострадалия не може да са резултат от един единствен изстрел. Експертизата е
категорична, че дистанцията на изстрелите, довели до нараняванията, е извън
пределите на близкия изстрел, които предели представляват два пъти дължината на
дулото. Приема се да е възможно изстрелите довели до нараняванията да са
възпроизведени от разстояние 4-5м, както съобщава пострадалия. Обяснява се
възможният механизъм на настъпване на нараняванията според посоката, в която се
е обърнал пострадалия.
Допълнителната комплексна съдебно медицинска и балистическа експертиза по писмени данни
№185/2019г /том 2, стр.120/, изготвена от в.л.Ш. и в.л.С.,
поддържа част от изводите на предходната експертиза, като изключва възможността
нараняванията на пострадалия да са причинени от един единствен изстрел.
Експертизата изключва възможността нараняванията да са резултат на рикушет,
като не установява данни за поражения или пробойни от проектили на височина
повече от 104,5см. Експертизата не установява следи от засичане на оръдието,
като сочи, че не се наблюдава групова стрелба. Направено е заключение, че изстрелите
са произведени хоризонтално спрямо задна лява част на автомобила.
Авто-оценъчната експертиза, изготвена от в.л. М., установява стойността на щетата, причинена на лекия
автомобил Мерцедес собственост на свид.Д.А., настъпила в резултат от стрелбата
на местопроизшествието. Същата възлиза
на 657,26 лв.
Експертиза №18/БАЛ 181 от
02.08.2018г от в.л.П.П. *** /том 2, стр.78/. Според
заключението й гилзите имат релефно обозначение по дъната си S&B 7,65 Br.14, указващи завода производител в Чехия и годината
на производство 2014г. Експертизата сочи, че същите са части от патрони
кал.7,65х17 предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал
7,65мм. Установява се от вещото лице, че гилзите, веществени доказателства по
делото, са изстреляни с едно и също оръжие, куршумите също, като се уточнява,
че не съществува методика, чрез която да може да се установи дали те са били
едно цяло преди произвеждане на изстрела. Според експертизата е възможно
гилзите и куршумита да са били
изстреляни с пистолети кал. 7,65мм „Colt“, „Vesta“, „Unique“, като за други възможни оръжия данни в лабораторията
на НИК-МВР не фигурират. Допуска се възможността да са били изстреляни и с
оръжие с преработена или подменена цев.
Експертиза №18 фзх-323 от
02.08.2018г /том 3, стр.109/ и
Експертиза №19 фзх-93 от 12.03.2019г /том 3, стр.121/ , изготвени от вещо лице П.
*** установяват наличие на следи от барутни частици, както
следва:
1.
Капсулни частици
олово-антимон -барий /Pb-Sb-Ba/.
-
1 частица от волан и лостове
за мигачи и чистачки на автомобила Опел Корса
-
1 частица от частица от
телефона Глобул Теленор М100, иззет от лекия автомобил Опел Корса
-
частици от дъната на гилзите от МП
-
частици от проектилите от местопроизшествието
и автомобила Мерцедес
-
4бр. частици от мобилните
телефони, иззети в к-с *, предадени за изследване в една опаковка
-
множество частици от входната пробойна на ляв
крачол на панталона на пострадалия К.
2.
Капсулни частици
олово-калай-антимон -барий /Pb-Sn-Sb-Ba/
-
9бр. капсулни микрочастици частици
от волана и лостове на за мигачи и чистачки на Опел Корса
-
единични частици от левия крачол
на панталона на пострадалия К.
3.
Капсулни частици
олово-калай-барий /Pb-Sn-Ba/
-единични с непълен състав от левия крачол на панталона на пострадалия К.
4.
Капсулни частици
олово-калай-антимон /Pb-Sn-Sb/
-
14бр. от волан и лостове за мигачи и чистачки на автомобила
Опел Корса
-
1бр. от презрамка на мъжка
черна мъжка чантичка Calvin Klein Jeans
-
1бр. от дясна ръка на К.А.
-
1бр. от вътрешността на мъжка
чантичка Calvin Klein Jeans, иззета от свид.А.О.
-
1бр. от презрамка на мъжка
чантичка Calvin Klein Jeans, иззета от свид.А.О.
5. Индикативна частица със
състав олово-барий /Pb-Ba/
-1бр.от
косата и веждите на подс.С.Х.
Експертизата не установява наличие на капсулни частици в пробите, иззети от
ръцете на подсъдимия Х., от скоростния лост и дръжките на вратите на автомобила
Опел Корса, от черна шапка с твърда козирка „Equipment Adidas ADV 19-17“, иззета при обиск от
подс.Х., от вътрешността на мъжка чантичка Calvin Klein Jeans иззета при обиск от подс.Х., от лява ръка на К.А.,
от ръце, вежди и коса на А.А., от ръцете
на А.О., от телефон Iphone 7 и кожено портмоне с ключове, иззети от А.О., от черно комуникационно
устройство, от волан, лостове за мигачи и чистачки, скоростен лост и дръжки на
вратите на автомобил Форд Фокус с рег.№*, както и от входната пробойна на десен
крачол на панталона на пострадалия К..
По отношение на иззетите индикативни частици от вещи, ползвани от свид.О.,
както и от дясната ръка на К.А., съдът счита, че не е необходимо да се изследва
фактическата възможност за отслояване на подобни микрочастици, тъй като спрямо
посочените лица няма повдигнати обвинения по делото. /Решение
№ 108 от 30.06.2021 г. на ВКС по н. д. № 359/2021 г., I н. о./.
Видно от заключението на тези две експертизи, допълващи се помежду си, индикативната
частица олово-барий /Pb-Ba/, открита в областта на
косата и веждите на подс.С.Х., може да произхожда от капсулен състав, еднакъв с
този, регистриран по гилзите и проектилите, иззети от местопроизшествието. В разпита си пред съда вещо лице П. пояснява, че там където капсулната
частица има и четвърта съставка става
въпрос за частици, произхождащи от друг боеприпас, а не от тези, намерени на
местопроизшествието. Тя обяснява, че възможният механизъм на попадане на
частици от друг вид боеприпаси е да е било стреляно с други боеприпаси и да е
последвал вторичен пренос на частиците в
колата, по чантата и други.
Съдебно-медицинска експертиза на живо лице №837/2018г, изготвена от вещо
лице д-р И.Ц. /том 3, стр.83/, установява при личен преглед на подсъдимия,
охлузвания по дясната същинска ръка и двата долни крайника в областта на
коленете. Охлузването по дясна ръка е линейно, установено в непосредствена
близост до първи и втори пръст, успоредно на посоката на ръката с размери 0.9/0.1см.
По двете колена охлузванията са с петнист характер с кафеникава коричка,
описана като дискретна. Допълнителна
комплексна съдебно - медицинска и балистична експертиза 743 от 09.11.2020г /том 4 стр.766 от съдебното дело/, назначена
от съда, изготвена от в.л. Ц. и С. заключава, че е възможно травматичното
увреждане установено на дясната ръка на подсъдимия да се получи при боравене с
огнестрелно оръжие, при действието на неговия затворен блок, който отскача
назад за да презареди патрон, или при изчерпването им. Експертизата уточнява,
че оръжията марка „Colt“, „Vesta“, „Unique“ не разполагат с технически ограничител, предпазител
над ръката или друг защитен елемент, който да защитава ръката между палеца и
показалеца, като и при трите пистолета затворният блок излиза назад, зад рамите
им, до максимална дължина 30-32мм.
Видео-техническа експертиза №
521/01.08.2016г на вещо лице Ж.Г. /том
5, стр.3 от ДП/ установява два видеофайла съдържащи се в предоставеният с протокол за
доброволно предаване диск с фабр.№HCR80U52CP1Q, които видеозаписи са оригинални и няма следи от
манипулация, като обхващат времевият интервал от 07:29:58ч до 07:39:55ч на
29.07.2018г. Извлечени са на хартия снимковите кадри на лицето, което попада в
обсега на камерата в 07:35ч. Касае се за видеозапис от охранителна камера на
жилищен комплекс Роял сити гр.Пловдив.
Техническа експертиза за
изследване на електронни устройства, изготвена от вещо лице А.К. /том 3, стр.138/, извежда и записва на 14 компакт диска видеозаписи от
охранителни камери на комплекс * в к.к.Слънчев бряг, в който свид.А.О.
притежавал апартамент и където на 29.07.2018г той и подсъдимия били задържани
от полицията.
Експертиза №2021 /ИКУ-131 от
11.05.2021г, /том 5, стр.1086/, назначена от съда, изготвена
от в.л.В.Г. и в.л А.Г. ***, която отговаря на поставените въпроси от съда, дали
по данните на клетки, в които е било регистрирано едно телефонното устройство
може да се определи движението на
ползвателя му.
Съдебно-физическа експертиза №
1190 от 17.09.2017г., на вещото лице В. /том 3, стр.
106 от ДП/ установява съдържанието на стъклена ампула, иззета при претърсване
по делото, което се оказва Хлороформ 10мг. Тази експертиза няма доказателствена
стойност по делото, тъй като не способства за установяване на каквито и да е
обстоятелства свързани с него.
Важно значение за установяване на обективната истина по делото имат и приобщените писмени документи,
представляващи писмени доказателствени средства по реда на чл.127 НПК „други
документи“- справки от мобилни оператори за регистрирани данни и проведени
телефонни разговори, справки от автоматизирани информационни системи –Видеонаблюдение
на Сектор Оперативна дежуртна част - ОДМВР Пловдив и видеонаблюдение на АПИ, две
справки от НиН Транспорт Логистика АД, изискани от съда по повод показанията на
свид.З.К.. Съдът кредитира и данните от телеграма за общодържавно издирване №*
от 29.07.2018г /том 1 стр.32/, медицинска документация, отнасяща се за
лечението на А.О. от УМБАЛ Св.Г. /том 1, стр.94/, Фактура № **********/30.04.2018 г., издадена от УМБАЛ
„Св.Г.“*** с получател А.Л.О., Решение на ОСПд по ф.д.№ 37/2013 г. за вписване
на „Фондация *“ в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел,
Удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие № */2008
г., издадено на подс.Х. *** справка от НАП за регистрирани трудови договори на
името на подсъдимия /том 1, стр.28 от ДП/, медицински документи предоставени от
пострадалия с протокол за доброволно предаване /том 2, стр.84/, трудов договор №936 от 04.01.2018г, сключен между пострадалия
А.К. и дружеството * и длъжностна характеристика към него /том 2, стр.6-7/,
справка от Дирекция „Национална система 112“, визитна картичка на управител А.А.
/том 2, стр.29/, иззета от дома на подсъдимия в гр.Пловдив, ул.*. Доказателствено
значение имат и приложената справка за съдимост и характеристична справка за
подс.С.Х.
С
първостепенно значение за разкриване на обективната истина по случая, сред
събраните по делото доказателства, следва да се отличат показанията на пострадалия А.К.. Те са източник на доказателства,
установяващи основни съставомерни обстоятелства и способстват в голяма степен
за разкриване на обективната истина по делото.
Според показанията на К. той е бил нападнат пред дома му на в гр.Пловдив на
ул.*, след като се прибрал от работа, сутринта на инкриминираната дата.
Първото, което пострадалият възприел, било нечие бягане и последващ шум,
наподобяващ изстрели. Съдът счита въз основа на посоченото по-долу, че тези
изстрели улучили задния ляв калник на л.а. Мерцедес с рег №*. Те причинили два
отвора, за които комплексната
съдебно медицинска и балистическа експертиза №784/2018, изготвена от в.л.Ш. и
в.л.С. установява, че са причинени от два броя куршуми, част от бойни патрони
кал.7,65х17мм, които са били извадени от вътрешната част на автомобила. Екпертизата
допълва още, че единият куршум пробил калника при странично попадение под ъгъл,
като посоката на изтрела е от дясно на ляво и отгоре надолу спрямо
местоположението на автомобила, а другият куршум пробил калникът на колата като
посоката на изстрела била перпендикулярно на калника, почти хоризонтално, леко
от горе надолу. Според показанията на пострадалия в същия момент, когато той
чул бягането и изтрелите се обърнал и видял, че стрелецът държи пистолета с
една ръка, като в момента на първите изстрели той бил спрял на място. Пострадалият
описва стрелецът като човек, облечен в черно, с качулка и с прикрито до очите
от кърпа или маска лице, който държал
пистолет с една ръка, насочен право срещу него. Пострадалият видял, как този
човек на бърз ход го приближава и на около четири – пет метра той стрелял
отново два пъти срещу него, като този път държал пистолета с две си ръце.
Пострадалият не може с точност да определи кои от произведените изстрели са
го улучили. Той казва, че поради изненадата от случващото се и шокът, който
преживял, установил, че кървят бедрата му след приключване на стрелбата. Пострадалият
излага предположението си, че попаденията на първите изтрели са в калника на
колата, а наравяванията му са резултат на по близката до него стрелбата от 4-5м
разстояние, което се потвърждава като възможен механизъм и от комплексната
съдебно-медицинска и балистична експертиза 784/2018г /том 2, стр.111/.
Заключението на тази експертиза сочи, че местоположението на гилзите по пътната
настилка и посоката на изстрелите оказват движение на стрелящият, което
потвърждава показанията на пострадалия в тази им част. Експертизата не може да определи с точност
броя и поредността на изстрелите, но се твърди, че изстрелите са поне 4, два от
които увредили лекия автомобил, а други два- лявото и дясното бедро на
пострадалия. Сочи се в заключението, че тези наранявания на пострадалия не може
да са резултат от един единствен изстрел. Експертизата е категорична, че
дистанцията на изстрелите, довели до нараняванията, е извън пределите на
близкия изстрел, които предели представляват два пъти дължината на дулото. Тя
сочи, че първите изтрели са от голяма дистанция, което според съда също води до
извод, че е именно те са неточни в попадениято си, при което са уцелили лекия
автомобил, предвид откритите в него две попадения. В тази насока е и
обстоятелството, че стрелбата не е групирана, а разпръсната, като попаденита не
са на близко разстояние едно от друго, като се сочи още, че двете попадения в
калника на лекия автомобил се падат от двете страни на тялото на пострадалия. Според
експертизата също така е много вероятен механизмът на попадане на куршумът,
преминал през лявото бедро на пострадалия, в задна лява гума, намерена при
огледа спукана, като входно изходната рана на пострадалия на лявото бедро от
петата му и отворът във външната част на
задна лява гума са описани да се намират на едно и също отстояние от земята –
68см. Съдът приема, че това се доказва
от мястото на раната и мястото на пробива на гумата, стоящи на една и съща
височина от земята, при все, че категорично се доказва, че проектилът е премил
през бедрото на пострадалия и е излязъл от тялото му през установена изходната
рана.
Казаното от пострадалия в показанията му установява времето, мястото,
начина, средствата и механизма на извършване и на трите престъпления, предмет
на доказване по делото. То установява, че нападението е било извършено от един
човек, ползващ едно огнестрелно оръжие, чрез произвеждане на последователна и
приближаваща пострадалия стрелба, при което пострадалият е бил улучен два пъти.
Тези обстоятелства, възпроизведени в показанията му се потвърждават от
заключенията на Съдебно-медицинската експертиза №838/2018г, Комплексната
съдебно медицинска и балистическа експертиза №784/2018, Допълнителната комплексна съдебно медицинска и балистическа експертиза по писмени данни
№185/2019г и Експертиза №18/БАЛ 181 от 02.08.2018г от в.л.П.П. ***.
Пострадалият не сочи точният брой на
изстрелите, но за същите се съди от веществените доказателства – гилзи и
проектили, следите от пробиви по автомобила и нараняванията по тялото на
жертвата. В тази насока показанията на пострадалия се потвърждават от съдебно-медицинската
експертиза №838/2018г изготвена от в.л. Ш. /том 2, стр.95 от ДП/, която
установява две входно изходни рани, а именно едно транзиторно нараняване в
лявото и едно транзиторно нараняване в дясното бедро на пострадалия, като
входните отверстия и на двете наранявания
са по страничните повърхности на всяко от бедрата, а изходните отверстия
се намират по вътрешната им повърхност. Белезите, по които вещото лице е
достигнало този извод за входа и изхода на всяка от раните са описани от него в
разпита му пред съда в съдебно заседание от 10.07.2020г. Мястото на входа и
изхода на двете рани потвърждава казаното от пострадалия, за това че в момента
на тези изстрели той е бил обърнат към нападателя и съответно е имал и обективна
възможност да го възприеме визуално, както той твърди. Същата експертиза прави
заключение, че макар в голяма близост до нараняванията да се намират големи
кръвоносни съдове, те са останали незасегнати. Не е констатирано засягане и на
костни структури и сухожилия, поради което двете огнестрелни наранявания на пострадалия,
поотделно и в съвкупност, са преценени като разстройство на здравето му извън
чл.128 и чл.129 от НК.
Показанията на пострадалия се подкрепят още от обсъдената комплексна съдебно
медицинска и балистическа експертиза №784/2018 от в.л.Ш. и в.л.С. /том 2,
стр.102 от ДП/, както и от допълнителната комплексна съдебно
медицинска и балистическа експертиза по писмени данни №185/2019г /том 2,
стр.120/, изготвена от същите вещи лица, която изключва възможността
нараняванията да са резултат на рикушет. Допълнителната експертизата не установява
следи от засичане на оръжието. Сочи се в експертизата, че най- високата
измерена височина на попадение от изстрел е 104,5см, като от снимка, както в
експертизата фиг.1, така и от фотоалбума към огледа на автомобила Мерцедес е
видно, че към момента на измерванията автомобилната гума, която е била пробита
от стрелбата е спаднала до джанта. В същата експертиза е направено заключение,
че изстрелите са произведени хоризонтално спрямо задна лява част на автомобила.
Чрез изготвената балистична експертиза №18/БАЛ-181 при НИК МВР София от
вещо лице П.П. / том 2, стр.78 от ДП/ се установява, че гилзите са били
изстреляни с едно и също оръжие кал.7,65мм, както и това е било сторено със
същия калибър оръжие и по отношение на куршумите. Съдът намира за доказано, че
гилзите и куршумите, открити на местопроизшествието са изстреляни с един и същ
пистолет, макар експертизата да не направи подобно заключение, тъй като в нея
се сочи, че не съществува методика, чрез която да се определи дали те са били
едно цяло преди произвеждане на изстрела. Спор обаче в случая няма, тъй като
доказателствата по делото установяват по несъмнен начин този факт. Това са показанията
на пострадалия, установяващи, че гилзите и проектилите са попаднали по едно и
също време, на едно и също място, в резултат на стрелба, произхождаща от едно и
също лице, боравило с едно единствено оръжие. Разликата в конкретните точки на
намирането им се дължи на механизма на самата стрелба и нейната
последователност, както и на предвижването на стрелеца, описано от пострадалия.
Следи от стрелбата има по самия автомобил, по който са открити две пробойни.
Две отделни рани са причинени и на пострадалия. Съобразно изводът на вещите
лица, че всички те са резултат на отделни изстрели, то следва предвид и броя на
откритите гилзи, че изтрелите са били точно четири на брой. По отношение механизма
на спукване на задна лява гума на автомобила, то в тази насока съдът приема заключението
на изготвената комплексна съдебно медицинска и балистическа експертиза №784/2018
от в.л.Ш. и в.л.С. /том 2, стр.102 от ДП/, според която куршумът преминал през
лявото бедро на пострадалия с хоризонтална посока на раневия канал е нарушил
целостта на задната лява гума на автомобила Мерцедес.
Факт е, че по делото не е било намерено огнестрелното оръжие, използвано за прострелването на
пострадалия, но наличето и вида на средството за извършване на това престъпление е изяснено по друг доказателствен
път - посредством свидетелските показания на пострадалия,
причинените му входно-изходни наранявания и с помощта
на експертните заключения, обсъдили механизма
на причиняване на нараняванията и откритите на местопроизшествито веществени доказателства – куршуми и
гилзи. Експертните заключения освен, че установяват механизма на престъпленията,
потвърждават и гласния доказателствен източник – показанията на К., описващ
стрелбата. В резултат на същата са
причинени установените телесни увреждания на К., както и са били причинени и
установените щети по лекия автомобил Мерцедес МЛ 270 рег № *, собственост на
свид.Д.А., които Авто-оценъчната експертиза, изготвена от в.л. М.,
сочи, че възлизат на 657,26лв, към датата на настъпването им.
Подсъдимият не е претежавал разрешение за придобиване, носене
и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси, но се е сдобил с такова оръжие кал. 7,65 и четири боеприпаса към него
същия калибър, държал
ги у себе
си и е употребил оржието, като изтрелял
боеприпасите срещу пострадалия. Видът на изпозваното оръжие е установен от експертиза
№18/БАЛ 181 от 02.08.2018г на в.л.П.П. ***
/том 2, стр.78/, който прави извод за три възможни варианта- пистолети кал.
7,65мм „Colt“, „Vesta“, „Unique“, както и допуска се възможността да са били
изстреляни и с оръжие с преработена или подменена цев. или с друго оръжие, за
което лабораторията на НИК-МВР не
разполага с данни. При всички случаи обаче се касае за огнестрелно по смисъла
на закона оръжие в съответният калибър.
Пострадалият К. твърди, че е разпознал именно подсъдимият С.Х. като лицето
стреляло срещу него. Това твърдение на пострадалия е и същественото
обстоятелство, за което са налице множество противоречия в доказателствените
източници по делото. За преодоляването им съдът постави в очна ставка ч.обв. и
гр.ищец К. и подс.Х., при която К. твърди, че именно подсъдимият е нападателят
му, а подсъдимият твърди, че това не е вярно и по времето на нападението той се
е намирал в к.к.Слънчев бряг. Видно е, че очната ставка не преодолява
противоречието. От обясненията на подс.Х. в хода на същата обаче става ясно, че
визуално подс.Х. е познавал пострадалия още преди инцидента пред дискотека *,
обстоятелство ясно заявено и от пострадалия в разпита му пред съда /том 2 от
съдебното дело, стр.300 гръб/. Тези доказателства установяват, че подс.Х. и
пострадалият макар лично да не са се познавали са се били виждали още преди
инцидента в клуб *. Фактът, че двамата са имали изградени визуални представи един
за друг от по-рано е противопоставим на възражението на защитата, че времето,
през което пострадалият е наблюдавал подсъдимият е твърде кратко за да може да
изгради трайни представи въз основа, на които и да го разпознае по категоричен
начин.
Макар да не е видял добре стрелеца в лице, пострадалият сочи, че разпознава
същия на подсъдимия по изброени от него в показанията му анатомични признаци - телосложение
и височина и функционални признаци- типична стойка, характерни походка и бягане.
Поради липса на спомен, на основание чл. 281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК, са
приобщени чрез прочитане показанията на постр.К. от досъдебното производство в
частта, в която той е дал описание на лицето, което е стреляло срещу него /стр.
1, том 2 и стр. 4, том 2/ - нисък, непълен, с корем, по-скоро набит, мургав.
Пред съда пострадалият е заявил, че нападателят е бил с маска на лицето или с
кърпа на лицето, а в показанията си на досъдебното производство, дадени
непосредствено преди самото разпознаване на лице е посочил, че нападателят е
бил с брада. Всъщност противоречието е само привидно, тъй като от контекста на
този разпит от досъдебното производство става ясно, че даденото от пострадалия
описание се отнася за човека, с който са се спречкали пред дискотека *. Това се
потвърждава и от изразеното изявление на разпознаващия при самото разпознаване, отразено в протокола
за разпознаване на лице. А по които признаци пострадалият разпознава самия
нападател са казани ясно от него и те не включват особености от лицето му, тъй
като стрелецът е бил закрил лицето си, което е пречило същото да бъде директно
възприето от пострадалия.
Твърдението на пострадалия относно самоличността на извършителя на
престъпленията съдът цени като пряко, първично доказателство. Посочените от
пострадалия белези, са такива които могат да послужат за разпознаване на лице
от страна на пострадалия и се отличават с устойчивост във времето. Този вид
белези са описани в литературата по криминаристика /„Криминалистика“ Цеко
Цеков, университетско издателство „Климент Охриски“, 1991г./, поради което
възражението на защитата, че изначално е абсурдно да бъде разпознат някой,
който е маскиран е неоснователно. Преценка за доказателствената стойност на
подобно разпознаване следва да се направи при всеки отделен случай. В насока на
тази преценка съдът отчита, че външните признаци на човека се намират във
връзка и в зависимост помежду им и се възприемат едновременно с тази
взаимовръзка, като оставят съвкупна представа за образа. Обективно е напълно възможно
пострадалият да разпознае подсъдимия по посочените от него анатомични и
функционални признаци. Отделни личностни особености в походка и маниер на
бягане, както и телосложението и стойката, могат да отличат значително един
човек от друг. Напълно е възможно подс. Х. да има собствен маниер на
предвижване/ бягане, който да е деликатно изявен, но да е бил забелязан от
пострадалия. За наличието на характерна походка на подсъдимия са налице
доказателства и в показанията на полицейския служител свид. С.К., който прегледал видеозаписите от хотела в к-с Слънчев бряг,
където подсъдимият е бил отседнал. Този свидетел сочи, че е наблюдавал
движенията на подсъдимия на записа и разпознавал същия по походката и
телосложението му, което подкрепя твърденията на пострадалия за наличие на
някаква изразена специфика, отличаваща Х.. Следва да се отбележи, че в
предявените на страните видеозаписи, наблюдавани в съдебно заседание, подс.Х.
се отличава визуално от останалите заснети на тези записи лица от компанията му
именно по телосложение и височина. Същевременно обаче показанията
на пострадалия и тези на свид.К. за особености в походката и начина на бягане
на подсъдимия не са достатъчтни за да се приеме обективно наличие на подобни
отричителни признаци. Същевременно те не се потвърждават от други
доказателствата по делото. Поради това не може да се приеме за безспорно
установено да съществува обективно някаква индивидуализираща особеност в
движенията на подсъдимия, която категорично да го отличи. Действително
телосложението, видно от фотоалбума приложен към протокола за освидетелстване,
отговаря на описанието, дадено от пострадалия. До колкото обаче тези признаци,
описани от пострадалия, се повтарят и при други хора, то показанията на
пострадалия не са достатъчни сами по себе си за установяване на факта за
самоличността на дееца. По този въпрос са налице само субективни възприятия,
като единствено пострадалият дава конкретно описание, определящо бягането на
подсъдимия като „подскачащо“.
Освен твърденията на пострадалия няма други преки, първични доказателства,
които да подкрепят твърдението му за съществуването на конкретна особеност или маниер
на походката и бягането на подсъдимия. Субективните възприятия на свидетелите по
този въпрос не са достатъчни съдът да направи извод, че самоличността на
подсъдимия се установява по категоричен начин от показанията на пострадалия. За
подобен извод е необходимо твърденията на пострадалия да бъдат проверени чрез
съпоставка и анализ на останалите събрани по делото доказателства, както и да
бъде проверено наличие на други доказателства в насока на авторството на
деянието. При тази проверка мнозинството от съдебния състав намери, че показанията на пострадалия се подкрепят по
убедителен начин от множество косвени доказателства, поради което прецени
показанията на пострадалия относно самоличността на извършителя като напълно
достоверни.
Мнозинството от съдебния състав счита, че самоличността на извършителя на
престъпленията се установява от логическата взаимовръзка между едно пряко
доказателство- показанията на свид.К. и множество косвени такива- доказателства
за мотив на престъпленията и доказателства, свързващи подсъдимия с
местопрестъплението, представяне на недостоверно алиби.
При анализа на показанията на пострадалия, в частта касаеща самоличността
на стрелеца, на първо място следва да се отчете, че пострадалият е разполагал с
обективна възможност да изгради предварително представи за стойката и
телосложението на подсъдимия, както и за начина му на ходене и бягане, тъй като
е виждал подсъдимия по-рано, при друга ситуация на конфликт помежду им – пред дискотека
*. В тази насока се отчита и посоченото по –горе обстоятелство, за визуално
познанство между двамата, датиращо и преди конфликта пред клуб *. По делото са
налице доказателства /обсъдени по-долу/, че компанията на Х. и самият той са
били известни от по-рано на служителите на *, тъй като били проблемни клиенти в
заведенията. Факт е още, че и в момента на стрелбата пострадалият е имал директен
визуален контакт със стрелеца, което също е дало обективна възможност да
направи съпоставка на неговия образ с познанията си, които вече е изградил. Поради
това възраженията на защитата в обратния смисъл съдът намира за неоснователни.
Показанията на пострадалия са проверени с проведеното разпознаване на лице,
при което постр.К. разпознава именно подс.Х., като лицето, с което е имал
спречкване и което е стреляло впоследствие срещу него, с което той подкрепя
твърденията си, че се касае за едно и също лице. Приложеният по делото протокол
за разпознаване на лице е годен способ за събиране на доказателства, изготвен
по съответния ред и форма, поради което същият следва да бъде кредитиран.
Същевременно обаче следва да се отчете, че в основата на доказателствата,
възпроизведени с протокола за разпознаване на лице /като писмено
доказателствено средство/ и показанията на пострадалия /като гласно
доказателствено средство/ стоят
възприятията единствено на пострадалия, поради което проверката им от
страна на съда продължава със съпоставка с останалите доказателства.
Освен посочените факти, показанията на постр.К. установяват още едно
съществено обстоятелство. От същите е видно, че впечатленията си относно
самоличността на извършителя пострадалия съобщил на полицейските органи още в
деня на престъплението. В тази връзка са показанията
на полицейските служители И.П., Е.Т., Т.М., от които се установява, че
пострадалия е уведомил полицейските служители за възприятията си относно
самоличността на нападателя, в резултат на което били предприети действия по
установяване на местонахождението му. Подсъдимият
е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма в 13.58ч /том 1, стр.32 от
ДП/. Изброените доказателства определят възраженията на защитата в обратния
смисъл като неоснователни. Защитата поставя изисквания към действията на
пострадалия, които нямат обективно основание, тъй като реакциите на различни
хора при едни и същи обстоятелства се различават. Същото важи и за гласа на
пострадалия при обаждането му на тел.112. Безспорно пострадалият е бил
прострелян два пъти и как точно самият той е реагирал на това е въпрос, свързан
с индивидуалните характеристики на личността му, които го отличават от
останалите. Следва поради обективният характер
на събитията, сочещи изненадващо нападение спрямо пострадалия, при което той е
бил прострелян два пъти, да се приемат с доверие твърденията му, че е бил в шок
непосредствено след стрелбата. Това е и напълно логически обяснимо. Факт е,
обаче че пострадалият е посочил още същият ден кое лице разпознава като
извършител на престъпленията. Казаното от него е формирало подозренията на
полицейските органи за участието на подсъдимия в извършването на престъпленията
и е насочило последвалите им действия, в резултат на които са събрани и доказателства-
за ползван от подсъдимия автомобил да се придвижи до гр.Пловдив където е местопроизшествието,
за използван мобилен телефон, послужил за проследяване на жертвата, оставен в
същия автомобил, както и следи от местопроизшествието – микрочастици попаднали
този телефон, по вътрешността на автомобила и по самия подсъдим. При анализа на
тези доказателства /обсъдени по-долу/ се установява, че същите подкрепят
показанията на пострадалия относно самоличността на нападателя му, като
изясняват обективната истина по делото по несъмнен за мнозинството на съдебния
състав начин.
Съдът кредитира показанията на свидетелите И.П., Е.Т., Т.М. и С.К.,
всички полицейски служители, участвали в извършени действия по установяване на
извършителя. От показанията на свид.И.П. се установява, че пострадалият е
заявил, че разпознава конкретно лице,
което съобщил както и обяснил случая като вендета спрямо него по повод сбиване
случило се по-рано. Свид.Т. разказва как са били установени от него свидетелите
по делото М., Д. и Д.. Свид.М. разказва впечатленията си от изгледаните,
приобщени по делото видеозаписи от охранителни камери. Свид.К. формирал
впечатления по случая след като изгледал видозаписите от мястото в к.к. Слънчев
бряг, където подс.Х. бил отседнал. Същите бяха предявени на страните по делото
в хода на съдебното следствие. По същият начин свид.М. формирал впечатления при
прегледа на видеозаписи от района на местопроизшествието. На видеозаписите са
били засечени от негова страна да бягат две различни лица, което се потвърждава
от показанията на свид.Д., който също наблюдавал в близост до местопроизшествието
две лица.
Доказателства за мотив:
Доказателства за предходен случай на физическата саморазправа между
служители на * и компанията на подс.Х. пред клуб * се съдържат в обясненията на
подсъдимия и показанията на А.О., А.А., А.Г.,
тримата участвали в конфликта от страната на подсъдимия, както и в показанията
на ч.обв.и гр.ищец К. и свидетелите К.Ш.,
Р.К., участвали от страната на служителите на *. Производни доказателства за
тези обстоятелства се съдържат и в показанията на свидетелите З.Б., Р.М. и С.Г.,
също служители на *, научили впоследствие за инцидента. Всички са единодушни,
че спорът възникнал между подс.Х. и ч.обв.и гр.ищец К. по повод мястото, на
което първият паркирал автомобила пред заведението и отказа му да го премести,
след забележка отправена от К.. Според показанията на К. и тези на А.А. и А.Г.,
след удар от страна К. към подсъдимия, последния паднал на земята, след което
се намесили охранители от заведението и започнал бой между двете групи. От
свидетелските показания се установява, че като резултат от боя са пострадали лица от групата на подсъдимия- А.О.
и А.А., първият със счупена челюст, а вторият със счупени ребра. И двамата били
приети в болница. Изброените доказателствени източници изясняват въпроса защо е
възникнал конфликта, къде и между кого. Никой не сочи от чии удари са настъпили
въпросите телесни увреждания на пострадалите при това сбиване, но е безспорен
факт между кого и защо е започнало сбиването. Цялата тази хронология на събитията
обяснява защо претенциите на подсъдимия Х. след инцидента пред клуб * са били
насочени предимно към ч.обв. и гр.ищец А.К.. Действията на последния като
служител на заведението са описани от страна на подсъдимия като безпричинни,
без каквото и да е реално основание за тях. Подсъдимият и приятелите му,
твърдят, че първият е паркирал колата, по начин, че не пречил никому. За това
подсъдимият отказал да я премести, а ч.обв. и гр.ищец А.К. го заплашил, че ще
брои до три. Така започнал боя между двете групи, при което близки до
подсъдимия лица пострадали сериозно, но неизвестно точно от кого. Поради всичко
това подс.Х. решил да търси възмездие като навреди именно на първоизточника на
събитията- ч.обв. и гр.ищец А.К.. Това
се потвърждава от проведените срещи и претенциите, които впоследствие бил
отправени към свид.И. и свид.А., както и от факта, че разрешаване на въпроса по
законен ред не било потърсено от засегнатите в сбиването лица.
Мнозинството от съдебния състав възприема с доверие показанията на свид.П.И.,
свид. А.А., свид.Д.А., свид.М. Г., както тези на свид.З.Б., свид. К.Ш., свид. Р.К.,
свид. Р.М., с известни изключения посочени по-долу. Следва да се отбележи, че
показанията на свидетелите служители на * се отличават с особена пестеливост по
въпроса за сбиването пред клуб *, в което прозира тенденциозно отношение към
конкретните събития. Въпросите за авторството и вината по отношение на
причинените телесни увреждания на свид.А.О. не са предмет на доказване в
настоящото наказателно производство. Поради това съдът счита, че констатираната
тенденциозност на показанията в тази им част не се отразява на достоверността
на показанията на тези свидетели по останалите въпроси, още повече, че по
същите въпроси всички лица, имащи възприятия за тях, са единодушни.
Съдът счита, че за разкриване на обективната истина по настоящото
производство е от значение не каква е била обективната действителност по случая
пред клуб *, завършил с причиняване на телесната повреда на свид.О., а как този
случай е бил възприет от страна на подс.Х. и допринесъл ли е той за
осъществяването на определени негови действия. Това е така, тъй като този
случай би могъл да има значение в настоящото производство единствено при
преценка дали същия е въздействал за формиране на решение у подсъдимия да
извърши престъпленията, в които е обвинен, според фактите изложени в
обвинителния акт. С оглед доказателствата и конкретната хронология на събитията
съдът счита, че случая пред дискотека * и както и последвалите преговори с
представители на * са затвърдили решението на подсъдимия да отмъсти на ч.обв. и
гр.ищец К., по начин, обсъден по-долу.
Съдът се доверява на казаното от свид.П.И.,
при разпита му в това процесуално качество. Показанията на този свидетел в
голямата си част се подкрепят от други доказателства по делото. От тези
показания се установява, че И. е бил посетен след боя пред клуб *, по същия
повод, от подс.Х., свид.А.Х. и свид.З. Т..
За тези обстоятелства доказателствата са непротиворечиви, тъй като показанията
на П.И. се потвърждават в тази им част, както от показанията на свидетелите А.Х.
и З. Т., така и от обясненията на
подсъдимия. Безспорно среща помежду им по конкретния повод се е състояла.
Противоречията между посочените доказателствени източници касаят разговора,
проведен на срещата. Между свид.П.И. и присъствалите на срещата с него лица са
проведени очни ставки в съдебното заседание от 12.01.2021г, които обаче не
успяват да преодолеят противоречията в показанията им.
Според свид.П.И., на срещата от името на подсъдимия и свид. Х. най-вече е
говорил З.Т.. Той отправил репликите за исканата саморазправа с А.К. от името
на арменците. Свид.Т. отрича това да е така, като твърди, че той почти не е бил
при И., Х. и Х. по време на разговорът им, тъй като самият той почти през цялото
време разговарял по телефона. Това не се потвърждава от показанията на свид.Х.,
който макар да разказва изключително пестеливо за тази среща, не твърди З.Т. да
е отсъствал от разговора. В показанията си Х. казва, че не знае дали З. е
присъствал на целия разговор, което съдът не възприема за истина, тъй като няма
как свидетелят да не е формирал подобни представи след като е бил там в
конкретната обстановка. Едва на очната ставка между Х. и И., проведена около
половин година по-късно пред съда Х. сочи, че има спомен в някакъв момент З. да
е говорил по телефона. Дори и това да е било така, свидетелят изобщо не сочи, Т.
да е отсъствал от същината на разговорът, както последният твърди, още повече,
че свид.И. твърди, че репликите от Т. са били отправени непосредствено при
пристигането им на срещата. От своя страна свид.Х. твърди, че самият той почти
не е говорил на срещата, както сочи и свид.П.И.. Последният казва, че
разговорът от името на арменците е проведен предимно от З.Т.. По тези
съображения съдът не кредитира показанията
на З.Т., относно проведения разговор на срещата, като намира същите за
тенденциозни, целящи да омаловажат участието на този свидетел в разговора на
проведената среща, илюстриращи опита му да се дистанцира от същината на събитията
там.
Според свид.И. при тази среща били отправени заплахи към цялата охрана и
най-вече срещу постр.А.К. - всичко във връзка със случилото се пред клуб *. На
свид.П.И. му било казано, че арменската общност е голяма и силна организация,
която не решава въпросите си със стискане на ръце и с полиция, а със свои
методи. От своя страна свид.З.Т.,
твърди, че не е чул по-голямата част от разговора, а свид.Х. съобщава
единствено, че било говорено общо за инцидента без да пресъздава каквато и да е
част от казаното. По същият начин и подс.Х. в своите обяснения твърди, че
срещата с П.И. е била съвсем случайна и е нямала никаква конкретна цел,
обстоятелство, с което съдът предвид останалите доказателства по делото няма
как да приеме за истина. Също така следва да се отбележи, че подсъдимият на
практика разказва в обясненията си, какво не е било казано на срещата, но не и
какво всъщност се е говорило на нея. Касае се до съществена непълнота на
свидетелките показания и на обясненията на подсъдимия, които не могат да оборят
показанията на свид.П.И.. По тези съображения съдът кредитира показанията на свид.Х. и обясненията на
подс.Х. само в тази им част, в която непротиворечат на показанията на свид.П.И..
Срещата, проведена със свид.П.И. от подс.Х., не е дала търсения резултат, което
затвърдило желанието на подсъдимия за втора подобна среща, но с управителя на
търговското дружество, предоставящо охранителни услуги – свид.А.. Какъв обаче е
бил търсеният от подс.Х. резултат? Отговорът на този въпрос доразвива мотивът
за извършване на престъпленията от подсъдимия. Версията на подсъдимия и свид.Х.
за целта на тази среща съдът не намира да е подкрепена от самите действия на
засегнатите лица. Съдът счита, че тази случайност на срещата с П.И., която се
твърди от свид.Х. и подс.Х. съвсем не се подразбира от фактите по делото. Първо
следва да се отчете, че тази среща не е единствена и съответно в никакъв случай
инцидентна. Тя е била търсена и подготвена - подс.Х. се е обърнал за съдействие
към свид.Х., осигурен е бил посредник - свид.З.Т.. В нея и в следващата такава среща
прозира определен стремеж на подсъдимия да осигури някакви компенсации за
увредите, които приятелите му и най-вече А.О., а и самият той, са претърпели
при побоя пред клуб *. За срещата, а и последващата такава при свид.А. от
страна на подс.Х., е бил ангажиран, не
кой да е, а председателя на Съюза на * в Европа- свид.Х., който се и представял
в това му качество и авторитетът му е бил ползван в проведените преговори. Тук
следва да се уточни, че определянето на подс.Х. и останалите свидетелите по
делото от страната на подсъдимия като
групата на арменците се прави само до колкото самите те се самоопределят и
разделят по този етнически признак. Такова открояване е видно от данните им за
произход, но е факт, че същото е ползвано като обединяващ помежду им признак.
Това може да се проследи в показанията на свид.Х., който сочи, че често когато
представители на арменската общност имат проблеми се обръщат към представляваната
от него организация. Това се подразбира от показанията на свид.П.И. пред когото
е било заявено как те като отделна общност разрешават проблемите си. Така са
наричани и от охранителите на *, които ги познавали като клиенти по заведенията,
имащи лоша слава. В тази насока са и показанията на свид. А., който също сочи,
че задочно познавал „групата на арменците“, тъй като били конфликтна група,
която създава проблеми и това налагало засилване на охраната около тях. В показанията
на А.Г. при очната ставка с А.А., също се ползва разграничение на този признак,
което сочи ползвания в този контекст израз от свидетеля „някой от нашите“.
Същевременно подс.Х. не е търсил законосъобразно разрешаване на случая с
откриване и наказване по законен ред на виновните лица. На срещата с П.И. е
било заявено, че полиция за разрешаване на случая няма да бъде търсена от
страна на пострадалите арменци, тъй като това не е техният начин за разрешаване
на проблеми. Така както е било казано, така е
и било направено. Факт е, че в резултат на побоя пред клуб * от
служителите на *, са били причинени телесни увреждания на А.О. – счупване на
челюст и на А.А. – счупване на ребра. Факт
е и че жалба по случая действително не
била подадена и полицейските органи не били сигнализирани. Такава жалба била
подадена много по-късно, след образуване на настоящото наказателно
производство. Всичко това установява, че подс.Х., който е бил от страната на
пострадалите, е търсил не да разбере, защо са били бити пред клуб *, както той
самият твърди. Подс.Х. е именно човекът, чиито действия разпалили конфликта
между служителите на *, в резултат на което две лица от компанията му сериозно
пострадали и били настанени в болница. За това, както и поради изключително
близките си родствени и приятелски отношения със свид.О., именно подсъдимият
търсил отплата, възмездие, реванш за стореното- за увреденото здраве и
засегнатата чест на приятелите му. Още повече, че и самият той е бил ударен от
постр.К., и то така, че от удара паднал на земята. Последното се установява,
както от показанията на пострадалия, така и от показанията на А.А. и А.Г.. Така според съда подс.Х. не е търсил
помирение, тъй като той е бил от засегнатата страна и обективно е разполагал с
всички основания да търси обезщетение морално и/или финансово, но по законен
ред. Вместо това, подсъдимият започнал да търси компенсации за стореното, като
искал да се саморазправи с виновното според него лице – А.К., без същото да
бъде покровителствано и пазено от работодателя му.
Съдът приема с доверие показанията
на свид.А.А., управител на дружеството *. Както и при срещата със свид.П.И.
и тук противоречията между тези показания и показанията на свид.Х. и обясненията
на подс.Х. касаят същността на проведения разговор, но тези противоречия не са
така съществени. При тази среща е налице една важна разлика- разговорът е бил
записван от свид.Х., без знанието на свид.А.. Това според свид.Х. било
направено „защото беше притеснено момчето, за да чуе, че няма никакъв проблем“.
От казаното става ясно, че свид.О., за чието лечение е ставало въпрос в
разговора, е следвало да бъде успокоен чрез този запис, като му се даде да
разбере, че няма проблем. Но какъв проблем следва да е имало изобщо за него,
след като той се явява пострадалия от побоя пред клуб *, за което, както казва
защитника на подс.Х. в пледоарията си, е било напълно възможно да се претендира
обезщетение от страна на търговското дружество по гражданско правен ред?
Фактите сочат, че проблем към онзи момент би могъл да съществува за дружеството
*, а не за вече пострадалото при побоя лице А.О.. Това обяснява и защо
управителя на * не е положил усилия да съхрани видеозаписа на инцидента пред
клуб *, който лично изгледал. По тези съображения съдът не приема за достоверно
казаното от свид.Х. относно целта на изготвения звукозапис на срещата с А..
Касае се за преднамерени действия на записване на разговора със свид.А.А.,
поради което съдът не прие представеният запис като веществено доказателства по
делото. Фактът на съществуването му обаче има значение при оценка на
доказателствата за проведената среща между лицата.
Докато при срещата със свид.П.И. групата на подсъдимия се дистанцират от
същината на проведения разговор, при срещата със свид.А. става ясно, че
разговорът е воден по-общо и то предимно от самия А.. Не може и да се очаква
друго след като този разговор е бил записван. Житейски нелогично е да се очаква
при знание за провеждан таен звукозапис подс.Х. и свид.Х. да изрекат подобни по
смисъл реплики като отправените пред свид.И., тъй като това би могло да ги
злепостави, ако се наложи да ползват записа по-късно. От показанията на свид.А.
става ясно, че причината за срещата и възможните искания от страна на арменците
са му били предварително известни, тъй като вече са били проведени срещи с П.И.
/ както с подсъдимия, така и със свид.А.Г./, за съдържанието на които е бил
уведомен. Така в контекста на информацията, с която разполагал свид.А. още в
началото на срещата заявил, че пари, извън такива за лечението на пострадалия,
няма да даде. Другият въпрос, предмет на разговора, касаел именно ч.обв. и
гр.ищец Ат.К.. Дали конкретно име е било заявено в разговора от страна на
подсъдимия и свид.Х. е спорен въпрос. При внимателна съпоставка на показанията
на свид.А., свид.Х. и подс.Х. съдът счита, че конкретно име на служител от * не
е било споменато в разговора, но и за тримата е било пределно известно кое лице
подсъдимият и свид.Х. визират в разговора. При проведената очна ставка между
свид.А. и подс.Х. се изяснява, че разговорът е касаел „човека, който е броил до
три“, като свид.А. сочи, че това е бил именно ч.обв. и гр.ищец Ат.К..
Подсъдимият също заявява в очната ставка, че се е говорило за охранителя, който
казал, че ще брои до три, но твърди, че не е знаел името му. Безспорно е, че колеги
на К. също са взели участие в сбиването, но единственото лице от служителите на
*, което е било познато на някого от компанията на подсъдимия е бил именно А.К..
Това обстоятелство се потвърждава по непротиворечив начин от показанията на
свид. А.Г., който познавал К. от по-рано, тъй като бил негов бивш колега в *. Също
така подс.Х. сочи в обясненията си, че лицето, което поискало от него да
премести колата на паркинга, му казало, че ще брои до три. Това лице, според
показанията на А.Г. присъствал пред клуб *, е бил именно бившият му колега А.К..
Всичко това сочи, че името на К. е нямало как да не стане известно на
подсъдимия след инцидента, но независимо от това, няма съмнение към кого
конкретно са били насочени претенциите на подсъдимия в разговора му с А.. Въпросните
претенции са сходни на тези отправени пред свид.И., а именно дружеството да не
се застъпва за А.К.. Свид.А. изразил разбиране към ситуацията, но нищо
конкретно не поел като ангажимент, видно от показанията му. Свидетелят сочи, че
посетителите му не останали доволни от
изхода на срещата им.
Видно е че и двете срещи не довели до конкретни решения или последици по
отношение на К., с което съда счита, че е било затвърдено убеждението на
подсъдимия, че трябва да се справи сам като се саморазправи лично с К..
Съдът кредитира показанията на свид.А.А.
и свид. А.Г. в частта им относно случая
пред дискотека *, тъй като в тази им част показанията им се потвърждават от
останалите посочени по-горе доказателства. Съдът кредитира частично показанията
на свид. А.Г. относно срещите му с П.И.
и А.А.. Именно това е бил свидетеля поискал парична сума от свид.П.И. като
обезщетение за стореното на приятелите му от служителите на *. Съдът кредитира
казаното от свид.П.И., че парите, които иска като кръвнина ги иска за
„арменците“. Размерът на поисканата сума не се установява по категоричен начин,
тъй като свид.И. сочи 40-50 000евро, а свид.А. остава с впечатления за
искани 30 000евро. Това обаче няма съществено значение в случая, тъй като
липсват доказателства за връзка между тези действия на свид.А.Г. и подс.Х..
Няма доказателства подс.Х. да е искал парични суми от когото и да било по повод
случая, нито да е възлагал на другиго да дири финансово обезщетение за случая
от служители и представители на
дружеството. Поради това действията на свид.А.Г. при срещите му със свид.П.И. и
свид.А.А. не могат да се ценят като доказателства за виновността на подсъдимия.
Те имат значение обаче за проверка на
показанията на свид.П.И. и свид.А.А. относно твърденията им за проведените
срещи, доколкото именно тези срещи са изградили впечатленията у тях за това, че
арменците търсят пари като обезщетение са причинените им телесни повреди. Също
така е важно обстоятелството, че парите са били търсени по същия повод и причина-
увредата причинена на А.О., по които повод и причина срещи е провел и подс.Х..
Фактът, че срещите касаят случая с „арменците“ обясняват предупрежденията от
свид.И. към служителите на * за отправени заплахи и искано обезщетение от тяхна
страна.
Между свид.А. и свид.Г. е проведена очна ставка, при която противоречията
между показанията им са почти преодолени. Свид.Г. не помни размера на
коментираната помежду им сума, но твърди, че тя е била за лечението на пострадалия
в болницата. Свид.А. от своя страна е категоричен, че му е била поискана сума от 2000-3000лв за да
няма пострадалия претенции, на което отговорил, че пари на ръка няма да даде, а
е склонен да заплати лечението в болницата.
Съдът кредитира с доверие показанията на свид. З.Б.. Същите са източник на производни доказателства по
отношение на спречкването пред клуб *, заплахите, които последвали по отношение
на пострадалия и стрелбата, която била осъществена срещу него впоследствие. От
показанията на този свидетел се установява хронологична поредица от събития, в
подкрепа на доказателствата, установяващи мотива за действията на подсъдимия.
Показанията на свид.Б. се потвърждават от показанията както на пострадалия,
така и на свидетелите К.Ш., Р.К., Р.М.
Съдът кредитира показанията на свид.К.Ш..
Те са източник на преки първични доказателства по отношение на конфликта пред клуб
*, както и източник на производни доказателства относно последвалите срещи със
собственика на дружеството *, към което пострадалият работил, както за срещата
проведена със свид. П.И.. По тези обстоятелства показанията на свидетеля
потвърждават казаното от първоизточниците. Тези показания подкрепят и
показанията на пострадалия, на свид.Д.А. и на свид.М.Г. за това, че
пострадалият е бил заплашван по телефона с физическа саморазправа, като в тази
насока също са източник на доказателствата са с производен характер. Същият характер
имат показанията на този свидетел и по отношение на чутото описание дадено от
свид.Д. на двете наблюдавани от него
съмнителни лица. Свид. Ш. сочи, че от този очевидец научил, че съмнителните лица били с качулка, а единият бил набит, по-нисък от свидетеля, обстоятелства което
съвпада с даденото описание от пострадалия К.. Съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта, в която той сочи,
че отправените заплахи по телефона към К. са произлизали от подсъдимия. От казаното
в разпита му става ясно, че свидетелят не съобщава факт, който е възприел, а
съобщава свой извод, основаван на
собствената му преценка за събитията, поради което това негово твърдение не
може да се приеме за достоверно, още повече, че то не се подкрепя от други
доказателства. Самият свидетел уточнява, че поради изминалия период от около
две години не помни точно какво му е било казано, поради което и не следва да
се счете, че съобщеният недостоверен факт е резултат на недобросъвестност на
свидетеля, която да опорочава показанията му в цялост.
С доверие следва да се приемат показанията на свид. Р.К., който присъствал на физическата саморазправа пред клуб *
и в последствие чул слухове за заплахи срещу пострадалия К., а при нападението
срещу него посетил и местопроизшествието. Тези показания са източник на преки
доказателства по отношение на инцидента пред клуб * и източник на производни
доказателства по отношение на заплахите, отправени след това към пострадалия,
за които свид.П.И. съобщава. Свид.К. казва още, че той и колегите му
разговаряли на местопроизшествието, с човек, който видял преди стрелбата двама,
облечени в черно. Свид.К. не сочи да е чул и нещо друго описващо двете лица, но
казва, че разбрал, че нападателят е подс.Х.. Това твърдение на свидетеля съдът
не кредитира, тъй като посочените
белези, състоящи се единствено в цвета на дрехите, с които лицата са били
облечени, не предоставят обективна възможност за извод относно самоличността
им. Няма причина обаче да не се приеме за достоверно казаното от него, че предположение
за самоличността на нападателя от страна на колегите на К. е било направено още
на местопроизшествието. В тази насока по възраженията на защитата, че изводът
на пострадалия за самоличността на стрелецът е резултат на колетивен анализ на
обстоятелствата от страна на служителите на * следва да се по посочи, че от
показанията на свидетелите е видно как точно всеки от тях е формирал
представите си и въз основа на какви обстоятелства или факти е изградил
изводите си, като при двата случая има същностна разлика. Докато свидетелите,
служители на * са направили предположение за възможния нападател на К. въз
основа на информацията, с която разполагали за предходни заплахи към К. и чути
от тях описания от други лица, то самия пострадал е направил извод за
самоличността на този нападател от обстоятелства, които наблюдавал лично на
местопроизшествието. Следва да се посочи
още, че макар колегите на пострадалия да са посетили местопроизшествието, те не
са се срещали същия ден с К., за да формират едни от други възприятия. А същият
ден подсъдимият, на базата на казаното от пострадалия на полицейските
служители, е бил обявен за издирване.
Макар свид.К. да не сочи други, описващи лицата признаци, научени от него, той
казва, че такива са му били съобщени от лицето, с което са разговаряли на
местопроизшествието. Свид.К., казва, че описание е било дадено от човека, с когото
са разговаряли на място- свид.Д., който дава описание на едно от лицата и пред
съда. Това се потвърждава от показанията
на свид.М., който присъствал със свид.К. при разговора с очевидеца Д. и
последният описал едното от лицата като „нисък и набит“, което навело свид.М.
на мисълта, че това е подс.С.Х..
Съдът кредитира и прочетените показания от досъдебното производство на
свид.К.- том 2, стр.22 гръб, приобщени на основание на чл. 281 ал.4 вр.ал.1,т.1 от НПК, според които на паркинга пред заведението
пострадалият К. пръв отишъл до групата арменски граждани, които пристигнали с
автомобила на паркинга за да им направи забележка за паркирането. Това
твърдение на свидетеля се подкрепя и от останалите доказателствени източници.
То изяснява обстановката, в която е проведен първият разговор между подс.Х. и
постр.К. когато в близост до тях е нямало други служители от *. Касае се за
липса на спомен у свидетеля за детайл- кой кого е приближил на паркинга, като
свидетелят сочи, че не си спомня казаното по-рано поради изминалото време от
тогава.
Показанията на свид.Р.М. подкрепят
другите доказателствени източници, описващи реализиралото се спречкване пред клуб
* между компанията на подс.С.Х. и пострадалия К. и неговите колеги. От тези
показания се установява, още че свидетелят научил от свои колеги за наложени
„глоби“ от страна на подс.Х. и неговите приятели спрямо постр.К.. В тази част
показанията му подкрепят казаното от свид.П.И. за искани парични суми като
обезщетение за арменците. На основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и 2 от НПК,
са били приобщени чрез прочитане показанията на свидетеля Р.М., дадени на 29.07.2018
г., приложени на стр. 16, том 2 от досъдебното производство. Липсата на спомен
е констатирана по отношение на датата и часа, когато свидетеля заедно с
пострадалия са отстъпили от работа, преди да се разделят, а противоречие в
показанията му е било констатирано по отношение на лицето, от което свидетеля е
научило за нападението срещу К. малко по-рано същия ден. Съдът счита, че
установеното противоречие не се дължи на недобросъвестност на свидетеля, а на липса
на ясен спомен поради изминалия период от време от момента на събитията, както
твърди и самия свидетел. Няма пречка приобщените показания от досъдебното
производство да бъдат кредитирани.
Съдът кредитира показанията на свид.С.Г.,
който лично не е присъствал на спречкването пред клуб *, но впоследствие научил
обстоятелства за същото. Показанията на този свидетел са източник на производни
доказателства за конфликта между компанията на С.Х. и пострадалия К. пред
дискотека *, както и по въпроса дали у пострадалия К. били формирани някакви
представи относно самоличността на стрелеца срещу него. Показанията на този
свидетел са източник на производни доказателства по въпроса какво описание е
дал очевидец на местопроизшествието, с когото той и колегите му разговаряли в
онзи момент. Показанията на този свидетел напълно кореспондират с показанията
на останалите колеги на пострадалия К., разпитани по делото, които след като
научили за стрелбата отишли на местопроизшествието.
Съдът кредитира показанията на ч.обв.
и гр.ищец К. в частта, в която се твърди от него за проведен телефонен
разговор от мобилен телефон с номер *, който е бил възприет от свид.Г. и от свид. А.. По този въпрос
свидетелят е категоричен и обстоятелствен, като съобщава деня и момента когато
е проведен разговора и присъствалите лица. Фактът, че в системата на оператора
не е регистрирано подобно обаждане към телефона на К., не може само по себе си да
опровергае твърденията му, тъй като понастоящем съществуват и масово се ползват
разнообразни възможности за реализиране на телефонно обаждане чрез интернет, за
които е общоизвестно, че не оставят следи при оператора. Известни противоречия
съществуват между показанията на свид.Г. и свид.А., относно присъствието на
последната при самия разговор, което съдът не намира за съществено. Свид.А. е
присъствала на мястото, на което е бил Г. и К. и това не се отрича от никого. Дори
и да не е била непосредствено до тях в момента на обаждането при положение, че
разговорът е възпроизведен на високоговорител е напълно възможно да е чула съдържанието
му както тя твърди. Самият Г. е съхранил по малко спомени за случая, което е
логично, поради изминалото време и обстоятелството, че същият не го е засягал
по никакъв начин. Съдът кредитира справка на Теленор, приложена по делото,
според която абонатният номер *, от който пострадалия К. получил заплашителното
телефонно обаждане е регистриран на името на К.А..
Съдът заличи К.А. от списъка за призоваване на лица по делото, тъй като
въпреки продължителните опити на съда да установи местонахождението на този
свидетел за да бъде призован, той не бе открит, а съгласие за приобщаване на
показанията му чрез прочитане от страните не бе постигнато. По делото обаче са
налице документи, че К.А. е бил задържан във връзка със случая. Макар подс.Х.
да твърди, че изобщо не познава К.А., той е споменат от свид.А.Г. на досъдебното
производство, в разпита му пред разследващ орган, обсъден по-долу, в който
разпит свидетеля сочи, че в болницата на посещение на О., след случая в клуб *
той заварил „С., К., А.А. и още един А.“, чието име не си спомня.
Съдът кредитира показанията на свид.Д.А.,
които в голямата си част възпроизвеждат производни доказателства. От същите
става ясно, че тя е въприела слухово стребата, като е чула наподобяващи я звуци
по телефона, тъй като в същия момент е провеждала разговор с К.. На нея първо пострадалия казал, че е пострелян, тъй като
това се случило по време на разговорът им. Свид.А. също научила в деня на
престъплението от пострадалия, че той разпознава нападателя си по външни негови
признаци, които наблюдавал на местопроизшествието, като подс.С.Х.. По повод
посочването на конктретно име пред съда,
показанията на свид.А. от досъдебното производство са приобщени на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК. Видно от прочетените
показания, на досъдебното производство тя е заявила, че при същите
обстоятелства пострадалия е разпознал нападателя си като едно от лицата с
арменски произход, с които е имал спречкване пред дискотека *. В досъдебното
производство свид.А. не посочила името
на подсъдимия. Последното не внася съмнения в показанията на свидетелката.
Съдът кредитира казаното от нея на досъдебното производство, което обаче при
анализ на показанията й не се установява да се намира в противоречие с казаното
пред съда. Ако към онзи момент пострадалия е споделил с А., че е разпознал
нападателя си като едно от лицата от арменски произход, с което е имал
спречкване, от останалите факти по делото става ясно, кое е именно това лице-
това което той е съобщил същия ден на полицейските служители. Също така подс.С.Х.
е от арменски произход и точно с него
пострадалия е имал спречкване пред дискотека *, за което противоречия по делото
няма. По тези съображения съдът намира, че показанията на свид.А. са в синхрон
с останалите доказателства по делото.
От показанията на свидетелите З.Б., К.Ш.,
Р.М., Р.К., С.Г., П.И., А.А., Д.А., М.Г. става ясно, че случаят не е приключил
пред клуб *, като опасност за саморазправа в резултат на същия е съществувала именно
за А.К.. Самият К. казва, че след случая е научил, че се събира информация за
него. Установява се, че освен проведените впоследствие срещи от различни лица по
повод случая пред * с И. и А., пострадалият получил и заплахи за саморазправа
по телефона, както и се понесла мълва сред колегите му за това, че той е
нарочен от арменците като виновник и търсен от тях за реализиране на
саморазправа. Това се подкрепя и от факта, че след стрелбата всички колеги на
пострадалия, без да са разговаряли с него изразили съмненията си, че нападателя
е именно подс.С.Х.. Това обстоятелство не установява самоличността на
извършителя, а има значение единствено при преценка на въпроса имало ли е и други
лица с основания и желание за саморазправа с пострадалия. В тази насока
защитата твърди, че характера на работата на пострадалия предполага множество
възможности за такива ситуации, но на практика реални данни, или дори хипотези,
за други подобни случаи, при които да се предполага последваща саморазправа от
подобен характер, както за пострадалия, така и за колегите му, по делото няма.
Следва да се подчертае, че претенциите на свид.Г. отправени по същия повод са
били само и единствено финансови и не са визирали никой от служителите на *. Следва
да се обърне внимание и на изключително дръзкия и краен акт на саморазправа,
детайлно подготвен и организиран, надхвърлящ ежедневните случаи на отмъщение, в
които пострадалият, като портиер в клуб * би могъл да участва. За друга отличителна случка, с подобен
потенциал никой от свидетелите не съобщава. Пострадалият К. твърди, че не е
имало други случаи, в които да са му били отправяни заплахи, нито да е било
търсено обезщетение, и казва, че се е случвало да има проблеми с клиенти, които
определя като най-обикновени случаи. Осъщественото нападение от своя страна е
логически съпоставимо на фактите, описващи случая пред клуб * и действията на
подсъдимия след това и го отличават като предвидим акт на отмъщение.
Действително пострадалият преди
нападението е имал представи, за това, че подс.Х. и негови близки приятели от
арменски произход са изразили претенции за саморазправа с него. Пострадалият, като
участник в събитията пред клуб *, е бил наясно със случилото се там и
последствията за участвалите арменци, които пострадали физически. За техните
претенции той е бил предупреден от своя колега свид.П.И., както и самият К. е
получил телефонно обаждане със закани от неустановено по делото лице. Мнозинството от съдебният състав обаче не
счита, че тези обстоятелства са повлияли на пострадалия по начин, че да му
внушат самоличността на извършителя на престъпленията. Обстоятелствата, които
пострадалият описва в показанията си показват, че той пресъздава личните си
възприятия за нападателя си, а не предположение за това кой би могъл да бъде
той според получените по рано заплахи. Тези свои лични възприятия той съобщил
на полицаите, като им заявил, че „оприличава“ стрелеца на С.. По същият начин
той обяснил на свид.А., че разпознава Х., по походката му, която определил като
„патешка“. За това, че разпознава един от арменците пострадалият казал и на
свид.А., като обяснил, че го разпознава по походка и телосложение. Свид.Г. също
сочи, че по-късно научил от пострадалият, че той е оприличил стрелеца на подс.Х..
Видно е, че представите си пострадалият изградил върху конкретни обстоятелства,
възприети на местопроизшествието и описани от него и те не представляват предположение,
основано на предходните събития. Твърденията на пострадалият за начинаь по който
е формирал извода си за самоличността на стрелеца, не са изолирани, а се потвърждават
от посочените гласни доказателствени
източници, които са с производен характер по отношение на това обстоятелство,
но служат за проверка на първичните показания на пострадалия по този въпрос.
Доказателства, свързващи
подсъдимия с местопроизшествието:
Съдът кредитира показанията на свидетелите
Т.Д. и М.Д.. Показанията на свид.Т.Д.
потвърждават установен от други доказателствени източници по делото факт-
осъществената на местопроизшествието стрелба. Свидетелят е наблюдавал по същото
време и предвижването на лице от мъжки пол, облечено в черни дрехи, но никое от
посочените от него обстоятелства не може да обоснове извод, че наблюдаваното
лице е било по някакъв начин съпричастно към събитията на адреса. Още повече,
че и самият свидетел не е останал с такова впечатление, предвид темпа на
предвижване на лицето, който описва като „човек, който върви някъде на работа“,
„Малко по-живичко“, „ …но не е тичал..“ По тези съображения показанията на този
свидетел нямат съществена доказателствена стойност по делото. Изстрели рано сутринта чул и свид. Х.М.М.. Показанията на този свидетел служат единствено за
потвърждаване на този установен по делото факт.
С по съществено доказателствено значение се отличават показанията на
очевидеца – свид. М.Н.Д.. Този
свидетел не е видял самото извършване на престъпленията, но той присъствал в
близост до местопроизшествието и видял преди стрелбата, че в беседка на около
30-40м от него в 7ч сутринта стоят двама мъже. Според свидетеля това място е в
разстояние от 300 до 500м от мястото на стрелбата. Десет петнадесет минути по
–късно той възприел последователни изстрели, след което видял единият от тези мъже да бяга в посока бензиностанция
ОМВ на бул.Дунав. Описанието на облеклото, което свидетелят дава не е детайлно,
но в тези му параметри то съвпада с описанието на облеклото на стрелеца, дадено
от пострадалия. Същественото обстоятелство, което се потвърждава от други
свидетелски показания, е описанието на едното от лицата като „нисък и набит“. В
тази насока даденото от свид.Д. описание се потвърждава от показанията на свидетелите К.Ш., Р.К., които чули същото в деня на престъплението от този
свидетел. Това описание дава и постр.К. в показанията си.
Същевременно именно като нисък и набит може да бъде отличен подсъдимият на
видеозаписите от к-с *, сред всички лица от компанията му там, което бе
наблюдавано и от съда.
Предвид съвпадението на събитията по
време и място, наблюдавани от свид. Д. и възприетите от пострадалия, може да се
направи заключение, че свид.Д. е видял именно извършителя на престъпленията и
придружавалото го на местопрестъплението лице. Мястото, на което са били
наблюдавани – на беседка в близост до адреса на пострадалия сочи, че те са
изчаквали появяването на жертвата, за която се установява, че по това време е
приключвал работа и се отправял към дома си. Става ясно, че впоследствие, след
стрелбата тези две лица са се отдалечили в различни посоки. Свид.Д. чул стрелба
и след нея видял отдалечаването на едното от наблюдаваните по-рано от него
лица, което бягало. Съдът счита, че наблюдаваното да се оттегля от свид.Д. лице
е това, което малко по- късно е записано на охранителните камери на компекс
Роял Сити гр.Пловдив. Този комплекс се намира в тази посока, в която свидетелят
сочи, че наблюдаваното от него лице се е оттеглило, бягайки. Самоличността на заснетото
лице на видеозаписа няма как да бъде установена от видеозаписа, тъй като лицето
му не се откроява, а при приближаване на образът видно от видеотехническа
експертиза №521 от 01.08.2018г той е неясен. Образът обаче съответства на описанието
на дадено от свид. Д., като съвпадат вида и цвета на дрехите, които той описва,
както и лицето е заснето по времето, за което свидетеля, разказва, именно на
мястото, към което наблюдаваното от свидетеля лице се е оттеглило. От записа е
видно, че лицето бяга, а от начина по който държи ръката си следва изводът, че
в момента на записа той говори по телефона. По това време са регистрирани три проведени
разговори между двете засечени карти на името на С.А.А.,***, като от картата на
гр.Пловдив е видно, че комплекс Роял Сини гр.Пловдив се намира на ул.*, а в
близост има и бензиностанция ОМВ, за която казва свидетеля. Съобразно
съвкупността от всички тези детайли и липсата на движение от пешеходци в района, предвид и
ранният час съдът счита, че на видеозаписа е заснето едно от двете лице, които
свид.Д. наблюдавал в беседката по рано същата сутрин, сред които е бил и
стрелецът. Твърдението на прокурорът, че това е именно подсъдимият остава
неподкрепено с убедителни доказателства.
Видно от описаните доказателства се установяват такива, сочещи съучастници
на стрелеца, които остават с неустановена самоличност по делото. Въпреки, че в
пледоарията си прокурорът твърди, че подсъдимият е имал съучастници, подобни
факти не са описани от него в предявения на подсъдимия обвинителен акт. Касае
се за нови фактически обстоятелства, сочещи съучастие на подс.Х. с двама неизвестни извършители. Тези
обстоятелства са с характер на такива, които биха утежнили и разширили
обвинението срещу подсъдимият /Р 502/2009г II н.с., Р 413/2016г IIн.с./. Правото на защита на подсъдимият в случая обаче
не е нарушено, тъй като съдът единствено констатира така установените факти без
да ги отчита при индивидуализацията на наказанието, което определя спрямо него.
Съдът няма как да подмине изводът, който от показанията на случайния очевидец
свид. Д., който наблюдавал на беседката в близост до местопроизшествието две
лица. Да се оттеглят две различни лица от посоката на местопроизшествието
бягайки, наблюдавал и свид.Т.М. на видозаписите от охранителните камери и това
е видно от записа на охранителна камера на жилищен комплекс Ройл сити и
протоколът за оглед на охранителни камери в района на бул.В. ***. За
съдържанието на последният видеозапис съдът черпи сведения именно от протокола
за неговия оглед в досъдебното производство, тъй като се установи, че понастоящем
възпроизвеждането на видеозаписа е невъзможно по технически причини. Годен
източник на доказателства е създаденият в досъдебното производство протокол от
извършения оглед на съдържанието на диска /том 5, стр.18/, според който дискът
е съдържал три видеозаписа. От този протокол се установяват три видеозаписи от
охранителни камери, насочени съответно към кръстовището на бул.В.Априлов и
бул.България, към бул.В. Априлов посока Голямоконарско шосе и към бул.България.
Обхватът на камерите е описан в протокола за доброволно предаване на записите
том 5, стр.17. На наблюдаваните кадри при огледа се проследява движение на лице
облечено с тъмни дрехи, тъмна шапка с
козирка и с изразена брада на лицето, което до 07:32:26ч се движи в района на
кръстовището на бул.България и бул.В. Априлов, след което от 07:32:34ч до
07:32:36ч се наблюдава на следващият запис от камерата, насочена към бул.В.
Априлов, а в 07:34:15 на запис от камера обхващаща бул.България се забелязва за
кратко между дърветата. Асвен посоченото от свид.Д., изводът за още един, втори
съучастник на подсъдимия съдът формира от интензивната комуникация между двата
абонатни номера * и *, регистрирани на името на С.А., като от промяната на клетките на
комуникатора с открития по- късно в автомобила Опел Корса телефон, може да се
проследи движението на този комуникатор от района на местоработата на
пострадалия до района на неговия домашен адрес. Всички тези обстоятелства, утановени
от съда при анализа на доказателствата, няма как да не бъдат посочени в
мотивите след като в наказателното производство се дири обективната истина по
случая и е недопустимо доказателствата да се обсъждат частично. След като обаче
въпросните установени от доказателствата обстоятелства са от естеството си да
утежнят обвинението срещу подсъдимия, тъй като се въвежат факти, срещу които
той не се е защитавал, то съдът изрично отбелязва, че не цени тези факти при
оценка на обществената опасност на деянието и дееца при индивидуализация на
наказанието, а излага същите до колкото те обясняват отделни безспорно
установяващи се по делото обстоятелства и връзката им с процесният случай.
Видно от показанията на лицето, на чието име абонатен
номер
* е бил регистриран - свид.С.А.,***
и работи в сметосъбирането, като през 2018г
започвал работа от 04,30ч до 13,30ч- 14.00ч. Свидетелят твърди, че не се е случвало да купува карти на
свое име и да ги дава на някой
друг. Дали свидетелят сам е купувал картите на свое име или данните му за
самоличност са били използвани неправомерно не може да се установи по делото,
но е безспорно, че СИМ картите, регистрирани на негово име, не са били ползвани
от него. По това време свидетелят сочи, че е бил на работа в населени места
около града. Също така не съществуват данни за каквато и да е връзка между
свид.С.А. и което и да е лице свидетел по делото, подсъдимия или
пострадалия. Факт е обаче, че такива СИМ
карти на името на С.А. са били ползвани за провеждане на комуникация, като
двете са провеждали и отговаряли на обаждания само и единствено една към друга.
Прави впечатление, че картата с абонатен номер * е била активирана в системата на мобилния оператор около два часа преди
часа на престъплението, а малко след него използването й е било напълно
преустановено, като самата карта не е открита. Всичко това означава, че картата е била активирана с определена цел, след постигането на която,
употребата й е приключила. Съдът счита, че ползвателят на картата е искал да прикрие своята самоличност, като ползва карта
регистрирана на името на лице, с което
взаимно не се познават.
В хода на съдебното следствие съдът назначи техническа
експертиза №2021 /ИКУ-131 от 11.05.2021г, /том 5, стр.1086/, изготвена от в.л.В.Г. и
в.л А.Г. *** за изследване
възможността да се определи на движение на комуникатор, съобразно данните за
активните по време на разговорите му клетки. Съдът кредитира заключението на
експертизата, като намира същото за напълно ясно и недвусмислено. От същото,
предвид и разясненията на вещите лица, съдът установи, че е невъзможно да се
определи с точност по коя улица, в кой момент се е предвижвал регистрираният комуникатор,
тъй като клетката обхваща район от много улици и при разговор системата прави
опит до последно да задържи комуникатора в клетката, в която този разговор е
започнал, дори и комуникаторът да се движи и навлиза в район на друга клетка. В
тази насока вещите лица са направили извод, че е възможно лицето на видеозаписа
от комплекс Роял Сити да е ползвателя на телефон №*, тъй като този номер бил регистриран в клетка
бул.*. Това няма как да е така, тъй като ползвателят на телефон №* е пострадалия К., който по това време е
бил вече е бил прострелян на местопроизшествието. Според съда този извод на
вещите лица е хипотеза и нагледен пример за общите критерии, въз основа на
които е достигнат. Съобразно същите критерии може да се заключи със същата
степен на вероятност, че лицето на видеозаписа е комуникаторът с № *, тъй като
този номер също по същото време е бил регистриран в клетка бул.*. Видно, е
колко общи са критериите, поради което няма как да се направи достатъчно
обоснован извод, че заснетото на записа лице е именно ползвателя на № *. Съдът
счита, обаче, че на този запис е заснето едно от лицата, съучастници в
престъплението, чиято самоличност записът не може да установи, тъй като не
възпроизвежда ясно образът му. Факт е, че в тази посока свид.Д. е наблюдавал да се оттегля лице след
стрелбата откъм местопроизшествието. Видно е, че няма интензивно движение в
този часови диапазон на хора, като преминаващото на кадъра лице отговаря на
описанието дадено от свид.Д..
Изготвената съдебно техническа експертиза обаче
категорично установява, че при движение комуникаторът сменя ползваните от него
клетки, дори и да е със закъснение. В случая е налице интензивна комуникация
между двата телефонни номера, регистрирани на името на С.А.А., състояща се от
множество последователни разговори, /а не два- три продължителни във времето
такива например/, поради което е видно, че регистрираните клетки дават обща представа
за посоката на движението на комуникатора с номер *. Това е и становището на
вещите лица Г. и Г. които сочат, че при преместване на комуникатора се сменят и
адресите на клетките. От своя страна адресът на самите клетки потвърждава
извода на прокурора, за близостта на лицето, ползвало номер * до местоработата
и до местоживеенето на пострадалия. За този извод няма пречка да се ползва
общодостъпната информация за разположението на адреси в гр.Пловдив, която не
следва поради този й характер да се доказва, тъй като представлява общоизвестен
факт. Посоката на предвижване на ползвателя на телефонен номер * ясно сочи и
предназначението на тази комуникация – да уведомява за движението на
пострадалия. Клетките на мобилния номер, активирани при разговорите на
ползвателя на телефонен номер *, се сменят често, като разговорите са кратки. В
началото на регистрацията на картата номер * е набиран, като в началото
получава четири регистрационни СМС от системата на Теленор, а първото обаждане
приема в 06:22ч, когато ползвателя на картата се намира в района на бул.Христо
Ботев 92В. От общодостъпната информация
за гр.Пловдив административният адрес на клуб * е бул.*. Там съучастникът на
подсъдимия зачакал пострадалият да приключи работа. Първото движение на
ползвателя на номер * е отчетено чрез
активиране на клетка бул.*в 07:23ч. Като се има превид, че пострадалият е
прослелян около 07:35ч е ясно, че към 07:23ч той вече е започнал да се
придвижва към дома си, където е бил причакван от другите две лица. Обаждането
в 07:23ч е първото инициирано от
ползвателя на *, при което той набира абонатен номер *, единственият, с който
изобщо е комуникирал. /Данни за този
номер от мобилния оператор не са били приобщени в досъдебното производство от
разследващите и този пропуск няма как да бъде поправен от съда, тъй като срокът
за искане на подобна информация по чл.159 от НПК е шест месеца назад./
Проведен е разговор за 14 сек. Следва разговор в 07:25 регистриран в клетка бул.*. Предвижването е
започнало, видно от смяната на клетката. При разговора от 07:27ч ползвателя на номер * вече е
регистриран в клетка бул.Руски №70, което отново означава предвижване на
комуникатора. Последният разговор преди часът на стрелбата е в 07:34ч, като
комуникаторът вече е обслужван от клетка бул.България 39. Провеждат 22 сек
разговор. От обаждането на пострадалия К. регистрирано в системата на тел.112 в
07:35:06ч става ясно, че той вече е прострелян. Първият разговор от номер * след
този момент е регистриран около минута по-късно в 07:36ч, когато ползвателя на
номер * вече е на територията на клетка бул.*, бл. *. Адресът на местопроизшествието
е бул.*. Разстоянието от мястото на клетката до адреса на пострадалия е малко и
това може да се види на картата приложена в том 1, стр.130 от досъдебното
производство. Ползвателя на номер * остава в обхвата на същата клетка при още
два разговора в 07:39ч и 07:42ч, след което последно е регистриран в системата
на Теленор в клетка бул.България бл.196.
Изложената хронология на обажданията по часове и
клетки сочи, че телефонът с номер * не се е намирал в лицата, причакващи
пострадалия на беседката, където са забелязани от свид.Д., едно от които съда
счита, че е бил именно подс.Х.. Обективно е невъзможно в 07:34ч, комуникаторът
с номер * да е започнал разговор от клетка бул.България 39 и същевременно физически
да е сред двете лица, наблюдавани по-рано от свид.Д. на беседката. Това води до
извода за съучастие на второ лице, което чрез проведената комуникация е
уведомявало причакващите жертвата други две лица за нейното движение. Видно е,
че според показанията на свид.Д., тези две лица са били на беседка на около
300-500метра разстояние от адреса на пострадалия. Следвало е да знаят кога
пострадалия пристига за да го приближи стрелеца на нужното разстояние. Как
точно подсъдимият е бил осведомяван за движението на набелязаната жертва- лично
или чрез друго лице, остава неустановено по делото, но е факт, че такава
информация до него е постъпвала. Твърденията на прокурора за това, че подсъдимият лично е проследил пострадалия
от работното му място до дома му, изпреварил го е и тепърва го зачакал в беседката, за остават недоказани. Не се установява и посоката, в която подсъдимият избягал, тъй като са засечени да бягат от местопроизшествието две
лица и в различни посоки.
Сим карта с абонатен
номер * не просто е била
ползвана във времевия интервал преди и след престъплението. Тя е била ползвана
именно с телефонния апарат, открит в автомобила на съпругата на подс.Х. - Опел
Корса, след завръщането му от град Пловдив в к.к.Слънчев бряг, когато
подсъдимият е бил задържан. Движението на автомобила към гр.Пловдив, преди
престъплението и обратно след извършването му, се установява от софтуерна справка
на ОДМВР Пловдив и справка за регистрираните преминавания през точки на АПИ. От
значение за случая е именно последната. Автомобилът е притежание на семейството
на подс.Х., според показанията на свид.Р.М. и обясненията на Х., както и
предвид справка от база данни ОДМВР Пловдив. По делото са събрани
доказателства, че автомобилът е бил ползван във времето от роднини и приятели
на подс.Х.. В тази връзка са и показанията на свид. О.К.М., брат на свид.Р.М.,
които съдът приема с доверие, както й обясненията на подсъдимия, за това, че
автомобилът бил ползван от баща му. Напълно възможно е автомобилът да е бил
ползван и от З.К. когато е гостувал на подсъдимия, но не и през инкриминирания
период от 22.39ч на 28.07.2018г до 10.30ч на 29.07.2021г както той твърди. Съдът
счита, че това е така поради съвпадение и логическа взаимовръзка на отделни
факти по делото. На първо място именно с този автомобил подсъдимият и съпругата
му се намирали на почивка извън гр.Пловдив – в к.с.Слънчев бряг, както сочи в
показанията на свид.Р.М., което означава, че към онзи конкретен момент
автомобилът се е намирал на тяхно разположение. Не може да се твърди, че
телефонът е бил оставен в автомобила преди датата и часа на престъплението, тъй
като този телефон по онова време е бил ползван в гр.Пловдив. След като
последната му регистрация в системата на Теленор от клетка в гр.Пловдив е била
на 29.07.2021г в 07:46ч, а е бил иззет от автомобила на 29.07.2021г след
стартиране на претърсване в 23.50ч означава, че телефонът е бил оставен в
автомобила в този часови диапазон на деня 29.07.2021г. По отношение на този
телефон подсъдимият и защитата му се позовават на показанията на свид.З.К., които обаче не могат да бъдат приети от
съда за достоверни, тъй като те категорично несъответстват на посочените факти. Тези показания не могат да обяснят, как
телефонът се е озовал в автомобила, уж ползван от К. по това време, след като
този телефон до 07:46ч е служил за комуникация, регистрирана на територията на
гр.Пловдив, където К. твърди, че не е бил. Той посочва, че телефонът му е бил
предаден от лице на име *, който изобщо не може да се установи като реално
съществуващо лице. Не се потвърди и казаното от свидетеля, че този телефон е
бил служебен, като по този въпрос показанията му се оборват в съществена степен
от факта, че друга комуникация за периода на справката от 27.04.2018г до датата
на престъплението от този „служебен“ телефон не е установена. Същевременно ключовете
за автомобила Опел Корса са били търсени от полицейските служители преди претърсването
му, но нито съпругата на Х., нито самия той са съобщили тяхното
местонахождение, така както твърдят по-късно пред съда- а именно, че останали в
З.К.. На място е бил повикан ключар, който отключил автомобила за да бъде
извършено претърсването в него. Това обстоятелство е отразено в самия протокол.
Видно от протокола за претърсване на автомобила Опел Корса, това действие по
разследване е било извършено в присъствието на подсъдимият, който не дал
каквито и да е обяснения, нито направил възражения по извършването му. Резервният
ключ за този автомобил се намирал в дома на подс.Х. ***, откъдето по-късно е
бил иззет. На място обаче ключ за автомобила не бил предоставен, нито било
съобщено местоположението му. Това не било сторено и по-късно в хода на
досъдебното производство.
Освен, че
иззетия от автомобила Опел Корса мобилен телефон, описан в протокола като
телефон марка „Globul“ 1110 черен на
цвят /снимка №6 от изготвения при претърсването фотоалбум/, бил ползван в
мрежата на Теленор в гр.Пловдив, в района на работното място и местоживеенето
на пострадалия К., върху същия била открита, и капсулна микрочастица олово-антимон-барий
/Pb-Sb-Ba/, съответстваща
на състава на капсулните микрочастици, установени по гилзите и проектилите от
местопроизшествието. Тук съдът отчита спецификата и характера на дейността,
която може да остави подобни следи на различни места- по дрехите на
пострадалия, по гилзите и проектилите на местопроизшествието и по открития в
автомобила телефон. Видът на тези следи и обстоятелството, че са иззети по един
и същи повод сочат тяхната взаимна връзка при установяване на картината на
престъплението. Касае е се за специфични микрочастици, съдържащи се не в какво
да е, а в патроните за огнестрелни оръжия. Ограничени човешки дейности биха
могли да оставят подобни следи и сред тях е именно тази дейност на произвеждане
на изстрел с огнестрелно оръжие. Както уточнява вещо лице П. тези частици биха
могли да попаднат на определено място или ако се намират на пътя на газовете при
стрелба с оръжие или чрез вторичен пренос- ако се пренасят от една повърхност
на друга при просто боравене с предмети, докосване, изтриване, при което
частиците отпадат. Възможността за вторичен пренос обяснява наличието на
частица върху иззетия телефон, тъй като същият няма как да се е намирал на пътя
на директното излъчване на газове от оръжието, при стрелба с него. Никое от лицата,
имащи според твърденията им достъп до този телефон – подсъдимия, като ползвател
на колата, съпругата му като собственик на автомобила, в който този телефон е
открит, арменският гражданин З.К., който претендира да е бил ползвател на
въпросния телефон, не сочат да са извършвали дейности с огнестрелно оръжие или
други по вид дейности, които да са способни да оставят процесните следи,
произлезли от престъплението. Същевременно версията, че телефонът е бил във
владението на лице на име *, неустановено по делото, предаден му от свид.З.К.
се явява неубедителна не само поради несъответствието на показанията на К. с
останалите установени обстоятелства/ сред които несъвпадане на времето на
връщане на телефона от * на К. и разговорите, засечени в гр.Пловдив/, но и
поради факта, че с този телефон друга комуникация освен процесната не е била
осъществена. Той е бил предназначен само и единствено за случая, тъй като
предходна или последваща негова употреба би могла да установи обстоятелства за
притежателя му към инкриминираната дата.
Както бе
посочено по-горе не се установява подс.Х. да е било лицето, осъществило
разговорите чрез абонатният номер * с мобилен апарат
с имей *, открит в автомобила Опел Корса. Неустановена по делото остава
самоличността и двете лица, провели разговори помежду си чрез абонатните номера * и *. Откритият
мобилен телефон в автомобила Опел Корса фактически установява, абонатния номер,
от който е било комуникирано в гр.Пловдив известно време преди и след часът на
престъплението, в района на местоработата и местоживеенето на пострадалия,
както и предназначението на тази комуникация. Фактът, че върху него е била
открита капсулна частица със същия състав като този от иззетите гилзи и проектили
сочи на непосредствен контакт между телефонния апарат и извършителя на
престъплението, който би могъл да пренесе подобна следа. Съдът счита, че
контактът е бил непосредствен поради разясненията на вещо лице П., че при
пренасянето частиците се задържат по-трудно и възможността да бъдат открити с
времето се ограничава. Тази капсулна частица е попаднала върху телефона само чрез
т.нар. вторичен пренос, което означава, че в някакъв момент, до пристигането на
подс.Х. в к.к.Слънчев бряг на 29.08.2018г сутринта, подсъдимият е имал досег с
него. Телефонът е открит без сим карта, видно от протокол за оглед на ВД том 3,
стр.56, което означава, че след преустановяване на комуникацията тя е била
отстранена от апарата.
Мнозинството от
съдебният състав счита, че авторът на престъпленията е подс.Х., защото има
мотив за действията си, е разпознат от пострадалия на местопроизшествието, пряко
е свързан с описаните инкриминирани вещи и по тялото му са открити две различни
по вид следи, резултат от произведената стрелба.
Първата открита следа върху
подс.Х., свързана с местопрестъплението - непълната частица, т.нар. индикативна
частица, със състав олово-барий /Pb-Ba/
е иззета от областта на вежди и коса. Същата е приобщена по делото с годно средство-
чрез обиск на лице /том 2, стр.66/. Тази частица е непълна по състав, поради
което вещото лице П. уточнява в разпита си, че тя се нарича индикативна, а не
капсулна. Тази индикативна частица съдът разглежда като следа, чийто произход
подлежи на преценка. По състав тази частица е непълна, но съвпадаща по
отношение на конкретните вещества с капсулната частица олово-антимон-барий /Pb-Sb-Ba/ и вещото лице
сочи, че може да произлиза от този капсулен състав. Капсулни микро частици с този състав са
установени по гилзите „S&B 7.65 Br 14“, открити на местопроизшествието.
Такъв е съставът на частиците, открити по иззетите проектили. В разпита пред
съда вещото лице уточнява, че индикативната частица, открита върху подсъдимия,
може да произхожда и от четворен капсулен състав, какъвто е установен в лекия
автомобил Опел Корса - 9бр. капсулни микрочастици частици от волана и лостове
за мигачи и чистачки. Единични такива частици от същият четворен капсулен
състав обаче са открити и в пробата
иззета от вещото лице П. от входната пробойна /пръстена на отриване/ върху
левия крачол на панталоните на пострадалия К., предадени от него след
престъплението. Възможният механизъм на попадане на тези частици на това място в.л.П.
обяснява с това да е стреляно с други боеприпаси и да е налице вторичен пренос.
Факт е, че частици с този четворен капсулен състав са открити както в лекия
автомобил Опел Корса, така и по пръстена на отриване на куршума в дрехата на
пострадалия при поразяване на тялото му. Пострадалият няма каквато и да е
връзка с автомобила Опел Корса, поради което версията за вторичен пренос от
автомобила към пострадалия напълно се отхвърля от съда. Съобразно
доказателствата за наличие на такива частици на двете посочени отделни и крайно
различни места, съдът счита, че общото помежду им само и единствено стрелецът.
Единствено неговата деятелност би могла да остави следи и на двете места. както тя е оставила и следите с троен капсулен
състав в автомобила, идентичен с този на гилзите и проектилите. Също така е
категорично установено, че на местопроизшествието е стреляно само с един
единствен по вид боеприпас, като изстрелите са произведени от едно единствено
оръжие. Поради това съдът приеме, че именно деятелността на стрелеца е
първоизточника на разпространение на капсулните микрочастици с четворен
капсулен състав, които независимо, че не произлизат от процесните патрони,
произлизат и се нанасят или отлагат при стрелба с друг боеприпас и вторичният
им пренос. Поради това съдът счита, че тези следите са
оставени по дрехата на пострадалия в резултат точно на произведената срещу него
стрелба, след което като резултат от същата те са били пренесени и във
вътрешността на автомобила Опел Корса. Независимо
от кой точно състав / троен или четворен/произлиза индикативната частица,
открита върху подсъдимия, тя е част от тези, открити на местопроизшествието и е
следа върху него от същото.
Съдът провери версията дали капсулните и индикативни частици се намират
върху конкретните обекти в резултат на пренос от друго място, което теоритично
е напълно възможно, предвид казаното от вещото лице. В тази насока
доказателство за лице от обкръжението на подсъдимия, боравило с огнестрелно
оръжие се съдържат в показанията на свид. О.М., който твърди, че месец юли, преди задържането на
подсъдимия е ползвал автомобила Опел Корса. Свидетелят казва още, че е ходил на
контролни стрелби, но не може да каже точно кога. Независимо от това свидетелят
не твърди да е ходил на тези контролни стрелби именно с автомобила Опел Корса,
нито да е управлявал автомобила непосредствено след това, както и сочи, че
ползваните от него боеприпаси са били кал.9х19, който боеприпас е различен от
този кал.7,65 от който конкретните частици на местопроизшествието са произлезли.
От показанията на свид.М. ставя ясно, че след всяка стрелба в дома си той почиствал
оръжието и се измивал, което също съществено ограничава възможността да пренесе
такива частици впоследствие. Също така от
свидетелите М. и от подсъдимия се твърди, че автомобилът е бил често
управляван, поради което трайно запазване на подобни следи с микроскопичен
характер и то по уреди, с които се борави непрестанно /волан, лостове за мигачи и чистачки/ няма как да се очаква.
Този извод следва и от разпита на вещо лице П.. Няма как да се направи извод да
съществува обективна връзка между провежданата във времето тренировъчна стрелба
от свид.М. и следите микрочастици открити по волан, лостове за мигачи и чистачки на автомобила Опел
Корса, по мобилния телефон Глобул, върху гилзите и преоктилите на
местопроизшествието и левият крачол на панталона на пострадалия, както и индикативната
частица по главата на подсъдимия. Подобно многостранно пренасяне се очаква да е
било многократно опосредявано от досег с лекия автомобил Опел Корса, което сочи
неправдоподобност на такава хипотеза за случайното им попадане там, още повече
че то не обяснява следите на самото местопроизшествие, за които е напълно ясно,
че те имат съвсем отделен източник. Още повече, че е видна и една интензивна
употреба на автомобила /справка на ОДМВР Пловдив от автоматизирана система за
разпознаване на регистрационни номера и справка за движение по точки на АПИ/,
при която частиците много по рано във времето биха били пренесени или заличени,
чрез отпадането им. Броят и местата, на които капсулните и индикативните
частици са били открити, не сочат инцидентно вторично попадане, поради което
съдът не приема за достоверна версията, че тези частици са били оставени на
местата, на които са открити в резултат на вторичен пренос от свид.М.. Дори и
това да се приеме за възможно по отношение на тези с четворен състав, открити
по воланът и лостовете за мигачи и чистачки на автомобилът Опел Корса, това не
може да обясни попадането на същите по вид частици върху дрехата на пострадалия
и то на самия пръстен на отриване на куршума в нея, произлязъл от стрелба, за
която пострадалия разказва да произхожда от един нападател, боравил с едно
оръжие.
Втората открита следа върху подс.Х., свързана с местопрестъплението е нараняването по дясната му ръка с размери 0,9/0,1см,
успоредно на посоката на пръста е
описано при освидетелстване на лице /том 3, стр.76 от ДП/, извършено на
30.07.2018г- на другия ден след престъплението. При освидетелстването са
направени фотоснимки, приобщени във фотоалбум и на снимка № 2 същото може да се
наблюдава. Естеството на това нараняване
по ръката на подсъдимия е било изследвано при назначената в хода на ДП
съдебно-медицинска експертиза № 837/2018г. на в.л. д-р Ц. /том
3, стр.83/. Вещото лице лично прегледало подсъдимия и констатирал нараняването
на дясната му ръка – неговия вид, размери и конкретно местоположение. Описано е като линейно охлузване с директно
забелване на епидермиса като се сочи, че ходът е почти вертикален и върви
успоредно на посоката на пръста. В хода на съдебното следствие съдът намери за
необходимо да изясни механизма на получаване на посоченото нараняване на
дясната ръка на подс.Х., поради което бе назначена комплексна съдебно
медицинска и балистична експертиза с участието на две вещи лица- в.л.Ц. и в.л П.С.
***. От заключението на същата /том 4, стр.766/ се установява, че охлузването
по ръката на подсъдимия е на място, на което обичайно се наблюдават травматични
увреждания при възпроизвеждане на изстрел. Вещите лица заключават, че е
възможно това увреждане да се получи при боравене с огнестрелно оръжие от
действието на неговия затворен блок, като се установява още, че и трите вида
оръжия, които могат да изстрелят откритите на местопроизшествието боеприпаси
нямат ограничител, предпазител над ръката или друг защитен елемент, който да
защитава или покрива ръката между палеца и показалеца, като и при трите вида
оръжие затворният им блок излиза назад до максимална дължина 30-32мм. Това
заключение сочи, че боравенето с огнестрелно оръжие е възможен механизъм за
причиняване на установеното телесно увреждане по подс.Х.. Напълно е логично
охлузването на подсъдимия да е причинено при произведената стрелба на местопроизшествието,
още повече че мястото на нараняването на подсъдимия е посочено от вещите лица
като обичайно такова за възникване на наранявания при боравене с огнестрелно
оръжие, както е посочено в експертизата, че задният блок на описаните пистолети
е твърд предмет с изразен ръб. Съдът не приема възраженията на защитата за това,
че стрелецът е бил с ръкавици за основателни, тъй като такива доказателства по
делото няма. Пострадалият изобщо не е сигурен за това обстоятелство, а изказва
едно предположение видно от показанията му, както и не сочи каквито и да е
техни белези за да се обсъди изобщо дали такива ръкавици биха попречили на ръба
на затворния блок по начин, че да не допуснат настъпване на охлузване, както
твърди защитата. Независимо от това дали подсъдимият е носил ръкавици или не,
факт е откритата следа по ръката му, която е възможно да се остави и в случай
на покритие върху ръката поради силата, с която затворният блок изскача назад. Съществено
според съда обстоятелство е специфичността на мястото на охлузването и неговото
разположение, успоредно на пръста на ръката, напълно съответно на движението на
затворния блок на оръжие /виж. снимки представени в експертизата/. Няма никакви
данни за каквито и да е други обстоятелства, които да са от естеството да причинят
подобно охлузване. Такива не се сочат и от подсъдимия в обясненията му, а
единствено се излагат твърдения за възможността да бъде причинено охлузване от
поставянето на белезници, което остава неубедителна теоретична версия,
неподкрепена с доказателства. Белезниците нямат изразен ръб, точно защото са
предназначени да бъдат поставяни без да предизвикват наранявания. Също така
белезниците се поставят на съвсем друга област от ръката - китка поради което
едно хипотетично нараняване няма как да попадне на мястото, на което
инкриминираното нараняване е установено. По тези съображения съдът приема, че
охлузването по ръката на подсъдимия е косвено доказателство за авторството на
деянията и се намира във взаимовръзка с останалите посочени косвени
доказателства за авторството съчетани с анализираната пряко такова.
По делото са събрани доказателства, изграждащи алиби на подсъдимия, съответстващи на
неговите обяснения по този въпрос. Тези доказателства мнозинството от съдебният
състав намери за недостоверни и неубедителни.
От показанията на свидетелите А.О., Л.Х., Р.М., обясненията на подс.Х. и
видеозаписите от видеокамери на жилищна сграда в комплекс *с в к.к.Слънчев бряг
се установява с категоричност, часове преди и часове след момента на извършване
на престъплението подс.С.Х. се е намирал на територията на к-с „Слънчев бряг“,
който комплекс се намира на около 280км от гр.Пловдив /последното
представляващо общоизвестен факт, който не се налага да се установяване с
доказателствени средства/. Тези
доказателства напълно кореспондират помежду си поради, което съдът ги приема с
доверие по отношение на това обстоятелство. От посочените доказателства се
установява, че подсъдимият категорично се е намирал в к.к.Слънчев бряг до 22,40ч на
28.07.2018г и приблизително от 11,40ч на 29.07.2018г. Противоречив според
доказателствата по делото е въпросът дали подс.Х. се е намирал в к.к.Слънчев
бряг през периода след посоченият часови диапазон от 22,40ч на 28.07.2018г до
11,40ч на 28.07.2018г. В тази насока са обясненията на подс.Х., които се
подкрепят от показанията на А.О., А.Г. и
А.А.. И тримата свидетели О., Г. и А. твърдят, че през определени части от периода
от 22,40ч на 28.07.2018г до сутринта на
28.07.2018г. са се намирали в компанията на подс.Х.. Така казва свид.О., който тръгнал заедно с подсъдимия и
свидетелите Г., А. и К., както и с непълнолетния *, неразпитан по делото, на
разходка вечерта на 28.07.2018г след вечеря. Този момент е отразен на
видеозапис от охранителна камера на комплекса *с, Диск №1 от изготвената
техническа експертиза за изследване на електронно устройство ДВР, файл
№20180728223918. Съдът констатира, че наименованието на видеофайла отразява
датата и началният час на записаното изображение, а именно 22:39:18ч на
28.07.2018г. Доказателствата за този конкретен момент са убедителни и съдът
счита, че се установява по несъмнен начин, в компанията на кои лица подсъдимият
се е отдалечил от жилищната сграда на комплекса на посочените дата и час. След
този момент завръщане на подсъдимия не е отразено на видеозаписите. За периода след него
доказателства се съдържат единствено в показанията на свидетелите О., Г. и А..
Показанията на свидетеля А.Г. от досъдебното производство, дадени пред
разследващ орган /том 4, стр.150/ и пред съдия /том 4, стр.148/, са били
присъединени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал 5, вр. ал.1, т.4 от НПК
и чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК. Свидетелят не е разпитван непосредствено пред
съда.
Според свидетелите А., О. и Г. те заедно с подс.Х. се събрали в складово
помещение, находящо се в същата сграда, в която О. и Х. били отседнали в
Слънчев бряг. Това А. и О. направили веднага след разходката, а Г. се присъединил по-късно, като ги заварил
вече в помещението. Тримата заедно с подсъдимия играли карти, след което свид.О.
си тръгнал, а другите три лица останали в складовото помещение до сутринта,
където преспали. Съдът не кредитира тези твърдения на посочените свидетели. На
първо място обсъдените и кредитирани от съда доказателствени източници, описани
по-горе установяват присъствието на подсъдимия в гр.Пловдив за определен период
през този часови диапазон, за който свидетелите А., О. и Г. разказват.
Противоречието е съществено, но съдът кредитира именно описаните по горе
доказателства, които са с разнообразен по вид източник, логически
взаимосвързани, една част от тях с веществен характер. Тези описани по-горе
писмени и веществени доказателства разколебават достоверността на тези четири гласни
доказателствени източника - показанията на свидетелите А., О. и Г., подкрепящи
обясненията на подсъдимия.
Безспорно автомобилът Опел Корса се е движил въпросната нощ, като в
22:57:32ч вече е бил напуснал к.к.Слънчев бряг, видно от справката на АПИ,
сочеща преминаване през контролна точка Равда в този час. Разходката, за която
разказват свидетелите О. и А., както и подсъдимия няма как да е била
осъществена, след като те са напуснали жилищната сграда на * в 22:39ч. Няма как
да е вярно това, че след приключване на тази разходката, колкото и кратка да е
била тя, подс.Х. дал ключовете за автомобила Опел Корса на свид.З.К., след
което последният потеглил с автомобила. Възраженията на повереника, че
обективно не е съществувало време да се е случило всичко това, са основателни.
Подсъдимият и свидетелите А. и О. твърдят, че ключът за автомобила Опел
Корса бил даден на свид.З.К. след тази разходка. Никой от тези двама свидетели,
както и подсъдимия, не са посочили в досъдебното производство в разпитите им,
както и към момента на първите действия по разследване с тяхно участие това
обстоятелства- да са били давани ключове на З.К., както по-късно те твърдят.
Това свид.О. не сторил дори и когато е станало ясно при задържането им, че ключът
за автомобила го няма и според показанията му полицаите възнамерявали да счупят
стъклото му за да го отворят. Свид. А.О. казва пред съда, че в този момент за
да не бъде счупено стъклото той се обадил на ключар, но не се обадил на З.К. да
поиска ключа, нито пък казал на някого за него - тогава на място или по-късно
при разпита му като свидетел по делото. Свидетелят не посочил З.К. като лицето,
последно управлявало този автомобила, което би следвало да му е известно, ако
това което казва – че е видял Х. да му дава ключовете предната вечер, е било
вярно.
Видно от записите на охранителните камери на жилищната сграда на к-с * диск
1, файл 2018072202004, свид.З.К. е бил в компанията на подс.Х. още на
28.07.2018г в 20:20ч, когато двамата влизат към вътрешността на двора, носейки
багаж. Относно този файл самият подсъдим посочва, които са двамата мъже, чието
движение и носене на багаж е възпроизведено на записа / стр.1252 гръб/. От записа е видно, че лицето посочено за З.К.
носи фланела с къс ръкав с надпис HOMIES. На 29.07.2018г в 11.42ч на два последователни запис на диск №1 с номера
20180729114222 и 20180729114241 отново е записано движението на мъжа, носещ
същата фланела с надпис HOMIES, който е разпознат от подсъдимия по-рано като З.К.. На тези два записа се
проследява движението на К. отново към вътрешността на двора, като по късно
същият се забелязва и на записа от вътрешността на двора до басейна в
компанията на С.Х. и А.О. – диск 13, първи файл започващ в 15:45ч. След като
свид.З.К. е бил и на 29.07.2018г през
деня в компанията на подсъдимия, а и на свид.О., то няма как да се приеме за
вярно твърдението на последния от разпита му пред съда, че след даването на
ключовете на К. от Х., той повече не е виждал първия.
Съдът не кредитира показанията на свид.А.О. и свид.А.А., дадени в хода на
съдебното следствие в частта, в която с тях те дават алиби на подс.Х., за
времето през което престъплението е било извършено, като счита същите за
недостоверни и тенденциозни. При оценката на съдържанието им съдът отчита, че двама
са именно засегнатите от боя пред дискотека * лица, по който повод подсъдимият
влязъл в словесни преговори с лица от *, търсейки възмездие за случая от
виновния според него К.. С оглед хронологията на събитията тези свидетели се
явяват особено заинтересовани от изхода на делото, тъй като отмъщението е било
подготвяно по повод случая пред клуб *, при който е пострадал свид.О. и с
когото става ясно по делото, че подс.Х. е изключително близък. Съдът отчита
констатираните противоречия в показанията на свид.А.А. от досъдебното производство.
Видно е, че показанията на свид.А., дадени пред съда при устен и непосредствен
разпит с участието на преводач, са съществено надградени, по начин, че
пунктуално съвпадат както с обясненията на подсъдимия, така и с показанията на
свид.О.. Това не се дължи на липсата на преводач при разпита в досъдебното
производство. И пред съда свидетеля заяви, че разбира български език в
определена част, но не достатъчно, че да може да се изразява. Съдът сам
констатира, че свидетелят разбира въпрос и без същия да е бил преведен. Фактът,
че пред съда свидетелят заяви необходимост да ползва преводач не води до
извода, че показанията му в досъдебното производство са негоден източник на
доказателства. Преценката за това дали един свидетел се нуждае от преводач се
прави от органа, провеждащ съответното действие. Въпрос на лична преценка на
лицето е до колко то разбира и един чужд
за него език и до колко успява да се изрази правилно, като в случай на
затруднение това винаги може да бъде заявено от него. В досъдебното
производство няма изявление от свидетеля за това, че се нуждае от преводач, в
който и да е момент от разпита му. Разследващият орган е проверил този въпрос и
е отразил в протокола изявлението на свидетеля, че владее писмено и говоримо
български език. Действително майчиният
език на свидетеля не е българския, което е категорична обективна предпоставка
за назначаване на преводач в случай на необходимост. Само че такъв не е бил
поискан и след като свидетелят е постоянно пребиваващ на територията на
страната и заявява, че владее езика, разследващият орган не е имал основания да
се съмнява в това. След като разпит е
бил проведен и показанията му са били записани, то свидетелят е говорил на
български език. Няма как да се приеме, че това не е така предвид съдържанието
на изготвеният протокол, от който е виден последователен разказ на разнообразни
обстоятелства, включително и такива без връзка с делото, които няма как да са
известни на разследващите. Съдът също не
се усъмни във възможностите на свидетеля да разбира български език, както и да
се изразява разбираемо с оглед факта, че това вече е сторил по рано. В случая
обаче съдът уважи изричното искане на свидетеля, доколкото българския език не е
негов майчин такъв.
Показанията на свид.А., дадени пред
разследващият орган и тези дадени пред съда напълно съвпадат по съществения
въпрос – дали подс.Х. е бил в к.к. Слънчев бряг през нощта на 29.07.2018г до
сутринта на същия ден. Видно е обаче, че показанията на свид.А. пред съда вече
са съществено надградени, като се набляга на конкретни обстоятелствата, ползвани и от подсъдимия за
изграждане на защитната му теза. Това са разходката след вечерята, ключовете за
автомобила Опел Корса, предадени от подс.Х. на свид.З., което се оказва, че е
било видяно от всички, играта на карти между подсъдимия и тримата свидетели и
събуждането на подс.Х. в складовото помещение на сутринта. Свидетелят дори си
спомня пред съда, че сутринта когато се е събудил свид.А.Г. вече е бил тръгнал
за работа. За посочените обстоятелства свидетелят не просто не е дал показания
на досъдебното производство, а е дал различни показания, като също твърди, че е
прекарал вечерта с подс.Х., но при друга
обстановка. Също така според показанията му, дадени в досъдебното производство,
подсъдимият няма автомобил, а по-късно пред съда казва, не само че има такъв –
автомобилът Опел Корса, но и че този автомобил се кара от много хора, поне от
десет, сред които и самият свидетел А.. По същият начин и свид.О. пред съда
разказва всички изброени по-горе обстоятелства, появили се за първи път в
показанията на свид. А. две години по-късно. Тези обстоятелства от страна на О.,
не са били съобщени на досъдебното производство. Впечатление прави перфектното
съвпадане на представените за пръв път пред съда обстоятелства, което съдът
счита, че се дължи на тенденциозно отношение на свидетелите, в подкрепа на
защитната теза на подсъдимия.
Разпитът на свид.А. в досъдебното производство е бил проведен в непосредствен
момент след задържането на подсъдимия, когато свид.А. не е имал възможност да
се запознае със защитната версия на подсъдимия. Поради това същият не съдържа
всички тези подробности, съобщени от свидетеля пред съда. Разпитът на свидетеля
в досъдебното производство е бил изненадващ за него и е касаел обстоятелства от
предходната вечер, които е нямало причина
той да не си спомня. Въпреки това свидетелят не споменава за излизането
на мъжката компания, отразено в 22:39ч на видеозаписа от охранителната видеокамера
на жилищната сграда, където били отседнали. За конкретния момент, в който са се
събрали с подс.С.Х. въпросната вечер, свидетеля е пестелив като описва на
кратко, че са били много хора в апартамента и самият той е употребил доста
алкохол. Поради това съдът не кредитира
показанията на свидетеля А., дадени на досъдебното производство по
отношение на въпроса къде и с кого е бил предходната вечер. Не следва да се
кредитират и показанията на свид.О., приобщени чрез прочитане по определени
въпроси, за които е констатирано противоречие. За същите обстоятелства са
налице други свидетелски показания –тези на свид.Г. и свид.А., както и
обясненията на подсъдимия, които опровергават казаното от О. на досъдебното
производство за това колко и кои лица са били с подс.Х. пред клуб * и какво се
е случило там, както и кога е научил от майки си, че ги търси полиция.
Без каквато и да е връзка с други факти по делото се намира свид.А.Г.. В приобщените чрез прочитане
негови показания се установява, че той изцяло потвърждава казаното от О., А. и Х.
пред съда за времето, мястото и начина, по който са прекарали нощта на
28.07.2018г срещу 29.07.2018г. Този свидетел обаче е разпитан за първи път едва
на 27.02.2019г пред разследващ орган, а на 06.03.2019г и пред съдия, като до
момента на изпращане на писмо от разследващите по делото до защитника М. с
искане за посочване на свидетели, които да бъдат разпитани, името му не е било посочено
като свидетел от когото й да е по делото. Видно от разпита на подсъдимия в
досъдебното производство от 21.02.2019г за първи път адв.М. прави искане да се
разпита свид.А.Г., без същия да е бил посочен от който и да е свидетел или от
подсъдимия преди това – почти седем месеца след инкриминираната дата. И тук – в
показанията на свид.Г. отново се забелязва перфектното детайлно съвпадение дори
по часове между неговите показания и показанията на О. и А. дадени пред съда,
но не и с онези показания на О. и А. дадени по-рано. Всичко това само по себе си формира
извода, че показанията на свид.Г. са недостоверни. Ако това не беше така, при
все че се касае за оневиняващи подсъдимия обстоятелства, този свидетел щеше да
бъде посочен много по-рано поне от подсъдимия, който не би трябвало да е
забравил с кого е бил през времето, за което е обвинен да е извършил
престъпления. Въпреки това, при разпита на 21.02.2019г., подсъдимият не е дал
обяснения изобщо, а приобщените чрез прочитане негови обяснения от 30.07.2019г
не съдържат каквито и да обстоятелства подобни на твърдените от свидетелите О.,
Г. и А., като имената им при описанието, което дава за събитията през
инкриминираната нощ и сутрин, подсъдимия изобщо не споменава. По тези съображения
съдът не кредитира показанията на свидетеля Г., като счита същите за абсолютно
тенденциозни в насока да дадат алиби на подсъдимия за времето когато са
извършени престъпленията.
Съдът изрично подчертава, че подсъдимият може да представя доказателства
във всеки момент на наказателното производство и както и може въобще да не дава
каквито и да е обяснения, от което не може да се правят правни изводи в негова
вреда. В случая обаче става въпрос за дадени от страна на подсъдимия обяснения
на 30.07.2019г и за дадени от свидетелите А. и О. показания отново към онзи
момент, които, съпоставени с последващите им, сочат към изложените от съда
изводи по-горе.
Съдът не кредитира показанията на
свид.З.К., разпитан по делото чрез видеоконферентна връзка с Република
Армения. Вече бе споменато, че е
обективно невъзможно за времето от напускане на к.*, записано на видеокамерата
и времето на засичане на автомобила на точка на АПИ – Равда подсъдимият и свид.К.
да са се разходили след което първият да е дал ключа на втория и той да е
потеглил с автомобила Опел Корса. Както бе обсъдено по-горе съществуването на
свид.З.К. не се споменава от никого в досъдебното производство до разпита на
поискания свидетел Г.. За свид.К. и уж даденият на него ключ за автомобила Опел
Корса не разказва и подсъдимия Х. в проведените му разпити в качеството на
обвиняем. Единствено адв.М. прави искане, при разпита на подсъдимия на
досъдебното производство от 21.02.2019г., да бъде повторно разпитан А.А. и да
му бъде зададен въпроса дали е виждал ли е С.Х. да дава ключове на лек
автомобил Опел Корса с рег.№ * на друго лице и т.н. Обяснения по този въпрос
подсъдимия дава една пред съда, същите, съответни както бе посочено по-горе, на
показанията на свидетелите О., Г., А. и К., всички явно обслужващи защитната му
теза, появила се в много по-късен момент на наказателното производство за да е
била истина, доколкото следва да има оневиняващ подсъдимия характер. Но не само
това опровергава достоверността на показанията на свид.К.. От справката на
работодателя на К. в РБългария- * АД се установява, че на същия работен телефон
не му е бил предоставян. Свид.К. не сочи, точно от кой работодател се очаква
този телефон да му е бил предоставен, но
е факт че за периода 27.07.2018г до 14.08.2018г е работил на трудов договор за
дружеството * АД, когато вещи принадлежащи на предходни работодатели, с които
няма отношения вече, не би следвало да се намират у него. В разпита си свид.К.
не може да предостави никакви установъчни данни както за жената на име *, която
бил посетил с автомобила Опел корса, макар да я познавал отдавна, така и на
колегата си от грузински произход * за когото изобщо не става ясно по какъв
начин са се уговорили кога и къде да се срещнат за връщане на телефонния
апарат. Казаното от свид.К., че * работи в същата българска фирма не се
потвърждава от страна на работодателят на К. - * АД. Съществено е
обстоятелството, че телефонът свидетелят
дал на * за да го ползва той в България понеже нямал, но освен засечената
инкриминирана комуникация, други разговори от този апарат не са били
провеждани, както и регистрация в мобилен оператор с друга карта чрез този
телефон не е била извършена. В разпита си свид.К. казва, че се върнал в Слънчев
бряг сутринта. Всъщност влизането му в двора на сградата на к.с *, носейки
малък сак в ръка, е отразено на видеокамерата на сградата в 11.42ч на
29.07.2018г, като за самоличността му се съди от обясненията на подсъдимия,
дадени в протокола от същото съдебно заседание, касателно същия човек,
наблюдаван на записа на 28.07.2018г в 20.20ч. Първият посочен видеозапис
опровергава твърдението на свид.К., че след прибирането му в Слънчев бряг той
не се срещнал с никого, а се прибрал в ТИРа да спи и ключовете за Опела
останали в него. Също така свид.К.
твърди, че същата вечер когато пътувал с автомобила Опел Корса до * не е
посещавал гр.Пловдив, както и че е видял *, който му предал телефона,
/разпознат при разпита от свидетеля като процесния, иззет от автомобила Опел Корса/
доста след полунощ, но преди зазоряване, като при пристигането му к.к Слънчев
бряг вече било светло и е било сутрин.
Тези показания не могат да обяснят един непреодолим факт- проведената
регистрация и комуникация от този
мобилен апарат, за който свидетеля говори в периода 05:41ч на 29.07.2018г до
07:46ч на 29.07.2018г, последният час когато вече е било светло. Съдът намира възраженията на защитата за
неточен превод на показанията на К. за неоснователни. Същият преводач бе
назначен и участва при разпита на свид.А. пред съда, когато не се установиха
неточности в превода на показанията на този свидетел, които обаче детайлно
подкрепят обясненията на подсъдимия, дадени пред съда. В случая показанията на
свид.К. не се отличават с подобна точност на изложените факти. Единственото
възражение за превода, което бе направено от подсъдимия по време на самият
разпит и отразено с съдебния протокол сочи, че се касае за подробност, за която
е видно, че смислово не променя изложените от К. обстоятелства. Самият преводач
не изрази съмнения в превода, като следва да се отбележи, че известните
затруднения, които бяха срещнати се дължаха на факта, че разпитът бе опосреден
от техническа връзка. По тези съображения възраженията на защитата и
подсъдимият съдът счита за неоснователни.
Всичко описано до тук обосновава извода на съда за недостоверност на
свидетелските показания, поради което няма как те да бъдат кредитирани в
посочените от съда части. Представената защитна версия от страна на подсъдимия,
според която той не е напускал Слънчев бряг и съответно не може да е автор на
престъпленията, не се доказва по делото.
Съдът кредитира показанията на свид Р.М.
и Л. Х. почти изцяло. Тези показания кореспондират с останалите
доказателства по делото за мястото, на което двете семейства са пребивавали в
деня преди престъплението, кои лица са били там, как и какво са правили на
същия и на другия ден. От тези показания става ясно, че семействата им са много
близки помежду си. Близката връзка между О. и Х. е била забелязана и от свид.Б..
Не заслужава доверие твърденето на свид.Р.М., че при разпита в полицията
улавяла разпитващите да пишат различни неща от тези, които казвала. Видно е, че
показанията й от досъдебното производство почти не се различават от тези дадени
устно и непосредствено пред съда, за да се упрекнат разследващите в някаква
тенденциозност. Свид. Р.М. сочи че за
периода от 23:00 ч.
до сутринта не съм имала контакт със съпруга си, който отишъл с приятелите си да играят
карти. Всъщност часът не е съвсем коректен, предвид видеозаписа отразил
излизането на петте лица, сред които подсъдимия и О. от двора на сградата в
22:39ч. Това обаче в никакъв случай не се дължи на недобросъвестност на
свидетелката, тъй като не може да се очаква да е запомнила с подобна точност
подробности за събитията от въпросната нощ. От показанията й се установява, че тя
и съпругът и пристигнали на морето деня преди задържането му т.е. на
28.07.2018г, заедно с лекия автомобил Опел Корса, който тя тогава паркирала
пред сградата. Същият ден, според свидетелката, се видели със З. там, което е отразено и на
видеозаписа от охранителната камера на сградата. От момента когато петте лица, сред
които и подсъдимия напускат двора на сградата до сутринта на другия ден,
свид.Р.М. няма преки възприятия за тях. По същият начин такива възприятия не са
налице у свид.Л.Х., която не е присъствала била заедно с подсъдимия след
вечерята в апартамента. И двете свидетелки сочат, че не са знаели ключовете за
колата Опел Корса за са били давани на З., като разбрали това едва след като З.
върнал ключа за колата в апартамента на Х. ***, няколко дни след задържането
му. Съдът няма причина да се усъмни в казаното от тези свидетелки, като счита, че
е напълно възможно ключът за автомобила да е бил върнат в дома на подсъдимия
именно от свид.З.К.. Това обаче по никакъв начин не сочи, че този ключ е бил
даден по- рано на З.К., като категорично и не установява да е бил даден на него
в твърдения от подсъдимия и свидетелите О., Г. и А. момент. Как К. се е сдобил с
върнатия от него ключ остава неустановено по делото. Безспорен факт е обаче, че
подсъдимия и неговата съпруга не са разполагали в себе си с въпросния ключ в
момента когато е пристъпено към извършване на претърсване в лекия автомобил,
като подсъдимият не посочил причината за това.
Не следва да се приеме с
доверие твърдението на свид. Л.Х. за това, че след като разбрали, че полицията
търси съпруга й в Пловдив се събрали пред комплекса да решават кой да тръгне
натам, но не успели, тъй като мъжете били арестувани на място. Действително
както казва свидетелката, а и подсъдимия, край басейна са се събрали посочените
от Л.Х. лица – А.О., С.Х., А.А. и непълнолетния *, Л.Х.
и Р.М.. Този момент е отразен на видеозаписа от охранителна
камера на басейна на комплекса, приобщен по делото на диск №12, файл от
13:48:43ч. На същият се виждат двете жени и посочените четирима мъже да
разговарят оживено, както помежду си така и по телефоните си, така почти до
15:09ч, след което видно от записа на диск 13, файл от 15:45ч, че компанията,
променяща се на моменти, остава на масата до 17:26ч, като междувременно употребяват
напитки, пушат наргиле, а някои от мъжете и влизат в басейна. От тук е видно, че никой не е попречил на търсените от
полицията лица да тръгнат за Пловдив, както свид.Л.Х. твърди.
Съдът обсъди една част
от обясненията на подсъдимия Х. в изложението на мотивите до тук,
при проверката на конкретни обстоятелства и съпоставката на доказателствените
източници с тях. От същите става ясно кога, как и между кого са се развили
събитията пред клуб *, какви срещи са последвали, като съдът не кредитира
твърденията на подсъдимия, че не е ставало въпрос в последвалите срещи с И. и А.
за конкретен човек от фирмата. Действително никой не сочи кой е причинил
телесното увреждане на О., поради което казаното от подсъдимия, че не са знаели
„кой е причинил това нещо“ съдът намира за истина. Факт е обаче, че
първопричината за настъпване на конфликта е противопоставяне между пострадалия
и подсъдимия пред клуб *, а самоличността на пострадалия е била добре известна
на лице от компанията на подс.Х.- А.Г.. Подсъдимият твърди, че все още незнае
кой го е ударил пред дискотеката, което съдът не кредитира, тъй като е бил лице
в лице постр.К. и е разговарял с него, видно от обясненията му. Подсъдимият
казва, че К. в този момент е бил пред него, описва и проведения разговор
помежду им, а лицето с което е разговарял е посочено от свид.Г. в показанията
му като К.. Този свидетел казва още, че при слизането им към тях се е насочил К.,
който го поздравил след което започнал разговор със С., а останалите решили да
ги изчакат пред входа. Свидетеля не сочи да се е приближавал към Х. и К. трети
човек. Приближаването само на един човек сочи и свид.О.. Показанията на свид.А.,
според които при слизането ги приближили двама охранители, остават напълно
изолирани, тъй като това не се твърди от никой друг. Съответно няма как самоличността на
пострадалия да е останала неизвестна за подсъдимия, при все усърдието му да
изясни причината за конфликта настъпил там, както той самият казва. Няма и как
да се приеме, че той не е разбрал от кого е бил ударен, след като е разговарял
само с едно лице, което е стояло пред него. След като К. поискал от него да премести
колата, той му казал, че „ще брои до три“.
За този човек изрекъл репликата свид.А. казва, че е ставало въпрос в
разговора му с Х. и Х., а подс.Х. също потвърждава в очната ставка това
обстоятелство. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и от момента в
който, той разказва, че след вечерята е отишъл на разходка в компанията на З., *,
А.А. и А.О.. Излизането на подсъдимия от комплекс * е отразено на видеозаписа
от охранителни камери в комплекс *. Прави впечатление, че обясненията на
подсъдимия са стиковани със събраните по делото доказателства, които вече са му
били известни, за разлика от обясненията му дадени на 30.07.2018г,
непосредствено след нощта, за която е бил питан и е пожелал да отговори за да
представи факти, с които да се защити. Съдът не кредитира твърденията на
подсъдимия за това, че е прекарал нощта в компанията на А.А., А.Г. и А.О.. Тези
обяснения на подсъдимия са в съществено противоречие с дадените от него на
досъдебното пхроизводство, които бяха приобщени чрез прочитането им по реда на
чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК. Съдът не кредитира твърденията на
подсъдимия нито пред съда, нито пред разследващият орган на ДП, за това, че
през цялото време е бил в Слънчев бряг, тъй като не се установи казаното от
него да е истина. Видно е, че за да обясни къде е бил подсъдимият сочи в
обясненията си от досъдебното производство лице, неразпитано по делото
продавачка в магазин на име *, както и управителя на жилищната сграда, чието
име незнае добре- разпитаният по късно свид.К.Б., а също така и втори А., който
му гостувал в неделя през деня, също неустановен по делото, но не и близките му
приятели- лицата А.О., А.А., както и появилият се по-късно свидетел по делото А.Г.
в компанията, на които уж е прекарал цялата нощ според обясненията му дадени
пред съда. Тези лица А.О., А.А.А.Г. изобщо не са били съобщени от подсъдмия на
досъдебното производство, когато е съобщавал имена на свидетели в своя защита
за да докаже, че е бил през цялото време в Слънчев бряг. Това е така, тъй като
не са съществували подобни обстоятелства за да може подсъдимият след като е
разбрал обвинението срещу него да се защити, посочвайки тези лица които
действително са били свидетели на важни обстоятелства. Разпитът в досъдебното
производство е бил изненадващ за него, проведен още на другия ден след
престъплението- 30.07.3018г в присъствието на защитник, и подсъдимият е нямал
време да стикова защитната си версия с останалите доказателства по делото, като
лансира недостоверната версия за своето алиби, доста по-късно в хода на
наказателното производство. Последната версия съдът също намери за
неправдоподобна. Като напълно неправдоподобни бяха установени показанията на
свид.З.К. за това, че той е ползвал автомобила Опел Корса, както и при проверка
на показанията на свидетелите О., Г. и А. съдът констатира тенденциозност в
насока да обслужат защитната версия на подсъдимия, като тези показания сами по
себе си също придобиват този си вид на много по –късен етап на наказателното
производство, което нямаше как да се случи така ако действително бяха истина.
По тези съображения съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в тази им
част.
Съдът приобщи чрез прочитане на основание чл. 281, ал 5, вр. ал.1, т.4 от НПК показанията на свид.К.Б., /том
4, стр.172/. Тези показания са подкрепени и от видеозаписите на охранителните
камери на комплекс * в Слънчев бряг, поради което съдът ги кредитира. От същите
се установява, че свидетелят е видял подсъдимия в компанията на свид.О. на
територията на комплекса на 29.07.2018г
през деня, а именон на басейна, което е видно и от приобщените по делото
видеозаписи. Този свидетел няма впечатления за местопребиваването на подсъдимия
пред нощта на 28.07.2018г срещу 29.07.2018г, както и рано сутринта на
последната дата. Той описва близостта между свид.О. и подс.Х., които почти
винаги прекарвали времето си заедно.
Бащата на подсъдимия - А.Х., бе заличен от съда от списъка на свидетелите за призоваване. Същият
свидетел макар да е бил разпитан на досъдебното производство представи пред
съда декларация, че като родител на
подсъдимия отказва да даде показания, поради което разпитът му бе процесуално
недопустим.
В хода на съденото производство се установи, че свидетелят С.Б. М. е починал /том 1, стр.158-159/,
поради което показанията му бяха приобщени чрез прочитане със съгласието на
страните. Същите не установяват обстоятелства, свързани с относимите по делото
факти. На името на този свидетел е имало регистрирана сим карта с №*, видно от
справка на Теленор /том 4, стр.142/.
Съдът не установи връзка между посочения номер и факти от значение за предмета
на доказване по делото, поради което тези показания не допринесоха за
изясняване на обективната истина по случая.
Без доказателствена стойност
за изясняване на обективната истина по делото са показанията на свид. М.О.Л., сестра на свид.А.О., която
единствено разбрала, че брат й е търсен от полицията на адреса му в гр.Пловдив,
без да има възприятия за други обстоятелства, свързани с предмета на доказване.
Въз основа на изложеният анализ на доказателствата, който установява събития, тяхната хронология, взаимовръзка, логическа
последователност и обусловеност, мнозивството на съдебния състав изгради вътрешното си
убеждение, че автор на деянията, предмет на доказване по делото е именно
подсъдимия С.Х..
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА СТРАНИТЕ / до
колкото те не са обсъдени по-горе/ :
Основателно е възражението на адвокат М. срещу твърдението на държавното
обвинение, че използваното от стрелеца оръжие е засякло. Допълнителната
комплексна съдебно медицинска и балистична екпертиза установява, че това не е така.
Пострадалият от своя страна описва, че след като стрелецът произвел и
последните изстрели като че ли му свършили патроните. Видно е, че пострадалият
не описва обстоятелства които да водят до подобен извод, а сам прави
предположение, поради което съдът не може да приеме казаното за доказан факт.
Факт е, че автомобилът Опел Корса не бил засечен да се движи в гр.Пловдив, след
потеглянето му от к-с Слънчев бряг, поради което възраженията на адв.М. в тази
насока са основателни. Факт е обаче, че именно в този автомобил е открит мобилният
телефон, засечен да се движи на територията на града на инкриминираната дата,
малко преди и след стрелбата, като движението му съвпада с посоката на движение
на набелязаната жертва от местоработата й до дома й, както и върху телефонът е
била открита следа от изтреляните гилзи, открити на местопроизшествието. Всичко
това сочи, че автомобилът е бил използван за предвижване в посока местопроизшествието,
независимо на какво точно разстояние от него е било извършено то. Няма данни
къде е бил паркиран и оставен автомобила – извън или в гр.Пловдив, нито как
подсъдимият се е предвижил до района на домашния адрес на пострадалия. Факт е,
че той и придружаващият го там неизвестен съучастник са се отдалечили от
местопрестъплението на собствен ход, бягайки, както и че по-късно движението на
авнотомобила в посока гр.Бургас е засечено два пъти на магистралата – в 08:40ч
и 08:53ч и то с висока скорост.
Правилно отбелязва адв.М., че на левия крачол на пострадалия са открити
капсулни частици, които са извън тройния състав на капсулните частици открити
по гилзите. Това обстоятелство бе анализирано от страна на съда по-горе, като
бе установен един единствен възможен механизъм за получаването им. Видно от
всички доказателства не съществяват такива, които да сочат друг механизъм извън
произведената стрелба срещу пострадалия, който да е годен да причини въпросните
следи. Фактът, че такива следи са налице върху панталона на пострадалия в
областта на мястото на съприкосновение на куршума с него, означава, че това са
следи оставени от самото престъпление. Изследваната дреха е била предадена с
протокол за доброволно предаване /том 2, стр.83/ в деня на престъплението. Както
обясни вещо лице П. в разпита си при
произвеждане на изстрел основните потоци, с които се отделят следи от изстрел,
са напред - от цевта на пистолета, които излизат заедно с проектила или другият поток е този, който се
отделя от мястото, от което се изхвърля гилзата. Вещото лице казва, че частиците ще отидат на това място, което е поставено на пътя на тези
газове. Такъв път е именно пръстена на отриване върху левия крачол на панталона
на пострадалия, поради което капсулните частици от четворен състав следва да се
разглеждат като следи от местопроизшествието, които разбира се по лекия
автомобил Опел Корса са били нанесени вторично, тъй като вътрешността му в зоната
на волан и лост за мигачи и чистачки не е била поставена на пътя на такива
газове.
Действително никое от близките и познатите на подсъдимия лица, разпитани по
делото не сочи той някога да е тренирал или да се е занимавал със стрелба с
огнестрелно оръжие. Логично е това да е било известно най-малко на свид.О.М.,
брат на съпругата на подсъдимия, който често прострелвал своето лично оръжие.
Съдът посочи при анализа на показанията на този свидетел, че кредитира същите.
В тях той заявява освен всичко друго, че не му е известно С.Х. да е тренирал стрелба, както и да е имал
оръжие. Свид.Р.М. също казва, че съпругът й не се е занимавал със стрелба.
Представените по делото Удостоверение за завършен курс за
безопасно боравене с огнестрелно оръжие № 17785/2008 г., издадено на подс.Х. ***,
сочи преминато обучение за безопасно боравене с оръжие от подсъдимия десет
години преди датата на престъплението. Това удостоверение не установява нито,
че междувременно подсъдимият е поддържал някакви стрелкови умения, нито че
изобщо такива е придобил, до колкото точността на попаденията при стрелба,
резултат от придобити умения и безопасното боравене с оръжие, са свързани
дейности, но по съществото си съвсем различни неща. За това съдът не може да
приеме, че представеният документ свидетелства за стрелковите умения на
подсъдимия, но допуска, че визирайки
този документ свид.Р.М. заяви в разпита си „Мисля, че мъжът ми има разрешително
за оръжие.“ Касае се за грешка от страна на свидетелката за вида на документа.
Факт е, че такова разрешително подс.* няма.
Съдът не намира да са налице нарушения в обвинителният акт както твърди
адв.М.. Прав е защитникът във връзраженията си за разменени имена, пропуснати
имена, непълнота на посочените имена на описаните лица, неясноти за посоката на
оттегляне, но тези пропуски или непълноти не касаят съставомерните по делото
обстоятелства и не нарушават правото на защита на подсъдимия. От фактологията изложена
в обвинителният акт става напълно ясно, че деецът е действал при условията на идеална
съвкупност, като стреляйки срещу пострадалия, поради неточната си първоначална
стрелба, той увреждил първо лекия автомобил. Тези факти не променят
конфигурацията на обвинението, както твърди защитата, тъй като едното
изпълнително деяние – това на престъплението убийство е извършено при пряк
умисъл, а другото – това на престъплението повреждане на чужда движима вещ -
при евентуален. Описаните факти ясно обосновават този механизъм на извършване
на тези две престъпления и противоречие тук не се констатира.
По твърденията на защитата за изнесени факти от делото в хода на
досъдебното производство съдът не е компетентен да вземе отношение, първо
защото този въпрос е извън рамките на настоящия процес, второ ако се обсъжда в
светлината на евентуално процесуално нарушение, то в хода на досъдебното производство
ръководно решаващият орган по делото е бил прокурорът, а материалите от
досъдебното производство могат да се разгласяват само с негово разрешение.-
чл.198 от НПК. Решението на прокурора по този въпрос не се проверява от страна
на съда.
Съдът не приема за основателни възраженията на защитата за това, че
прокурорът бил посочил и приел, че А.К. е чупил челюстта на А.О.. Подобно
обстоятелство не е описано в обвинителния акт.
Съдът не приема възражението на защитата - адв. М. и адв.Л., че никой от
свидетелите не говори за пари и заплахи като пряко възприятие от своя страна. Преки
доказателства за тези обстоятелства се намират в показанията на свид.П.И.,
както и в показанията на свид.А., и в двата случая по отношение на поисканите
пари от свид.Г.. Свидетел И. от своя страна обяснява и за исканията за
саморазправа с А.К., които са били отправени лично пред него. Противоречията
между показанията на П.И., З.Т., А. Х., А.Г. и А.А. съдът е обсъдил по-горе,
като е посочил кои кредитира и защо. Съдът отмени определението си за допускане
на очна ставка между свид.А.Г. и свид.П.И., тъй като до изчерпване на всички
възможни съдебно следствени действия по делото А.Г., макар и редовно уведомяван
за няколко съдебни заседания, не се яви на нито едно, сочейки като уважителна
причина трудованата му ангажираност на международен шофьор в чужбина. Факт е,
обаче че срещите проведени от свид.А.Г. със свид. И. и свид. А. по никакъв
начин не ангажират подс.Х.. Единственото общо помежду им в този аспект е
случаят пред клуб *, за който и двамата - Х. и Г., поели инициатива при сходни
обстоятелства да търсят компенсации морални или финансови според случая. Материалното
състояние на пострадалия от побоя пред дискотека * -А.О., тук няма нищо общо. Той
самият не е предявавал претенции за парично обезщетение, нито такива са били
предявени от подс.Х.. Защитникът твърди, че материалното състояние на
подсъдимия е много над средното в страната, но същевременно подсъдимият е
трайно безработно лице, като няма данни изобщо да е работил на трудов договор,
видно от справка на НАП Пловдив /том 1, стр.28 от ДП/. Източникът му на доходи по
делото остава неизвестен. Това, че е член на Фондация * с представено имущество
150лв не потвърждата твърдението на защитата. Същевременно той е бил известен
на охранителите на нощното заведение, като чест клиент, пребиваващ в компания,
която създавала проблеми. Това сочи и
собственика на охранителната фирма *, който обяснява, че охраната в заведенията
около тях била засилвана. Описаните обстоятелства имат значение при оценката на личностната на
подсъдимия. Фактът, че подсъдимият е конфликтна личност се установява от
справката му за съдимост, видно от която той е бил осъждан три пъти, два от
които за причинение различни по вид телесни повреди, едната по хулигански
подбуди, а третия път / не и по ред / е осъден за хулигунство по чл.325, ал.1
от НК.
Налице са данни, които биха могли да обосноват наказателна и /или
гражданска претенция от страна А.О. срещу конкретно лице или съответно само
срещу търговското дружество. Такива претенции не са били отправени, което е и
съществен факт, обсъден по-горе. Дали подсъдимият и неговият приятел са били
склонни да решават проблема по законов ред или не и било лично техен избор, за
който предположенията на защитата нямат значение. Факт е обаче, че полицейските
органи не са били сигнализирани за случая, а по усмотрение на подсъдимия са
проведени две срещи за изясняването и уреждането му. Без значение за
наказателното производство остават и личните наблюдения на защитника върху арменската
общност, още повече, че подобни общи заключения за хората на базата на техният
произход са недопустими.
Не се установиха доказателства за безспорно отличими анатомични особености
на подсъдимия и в тази насока възраженията на защитника М. са основателни.
Твърдения на пострадалия за самоличността на извършителя на престъпленията обаче
не са единствените доказателства по делото. Показанията на пострадалия са
подкрепени с други доказателства, описани по –горе, които се намират във последователна
взаимовръзка едни с други, а именно: факта на непосредствените му наблюдения,
съобщени на полицейските служители веднага след извършване на престъплението,
дало повод да се насочи разследването именно към подс.Х., по който начин били
непосредствено установени доказателства за пътуване на ползвания от семейството
на подсъдимия Х. ***, телефон, употребен при проследяване на пострадалия К. ***,
иззет от същия автомобил, капсулна частица от гилзите на местопроизшествието
върху същият този телефон, индикативна частица върху на подсъдимия, произлизаща
от откритите капсулни частици на местопроизшествието, следа по дясната ръка на
подсъдимия от употреба на оръжие, данни за липса на стрелкова подготовка у
подсъдимия, представяне на алиби, което обаче не се доказа и което само по себе
си е в противоречие с предходно посочените по делото факти.
Съдът не приема за основателно твърдението на адв.М., че разпознаването е
опорочено, тъй като подсъдимият и пострадалият вече се били виждали по-рано.
Няма как да се очаква да бъде разпознато едно лице, ако то преди това не е било
видяно. Целта на разпознаването в случая
е да провери показанията на свидетеля и именно това е сторено. Видно е от
заявлението на пострадалия в протоколът за разпознаване, той разпознава
подсъдимия като лицето, с което е имал спречкване по рано, като сочи, че по
стойка, телесложение и визия отговаря на лицето, което е стреляло срещу него. Пострадалият
се твърди да е разпознал подсъдимия като стрелеца срещу него по лицето му. По
отношение на кои признаци пострадалият разпознава стрелеца той е заява
последователно в хода на наказателното
производство, като фактът, че той го разпознава по тези признаци се подкрепя от
производните доказателства- показанията на свидетелите посочени по-горе, на
които пострадалият е споделил това. Видно е, че твърденията на пострадалия в
хода на наказателното производство относно самоличността на нападателя му, е
била ясно изразена, категорична и последователна, без каквито и да е отклонения
в друга насока, което прави същата и убедителна.
На следващо място адв.М. възразява, че ако извършителят е искал да уцели
жертвата смъртоностно, той е щял да се приближи още повече до нея и да коригира
мерника си. Всъщност точно това е сторил стрелецът, след като фактически
стреляйки и неулучвайки при първите два изстрела, той е приближил още жертвата
си и вече коригирйки мерника си я улучил два пъти. За този момент постр.К. сочи, че след
изстрелите, стрелецът като че ли се зачудил малко какво се случва, след което
тръгнал да бяга в посока бул.Дунав. Това, че той се е оттеглил от
местопроизшествието в този момент не означава липса на пряк умисъл за убийство,
тъй като подсъдимият вече е сторил
всичко, което е зависило от него за достигане на целеният престъпен резултат,
като престъплението е било довършено макар да не са настъпили пряко целените
вредни последици. Видно е, че след като направил каквото е необходимо за
постигане на искания резултат от престъплението, стрелецът се оттеглил от
местопроизшествието. Фактът, че травматичните увреждания по пострадалия са на
височина 67см и 68 см, но това също не сочи липса на умисъл за убийство, тъй
като подсъдимият е сторил всичко зависещо от него за достъгане на исканият
резултат, алтернативно представен в съзнанието му като убийство или телесно
увреждане на пострадалия /мотивите на съда по този въпрос са доразвити по долу/.
Според мнозинството от съдебният състав се доказа, че подсъдимият е действал
по изграден план, тъй като е набавил оръжие и боеприпаси, които очевидно са
били използвани от него, осигурил си е постъпване на информация за движението
на жертвата, която причакал в засада, изградил е алиби като е предприел
прътуване до к-с Слънчев бряг преди престъплението, където и е задържан от
полицейските служители. Поради изложените обстоятелства възраженията на
защитата срещу тази част на обвинителната теза са неоснователни.
Не може да се определи къде точно е била открита индикативната частица
върху подсъдимия дали на веждата му,
дали на косата му. При изземването на следата това е било сторено с един тампон
от двете места. Същата обаче е факт и се намира на място, което може да стои на
пътя на газови потоци, резултат от стрелбата. Поради това и съдът намира, че
тази частица не е резултат на вторичен пренос върху мястото, на което е открита,
а е попаднала там в резултат на самата стрелба. Това не е барутна частица, а
индикативна частица, която може да бъде от тройният или четворният капсулен
състав на частиците, открити на местопроизшествието. Барутни частици изобщо не
са били намирани по делото, като разликата между барутни и капсулни частици е
обяснена от вещото лице П. в разпита й.
Прав е защитникът, че при съмнение относно виновността на подсъдимия той не
следва да бъде осъден. За мнозинството от съдебният състав доказателствената
съвкупност по делото не остави място за съмнения, тъй като изброените и
обсъдени доказателства изграждат пълна картина на деянията и техният
извършител, като водят до единственият възможен извод по отношение на авторството
и вината.
Факт е, че съобразно вида и мястото на причинените телесни увреждания на
пострадалия в резултат на стрелбата, за него не е възвикнала опасност за живота
му. В тази насока са описаните по-горе експертизи. Без опасност за живота е бил приет
пострадалият в болницата. Касае се за две леки телесни повреди, пряк и непосредствен резултат от
произведената срещу пострадалия стребла с огнестрелно оръжие. В много голяма
близост до нараняванията обаче се е намирал магистрален кръвоносен съд, чието
засягане можело да има летални последици. Това, че този магистрален съд или
други жизненоважни органи на пострадалия не са били засегнати от стрелбата не е
резултат от прякото желание на подсъдимия за това, а е чиста случайност. Това е
така, тъй като единствено прецизен, опитен стрелец, какъвто подсъдимият се
доказа, че не е, би могъл да премери попадението си с подобна акуратна точност,
за да изпълни намеренията си и да причини единствено и само конкретната
настъпила телесна повреда.
Именно мястото, на което нараняването на ръката на подсъдимия е открито, се
сочи от вещите лица, че е обичайното, на което се получават наранявания в
резултат на движението на затворният блок на пистолета при употребата му от
неопитни стрелци. Съдът няма основание да се съмнява в извода на вещите лица,
тъй като същият бе обяснен пълно, ясно и недвусмислено. Поради това
възраженията на защитата в тази насока съдът приема за неоснователни.
Защитникът не разполага със специални познания за да прави изводи къде би
следвало да попаднат нараняванията на режещите ръбове на затворният блок- към
палеца или показалеца. На същото основание съдът не кредитира изводите на
защитата за това коя част на оръжието представлява ергонометричен предпазител,
както и изводите му за местоположението на нараняването спрямо левия или десен
режещ ръб на затворния блок.
Основателни са възраженията на защитника за това, че по клетките
регистрирани от инкриминираният телефон „Глобул 1110“ не може да се установи с
точност по коя улица ползвателят му се е движил, тъй като всяка клетка обхваща
район от улици. Тези данни обаче предвид посоката на промяната им дават
възможност да се установи началната и крайна точка на движение, които съвпадат
с района на местоработата на подсъдимия и района на неговият домашен адрес и
косвено обосновават връзка на открития мобилен телефон с местопроизшествието.
Прав е защитникът М., че не може в 07.10 часа, според свид.М.Д.,
подсъдимият да е бил пред блока и същевременно да е на Сточна гара, като
комуникатор с абонатен номер *, регистриран в мрежата на Теленор. Тези фактически
обстоятелства съдът обсъди при анализа на доказателствата по-горе, като
съобрази възраженията на защитата.
По възраженията на адв.Л., съдът счита, че не почтенността на едни
свидетели е критерият, който следва да се ползва от съда при оценката и анализа
на доказателствата. Дали свидетелите са почтеннни хора е морална категория,
която съдът няма задължението да изследва в хода на делото. Доказателствата,
даващи характиристика на личността, се събират само и единствено за подсъдимия,
доколкото същите имат значение при определяне на неговата обществена опасност в
насока индивидуализация на наказанието му. Мнозинството на съдебния състав прие
за достоверни тези гласни доказателствени източници, които са вътрешно
непротиворечиви и се подкрепят от други доказателства по делото, в съответна
хронология и конкретна взаимовръзка.
Съдът е описал при анализа на доказателствата всички обстоятелства около
това кога и какво сочи пострадалият по отношение на самоличността на стрелеца
срещу него и защо кредитира твърденията му, като предвид възраженията на
защитника ще повтори единствено това, че пострадалият твърди, че е разпознал
подсъсдимия, а не че знаейки събитията от по-рано го счита за своя нападател. Между
тези обстоятелства има същносттна разлика, тъй като в единия случай
пострадалият прави извод въз основа на преките си наблюдения на
местопроизшествието, а в другия той прави извод само и единствено на базата на
предходните си възприятия, които косвено свързва с реализираното престъпление.
Съдът вече отговори на възражението за гласът на пострадалия при обаждането
му на тел.112, при което е сигнализирал, за това че е прострелян. В допълнение
следва да се добави, че от наличието или липсата на емоционалност в изказа на
пострадалия не могат да се направят изводи в насока за липсата или наличие на
достоверност на показанията му. Изказът на пострадалия няма никаква връзка с
обстоятелството дали той е разпознал подсъдимия като своя стрелец или не. Той е
израз на емоционалното му състояние и характеровите му особености, които са
строго индивидуални. Тези обстоятелства биха могли да имат значение при
определени случаи, в които фактите предполагат обективна връзка с тях. В случая
такива няма.
Защо подсъдимият и неговите съучастници не са се освободили от мобилният
телефон, а само от СИМ картата, която е била в него, е обстоятелство,
неустановено по делото. От този факт обаче не може да се прави оневиняващ за подсъдимия
извод. Самият телефон и следата върху него веществени доказателства, които
установяват факти, който съдът обсъди съобразно останалите по делото. По същият
начин няма основания да се счита липса на пряк умисъл в действията на дееца,
поради обстоятелството, че той не е бил опитен стрелец. По никакъв начин този
факт не изключва умисъла, с който той е действал, виден от самите му действия,
тяхната последователност, използваните средства, устроената засада. За
наличието на предумисъл се съди именно по констатираните от съда обстоятелства
свързани с изграждане на алиби, набавянето на използваното огнестрелно оръжие и
боеприпаси, организиране на пътуване до гр.Пловдив през нощта, причакване на
пострадалия в близост до дома му на сутринта, осведомяване за движението му от
работата му, пресрещането му след неговото пристигане. Изложените са все факти по делото, които
обосновават наличие на квалифициращият престъплението признак
„предумисъл“. Основателни са
възраженията на адв.Л. срещу липсата на правната квалификация, опит за убийство
на „длъжностно лице“ ,като това бе взето предвид от съда, при постановяване на
присъдата, а мотивите на съда ще бъдат описани при анализа от правна страна.
Съдът не приема за основателни възраженията на адв.Л. за това, че колкото и
да си неопитен, човек има възможност да стреля, в която точка от тялото пожелае.
Тази възможност според съда обективно съществува само при стрелба в пределите на
близкия изстрел, които според Експертиза №784/2018г са тази в разстояние, равняващо
се на два пъти дължината на дулото на оръжието, каквато не е установената по
делото стрелба. Тази възможност обективна би съществувала и за този стрелец,
чиято подготовка и възможности биха му позволили подобна прецизност. В тази
насока вещо лице П.С. описа, че при неопитните стрелци се получава движение на цевта
на оръжието, при което мястото на попадението обикновено е по-ниско от мястото на прицела.
Видно е, че най-високото попадение е това в калника на автомобила на височина
от земята при спаднала гума 104,5см. Пострадалият е висок 180см. Всички тези
обстоятелства, оценени съвкупно, не водят до извода, че деецът да е целял само
и единствено да увреди здравето на пострадалия, без да му причинява смърт.
Относно възраженията на адв.Л. срещу наличие на пряк умисъл у дееца, следва
да се посочи, че според показанията на
пострадалия оръжието на стрелеца е било насочено право към него, а не в страни
или надолу, при което стрелецът се е предвижвал напред към жертвата,
приближавайки я, след което успешно я прострелва последователно в двата долни
крайника. От тези действия изобщо не може да се изведе заключение, че
подсъдимия е изпълнявал решението си да повреди джипа, при което без пряко да
го цели е прострелял пострадалия. Оръжието е било насочено към тялото на пострадалия, а не към някоя част на
автомобила, каквато стрелецът е имал възможност да избере, ако това е било
желанието му. Също така стрелецът
приближава не автомобилът, а жертвата си, при което я и прострелва, при това
два пъти. Срелецът се е движил съвсем целенасочено, напред към пострадалия.
След двете неуспешни попадения, той продължил към него като скъсил дистанцията
помежду им на около 4-5м. В посоченото от защитника съдебно решение №
63/22.02.1999г на ВКС II н.о. се казва, че крайниците на човека не са жизненоважни органи, но съдът
не счита, че в случая целта на стрелецът са били именно крайниците на
пострадалият. Стрелецът не е разполагал с нужния опит да избира конткретното
място, на което да попадне изстрела му. Касае се за умения, които се придобиват
и с каквито в случая не се доказа подсъдимият да разполага. За това говори и
липсата на групирана стрелба, която е именно резултат на точността на стрелеца
и се постига само от опитен такъв, който ако цели конкретно попадение не би
причивил.
Съдът споделя становището на адв.Л., че е логично именно близки хора на
подсъдимия да му дават алиби, тъй като е нормално именно близки хора да са били
в неговата компания за времето, касаещо момента на извършване на
престъплението. Не това обстоятелство обаче е формирало решението на съда да не
кредитира показанията им. Както бе обсъдено по-горе съдът констатира, че
версията за местопребиваването на подсъдимия през инкриминираният период от
време се съобщава в досъдебното производство много по-късно от момента на
разпитите на лицата, непосредствено след задържането им, като съдът констатира,
че тези показания се появяват в по-късния момент, след като преди това са
дадени други показания, а последващите се явяват вече синхронизирани помежду им
и с останалите доказателства по делото, които са безспорни - иззети веществени
доказателства, информация от стравки, видеозаписи, което ясно сочи тенденцията
за обслужване на защитната теза на подсъдимия.
Съдът посочи защо не кредитира показанията на З.К. при анализа на доказателствата, както и
обсъди там възраженията относно превода на този разпит.
По твърденията на подсъдимият Х. за отказ от събиране на доказателства в хода
на досъдебното производство, съдът не констатира това да е било така. Една част
от исканията за събиране на доказателства от защитата в досъдебното
производство действително са били отказани, но друга и уважени. Също така
впечатление прави инициативата на органа по разследване да изпрати писмо до
адв.М. / том 5, стр.32 от ДП/, с което да приканят защитата, по повод изнесени
твърдения от нейна страна в съдебно заседание пред ПОС, да посочи доказателствата,
които иска да бъдат събрани. Именно след това писмо от 07.02.2019г., в разпита
на подс. Х. от 21.02.2019г., адв.М. прави искания за допълнителен разпит на
свид.А.А. и както и за разпит на появилия се за първи път като име в
досъдебното производство А.Г.. Последният е разпитан както от разследващия така
и пред съдия. По тези съображения твърдяното от подсъдимият бездействие не се
установява.
Правилно е възражението на подсъдимият за неточностите в имената на лицата,
посетили в негова компания дискотека *. Съдът установи в хода на съдебната
следствие кои лица са присъствали там заедно с подсъдимия. Новото фактическо
обстоятелство, установено от съда- присъствието на А.Г. не е нито съставомерно,
нито се отразява на правото на защита на подсъдимия. За настоящото производство
няма фактическо и правно значение въпросът къде е бил паркиран джипа от
подсъдимия пред дискотеката. Важното обстоятелство, със фактическо значение за
настоящото производство, както беше посочено по-горе, са възприятията на
подсъдимия за случая, според които основание за действията на портиера К. не е
имало. Поради тази причина подсъдимият е
възразил и конфликта според него е стартирал и се е развил съвсем незаслужено,
което обяснява и последвалите му действия са търси реванш.
Свид.Р.М., действително не е бил на работа същата вечер, както сочи
подсъдимият, но според неговите показания, той е бил на задния вход на
дискотеката по време на инцидента и научил за него. Посочената неточност в
обвинителният акт от страна на подсъдимия бе отстранена от съда при изясняване
на фактическата обстановка по случая.
Въпросът, дали някой от присъствалите при инцидента арменски граждани е
извадил нож по време на сбиването, няма фактическо и правно значение в
настоящото производство, тъй като е обстоятелство извън предмета на доказване по
настоящото дело. Същото важи и за начина, по който събитията пред дискотеката
са се развили- броят на участниците, последователността и вида на ударите
разменени между тях, оттеглянето им и други свързани със самият случай довер до
причинената телесна повреда на свид.О. и тази на свид.А.. Става ясно от
показания по делото и от приложени по делото писма от Районна прокуратура
Пловдив, че за случая пред дискотека * е било образувано и към момента се води
досъдебно производство.
Съдът не съзря противоречието в показанията на свид.И., посочено от
подсъдимия. При първата им среща той е казал, че не е уведомил А. за случилото
се, но впоследствие е сторил това, видно и от показанията на самият А..
Оценката на свидетелските показания и обясненията на подсъдимият за тези срещи
са изложени при анализът на доказателствата по-горе, при който възраженията на
подсъдимият бяха взети предвид, но счетени за неоснователни.
Относно проведеното телефонно обаждане към пострадалият К. от непознат
номер, следва да се посочи, че не бяха открити доказателства то да е свързано
по някакъв начин с подсъдимия Х. и това обстоятелство съдът не е ценил в негова
тежест. Този момент единствено изяснява обстановката, в която някои от свидетелите-
пострадалият, колегите му и свид.А. са формирали част от възприятията си.
Действително пострадалият К. не е подал сигнал в полицията за заплахите, които
чул по свой адрес, но той не предприел действия по уреждане на въпроса с
компанията от арменски граждани, както сторил подс.Х.. Още повече, че по
отношение на постр.К. се касае единствено за предявени претенции за търсене на
отговорност по извън съдебен ред, докато при свид.О., се касае за причинено
телесно увреждане – факт, сочещ наличие на данни за извършено престъпление.
Основателни са възраженията на подсъдимия за това, че при срещата,
проведена с А.А., от тяхна страна финансово обезщетение не е било поискано. Без
значение е дали е било изречено конкретното име „*“ на същата среща, след като от показанията
на свид.А. и обясненията на подсъдимия става ясно, че и двете страни са имали
предвид едно и също лице- този който е казал на подсъдимият, че ще брои до три.
Това е бил именно А.К.. В тази насока свид.А. разяснява, че и двете страни са
знаели за кого се говори.
Съдът не констатира неточност в обвинителния акт по отношение на момента с
даването на визитка от свид.А. на подс.Х.. Дали подсъдимият и свид.Х. са
останали недоволни от срещата, е възприятие на свид.А., негово лично усещане, което
съдът кредитира, предвид поведението на подсъдимия, съдържанието на разговорът,
казаното от А. и събитията, които
последвали. От показанията на свидетелите А. и Х. и обясненията на подсъдимия
относно тази среща става ясно, че на същата не е била постигната някаква
конкретна уговорка между двете страни. Свид.Г. казва в показанията си „Говорили
са с нашия началник, който се казва А.А., не знам какво са се разбрали с него,
но са се разбрали.“. Казаното не сочи някаки конкретни възприятия, от които
свидетелят да е направил изводът, че страните са се разбрали, нито той сочи,
това да му е било съобщено от някого. От своя страна пострадалият А.К. казва,
че научил от управителя на фирмата, че той се е разбрал с „тях“ и няма да има
никакви проблеми, което не се намира в противоречие с личното усещане на А. за
това, че събеседниците му да са останали по-скоро недоволни.
Съдът не констатира свид.А. да казва в показанията си, лично да е говорил с
пострадалия по телефона от местопроизшествието, както твръди подсъдимият. Свид.А.
е казал в показанията си, че когато е посетил местопроизшествието пострадалият
не е бил там, а е бил отведен в болницата. За този момент свид.А. казва:
„Имахме връзка с * по телефона“. Той не заявява, че лично от своя телефон е
говорил с пострадалия, за да се твърди, че това е неистина поради липса на
отразен в стравката от мобилният оператор, регистриран такъв разговор. Моментът
на разпита на свид.А. в досъдебното производство е решение на органа на
разследване. Този момент няма същото фактическо значение, което има факта на
късно проведения разпит на свид.А.Г.. Всъщност тук смущаващото е не точно
момента на този разпит на свид.Г. на досъдебното производство, а
обстоятелството, че никой от пряко заинтересованите лица на досъдебното
производство изобщо не го е посочил преди това.
Съдът няма да обсъжда възраженията на подсъдимият Х. по отношение на
разговорът със свид. А., отразен на звукозапис, тъй като това веществено
доказателство по делото не бе прието.
Съдът приема за обосновани възраженията на подсъдимия, че конфликтът със
служителите на * е бил разрешен по нормален и мирен начин. Изобщо не се
установява някакво взето конкретно решение при проведените срещи, като дори
пред съда многократно бе посочвано от страна на защитата, че от страна на * не
е било платено цялото лечение на свид.Оксипян, а единствено изборът на екип.
Възраженията на подсъдимия за наличето на алиби, както и срещу оценката на
фактите, извършена от прокурора за движението на автомобила, за движението на
комуникатора регистриран с абонатният номер на Теленор, разминаването в
часовете от справката и посочените часове от свид.Д., за възприятията на
пострадалия за стрелеца и неговата визия, дрехи и др. относно охлузването на
ръката на подсъдимия съдът ги е обсъдил при анализа на доказателства по-горе.
Според съда е изяснено от кои по ред изтрели е прострелян пострадалият. Съдебно
медицинската експертиза №838/2018г, обсъдена по-горе, сочи от коя страна на
бедрата на пострадалия е входът и от коя изходът на двата раневи канала. Тези факти
съдът съпостави с показанията на пострадалия за конкретните му действия, които
е извършвал при възприемане на стрелбата. Първоначално той бил с гръб към
стрелецът когато чул притичването му, след което непосредствено в хода на
стрелбата е започнал да се обръща и при вторите изтрели е наблюдавал стрелецът
пред себе си. Входът и на двете рани е по страничната повърхност на бедрата, а
изходите и на двете рани са по вътрешната им повърхност, което изключва
възможността пострадалият да е бил с
гръб към стрелецът в момента на попаденията в бедрата му, като вещите лица при
комплексната експертиза №784/2018г, обсъждат обръщането на стрелеца, с цел
изясняване на механизма на получаване на нараняванията- кое от тях може да е
било първо по ред попадение и кое второ.
По отношение на възражението на подсъдимия за това, че единствено К. казва, че го е видял да бяга
пред дискотека *, следва да се отбележи, че свид.А., който изгледал записа от
охранителните камери на нощното заведение е възприел конкретната динамика на
събитията. Той казва, че е възприел „една минута, минута и половина тичане и
гонене по паркинга“ от лицата, намиращи се там. Това потвърждава показанията на
пострадалия, а и същите са сами по себе си логични, тъй като конфликтната ситуация,
изразила се в физическа саморазправа, предполага и обяснява бързи действия,
като притичване, прибягване и други от подобен характер.
Съдът не счита, че е възможно да се определи кое е лицето на снимката от
видеозаписа пред комплекс Роял сити гр.Пловдив, за да се обсъдят възраженията
на подсъдимия, че това не е стрелецът, както и че това не е самият той.
Действително няма доказателства къде и как стрелецът се е освободил от използваното
при извършване на престъплението оръжие, както и дали въобще се е освобождавал
от използваните от него дрехи, дали се е почистил и преоблякъл, как и къде. Единствено
по отношение на използваното оръжие може да се направи извод, че подсъдимият се
е освободил от него, доколкото то не е открито във владението му, а такова се
установява, че е било използвано. По отношение на дрехите не е ясно с какви
точно дрехи стрелецът е бил облечен. От кадрите на видеозаписа от охранителна
камера на к-с Роял Сити не може да се установят дрехите на бягащия мъж в
детайли, за да бъдат същите разпознати, както и от единственото близко изображение
на лицето му - снимка на стр.5, том 5 от
ДП, не може да се направи извод за самоличността на това лице за да се
съпостяват съответно дрехите му. Липсата на оръжието е обстоятелство, което
ползва защитата, а изводът, че подсъдимият се е освободил от него, съдът прави
едва след като прецени наличието на доказателства по делото, установяващи
авторството на деянието.
Прав е подсъдимият, че изземването на капсулните частици от автомобила с
един тампон от три места – волан, лостове на мигачи и лостове на чистачки,
пречи да се установи от кое място точно са били иззети тези следи. Факт е
обаче, че същите са се намирали във вътрешността на конкретната кола и са
иззети от тези три места, с които шофьорът на автомобила логично има чест
досег. Последното ограничава възможностите тези частици да са попаднали на
местата, на които са открити с по-голяма давност, тъй като честият механичен
контакт, спомага тяхното отпадане, съобразно казаното от вещото лице П.. По
тези съображения съдът не счита, че откритите следи капсулни частици са с
по-голяма давност от тази на деня на престъплението.
Съдът приема за основателно твърдението на подсъдимият, че няма
доказателства, иззетите четири телефона от апартамента в Слънчев бряг да са
били ползвани от него. Иззетите частици олово-антимон
-барий /Pb-Sb-Ba/ от същите не спомагат
за установяване на обективната истина по случая, тъй като не се установява
връзка между тези предмети и местопрестъплението. Неустановено остава, върху
кой точно телефон са се намирали откритите частици, поради посочените пороци
при изземването им, както и няма доказателства някой от тези телефони да се е
намирал във фактическа власт на подсъдимия. По тези съображения посочените веществени доказателства
- 4бр. частици олово-антимон -барий /Pb-Sb-Ba/ не мога да се ценят в
подкрепа на обвинителната теза.
Съдът счита, че възраженията на подсъдимият, според които стрелецът не е целял убийство, са
неоснователни. За умисълът на дееца се съди от конкретните реализирани от него
действия. Мястото на попаденията не установяват липса на пряк умисъл за
убийство, поради вида на използваното оръжие, разстоянието между стрелецът и
жертвата му изключващо възможността за прецизиране на мястото на попадението с
такава точност от неопитен стрелец, интензитета на стрелбата, движението на
стрелеца в посока към жертвата. В тази насока следва да се отчете и мястото на
първите две попадения от срелбата, като е установено, че най-високото е на
разстояние 104,5см от земята при спаднала до джанта гума на автмобила.
Въз основа на извършеният анализ и оценка на доказателствата мнозинството
от съдебният състав формира вътрешното си убеждение относно деянията и техният
автор. Като обобщение съдът посочва, че впечатленията, които пострадалият
формирал за своя нападател не са произволни, а почиват на обективни факти, възприети
от пострадалия на местопроизшествието. Налице са били и обстоятелства изградили
мотивите на подсъдимия да извърши престъпленията. Това е физическата саморазправа
между охранители/портиери на дискотека * и компанията от четири човека, клиенти
на това заведение, включваща подс.Х.. Фактът на тези събития и резултатът от
самия конфликт, довел до телесно увреждане на свид.О., се установяват по
несъмнен начин. Безспорни са и фактите, сочещи, че след този инцидент подс.Х. е
търсил начини за изясняване на събитията, като искал да проведе срещи и търсил
съдействие от хора, които да уговорят такива. Независимо от твърденията на
отделните свидетели за използваните думи, изрази, вербални или невербални форми
за комуникация при проведените срещи, е обективен факт и безспорно установено,
че едната страна при конфликта пред дискотека * е била увредена и по този повод
са последвали срещи с хора, отговарящи служебно за действията на другата
участвала страна. Именно подс.Х. е присъствал при проведените впоследствие две
срещи. Той е потърсил съдействие на други лица за уреждането им и воденето на
разговорите. Поетата инициатива от него сочи, че той се е чувствал съпричастен
към събитията, като единствено той се явявал и роднина на пострадалото при
конфликта лице - свид.О.. Всичко това установява обективни обстоятелства, които
са формирали намерения у подсъдимият за отмъщение чрез саморазправа с
пострадалия, не каква да е а зрелищна, на публично място, което сочи ясно, че
се касае за наранена чест. В изпълнение на решението си подсъдимият е имал
двама съучастника. Независимо, че съучастници на подсъдимия в обвинителния акт
не се сочат, съдът не може да не посочи тези факти, които се установяват от анализа
на доказателствата по делото. Тъй като обаче срещу тези факти подсъдимият не се е защитавал, съдът
няма да ги цени при индивидуализацията на наказанието. Според обсъдените по горе доказателства за да
реализира намеренията си подсъдимият си набавил оръжие и боеприпаси и решил да
създаде впечатление за околните, че повреме на извършване на престъплението се
е намирал със съпругата си в к-с Слънчев бряг. Вечерта преди престъплението се
предвижил в посока гр.Пловдив с
автомобил Опел Корса, собственост на съпругата му, а на сутринта зачакал в
гр.Пловдив жертвата близо до дома й. След като пострадалият вече бил там,
подсъдимият се затичал към него стрелял два пъти, но не улучил жертвата, а автомобила,
след което стрерял още два пъти когато уличил последователно двете бедра на
пострадалия. След това подсъдимият се оттеглил, бягайки. Стрелбата оставила
върху подсъдимия две следи- индикативна частица Pв-Ba в областта вежди коса и следа по дясната ръка от боравенето с оръжието. Индикативна
частица като тази от гилзите и проектилите на местопроизшествието била пренесена
от подсъдимия върху мобилен телефон, оставен в лекия автомобил Опел Корса, ползван
в гр.Пловдив около два часа преди и
малко време след часът на престъпленията. Капсулни частици като тези открити на
местопроизшествието били пренесени във вътрешността на лекия автомобил Опел
Корса от подсъдимия, тъй като с този автомобил той се върнал в к-с Слънчев бряг
веднага след извършване на престъпленията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установена фактическа
обстановка съдът счита, че подсъдимият С.Х.
от обективна страна е осъществил всички признаци на състава на престъпление по чл. 116, ал.1, т.9 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал.1 от НК, като на 29.07.2018 г. в гр. Пловдив срещу жилищен
блок с административен адрес ул.“С“срещу № * е произвел четири изтрела с
огнестрелно оръжие, снарядено с бойни патрони кал. 7,65х17мм, срещу
пострадалият А.М.К.. Безспорно
се установиха датата и мястото на извършване на това престъпление. Предмет на
престъплението е жив човешки организъм – пострадалият А.К.. Касае се за резултатно
увреждащо престъпление. Изпълнителното деяние се изразява във въздействие върху
организма на пострадалия, което е от естество да причини биологичната му смърт.
Реализирани са били са конкретни последователни действия от страна на подсъдимия,
обективно годни да причинят целеният резултат. От обективна страна подсъдимият
извършил всичко, което е било необходимо за довършване на престъплението. Подсъдимият
е произвел изстрели, насочени пряко и непосредствено към тялото на пострадалия,
като с два от тях му причинил две огнестрелни
наранявания. Този настъпил резултат се намира в пряка причинно следствена
връзка с осъщественото изпълнително деяние, което останало в стадия на довършен
опит. Опитът е започнатото изпълнение на
умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар
и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици за това престъпление. В случая деянието е довършено, тъй като извършените
от подсъдимия действия – произвеждане на четири последователни изстрела с
огнестрелно оръжие срещу тялото на А.К., приближавайки го до около 4-5м от него,
са обективно достатъчни за настъпване на желаният от него резултат- умъртвяване
на пострадалия. Този целен от дееца резултат обаче не настъпил поради
независещи от него причини, а именно незасягане жизненоважен орган на
пострадалия / Решение 163 от 17.08.2016г на ВКС по н.д. №395/2016г IIIн.о./. Причинната връзка между изпълнителното деяние и целения смъртен резултат
е опосреден от причиняване на пострадалия на две леки телесни повреди.
Не се доказа обвинителната теза
пострадалият К. да е бил длъжностно лице към момента на извършване на
престъплението спрямо него. Дали едно лице отговаря на тази характеристика
следва да се установи във всеки отделен случай, съобразно наличието на
признаци, регламентирани в чл.93, т.1 от НК. При всички случаи изводът се прави
въз основа на доказателсвата за трудовата функция на лицето, правата и
задълженията, които той има във връзка с нея. Според обвинителният акт на
пострадалият било възложено да изпълнява постоянно, срещу заплащане работа, свързана с охрана на чуждо имущество в
юридическо лице. Видно от трудов договор от 04.01.20218г, сключен между пострадалия
А.К. и сружеството * и приложената длъжностна характеристика към него, К. е бил
назначен на работа като портиер, като работа си той изпълнявал на входа на
дискотека * и тя се състояла в насочване на влизащите и напускащите питейното
заведение, упътването им към мястото за заплащане на вход и към мястото за
проверка за оръжие, както и съобщаване по радиостанцията на отговорника по
охраната за всяко нарушение, извършено от посетители. Описанието на възложените
функции на К. не водят до извод той да е извършвал работа по пазене или
управление на чуждо имущество в юридическо лице. Така дейност не му е била
възлагана нито юридически, нито фактически. Единственото чуждо имущество, което
е било възможно да му бъде поверено е посоченото в характерстиката на службата
му като свързочно оборудване. До колкото се касае за имущество, което би служило за фактическо
изпълнение на възложената му работа на портиер, а не за неговото управление или
пазене, то предоставянето на това имущество на К. не го определя като
длъжностно лица. Имущество, което да пази или управлява, в юридическият смисъл
на тези две понятия, изобщо не му е било поверявано. Пазенето по смисъла на
чл.93, ал.1 от НК е дейност по съхраняване и отчитане, но не и дейност по
физическа охрана, каквато е посочил прокурорът, К. да е извършвал. Не се
доказа, К. да е осъществявал в работата си действия на физическа охрана, като
извършване на такива действия изобщо не са му били възложени. Независимо от
това дори и да бе извършвал такава физическа охрана, то тази дейност по своя
характер не означава пазене на чуждо имущество, тъй като такова изобщо не му е
било поверявано /Решение № 429 от
9.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 384/2010 г., II н. о./. По тези съображения съдът оправда подсъдимият
по възведеното му обвинение в тази му част.
От субективна страна подсъдимият Х. е годен
наказателноправен субект на това престъпление- пълнолетен и вменяем. За умисълът
на дееца се съди от конкретните обективирани от него действия. Макар причинените травми на пострадалия да са леки по
смисъла на закона, не степента на телесната повреда определя умисъла на дееца в
конкретния казус, а поведението в което този
умисъл е
намерил израз. Подсъдимият е използвал огнестрелно оръжие, с
което произвел четири на брой изстрела към тялото на пострадалия приближавайки
го, като последните два изтрела, които улучили бедрата на пострадалия били
изстреляни на разстояние от 4-5м от него. Видът на употребеното средство за
извършване на престъплението- огнестрелно оръжие, конкретната му насоченост към
пострадалия, приближаването към жертвата между отделните изстрели, броят на
изстрелите, два от които попаднали в автомобилът зад нея най- високия на
разстояние над 104,5см от земата /разстоянието измерено при спаднала гума/ са
все обстоятелства, които в своята съвкупност сочат, че у подсъдимия е съществувал
пряк умисъл за умъртвяване, а не такъв за причиняване само на телесна повреда. Подсъдимия ясно съзнавал, че не може да отмери действията си така, че да ги ограничи само до причиняването на телесни увреждания, като изключи
травми, несъвместими с живота. С подобни
способности подсъдимият неразполагал. Той извършил действия, които са
обективно годни да причинят смърт, но целеният смъртоносен резултат не настъпил
поради независещи от дееца причини, каквато се явява неточната му стрелба /Решение №2 от 16.03.2018г на ВКС, н.д.
№1254/2017г., III
н.о./. Не
са налице каквито и да е субективни характеристики на деецът, които да го
отличават като лице с възможности да прецезира произвежданата от него стрелба
до ограничаване на попаденията й в конкретен човешки орган, жизненоважен или не.
Поради това съдът счита, че подсъдимият е извършил престъплението при пряк
алтернативен умисъл. Той съзнавал обществената опасност на деянието, съзнавал е, че използвайки огнестрелно оръжие и възпроизвеждайки изстрели
с него към тялото на К., приближавайки го, ще настъпят обществено опасни
последици – неговата смърт или телесно увреждане, но е искал настъпването на
един от тези два възможни, алтернативно представени в съзнанието му резултата. /Наказателно право на
РБ, обща част, книга втора Ив.Ненов стр.163; Решение №32 от 11.03.1991г по н.д.
№868/90г на I н.о ВС; Решение
№ 24/5.05.1997 г. по н.д. № 452/1996 г. I н.о. на ВКС /. Налице е известна степен на неопределеност в
представите на дееца относно искания резултат – смърт или телесна повреда, като
в случая на причиняване на по-лекия такъв по независещи от дееца фактори,
какъвто е незасягане на жизненоважен орган, деецът следва да носи отговорност
за опит към по-тежкия резултат.
/ Решение № 68 от 14.04.2021 г. на ВКС по н. д. № 185/2021 г., I н. о., Решение 163 от 17.08.2016г на ВКС по н.д.
№395/2016г IIIн.о./.
Дали подсъдимият е разполагал с още боеприпаси, с които е могъл да произведе
повече изстрели не представлява обстоятелство, което би могло да изключи
умисълът на дееца за това престъпление, тъй като действията му по естеството си
са били обективно достатъчни да причинят пряко целения резултат, в случая
алтернативно възприеман от него като телесна повреда или смърт /пак Решение 163
от 17.08.2016г на ВКС по н.д. №395/2016г IIIн.о./.
Подсъдимият е действал предумишлено, тъй като решението за
извършване на престъплението било взето от него предварително, в спокойна
обстановка, при осмисляне на аргументите „за“ и „против“ /Постановление №14 от
30.09.1963г на Пленума на ВС/. Решението е било действително обмисляно и това е
видно от провежданите срещи с представители на дружеството *, при които
подсъдимият е търсил, но не получил удовлетворяваща го реакция от тяхна страна,
което формирало убеждението му, че следва да се разправи с пострадалия
сам. Жертвата си той пресрещнал пред
дома й, като за целта предварително разучил този адрес. Фактът на използваните
огнестрелни оръжия и боеприпаси сочи, подготовка на средствата за извършване на
престъплението. За движението на жертвата на инкриминираната дата подсъдимият
се осведомявал от провеждана комуникация от СИМ карти, пердназначени единствено
за тази цел, поради която и били набавени именно такива регистрирани на чуждо
име. На инкриминираната дата подсъдимият устроил засада на пострадалия, причаквайки
го пред дома му. Предварително подсъдимият бил изработил и алиби, настанявайки
се със съпругата си при свои роднини на около 280км от мястото на
престъплението. Всичко изложено обосновава извода на съда, че подсъдимият е
действал предумишлено.
От
доказателствата по делото се установи още, че подсъдимият е изпълнил
от обективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 339, ал.1 от НК, за това, че на 29.07.2018 г., в гр. Пловдив, е държал огнестрелно оръжие
- пистолет кал.7,65х17мм и боеприпаси за огнестрелно оръжие - 4 броя патрони
7,65х17мм, без да има за това надлежно разрешение. Престъплението по чл.
339, ал. 1 от НК е на формално извършване, като формата на изпълнителното
деяние - държане на посочените в разпоредбата вещи, се изразява в установяване
на фактическа власт върху тях от дееца, без надлежно разрешение. За да е
съставомерно деянието по чл. 339, ал. 1 НК,
е достатъчно оръжието и боеприпасите да са се намирали във фактическа
власт на дееца, без значение продължителността на упражняване
на фактическата власт върху тях. Тяхното държане, придобиване и разпореждане е поставено под разрешителния режим по
ЗКООБ и е противоправно при липсата на съответното
разрешение. В случая огнестрелното
оръжие и четирите боеприпаси към него се явяват средство за извършване на престъплението
от подсъдимия по чл. чл. 116, ал.1, т.9 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е годен
субект на това престъпление, което може да бъде извършено от всяко наказателноотговорно
лице, какъвто е и той по смисъла на закона – пълнолетен и вменяем. Престъплението
е извършено при пряк умисъл, като деецът е съзнавал обществената опасност на
деянието и е имал представи за всички обстоятелствата визирани от обективните
признаци на престъпния състав- това че държи посочените предмети без съответното
разрешение, което се предвижда по закон, като е искал изпълнението именно на
тези обстоятелства.
От
доказателствата по делото се установи, че подсъдимият е изпълнил и признаците от обективна страна на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, тъй като на 29.07.2018 г., в гр. Пловдив,
е повредил противозаконно чужда движима вещ - задна лява гума, марка
„Континентал“ и заден ляв калник на л.а. „Мерцедес“ с № *, собственост на Д.Х.А.,
с което е причинил щети в размер на 657,26 лв. Доказа се по делото, че това
повреждане на автомобила е настъпило при реализиране на стрелба срещу
пострадалия, като първите два изстрела са попаднали в автомобила зад него,
причинявайки му увреждания по заден ляв калник, а проектил от последвалите още
два изтрела преминал през лявото бедрото на пострадалия и пробил задната лява
гума на автомобила. Противозаконното повреждане на чужда движима вещ, каквато
представлява лек автомобил „Мерцедес“ с № * спрямо подсъдимия, е извършено чрез
действия, които се изразяват във въздействие спрямо вещта така че тя е
променена отрицателно с оглед на първоначалният й вид. В резултат на това
изменение вещта е станала временно негодна да се използва по предназначение.
Деянието е довършено, като е настъпил описаният пряк резултат.
От субективна страна това престъпление може да бъде извършено от всяко
наказателно отговорно лице, каквото е подсъдимият. Той е действал при
евентуален умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасния характер на
действията си, съзнавал е възможността чрез произведената от него стрелба да
увреди намиращият зад пострадалия автомобил, но се отнесал безразлично към този
резултат, тъй като пряката му цел е била да порази човека, а не вещта.
Посочените три
престъпления са извършени при условията на идеална съвкупност, тъй като и трите
престъпления са извършени чрез реализиране на едно деяние от подсъдимият-
стрелба, произведена от него срещу пострадалия. Това деяние е резултат на едно конкретно решение и е осъществило всички признаци на трите описани престъпни
състава от обективна и субективна страна, като е засегнало разнородни обекти и е
причинило три престъпни резултата, всеки от които има собствено наказателно
правно значение, тъй като засягат различни охранени обществени отношения.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл. 116, ал.1, т.9 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал.1 от НК, законодателят е определил
алтернативно
наказанията “Лишаване от свобода” от петнадесет до
двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
За извършеното
престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, в закона е предвидено наказание
„Лишаване от свобода“ до две до осем години.
За извършеното
престъпление по чл.216, ал.1 от НК, законът предвижда наказание
до пег години „Лишаване от свобода“.
За да определи наказанието на подс.Х., съдът, за всяко от трите престъпления, извърши цялостната оценка на наличните по делото
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, позволяваща установяването на действителната конкретна тежест на
извършеното и налагането на онова наказание, което с оглед на тази тежест и
личността на дееца най-добре
отговаря на целите по чл.36 от НК. При тези преценка, съдът съобрази и обстоятелството, че
трите престъпления са реализирани в условията на идеална съвкупност, което
означава, че е било осъществено едно деяние, резултат на едно решение, което е
изпълнило признаците на три отделни престъпни състава, като е засегнало три
различни обекта.
Като отегчаващо вината обстоятелство
и за трите престъпления съдът отчете лошата характеристика за личността на
подсъдимия – осъждан, неработещ, конфликтен. Според справката за съдимост, подсъдимия
е осъждан три пъти, като престъпленията по настоящото дело са извършени в
изпитателния срок на предходното му осъждане. Освен за факта на съдимостта,
посочената справка съдимост дава информация
и за характеровите особености на подсъдимия, определяйки го като конфликтна, агресивна личност, което се извежда от вида на престъпленията,
за които той е бил съден по-рано – два пъти за причинени различни по вид
телесни повреди, едната по хулигански подбуди и веднъж за хулигунство по
чл.325, ал.1 от НК. В тази насока са и показанията на свидетелите, наблюдавали поведението му като чест клиент на
нощните заведения. Представен е документ според, който подсъдимият членува
във фондация с нестопанска цел, но не стана ясно същият реално да е
осъществявал каквато и да е дейност или да е участвал в такава за да се счете,
че е налице обстоятелство, даващо характеристика за личността му.
По отношение на престъплението по чл. 116, ал.1, т.9 вр. чл. 115
вр. чл. 18, ал.1 от НК, мнозинството от съдебния състав намери, че
адекватно на обществената опасност на деянието и дееца, съобразно целите на
чл.36 от НК, сред алтернативно изброените в санкцията на правната норма
наказания, се явява наказанието „Лишаване от свобода“. Останалите, предвидени в
санкцията на правната норма наказания, се явяват по своя характер прекомерно
тежки спрамо обществената опасност на деянието и дееца. За това престъпление мнозинството от съдебния
състав отчете едно смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство- конкретната
степен на засягане на телесната неприкосновеност на личността на пострадалия. Като
пряка последица от деянието са настъпили две леки телесни повреди за
пострадалия, които му причинили болка и страдание. Действително се касае за две огнестрелни
рани, които обаче не са поставили живота на пострадалия в опасност. Така
настъпилият резултат сочи по-ниска степен на засягане на правнозащитеният обект
от страна на подсъдимия.
При преценка на отегчаващите и смекчаващи
обстоятелства съдът се води от трайната съдебна практика, според която не се
касае за математическо съотношение между тях. Дефинитивно деянието по чл.115 НК е с
по начало висока обществена опасност, тъй като е насочено срещу най-висшето благо
– човешкият живот. Това е намерило отражение в предвидената в закона
санкция за това престъпление. Съдът счита, че водещото обстоятелство при индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия в конкретния случай за това престъпление се явява
пряката последица от престъплението, която определя по-ниска степен на засягане
на охранените обществени отношения, а от там и по-ниска степен на обществената опасност
на дееца. Степента на изпълнение на намеренията на дееца е от значение за
определяне на обществената опасност на деянието, съгласно чл.58 б.“а“ вр.
чл.18, ал.2 от НК. В тази насока съдебната практика сочи, че разпоредбата на
чл.58 от НК е приложима и в случаите на довършен опит /Решение №2 от
16.03.2018г на ВКС, н.д. №1254/2017г., III н.о./. Съдът не констатира наличие на множество или
изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, които да налагат
определяне на наказание по реда на чл.55 от НК. Деянието, предмет на доказване
в настоящото производство е изпълнило признаците на престъплението по чл.116,
ал.1, т.9, вр. чл.115 от НК, но е приключило в стадия на опита. Предвид
настъпилият резултат, изразил се в причинени на пострадалият две леки телесни
повреди, съдът прецени, че степента на изпълнение на намеренията от страна на
подсъдимия е малка, поради което наказанието му за това престъпление бе определено
по реда на чл.58, б. “а“, вр.
чл.55, ал.1, т.1 от НК. По тези съображения съдът намери, че са налице основанията на чл. 116, ал.1, т.9 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал.1 от НК вр. чл.58, б. “а“, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК като определи и наложи спрямо подсъдимия С.Х. наказание под определения в
санкцията на правната норма минимум- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ШЕСТ ГОДИНИ. Наказание в
този размер съдът прецени като справедливо, необходимо и достатъчно за
постигане на целите по чл.36, ал.1 от НК, съответно на обществената опасност на
деянието и дееца.
Съдът призна подсъдимия за невинен в
това опитът за убийство да е бил извършено спрямо пострадалият К. именно в
качеството му на длъжностно лице - портиер в „*“ ЕООД гр. Пловдив, по
повод изпълнение на службата му в „* клуб — Пловдив“. Не се доказа пострадалият
да е притежавал такова качеството по смисъла на закона, към момента на
извършване на престъплението спрямо него, поради което съдът оправда подсъдимия по възведеното му обвинение в тази част с правна квалификация
по чл. 116, ал.1, т.1 от НК
По отношение на престъплението
по чл.339, ал.1 от НК съдът не установи смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Отчетени бяха като отегчаващи вината му лошите характеристични данни, посочени
по-горе и за трите престъпления. Независимо от това съдът прецени, че за това
престъпление, наказание в размер на минимума, посочен в санкцията на правната
норма, се ява напълно достатъчно, съобразно обществената опасност на стореното
и личността на дееца. По тези съображения съдът счете, че са налице основания
за определяне на наказанието на подсъдимия по реда на чл.54 от НК, като
съобразно изискванията на чл.36 НК, определи същото в развер на ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
По отоношение на престъплението по чл.
216, ал.1 НК, съдът отчете както
посочи по-горе лошите характеристични данни за подсъдимия, като
смекчаващи вината му обстоятелства за това престъпление не бяха констатирани.
Съобразно ПМС №316/20.12.2017г размерът на минималната работна заплата за
страната към 2018г е бил 510лв. Стойността на нанесената с това престъпление
имуществена вреда възлиза на 657,26 лв
т.е. малко над размера на минималната работна заплата за страната за конкретния
период. Размерът на вредите сочи степента на засягане на охпранените обществени
отношения, която в случая е не е голяма. Съобразно тежетта на стореното, съдът
счете, че наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено по реда на чл.54 НК,
при отчитане на отегчаващото вината на подсъдимия обстоятелство, се явява
справедливо и достатъчно да постигне законоустановените цели на индивидуална и
генерална превенция по чл.36 НК.
Налице са основанията на чл. 23, ал.1 от НК, тъй като престъпленията са били извършени с едно деяние, преди да е имало
влязла в сила присъда, за което и да е от тях. В този случай съдът дължи да
наложи за съвкупността от престъпления едно общо наказание, което следва да
бъде най-тежкото от определените наказания по отделно за всяко престъпление. Най-тежко наказание
измежду определените за всяко от престъпленията по настоящото дело се явява
наказанието за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т.9 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал.1 от НК вр. чл.58, б. “а“, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради което съдът определи
като едно общо наказание на съвкупността от престъпления ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Независимо, че се касае за три престъпления, тъй като
същите са били извършени при условията на идеална съвкупност, т.е. явяват се
резултат от едно решение, съдът прецени, както и с оглед конкретните резултати
от стореното, че не се налага приложение на разпоредбата на чл.24 от НК, като
счете, че наказанието, определено за съвкупността, е в размер, който ще
постигне заложените от закона цели и то не следва да се увеличава.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ и б.“в“
от ЗИНЗС така определеното определеното на подсъдимия С.Х. общо наказание
лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим, тъй като
става въпрос за умишлени престъпления, като наказанието определено за
съвкупността е над пет години лишаване от свобода, както и същите са извършени
в изпитателния срок на предходно осъждане по НОХД 2483/2016г по
описа на Районен съд Пловдив,
което съдът постанови да се търпи отделно.
На
основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2 от НК съдът приспадна от наложеното на
подс.С.Х. наказание лишаване от свобода времето, през което е бил задържан по
чл.64, ал.2 от НПК от 30.07.2018г, както и задържането с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, считано от 02.08.2018г до 27.05.2021г, и с мярка за
неотклонение „домашен арест“, считано от 28.05.2021г до влизане на присъдата в
сила. Един ден задържане следва да се зачете като един ден лишаване от свобода,
а два дни домашен арест се зачитат като един ден лишаване от свобода.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът постанови подсъдимия С.Х. да изтърпи изцяло и отделно от наложеното му по настоящото дело наказание
за съвкупността от престъпления -шест години лишаване от свобода, наказанието
наложено му по НОХД 2483/2016г по описа на Районен съд Пловдив, в размер на една
година и три месеца лишаване от свобода. Разпоредбата е императивна. Съдебният
акт по НОХД 2483/2016г е влазъл в сила на 22.03.2016г. Наложеното с него
наказание на подс.Х. е било отложено с изпитателен срок от три години на
основание чл.66, ал.1 от НК. Този срок изтича на 22.03.2019г, а престъпленията
по настоящото наказателно производство са били извършени на 29.07.2018г. Тези
обстоятелства обосновават изводът на съда за приложение на чл.68, ал.1 от НК.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Основанието на предявеният граждански иск е деянието,
предмет на обвинение по чл.
116, ал.1, т.9 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал.1 от НК. Пряк резултатът от действията на подсъдимия са доказаните по делото
телесни увреждания, причинени на гражданския ищец К.. Налице е причинна връзка
между деянието, изпълнило от обективна и субективна страна признаците на
престъпление по чл. 116, ал.1, т.9 вр.
чл. 115 вр. чл. 18, ал.1 от НК и
настъпилия вредоносен резултат, поради което пострадалият А.К. е материално
правно легитимиран да получи обезщетение за причинените му вреди имащи
неимуществен характер. По тези съображения на основание чл.45 от ЗЗД съдът
намери, че е налице непозволено увреждане, изразило се във виновно
осъщественото деяние, довело като пряка е непосредствена последица до увреждане
на здравето на гражданския ищец. След като се доказа авторството и вината на
подсъдимия за конкретното деяние, то това е основание за присъждане на
обезщетение в полза на увредения.
Допуснатият по делото граждански иск се
доказа по основание, но не и по размер.
Действително е видно, че пострадалият е получил увреждания с правно значение на
две леки телесни повреди. Установи се обаче, че болнично лечение не е било проведено.
Състоянието на подстрадалият при прегледа му е било определено като добро общо
състояние, отразено в амбулаторен лист
от 29.07.2018г, според който той е напуснал болницата в 09:27ч същия ден, след
обработка на раните със стерилна превръзка и предвид отказа му да бъде
хоспитализиран том2, стр.90/. Няма данни за последващи медицински прегледи и
лечение. От показанията на пострадалият става ясно, че е имало последващи
превръзки на раните, като те са били правени и в домашни условия от него и
приятелката му. Не се събраха доказателства осъщественото престъпление да е
причинило допълнителни негативни преживявания на гражданския ищец извън тези
последвали от нанесените телесни увреждания и до зарастването им. Няма данни за последвали прегледи и лечение, в
пряка връзка с причинените две наранявания, след зарастването им. Пострадалият сочи, че раните са зараснали бавно и че може би месеци, са му били нужни за да се възстанови, но не сочи конкретно
време, за което това се е случило, за да може съдът да направи обективна
преценка. Независимо от това, предвид броя и характера на раните и фактът, че
те са засегнали и двата крайника на пострадалия, както и предвид механизма на
причиняването им, в резултат на който пострадалият сочи, че е продължил и след
деянието да изпитва страх, следва да се приеме, че тези неимуществени вреди могат справедливо да
бъдат обезщетени с парична сума в размер на 15 000лв. По тези съображения съдебния състав счете, че
претенция за обезщетение в размер на 50 000лв се явява прекомерна на
действителните причинени на пострадалия неимуществени вреди. Събразно тези
обстоятелства съдът намери, че
обезщетение от 15 000лв е справедливо и съответно на причинените вредите,
съобразено и със съдебната практика в тази насока /Решение № 68 от 16.06.2021 г. на
ВКС по н. д. № 164/2021 г., II н. о., Решение № 177 от 4.10.2019 г.
на ВКС по н. д. № 686/2019 г., I н. о., Решение №
214 от 20.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 819/2016 г., III н. о./. На основание чл.45 от ЗЗД
съдът постанови подсъдимия С.Х., да заплати на гражданския ищец А.М.К., сумата от 15 000лв /петнадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието по чл. 116, ал.1, т.9 вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал.1
от НК, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 29.07.2018г до окончателното й изплащане, като отхвърли предявеният граждански иск за разликата до размера на предявената
сума от 50 000 лева, като неоснователен.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът счита, че след
като се установи, че веществено доказателство мобилен телефон марка „Globul 111 0", иззет от лек
автомобил Опел Корса, е бил използван за предаване на информация за движението
на жертвата на инкриминираната дата, достигала до извършителя на деянието, то този
телефон се явява средство, послужило за извършване на престъплението по чл. 116, ал.1, т.9 вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал.1
от НК, поради което на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК подлежи
на отнемане в полза на държавата. Не се установи на кого принадлежи този
телефон, но същият е намерен в лекия автомобил, ползван от подсъдимия в деня на
изземването му.
Веществените доказателства,
собственост на пострадалия А.М.К.: 1бр. черни мъжки панталони марка Н&М L.O.G.G., размер EUR 36 със странични джобове и 1 бр.
черна тениска с яка, размер L, с надпис на лицевата страна на
гърба „*" следва да му бъдат
върнати, след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства, с характер на документи,
звуко и вдеозаписи: медицински документи - 6 листа и четири броя дактилоскопни
следи, иззети при оглед на ВД- Мерцедес МЛ с per. № *, визитна картичка с надпис „А.А.", иззета от апартамента гр.
Пловдив, ул. *, Диск с видеозаписи от охранителни камери на „Роял Сити“, Диск с
видеозаписи от охранителни камери на „Иво-М-Ко", Диск с видеозаписи от
охранителни камери на „Тифани“, Диск с видеозаписи от охранителни камери на
изградено видеонаблюдение на 03 РУ Пловдив, Диск с видеозапис от охранителни
камери на к.к. „*“ и дискове от №1 до №14 с видеозаписи от охранителни камери
на к.к. „*“ и диск със звукозаписи от тел.112, следва да останат приложени по делото.
Веществените доказателства, иззети от подс. С.Х.: 1бр. мъжка кожена чанта марка „Calvin Klein„ с текстилна предница; 1бр. мобилен телефон „Samsung Galaxy 6 Edge"
със счупен дисплеи, с гръб, с ИМЕИ № *; Кожено калъфче за документи
съдържащо - лична карта -разрешение за пребиваване с № * изд. на С.Х. ; 1бр.
арменска шофьорска книжка на същото лице; 1бр. зарядно; 2 бр. ключове; 1бр.
шапка; Тениска с къс ръкав черен цвят; Дънкови къси гащи; Гащи - боксерки черни
на цвят, 1 чифт чехли, черни на цвят с надпис с надпис „ MS POLO" – всички иззети при обиск от С.Х. от дата 30.07.2018г., както и мобилен
телефон, златист на цвят, марка Нокия с ИМЕИ * и Сим-карта с надпис върху нея
Глобул; мобилен телефон марка Леново с ИМЕИ * и втори ИМЕИ *; мобилен телефон, черен на цвят с марка
„Самсунг", силно деформиран от двете му страни с ИМЕИ *; банкова карта на
Уникредит Булбанк с № *; черно долнище на спортен панталон с надпис
„Адидас" размер Л, 5 бр. шапки с козирка; 1 бр. ключ за автомобил марка
Опел иззети при претърсване в гр. Пловдив, ул. „Младежка“ № 6, ап. 1, не са послужили за извършване на престъпленията, поради което следва да
бъдат върнати на лицето от което са иззети.
Веществените доказателства, иззети от А. Л. О. и С.Х., след влизане на присъдата в
сила: черно мобилно устройство с антена с дължина 12см; мобилен телефон „Айфон
6" със златиста задна част; мобилен телефон „Айфон 5s" със сива задна част; мобилен телефонен апарат ZTE, черен на цвят; Мобилен телефонен апарат модел 5 - розов на цвят, чифт
маратонки марка Пума, черни и чифт маратонки марка Lakosta черни на цвят иззети при претърсване на апартамент № 4а, ет.5 в комплекс „*"
в к.к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър не се доказа да са послужили за извършване
на престъпленията, поради което следва да се върнат на лицата, от които са
иззети.
Веществено доказателство, иззето от К.А. - 1 бр. мобилен
телефон, марка „Нокия 2 ТА-1007“, с ИМЕИ № * следва са му бъде върнат, след
влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства: четири гилзи и един проектил
иззети при оглед на МП от 29.07.2018г. и два проектила иззети при оглед на ВД-
Мерцедес МЛ с per. № *, 1 бр. ампула с надпис
„Хлороформ", ацетонови обтривки иззети посредством памучен тампон от
скоростен лост, волан, от лостовете за мигачи и чистачки на л.а. „Опел
Корса" с per, № *, обтривки от двете ръце на С.Х.
посредством КИТ; обтривка от коса и вежди с ацетонов разтвор на С.Х., ацетонови
обтривки от скоростен лост, волан, лостове за мигачи и чистачки, иззети
посредством памучен тампон от л.а. Форд Фокус с per. № РВ 5779 ТС, обтривки от двете ръце от А.Л.О., обтривки от лява, дясна ръка, контролна проба, проба от вежди и чело чрез памучни тампони от А.А., обтривки от
лява и дясна ръка от К.А. и чифт мъжки черни обувки мъж иззети от л.а. „Опел
Корса" с peг. № *, всички описани предсатвляващи
вещи без стойност, следва да бъдат унищожени, след влизане на присъдата в сила.
Съдът намери, че подсъдимият е
виновен в извършване престъпленията, предмет на доказване по делото, поради
което в негова тежест следва да се възложат и направените разноски в хода на
наказателното производство. По тези съображения съдът на основание чл.189 ал.3
от НПК осъди подс.С.Х. да заплати направените по делото разноски: в хода на
досъдебното производство в размер на 3850,49 лева /три хиляди осемстотин и петдесет лева
и четиридесет и девет стотинки/, които са се заплатят в полза на
Държавата по сметка на ОДМВР-Пловдив, и в хода на съдебното следствие в размер на
1656,57лв /хиляда шестотин петдесет и шест лева и петдесет и седем ст./, които
да се заплатят в полза на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-Пловдив, както
и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 600лв
/шестотин/.
На същото основание са налице законовите
предпоставки за присъждане в тежест на подсъдимия и направените разноски от частния обвинител и граждански ищец А.М.К. за повереник. Нарочно искане за
това бе отправено своевременно от страна на повереника- до приключване на
съдебните прения. На присъждане подлежат само тези разноски, които са
действително направени от страните /ТР№6 от 06.11.2013г на ВКС по т.д.№6/2012г
на ОСГТК/ Решение №175 от 26.01.2017г, на ВКС по н.д. №783/2016г III н.о./. Видно от
предсатвените по делото доказателства в тази насока, може да се приеме наличие
на такива само по отношение на сумата 1000лв. В представеното пред съда по НОХД
1979/2019г пълномощно е посочено, че част възнаграждението е платено на процесуалният
представител от подзащитния му, с пълномощното по прекратеното съдебно
производство НОХД №1645/2019г. Видно от документа в това съдебно производство
/стр.29/, същото част от материалите по делото, между частния обвинител и
граждански ищец и повереникът му е било договорено възнаграждение в размер на
3000лв, но е било заплатено от него само сумата от 1000лв, в брой. В същия
договор е указан срок за заплащане на останалата част от сумата по договореното
възнаграждение – до 30.01.2020г, но доказателства, това да е било сторено, пред
съда не са представени. По тези съображения съдът намери, че са налице основания
за присъждане в полза на частния обвинител и граждански ищец единствено на
сумата от 1000лв, която представлява реално направените от него разходи.
Мотивиран от гореизложеното съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ:
СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ:
/А.Г./
О.М. СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ:
/Л.К./
О.М. СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ:
/Н.А./