Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 1166
от 21.06.2019г., град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на двадесет
и първи май две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Станимир Христов
при секретаря Биляна Недкова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2820 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба от В. Василева П. с ЕГН ********** и Ц.Г.М. с ЕГН ********** със съдебен адрес ***, Адвокатско дружество „Костов, С. и Ко“, адв. Д.С. против Заповед № РД-01-435/03.08.2018 год. на Кмета на Община Царево. С оспорения акт, административния орган, на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е разпоредил да бъде премахнат установен незаконен строеж „Масивна постройка“, находящ се в ПИ 48619.45.729 по КК на гр. Царево, м. „Плаката“ с трайно предназначение на имота – горска територия, като е указано премахването да се извърши от В.Г.П. и Ц.Г.М.. В заповедта е определен 30-дневен срок за доброволно изпълнение, считано от датата на влизане в сила на заповедта, като при неспазване на срока за доброволно изпълнение следва принудително премахване на незаконния строеж по възлагане на Община Царево за сметка на посочените в заповедта лица. В жалбата е заявено, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. В съдебно заседание, жалбоподателите, чрез процесуалния си представител – адв. Д.С. ***, поддържат жалбата по изложените доводи и аргументи, ангажира допълнителни писмени и гласни доказателства, в т.ч. и съдебно-техническа експертиза, претендира присъждане на разноски и представя писмени бележки по съществото на спора.
Ответникът – Кмет на Община Царево, чрез процесуалния си представител – адв. Г.Н. *** оспорва жалбата като неоснователна, ангажира допълнителни писмени и гласни доказателства, в т.ч. и съдебно-техническа експертиза, формулира искане за отхвърлянето й, както и за присъждане на направените по делото разноски. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора.
След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото, като
съобрази исканията, становищата и доводите на страните и като се основа на
закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за това лице с правен интерес от обжалването, в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Същата отговаря на формалните изисквания за съдържание и реквизити, което я прави процесуално допустима.
Разгледана по същество, съда намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
От доказателствата по делото се установява, че със жалба вх. № 94-01-3088/ 22.07.2016 год. В. Г. С. от гр. Бургас е сезирал Кмета на Община Царево относно твърдян от лицето незаконен строеж в гр. Царево, м. „Плаката“, ПИ с идентификатор 48619.45.729. В жалбата е заявено, че във връзка с образувано изпълнително дело срещу длъжника Ц.Г.М., ЧСИ Евелина Божилова се е снабдила с документ – писмо от 28.06.2016 год. на Главния архитект на Община Царево, от което е видно, че за имот с идентификатор 48619.45.729 по КК на гр. Царево няма издадено разрешение за строеж.
Във връзка с така подадената жалба, с писмо изх. № 94-01-3222/03.08.2016 год., Кмета на община Царево е изискал от В. Василева П. и Ц.Г.М. ***, р-н „Надежда“, кв. „Надежда 2“, бл. 261, вх. Б, ет. 3, ап. 35 в 7-дневен срок от получаване на писмото да представят в Дирекция „Устройство на територията“ при Община Царево документ за собственост на имота, решение за промяна предназначението на земята и строителни книжа (разрешение за строеж и одобрени проекти) за постройката в ПИ 48619.45.729 по КК на гр. Царево. В писмото е посочено, че след изтичане на посочения срок и при липса на необходимите строителни книжа ще бъдат предприети последващи действия по ЗУТ – стартиране на административна процедура по установяване на незаконен строеж. Цитираното писмо е било изпратено на посочения адрес, но видно от приложеното по делото известие за доставяне, пощенската пратка се е върнала с отбелязване „непотърсена“. Във връзка с това, съобщение за осигуряване на достъп и представяне на документи за ПИ 48619.45.729 по КК на гр. Царево, м. „Плаката“ е било поставено по реда на § 4 от ЗУТ, чрез залепване на входната врата на имота и на информационното табло на Община Царево, за което, служители от Община Царево са съставили служебна бележка от 13.10.2016 год. По административната преписка са приложени и фотоснимки, удостоверяващи залепване на съобщението на входната врата на имота.
По административната преписка е приложен Договор за доброволна делба от 11.10.2013 год., вписан на 11.10.2013 год., том І, № 166, вх. рег. № 1952 на Служба по вписванията гр. Царево по отношение на ПИ с идентификатор 48619.45.708 по КК на гр. Царево, м. „Плаката“, целия с площ 6 002 кв.м. От цитирания договор за доброволна делба става ясно, че от посочения ПИ 48619.45.708, съгласно изготвена скица-проект за изменение на кадастралната карта се образуват нови поземлени имоти: ПИ 48619.45.727 с площ от 3 001 кв.м., ПИ 48619.45.728 с площ от 1 501 кв.м. и ПИ 48619.45.729 с площ от 1 500 кв.м. Отново видно от договора за доброволна делба, ПИ 48619.45.729 с площ от 1 500 кв.м. се предава в дял на В. Василева П. и Ц.Г.М., които стават изключителни собственици на същия.
На 22.05.2017 год. работна група от служители при Община Царево, в т.ч. и ст.специалист „Незаконно строителство“ са извършили проверка на строеж „Масивна постройка“, намиращ се в ПИ 48619.45.729 по КК на гр. Царево, м. „Плаката“ с трайно предназначение - горска територия, собственост на В. Василева П. и Ц.Г.М., резултатите от която проверка са обективирани в Констативен акт № 4/22.05.2017 год. В констативния акт е вписано, че строежа е собственост на В. Василева П. и Ц.Г.М., които са посочени като възложители и строители. По отношение на представени строителни книжа и документи, в констативния акт е вписано, че няма одобрен проект, в т.ч. няма съгласувани и одобрени части от проекта, няма разрешение за строеж, нито протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. Направено е и описание на строежа, като е посочено, че в поземления имот е изградена масивна едноетажна постройка върху бетонов фундамент с плосък покрив с положена дограма на прозорците и вратите. Приблизителната застроена площ на сградата е около 60 кв.м. Сградата има открита веранда (площадка) продължение на основата (бетоновия фундамент). Ситуирана е свободно в имота. Вписано е също, че постройката е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и на основание чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, строежа е V (пета) категория. В констативния акт е изготвена и окомерна скица на разположението на строежа в имота със съответните граници. Вписани са и установените в хода на проверката нарушения – строителството на постройката е извършено без промяна на предназначението на земята и без влязъл в сила подробен устройствен план; без одобрени строителни книжа и без разрешение за строеж. Становището на извършилите проверката специалисти е, че строежа не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Като нарушени разпоредби са посочени чл. 12, ал. 2, чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В констативния акт е вписано и обстоятелството, че с оглед констатираните нарушения, констативния акт е основание за започване на административно производство за издаване на заповед за премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Указана е и възможността за депозиране на възражения против констативния акт в 7-дневен срок от получаването му. С писмо изх. № 94-01-2041/02.06.2017 год., до В. Василева П. и Ц.Г.М. е изпратено съобщение за съставения Констативен акт № 4/22.05.2017 год., като екземпляр от същия е приложен към писмото. Видно от приложеното към административната преписка известие за доставяне, цитираното писмо с приложения към него констативен акт са се върнали с отбелязване „непотърсена“. Предвид това, в Констативен акт № 4/22.05.2017 год. е вписано, че екземпляр втори от същия се постави на 29.08.2017 год. в 14.55 часа чрез залепване на строежа – вх. врата на двора и на таблото на общината на 29.08.2017 год. в 15.15 часа. По повод така обявения констативен акт, в указания срок не са постъпили възражения.
На 26.07.2018 год. В. Г. С. е депозирал до Кмета на Община Царево, Главния архитект на община Царево и Началника на РО НСК Бургас сигнал за незаконно строителство, в който е уведомил посочените адресати за незаконния строеж по смисъла на чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, находящ се в ПИ 48619.45.729 по КК на гр. Царево, м. „Плаката“ с трайно предназначение - горска територия. Посочено е, че цитирания незаконен строеж е монолитна постройка, като е формулирано искане за извършване на проверка и издаване на заповед за премахване. В уверение на заявеното в сигнала е приложено и писмото на Главния архитект на Община Царево, относно липсата на издадено на поземления имот разрешение за строеж. С писмо от 31.07.2018 год., Началника на РО НСК Бургас при РДНСК Югоизточен район е изпратил до Кмета на Община Царево сигнала на Велико Стоянов, като е указал, че кмета следва да разпореди извършване на проверка и при установяване на нарушения да предприеме необходимите действия, съобразно правомощията си по ЗУТ, за което следва да уведоми всички заинтересовани страни, както и РО НСК Бургас при РДНСК Югоизточен район.
Предвид горното, Кмета на Община Царево е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-435/03.08.2018 год., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 е т. 2 от ЗУТ е разпоредил да бъде премахнат установен незаконен строеж „Масивна постройка“, находящ се в ПИ 48619.45.729 по КК на гр. Царево, м. „Плаката“ с трайно предназначение на имота – горска територия, като е указано премахването да се извърши от В.Г.П. и Ц.Г.М.. В заповедта е определен 30-дневен срок за доброволно изпълнение, считано от датата на влизане в сила на заповедта, като при неспазване на срока за доброволно изпълнение следва принудително премахване на незаконния строеж по възлагане на Община Царево за сметка на посочените в заповедта лица. Като мотиви, в заповедта са вписани констатациите, обективирани в Констативен акт № 4/22.05.2017 год. Вписано е и обстоятелството, че констативния акт е изпратен по пощата с писмо с обратна разписка, но същата се е върнала с отбелязване „непотърсена“. Вписано е също, че при посещение на място в имота, собствениците, проявявайки грубо и непристойно отношение са отказали получаване на констативния акт. Поради това, същия е поставен на входната врата на имота в присъствие на двама свидетели – служители на Община Царево, както и на таблото в общината. Посочено е, че в предоставения 7-дневен срок не са постъпили възражения против констативния акт. Вписано е също и становището на административния орган, че обекта не е търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ според предназначението на имота, както и обстоятелството, че той не съответства на действалите планове и действащия към момента.
С писмо изх. № 24-01-480/14.08.2018 год., до В. Василева П. и Ц.Г.М. е изпратено съобщение за постановената Заповед № РД-01-435/ 03.08.2018 год. на Кмета на Община Царево, като екземпляр от същата е приложен към писмото. С писма от същата дата е уведомен и В. Г. С. с копие до РО НСК към РДНСК Югоизточен район за постановената заповед. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, пощенската пратка съдържаща съобщението до В. Василева П. и Ц.Г.М. и приложената към него Заповед № РД-01-435/03.08.2018 год. на Кмета на Община Царево се е върнала с отбелязване „непотърсена“. Във връзка с това и на основание § 4 от ЗУТ, екземпляри от заповедта са били поставени на дървената входна врата на двора на имота и на таблото в Община Царево, за което е съставена служебна бележка от 12.09.2018 год.
Във връзка с горното и в 14-дневния срок от извършеното залепване на екземпляра от заповедта, В.Г. Пачова и Ц.Г.М. са депозирали чрез Кмета на Община Царево до Административен съд Бургас жалба против Заповед № РД-01-435/03.08.2018 год., по повод която жалба е образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че заповедта е незаконосъобразна, като в производството по издаването й са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със съставяне и връчване на констативния акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, което е лишило жалбоподателите от право на участие в административния процес. В подкрепа на това твърдение са развити конкретни доводи за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 61 от АПК и § 4 от ДР на ЗУТ по отношение начина на съобщаване на констативния акт. По същество е заявено и твърдението, че не е налице незаконен строеж при условията на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 12, ал. 2 от ЗУТ, тъй като административния орган не е установил годината на извършване на строежа, което е от значение за неговата законност и търпимост. В подкрепа на това възражение е оспорена и дадената от административния орган характеристика на постройката като строеж V-та категория, като е заявено твърдение, че същата има характеристиките на преместваем обект.
В хода на съдебното дирене, по искане на двете страни беше допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза, заключението по която, съда кредитира изцяло като безпристрастно, обективно и пълно. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице е изследвало статута на терена, върху който е изграден строежа, обект на оспорената заповед. Установено е, че процесния имот е част от бивш имот № 045708 с площ от 6 002 кв.м., който по КВС (карта на възстановената собственост) е в землището на гр. Царево, вид на територията: за нуждите на горското стопанство, начин на ползване – залесена нива. Посочено е, че жалбоподателката е собственик на 1 500 кв.м. ид.части, съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 91, том ІІ, рег. № 433, дело 327 от 17.03.2004 год., придобит от бившия собственик Борислав Виденов Даскалов. Със Заповед № РД-01-93/06.02.2007 год. на Кмета на Община Царево е одобрен ПУП-ПРЗ на поземлен имот № 045708 в м. „Плаката“, землище гр. Царево с обособяване на 4 броя УПИ с отреждане „за ваканционно селище“. С Решение № 585/21.12.2007 год. по адм. дело № 185/2007 год., състав на Административен съд Бургас е отменил Заповед № РД-01-93/06.02.2007 год. на Кмета на Община Царево, поради несъответствие между графичната и обстоятелствената част на проекта. Преписката е върната на Община Царево за изготвяне на нов проект. От доказателствата по делото се установява, че такъв нов ПУП-ПРЗ не е изготвен. Със Заповед за изменение на КККР № КД-14-02-1313/20.08.2013 год., въпреки липсата на одобрен и влязъл в сила ПУП за имота, началника на СГКК Бургас е заличил ПИ с идентификатор 48619.45.729 с нанасяне на новообразувани имоти, всеки с площ по нотариалните актове на собствениците. За жалбоподателите е определен ПИ с идентификатор 48619.45.729. В отговор на конкретно поставени въпроси, вещото лице е заявило, че процесния обект, находящ се в ПИ с идентификатор 48619.45.729 е монолитна сграда с конструкция от стоманобетон, тухли, камък и др., които при демонтаж или отделяне от земната повърхност биха се разрушили. Терена, върху който е изграден строежа съставлява ПИ с вид на територията – горска и НТП (начин на трайно ползване) – друг вид недървопроизводствена горска площ. При направена справка в общинската администрация при Община Царево, вещото лице е посочило, че не са открити издадени строителни книжа и/или разрешение за строеж на процесната сграда.
След
анализ на така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че
оспорената заповед за премахване на незаконен строеж е постановена от
компетентен административен орган, в съответствие с административнопроизводствените
правила и при правилно приложение на относимите материалноправни норми, поради
което се явява правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде оставена
в сила по следните причини:
Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В настоящия случай, оспорената заповед е издадена от Кмета на Община Царево, поради което, същата е постановена от компетентен орган в кръга на законово делегираните му правомощия.
Съгласно чл. 225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. От приложения Констативен акт № 4/22.05.2017 год. съставен от служители при Община Царево, в т.ч. старши специалист „Незаконно строителство“ се установява, че така указания ред е спазен. Съдът намира, че Констативния акт е съставен в съответствие с административнопроизводствените правила от компетентните за това длъжностни лица, определени от Кмета на Община Бургас.
Основните възражения в сезиращата съда жалба са твърденията за допуснато съществено процесуално нарушение при връчване на съставения Констативен акт № 4/ 22.05.2017 год. На първо място се твърди, че процедурата по връчване на акта е нарушена, доколкото в констативния акт погрешно е вписано бащиното име на жалбоподателката, като вместо правилното Василева погрешно е вписано бащино име Г.. Така заявеното твърдение отговаря на действителното, но видно от приложеното по делото съобщение – писмо изх. № 94-01-2041/02.06.2017 год., както и известието за доставяне на това съобщение се установява, че и в двете е записано имено В. Василева П.. По мнение на процесуалния представител на жалбоподателите, тази грешка е довела до обстоятелството, че пощенската пратка не е изпратена до действителния адресат, което вероятно е довело до това, пратката да се върне с отбелязване „непотърсена“. Настоящият съдебен състав не споделя така заявеното възражение, доколкото, видно както от самото съобщение, така и от известието за доставянето му, в същите е вписано правилното име на жалбоподателката, а освен нейното име са вписани и имената на другия жалбоподател – Ц.Г.М., за когото липсват твърдения за неправилно изписани имена. Освен това, както в съобщението, така и в известието за доставяне е посочен и адреса на двамата жалбоподатели, като липсва твърдение, че така вписания адрес не съответства на действителния такъв. За пълнота следва да се посочи, че и в сезиращата съда жалба, като първи жалбоподател е вписано погрешното В.Г.П., а не В. Василева П..
По отношение на твърдението за допуснато нарушение при връчването на констативния акт по реда на § 4, ал. 2, изр. 2 и 3 от ДР на ЗУТ съда намира за нужно да посочи следното: Съгласно § 4, ал. 2, изр. 1 от ДР на ЗУТ, когато в този закон и в актовете по неговото прилагане не се предвижда изрично, че съобщаването се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, то се извършва чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица. В случая, в разпоредбата на чл. 224а, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ е указано, че констативният акт се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Анализът на тази норма показва, че в същата липсва указание констативния акт да се връчва по реда на АПК, поради което, връчването на констативния акт следва да се извърши чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица по реда на § 4, ал. 2, изр. 1 от ПР на ЗУТ. В изр. 2 от нормата на § 4, ал. 2 е указано, че в случаите, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания. Предвид тази правна регламентация, за да се пристъпи към връчване на съобщението, посредством залепване, задължителна предпоставка е адреса на заинтересованите лица да е неизвестен или лицата да не са намерени на посочения адрес, което обстоятелство следва да се удостовери с подписите на две длъжностни лица. В настоящия случай, така регламентирания ред не е спазен. От установената и описана по-горе фактическа обстановка се установява, че административния орган е формирал извод за приложимост на реда за връчване по § 4, ал. 2, изр. 2 от ДР на ЗУТ единствено въз основа на факта, че известието за доставяне на съобщението се е върнало с отбелязване „непотърсена“. Фактът, че лицата не са установени на посочения адрес не е удостоверен с подписите на две длъжностни лица, което от своя страна препятства възможността за връчване на съобщението, посредством залепването му на недвижимия имот, за който се отнася.
В мотивите на оспорената заповед, административния орган е посочил, че при посещение на място в имота, собствениците, проявявайки грубо и непристойно отношение, са отказали получаване на констативния акт. Така вписаното обстоятелство би могло да обоснове наличието на редовно връчване в условията на отказ. Същото обаче остава недоказано, доколкото както в самия констативен акт, така и в цялата административна преписка липсват доказателства, въз основа на които да се приеме, че служители от общинската администрация са осъществили връзка с двамата жалбоподатели по повод връчване на констативния акт и последните са отказали получаването му.
Предвид горното, настоящия съдебен състав приема за основателно възражението за нарушаване на процедурата по връчване на констативния акт. Така допуснатото процесуално нарушение обаче не е от категорията на съществените, защото не обусловя краен извод у административния орган, различен от формулирания в заповедта за премахване. Констативният акт по чл. 225а ал. 2 от ЗУТ представлява доказателство за посочените в него обстоятелства, но тези констатации може да се потвърдят или опровергаят от събраните по делото доказателства, което е определящо за законосъобразността на оспорения административният акт.
По изложените съображения следва да се направи извод, че обжалваната заповед е издадена при липса на допуснато съществено нарушение на процедурата, регламентирана за нейното издаване.
Анализът на установената и описана по-горе фактическа обстановка обосновава извод, съгласно който оспорената заповед е постановена в съответствие с относимите материалноправни норми.
Видно от оспорената заповед, административния орган е приел, че строежа е незаконен, като се е позовал на разпоредбите на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, съгласно които, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В настоящия случай, от неоспорената от страните и приета от съда съдебно-техническа експертиза безпротиворечиво се установява, че за терена, върху който е реализиран процесния строеж няма надлежно одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план. Липсата на подробен устройствен план, на който следва да съответства строежа безспорно покрива признаците на цитирания чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, което от своя страна характеризира строежа като незаконен такъв. Отново от заключението по съдебно-техническата експертиза се установява за процесния строеж липсват строителни книжа, в т.ч. и одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Това обстоятелство покрива състава на цитирания чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и определя строежа като незаконен на собствено основание. За пълнота на изложението следва да се посочи, че както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното дирене, от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да оборят констатацията на административния орган – по делото не са представени доказателства за съответствие на строежа с предвижданията на ПУП, нито са представени строителни книжа, в т.ч. и разрешение за строеж.
Без опора в доказателствата по делото е заявеното в жалбата твърдение, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като административния орган не е установил годината на построяване на строежа, което е от значение за неговата законност и търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 от ЗУТ. Видно от текста на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, задължително изискване за приложимостта му е съответствието на строежа с действалите към момента на изграждането му, респ. действащите към момента подробни градоустройствени планове. Както вече се посочи, от доказателствата по делото безспорно е установено, че както към момента на изграждането му (2000 год., както твърди свидетеля Христо Борисов или след 2004 год. както твърди свидетеля Велико Стоянов), така и към настоящия момент, за поземления имот липсва одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план, като територията е горска с начин на трайно ползване – друг вид недървопроизводствена горска площ. С оглед на това, въпросната сграда безспорно се явява незаконна, като не са налице предпоставките за приемането й като търпим строеж.
Несъстоятелно се явява и възражението, обективирано в жалбата, че процесния строеж има характеристиките на преместваем обект. Така заявеното твърдение изцяло се оборва от приетата съдебно-техническа експертиза, в заключението по която е направено описание на строителните материали, от които е изградена, както и констатацията на вещото лице, че при демонтаж или отделяне от земната повърхност би се разрушила. Така даденото описание на процесната сграда не покрива признаците на „преместваем обект“, регламентирани в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ.
По изложените съображения, съда намира жалбата за неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а оспорената заповед на Кмета на Община Царево, като правилна и законосъобразна, следва да се остави в сила.
По делото е направено искане за присъждане на направените разноски от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът намира, че следва да присъди в полза на ответника сумата от 850,00 лева, 250,00 лева от които за съдебно-техническата експертиза и 600,00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд – гр. Бургас, втори състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Василева П. с ЕГН ********** и Ц.Г.М. с ЕГН ********** със съдебен адрес ***, Адвокатско дружество „Костов, С. и Ко“, адв. Д.С. против Заповед № РД-01-435/03.08.2018 год. на Кмета на Община Царево, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 е т. 2 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат установен незаконен строеж „Масивна постройка“, находящ се в ПИ 48619.45.729 по КК на гр. Царево, м. „Плаката“ с трайно предназначение на имота – горска територия
ОСЪЖДА В. Василева П. с ЕГН ********** и Ц.Г.М. с ЕГН ********** със съдебен адрес ***, Адвокатско дружество „Костов, С. и Ко“ да заплатят в полза на Община Царево сумата от 850,00 (осемстотин и петдесет) лева разноски по делото.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: