Р Е Ш Е Н И Е
№753
гр. Хасково, 31.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на втори октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при секретаря Диана
Динкова и в присъствието на прокурор Николай Гугушев от ОП- Хасково, като
разгледа докладваното от съдия Костова АНД
(К) № 965 по
описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с
чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Е.Р.Т. ***, подадена чрез пълномощник –
адв. В.Ч. ***, с посочен съдебен адрес:***, офис .. срещу Решение №129/09.07.2019
г., постановено по НАХД № 77 по описа на Районен съд – Димитровград за 2019
година.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд било неправилно, необосновано
и незаконосъобразно. Сочи се, че неправилно били кредитирани съществени
процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Безспорно
било, че на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, административното производство по
АУАН №396274 от 25.10.2018г. било прекратено и материалите били изпратени на РП
– Димитровград. Възбудено било наказателно преследване, прекратено с
постановление на 31.10.2018г. на РП – Димитровград, което се явявало
основанието, посочено като изключение в разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН за
образуване на наказателната преписка, а не предходния АУАН, т.е. обжалваното НП
било издадено въз основа на прекратено основание. Неправилно било приложено и
материалното право. Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, регламентирала
кумулативното изискване МПС да е регистрирано и с регистрационни табели,
поставени на определените за това места. Управляваният автомобил бил с
регистрация и с поставени на местата им табели. В съдебния акт била игнорирана
разпоредбата на чл.140, ал.2 от ЗДвП, която препращала към Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства и не било посочено и мотивирано кои са разпоредбите,
които регламентират основанието за прекратяване на регистрацията след изтичане
на срока на валидност (чл.11, ал.1 от Наредбата). Без отнемане на изтеклите
номера, не било налице МПС без регистрация. Твърди се, че било игнорирано
възражението от с. з., че при регистрационни табели от страна от ЕС, как и въз
основа на кой нормативен акт се установявал срока на валидност. Неправилна била
квалификацията от съда, че жалбата била бланкетна. Към момента на подаването
ѝ, единствено се разполагало с обжалваното НП, а посочените правни
основания в жалбата конкретизирали строго формалното производство по ЗАНН. В
с.з. били конкретизирани всички правно значими за оспорването факти и
обстоятелства и съответните им доказателства. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и на Наказателно постановление №18-0254-001165 от 20.12.2018г.,
издадено от Началник РУ към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград.
Ответникът, Районно управление Димитровград към ОДМВР – Хасково, редовно
призован не се явява и не изпраща представител.
Становището
на Окръжна прокуратура – Хасково е за неоснователност на жалбата и оставяне в
сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във
връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
С проверяваното решение Районен съд – Димитровград е потвърдил обжалваното
пред него Наказателно постановление №18-0254-001165 от 20.12.2018г., издадено
от Началник РУ към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, с което на Е.Р.Т., за
нарушение на чл.140, ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
След проверка на наказателното постановление, районният съд е приел за
установено, че при издаването на същото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Приел е за доказано по безспорен начин, че
санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, поради което
правилно била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Посочил,
че правилно бил определен максимален размер на глобата, като мотивирал
съображенията си в тази насока, а размерът на наказанието лишаване от право да
управлява МПС бил минимален, затова и съдът не можел да го обсъжда.
Касационният
състав на Административен съд - Хасково намира, че постановеното от районния
съд съдебно решение е законосъобразно и не страда от наведените в жалбата
пороци, съставляващи касационни основания за отмяна.
В
настоящия случай Е.Р.Т. е наказан за това, че на 25.10.2018г.,
в гр. Д., около 15.10
часа по ул. „Химкомбинатска“ посока Запад до бензиностанция „Е…т“
, управлява лек автомобил М. с поставени номера UL…..C, който не е регистриран по надлежния ред. При проверката полицейските
органи установили, че колата е следвало да носи български транзитни/постоянни
номера, тъй като срокът за притежаван от български гражданин автомобил е
изтекъл на 18.10.2018г. и този срок на валидност бил отбелязан на поставените
на автомобила регистрационни табели.
Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП (приложимата редакция ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа,
и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само
моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин,
възпрепятстващ повторното му ползване“. Санкцията за
нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП,
съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но
е без табели с регистрационен номер. Видно от изложеното в санкционната норма
на чл.175, ал.3 от ЗДвП са предвидени санкции за две отделни нарушения, а
именно за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред
и за водач, който управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с
регистрационните номера. Действително в обстоятелствено част на издаденото наказателно
постановление е възпроизведен текста на правната норма, но е посочено, че
санкционираното лице е извършило следното: „Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния.“, за което са му
наложени административни наказания на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП.
От така извършеното описание става ясно, че лицето е наказано за това, че
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, за което нарушение е и
ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като поставените регистрационни табели на автомобила са транзитни и срокът
им е изтекъл към 18.10.2018г.
Не могат да бъдат споделени от настоящия състав на съда, доводите изложени
в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно – наказателното производство, изразяващи се в това, че НП е
издадено въз основа на АУАН, по който АНП е прекратено. В случая от
доказателствата по делото се установява, че за констатираното нарушение е
съставен акт на място при установяването му, който след преценка на
полицейските органи, че деянието разкрива признаците на чл.345, ал.2 от НК, е
изпратен ведно с материалите на прокурора по компетентност, с оглед образуване
на досъдебно производство. При изпращането административно-наказателното
производство не е било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, но това
процесуално нарушение неможе да бъде счетено за съществено, с оглед
последващата възможност за реализиране на административно-наказателна
отговорност с приложение на чл.36, ал.2 от ЗАНН, като ефектът от липсата на
прекратяване е единствено, че срокът за издаване на НП не е спрял да тече, но в
случая той е спазен с издаването на процесното постановление в шестмесечния
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
След като с постановлението от 31.10.2018г. прокурорът е прекратил воденото
наказателно производство са отпаднали пречките за реализиране на
административно-наказателна отговорност и вече не е бил налице признака „idem“, описан в тълкувателно решение
№3 от 22.12.2015г. на ВКС по т.д. №3/2015г., ОСНК. Това е така, защото
процесното НП е издадено след издаването на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, т.е. налице са основанията визирани в хипотезата на
чл.36, ал.2 от ЗАНН и не съществува дори хипотетична възможност за двукратно
санкциониране на дееца за едно и също деяние.
За прецизност при издаване на наказателното постановление административно
наказващият орган следваше да посочи в НП, че то се основава както на издадения
АУАН, производството по което не е било прекратено, така и на постановлението
на прокурора.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Преценявайки фактите, Районен съд Димитровград е
анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните правни
изводи, поради което неговото решение като правилно и законосъобразно, следва
да бъде оставено в сила.
При
постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода
на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно
с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и
обективно. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с
чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от
непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени
доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и
тежестта на наложеното административно наказание. Преценявайки фактите, Районен съд Димитровград е
анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните правни
изводи.
С оглед
гореизложените съображения, касационният състав на съда счита, че не са налице
твърдените касационни основания. Оспореното решение, като валидно, допустимо и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №129/09.07.2019г.,
постановено по НАХД № 77 по
описа за 2019
година на Районен съд – Димитровград.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.