РЕШЕНИЕ
№ 393
гр. ..., 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110150305 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми /главница и лихви/,
представляващи неизплатеното застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „...” на МПС, сключено с ответното дружество, ведно с лихви и
разноски. В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за
имуществена застраховка „... на МПС“ на автомобил, собствен на ищеца. В срока
на действие на договора за застраховка, на ...г., бил увреден застрахования при
ответника автомобил. При ответното дружество била заведена щета, във връзка с
която застрахованият изпълнил всички задължения по застрахователния договор.
Застрахователят обаче не изпълнил задълженията си по договора и не заплатил
застрахователно обезщетение.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че претенцията не
подлежи на обезщетяване, съгласно ОУ на ответното дружество, като оспорва и
стойността на увреденото имущество. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
1
страните, приема за установено следното:
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 405 КЗ се
предпоставя от кумулативното наличие на следните предпоставки: сключването
от ищеца на описания в исковата молба застрахователен договор за имуществена
застраховка; настъпване на описаното от ищеца застрахователно събитие и щетите
по застрахованото имущество, причинната връзка между тях и размера на
вредите, за които се търси застрахователно обезщетение.
В тежест на ответното дружество е да докаже възраженията си, наведени с
отговора на исковата молба, в частност, че е налице изключен риск, алтернативно,
че дължимото се застрахователно обезщетение е платено.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че между
страните е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „...“ за лек автомобил марка „...“, модел „...“ с рег. № ... обективирана
в полица № ..., със срок на застрахователно покритие от ... г. до ... г.
По делото няма спор, че в срока на действие на застраховката е настъпило
събитие – увреждане на автомобила, както и относно механизма на настъпване му
– на ... г., около 22:00 часа в гр. ..., при кражба, извършена от неизвестен
извършител, на застрахования автомобил са нанесени увреждания, както следва:
ляв и десен фар, ляв и десен стоп, стъкло странично ляво огледало, стъкло
странично дясно огледало, волан, арматурно табло, централна конзола, контролен
модул ляв фар, контролен модул десен фар, SMC модул ляв фар, SMC десен фар,
основа десен фар, основа ляв фар, въздушна възглавница във волана, инсталация
дисплей навигация, скоростен лост, модул климатроник, дисплей навигация,
бутон подгрев дясна седалка, бутон подгрев лява седалка, капак бутони подгрев
седалки, капак модул климатик, ел. инсталация огледало дясно и ляво, предна
броня, крепежни елементи.
Основният спор между страните по делото се свежда до това дали е налице
основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, предвид
липсата на покрит риск, а именно дали е налице хипотезата на раздел III,
„Изключени рискове“, т. 1, подточка 1.10 от ОУ на застрахователя.
Съгласно представените Общите условия на застрахователя, в раздел III
„Изключени рискове“, т. 1 вр. т. 1.10, е предвидено, че не са покрити рискове
загуби или повреди на сухопътни превозни средства при кражба на отделни части,
принадлежности, инструменти, багаж или оборудване на сухопътното превозно
2
средство.
Съдебната практика приема, че правото на застрахователя да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение, поради наличие на изключен риск,
предвижда безспорно установяване на осъществяване на фактите, към които
следва да се приложи конкретния текст на ОУ, на които ответникът се позовава -
т.1.10 от раздел III. Редакцията на цитираната клауза обаче не води до
категоричен извод, че при повреда на отделни части, застрахователят се
освобождава от задължението да изплати застрахователно обезщетение следствие
на кражба. В изр.2 на сочената клауза е посочено, че в случай на повреди на
застрахованото превозно средство при извършване на кражба, същите се
обезщетяват, какъвто е настоящия случай.
Нещо повече - случая лекият автомобил е застрахован по клауза "...",
включваща и други покрити рискове като грабеж, противозаконно отнемане на
цяло МПС, нанесени повреди при кражба или опит за кражба чрез взлом.
Константна е съдебната практика, че лекият автомобил е сложна съставна вещ,
като застрахователят, сключвайки застраховка „...“ застрахова именно сложната
съставна вещ. Нарушаването на осветителната система на автомобила чрез
повреда, респ.кражба на фаровете и огледалата му, увреждане на волан,
арматурно табло, централна конзола, климатроник, система за навигация и др.
представлява нарушаване на функционалната цялост на автомобила като сложна
съставна вещ, а не представлява кражба на отделна част по смисъла на т.1.10 от
подраздел III от ОУ. Чрез посочените въздействия е нарушена функционалната
цялост на автомобила, като сложна съставна вещ, при чието функционално
единство същият е изправен, поради което в случая е налице повреда на
автомобила, която подлежи на обезщетяване по цитираните вече покрити рискове,
описани в глава втора “Покрити рискове и разходи”, подраздел “Клауза “...””.
Увредените, респ.липсващи части, са част от цялостния механизъм на работа на
превозното средство, които осигуряват възможността то да бъде използвано по
предназначение /в този смисъл решение 261084/25.03.2022 г., постановено по
в.гр.д.№ 2766/2021 г. по описа на СГС/. Ако отнемането на отделни елементи от
системите, вградени трайно и фабрично от производителя на автомобила, изисква
злонамерено въздействие и разрушаване на защитни покрития и прегради,
какъвто е случая с взломните кражби на части, застрахованото имущество се
уврежда и изключването на застрахователния риск не е оправдано от гледна точка
на целта на имущественото застраховане.
Именно такъв е разглеждания случай, тъй като детайлите на автомобила не
3
са само демонтирани, а отнети чрез разрушаване на връзките с основната
конструкция и е отстранен конструктивен eлемент, обслужващ функционирането
на автомобила. В случая се касае за такива функционални части от автомобила,
липсата на които /съгласно заключението на САТЕ/ превръща автомобила в
технически непригоден за безопасно експлоатиране и управление, респ. не може
да бъде ползвана по предназначение. В този случай липсата представлява
несъмнено повреда и тя е резултат от покритите рискове кражба и злоумишлени
действия. По тези съображения релевираните правоизключващи възражения на
ответното дружество са неоснователни. Не е налице хипотеза на изключен
застрахователен риск, поради което за застрахователя е възникнало задължение за
заплащане на обезщетение за настъпилите върху застрахованото имущество
вреди. С
С настъпването на застрахователното събитие ответникът дължи
заплащането на застрахователно обезщетение в уговорения размер, който е
действителният размер на липсващото /отнето/ имущество. Това следва и от
разпоредбата на чл.386, ал.2 вр. чл.400, ал.2 от КЗ, като последната норма
предвижда, че за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка, и при съобразяване и уговорките по застрахователния
договор с общите условия – чл.405, ал.1 от КЗ. Обезщетеното трябва да
кореспондира с размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие и не може да надвишава действителната стойност на вещта към момента
на ПТП при пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество /така решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020
г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение по
т. д. № 1586/2013 г на ВКС, ТК., II ТО; решение по т. д. № 1869/2014 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО; решение по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО/.
От заключението на вещото лице по приетата САТЕ се установява, че
стойността, необходима за възстановяване на увреденото МПС надхвърля със 70%
действителната му стойност, поради което е налице тотална щета на превозното
средство.
Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава
70 на сто от действителната му стойност. Когато при тотална щета увреденото
4
имущество има и остатъчна стойност - запазени части на автомобила, от
действителната стойност на вещта следва да се приспадне стойността на
запазените части, които съставляват имуществена облага за застрахования. В
противен случай наред с обезщетението, с което застрахованият ще се постави в
имущественото състояние преди настъпване на застрахователното събитие, той би
получил и имуществена полза, с което ще се наруши принципа обезщетението да
доведе до изравняване на имущественото състояние в сравнение с това преди
увреждането / в т.вр. решение № 165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК; определение № 92 от 20.02.2014
г. по т. д. № 2662/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл. 288 ГПК и
др./.
За да се определи размерът на обезщетението, което следва да бъде
заплатено на увреденото лице, с оглед твърдението за наличие на запазени части,
стойността на последните следва да бъде приспадната от действителната
стойност. След приспадане на стойността на запазените части, които не могат да
надвишават 30 % от действителната стойност /така решение № 165/2013 г. по т. д.
№ 469/2012 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК/, съдът приема,
че размерът на дължимото обезщетение при тотална щета на увреденото МПС
възлиза на сумата от 8 721,30 лева до която сума е предявен настоящия частичен
иск /след допуснато увеличение в с.з/, поради което същият следва да бъде уважен
в пълния му предявен размер. Съдът не кредитира заключението на вещото лице в
частта, в която се посочва, че стойността на запазените части е в размер на
7 687,20 лева, защото при това положение запазените части на застрахования лек
автомобил биха били повече от 60 % от действителната му стойност (61,70 %) ,
което би изключило наличието на тотална щета.
При този изход на спора и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски се следват на ищеца. Ищецът е сторил разноски в размер на 798,84 лева
– държавна такса и депозит за вещо лице. На процесуалния представител на
ищеца – адв. К. Т. следва да бъде присъден адвокатски хонорар за осъществено
процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА, определено от съда
в размер на 1372,13 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ... със седалище и адрес на управление в гр. ..., бул. „...“
5
№ ...да заплати на А. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в ..., на основание
чл. 405 КЗ, сумата от 8 721 лева /предявени като част от 12 500 лева/ -
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „...“ по щета № ...за
настъпило на ... г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху
главницата от 11.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 798,84 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ... със седалище и адрес на управление в гр. ..., ... да
заплати на адв. К. И. Т. , вписана в САК с личен № ..., адрес: гр. ..., ... чл. 61А, ет.
3, ап. 12, тел. ..., на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокантурата сумата в
размер на 1 372,13 лева – дължимо адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6