Решение по дело №289/2016 на Окръжен съд - Габрово

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3

гр. Габрово, 09.01.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

  ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА

                     СИМОНА МИЛАНЕЗИ

 

при участието на секретаря Б.Б., като разгледа докладваното от съдия С. Миланези в. гр. д. № 289 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 229 от 05.08.2016 г., постановено по гр. д. № 2653/2015 г., Габровският районен съд е оставил без уважение предявеният иск от И.П.П., гр. Габрово за осъждане на Т.Т.Т., с. Лоза, общ. Габрово да му предаде владението на 400 кв.м от от ПИ № VII- 91 по плана на с. Лоза, общ. Габрово, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 108 от ЗС. Оставен е без уважение и предявеният иск от И.П.П. гр. Габрово за осъждане на Т.Т.Т., с. Лоза, общ. Габрово да заплати обезщетение в размер на 50 лева месечно, считано от 1.03.2015 г. /в общ размер на 800 лева до приключване на съдебното дирене на 30.06.2016 г./, произтичащо от неоснователното обогатяване от ползване от ответника Т. на 400 кв.м от ПИ № VII - 91 по плана на с. Лоза, общ. Габрово, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 59 от ЗЗД. С решението е оставен без уважение искът на И.П.П., гр. Габрово за осъждане на Т.Т.Т., с. Лоза, общ. Габрово и Община Габрово да преустановят своите действия, с които му пречат на да ползва собствения си ПИ 039001, находящ се в землището на с. Армени, общ. Габрово, а именно да премахнат прокарания път през посочения имот, като неоснователен и недоказан. Оставен е без уважение и предявеният иск от И.П.П., гр. Габрово за осъждане на Т.Т.Т., с. Лоза, общ. Габрово и Община Габрово да му заплатят обезщетение за неоснователно обогатяване от ползване на ПИ 039001, находящ се в землището на с. Армени, общ. Габрово в размер на 100 лева месечно, считано от 01.05.2015 г. занапред до възстановяване на имота му в предишния му вид, ведно с лихвата до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 59 от ЗЗД. С решението е оставен без уважение искът на И.П.П., гр. Габрово за осъждане на Т.Т.Т., с. Лоза, общ. Габрово и Община Габрово да му заплатят солидарно сумата 2 000 лева - обезщетение за причинени му имуществени вреди за отсечени при прекарване на път през ПИ 039001, находящ се в землището на с. Армени, общ. Габрово дървета, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. С решението е оставен без уважение искът на И.П.П., гр. Габрово за осъждане на Т.Т.Т., с. Лоза, общ. Габрово да му заплати сумата 300 лева - обезщетение за причинени му имуществени вреди, произтичащи от разходи за лечение в резултат на нанесен побой на кучето му Мечо, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 45 от ЗЗД. С решението е осъден И.П.П. да заплати на Т.Т.Т., с. Лоза, общ. Габрово сумата от 900 лв. и на Община Габрово сумата от 500 лв. - разноски по делото, на основание чл. 78 от ГПК.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от И.П.П., чрез пълномощника си Ц.П., в която се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Моли да се отмени изцяло решението и да се уважат предявените искове, като се претендират разноските по делото за двете инстанции. Излагат се следните оплаквания:

По иска по чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД срещу Т.Т., излага подробни аргументи, като твърди, че е доказано, че двамата с ответника са собственици на съседни недвижими имоти и при трасиране на имота си с фирма „Интерфей” ЕООД през 2015 г. преместил телената ограда между тях, с което навлязъл 400 кв.м. в имота му. Твърденията му се подкрепяли и от събраните гласни доказателства. Счита, че са налице елементите за уважаване на ревандикационния му иск – отнето владение на част от негов имот от Т., чрез местене на ограда, като това състояние продължава и към момента, вследствие на което е основателна и претенцията му срещу Т. за дължимо обезщетение по реда на чл. 59 от ЗЗД за периода от 01.03.2015 г. до 30.06.2016 г. за неоснователно ползване на имота му.

По отношение на иска по чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД срещу Т. и Община Габрово категорично било установено, от събраните гласни доказателства, правото му на собственост по отношение на 132 кв.м. от ливада № 039001 на КВС на с. Армени, през която е покарана улица о.т. 23-24-25-26 в кв. 9 по плана на селото от ответниците – Т. като кметски наместник и Община Габрово като негов работодател и възложител на работата. В подкрепа на твърдяното се излагат подробни оплаквания. Налице били елементите на чл. 109 от ЗС – собственик е на посочената ливада и като такъв има право да бъде преустановено всяко неоснователно действие, пречещо му да упражнява собственическите му права, като е факт, че Тинчев като кметски наместник е в служебни правоотношения с Община Габрово, от която изискал и получил разрешение за съдействие, чрез техника и служители, да осъществи прокарването на улица. Основателността на негаторния иск води и до основателност на акцесорния такъв по чл. 59 от ЗС за ползването на земеделската земя от двамата ответници солидарно в размер на 100 лв. месечно, като обедняването и обогатяването произтичат от един и същ факт – трасиране на улицата. За прокарване на улицата е извършено почистване под ръководството на ответника Т. със съдействие на Общината, чрез сеч на дървета в неговия поземлен имот, без да бъде уведомен, т.е. основателен е и искът по чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД за отсечените дървета в имота му в размер на 2 000 лв.

По отношение на иска му по чл. 45 от ЗЗД срещу Т. – необосновано бил отхвърлен, като не са взети предвид показанията на сина му св. П.П., а също така и презумцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Налице било обект на посегателство – куче негова собственост, деяние – побой и заливане със захарен сироп, извършител – Т., посещение на лекар и имуществени вреди, както и причинно следствена връзка между тях. 

В срок е постъпил отговор от Т.Т., чрез адв. Д.С., в който се заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение и да им се присъдят направените по делото разноски.

Не е постъпил отговор от Община Габрово.

Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт и същата е процесуално допустима.

Габровският районен съд е бил сезиран с иск от И.П.П. срещу Т.Т.Т., в която се излага, че ищецът е собственик на дворно място в с. Лоза, общ. Габрово, а ответникът е негов съсед, като същият прекарал път през дворното му място, с което му отнел около половин декар без негово разрешение и съгласие и не може пълноценно да го ползва. При завземане на имота му ответникът отсякъл дървета – 60 бр. акации, 10 бр. плодни сливи и 1 бр. черници, с което му причинил вреди на стойност 2 000 лв., като е малтретирал и кучето му. Моли да се призоват на съд и да се осъди Т.Т. да му заплати причинените вреди в размер на 2 000 лв., тъй като завзетото място не му било заплатено.

Първоинстанционният съд разменил книжата по реда на чл. 131 от ГПК и ответникът е оспорил предявените искове като недопустими, а по същество като неоснователни и моли да се отхвърлят, ако се приемат за допустими. В отговора се изтъква, че исковата молба е нередовна.

След получаване на отговор от ответника, с разпореждане № 3700 от 04.09.2015 г., съдът указал на ищеца да посочи търсеното обезщетение за кои конкретно вреди се претендира. С молба с вх. № 7114/15.09.2015 г. ищецът е уточнил, че сумата от 2 000 лв. е за отнетите му 400 кв. м. площ от парцела и отсечените и повредени плодни дръвчета от същия.

С молба с вх. № 7411/01.10.2015 г. ищецът, в изпълнение на указания на съда, дадени му с разпореждане от 18.09.2015 г., внася поредно уточнение на исковата си молба, а именно, че 400 кв. м. ги иска в първоначалния им вид и от 01.03.2015 г. да му заплати по 50 лв. наем за ползването, като не желае отчуждение на процесното място, а посочения размер на наема. Иска да му се заплатят отсечените дървета и да му заплати наем за пътя по 100 лв. и да си очисти камъните, както и да бъде наказан за пребиване на кучето му до смърт.

С молба с вх. № 7686/12.10.2015 г., в изпълнение на указания на съда дадени му с разпореждане от 02.10.2015 г., ищецът внася поредно уточнение на исковата си молба, а именно, да му се освободи имота от 400 кв. м. и да го върне както е било заградено, които незаконно притежава, 100 лв. наем за пътя дето го направил без негово знание през имота, претендира за изсичането на дърветата и 50 лв. наем на месец за ползваната земя от 400 кв.м., не иска отчуждение за пътя, а наем и да бъде наказан със затвор за пребитото му куче дето го полял със захарен разтвор.

С разпореждане № 4332 от 19.10.2015 г. Габровският районен съд е прекратил делото и върнал исковата молба.

С определение № 888 от 23.11.2015 г., постановено по в. ч. гр. д. № 345/2015 г., Габровският окръжен съд е отменил горепосоченото прекратително разпореждане, върнал е делото за продължаване на съдопроизводствените действия и проверка на допустимостта на предявените обективно съединени искове, съгласно направеното от ищеца уточнение с молба с вх. № 7686/2015 г. Въззивният съд е приел, че от уточняващата молба е видно, че ищецът претендира да бъде освободен имотът му от 400 кв. м., който твърди, че му е върнат с нотар. акт № 161/1997 г. и за който претендира обезщетение за неоснователното му ползване от ответника 50 лв. месечно, считано от 01.03.2015 г., ответникът да му заплати прокарания път, с което са му нанесени щети в имота, обезщетение от 100 лв. на месец считано от май 2015 г. докато се премахне пътя и обезщетение за унищожени дървета в размер на 2 000 лв. и да се накаже ответника за пребиване на кучето на ищеца. 

С определение № 5296/18.12.2015 г., постановено по новообразуваното след връщането гр. д. № 2653/2015 г., Габровският районен съд се е произнесъл по направените доказателствени искания и е насрочил открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

По делото е постъпило уточнение на исковата молба с вх. № 459/21.01.2016 г. от И.П., от което е видно, че искът вече е предявен срещу Т.Т. – лично и като кметски наместник на с. Златевци и с. Лоза и срещу Община Габрово. В това поредно уточнение ищецът навежда следното:

1. Собственик е на ПИ № VІІ - 91 в с. Лоза, като в съседство с него е УПИ VІ – 90, собственост на Т.Т., който е навлязъл навътре 400 кв. м. в границите на неговия имот, като преместил намиращата се между двата имота ограда. С тези си действия ответникът нарушил правото му на собственост върху тези 400 кв. м. и иска да му бъдат върнати и същевременно да бъде осъден по чл. 59 ЗЗД да му заплати ежемесечно обезщетение за тяхното неоснователно ползване  в размер на 50 лв., считано от 01.03.2015 г.

2. Твърди, че е собственик на ПИ – ливада V категория имот № 039001 по КВС на землището на с. Армени с площ от 1054 кв.м. този имот се намира южно от ПИ № VІІ - 91 в с. Лоза и е собственик на широколистна гора в същото землище ПИ № 066003. През месец март 2015 г. ищецът установил, че ответникът прокарал път през имот № 039001 без да го уведоми с помощта на Община Габрово. Процедура по промяна на собствеността на имота от частна в общинска не е извършена и е следвало строителството на улицата да спре. Използвайки положението си на кметски наместник Т. прокарва път, като въпросната улица обслужва частният му интерес, а не обществения такъв. С действията си ответникът е нарушил спрямо него чл. 109 от ЗС, ето защо претендира Т. като собственик на  УПИ VІ – 90 в с. Лоза и същевременно кметски наместник на община Габрово в с. Лоза, както и Община Габрово да бъдат осъдени да преустановят действия, с които му пречат да ползва имота пълноценно – да премахнат прокарания имот през имот частна собственост.

3. Твърди, че при прокарване на пътя ответникът със знанието и съдействието на Община Габрово е отсякъл над 70 бр. акация, 7 бр. сини сливи, 1 бр. черници и 20 бр. мляди дръвчета, 3 бр. бряст – дървета от имот № 039001. Ето защо моли Т. и община Габрово да бъдат осъдени солидарно да му заплатят 2 000 лв. имуществени вреди от датата на причиняване до окончателното плащане.

4. Твърди, че във връзка с извършената сеч в имот № 039001 нанесъл тежък побой върху кучето му, вързано в имот № Х – 88, което наложило ищецът да го лекува, за което похарчил 300 лв. Ето защо моли ответниикът Т. да бъде осъден по чл. 45 от ЗЗД да му заплати сумата от 300 лв. имуществени вреди за лечение на кучето му, в едно с лихвата до окончателното изплащане. 

Първоинстанционният съд е връчил препис от уточнението на Общината и на ответника Т.Т.

Община Габрово в представения отговор оспорва исковете като недопустими, неоснователни и недоказани, за което се излагат подробни аргументи.

Т.Т. в становище по уточнението излага, че искът по чл. 108 от ЗС за 400 кв. м. е неоснователен. По отношение на останалите искове по т. 2, т. 3 и т. 4 твърди, че на практика се излагат нови твърдения и нови искания, които не са били заявени с първоначално предявената искова молба, но взема становище по всеки от исковете. Моли да се отхвърлят предявените срещу него исковете като недопустими, неоснователни и недоказани. 

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са недоказани и ги  е оставил без уважение, като неоснователни.

При изпълнение на правомощията си настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно.

Относно допустимостта на решението настоящият състав на съда намира, че същото е недопустимо, в частта, в която съдът се е произнесъл по предявените искове по чл. 109 ЗС и чл. 59 от ЗЗД предявени срещу Т.Т. – лично и като кметски наместник на Община Габрово в с. Лоза и срещу Община Габрово, както и по чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД за имуществени вреди в размер на 2 000 срещу Т.Т. и Община Габрово, както и по иска по чл. 45 от ЗЗД срещу Т.Т. за имуществени вреди в размер на 300 лв. и в тези части решението следва да бъде обезсилено.

Мотивите за това са, че с уточнението на ищеца с вх. № 459/21.01.2016 г., след връщане на делото от ГОС за разглеждане от  първоинстанционния съд, е направено изменение на иска, както по отношение на обстоятелствената част така и по отношение на предявените петитуми, което е недопустимо, след като исковата молба вече е била връчена на ответника. Нещо повече в нарушение на процесуалните правила съдът не се е произнесъл с определение по допустимостта на извършеното изменение.

На първо място с уточнението по т. 2 и т. 3 от същото се навеждат абсолютно нови обстоятелства по делото, каквито не са заявяване от ищеца в поправените искови молби и едновременно с това е направено и ново искане, каквото не е правено в първоначално предявения иск. С уточнението е налице едновременно изменение и на основанието, и на петитума на исковете в тези му части. В уточнението по т. 2 се навежда, че ищецът е собственик на земеделска земя – ливада № 039001 по КВС на землището на с. Армени и ответникът – лично и като кметски наместник прокарал път през нея, с помощта на Община Габрово, поради което иска да се осъдят същите да преустановят своите действия, с които му пречат да си ползва имота си, като премахнат пътя, а в първоначалната искова молба се иска да се премахне пътя, който е прокаран от ответника Т. в завзетите, според ищеца, 400 кв. м. от дворното му място. В уточнението в т. 3 се навежда, че в следствие на новия път през ливадата са отсечени дървета на ищеца, като вече е променен и броят им от първоначално заявеното, където се твърди, че са отсечени дървета при навлизането на Т. в дворното му място, като и петитума е различен, а именно да се осъдят и Общината и Т. за причинените му вреди в следствие прокарания път през ливадата изразяващи се в отсичане на дървета за сумата от 2 000 лв., а не както първоначално е заявил да се осъди Т. за изсечените дървета, в следствие навлизането в недвижимия имот на ищеца (ПИ VІІ - 90) и завземането на 400 кв.м. Също така исковете по т. 2 от уточнението – с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД  са недопустим по отношение на Т.Т., тъй като той не е пасивно легитимиран да отговаря по тях. В уточнението се иска прекратява действие, което той не извършва, тъй като от изложеното е видно, че Община Габрово е извършила мероприятието предвидено по регулация, а именно да се прокара процесния пътя. По отношение на новопривлечения, с уточнението, ответник - Община Габрово искът е недопустим и поради факта, че за да е допустимо такова последващо субективно съединяване на искове, следва да са налице както изискванията за изменение на иска, така и за другарството. Искът срещу нови ответник трябва да произтича или от същото основание или пък да има същия петитум като първоначалния иск. Тези условия не са били налице, тъй като както беше отбелязано по – горе, с уточнението в тази част е направено едновременно изменение и на основанието и на петитума на иска. 

В уточнението по т. 4 също се навеждат абсолютно нови фактически твърдения и нов петитум, който не е бил заявяван с исковата молба. В исковата молба и последващите уточнения се иска да се накаже Т. за нанесен от него побой над кучето на ищеца, което е различно искане от направеният с уточнението предявен иск за осъждане на Т. за имуществени вреди за лекуването на кучето му, като се излагат вече и нови твърдения за посещение на лекар и закупуване на лекарства.

Постановеното решение, по предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС и акцесорния с правно основание чл. 59 ЗЗД предявен срещу Т.Т. в първоначално предявената искова молба и уточненията към нея, е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените във въззивната жалба доводи. При преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна по този искове, се установява следното:

И.П. е собственик на ПИ № VІІ – 91 на основание договор за дарение, видно от нотариален акт № 179, том ІІ, дело № 835/1968 г. на РС – Габрово. Съгласно посочения нотариален акт ищецът е придобил около 1 500 кв.м. в с. Лоза при граници от юг - Ц.П.Г. с размери от тази страна 40 м., започваща от границата с Х.П.П., от запад В.П.П. с размери от тази страна 50 метра, от север дворно място на дарителя с размери на тази страна 34 метра, от изток Х.П.П. и Х.П.П., с размери от тази страна 33 метра. 

Т.Т. е собственик на УПИ № VІ – 90, придобит с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 21, том І, рег. № 378, дело № 20 /2015 г. на нотариус Невена Метева.

Не е спорно между страните, че същите са собственици на съседни имоти в с. Лоза, общ. Габрово. Имотът на въззивника граничи с имота на въззиваемия Т. с източната си граница, видно от представените скици № 352/2015 г. на Община Габрово и № 456/2016 г. на Община Габрово.

 Не е спорно, че на 17.03.2015 г., чрез фирма „Инетрфейс” ЕООД – Габрово, е извършено трасиране на граничните точки между двата имота, след което по трасировачните точки Т.Т. поставил ограда, като преместил по трасираната граница оградата, която преминавала навътре в имота му. Това е видно както от протокол за извършено трасиране от 17.03.2015 г. на фирма „Интерфейс” ООД, така и от свидетелските показания на св. Ц.П.Б. и св. И.П.П., син на ищеца.

Видно от заключението на вещото в първоинстанционното производство и допълнителното такова, по допусната допълнителна съдебно – геодезическа експертиза във въззивното производство, се установява, че няма навлизане с поставяне на оградата по трасираната граница от Т. в имота на въззивника, така както той е нанесен и изобразен в плана на селото. Вещото лице е установило, че с. Лоза има одобрен кадастрален и регулационен план, одобрени със Заповед № 976 от 09.11.1978 г. Плановете са единствените графични материали, съдържащи информация за границите на недвижимите имоти на територията на населеното място. За периода преди влизане в сила на плановете няма  източници, от които може да се получи информация за границите, местоположението и собствеността на имотите в с. Лоза. Вещото лице е извършило сканиране, мащабиране и векторизиране на част от действащия кадастрален и регулационен план, в която попадат процесните имоти. Вещото лице е заключило, че от скиците на двата имота е видно, че дворищно регулационната линия съвпада с кадастралната граница. По плана не са правени промени в местоположението и геометрията на тези две линии, от което следва, че още при приемането на дворищната регулация на двата процесни имота не е предвиждано придаване на места между тях. Вещото лице е сравнило размерите на страните по плана на с. Лоза и описанието на посочените размери на страните на имота на ищеца по нотариалния акт от 1968 г. и е изчислил, че стойността на площта на същият имот по векторизирано и мащабирано изображение на плана е 1 464 кв.м., а по нотар. акт е около 1 500 кв., както е записано в него. От това следва, че не са настъпили промени в местоположението и геометрията на спорната граница с имота на въззиваемия, в следствие на промени в регулационния и кадастрален план от датата на влизането им в сила през 1978 г. до настоящия момент. Площта на имота въззиваемия по нотар. акт е 1003 кв.м., а по данни от сканирания план е 1027 кв.м. В съдебно  заседание по в. гр. д. № 289/2016 г. по описа на ГОС вещото лице изясни, че 10 % от измерената на терен площ е допустимата грешка, като се има предвид, че плана на с. Лоза е в мащаб 1/1000. Изясни, че поради липсата на графична информация, как точно е изглеждал имота към 1968 г., не може да бъде изготвена скица по нотар. акт, тъй като тогава не е имало кадастрален план, а и освен дължините на всяка от границите не са посочени ъглите, които те сключват, като не може да се твърди как точно е изглеждал имота с тези дължини (по нотариалния акт). 

При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира следното от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от невладеещия собственик срещу владеещия го, без да има правно основание за това, несобственик. Следователно за да се приеме претенцията по чл. 108 от ЗС  за основателна, е необходимо да бъдат доказани всички кумулативно дадени елементи на сложния фактически състав по чл.108 от ЗС, като в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на претендирания имот, че имотът се намира във владението или държането на ответникът, като в тежест на последни е да докаже, че има правно основание за това.  В конкретния случай не се доказа собствеността на ищеца върху претендираните 400 кв.м., с които ответникът да е навлязъл в неговия имот. Напротив доказва се, че с извършеното трасиране на границата ответникът е упражнил правото си на собственост и не е навлязъл в съседният имот, което се потвърждава от заключението на вещото лице, което настоящият състав на съда приема за обективно и изцяло кредитира. От заключението на вещото лице е видно, че имотът на ищеца не може да бъде изобразен по имотни граници, както е бил в нотариалният акт, тъй като към този момент не е имало графично изобразяване на имотите, а от данните в нотариалния акт не може да се опрели точното му разположение в пространството, поради липсата на информация за ъглите, под които са били разположени границите една спрямо друга, но към настоящия момент площта на имота, така както е заснет по кадастралния и регулационен план на селото, съвпада с посочената в нотариалният акт от 1968 г., а именно същият е в размер на 1 464 кв.м., т.е. около 1 500 кв. м. така както е записано в акта. От това следва, че границата между двата имота се намира там където е отбелязана в кадастралния план, като ответника е поставил оградата по тази граница и не е навлязъл в чужд имот, а е упражнил правото си на собственост върху собствения си такъв. Фактът, че по настоящите граници имота на ответника е със същата площ, която му е бил дарен, означава, че не му се отнема площ от имота и следователно не му се пречи да упражнява правото му на собственост в пълен обем. Свидетелските показания на сина на ищеца - св. П. само доказват, че е съществувала ограда между двата имота, но дали тази ограда е минавала по имотни граници не е доказано, напротив следва да се приеме, че новопостроената ограда минава по имотната граница поради изложеното по-горе.   

Като е отхвърлил предявеният иск от И.П. срещу Т.Т., с правно основание чл. 108 от ЗС, първонстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение в тази му част, което следва да бъде потвърдено. Следва да се потвърди и решението в частта, в която се отхвърля предявения акцесорен иск, с правно основание по чл. 59 от ЗЗД, за обезщетение за неоснователно обогатяване на въззиваемия Тинчев от ползването на 400 кв.м. от ПИ № VІІ – 91 по плана на с. Лоза, общ. Габрово .

При този изход на делото в полза на въззиваемия Т.Т. следва да бъдат присъдени поисканите съдебни разноски за един адвокат в размер на 1 100 лв., а в полза на въззиваемата Община Габрово следва да се присъдят поисканите разноски за юрисконсулстско възнаграждение в размер на 500 лв.

Воден от горното, Габровският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 229 от 05.08.2016 г. постановено по гр. д. № 2653/2015 г. на Габровския районен съд, като недопустимо, в частта, в която съдът се е произнесъл по предявените искове от И.П.П., гр. Габрово и ги е оставил без уважение: 1) за осъждане на Т.Т.Т., с. Лоза, общ. Габрово и Община Габрово да преустановят своите действия, с които му пречат на да ползва собствения си ПИ 039001, находящ се в землището на с. Армени, общ. Габрово, а именно да премахнат прокарания път през посочения имот; 2) за осъждане на Т.Т.Т., с. Лоза, общ. Габрово и Община Габрово да му заплатят обезщетение за неоснователно обогатяване от ползване на ПИ 039001, находящ се в землището на с. Армени, общ. Габрово в размер на 100 лева месечно, считано от 01.05.2015 г. занапред до възстановяване на имота му в предишния му вид, ведно с лихвата до окончателното изплащане на сумата; 3) за осъждане на Т.Т.Т., с. Лоза, общ. Габрово и Община Габрово да му заплатят солидарно сумата 2 000 лева - обезщетение за причинени му имуществени вреди за отсечени при прекарване на път през ПИ 039001, находящ се в землището на с. Армени; 4) за осъждане на Т.Т.Т., с. Лоза, общ. Габрово да му заплати сумата 300 лева - обезщетение за причинени му имуществени вреди, произтичащи от разходи за лечение в резултат на нанесен побой на кучето му Мечо.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 229 от 05.08.2016 г. постановено по гр. д. № 2653/2015 г. на Габровския районен съд в останалата му част, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА И.П.П., ЕГН ***, с адрес: гр. Габрово, ул. „М." №** да заплати на Т.Т.Т., ЕГН ***, с адрес: с. Лоза, общ. Габрово сумата от 1 100 лв. (хиляда и сто лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА И.П.П., ЕГН ***, с адрес: гр. Габрово, ул. „М." №** да заплати на Община Габрово, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, пл. Възраждане № 3 сумата 500 лв. (петстотин лева и 00 ст.) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

                                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                      2.