Решение по дело №2930/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.156 и следв. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Ж.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, против Ревизионен акт № Р-16001621003852-091-001 от 31.08.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 416 от 09.11.2023 г. на директора дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който е установена отговорност по чл.19 от ДОПК за задължения на "Мулти мегастрой груп“ ООД с ЕИК *********, общо в размер на 29 534.18 лева, от които главница в общ размер 20 095.43 лева и лихва за забава в общ размер на 9 438.75 лева.

Жалбоподателят твърди, че Ревизионният акт /РА/ е неправилен, незаконосъобразен и необоснован, постановен в нарушение на разпоредбите на чл.19 ал. 1-12 о чл.20 от ДОПК, както и в противоречие със събраните в хода на ревизията доказателства. Счита, че не е налице реализиран фактически състав на чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК, тъй като реалното и допустимо трудово възнаграждение е, не това,2 което ревизията счита, че е допустимо да получава като управител на търговско дружество, а това, което е реализирал в трудовия договор и е оповестил пред органите на НАП. Твърди, че няма причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат по неплащането на публични задължения и действието по получаване на трудово възнаграждение, съгласно редовен писмен трудов договор, сключен за длъжност „управител“, за който са подавани уведомления по чл.62 ал.5 от КТ за периода от 29.03.2019 г. до 092.11.2020 г. и размерът от 10 000 на трудовото възнаграждения, предвид факта, че последният е оповестен също по реда на чл.73 ал.6 от ЗДДФЛ за 2019 г. В жалбата се сочи също така, че в РА липсва анализ на имущественото състояние на „Мулти мегастрой груп“ ООД, при който органите по приходите биха установили, че дружеството разполага с изискуеми вземания от две немски дружества, като в този случай, е налице бездействия на органите на приходната администрация поради липсата на наложен запор на тези вземания по реда на чл.2092 от ДОПК. Не е съгласен и с извода на ревизиращия екип, че обследваното поведение на управителя на дружеството е единствената причина за несъбираемост на публичните вземания, още повече, че това обстоятелство не е доказано в настоящата ревизия. Излагат се подробни доводи в тази насока.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.С., който поддържа жалбата по доводи, подробно изложени в представената писмена защита, като моли съда да я уважи, като отмени оспорения РА. Претендира разноски по делото.

Ответната страна по жалбата - директор дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. оспорва жалбата като неоснователна и ангажира доказателства по административната преписка. По същество на спора моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001621003852-020-001/07.07.2021 г. (л.400, т.2), издадена от В.С.а К., началник сектор в ТД на НАП - Пловдив, с която е определен ревизиращият екип и обхват - установяване на отговорност на управителя Ж.Д.Ж. за задълженията на "Мулти мегастрой груп“ ООД за: отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.12.2018 г. до 31.012.2020 г.; отговорност за ДДС за периода от 01.12.2018 г. до 30.11.2019 г.; отговорност за ДОО – за осигурителя за периода 01.12.2018 г. – 30.11.2019 г.; отговорност за вноски за здравно осигуряване – за осигурителя за периода 01.12.2018 г. – 31.01.2020 г. и отговорност за универсален пенсионен фонд – за осигурителя за периода 091.12.2018 г. – 30.11.2019 г., като е определен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено лично на ревизираното лице /РЛ/ на 21.03.2021 г.

Със Заповед № Р-16001621003852-023-001/07.10.2021 г. на същия орган по приходите ревизионното производство е спряно на основание чл.34 ал.1 и ал.2 от ДОПК (л.369, т.2), която заповед е връчена лично на РЛ на 11.10.2021 г. (л.371, т.2), и, съответно, възобновено със Заповед № Р-1600162100852-143-001/13.01.2023 г., считано от 13.01.2023 г. (л.364, т.2), връчена по електронен път на жалбоподателя (л.366, т.2). Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001621003852.020.002/27.03.2023г. (л.361, т.2) и ЗИЗВР № Р-1600621003852.020.003/ 25.04.2023г. (л.337, т.2), срокът на ревизията е продължен, съответно, до 27.04.2023 г. и 26.05.2023 г. Двете заповеди са връчени на РЛ по електронен път.

След преценка на събраните в ревизионното производство доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001621003852-092-001/26.06.2023 г. (л.138, т.1), връчен по електронен път на 26.06.2023 г. В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е депозирано възражение вх. № 94-00-6506/08.08.2023 г. (л.111, т.1).

На основание чл.34 ал.1 т.1 от ДОПК, със Заповед № Р-16001621003852-023-003/09.08.2023 г. (л.107, т.1) ревизионното производство е спряно. С Решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка № Р-16001621003852-098-001/24.08.2023 г. (л.101, т.1) на В.С.а К., правомощията по извършване на ревизионното производство са иззети от главен инспектор по приходите Ю.М.Д.и са възложени на старши инспектор по приходите Д.Г.Д..

На основание чл.35 от ДОПК ревизионното производство е възобновено със Заповед № Р-16001621003852-143-003/24.08.2023 г. (л.105, т.1). Издадена е ЗВР № Р-16001621003852-020-004/24.08.2023 г. (л.98, т.1).

Въз основа на съставения РД и след анализ на аргументите, изложени във възражението, е издаден и процесният ревизионен акт № 16001621003852-091-001/31.08.2023 г. (л.69, т.1), връчен на 31.08.2023 г. по електронен път.

В срока по чл.152 ал.1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив, който съобразно срока по чл.155 ал.1 от ДОПК е постановил решение № 416/09.11.2023 г., с което го е потвърдил изцяло.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

„Мулти мегастрой груп“ ООД е регистрирано по ДОПК на 01.09.2018 г. Капиталът на дружеството е в размер на 60.00 лв. е разпределен межди съдружниците М.М.Г.(30.00 лв. – 50% дял) и Ж.Д.Ж. (30.00 лв. – 50% дял). Формирани са задължения във връзка с декларирани/начислени от дружеството суми за данъци и осигуровки, които не са внесени.

В мотивната част на РД и на оспорения РА са визирани хипотезите по ал.2 и ал.9 на чл.19 от ДОПК, като е посочено, че Ж.Д.Ж. е съдружник и управител на „Мулти мегастрой груп“ ООД. Ревизиращите органи са предприели множество процесуални действия за установяване на факти и обстоятелства, свързани с отговорността на РЛ за задължения на дружеството – основен длъжник, в т. ч. са събрани доказателства от самото лице, от посоченото дружество, от работници, клиенти, банки, присъединени са данни от информационни масиви на НАП и документи от проверки на съдружниците и ревизионно производство на „Мулти мегастрой груп“ ООД, приключило с РА № Р-16001621005580-091-001/12.01.2023 г. От събраната информация в хода на тези проверки и ревизия и от представените/получените по служебен път банкови извлечения, е установено, че дружеството е получавало суми от клиенти, извършвало е разплащания с НАП, с доставчици и с персонала. Посочено е, че на дружеството са наложени множество запори върху наличностите по банковите сметки във връзка с образувано изпълнително дело, като същото е следвало да извършва плащания в полза на НАП в определен процент от получените суми по фактури от клиенти, съгласно подписани разпореждания между публичния изпълнител и дружеството. При прегледа на банковите извлечения е установено, че значителна част от постъпленията на дружеството след м.02.2019 г., когато дружеството започва да генерира задължения към НАП, са изтеглени в брой от Ж.Д.Ж..

Отделно от това, с цел изясняване на основанията и начина на предоставяне на суми в необичано големи размери на Ж.Ж., под формата на възнаграждения в дружеството, при проведените контролни производства на физическите лица и юридическото лице, са извършени служебни и насрещни проверки и са присъединени доказателства към ревизионното производство (Протокол № Р-16001621003852-ППД-001/18.05.2023 г. /л.279, т.2/; Протокол № Р-16001621003852-ППД-002/18.05.2023 г. /л.191, т.1/ и Протокол № 1908689/22.05.2023 г. - /л.176, т.1/).

Видно от РД и РА, издадени на дружеството – длъжник, от началото на 2019г., същото не заплаща или закъснява с издължаването на дължимите и декларирани вноски за данъци и ЗОВ и генерира задължения към бюджета. Описани са предприетите действия за обезпечаване на публични задължения от публичен изпълнител, проведените множество срещу между задълженото лице, публичния изпълнител, директора на дирекция „Събиране“ и териториалния директор на НАП, поетите ангажименти за погасяване на задълженията, образуваните дела, връчени съобщения, разпореждания, постановления и пр. Изтъква се, че в периода на наложения запор от 20.03.2019 г. върху банковата сметка на дружеството, управителят на същото, с цел избягване на плащанията към НАП, е открил няколко нови банкови сметки, които своевременно, също са били запорирани. Формиран е извод, че съгласно установената фактическа обстановки, може да се твърди, че управителят и съдружникът в дружеството са опитали многократно, в рамките на наложения им запор от публичния изпълнител, да избегнат плащания по образуваното изпълнително дело.

Ревизиращият екип е констатирал, че в хода на принудителното изпълнение са издавани разпореждания за временно разрешение за неотложни плащания на основание чл.229 ал.1 от ДОПК. След удържане на определен процент от получените приходи по банков път, на дружеството е разрешавано до ползва остатъка от паричните средства с цел погасяване на задължения към доставчици и персонал, както и да организира функциониране на дейността си. Установено е, че управителят на „Мулти мегастрой груп“ ООД е изтеглил в брой, от банковите сметки на дружеството, суми в размер на 120 000.00 лв. От събраните в хода на ревизията документи и доказателства е установено, че за ревизирания период от 29.03.2019 г. съдружниците имат сключени трудови договори с „Мулти мегастрой груп“ ООД и, че получените от тях суми под формата на заплати са в значителни размери, несъответстващи на задълженията и отговорностите им, посочени в подписаните трудови договори. Вместо с изтеглените от банковите сметки суми да се разплатят задълженията на дружеството към НАП, съдружниците са отклонили средствата от касата на фирмата под формата на начислени и платени трудови възнаграждения, като дължимите данъци и осигурителни вноски за тези възнаграждения не са внесени в приход на бюджета.

Формиран е извод, че единственото логично обяснение за това е, да бъдат разпределени, платени и отклонени от съдружниците, в брой (тъй като банковите сметки са възбранени) сумите, изтеглени от банковите сметки на дружеството.

В хода на ревизията не са представени доказателства за дейностите, които са извършвали съдружниците Ж. и Г., както и какъв е характерът на дейността, която са положили в дружеството; не са представени писмени доказателства кое налага изплащане на месечни възнаграждения на двамата съдружници в размер на 10 000 .00 лв. за всеки. Като доказателства за нерегламентирано плащане на парични суми, е изтъкнат и фактът, че след м.09.20198 г., след като са изтеглили всички свободни суми от банкови сметки и са ги разпределили/платили на себе си под формата на трудови възнаграждения, съдружниците спират да начисляват разходи за заплати и спират да изплащат такива на себе си. В подкрепа на този извод, ревизиращите са приели, че е и обстоятелството, че мениджмънтът на „Мулти мегастрой груп“ ООД , в лицето на съдружниците Г. и Ж., са гласували единствено за себе си възнаграждения в такива значителни размери, а за останалия персонал не е определено по-високо възнаграждение от минималните осигурителни прагове.

Констатирано е също така, че от 29.03.2019 г. до 02.11.2020 г. за ревизираното лице има подавани уведомления по чл.62 ал.5 от КТ за сключен трудов договор на длъжност „управител“ с основно трудово възнаграждение в размер на 10 000.00 лв. в дружество „Мулти мегастрой груп“ ООД. Доказателство, че Ж.Д.Ж. е получил начислените трудови възнаграждения от дружеството е представената информация от същото, с подадена декларация по чл.73 ал.6 от ЗДДФЛ за 2019 г. за изплатени доходи от 41 500.00 лв., авансово удържан данък в размер на 3 954.07 лв., който обаче дружеството не е внесло и разчело с бюджета.

В резултат на извършения анализ, е изведено заключение, че въпреки наличието на неплатени данъчно-осигурителни задължения от страна на „Мулти мегастрой груп“ ООД, двамата съдружници злоупотребяват с генерираните парични средства в дружеството, като ги разпределят в своя полза, в частност, ревизираното лице Ж.Д.Ж., под формата на трудови доходи в многократно завишени размери, както и, като ги теглят от банковите сметки на дружеството след издадените разпореждания за разпределение от дирекция „Събиране“ и вместо да погасят с тях задължения, ги ползват за лични нужди.

Наред с това, в хода на процесната ревизия е установено, че по сметката на Ж.Д.Ж., открита в „Търговска банка Д“ АД с IBAN ***, на 25.10.2019 г. с банков превод е постъпила парична сума в размер на 1 925.28 лв. от клиент на „Мулти мегастрой груп“ ООД – „ТРС“ ЕАД, с основание за превода „фактура № 8/25.10.2019 г.“ На 25.10.2029 г. е изтеглена в брой сумата от 1 740.00 лв. и но 04.12.2019 г. е изтеглена сума в размер на 98.78 лв. Относно получените парични средства, с връчено ИПДПОЗЛ № Р-16001621003852-040-002/25.04.2023 г., от Ж.Ж. са изискани писмени обяснения и доказателства какво е основанието за получаване на банковия превод по личната сметка на сума, относно дейността на управляваното от него дружество, както и доказателства, отчетена ли е въпросната сума в дружеството и за какво е разходвана. Ж. не е представил доказателства и документи, че след изтегляне на сумата е внесъл същата в касата на дружеството и/или по банковите сметки на управляваната от него фирма.

В резултат на извършен анализ на цялата събрана информация, е изведено заключение, че въпреки неплатените данъчно-осигурителни задължения от страна на „Мулти мегастрой груп“ ООД, като ги разпределят в своя полза, в частност, РЛ Ж.Ж., под формата на трудови доходи в многократно завишени размери, както и, като ги теглят от банковите сметки на дружеството след издадените разпореждания за разпределение от дирекция „Събиране“ и вместо да погасяват с тях задължения, ги ползват за лични нужди.

Във връзка с горните констатации, ревизията на дружеството определя данъчна основа след анализ на относимите обстоятелства, посочени в ал.2 на чл.122 от ДОПК, обсъдени са събраните доказателства, съставени са таблици, онагледяващи констатациите и е установено, че при формиране на данъчната основа за 2018 г. и 2019 г. процесните разходи, съответно, общо в размер на 4 294.92 лв. и 78 148.00 лв., следва да се изключат от общата сума на разходите, установени от ревизията. По този начин е формирана данъчната основа за облагане с корпоративен данък за ревизираните години, като са начислени съответните главници и лихви, а за 2019 г. – и лихви за невнесен деклариран данък в ГДД по чл.92 от ЗКПО. Въз основа на изложеното, в настоящото производство е прието, че е налице индикация за скрито разпределение на печалбата на „Мулти мегастрой груп“ ООД, тъй като получените от съдружниците суми под формата на заплати са в значителни размери, несъответстващи на задълженията и отговорностите им, посочени в подписаните трудови договори. Възнагражденията са определени, начислени и платени в брой в период, през който дружеството генерира задължения към НАП и е с наложени запори върху банковите сметки, като дължимите данъци и осигурителни вноски за тези възнаграждения не са внесени в приход на бюджета. При проведените множество мерки за събиране на задълженията на дружеството и срещи на ръководството на НАП със съдружниците, те са поели ангажимент за погасяване на дълга редовно, на малки вноски, но ангажиментът не е спазен.

Установено е, че „Мулти мегастрой груп“ ООД няма данни за притежава собствени ДМА, като по този начин се създава невъзможност, както да се извърши принудително изпълнение от страна на публични изпълнителин от НАП,у така и да се реализира производството по несъстоятелност, заради невъзможност да се попълни масата на несъстоятелността и да се удовлетворят кредиторите. Поради това, че дългът не може да бъде събранс от главния длъжник, се ангажира отговорност по чл.19 на РЛ, съгласно изготвена табли.а, за частта от дълга, която е възникнала преди и по време на получаване на скритото разпределение на печалбата, в качеството му на собственик на капитала и до размера на полученото. Визирани са нормите на чл.15, чл.26 т.11 от ЗКПО, §1 т.4, т.5, т.13 от ДР на ЗКПО, §1 т.3 от ДР на ДОПК, чл.19 ал.2 и ал.9 от ДОПК.

За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип. За да стори това, последният е изложил подробно нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения, включително и и разпоредбите на ТЗ, относно въпросите за приемане на годишния отчет и баланса на дружествата, разпределението на печалбата и вземането на решения за нейното изплащане, и след обстоен анализ на събраните доказателства, е формирал крайния си извод, а именно: намира за доказана недобросъвестността в действията на Ж. Ж.като елемент от фактическия състав и кумулативно изискуема предпоставка за реализиране на отговорността по чл.19 ал.2 и ал.9 от ДОПК, която е ограничена до размера на извършеното разпореждане, и която включва и установеното задължение за лихви на главния длъжник, като в този смисъл е посочено и решение на Съда на ЕС (седми състав) от 13.10.2022 г. по дело С-1/2021.

По административната преписка са приложени оправомощителни заповеди (л.3-л.28; л.103, т.1), ПУФО (л.39; л.237, т.1), РД (л.289, т.2) и РА (л.281, т.2) на „Мулти мегастрой груп“ ООД, обяснения от Ж.Д. Ж.(л.341, т.2) и от Милков Г. (л.182, т.1).

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - CD (л.418, т.2) доказателства, предоставени от Д „ОДОП“ (л.419; л.441, т.2).

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 от ДОПК и от компетентните органи по чл.119 ал.2 от с. к., определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция/ и ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия/. В тази връзка, по делото са представени: Заповед № РД-09-2428/13.12.2019 г. (л.3, т.1), Заповед № РД-09-2433/16.12.2019 г. (л.11, т.1); Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. (л.15, т.1), Заповед № РД-09-788/13.05.2022 г. (л.19, т.1), Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г. (л.24, т.1), Заповед № РД-09-1470/23.08.2023 г. (л.26, т.1) и Заповед № РД-09-2514/29.11.2021 г. (л.27, т.1), всички издадени от директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, ведно с приложенията. Горното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да обосновават нищожност на оспорения ревизионен акт само на това основание. Констатира се от приобщените по делото доказателства, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи. Предвид изложеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални правила за това.

По отношение на дължимата преценка за съответствието на обжалвания акт с материалните норми и с административнопроизводствените правила, съдът намира ревизионния акт и потвърждаващото го решение за законосъобразни и правилни.

Отговорността по чл.19 ал.1 и ал.2 от ДОПК почива върху недобросъвестно препятстване събирането на данъци или задължителни осигурителни вноски. За съставомерността по чл.19 ал.1 от кодекса, законът поставя изискването за управител на задължено юридическо лице по чл.14 т.1 и т.2 да укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Ал.2 на същия текст пък указва, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14 т.1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл.14 т.1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

От друга страна, ал.9 на чл.19 от ДОПК посочва, че собствениците на капитала, включително съдружниците или акционерите, които са получили скрито разпределение на печалбата, отговарят за неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на юридическото лице за периода, в който са притежавали това качество, до размера на полученото, освен ако скритото разпределение е декларирано.

От събраните в производството доказателства, се установява, че безспорно е налице качеството на субект на отговорността към момента, към който са установени публичните задължения, както и задължения за данъци и осигурителни вноски на данъчнозадълженото дружество към момента на извършените парични плащания от имуществото на ЗЛ, представляващи нереални трудови възнаграждения, които публични задължения – изискуеми и ликвидни, са останали несъбрани при проведено принудително изпълнение.

Безспорно е, че са провеждани многократни срещи управителите и съдружниците с публичните изпълнители, с ръководството на ТД на НАП – Пловдив, при които Ж. и Г. са поемали ангажименти за издължаване, като очевидно не са имали намерение да спазят, като същевременно са препятствали наложените принудителни мерки, като са избягвали запорите, откривали са нови банкови сметки, теглили са значителни суми от тях, изплащали са суми от касата в своя полза, без да предоставят изисканите документи, РКО, основания за плащане, което категорично налага извод за недобросъвестност на РЛ, тъй като в резултат от заплащането на необосновано високите трудови възнаграждения на управителите, имуществото на „Мулти мегастрой гпуп“ ООД е намаляло и това е довело до невъзможност да бъдат погасени публични задължения за данъци.

На следващо място осъществените от ревизираното лице действия, изразяващи се в гласувани единствено за себе си и съдружника възнаграждения в значителни размери, безспорно представляват злоупотреба с парични средства на дружеството, които са разпределили в своя полза, които безспорно съставляват скрито разпределение на печалбата, което следва да бъде разгледано в хипотезата на чл.19 ал.2 от ДОПК. По отношение на отговорността по чл.19 ал.2 ДОПК препятстването се състои в извършването на разпореждане /плащания или отчуждителни сделки/ с имуществото на задълженото юридическо лице, водещи до намаляване на това имущество до степен, непозволяваща изпълнението на възникналите задължения. От съществено значение е наличието на недобросъвестно поведение на съответното лице. При преценяване добросъвестността на лицата трябва да се вземат предвид всички факти, както и знанието относно наличието на възникнали данъчни задължения или такива за задължителни осигурителни вноски, като е без значение е дали същите са установени с издаването на съответния индивидуален административен акт или с подаването на декларация. Посочените от чл.19 ал.2 от ДОПК способи за намаляване на имуществото са два: плащане в натура или в пари от имущество на задълженото юридическо лице, представляващо разпределение на печалбата, или отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или на цени, значително по-ниски от пазарните. Легалните дефиниции на понятията "дивидент" и "скрито разпределение на печалбата" са дадени в §1 т.4 и 5 от ДР ЗКПО. Настоящият спор се концентрира върху наличието на субективния елемент от фактическия състав на чл.19 ал.1 от ДОПК, върху изискуемото се по чл.19 ал.2 т.1 и ал.9 от ДОПК разпореждане с имущество и пари на дружеството, в резултат на което имуществото му е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски.

В настоящия случай обосновано следва да се приеме, че целта на изброените по-горе действия на ревизираното лице е умишлено избягване на плащане на изискуемите данъчни задължения, с което е ощетен фискът. Всички тези данни правилно са навели приходните органи на извод, че е налице причинно–следствена връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество. Ревизиращите органи по приходите са изследвали имущественото състояние на търговското дружество по налични, публично оповестени данни или чрез изискване на информация от други лица. В хода на ревизията не е установено наличие на имущество, което да послужи за погасяване на публичните задължения на търговското дружество, което има образувано производство по принудително изпълнение по изпълнително дело № *********/2019 г. по опис на публичен изпълнител при ТД на НАП –Пловдив, по което са останали несъбрани задължения в общ размер на 29 534.18 лева, в едно с прилежащите лихви. За обезпечаването им са наложени съответните обезпечителни мерки, като предприетите изпълнителни действия не са способствали за пълното погасяване на публичните задължения на дружеството.

В случая са безспорно установени изложените по-горе факти, които доказват наличието на посоченото скрито разпределение на печалбата. При така установените факти по делото, се налага обоснованият извод, че от страна на жалбоподателят, в качеството му на управител на "Мулти мегастрой груп" ООД, заедно със съдружника си Г., е злоупотребил с парични средства на дружеството, които са разпределили в своя полза, и по-специално Ж., под формата на трудови доходи в значително големи размери. Неправомерно е теглил парични средства от банковите сметки на дружеството, след издадени разпореждания за разпределение на публичния изпълнител, и ги е използвал за лични нужди. Коментира се по-горе, че доказателства за обоснованост на размера на трудовото възнаграждение по трудовия договор не се представиха, както и не се представиха доказателства, кое е наложило гласуване на възнаграждения в такива размери само и единствено на съдружниците, в частност Ж., но не и на останалия персонал. Не се представиха доказателства за теглените от банковите сметки и от касата парични средства за какви цели и дейности на дружеството са използвани.

Като е извършил разпореждане с парични средства, собственост на дружеството "Мулти мегастрой груп“ ООД, жалбоподателят, като управител, умишлено е поставил в невъзможност задълженото лице да погаси задълженията си и имуществото му е намаляло. Така неговото поведение безспорно се обективира като действия по разпореждане с имуществото на задълженото юридическо лице, водещи до намаляване на това имущество, с което е възпрепятствало изпълнението на възникналите задължения. По своята характеристика те представляват действия по извършени плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата и на дивидент, както и по отчуждаване на движимо имущество на задълженото лице безвъзмездно, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Скритото разпределение е от изброените в чл.19 ал.2 т.1 ДОПК възможни действия на имуществено разпореждане. Не се твърди и не се установява друга причина за непогасяването на публичните задължения.

По смисъла на §1 т.5 б."а" от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица. Ревизираното лице не е доказало и не ангажирало доказателства, че посочените суми са били използвани във връзка с дейността на предприятието, нито, че се касае до върнати заеми или други задължения. Доказателствената тежест е изцяло за Ж.Ж., като лице черпещо благоприятни правни последици от осъществяването на тези твърдения за настъпването на положителни факти от обективната действителност, както по правило на чл.170 от АПК, така и на общото такова на чл.154 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, с която очевидно оспорващият не се е справил.

Следва да се посочи, че наличието на имуществена потенция към определени произволно моменти за погасяване на тези задължения, но без това да е сторено, не изключва връзката на причинност на избраното релевантно действие на разпореждане с непогасяването, а я предполага, доколкото само от волята на привлеченото към отговорност лице е зависело да вземе решение за погасяване с наличното и достатъчно имущество. Решението на управителя е да не погаси изискуемите публични задължения, а вместо това да извърши правни действия, представляващи скрито разпределение на печалбата и изплащане на дивидент, както и безвъзмездно отчуждаване на суми. В подкрепа на горното е обстоятелството, че не е спазен ангажиментът, поет от двамата съдружници за погасяване на задълженията при проведените многократно срещи с органите на НАП. При това положение следва да се приеме, че са установени всички предпоставки на чл.19 ал.2 т.1 и ал.9 от ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя на дружеството до размер на намаленото имущество. Предвид изложеното оспореният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, а жалбата против, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на възраженията, изложени в жалбата, същите се явяват неоснователни и несъответни на събраните доказателства. Оспореният РА е правилен и обоснован. Това е така, защото същественото в спора е, че към процесните ревизирани периоди, дружеството е разполагало с налични парични средства в следствие на постъпилите плащания от съконтрагентите му, които са били достатъчни за покриване на задълженията му към НАП. Липсата на разплащането на последните следва да се приеме, че е доказано и то е в следствие, именно на недобросъвестното поведение на третото лице, управител на дружеството, предвид и факта, че не е изпълнен многократно поеманият ангажимент пред приходната администрация това да бъде сторено. Видно от съдържащите се по преписката доказателства, юридическото лице, след извършените разпоредителни действия от Ж., касае на практика цялото негово имущество. След тях то не разполага нито със суми по банковите сметки и нито с активи, които биха могли да послужат за удовлетворяване/обезпечаване вземането на НАП, поради което и дългът е категоризиран като трудно събираем. Или към датата на издаване на обжалвания в настоящето производство РА на управителя, главният длъжник не може да обезпечи или плати съществуващите задължения, поради доказаната от приходните органи липса на имущество, която липса е пряко проявление на установените действия на Ж.Ж.. Това, на първо място.

На второ място, неоснователно е възражението, че не е налице причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат по неплащането на публичните задължения и действието по получаване на трудово възнаграждение, съгласно писмения трудов договор, за който е подадено уведомление по чл. 62 ал.5 от КТ и е оповестен по реда на чл.73 от ЗДДФЛ. Това е така, тъй като осигурителната тежест и формираното данъчно задължение върху получените от управителите възнаграждения под формата на скрито разпределение на печалбата са пряка последица от взетото тяхно решение, а именно: двамата съдружници да сключат трудови договори с „Мулти мегастрой груп“ ООД. Получените от управителите суми под формата на заплати са в значително високи размери, несъответстващи на задълженията и отговорностите им, посочени в трудовите договори, в съответствие с обявените там кодове по НКПД. Следва да се акцентира още, че дължимите данъци и осигурителни вноски за тези възнаграждения не са внесени в приход на бюджета, а в същото време, начислените и платени възнаграждения на управителите, както и осигурителните вноски са отчетени като текущ разход в дейността на „Мулти мегастрой груп“ ООД, което е довело до намаляване на счетоводния и финансов резултат на дружеството, респ. е намалило и начисляването на дължимия корпоративен данък в пълен размер, като по този начин ревизираното лице не е понесло никаква осигурителна и данъчна тежест.

Горното налага извод за недобросъвестност у Ж.Ж., предвид неговото знание относно наличието на данъчни задължения и задължения за ЗОВ, и въпреки това, последният е предприел действия по разпореждане с имуществото на задълженото юридическо лице, водещи до неговото намаляване, което препятства изпълнение на задълженията. Или иначе казано, безспорно е налице причинно-следствена връзка между сочените по-горе два факта.

Неоснователно е възражението и в насока, че е налице връзка между поведението на управителя и несъбираемостта на задълженията. В подкрепа на този извод е фактът, че Ж. не оспорва, че са провеждани многократно срещи с ръководството на НАП, че е поеман ангажимент за заплащане на задълженията, че се е разпореждал с паричните средства на дружеството след издадени разпореждания за разпределение на публичния изпълнител, и съвсем тенденциозно е извършил изложените по-горе действия (сключване на трудов договор със значително възнаграждение, откривал и закривал банкови сметки, от които е теглил суми, както и е теглил суми от касата на дружеството, за които разпореждания не е представил доказателства за какви цели и дейности на дружеството са изразходвани), като по този начин е намалил имуществото на дружеството и е възпрепятствал разплащането с приходната администрация.

Следователно категорично се налага изводът, че единствената причина за несъбирането на публичните задължения е поведението на жалбоподателя и неговата недобросъвестност.

Необходимо е да се посочи, че отговорността на третото лице по чл.19 от ДОПК е и за лихвата, дължима от законовия падеж на данъчното задължение до датата на погасяването му, като при ревизия, същата се изчислява до датата на издаване на ревизионния акт на лицето. Относно лицето, към което е насочена отговорността, задължението следва точно параметрите, каквито има главния дълг и към датата на погасяване на главния дълг от основния длъжник се погасява и задължението на отговорното лице, а при частично погасяване – например погасяване на главницата, отговорното лице остава задължено за лихвата по дълга. В случая, отговорното лице не става носител на ново данъчно задължение, върху което следва да се начисляват лихви за негово собствено закъснение, а отговаря за чужд дълг в размерите, които дългът има до пълното му погасяване. След погасяване на главницата на дълга без значение кое лице го е погасило, задължението за лихви спира да се увеличава, но остава дължимо и подлежи на събиране. Съответно при цялостно погасяване на главницата и лихвата независимо от кое лице, отпада изцяло отговорността на отговорното лице. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, постановено по тълкувателно дело № 7 от 2019 г. по описа на съда.

По така изложените аргументи жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а РА, като правилен и законосъобразен - потвърден.

При този изход на делото и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 3 012.74 (три хиляди и дванадесет и 0.74) лева, съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед изложеното и на основание чл.160 и чл.161 от ДОПК, Административен съд – Пловдив,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, против Ревизионен акт № Р-16001621003852-091-001 от 31.08.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 416 от 09.11.2023г. на директора дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който е установена отговорност по чл.19 от ДОПК за задължения на "Мулти мегастрой груп“ ООД с ЕИК *********, общо в размер на 29 534.18 лева, от които главница в общ размер 20 095.43 лева и лихва за забава в общ размер на 9 438.75 лева.

ОСЪЖДА Ж.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Националната агенция за приходите – гр. София сумата от 3 012.74 лв. (три хиляди и дванадесет лева и 0.74 ст.), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: