№ 338
гр. Благоевград, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Георги Янев
Божана Манасиева
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241200601163 по описа за 2024 година
Производството по делото пред Окръжен съд е образувано по въззивната
жалба на подсъдимия С. Д. И. от *********, чрез защитника- адв.П. и е за
проверка на невлязлата в сила присъда №84 от 13.12.2023 год., постановена по
нохд № 109/2023 год. по описа на Районен съд Благоевград.
С цитираната присъда, районният съд е признал подсъдимия С. Д. И. от
*********, с ЕГН **********, за виновен в това, че в периода от около 13:59
часа на 06.10.2021 год. до около 11:03 часа на 07.10.2021 год., в гр.
Благоевград, на ул. “Трети март“ № 43, с цел да набави за себе си имотна
облага, чрез текстови съобщения в платформата за електронна търговия
Olx.bg и разговори чрез мобилен телефон с номер ********** е възбудил
заблуждение у В.Г.К. от гр. Благоевград, че му продава оригинални, нови,
неразопаковани слушалки «Apple Airpоds Pro“ за сумата от 280.00 лв., което не
отговаряло на истината, тъй като слушалките не са оригинални и на тях е
придаден вид, че представляват артикул на марката Apple Airpods Pro със
сериен номер GWXZHGF1LKKT и с това причинил имотна вреда на К. в
размер на 280, 00 лв., като на основание чл. 54 вр. с чл. 209, ал. 1 от НКго е
осъдил да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6
месеца, изпълнението на което е отложил на основание чл.66,ал.1 от НК за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
С атакуваната присъда, районният съд е признал подсъдимия С. Д. И. за
1
виновени в това, че периода от 06.10.2021 год. до 11.05.2022 год. в *********,
в условията на продължавано престъпление, без съгласието на притежателя на
изключителното право - компания “Apple Inc", със седалище в ********* е
използвал в търговската си дейност марка AirPods Pro, представляваща марка
по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за марките и географските означения -
ЗМГО и е обект на това изключително право, без правно основание, като на:
- На 06.10.2021г. в периода от около 13:59 часа до около 17:36 часа, в
********* без съгласието на притежателя на изключителното право е
използвал в търговската си дейност марката AirPods Pro, без правно
основание, като предложил за продажба на В.Г.К. от гр. Благоевград 1 бр.
слушалки, на които е придаден вид, че представляват артикул на марката
Apple Airpods Pro със сериен номер GWXZHGF1LKKT в платформата за
електронна търговия Olx.bg и използвайки посредственото извършителство на
К.Н.С., изпратил артикула до К. с пратка чрез офиса на “Еконт Експрес“ ООД
- Русе в ********* ;
- На 11.05.2022 год. около 13:10 часа, в ********* на *********, без
съгласието на притежателя на изключителното право е използвал в
търговската си дейност марката AirPods Pro без правно основание, като е
съхранявал в жилището 40 броя слушалки, на които е придаден вид, че
представляват артикул на марката Apple Airpods Pro, на обща стойност 2320
лева,като на основание чл. 54 вр. чл. 172б, ал. 1 /стар/ от НК във връзка с чл.
26, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 9, ал. 1, чл. 10, ал. 3, чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3
и чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО, решаващия съд му е наложил наказание от шест
месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 5000 лв.
С присъдата, на основание чл. 23 от НК, РС е наложил на подсъдимия С. Д. И.
едно общо най- тежко наказание измежду двете-„лишаване от свобода“ за срок
от 1 година и 6 месеца, чието изтъпяване е отложил на основание чл.66, ал.1
от НК за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в законна сила,
като на основание чл. 23, ал.3 от НК е присъединил към него и наказанието
„глоба“ в размер на 5000 лв.
Недоволен от така постановената присъда, подсъдимия в срока на обжалване,
чрез своя защитник е депозирал въззивна жалба, която е бланкетна и съдържа
твърдение,че атакуваната присъда е неправилна, незаконосъобразна,
постановена в нарушение на процесуалните правила, поради което и се иска
оправдаване на подсъдимия и алтернативно на това- отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
След изготвяне на мотивите към атакуваната присъда, жалбоподателя е
деподирал и допълнение на въззивната си жалба, в което твърди, че присъдата
е постановена от решаващия съд въз основа на предположение, че подсъдимия
е автор на деянията; мотивите към атакуваната присъда не съдържат анализ на
доказателствата, тъй като има противоречиви такива, като обясненията на
подсъдимия не са анализирани и съпоставени с останалите доказателства, а в
нарушение на процесуалните правила са кредитирани показанията на
полицейски служители, които твърдят, че пред тях подсъдимия е направил
признание. Твърди се също така, че е налице липса на мотиви, тъэй като те не
2
отговарят на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК. Поддържат се направените
с първата въззивна жалба искания за отмяна на присъдата и оправдаване на
подсъдимия, алтернативно- връщане на делото на РС за ново разглеждане от
друг състав на съда. Няма доказателствени искания.
В съдебно заседание подсъдимия се явява лично и със защитника си.
Поддържат въззивната жалба и подробните доводите срещу присъдата,
изложени в допълнението към жалбата.
Подсъдимия в право на лична защита поддържа изложеното от защитника,
както и в право на последна дума пледира за „справедливо решение“.
Представителят на О. п. оспорва жалбата. Счита, че решаващия съд, след като
е изложил верни и логични правни изводи, въз основа на доказателствата,
сълрани по делото, правилно е признал подсъдимия И. за виновен по
повдигнатите му обвинения и е наложил справедливи наказания.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното във
въззивната жалба, допълнението към нея и събраните по делото доказателства
и след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и извън
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и
чл.314,ал.1 от НПК, намира следното:
Възражението на защитата за допуснато от РС съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви, следва преоритетно
да бъде разгледано пред другото искане, направено във въззивната жалба- за
оправдаване на подсъдимия, защото при основателност на това възражение,
единствената процесуална последица е отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на РС.
В настоящият казус, въззивната инстанция, след като се запозна с мотивите на
РС към атакуваната присъда, споделя доводите на защитата за липса на
мотиви, поради следното:
Присъдата на районният съд подлежи на отмяна, поради допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде
отстранено от настоящият състав, но може това да бъде сторено при ново
разглеждане на делото от друг състав на районният съд и изразяващо се в
следното: Решаващия съд е постановил едни пространни мотиви, но
внимателния прочит на същите сочи, че те са постановени в нарушение на
разпоредбата на чл.305,ал.3 от НПК. От една страна, приетата от съда
фактическа обстановка представлява почти пълно възпроизвеждане на
обвинителния акт, като това само по себе си не би могло да представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, ако съда приема именно
тези факти за установени /макар и този подход на изписване на фактическата
обстановка, тип „copy paste“ да е допустим само в производства при
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, където е налице признание на фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт от подсъдимия/. От друга страна
обаче същественото нарушение, допуснато от РС, е липсата на анализ на
доказателствата и съображения при наличието на противоречиви такива, защо
3
се кредитират едни от тях, за сметка на други. По делото е разпитан като
свидетел Кирил Славчев, чрез посредственото извършителство на който,
обвинението е счело, че е извършено деянието по чл.172б,ал.1 от НК на
06.10.2021 год. Този свидетел е разпитан веднъж в хода на ДП /т.1 л.179/ и два
пъти в хода на съдебното следствие, като показанията му от ДП са приобщени
чрез прочитане в хода на съдебното следствие. В показанията си този свидетел
твърди /от ДП/, че познава подсъдимия И. и последния срещу заплащане от
10 лв. на пратка, му е давал телефони, които да изпраща по куриерската фирма
„Еконт“ на различни лица. Отрича да е пращал слушалки. В съдебно заседание
в показанията си не оспорва, че данните от товарителницата за изпращане на
процесните слушалки на адреса на пострадалия К. са негови. Твърди в съдебно
заседание, че преди да изпраща телефоните, дадени му от И. оглежда кутиите,
като отново потвърждава, че не е изпращал слушалки, както и отрича такива
да е получавал като подарък от подсъдимия. Свидетеля Славчев отрича и той
да е лицето, заснето на камерите в офиса на Еконт и изпратило пратката до
Венелин К.. Показанията му почти изцяло противоречат на обясненията на
подсъдимия, който твърди, че е подарил един брой от процесните слушалки на
свидетеля Славчев. Сочи също така, че е пуснал обява в ОЛХ за откритите в
дома му слушалки , но никой не се отзовал и не е продал нито един брой.
Отрича да е водил кореспонденция с лице от Благоевград относно слушалките.
Оспорва и да е водил кореспонденция от телефон с номер **********, като не
знае на кой е този телефонен номер. Отрича и да е давал на Славчев да
изпраща телефони по „Еконт“.
Тези показания на свидетеля Славчев и обясненията на подсъдимия са
противоречиви относно съществени за обвинението факти, но в мотивите към
атакуваната присъда противоречията не са обсъждани и съдът не е посочил на
кой дава вяра и защо. Както е извество обясненията на подсъдимия освен
начин и средство да реализира защитата си, са и доказателствен източник,
насочен към разкриване на обективната истина по делото, поради което и
следва да бъдат обсъдени внимателно съпоставенип с останалия
доказателствен материал. Всъщност обосновавайки правните си изводи , РС е
изложил теоретични съображения за това какво представлява престъплението
по чл.172б от обективна страна, като единствения мотив да признае
подсъдимия И. за виновен се изразява в посочване, че откритите в дома на И.
слушалки и тези, изпратени на К. /но последните липсват като веществено
доказателство по делото/ , са такива на които е придаден вид, че представляват
оригинален артикул на марката. Съдът не е изложил никакви съображения ,
липсва доказателствен анализ в тази насока, защо е приел, че подсъдимия е
лицето изпратило слушалките , чрез Славчев, като и двамата в показанията си
отричат да са изпращали слушалки. Изводите на съда, че обвинението по
чл.172б се доказва от кореспонденцията между подсъдимия и пострадалия по
телефон са декларативни, тъй като те не са обсъдени и съпоставени с
писмените доказателства, сочещи, че телефона е регистриран в мобилната
мрежа на собственик дружество „Инфатранс“, а пък собственика на същото-
свидетеля Людмил Ст. в показанията си не сочи, че този телефон е даден на
подсъдимия, а напротив- твръди, че не знае за този телефон и за това кой е
4
ползвателя на същия. Следва да се посочи, че мотивите в частта си в която
следва да съдържат доказателствен анализ, имат само изброяване на
доказателства , без анализ на същите. Необсъждането на тези противоречиви
доказателства, свързани с авторството на деянието е съществен въпрос,
защото не може да се провери правилността на процеса на формиране на
вътрешното убеждение у решаващия съд при събирането, оценката и
проверката на доказателствата, във връзка с изпълнението на задълженията му
за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, в
който смисъл е и Решение № 14 от 21.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 9/2019 г., II
н. о., НК, докладчик съдията Надежда Трифонова. Следва да се посочи, че РС
е кредитирал „показания на полицейски служители“, като сочи, че пред тях
подсъдимия е признал за изпращането на слушалките. Като свидетел е
разпитан само един полицейски служител – Катранков, който в показанията си
не сочи, че подсъдимия е направил признания пред него. Но и да беше
направил подсъдимия такива признания, то същите като събрани не по
предвидения в НПК процесуален ред не могат да бъдат ползвани като
доказателствено средство.
Такова нарушение на процесуалните правила- липса на анализ на
доказателствата, липса на съображения на съда защо кредитира част от
доказателствата, при наличие на противоречия между тях е налице в мотивите
и относно престъплението по чл.209,ал.1 от НК. За да признае подсъдимия за
виновен по това обвинение, съдът се е позовал на текстовите съобщения в
платформата ОЛХ /където не се сочи, че слушалките са оригинални, а нови/ и
на кореспонденцията по телефон на пострадалия К., за която се твърди, че е с
подсъдимия. Но по изложеното по-горе в настоящите мотиви във връзка с
твърдението на подсъдимия, че никога не е ползвал мобилен телефон с такъв
номер, липсата на безспорни доказателства, че този телефон , регистриран на
„Инфатранс“ / не са разпитани лицата, които са продали дружеството на
свидетеля Ст./ е бил у подсъдимия, съдът не е обсъдил тези противоречия.
Така, в предвид изложеното, въззивния съд се солидаризира с твърденията на
защитата, че мотивите на РС са схематични, не съдържат съображения по
въпросите, които са от съществено значение за делото, поради което и по
съществото си представляват липса на мотиви- абсолютно процесуално
нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК . Липсата на
мотиви винаги е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
поставя страните в невъзможност да разберат действителната воля на съда и
5
доказателствата и доказатествените средства въз основа на които съдът е
изградил правните си изводи. В предвид на това са налице предпоставките за
отмяна на атакуваната присъда- Решение № 66 от 7.03.2012 г. на ВКС по н. д.
№ 28/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева; Решение № 32
от 9.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 682/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията
Севдалин Мавров.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334 т.1 във вр. с чл.335, ал.2 и във
вр. с чл.348,ал.3 т.2 от НПК, въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда №84 от 13.12.2023 год., постановена по нохд №
109/2023 год. по описа на Районен съд Благоевград и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг съства на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6