Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260226/ 12,10,2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и шести август 2020 г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ппри участието на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА
разгледа докладваното от
съдия СВИРКОВА въззивно гр. д. № 1550/2020 г., и съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение №
1481/22,04,2020 г., постановено по гр. д. № 8913/2019 г. на РС Пловдив,
І бр. състав; е разрешен спорът между Г.А.Х. с ЕГН **********; и Е.Г.Г. с ЕГН **********;
относно упражняването на родителските права спрямо малолетното им дете А.Е.Г. с
ЕГН **********; като упражняването на родителските права е предоставено на
майката, определен е режим за осъществяване на лични отношения между бащата и
детето, и бащата Е.Г.Г. е осъден да заплаща на детето си А. издръжка в размер
на 370 лв. месечно, считано от предявяване на исковата молба до настъпване на
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, като за
разликата над този размер до пълния претендиран от 450 лв., искът е отхвърлен.
С въззивна жалба вх. № 28309/01,06,2020 г. Е.Г.Г.
с ЕГН **********; обжалва посоченото по-горе решение В ЧАСТТА, с която е осъден
да заплаща на малолетния А.Е.Г. с ЕГН **********; чрез неговата майка и законен
представител Г.А.Х. с ЕГН **********; ИЗДРЪЖКА ЗА РАЗЛИКАТА над размер от 250
лв. месечно до присъдения от РС размер от 370 лв. месечно.
С оплакване за незаконосъобразност на решението
поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съда се иска да
отмени първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част и вместо това да
отхвърли искова за издръжки за посочената по-горе разлика над 250 лв. месечно
370 лв. месечно, както и съответно на този размер на издръжката да определи
дължимите за първоинстанционното производство разноски
Ответникът по жалбата Г.А.Х. с ЕГН **********;
заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на
решението в обжалваните части.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, както и по
неговата допустимост – в обжалваната му част. По отношение правилността,
обхватът на въззивната проверка се определя от предявените във въззивната жалба
оплаквания. В изпълнение на това и съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебната въззивната проверка следва да обхване
валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално
нарушение на императивна правна норма и интересите на малолетното дете, за
които съдът следи служебно.
При извършената проверка не се констатира
наличие на пороци, обуславящи извод за нищожност или недопустимост на
обжалвания съдебен акт. Не се констатира нарушение на императивни правни норми.
По оплакванията в жалбата:
Пред настоящата инстанция не се оспорва
основанието на исковете за издръжка – ответникът е баща на малолетния А.,
родителите на детето са разделени от лятото на 2018 г. и за отглеждането му
след раздялата се грижи майката. Следователно налице са предвидените в закона
основания за дължимост на претендираната издръжка.
Спорен между страните е размерът на издръжката,
който следва да се определи в съответствие с разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от СК: Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние
да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. В тази
насока въззивният съд приема следното:
По делото е установено, че от 2018 г. детето
посещава частна детска градина. От представените (л. 71) копия от касови бонове
е видно, че през 2018 г. заплащаната за детската градина такса е в размер на
350 лв. месечно, а през 2019 г. – 260 лв. на месец. Не се спори, че тези
разходи са заплащани от бащата. Наред с тези средства, за детето са необходими
и такива за облекло, храна, отопление, образователни активности и забавления.
Поради това настоящата инстанция приема, че необходими за посрещане нуждите на
детето са средства в размер на 500 лв.
С въззивната жалба се предявяват възражения за
това, че разходите за частната детска градина не са необходими и тъй като
частното детско заведение е избрано от майката, таксите за него следва да поеме
тя. Заедно с това се възразява, че представените пред първата инстанция
доказателства за нужди на детето включват не само такива за храна, но предимно
за облекло, развлечения и дрехи.
Тези съображения не могат да бъдат споделени. На
първо място – липсват доказателства за това, че понастоящем е налице възможност
детето да посещава общинско детско заведение. Наред с това – детето е във
възраст, в която и емоционалното развитие, и придобиването на социални умения,
се извършва чрез игри и забавления, поради което необходимите за това разходи
съставляват част от нужната на детето издръжка, наред с базовите потребности от
дом, храна, облекло, отопление и т. н. С
оглед на това при определяне размера на необходимите за издръжка средства
следва да се предвижда не само посрещане на посочените базови потребности, а и
разходите за осигуряване развитието на детето.
Сред принципите, съобразно които се уреждат семейните
отношения, разпоредбата на чл. 2 т. 5 от СК предвижда равенство на родените в
брака, извън брака и на осиновените деца. Следователно, въпреки че между страните
не е сключен граждански брак, приложима спрямо детето им е разпоредбата на чл.
59 ал. 5 от СК: Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на
детето, които е имало преди развода (в случая – раздялата), освен ако това би
създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. Такива особени
затруднения за ответника не се установява да са налице. Според представените с
писмения отговор годишни данъчни декларации, получения от него доход от
дивиденти от притежаваните от него дружества, съответства на около 1500 лв.
месечно през 2018 г. и на около 1100 лв. месечно през 2019 г.
При това положение следва да се приеме, че ответникът е в
състояние да заплаща средства в размер на 370 лв. месечно (или около 1/3 част
от месечния му доход, установен пред РС) за посрещане нуждите и за осигуряване
развитието на детето му.
Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил
законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваната част. На
въззиваемия следва да се присъдят сторените пред настоящата инстанция разноски,
които се констатираха в размер на 400 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1481/22,04,2020 г., постановено по гр.
д. № 8913/2019 г. на РС Пловдив, І бр. състав В ЧАСТТА, с
която Е.Г.Г. с ЕГН **********; е осъден да заплаща на малолетния А.Е.Г. с ЕГН **********;
чрез неговата майка и законен представител Г.А.Х. с ЕГН **********; ИЗДРЪЖКА,
за периода от предявяване на исковата молба до настъпване на законоустановена
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ЗА РАЗЛИКАТА над 250 лв.
месечно до присъдения от РС размер от 370 лв. месечно.
ОСЪЖДА Е.Г.Г.
с ЕГН **********; да заплати на Г.А.Х.
с ЕГН **********; сумата от 400 лв.
(четиристотин лева), представляваща деловодни разноски за производството пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: