Решение по дело №1309/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260468
Дата: 27 август 2020 г.
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20203100501309
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

           /             .08.2018г.

В  И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ  състав, в публичното съдебно заседание, проведено на пети август през две хиляди и двадесет година, в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: Светлана ЦАНКОВА   

                                                                                                Насуф ИСМАЛ –мл.с.                                                                                     

при участието на секретаря Г. СТЕФАНОВА,

като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева

въззивно дело №1309 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Образувно е по въззивна жалба на Г.Н.Т., ЕГН ********** срещу решение №428/29.01.2020г. по гр. дело №17213/2020г. по описа на ВРС, с което предявеният от нея срещу „СПОРТЕН КЛУБ ОРИНДЖ ФИТНЕС“, ЕИК *********, представлявано от М. Ю. С., иск за заплащане на сумата  от 990.00  лева, представляваща частичен иск от 10 000.00 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от злополука на 02.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от 02.05.2018г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 258,45 лева, представляващи имуществени вреди - разходи за закупуване на медикаменти, материали и извършване на прегледи, на основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, е отхвърлен като неоснователен. Жалбоподателката счита, че  решението е неправилно и необосновано, постановено при превратно тълкуване на събрания доказателствен материал и необсъждане на всички събрани по делото свидетелски показания и писмени документи. Твърди, че от съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства се налага безспорния извод, е инцидентът е настъпил именно в парната баня по твърдения от нея начин. Излага, че всички разпитани свидетели на ответника заявяват, че след инцидента парната баня е била затворена за ремонт, предвид което е очевидно, че е имало проблем, довел до инцидента с нея. Твърди, че първоинстационният съд не е отчел и факта, че свидетелите на ответника заявяват, че ищцата е била с кръвотечение от ръката, която е била увита в кърпа на фитнеса. Фактът, че кърпата е била напоена с кръв изключва възможността Г. да се е била порязала извън фитнеса и да твърди, че инцидентът е настъпил в парната баня. Счита, че по делото са събрани множество доказателства, доказващи мястото на настъпване на инцидента. Излага, че районният съд по същество е приел в мотивите си, че един факт в гражданския процес може да се докаже само по реда на т.н. пряко доказване, което е в противоречие със закона и задължителната практика на ВКС, според която  правните изводи следва да са в съответствие с всички събрани по делото доказателства, които следва да се преценяват в тяхната цялост и съвкупност. Твърди, че осъдителното съдебно решение може да бъде постановено както върху преки, така и върху косвени доказателства, стига те да са се много на брой; между тези косвени доказателства да има причинно-следствена връзка, т.е. всяко косвено доказателство следва да е обусловено от предходното и да обуславя следващото; и след като бъдат оценени и проверени по правилата на логиката в своята съвкупност от косвените доказателства да може да се направи само един единствен извод, а именно - наличието на правнорелевантен факт, включен в предмета на доказването. Жалбоподателката твърди, че внимателният анализ на множеството събрани по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, налагат категоричния извод, че тя е разрязала ръката си на територията на „Спортен клуб „Ориндж фитнес“, при посещението си в парната баня. Доказателствата, събрани по делото съставляват такава верига от факти, която по своята същност е непрекъсната и която верига води до единствено възможен извод за мястото на настъпване на инцидента, който обаче не е бил отчетен от решаващия състав. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което да се уважат предявените от нея осъдителни искове, както и да ѝ бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна-СНЦ „Спортен клуб „Ориндж Фитнес“ чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че  първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен и законосъобразен  извод относно неоснователността на предявените искове. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част.

Застрахователна компания „Уника“ АД, в качеството си на трето лице-помагач на ответника, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД, предявен от Г.Н.Т., ЕГН ********** срещу СПОРТЕН КЛУБ ОРИНДЖ ФИТНЕС“, ЕИК *********, за осъждането на последния да ѝ заплати сумата от 990.00 лева, представляваща частичен иск от 10 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от злополука, настъпила на 02.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от 02.05.2018г. до окончателното ѝ погасяване, както и сумата от 258,45 лева, представляващи имуществени вреди - разходи за закупуване на медикаменти, материали и извършване на прегледи. Ищцата твърди, че притежава клубна карта за "Спортен клуб Ориндж Фитнес", ЕИК148120576, представлявано от М. Ю. С., по силата на споразумение №531618 от 31.01.2018г. Излага, че на 02.05.2018г. при посещение в „Спортен клуб Ориндж фитнес", претърпяла нараняване при посещение на парната баня в комплекса. При движение на дясната ръка, с което изчиства плочките от насъбралата се вода, за да седне, тя  порязала дълбоко ръката си от ръба на едната плочка, която се оказала  надигната спрямо равната повърхност, която трябва да образува с останалите плочки, и поради това се е разкрил нейният остър ръб по продължение на едната й цяла страна. Именно на ищцата твърди, че е разрязала ръката си, което наложило лекарска намеса и извършването на шевове. Ищцата твърди, че за индидента е уведомила „Спортен клуб Ориндж фитнес" както и ЗК „Уника" АД, с което ответникът има сключена застраховка по застрахователна полица № 17141440003 със срок на застраховката до 16.11.2018 г., като на 10.05.2018 г. пострадалата Г. уведомява и застрахователя за настъпилата вреда. Ищцата твърди, че непосредствено след нараняването служителите в тренировъчния комплекс ѝ превързали ръката, след което тя отишла в Спешния център при МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, където ѝ направили 7 шева. Обективното състояние на пострадалата включва порязна рана около 6 см. в плантарната част на дясна ръка, а основната диагноза - открита рана на китката и дланта, видно от Лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешното отделение № 5639/02.05.2018г. На 15.05.2018г. ищцата  посещава отново кабинет за медицинска помощ, този път при АИППМП „Ихтус Ремедиум" ЕООД, за премахване на конците от шевовете според предписание от 02.05.2018г. При прегледа е констатирана порязна рана около 6 см., кожа и видими лигавици - бледорозови, като препоръчва терапия с Гентамицин. Ищцата закупува и нанася редовно указаното лекарство, крем 100 мл. „Ригенома" и си прави компреси, за което закупува медикаменти. Закупила си е и два препарата от онлайн магазин от Руска Федерация на стойност от 5 200 руски рубли общо, равняващи се на 134,12 лева, за което представя и товарителница от 05.07.2018 г. Ищцата твърди, че по  времето на лечението се е чувствала нервна, раздразнителна, не желаела да комуникира дори и с близките и със семейството си - ограничава се единствено до извършване на домашните и наложителни ангажименти, свързани с дъщеря й и то единствено доколкото здравословното й състояние позволява. Нарушен бил сънят и психическото ѝ състояние, често отново преживявала случилото се, което също водело до раздразнителност, тревожност и безсъние, поради което посетила и психиатър, който констатирал тревожност, безпокойство и нарушение в нощния сън, неспособност да се справи и преработи психически спомена от травмата, и ѝ поставил диагноза „Разстройство в адаптацията“, което лекувала чрез прием на медикаменти. Ищцата твърди, че в резултат на нараняването си не само, че не можела да изпълнява личните си, домакински и битови задължения, но и не можела да полага труд като дизайнер, като травмата върху дясната й длан налага преустановяване работата й по поетите проекти. Поради невъзможността да се справи в уговорения срок, един от клиентите ѝ прекратил предсрочно договор за изготвяне на интериорен дизайн, неплащайки дължимата сума съгласно уговорката им. От момента на травмата - 02.05.2018г., ищцата изпитва силни болки и страдания в областта на дланта на дясната ръка, в невъзможност е да се обслужва самостоятелно в ежедневието си, нуждае се от непрекъсната помощ от други лица и има ограничения в движението на крайника. Така полученото травматично увреждане е трайно, продължило повече от 30 дни, макар и да не е било опасно за живота, същото е довело до изменения и смущения в ежедневния ритъм на пострадалата. И понастоящем ищцата твърди, че продължава да изпитва дискомфорт - налага лявата ръка като доминираща при извършването на действия. Във връзка с претърпяното увреждане, ищцата  има нужда от чужда помощ в битово отношение, поради невъзможността да се самообслужва, както и да изпълнява домашните си задължения. Счита, че противоправното поведение се изразява в бездействие на Сдружение „СПОРТЕН КЛУБ ОРИНДЖ ФИТНЕС", а именно -неотстраняване на разместени плочи и неположена грижа за поддържането на настилката, покриваща повърхността в парната баня, в изправно състояние. Така посочената вреда е причинила на увреденото лице неблагоприятен резултат - временна неработоспособност на пострадалата, установена по надлежния ред с болнични листове, поради което са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за претърпените от пострадалата болки, страдания, затруднения в бита, липсата на социални контакти и преживения стрес. Предвид съвкупността от посочените обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната, ищцата намира, че следва да ѝ бъде изплатено справедливо обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. ищцата намира, че справедливото обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на сума в размер на 10 000.00  лева. По изложените съображения предявява иск за сумата от 990 лв., представляваща частичен иск от 10 000.00 лева, претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди,  както и да ѝ бъдат присъдени направените  съдебно-деловодни разноски.

Ответникът- СНЦ „СПОРТЕН КЛУБ ОРИНДЖ ФИТНЕС", чрез депозирания писмен отговор и в с.з. чрез пълномощник оспорва предявеният иск по основание и размер. Не оспорва, че ищцата е клубен член, както и, че на 02.05.2018 год. сутринта Г.Т. е посетила спортния център. Между 10ч. и 10.30ч. е потърсила помощ от Н. Л. А. - инструктор - спасител, който в този момент се е намирал на територията на басейна. Ищцата е показала ръката си, която е била дълбоко порязана в областта на дланта. Треньорът е предложил да извика линейка, но след като ищцата отказва, оказва първа помощ като превързва с бинт ръката на пострадалата. Същата му разказала, че е посетила парната баня и при опита да отстрани водата от пейката с ръка се е порязала на счупена плочка. След което ищцата е напуснала фитнес центъра. Излага, че по време на инцидента ищцата е била сама в парната баня и не е имало свидетели на случилото се. Не оспорва, че между СНЦ „СПОРТЕН КЛУБ ОРИНДЖ ФИТНЕС" и Застрахователна компания „Уника" АД е сключен договор за застраховка „Обща гражданска отговорност на юридическите лица" със срок на застраховката от 17.11.2017 г. до 16.11.2018 г. Излага, че ЗК „Уника" АД е уведомила клуба за постъпилата претенция от Г.Н.Т. по застрахователна полица № 17141440003, като застрахователната компания е предложила на пострадалата обезщетение в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева за обезщетяване на всички неимуществени и имуществени вреди, пропуснати ползи и лихви, следствие на телесни увреждания получени при събитието в „Ориндж фитнес". Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че на пейката в парната баня е имало плочка, надигната спрямо останалите плочки, на чиито ръб ищцата е порязала дланта си, като твърди, че последната профилактика на басейна, парната баня и сауната преди инцидента е извършена през месец август 2017 г. от Акватек ЕООД, гр. Варна. Твърди, че не е имало счупени плочки на пейката в парната баня, не е имало плочка, която да е надигната спрямо останалите плочки и на която да е било възможно ищцата да се пореже. Също така твърди, че върху пейката не може да се събере голямо количество вода, което да налага отстраняването й с ръка. Излага, че веднага след инцидента е извършен оглед от инструкторите - спасители и от дежурните специалисти по поддръжката на фитнес центъра, които не са установили неравности или счупвания. Оспорва твърденията на ищцата, че единствено в резултат на порязването на дланта за дълъг период от време е изпаднала в тежко психическо разстройство, изразяващо се в нервност, напрежение, разстройство на съня, липса на желание за комуникация с близките и семейството си. Счита, че раната не е от естество да създаде невъзможност ищцата да се обслужва самостоятелно в ежедневието си, да изпълнява личните си, домакински и битови задължения, както и до невъзможност да полага труд. Касае се за порезна открита рана на дланта, без засягане на дълбоките сухожилия, мускули, нерви и кръвоносни съдове. Няма данни за нарушена двигателна функция на ръката, което да доведе до твърдяната невъзможност за самостоятелно обслужване и за изпълнение на домашни и лични задължения. Оспорва твърдението на ищцата, че психичните й проблеми се дължат на порязването на дланта. Счита, че състоянието, описано като: „...идеи за безперспективност, фиксиране в здравословните си проблеми, емоционална тревожност" може да се дължат на други преживявания и житейски събития в живота на пострадалата. Оспорва твърдението на ищцата, че в резултат на увреждането е претърпяла вреди от неизпълнен договор, по който същата е била изпълнител. Счита, че претенцията на ищцата е неоснователна поради липса на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по реда на чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Освен това твърди, че вредите не са причинени от лице, на което СНЦ „СПОРТЕН КЛУБ ОРИНДЖ ФИТНЕС" е възложило някаква работа, не са причинени виновно от натовареното от сдружението лице, не са извършени по повод или при изпълнение на възложена от сдружението работата. С поглед изложеното счита, че СНЦ „СПОРТЕН КЛУБ ОРИНДЖ ФИТНЕС" следва да се освободи от отговорност  поради липса на възлагане на конкретната работа. Възразява срещу присъждането на суми, претендирани под формата на имуществени вреди. Счита, че разходите, които подлежат на обезщетение са тези, които са направени във връзка с увреждането. В конкретния случай това са разходите само за предписаните от лекарите по надлежен ред медикаменти за лечението на раната - гентамицин крем, ригенома крем, както и закупените превързочни материали - марлени компреси, урго- еластични ленти. Счита, че размерът на претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишен с оглед действително претърпените от нея вреди. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и да му присъди сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът е предявил в настоящото производство, обратен иск срещу трето лице ЗК „Уника“ АД –помагач на страната на ответника, с който претендира при условие на уважаване на иска на ищеца, ответникът по обратния иск да бъде осъден да заплати на ищеца по главния иск претендираната сума, ведно със законната лихва от дата на плащането на задължението по главния иск, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Чрез депозирания писмен отговор, третото лице помагач ЗК „Уника“ АД не оспорва наличието на валидна полица с №17141440003, по силата на която ЗК „Уника“ АД се е задължила да застрахова гражданската отговорност на застрахования за неимуществени вреди причинени на трети лица на територията на „Ориндж фитнес“, причинени от оборудване собственост или под надзор или контрол на застрахования. Но счита, че няма доказателства парната баня, в която ищцата е получила нараняванията си да е собственост на „Спортен клуб Ориндж фитнес“, поради което и ЗК „Уника“ АД не носи отговорност за вреди, причинени на трети лица във въпросното помещение. Счита също, че застрахованият интерес съгласно сключения застрахователен интерес е единствено „гражданската отговорност на застрахования за неимуществени вреди, причинени на трети лица“, поради което искането ЗК „Уника“ АД да заплати всичко, за което евентуално ответникът ще бъде осъден да заплати на ищцата е неоснователно, доколкото по главния иск се претендира и заплащане на обезщетение за имуществени вреди, за които застрахователят не отговаря. По изложените съображения моли за отхвърли предявения срещу ЗК „Уника“ АД обратен иск.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищцата има закупена карта за „Спортен клуб Ориндж Фитнес“.

Приобщено към доказателствата по делото е уведомление за настъпила вреда  от ищцата към Застрахователна компания „Уника“ АД както и застрахователна полица №17141440003, ведно със общи условия към нея.

От заключението на приетата по делото СМЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че на 02.05.2018г. Г.Н.Т. по време на престоя си в „Спортен клуб Ориндж фитнес" е наранила дясната си длан на плочка, в резултат на което получила порезна рана с дължина около 6 см. по предната повърхност на дясната длан. Описаното травматично увреждане е резултат на действието на предмет притежаващ режещ ръб и би могло да се получи по време и начин съобщени в материалите по делото, а именно - от действието на режещ ръб на плочка. Порезната рана на дясната длан е обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота. Обичайният възстановителен период на порезните рани в тази област на дланта, които не засягат подлежащи сухожилия, нерви и големи кръвоносни съдове е в рамките на 15-20 дни след травмата. След този период се възстановява и функцията на крайника. След приключване на репарационните процеси, в областта на раната се образува цикатрикс (белег), който търпи развитие до няколко месеца след травмата и е с постоянен характер.

От показанията на св.Т. –съпруг на ищцата-се установява, че на 02.05.2018г. Г. му се обадила по телефона, че си е порязала ръката дълбоко, има много кръв и го помолила да я вземе от спешна помощ в „Света Анна“, където е отишла за спиране на кръвта. След като се прибрали, съпругата му не можела да изпълнява своите домакински задължения. Около два-три месеца имала проблем с ръката, като не можела да прави нищо, не можела да извършва домакинските си задължения – пране, готвене на храна, почистване, нищо. Имала болки, които продължили доста време. Точно преди инцидента била сключила  договор за разработка на дизайнерски проект и очаквала да започне тази работа, но след инцидента не можела да прави нищо с компютъра, не можела да работи с мишката; имала постоянни болки, оплакване, че я боли, боляла я и глава. След инцидента, след като става ясно, че тя не може да стиска с ръка и да работи този договор  е  прекратен, защото ситуацията е форсмажорна.  Повече от месец и половина или два месеца тя имала проблем с боравенето с ръката. Конците били свалени след две седмици, но болките продължили. Пиела противовъзпалителни хапчета и постоянно била стресирана. След 10 дни тя решила да посети психиатър, който ѝ предписал хапчета. Месец и половина, два месеца след приемането на тези хапчета състоянието ѝ се подобрило. Първите две седмици тя спяла много неспокойно, защото при въртене или допир до тази ръка постоянно се будела. Той забелязал,  че понякога през нощта тя е в другата стая и плаче, защото я боляло. Управителят на „Ориндж фитнес“ ѝ предложила да ѝ направи рехабилитация при специалист в центъра по специална програма някакви упражнения за ръката, защото след махане на конците останало стягане в ръката. След тези посещения има подобрение, но не веднага, а след няколко месеца, през есента. Сега към момента е възстановена функцията на ръката, но не може да каже, че психически е възстановена напълно. Докато съпругата му е с прорезна рана  той  изпълнявал домакинските задължения. Той  миел съдовете.

Свидетелката М. У. знае за инцидент ръката на Г.. Тя ѝ се обадила и ѝ казала, че си е порязала ръката в хамама и че всичко я боли, и че е в много лошо настроение и много силно е плакала. Когато се срещнали, свидетелката видяла, че ръката ѝ била превързана, много я боляла и тя много преживява това, че няма да може да работи, защото това е дясната й ръка. Не можела да си оправя къщата, да си изпълнява домашните задължения, да готви, да оправя. Освен това тя имала и договор и трябвало да прави проект на компютъра, но не можела да движи мишката и се налага да се откаже от договора. Ръката я боляла около три месеца. Депресивното състояние от това продължило повече от половин година. След инцидента станала по-различна, тя просто е в депресивно състояние. С дясната ръка практически нищо не можела да прави.

Св. Н. Л. А., който работил е  в спортен клуб Ориндж до май 2019г. като спасител и треньор, си спомня, че докато е бил на смяна същия ден  една  жена дошла при него като видимо имала рана на ръката. Оказали ѝ първа помощ. Уплашена била, но ръката ѝ не кървяла, а просто я била увила с хавлия и хавлията била попила кръвта. Попитали я дали иска да извикат  бърза помощ, но тя отказала. Поискала само да ѝ превържат ръката. Свидетелят и колежката му ѝ сложили прахче- ако има пак кръв да спре и я превързали с бинт. Раната била  дълбока, но видимо нямало кръв, явно е била попила. Ищцата им обяснила, че се е опитала да махне водата върху плочките на парната баня и там се е порязала на плочките. Отишли заедно да пробват, но явно това е бил някакъв нелеп случай. Като отиват да пробват плочките, нямало нищо видимо, те не са толкова ръбести. Не са видели и следи от кръв в парната баня по пейката или наоколо. Само по хавлията имало кръв.  Възможно е тези следи от кръв да са били отмити, тъй като там има вода постоянно. Нямало много кръв и по раната -може би защото хавлията е попила, което го учудило, тъй като раната била видимо дълбока, а нямало обилно кървене. Виждало се, че е дълбока раната, но св. не могъл да прецени дали е била прясна. По хавлията имало кръв. Правен е ремонт след инцидента. Идвал е майстор да я оглежда, но нямало видимо нищо драстично, само някакви малки корекции.

Св.В. Ив. И.-треньор в басейна, си спомня, че когато г-жа Т. дошла при тях с рана на ръката, двамата с колегата ѝ имали персонални тренировки. Тя дошла от сауната, държала си ръката и имало кърпа върху нея. След като махнала кърпата, видели, че има прорезна рана, която изглеждала дълбока. Оказвали ѝ първа помощ като ѝ сложили марля и лепенка, и ѝ предложили да извикат линейка, защото имат сключен договор със спешен център, но тя им казала, че сама ще отиде и те я изпратили до съблекалните. След инцидента посетили парната баня. Спрели я, и се обадили на техниците да отидат  и  проверяват дали има кръв, ако трябва да се почисти. Потъркват  да видят къде се е порязала, но нищо не установили. Почти веднага след инцидента отишли да проверят –средната пейка, където ищцата им казала, че се е случило. Огледали, потъркали с ръка, но никакво ръбче не се усещало; нямало видими следи от кръв. След инцидента спрели за определено време парната баня, дошли и техниците да проверят; било направено и пре-фугиране на парната баня. Два, три дни отнема ремонта да я префугират цялата.

От показанията на св. Г. Ж. К., който работи в Спортен клуб Ориндж като техник от 2007г. се установява, че всяка година правят частичен ремонт – под, стени, пейки- според случая. Знае за случая с нейната травма, която се твърди, че е станала в парната баня. Спомня си, че към 11 и нещо В. му се обадил за да му каже, че имало проблем и е станал инцидента с ищцата. Затворили парната баня; той проверил с ръка пейките за наличието на някакви нередности. Парната баня била затворена и с следващите няколко дни били префугирали наново трите пейки. При проверката на фугите и на плочките не е установил някакви остри ръбове или нещо, което може да причини инцидента. Не му е известно да е имало други оплаквания по повод нередност на парната баня. Най-много някоя луничка да изгори, но това са консумативи. Ръководството на клуба не ги уведомява за такива неща. Треньорите ги уведомяват от първа ръка, защото те имат най-много наблюдения. Следи от кръв е нямало, когато влизат.

Св. Д. Ж. С.-също от техническата поддръжка, разбира от свои колеги, че ищцата си е порязала ръката в парната баня. След инцидента парната баня веднага била е изключена и затворена. Той отива няколко часа по-късно на работа, но с неговия  колега отново извършват цялостна проверка на парната баня. Не откриват никакви нередности. След инцидента се префугира парната баня с цел, за да не станат други инциденти с други клиенти. На колко време трябва да се префугира е по преценка на фирма, която идва всяко лято. Спират за профилактика, фирмата отива и преценява съвместно с тях има ли или няма нужда. Подът не си спомня кога е  префугиран. Когато проверяват  с колегата си не  установяват някакви режещи повърхности или ръбове. Проверяват по същия начин, по който ищцата твърди, че се е порязала - със същото движение на ръката. Никой от  тях  не се порязва. Когато отиват да проверят състоянието на фугите на пейките, за тях, като технически лица на обекта не  е  необходимо належащо префугиране на момента.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:          

Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно. 

Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Във връзка с отговорността по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД следва да се има предвид, че при деликта когато от действието на едно лице действа последват вреди, то дължи обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполага. Когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат.

За ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо кумулативното установяване на следните предпоставки: вреди, причинени на ищеца, същите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа, извършващият работата да има вина за причинените вреди.

            От съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателства, по безспорен начин се установява, че на 02.05.2018год. ищцата е получила прорезна рана на дясната ръка докато е била в Спортен клуб „Ориндж“.

            Остават обаче неизяснени начинът и механизмът на настъпване на увреждането. Очевидци на инцидента няма, тъй като ищцата е била сама в праната баня, където твърди, че се е наранила.

При непосредствения оглед и проверка на твърдяното място, където точно се е случило, никой от свидетелите не е установил да има стърчащ ръб или неравна повърхност, която да е предизвикала порязването.

Действително, всички разпитани свидетели са служители на ответното дружество, но от своя страна ищцата не е ангажирала никакво доказателства, с оглед на които са се установява, че инцидентът е настъпил именно на посоченото място и по твърдяния от нея начин.

Безспорно има нараняване, но предвид липсата на каквито и да е доказателства –преки или косвени за начина, по който се е наранила, съдът не може да приеме искът за доказан само въз основа на твърденията ѝ.

Доколкото ищцата не е доказала по пътя на пълното и главно механизъм на настъпване на увреждането, то липсват основания за ангажиране на отговорността на ответното дружество, на осн. чл. 49 вр. 45 ЗЗД, предвид което така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Предвид неоснователността на главния иск, предявеният в условията на евентуалност обратен иск от ответника към помагача, не следва да бъде разглеждан.

            По изложените правни аргументи и поради съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първата, ВОС счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба –оставена без уважение.

С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззивника не следва да бъдат присъждани разноски за производството. На въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 500лв.-съобразно представения списък и доказателства. Искането на третото лице-помагач- ЗК „Уника“ за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.10 ГПК разноски не му се присъждат.

Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №428/29.01.2020г., постановено по гр. дело №17213/2018 г. по описа на ВРС, 16–ти състав.

ОСЪЖДА Г.Н.Т., ЕГН ********** с постоянен адрес:***, к.к.Св. св. Константин и Елена, ул.57 № 3, ДА ЗАПЛАТИ на „СПОРТЕН КЛУБ ОРИНДЖ ФИТНЕС“, ЕИК *********, с адрес: гр.Варна 9010, район Приморски, ул. „Никола Вапцаров“ №3, вх.В, представлявано от Марина Юриевна Станева, сумата от 500 /петстотин/ лв.- съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Не присъжда разноски в полза на ЗК „Уника“ АД, в качеството му на трето лице-помагач на ответника, на осн. чл. 78, ал.10 ГПК.

 Решението е окончателно на основание чл. 280, ал.2 ГПК.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: