№ 755
гр. Пазарджик, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200652 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на Н. Д. ИЛЧ. от гр.Костенец, ЕГН **********
против НП № 98 от 15.04.2021г. на директора на РДГ-Пазарджик, с което на
основание чл.257 ал.1, във вр. с чл.211 ал.1 от ЗГ му е наложена глоба в
размер на 300 лв. /триста лева/.
В жалбата се излагат твърдения за наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
съображения за отмяна на НП. Претендира и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - АНО, изпраща процесуален представител,
който оспорва жалбата. В последното по делото съдебно заседание изпраща
писмено становище, в което излага съображения за потвърждаване на НП
като правилно и законосъобразно.
Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, както и
доводите на страните и като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, прие за установено следното:
1
Жалбоподателят е санкциониран за това, че в качеството си на
длъжностно лице – специалист лесовъд при Община гр.Септември,
оправомощен да издава превозни билети със заповед № 093 от 29.01.2018 г.
на кмета на общината, не бил изпълнил задълженията си възложени му с
нормата на чл. 211, ал.1 от ЗГ, а именно: не бил издал превозен билет от
временен склад на отдел 134, подотдел „з“, в местността „Баталите”, в
землището на с. Горно Вършило, GPS координати LAT 42,3326 и LON:
23.9802, общински горски територии, съгласно утвърдения на 11.03.2019 г.
технологичен план за добив на дървесина за отдела от инж. А. К..
Превозен билет № 10276/00046/11022021/131023/WNVS2S6 от
11.02.2021 г., е бил издаден от полски път без настилка, находящ се в
местност „Баталите”, в землището на с. Горно Вършило, GPS координати
LAT 42,3340 и LON: 23.9838, извън границите на отдел 134, подотдел „з“,
което било констатирано с КП серия Н00 №152941/22.02.2021 г. За отдел 134,
подотдел „з“ е било издадено позволително за сеч № 0599530/28.01.2021 г.
Нарушението било извършено на 11.02.2021 г. на полски път без
настилка, находящ се в местност „Баталите”, в землището на с. Горно
Вършило, GPS координати LAT 42,3340 и LON: 23.9838 и било установено на
22.02.2021 г. при извършена проверка от служители на РДГ – Пазарджик - Й.
Г. Й. и Х. А. Ч..
Всичко това съставлявало нарушение на чл.211, ал.1 от ЗГ във вр. с
чл.257 ал.1, т.1, пр.1 от ЗГ.
По повод на това на 17.03.2021г. против жалбоподателя бил съставен
АУАН сер.Н00 и бл. № 002728, а въз основа на него било издадено
атакуваното НП. Последното било връчено на жалбоподателя на 21.04.2021г.,
а жалбата против него била подадена чрез АНО на същата дата, т.е. в срока
по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима като
подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП.
Съдът възприе гореописаната фактическа обстановка въз основа на
събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите П.Д. и Й. Й.,
обясненията на жалбоподателя и писмените доказателства, приети по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата
е основателна.
2
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Първо следва да се каже, че рамките на настоящото
административнонаказателно производство е ангажирана отговорността на
жалбоподателя при допускане на съществени нарушения на процесуалните
правила, което драстично е накърнило правото му на защита и е
самостоятелно основание за отмяна на НП. Това е така, защото НП не
отговаря на императивните изисквания на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото
не съдържа пълно, ясно и точно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено.
С обжалваното НП е ангажирана отговорността на жалбоподателя на
основание чл.257 ал.1 във вр. с чл.211 ал.1 от ЗГ. Първата правна норма
предвижда, че се наказва с глоба длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно
задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания,
основани на тях. Втората правна норма пък разписва, че дървесината се
транспортира от временен склад, придружена с превозен билет.
В обстоятелствената част на обжалваното НП е посочено, че
нарушението е било извършено, т.к. И., в качеството си на длъжностно лице-
специалист лесовъд при Община Септември, оправомощен да издава
превозни билети, не бил изпълнил задълженията си, възложени му с нормата
на чл.211, ал.1 от Закона за горите, а именно: не бил издал превозен билет от
временен склад на отдел 134, подотдел „з“, в местността „Баталите“, в
землището на с.Горно Вършило, GPS координати LAT 42,3326 и LON
23.9802, общински горски територии, съгласно утвърдения на 11.03.2019 г
технологичен план за добив на дървесина за отдела от инж. А. К.. Посочено е
още, че превозен билет № 10276/00046/11022021/ 131023/WNVS2S6 от
11.02.2021 г., е бил издаден от полски път без настилка, находящ се в
местност „Баталите”, в землището на с. Горно Вършило, GPS координати
LAT 42,3340 и LON: 23.9838, т.е. извън границите на отдел 134, подотдел „з“.
Според настоящия съдебен състав описаното в обстоятелствената част
на НП не покрива от обективна и субективна страна състав на
административно нарушение на ЗГ. Не е спорно по делото, че жалбоподателят
е издал процесния превозен билет. Установи се категорично и това, че той е
3
бил издаден в границите на подотдела, за който е издаден технологичния
план и позволителното за сеч. Заявеното в НП, че билетът бил издаден извън
границите на отдел 134, подотдел „з“ е категорично невярно, което се
установява и илюстрира най-ярко от представената от Община Септември
извадка от сателитна снимка от платформата „Гугъл карти“ /л.71 от делото/.
От същата ясно личи, че GPS координатите LAT 42,3340 и LON: 23.9838, т.е.
тези на които е бил издаден превозният билет са в рамките на подотдела, па
макар и близо до неговата граница със съседния.
С оглед описаната в НП фактология по извършване на нарушението не
може да стане ясно защо според АНО превозният билет е следвало да бъде
издаден именно от място с горецитираните GPS координати /LAT 42,3326 и
LON 23.9802/, т.е. от временен склад. В нито един от представените по
делото документи, касаещи конкретния казус, не е разписано като задължение
превозните билети да се издават именно от временния склад с цитираните
координати. Анализирайки правната квалификация на вмененото
административно нарушение - чл.257, ал.1, т.1 пр.1, вр. чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ
/според квалифицираното в АУАН/ и - чл.257, ал. 1, т. 1 пр. 1, вр. чл.211, ал. 1
от ЗГ /според НП/, то в нито една от посочените разпоредби не се открива
разписано задължение превозният билет да се издава точно от мястото на
временния склад. В чл.211 ал.1 ЗГ е казано, че от такъв склад се транспортира
дървесината и че при транспортирането й тя трябва да е придружена с
превозен билет. Никъде обаче не се сочи с точност мястото на неговото
издаване, т.е. временен склад. Ето защо от начина, по който АНО, а преди
това и актосъставителят са описали нарушението, те са накърнили правото на
защита на жалбоподателя, т.к. не са посочили откъде точно произтича
задължението му да издаде превозния билет от временен склад, с което са го
лишили от възможност да оборва този факт. Само това е достатъчно НП да се
отмени.
Освен казаното до тук обаче, правото на защита на жалбоподателят е
накърнено и защото е налице несъответствие между правната квалификация
на нарушението в акта и в НП. В АУАН е посочено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл.211, ал.2, т.2 ЗГ.
Санкционната норма на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е бланкетна и препраща и не
съдържа конкретни състави на административни нарушения. Нормата на
чл.211, ал.2, т.2 ЗГ от своя страна сочи за коя дървесина лицата, упражняващи
4
лесовъдска практика, имат право да издават презовни билети, а както се
посочи и по-горе, нито в санкционната норма на чл.257 ал.1 ЗГ, нито в тази на
чл.211, ал.2, т.2 е записано задължение превозните билети да се издават от
точно определено място - временен склад.
В НП, за разлика от АУАН, като нарушена правна норма е посочена
разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл.211, ал.1 ЗГ. Нормата на
чл.211 ал.1 ЗГ е обща, установяваща правило за извършването на определена
дейност. Тя сочи само, че дървесината се транспортира от временен склад,
придружена с превозен билет, но не разписва каквото и да е задължение,
адресат на което да е лицето, упражняващо лесовъдска практика, още по-
малко такова – да издава превозен билет от временния склад.
Несъответствието между АУАН и НП, досежно цифровата правната
квалификация на вмененото административното нарушение е второто
самостоятелно основание за отмяната на НП, тъй като то за пореден път
ограничава правото на наказания да разбере в какво е обвинен, респ. да
организира защита по това административно обвинение.
Съществено разминаване между АУАН и НП има и досежно
инкриминирания превозен билет, за който се твърди, че бил издаден
неправомерно. В АУАН е посочено, че нарушението касае превозен
билет №10276/00046/11022021/131023/WWVS2S6, но според НП превозния
билет е с № 10276/00046/11022021/131023/WNVS2S6. Това несъответствие за
пореден път пречи на привлечения към административнонаказателна
отговорност да се защитава адекватно, респ. да разбере за издаването на кой
точно превозен билет се твърди, че е извършил нарушение.
Налице е обаче и друго основание за отмяна на НП. То се изразява в
това, че от събраните по делото писмени доказателства и най-вече от
изпратените от Община Септември, категорично стана ясно, че
жалбоподателят не е извършил, каквото и да е административно нарушение.
Установи се категорично, че процесната дървесина, за която е бил издаден
инкриминираният превозен билет, не е била добита /изсечена/ на 11.02.2021
г, т.е. на тази дата не е провеждана сеч и съответно няма как такава да е
спирана, според отразеното в КП № НОО 160107/11.02.2021г., а е стояла
доста дълго време на мястото, откъдето на 11.02.21г. е издаден превозният
билет. Този така наречен от двамата свидетели фактически създаден
5
/нерегламентиран/ временен склад, от който е бил издаден превозния билет,
не е бил създаден от жалбоподателя, а очевидно, от собственика на
дървесината - Община Септември. Последната, с приетия като писмено
доказателство договор /л.92-96 от делото/ е продала дървесината, което е
наложила нейното транспортиране от мястото, на което тя е била налична.
Ето защо, ако се следва буквално логиката на АНО, то ще излезе, че
транспортирането на тази дървесина би било обективно невъзможно. Това е
така, защото, за да се издаде превозен билет от някой от двата
регламентирани временни склада в отдела, които се намират на разстояние от
мястото, на което е била извозваната дървесина, то това би означавало същата
първо да се извози до съответния временен склад. За да се извърши обаче
това извозване от мястото, на което дървесината лежи, до мястото на
временния склад, то за него също ще следва да бъде издаден превозен билет.
Този превозен билет очевидно следва да бъде издаден от мястото, където се
намира дървесината, но по логиката на АНО и това би било нарушение,
аналогично на вмененото на жалбоподателя. От всичко това пък следва, че
дървесината следва да остане непокътната на мястото си до нейното
погиване, което е житейски и правно абсурдно.
Извън казаното до тук следва да се анализира и още едно важно
писмено доказателство, а именно Технологичен план №2 от 16.02.2021г.
Видно е от него, че на мястото, откъдето е издаден процесният превозен
билет, вече и документално /до този момент само фактически/ е оформен
временен склад. Вярно е, че този технологичен план е одобрен на 16.02.2021
г, т.е. пет дни след датата на издаването на процесния превозен билет, но при
всички случаи този план доказва необходимостта от временен склад на
мястото, на което е лежала процесната дървесина. Ако наличието на този нов
технологичен план беше анализиран и коментиран от актосъставителя, а след
това и от АНО, то във всички случаи те щяха да достигнат до извода, че дари
жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение, то
неговото деяния е с явно незначителна степен на обществена опасност и
съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на всичко казано до тук НП се явява незаконосъобразно и
следва да се отмени.
При този изход от делото, който е благоприятен за жалбоподателят, то
6
искането за присъждане на разноски в негова полза е основателно и следва да
се уважи. От представения договор за правна защита и съдействие се
установява, че жалбоподателят е заплатил сумата от 300 лева адвокатски
хонорар за представляващия го защитник в процеса. Ето защо РДГ-
Пазарджик ще следва да бъде осъдена да заплати тези разноски в полза на
жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 98 от 15.04.2021г. на директора на РДГ-
Пазарджик, с което на Н. Д. ИЛЧ. от гр.Костенец, ЕГН **********, на
основание чл.257 ал.1, във вр. с чл.211 ал.1 от ЗГ му е наложена глоба в
размер на 300 лв. /триста лева/.
ОСЪЖДА РДГ-ПАЗАРДЖИК, представлявана от директор, с
административен адрес гр.Пазарджик, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. ИЛЧ. от
гр.Костенец, ЕГН ********** разноски в размер на 300 лв. /триста лева/ -
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7